|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
сини нощи в моите дни,
меден чан във мен звъни,
стари крепостни стени,
морски грохотни вълни,
мак в сърцето ми кълни,
бягат волни в мен сърни,
раждат в мене сто жени,
бели влюбени луни,
черни тайни планини,
чисти, ведри висини
и обширни равнини
и потайни дълбини...
сини нощи в моите дни...
| |
|
A na tebe znaesh li kvo she ti se sluchi... Nemash predstava,
ama neeeeemash...
I to skoro... Mnogo skoro...
| |
|
Назад не мога да се върна,
напред остана свят от тъмнина.
В небето горе ще се гмурна -
за прошка Бог дарил е синева...
| |
|
Най-тъжен съм, когато
слънцето се смее,
в предчувствие за лято
небето звънко пее
и чиста като злато
земята в огън тлее,
от радост и любов.
А тъжен съм, защото
в такива часове
в далечен път небето
душата ми зове -
да плува във морето,
в простора да лети,
да жъне сред полето,
в градина да цъфти...
И тъжен съм, защото,
уви, аз твърдо знам,
че слънцето, доброто,
ще скрие облак ням
и светлите минути
на слънчева заря
ще изтекат нечути
в бездънните моря...
| |
|
А аз се уморих да бъда някоя си там
и да очаквам срещи без начало.
Усещам как в облаците се пропих
останала без мирис, без черти и тяло.
И аз съм тъжна, от думи се опих,
разхвърлях любовта си в бели листи
и ето ме - държа разкъсан своя стих
готова да повярвам, че ме няма.
Каква реалност има в това да знаеш
и да усещаш, да мечтаеш, да се каеш
за обичта, измислена от някой там
неистинен, нетленен, на мечти ухаещ.
И аз се уморих.
И аз съм тъжна.
И искам да забравя.
| |
|
Направо ме разби - неистинен, нетленен... :))))
Добре, забрави...
Все пак да ти кажа отново - пишеш прекрасно, значи си прекрасна! С всичките си имена (..и никове)....
| |
|
ако питаш мен
само дето никой не ме пита
но аз пак ще си кажа - неистинен, нетленен, дори без име...
а звучиш така, сякаш ей сега ще звънне телефона и ще чуя: "Здрасти, как си? Добре си поиграхме."
забавленията са прекрасно нещо
какво ти пука
"нали не се отнася за твоята майка, бе тате" - така каза онзи ден един мой 8-годишен приятел и познайник на баща си, когато го сгащиха изневеделица с изливаща се през устата му цветиста ругатня
хич да не ти пука...
не ми стига да си разбит
измисли нещо по-силно, защото ме вбеси и то навръх Пролет
да ти е честита (между другото)
| |
|
добре, разкъсан съм на 147 парченца, 13 от тях изчезнаха безследно... И да ходя в Пирогов с останалите 134, няма полза..
Ама защо съм те вбесил???????????????
То пък една пролет - я виж през прозореца ква зима е!!!!!!!!!!!
Хм, и на теб да е честита! (зимната пролет, или пък пролетната зима:)) )
| |
|
Има такива дни.
С много голяма Луна.
Има такива дни.
Тогава съм сама.
В тези дни -
Розовият Слон тежи.
В тези дни -
умирам без мечти.
И идват други дни.
Без думи.
Без писма.
В тези дни трябва да мълча.
Отворя ли уста -
ще залея в черно света.
Затова...
избирам самота.
Така поне ще бъда само една
презряна,
неразбрана,
понесла ористта си жена...
| |
|
В такива дни не се заричай,
не гледай слънцето в очи,
не искай нищо, не обичай,
сама със себе си бъди.
В такива дни полей цветята,
поникнали дълбоко в теб,
не се плаши от тишината,
не бягай от света студен,
а не залоствай и вратата -
в такива дни мисли за мен!
-------------
Много, много съжалявам, но ще бъда тук чак в понеделник или вторник. Като се върна ще обявя дуел на М. Ако остана жив, ще дойда...
А дотогава ще мисля за теб!
:)))
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | (покажи всички)
|
|
|