Благодаря ви, Преминаваща, за тези поетично-философски наставления. Съвсем искрено се опитвам да схвана смисъла им, но вероятно не съм дозряла достатъчно. Освен това разбирам, че не сте успяли да разберете напълно какво имам предвид. Това може би е обяснимо, предвид факта, че разговорът ни е твърде ограничен и не се познаваме, за да можете да точно да квалифицирате мен и разбиранията ми за възпитание и респективно да ме наставлявате.

Абсолютно съм съгласна с Вас относно това, че никой не може да замение майката, но съм сигурна, че си давате ясна сметка какво кара една жена поверява детето си на друга, вместо да бъде до него.

Думите ви ми напомниха силно на други подобни, които чух преди време пак тук, във форумите по същия повод и за които после горчиво съжалих, че позволих да повлияят на тогавашното ми решение. Но все пак се надявам, че включването ВИ по темата наистина е продиктувано от желание по някакъв начин да ми помогнете.

Благодаря!

Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Не държа да Ви се харесам,обидено майче!От думите Ви останах с впечатление,4е важни неща Ви се изплъзват.В света на малките и големите хора дребосъчето би се 4уствало объркано без подкрепата на хората,които го обичат.Непознатият човек би се справил добре с отглеждането на едно дете ако е съвестен и отговорен,но не можете да му платите да обича детенцето Ви.А то има нужда точно от това.Не бих доверила първите години от възпитанието му на бавачка.Сигурно пак започнах да философствам,но поне ще Ви спестя лириката.По-добре се обърнете към детска ясла или градина/частна или държавна/,където педагозите обгръщат децата с топлота,знания,и обич.Детството на сина ми остана незабравимо точно в такова детско заведение.Е,в началото беше трудно,но то винаги е така.Дано детенцето Ви да не е съвсем мъничко,за да можете да направите избор.Вие сама преценете кое решение ще е най-правилно за вашето семейство.Май пак Ви наставлявам!Извинявайте!Желая ВИ щастливи мигове!

Grami, аз не съм в Бг., но все пак да споделя моя (неголям) опит с гледачките.

Значи, на мен ми трябваше някоя за след училище, а също и за вечер (през нощта) понякога. Почасова градина беше изключено, понеже няма кой да я вземе от училището и да я заведе в градината.
Затова се поогледах наоколо и помолих друга майка (чието дете е в същия клас, и която познавах отпреди, тоест имам наблюдения как си гледа детето) да я взима и да стои у тях докато свърша работа. Плащам и доста добре, но аз винаги съм предпочитала детето да е обградено с обич и да се чувства добре, така че парите си струват. Освен това е само два пъти в седмицата. Храната от нея. Лятото тя се съгласи да я гледа за същите пари, като не ходеха на училище, храна аз пращах каквото и колкото мога, всеки път различно. Засега съм много доволна и тя също. Понякога, когато някой от двата дни в седмицата не се налага тя да я взима, аз пак й плащам цялата сума, просто съм й признателна, и така сме големи приятелки сега (ние и преди бяхме де).

За през нощта имах един познат, който можеше да я гледа, пак не му плащах супер много, но той беше доволен, аз също, понеже той обича деца и му трябваха пари. Но той се върна в Бг и аз увиснах.
Пак се поогледах и реших да питам комшийката. Не я познавах, но всеки ден се засичахме горе на покрива да простираме и имах наблюдения каква горе-долу е. Пък и реших да пробвам. При мен хубавото е, че тя вече може да си каже, ако нещо не й харесва. Та, питах комшийката, тя с радост прие (понеже е безработна). Даже не искаше всички пари, които и предложих (аз й предложих 6(колкото плащах на предния), тя каза, че 5 стигали (не става въпрос за лв.) Първите пъти имах малко проблеми, понеже тя има куче, коте и риби, та моята всеки път се връщаше изподрана от котето, но след сериозен разговор тя се научи да не дразни котето повече. Дотогава се разбра, че жената се отнася с нея с много обич (понеже нейните деца са вече големи и тя май е от този тип хора, че има нужда да се грижи за някой). Каза ми да не й пращам храна. Така че сега, когато се наложи, ок. 1 път седмично, детето ходи при нея, и спи там цяла нощ. Аз не придирям за дребните детайли, доволна съм много, когато тя се връща вкъщи щастлива и когато, като кажа, че довечера ще ходи у Лина, тя подскача от радост и няма търпение да иде.
Даже напоследък Лина почна да я води на пазар с нея сутринта и ми каза, че като се прибере от пазара, тогава ще ми се обади да отида да я взема, да мога да не ставам рано, а да спя по-докъсно!

Признавам, че съм късметлийка! Но това ти го разказах, за да не се отчайваш, а да добиеш повече надежда! Ще намериш това, което търсиш, но компромиси винаги трябва да се правят. Моята все още се връща изподрана от котето понякога (тя много го закача), но за мен това е цената да платя за другите хубави страни на тая гледачка.

Успех!

Забравих нещо:
от скромния си опит с детегледачки + този от градината, си направих извода, че най-важното нещо е да поверя детето си на човек, който ОБИЧА деца.
Сетих се, като карах курса, трябваше да я пратя на платена градина, когато беше на 2. Толкова харесахме и двете учителката, че аз продължих да я пращам и след курса, въпреки че не се налагаше вече. Просто и двете бяхме влюбени в учителката. А градината беше една стая в дъното на един гараж и вътре през цялото време. Но! Обичта и вниманието (и разнообразието, за да не прозвучи, че аз не съм могла да й ги дам, просто осъзнавам, че в един момент на децата им писва по цял ден с мама, имат нужда от 2-3 часа разнообразие понякога), което тя получаваше не можеха да се сравнят с нищо друго.

Да! Определено все оставате с грешни впечатления! Непровеждам никакви итервюта за работа в този форум, та да очаквам някой да иска да ми се хареса. Още по-малко мога да остана обидена от думите на напълно непознат човек.

Ако внимателно следите тази тема, през цялото време говорим именно за това, че СЪВЕСТЕН И ОТГОВОРЕН човек се намира изключително трудно и не е функция на финансовите възможности.

Има и още един момент, в който вижданията ни с Вас съвпадат. Винаги съм твърдяла, че право на мнение и съвет, касаещи дете, има всеки, но на решение - само родителите.

Дано след време и аз като Вас мога да се похваля с щастливо преминало детство на моя син.

Желавя ви хубави спомени!



Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Разбирам, но когато човек започва работаима изисквания. Едно, че в "Личен състав" на фирмата му снимат личната карта. освен това се изисква и медицинско свидетелство, че е годен за заеманата длъжност, коетто той сам си прави. после многоот работодателите изискват и психо тест. какво лошо ,има в това.Нали родителите са работодатели на детегледачката. те плашат заплата за една много отговорна работа. Нищо странно няма. Фирмите които предлагат детегледачки също изискват от тях подробна информация за физическото и психическото им здраве, както и препоръки от бивши "работодатели". така, че ако искате да започнете работа тези подробности не трябва да жи засягат, а да сте готови а тези "тестове"Помислете си само, че ви взимат личниъте данни за какви ли не щурутии.

Не става въпрос за непознат човек, а за бъдешия ти работодател , ако приемаш работата.............

Много издържано, но след 4 години..май е безсмислено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите