в който ще се върна от работа и ще си легна без да ме интересува кой ял, кой заспал и кой колко е срал (с извинение)?
Имам чувството, че съм в някакъв лаборинт, от който няма изход и само се въртя като обезумяла - работата, детската градина, памперсите, надвикванията, борбата с лъжицата, приспиването...

Препатилите казват, че можеш да разчиташ на нещо подобно едва като детето ти (всички те ти деца) са минали 1-ви клас и са навлезли във 2-ри и нито ден по-рано!

Просто мечтая да гледам дори един тъп, розов, сапунен, ниско интелегентен сериал НО НА СПОКОЙСТВИЕ ! Ама не би

Аз бих казала следното: Малки деца,малки грижи,големи деца големи грижи.
След първи клас ще започеш да проверяваш домашни и да се ядосваш колко пъти си обяснила нещо и все не се е запомнило...След това следва пубертета... май няма лесно за майките.И големите деца са деца и все са малки за майка си.

Някой беше казал, че живота започва когато двете ти деца отидат в колеж а кучето ти умре. Не знам дали е така.....

Вземи си домашна помошница, много бързо ще видиш тоя момент. Другия вариант е да впрегнеш таткото в 50 % от тия задължения, но ми се струва късничко за това аз залагам на помошницата.

Да, ще дойде денят, в който ще изхвърлиш последния памперс. Послре ще започнат други неща.
Пък и кога ще е денят когато на никой няма да му се вечеря?

е "впрегнат", при това доброволно, но това не спасява положението. Той приема нещата стоически или поне не се оплаква.
Аз обаче се чувствам някак си ограничена. Не знам дали е лошо това да искам поне малко време за себе си. Е, може би не съм добра майка и съпруга, но си мисля, че бих могла да балансирам нещата. Стига да намеря правилния подход.

Какво означава "лоша майка и съпруга"? Това, че понякога мислиш за себе си, че искаш да останеш сама, да се разсееш? Не, това не означава, че си "лоша".
нали човек за да обича ближния, първо трябва да обича себе си. Цитирам библейската заповед. За да си полезна на близките си, трябва първо ти да се чувстваш добре и щастлива. И отпочинала. дай си малко време за себе си или с таткото идете на едно кино като си купите много пуканки, например.

Като девойка исках да бъда всеотдайна майка, може би защото моята майка бе заета да прави кариера. Малко след като станах майка осъзнах, че това не ми стига - не е за мене ролята на "вечната" домакиня. Чудя се как издържат жените по 3г. в къщи да си гледат децата - мисля си, че бих затъпяла тотално.
Сега обаче работа и семейство май ми идват множко. 100% майка и 100% в работата....- и май 0% аз
Как успявате да балансирате нещата?

Аз сега съм в “градска работна отпуска”, т.е. ходя си на работа, и нашите в момента ми гледат детето в провинцията. Дето вика майка ми –детският летен лагер е открит.
Ама допреди 2-3 седмици и аз бях като тебе. Сутрин – събуждане, гърненце, обличане, миене, закуска за тримата (всяка сутрин, няма значение, че в ДГ пак му дават), влачене до градината, автобус, работа. Като съм в офиса пак си мисля как е в ДГ, дали няма да ми се обадят, че е вдигнал температура или нщ. подобно. Шефа ми казва нещо да напиша, до 2 мин съм забравила какво ми е казано, разсеяна съм ужасно.
Вечер хуквам да взема момченце от ДГ, ‘щото то, милото пак последно ми останало –до 6 часа другите деца вече са ги взели. Бързо в къщи, приготвяне на вечеря, хранене +бърсане на маса и под (щото си се храним сами от всички чинии), после миене на чинии, къпане, приготвяне за сън, евентуално книжка, приспиване (1-1 и1/2 понякога, пък като ни писне го вземаме при нас в хола на дивана, щото и аз искам нещо да видя по тая телевизия, аааа-ма-хааа!).
Като позаспи, или пък остявям таткото да си го приспива, започвам да готвя за следващият ден, за да може като се върнем да сядаме направо на масата, щото сме като освирепели от глад след работа. После гледам да взема един душ набързо и се тръшкам. Да ама –не. Тогава се почва през 30 мин.-Будаааа, будааааа. И докато заспя –ей го на-пак станало време за ставане и така нон стоп –лууудница. Пък той- мъжа ми ми вика –ама няма ли да гледаш Слави. Бе, к’ъв Слави, бе- аз едвам стоя на краката си- Слави!
По едно време бях станала 48 кг. (за 164 см.-твърде не типично за мен). Сестра ми се подиграваше, че съм била гръбно-коремно сплескана. Явно нашите доста са се стреснали, като са ме видели, щото веднага ме пратиха “в отпуск”, а и той последно време доста отсъстваше от ДГ, поради “градински болести”-кашлици, хреми темп .- това съм го писала вече в друга тема. Ама това нашите, разбира се (а не свеки, която си взема 2 седмица отпуск веднага, след като изпратихме момченце при нашите. Ама айде да не почвам, че си пазя силите за новата тема “Свекърви”, или както ще се казва там) -да са ми живи и здрави те дълги години. Загивам ако не са те- да го вземат 2 х в годината при тях.