В Мен, под кожата ми / Религия и мистика / Ошо

Колебаещото се "АЗ"

( разговор между А и Я)

– Онова „аз”, което чувстваш точно сега, възниква само в мигът, който наричаш „ точно сега”. Но в течение на краткото си съществуване, това” аз”, е уверено, че именно то е било и винаги ще бъде и.. изчезва, незабележимо за себе си. И след изчезването му, не остава никой, който би могъл да забележи случилото се.

– «Аз » никъде не изчезва, – каза Я. – Винаги го има.

– По-голямата част от времето, - отвърна А, – никакво «аз » изобщо няма. Няма го нито на сън, нито когато се возиш в кола или когато правиш секс. То възниква само в отговор на специфичните оферти на умът «Б» : Какво «аз» мисля за това ? Как «аз» се отнасям към това ? Как «аз» трябва да постъпя? И всяко ново «аз», възникващо по този начин в течение на минута, е уверено, че именно то е било и винаги ще бъде. А после тихо изчезва. За следващата оферта, възниква друго «аз», и така до безкрай.

Всичко, което се случва с нас в живота - се случва не с нас, а с настоящият момент от времето. Нашите «аз» – са просто негови фотографии.

– Но ние помним себе си, – не се предаваше Я. – Точно тази памет е и нашето «аз». Ние помним, какви сме били.

– Да кажеш, какви са миналите ти «аз», е невъзможно, – каза А. – Споменът за тях е отредактиран. Човекът е само мигновенното си «аз». И в съществуването му има големи интервали, когато това «аз» просто отсъства, защото физическото му тяло, няма нужда от това за да оцелее. Тези паузи по качество с нищо не се различават от смъртта. Именно за това поетите казват, че смърт – няма. Когато човек си мисли - « ще се самоубия», «ще умра » – свършва само тази мисъл. После има друга, после –трета. Или няма никаква. Това е.

– Защо тогава, никой не разбира това? – попита Я.

– Защото няма кой да разбере. Как мигновенното «аз» може да разбере своята нестабилност, когато в неговите ръце е цялата му телесна памет? То решава, че всички запечатани там събития, са ставали именно с него.

– Значи, ние се самозалъгваме? –попита Я.

– Не бих нарекла това самозалъгване, защото тук няма излъган. Но на този механизъм са основани повечето свойствени за човека заблуждения за «себе си» и «за света ». Същината на древните духовни практика е именно в получаването на опит за събуждане от това състояние. Да направиш това събуждане устойчиво е доста сложно по доста комична причина. Трайното разбиране за това, че истинско «аз» няма, успяват да постигнат малко хора. Всяко «аз», което разбира това, след миг се сменя с друго, което вече не помни за това. Или, което е още по смешно, е уверено, че помни – дори се счита за просветлено «аз», което дори може да преподава на курсове «познай себе си».