|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: В Мен, под кожата ми
[re: exaybachay]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 22.04.13 22:45 |
|
|
Само да кажа, че не си единствен с подобно отношение. Ако това въобще те утешава, а подозирам, че никак.
Чета разните неща, които сте писали и също се удивлявам, защото за мен нещата са доста прости. Какво имам под кожата си (аз, ти или Драган) е толкова интересно, колкото е интересно какво има под бетонния кожух на ядрен реактор. Евентуалното ми описание ни най-малко няма да повлияе резултатът, т.е. функционирането на реактора. Или пък да вземем една отровна змия - каква полза да разбереш какво има под кожата й? Никаква. Ползата е да знаеш колко силна е отровата й. А това се разбира само в директно взаимодействие, което за нещастие е твърде скъпоплатено.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
|
|
Тогава просто се отпусни в мързела и аз го имам на степен "n" и ей така мързелашката можеш да си попишеш.
| |
|
|
|
По мое мнение и наблюдение за да станат нещата прости, са сложни . На повърхността ума така или иначе си ги опростява, но когато решиш да се откъснеш от нея и да потънеш в дълбочината на съществото си започват да изникват въпроси след въпроси на които се търси отговор- получава се като верига която ти следваш за да отидеш по навътре...
Това което описваш за реактора е така...На някои хора повторението, писането, изложението и дискусията от мнения помага за евентуално навлизане по навътре. Всеки сам решава и отсява за себе си.
Аз в началото също се "дърпах" да се включа в тази тема, защото не ми се "дърпаха локуми" и не ми се се играеше на "върти думички". Но погледнах нещата от ъгъла на наблюдателя и си казах, че това може да е една възможност да се наблюдавам. Разбира се ,че това наблюдение ще си е за мен и може би никому няма да е интересно, както казваш ти.
С ясното разбиране съм също ,че това е виртуал
| |
|
|
|
Всички сме чели и четем, практикували и практикуваме...натрупаваме знания от различни източници. Въпроса в темата е оче-ваден: Как тези знания и разбирания от прочетено- практикувано функционира в теб - вътре...и как се отразява на живота ти..
Например: Какво от темите и медитациите за любовта, прочетено от Ошо, се вля в съзнанието ти, просмука се в кожата ти и накара съществото ти да живее по друг начин?
Редактирано от vidiya на 23.04.13 12:58.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Докато си мислех, с какво да ти върна поздрава, се сетих, че ме беше питала за филм..
И си спомних един, който асоциирам с това, което писах вчера за Наблюдателя...който стои на покрива...
За това ти предлагам" Nuit#1", който в себе си прекръстих на:
Събуждайки се на покрива
Филмът — е за двама непознати. Двама аутсайдера, а значи –две индивидуалности – индивидуалностите са винаги някаде в страни от мейнстрийма. Въпреки, че ако ги погледнеш от страни, ти се струва, че такива има много. Половин град. Може това да не съм аз. Може това да не сте вие. Но в мен имаше нещо такова. Сега уж го няма, просто пораснах навреме, съвпаднах с биологическата си възраст.
А всичко е толкова просто – срещат се на парти. Озовават се в неговото жилище. Правят секс ( много и подробно), а после всеки говори за себе си. Толкова, колкото навярно не сте говорили никому. И така, както никому, на нито един приятел, ако те нистина имат приятели - говорят. Двама непознати в една ожулена стая.
На мен ми се струва, че и двамата си пасват по характер. Характерът, в който е обединено онова, което мислим за себе си и онова, което неочаквано се проявява като безсъзнателно.
«Казвам си, че ще прекарам целият си ден рисувайки, съчинявайки музика, ще създам шедьовър, който да промени света. В такива дни, звъня и казвам, че съм болен. Когато ме питат, какво ми е, аз не мога да кажа, това което казват другите: простуда, стомашно разстройство ...Вместо това казвам:” Чувствам остра необходимост да живея сега или никога!” » - казва Той.
Тя : « Аз бих искала да кажеш : Клара, аз не те познавам, но знам достатъчно – ти си вълшебна. Аз не искам да изчезнеш от живота ми. Чакам те вече 29 години. Най- после си тук. Моля те, остани ». – «На 31 съм» — «Чакам те вече 31 години, тази нощ си тук и аз отказвам да взема решението да си тръгнеш.Ето какво бих искала да чуя. Но ти заспа. Бих искала да повярваш, че това никога няма да се случи. Да почувстваш, че си съединен с мен от някаква загадъчна сила, с нещо под напрежение. И ако изпуснеш това, ще изгубиш целия си живот. Клара или смъртта. Бих искала да видя в себе си това, което не мога да видя сама. Бих искала тази невероятна история да започне за нас днес».
Те търсят любов, а намират секс. Всеки се надява, че може би това е любов. Те търсят от нощите и креватите с непознати нещо, което ще бъде като за първи път. Те са мечтали за това някога, но вече почти са се изгубили. Те търсят сродна душа. В различни други. И ето, че се срещат. За една нощ .
И той, уморен от неразборчиви опити се качва на така наречения си покрив. Отстранява се. Половин година без нощни непознати. И изведнъж –тя. Красива и лошо танцуваща. Защото да е красива и при това да попада в ритъм - за един индивидуал и аутсайдър е твърде елементарно. Влюбва се в антипода : «Когато всички се приземяваха – ти излиташе »…
Може би привличаме онзи, който иска да изплаче онова, за което ние самите сме плакали. И от което някакси сме се измъкнали. Истински можеш да помогнеш на друг, когато знаеш от собствен опит.
И тя плаче, седнала във ваната : «Просто искам да видя нещата открити, такива каквито трябва да бъдат: раждане, живот, смърт. Да намеря нещо за което бих могла да се държа, някаква сила, която да ме накара да се държа за живота. Сила, която ще ме удържа от полета в тъмнината всеки път. Аз мисля, че съм много уморена. Струва ми се, че нямам нищо против да умра. Ето за какво, в действителност си мисля.Имам нужда някой да се погрижи за мен. Някой силен. Такъв, който може да ме вдигне и да ме носи натам, накъдето и аз да не знам. Там, където действително трябва да бъда. После да ме сложи някъде – и всичко ще се успокои. И аз ще мога да дишам леко. Просто, за да мога леко да дишам ».
Тя се събужда. На покрива. До него. Разсъмва. Нощта е свършила.
Покривът.
Той я води там, където сам неотдавна се е оказъл. На истински покрив. Той –толкова мъничък и слабичък, се оказва достатъчно силен за такива неща...
Това не е Холивуд, това е Квебек.. Тя е канадка, той –украинец. Освен тях, няма други персонажи.
Когато се движа коректно, вземайки решения от осъзнаването на тялото си, се изравнявам с правилната траектория и съпротивлението ми изчезва. Едно решение за един път. Като дишането. Две вдишвания наведнъж –няма.
И мога леко да дишам...Просто дишам
Редактирано от vidiya на 23.04.13 21:36.
| |
|
Тема
|
Re: В Мен, под кожата ми
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 23.04.13 21:53 |
|
|
Аааа, това... Значи темата не е за мен. Понеже "нищо" е моят отговор. И това вероятно е причината все още да чета в клуба. Нещо, като любопитство дали, аждеба, този път няма да намеря нещичко с което да резонирам. Ама само при еxay хващам някакви общи тонове.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 23.04.13 21:54.
| |
|
Тема
|
Re: В Мен, под кожата ми
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 23.04.13 23:41 |
|
|
Винаги си добре дошла! Харесва ми отровата тиВ малки доза, всяка отрова е лекарство...безценно при това
| |
|
|
|
Имало едно време… започва като в приказките, дали ще е приказка и ще има щастлив край, кой знае …
Живеят заедно, навсякъде два гласа- неразделни. Хем се разбират, хем се карат, но никога не се напускат. Поели на път, започнали своето пътешествие, вървели без ясна посока, но с ясна цел. Движили се бавно и умувайки дали това е пътят, стигнали до една гора. Гледат огромна гора- като стена…, обърнали се назад, погледът се ширнал на далеч - слънцето нежно докосвало всичко открито, птичките пеели, заиграни във въздуха пропит с аромата на вече разцъфтелите цветя на фона на зеления килим. Тази свежест лъхала от всякъде, облята в палитрата на всемира напомняйки за зараждащия се живот, галейки сетивата…, създавало усещането за покой, за дома. Обърнали се плахо пак напред. Този път погледа нямал свободата да вижда на далеч, стояли на метри от издигащите се на високо снаги на дърветата. Плътна и дълбока сянка правели вече добре разлистените корони и слънчевите лъчи трудно прокарвали път до жаднялата за топлина земя.
Единият глас казал на другият:“ Сигурен ли си, че това е пътят, дали не сме объркали и не трябва да се върнем назад, да потърсим друг път и тогава да продължим напред?“
А другият отвърнал:“ Ти виждаш ли тази гора- като стена и да се върнем пак тук ще дойдем.“
- Но как ще преминем, ти не виждаш ли мрака, прострял се навсякъде и лъхащата хладина.. ще намерим път да я заобиколим.
- Връщане назад няма, ние преминахме вече моста, нима забрави?!
Имаме два избора- да останем тук на тази пъстра поляна, да се наслаждаваме на това което очите ни виждат, ушите ни чуват и душите ни усещат…Или да влезем в гората с вярата, че някъде в мрака има и лъч светлина, който ще ни преведе през тъмнината, който ще стопли сърцето и ще ни даде силата да продължим напред….
- Ами ако се изгубим, ами ако не намерим този лъч светлина за който говориш, какво ще правим тогава. Тогава ли чак ще търсим пътя да се върнем, ако сме се отдалечили твърде навътре, дали ще го намерим?!
- Ти май не разбираш- път за обратно няма, престани да мислиш да се върнеш, защото няма къде да отидеш. Помисли Сега какво можеш да направиш, какъв избор да вземеш.
- Тогава избирам да остана тук, поне виждам на далеч.
- Не, ти не виждаш на далеч, ти виждаш назад. На далеч- не можеш, защото е тази стена от дървета. За да виждаш напред и на далеч ще трябва да измислиш начин да прекосиш гората.
- Но нали каза, че имаме два избора…аз избрах първият- да остана..
- Но аз избирам вторият- да продължа, а знаеш ,че сме неразделни…Избираш първият, защото се скова, защото си мързелив, защото се осланяш на познатото, къде остана смелостта..
- С манипулация няма да стане, накарай ме да се почувствам сигурен!
- Сигурност??!! Ти пак започваш да гледаш назад, сигурността е упование в миналото, не можеш да се хванеш за нея.
- Добре…Хващам се за това ,че не искам да мръдна от тук- за това, че знам усещанията си, въпреки твоите убеждения. Харесвам гледката, харесвам звуците, вдишвам аромата, усещам полъха на свободата, чувствам вибрацията на себе си в резонанс с вселената…
И така двата гласа продължили да дискутират и умуват какво да направят…..
Края на приказката, нека всеки завърши сам за себе си!
Редактирано от Shalini fromnowhere на 25.04.13 12:16.
| |
|
|
|
По мое мнение и наблюдение за да станат нещата прости, са сложни
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
___________
Редактирано от mo32® на 25.04.13 15:31.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
