|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
|
|
Мислите се отклониха..
Съзнанието (Духът)е самото внимание..И то може да бъде- наблюдавано.Когато го виждаш, че е склонно да бъде разсеяно, какво правиш? Как наблюдаваш - вниманието си? ( ако се отклониш поне на крачка навътре в себе си, ти можеш да наблюдаваш -наблюдателя, защото онова, което е отклонило вниманието ти, все още не е самият Наблюдател, образно казано - то е само -неговият вектор, ...посоката на внимание .. ) С една дума-губиш ли се в обектите , които вниманието ти възприема?
Редактирано от vidiya на 20.04.13 18:07.
| |
|
|
|
Всяко нещо си има цена, разбира се. Идва един момент в живота ти в който си задаваш въпроса кой или какво е най- важното. Аз си отговорих с – „мен“, „моят живот“. Ако нямам себе си , какво имам..с каквото и да се обграждах нищо не помагаше, празнината си стоеше…преди време бях много чувствителна( и сега съм- фокуса се промени- навътре) , все гледах да не нараня някой и за това наранявах себе си, справедливо ли е , си казах! На никой не му пука за мен повече от самата мен. Не можеш да угодиш на хората! Сетих се за една притча:
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, гледай какъв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе какъв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, гледай какви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш какво говорят хората, ще свършиш като коня !
Разбира се ,че отстрани хората го тълкуват като безчувственост, дори грубост, но това са хора които не се занимават със себе си, с духовното си търсене, хората които го правят мисля –разбират.
Първия тип хора (включвам и близки) постоянно изискват нещо от теб- бъди такава, ама защо не си такава, постоянно искат да те нагодят по техния шаблон за живот и ти дават съвети как да живееш, обвиняват, укоряват.., но аз ги поглеждам и виждам колко са нещастни, какво да им следвам и когато не го направя и изразя своето виждане , разбира се ставам лоша и груба. Аз не ги занимавам със себе си, но те мен не могат да оставят на мира, защото не се движа по техните релси- за това се стига и до крайности. Разсъждавала съм защо хората са такива големи клюкари- ами защото от страх, невежество и мързел не поглеждат себе си, а гледат другите, мислят си че тях могат да вкарат в „правия път“. Стигнала съм до етап в който избирам себе си и мисля, че това е редното. Всеки живее преди всичко със себе си и остава до края със себе си, хората минават през живота ти и си отиват, а тези които останат значи Знаят, те са Разбрали.
Това са и вторият тип- тези които могат да влязат под кожата ти, тези които могат да надникнат и да видят красотата на съществото ти, тези хора споделят с теб мигове- вечност. Поглеждаш в очите им и виждаш себе си, времето просто спира. Не усещаш задължението да се представяш като някой който не си. Отворено- чувствителна оставам именно с тези хора- тогава си гола.
| |
|
|
|
Първия тип хора (включвам и близки) постоянно изискват нещо от теб- бъди такава, ама защо не си такава, постоянно искат да те нагодят по техния шаблон за живот и ти дават съвети как да живееш, обвиняват, укоряват.., но аз ги поглеждам и виждам колко са нещастни, какво да им следвам и когато не го направя и изразя своето виждане , разбира се ставам лоша и груба.
Забелязала съм, хората добре разсъждават, когато става дума за духовни материи, но стават безпомощни, когато преминават към практика.
Представи си, че ти се налага да работиш в голям колектив, където хората са различни и забележиш, че общуването с тях те изтощава ( първата група от хора), и " изцедена" се връщаш у дома при втората си група от хора, където също трябва да отработваш качества като внимание, доброта..и т.н..
Като социално същество, ти как се справяш с отработването на качества като търпение и гъвкавост?
| |
|
|
|
С една дума-губиш ли се в обектите , които вниманието ти възприема?
На този въпрос първо възниква в ума ми: Губи ли се художника когато рисува картините си или музиканта когато твори ритмите си или писателя творбите си?...Потъват ли , разтварят ли се тотално в действието и обекта на творене, нима не са в медитация , творейки?!...
Разбира се, ежедневието изисква да вършиш неща, неща на пръв поглед елементарни, повторяеми, за тях придобиваш с времето навик и тъй като енергията не е постоянно на макс в нас ние механизираме нещата, не сме тотални в тях.
Когато твориш, мисля се изпада в медитативно състояние, ти се потапяш в себе си и в обекта на творене, ставате едно.
И въпроса опира в това - възможно ли е да направиш така, че всичко каквото правиш в ежедневието да е процес на творене и медитация?! Пак опираме до количеството енергия, време, работа, стрес, ситуации за превъзмогване, взаимоотношения и т.н. Подреждаш приоритетите си (слагаш им степен на важност) и разпределяш вниманието и енергията си...
| |
|
|
|
Тук с този въпрос ще ударим на камък, защото не ми се налага да работя в колектив и това което ще ти напиша трябва да бъдат само моите предположения, а не "под кожата ми"
Търпение и гъвкавост отработвам с тези пред които съм "гола"
А сега аз ще питам
Когато плачеш- сълзи от любов към теб или от тъга по теб? Как намираш разликата и разпознаваш?
| |
|
|
|
Как оставаш устойчива, без да бъдеш груба и при това, да бъдеш отворено -чувствителна?
аз сал да се обада по този въпрос - значи без да повишавам тон и да говоря бързо, съвсем спокойно и с отчетлив изказ на думите, учтиво моля въпросния събеседник да върви на майната си (: а ако съм така по-отворено чувствителен, уточнявам към коя точка на майка си да се насочи.
п.п. но не знам като как се връзва това с медитативната идилия, да не кажете после "ти що на излъга - сега се пържем в самсарата, зарад тебе" - предупреждавам, та да знаете, аз ни беших.
биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни
| |
|
|
|
Не разваляш медитативната идилия ...можеш да помедитираш с нас, като излееш какво е под твоята кожа
| |
|
|
|
Същността на вниманието – е осъзнаване – пустота ..., което е едно и също. Природата на осъзнаването е пустотно..Наример: Огледалото - е забелижимо, когато има обект който се отразява в него..Когато нямаш мисли- няма нищо..има само-присъствие..За това се говори за илюзорноста на света..Самата ти - си огледалото, в което, в случая, природата от прозореца се е отразила.. . Но когато – осъзнато съзерцаваш – ти се изгубваш в това съзерцание и се превръщаш в –пустота.
Да присъстваш означава да усещаш енергията на тялото си сега, да усещаш движението на своята енергия и енергиите идващи от вън. Това може да различаваш..във всеки един момент..
Разбира се, ежедневието изисква да вършиш неща, неща на пръв поглед елементарни, повторяеми, за тях придобиваш с времето навик и тъй като енергията не е постоянно на макс в нас ние механизираме нещата, не сме тотални в тях.
Всяко действие - е медитативна практика, когато е осъзнато. Въвличаш се не само физичиски, но и с внимание..като ритуал от последователни прецизни действия. Съгласно външното действие - се променя и нещо в теб, когато тотално му се отдаваш.. ...Сигурно си забелязала повторяемоста на действията във всевъзможните ритуали, примерно в дзен - манастир.Наблюдавайки, това действие, ти "улавяш вниманието" на наблюдателя.
Когато усъвършенстваш действието( практиката), резултатът е винаги по- добър, отколкото когато просто се стремиш да го постигнеш. ..т.е идеята е да не бързаш. Не работата те държи, умът ти се държи за нея..
Давинчи е рисувал Мона Лиза 20 години, Булгаков е писал”Майстора и Маргарита” -10г ..и т.н.
Редактирано от vidiya на 21.04.13 22:17.
| |
|
Тема
|
 Re: Четирите ”С” и едно ”Н”
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
Mиpo1 () |
| Публикувано | 21.04.13 22:19 |
|
|
Ето това вече е гурме! При това ошово, което ще рече директно, дълбоко, без офлянквания и оправдания, подробно, живо... И повече отколкото е поискано/попитано.
Сексуалното сливане с теб сега е ЖИВО. При това сексуално далеч не включва само сексуални органи, а сексуалната енергия и енергията въобще. На различни нива… Една дълбочина привлича друга дълбочина… Ошо (не човека само) е чудесен емулгаотр, среда, алхимичен казан, ложе…
Смеенето във физическия секс често предизвиква конвулсии в жената, които може да изкарат мъжа извън нея. Какво пък, което е излязло, може пак да влезе.
Удобен повод да добавя следващото синьо – Наблюдателят. Как го усещаш в различните дейности? От секса, в който сме сега, до секса със слънцето на плажа или с ябълката, която отхапваш... Кога се губи Наблюдателя? И кога се появява пак? Кое му пречи и кое му помага?
П.П. Ах, тези ягодки! Полезни са при секс…
| |
|
|
|
Превеждах, гледах в речника, глаголът "could":
видях, че едно от значенията му изразява неосъществена възможност в миналото..
нещо ме бодна и аз се попитах:
А как съм сега по отношение на „ неосъществените възможности в миналото”?
Наистина ли са били възможности ?
наистина ли не са се осъществили?
А може би се е осъществило нещо друго, което дори не съм очаквала, и, в действителност, то се е оказало много по-ценно,отколкото очакваното?..
И си казах:
Поплачи си, поплачи си, позволи на сълзите си да текат,
Една мъдра жена ми беше казала :
Сълзите са река, която някъде ще те доведе...
Сълзите помагат да закърпиш дупките в душата, през които енергията изтича на вън.
Сълзите ни даряват способността да осъзнаваме...
А сега аз ще питам
Питай... Знаеш ли, че Сократ- е наричал въпросите си" метода на акушерката"( Маевтика) - с въпроси е помагал на човека да получи знанията които са вътре в него-израждал истината ...Може и аз да родя някоя
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
