|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re:Ошо: Сексът е естествен, а сексуалността не
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 10.08.13 14:05 |
|
|
Сексът е красив, а сексуалността е грозна и разликата трябва да бъде разбрана. Сексът е природен феномен. Сексуалността е неестествена, ненормална и патологична. Когато сексът стане интелектуален, когато влезе в главата, той се превръща в сексуалност.
Но главата не е център на секса. И това поражда объркване, всичко се обръща наобратно, всичко се разбърква. Сексът не е функция на ума, но когато влезе в главата се превръща в сексуалност. Тогава човек започва да мисли за секс, да фантазира за секс. И колкото повече мисли, колкото повече фантазира, толкова повече проблеми ще си създаде, защото нищо истинско няма да успее да го удовлетвори. Понеже за фантазията няма граници, а реалността е ограничена.
Например, ако човек започне твърде много да мисли за секса, може да създаде прекрасни жени – жени, които са само фантазия и не могат да бъдат намерени никъде по света. Или мъже, които никога няма да бъдат срещнати. Нито един истински мъж или истинска жена не може да изпълни очакванията на фантазията. Фантазията е фантазия, тя е мечта.
Човек може да си фантазира за жена, която не се изпотява и чието тяло не отделя миризма. Може да си фантазира за жена, която винаги е в добро настроение. Може да си фантазира за жена, която винаги е обичаща и сърдечна, и гостоприемна и никога не се заяжда и разгневява и не мята възглавници по него. Човек може да си фантазира за жена, която никога не остарява и винаги е осемнадесетгодишна – която е винаги свежа, винаги млада, винаги красива, никога не се разболява, никога не ти иска нищо, никога не те мами, никога не поглежда други мъже и не ги пожелава. Може да си фантазира безкрайно, но никога няма да намери тази жена.
След като е създал този проблем, не може да възприема секса по естествен начин.
Природата може да бъде напълно удовлетворена, но не и фантазията. Човек може да намери измислената жена в женски списания, в порнографски книги, но не и в реалността. И която и да се появи в реалността, скоро ще се окаже, че не отговаря на фантазията.
Това е проблемът, с който се сблъсква Западът – там се мисли твърде много за секс. Западът е станал сексуален чрез фантазията, а Изтокът чрез потискането. И на двете места хората са станали сексуални, и на двете са изгубили естествената способност да се наслаждават на секса. И двете места са станали патологични по различни причини. Западът е станал патологичен, защото фантазирането за секс се е превърнало в основна цел в живота. А Изтокът е станал патологичен чрез мисленето, че сексът е основната бариера между божествата и човека.
Сексът не е нито едното от двете: не е нито основна цел, нито основна бариера. Сексът просто е явление като глада или жаждата и нищо повече от това. Не е това, което източният ум мисли за него. Източният ум е твърде изплашен от секса. Идвайки чрез страха, сексът се е преместил в главата, чрез вратата на страха той е влязъл в главата.
Така че т.нар. източни мъдреци фантазират за секс, защото са го потиснали. Това, което човек потиска, се появява отново и отново. То не може да бъде разрушено, нищо не може да бъде разрушено чрез потискане. Потискането превръща секса в патологична сексуалност. Това е едната крайност.
Западът е отишъл в другата крайност. Другата крайност е фантазиране за секса. Сексът е всичко, останалото е второстепенно, затова правете колкото може повече секс. Но ти не можеш да правиш твърде много секс. Тялото си има граници, но пък можеш да фантазираш колкото си искаш – за това вече няма граници. Затова порнографията я има, има ги еротичните филми, има ги списанията за мъже и хората се хранят с тези илюзорни миражи. И нито една жена, и нито един истински мъж някога биха те удовлетворили.
И двете са патологични състояния. Сексуалността е патологична, независимо дали си стигнал до нея чрез ненаситност или страх. Изтокът се е разболял чрез страха, а западът чрез ненаситността. Лакомията и страхът са двете страни на една и съща монета. На повърхността изглеждат съвсем различни, сякаш са противоположности. Но не са. Тези, които знаят, тези, които имат способността да видят, разбират, че това е все същата глупост. Стигнало се е до една и съща глупост през различни врати, това е истината, мястото е едно и също. И Изтокът, и Западът трябва да бъдат по-будни и по-осъзнати за секса.
Не вдигайте твърде много шум около секса и по двата начина, това е първият принцип. Ако искаш сексът да се превърне в любов, първият принцип е да приемеш, че сексът е абсолютно естествено явление. Не го обвързвай нито с метафизика, нито с религия. Той няма нищо общо нито с религията, нито с метафизиката, той е прост факт от живота. Той е начин животът да се възпроизвежда. И е толкова естествен, колкото е естествено дърветата да цъфтят и да раждат плодове – ти не ги заклеймяваш. Цветовете са секс, чрез тях дървото изпраща своите семена, своя потенциал на другите дървета.
Когато един паун танцува ти не го заклеймяваш, а танцът е секс, той е за привличане на женската. Когато кукувицата кука ти не я проклинаш, а това е секс. Кукувицата просто заявява: ‘Аз съм готова’. Мъжката кукувица просто си търси партньорка. Звукът, красивият звук е просто прелъстяване, просто ухажване.
Ако наблюдаваш живота ще бъдеш изненадан. Целият живот се случва чрез секса. Животът се възпроизвежда чрез секса. Той е естествено явление, не вкарвай безсмислени обяснения в него.
Това е първото нещо, което трябва да бъде разбрано, ако искаш каквато и да е трансформация на сексуалната енергия. Първото нещо е да не го отричаш, да не го отблъскваш, да не го потискаш. Не бъди твърде навит за секс, не мисли, че той е всичко – той не е. Животът не е само това. Сексът е хубав. Въпреки това, в живота има много повече неща, сексът е само основата, той не е целият храм.
Потиснат, той се превръща в сексуалност. Чрез фантазирането пак става сексуалност. По първия начин Изтокът преобразува секса в патология, а другият метод е западният. Но никой, нито на Изток, нито на Запад не приема, че сексът просто е естествено явление. Нито светците, нито грешниците – никой не приема секса за естествено явление. И на двете места хората са обсебени от секса, затова казвам, че няма разлика. Приетият, уважаван и жив секс се превръща в любов.
Ошо
| |
|
Тема
|
Re: Да се сприятелиш с чувствата
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 10.08.13 14:22 |
|
|
Ошо,
Някъде в мен има страх, който ме прави затворен, огорчен, тъжен, отчаян, гневен и безнадежден. Изглежда толкова фин, че дори не мога да вляза в контакт с него. Как мога да го видя по-ясно?
‘Единственият проблем с тъгата, отчаянието, гнева, безнадеждността, безпокойството, болката, нещастието е, че искаш да се отървеш от тях. Това е единствената бариера.
Ти трябва да живееш с тях. Не можеш просто да избягаш. Те са истинските ситуации, в които животът трябва да се интегрира и израсне. Те са предизвикателствата на живота. Приеми ги. В тях има скрит дар. Ако искаш да избягаш, ако по някакъв начин имаш желание да се отървеш от тях, тогава проблемите ще се увеличат – защото, ако искаш да се отървеш от нещо, ти никога няма да го видиш такова, каквото е. И тогава това нещо започва да се крие от теб, защото го осъждаш, тогава това нещо започва да навлиза все по-дълбоко и по-дълбоко в подсъзнанието, спотайвайки се в най-тъмния ъгъл, където не можеш да го намериш. То отива в мазето на твоето същество и се крие там. И, разбира се, колкото по-дълбоко отива, толкова повече проблеми създава – защото започва да действа от непознатите ъгли на твоето същество , а ти си напълно безпомощен. Затова първото нещо е: никога не потискай. Първото нещо е: каквото и да е положението, то е такова, каквото е. Приеми го и му позволи да дойде – разреши му да се покаже пред теб. Всъщност, да кажеш ‘Не потискай’ не е достатъчно. Ако ми позволиш, бих ти казал: ‘Сприятели се с него’.
Чувстваш се тъжен? Сприятели се с тъгата, бъди състрадателен към нея. Тъгата също е същество. Приеми го, прегърни го, поседи с него, подръж му ръцете. Бъди добронамерен. Влюби се в него. Тъгата е прекрасна! Няма нищо лошо в нея. Кой ти е казал, че има нещо нередно в това да си тъжен? Факт е, че само тъгата ти дава дълбочина. Смехът е плитък. Щастието е повърхностно. Тъгата прониква до самите кости, до костния мозък. Нищо няма такава дълбочина, каквато има тъгата.
Затова не се тревожи. Остани с нея и тъгата ще те доведе до най-дълбоката ти същност. Можеш да се възползваш от нея, за да разбереш някои нови неща за себе си, които никога не ти знаел. Тези неща могат да ти бъдат разкрити, само когато си тъжен и никога няма да се появят, ако си щастлив. Тъмнината също е добра и тъмнината също е божествена. Не само денят съществува, нощта – също. Аз наричам едно такова отношение религиозно…
Един човек, който е търпелив към тъгата, някоя сутрин изведнъж ще открие, че в сърцето му възниква щастие от един неизвестен източник. Този източник е божествеността. Той ще я е заслужил, ако е бил истински тъжен, ако е бил истински обезнадежден, отчаян, нещастен, окаян. Ако е живял в ада, той е спечелил рая. Той е платил цената…
Изправи се пред живота. Срещни се с живота. Трудните моменти ще са там, но един ден ще видиш, че тези трудни моменти са ти дали сила, защото ти си се срещнал с тях. Трябвало е да бъдат такива. Тези трудни моменти тежат, когато минаваш през тях, но по-късно ще видиш, че те са те направили по-цялостен. Без тях ти никога няма да бъдеш центриран, заземен.
По целия свят старите религии са били потискащи, новата религия на бъдещето ще е изразяваща. И аз те уча на тази нова религия. Нека изразяването на чувствата бъде основното правило в твоя живот. Дори, ако трябва да страдаш заради това, страдай. Ти никога няма да си губещ. Това страдание ще те прави все по-способен и по-способен да се радваш на живота, да му се наслаждаваш.’
Ошо, ‘Изкуството на умирането’, 10 беседа
Източник:
| |
|
Тема
|
Re: Ким Енг и Екхарт Толле
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 10.08.13 14:36 |
|
|
Едно интервю с Ким Енг, партньорката на Екхарт Толе (направено от Мари Ван Дер Мюлен по време на посещението на Ким Енг в Нидерландия през ‘Месец на духовността)
Как започна духовният ти път?
Тогава бях омъжена и заедно със съпруга ми посещавах християнката църква, където търсех отговори. Бях безкрайно нещастна и депресирана. Това ме накара да напусна и него, и църквата. Така започна моето духовно пътуване, най-вече чрез четенето на много книги по темата. Обаче, както беше с Библията, се опитвах да ги разбера на интелектуално ниво. Докато не прочетох книгата на Нисаргадатта Махарадж ‘Аз съм онова’. Още от първия параграф имах усещането ‘о, намерих го!’. Забавното е, че не помня нищо повече, но чувството, което ми даде – спомням си го така, сякаш беше вчера. Усетих онова, което стоеше зад думите.
По-късно отидох в Индия, за да продължа откривателското си пътуване. Разболях се и получих частична парализа. Това ме принуди да потърся отговорите в себе си. Оттогава започна пътешествието ми в Бог. Дотогава то беше предимно пътуване към Бог. Въпреки това книгите бяха полезни – думите могат да насочват в правилната посока. Но все пак те са мисловни модели, не са реалността. Истинските отговори са в самите нас.
През целия ли ден присъстваш в настоящия момент?
Дори за мен това все още е пътуване и практика. Но забелязах, че съм пораснала и съм станала по-зряла. Ние хората имаме склонността да губим себе си във външния свят. Човек се идентифицира със света на формите и го възприема като свой господар. Затова е важно да търсим моментите на тишина и да се свързваме с нашата същност, с божествената енергия. Всъщност всички ние сме духовни същества отвътре. И предизвикателството е, когато излезем в света, да бъдем в контакт с нея.
Как ти и твоят партньор Екхарт се справяте с медийното внимание и факта, че хората имат склонност да поставят публичните личности на пиедестал?
Екхарт и аз прекарваме много време сами, така че да бъдем в контакт със себе си. Ние не сме от типа хора, които имат нужда от постоянна компания. Ако поставиш една известна личност на пиедестал, няма как да осъзнаеш кое е истинското ти аз. Всичко, което търсиш в този известен човек, можеш да намериш в себе си.
Точно сега в света има много задълбочаващи се кризи, свързани както с околната среда, така и финансови. Кой е най-добрият начин да се справим с тях?
Във всяка криза се крие дар, тя е покана за пробуждане. Не знам доколко ще се задълбочи кризата преди наистина да се събудим. Археологическите открития ясно показват, че по-ранните цивилизации са процъфтявали, а после е идвал упадъкът им. Естествено, това може да се случи и с нашата цивилизация. Няма да оцелеем, ако останем на същото ниво на мислене. Мисленето е онова, което причинява проблемите, с които се сблъскваме в момента. Важно е да намерим спокойствие и да се свържем с истинската ни същност. Това е ин аспектът, който ни помага да се събудим духовно и да приемем напълно настоящия момент. От тази начална точка нещата, които искаме, идват спонтанно – ян енергията.
Добрата новина е, че всички имаме силата да се пробудим. Но всеки от нас ще го направи според собственото си темпо. Няма темпо, което да е по-добро от друго, затова е безсмислено да съдим другите. При Екхарт се е случило за една нощ, но при повечето от нас това е постепенен процес.
Но било прекрасно да се пробудим за една нощ.
Погледни цветето на тази маса. Въпреки че не знам дали е истинско или изкуствено (смее се). Това цвете ще разцъфне според неговото си време. Не можеш да му кажеш: ‘Цъфти, цъфти, цъфти!’. Идеята, че трябва да се пробудим бързо е отново творение на интелекта, мисловна форма. Ако се идентифицираш с нея, ти не си осъзнат.
Много хора се пробуждат, но все още се говори твърде малко за това в официалните медии.
И Екхарт, и аз забелязваме, че нещата се променят. Точно преди това интервю говорих с журналист от известен ежедневник във връзка с ‘Месец на духовността’. Виждаме и, че книгите на Екхарт стават популярни сред все по-широк кръг читатели, докато до преди няколко години хората, които нямаха духовни интереси, не им обръщаха внимание. Просто сме склонни да игнорираме или отричаме дадена информация, ако не сме готови за нея.
На твоя уъркшоп ‘Присъствие чрез движение’ ти използваш тялото, за да се свържеш с пространството зад телесната форма. Как точно става това?
Чрез тялото или чрез обекти като една маса или един стол човек вижда формата. Обаче ако погледнем през микроскоп ще видим, че те не са плътни форми. Въпреки че можем да използваме илюзията на формата като например отварящата се врата, за да достигнем мястото зад нея. Енергията трябва да се движи свободно в тялото, но определени убеждения могат да предизвикат блокажи. Тогава енергията става по-плътна, като лепило. Това е енергията на болковото тяло. Разтварянето на тази енергия с помощта на йога или чи гонг не е достатъчно, за да се разреши проблемът. Да се работи върху осъзнаването – как определени мисловни модели създават пречки – също е много важно. Това помага да се предотврати повтарянето на проблема.
| |
|
Тема
|
Re: И пак за Любовта..
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
vidiya ( I LOVE MY SELF) |
| Публикувано | 22.01.14 13:00 |
|
|
Когато срещнеш човека, който те обича ...всъщност срещаш себе си..Онзи(онази), който отдавна си скрил от всички..най- вече..от себе си....Срещаш себе си, онзи който вече не помниш...онзи, който дори от старите детски снимки вече не познаваш...И дори сред старите ти приятели няма вече такива, които да те помнят такъв..В началото ти улавяш само някакви неуловимо познати искри пробягващи в очите му, нещо неуловимо познато се прокрадва в интонацията му , в усмивката..В този момент се изгубваш, защото нещо изплува от паметта ти, но не разбираш какво именно...Нещо забравено...неуловимо познато...нещо...Недоверчивото ти разпознаване събуджда тъгата към която толкова си свикнал в годините, че дори си престанал да я забелязваш..всъщност, просто не ти е до нея..Това събуджда непонятното и необяснимо чувство за носталгия, живеещо в дълбочината..Необяснимо, защото няма причина за такава тъга..А уж всичко ти е наред, дори повече от това..И в един момент тази тъга избухва и разбива убежденията и съпротивите ти, провира се в съзнанието ти, изпълва те напълно, изблъсква от там всичко и те оглушава с изискването да „върнеш”...да върнеш нещо...нещото което ти е дадено по право с раждането ти на този свят. И тогава, оглушен, изгубен и потъпкан от силата на това настоятелно изискване...си спомняш..към кого е тази тъга..И от тогава не можеш да забравиш..не можеш да заглушиш този глас..Не можеш да му се съпротивяваш защото в теб се събужда Любовта..И с времето започваш да се виждаш... в цялата си красота и в цялото си несъвършенство, с всичката си сила и с всичката си болка..Просто срещнаш този който те приема такъв какъвто си и едновременно изисква от теб най-голямото изискване – да бъдеш Себе си..Срещаш човека, който те обича по – силно, отколкото ти – себе си...
Редактирано от vidiya на 22.01.14 13:09.
| |
|
|
|
Прочетох в блога на Видия нещо, което ме развълнува ->
Така и не се научих да забравям онези с които съм била духовно близка и особено онези, които ми подариха искри от радост, светлина от нежност, топлина в думите, бисери от мъдрост. Понякога сутрин, когато отворя очи отчетливо си представям лицата на скъпите за мен хора.Всеки е уникален, неповторим, прекрасен със своите особености, характер, свят.
Не е възможно да кажеш хоооооп!!! и да забравиш,... зачеркнеш...да изгубиш в паметта си човека...или поне да се престориш, че той повече не съществува. Навярно на някой това му се отдава, но аз просто говоря за себе си. Липсват ми онези дреболии, които са ми били достъпни именно с онези хора, които са се оказали за мен извън зоната на достъп в този живот. Именно дребните неща характеризират всеки човек, защото най-ярко оголват самата му същност.С някой това беше прочетена книга обсъждането на която заемаше месеци, ляха се литри чай, препрочиташе се всяка страница, премерваха се фразите, разпространяваха се сюжети; с някой това беше изгрев не посрещнат в реалността, но докоснал душата; с някой букети и венци от есенни листа; с някой смешни снимки, до такава степен глупави и по детски непосредствени, че не са за показване в прилично общество smile emoticon:) ; с някой намокрени от сълзи кърпички; с някой усещане на границите; с някой неудържима нежност; с някой укори на съвестта и преглед на сърцето; с някой велико осъзнаване на безценното детство и желание да го запазиш около себе си и в себе си с всички достъпни средства; Лудост ли е това? За мен, не...въпреки, че разбирам , че нищо не мога да променя както и два пъти да вляза в една и съща вода, както и да премина зад границата на земното битие.
А ако можех да забравя? Да ги пусна от себе си завинаги? Да кажа: " Всички са свободни! На всички, благодаря!".И край.. И да каня в живота си други..Навярно това няма да съм аз. И това не би бил моят свят..В моят свят остават завинаги онези, които поне веднъж са докоснали сърцето ми...
.....
Има една история от моя живот, която за първи път ще ти разкажа.
Веднъж магията така се случи - както си му е реда напълно ненадейно - че срещнах самодива. В първия момент затаих дъх от уплах - бях чувал, че който срещне самодива и тя го .. Види, клетника ще бъде безвъзвратно погубен. Така, че притаих дъх и се сниших мислейки си, че тя няма да ме забележи. Е - установих, че легендата не е съвсем вярна - самодивите винаги забелязват човека, преди той да ги срещне и те, самодивите решават, дали да застанат на пътя му или да се превърнат в пеперудите, които пърхат наоколо.
Немирни палавници (; - такова им е естеството, какво да направиш.
И съответно аз загазих - тя си миеше петите в един извор и това, което ме издаде т.е. тогава си мислих, че ме издаде, е защото видях нещо странно. Извора бе мътен, но миейки си петите, водата се избистряше, рибките се скупчваха около пръстите й, а жабките хахаххаха милите, жабките се нареждаха в/у близкия камък с надеждата да получат целувка и припяваха ли припяваха, умолително и подканящо, все по- гласно своите жабешки песни. Не вярвах на очите си, струваше ми се, че си въобразявам и в опит да надникна по- добре взех, че се изправих - тревичките около стъпалата ми и листата на храстчето зад което се бях скрил вдигнаха шум, и известиха на самодивата за моето присъствие.
В този вълшебен миг погледите ни се срещнаха. На мястото на едното око, имаше небе - на другото имаше морски вълни. Гледаше през мен - гледаше толкова навътре в мен, сякаш там бе безкрая. Каза ми "очаквах те". Аз се смутих и разтреперах, а тя - "туй то, всички мъже сте еднакви" ...... представяш ли си. Намерих сили да я попитам - "защо". Защото - ми отвърна - ти е време да разбереш. Аз си помислих, край - вече няма измъкване, и си рекох какво пък толкова, като ще ме погубва, да ме погубва, в крайна сметка, колко хора са били погубени от самодива, това е един чудесен край, смърт мечта. Както знаеш самодивите нямат имена, но тя бе най- обаятелното, страховито и чаровно въплъщение на Живота, което дори е невъзможно да си представиш - така, че струва си, да погине човек от самодива.
И така - без жестове и без думи, тя тръгна неясно на къде, а аз просто безмълвно я последвах. Не след дълго се спряхме и ми показа едно цвете. Това бе особено цвете - едно философско такова, самовглъбено. Самодивата само ми прошепна - наблюдавай го. И аз съсредоточих вниманието си в/у него. Цветето се бе замислило, чудеше се, къде е отишла водата, която го напояваше; какво се е случило със светлината, която го е подхранвала; и дъжда, който внимателно и така старателно измиваше прахта от листата му; и вятъра, който го освежаваше с танците си; и пчеличките, които му носеха прашец; и пеперудите, на които бе козметичен салон, та се разкрасяваха при него, без запазен час; и светулките, които си играеха на криеница сред цветовете му; и онова смешно магаренце с кльопналите уши, което пасеше тревичките около корените. Какво глупавичко цвете - си казах- какво глупавичко цвете. Търсеше ги в себе си и Не Знаеше, че те бяха то. Каква магия - бяха се превърнали в него, бяха се трансформирали в цветето, което е сега.
Тогава разбрах и се обърнах да потърся самодивата, за да я осведомя, но ....... тя беше изчезнала, някак си, в опит да я потърся се обърнах към себе си, но и аз бях изчезнал, някак си. Там - или може би тук - бе само безкрая, в който отделните измерения, се бяха слели в едно.
Благодаря ти любима.
Редактирано от Exaybachay на 07.09.16 22:17.
| |
|
|
|
(oще нещо от Видия)
**********
Вдишвам.
Без думи.
Толкова бавно.
Толкова крехко .
Нежно.
Неизбежно.
По вените,
до аортата,
до нерва,
до неврона
в теб
потъвам.
Излитам.
Възкръсвам.
Доверявам се.
На теб.
До последен дъх.
До сливането
С Цялото,
с небето,
със слънцето,
с вятъра,
с морето,
с живота,
до висшата сложност,
до простата истина,
до естеството,
до звука,
до оттенъците
на всевъзможни
чувства,
докосвания,
усещания,
интуиция,
мисли,
До светлината
в полунощната тъма ,
в сенките,
в мъглата,
в себе си,
наоколо,
навсякъде
Към него
вървя,
бягам,
устремена,
с усмивка,
със сълзи,
с вяра,
уверено
смело,
обвита
с любов,
докато на края
заедно
се разтворим
в Него ......
***********
п.п. упълномощен съм лично от нея!!!
Редактирано от Exaybachay на 07.09.16 23:43.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
