В Мен, под кожата ми / Религия и мистика / Ошо

Ето не е ли това „златната среда“ – за миг зърнати двете крайности, но попадайки – Никъде или попадайки Навсякъде!

Прозвуча ми като: моята радост е моята тъга без маска.

Красиви думи, изразителни, но без дълбок смисъл. ... спящи, несъзнателни. За спящия човек, радостта не е нищо друго, освен тъга без маска, защото когато „спиш”, живееш в противоречия. Смехът и сълзите ти вътрешно не са различни защото излизат от един и същ източник... те са неразделими .

И това е вярно за слепия, за сънуващия, несъзнателния. Но ако си малко буден, можеш да преодолееш и двете.Те са неразделими, защото в мига, когато преодоляваш тъгата, преодоляваш и радостта.

Има и друг вариант: Да се смееш от страх, че ако не се смееш, ще заплачеш...т.е. смеха става начин да скриеш сълзите.
Това противоречие между смехът и сълзите, между радостта и тъгата (между доброто и золото - за което Миро те пита в съседната тема) – е просто част от ума. Умът не може да живее без противоречия.

Проблясъците, идващи от сърцето, са само спирки по средата на Пътя. Това не е твоята истинска същност. Разбира се, това е по-добре от това, което идва от ума, но не се заблуждавай с това, защото сърцето е също част от тялото ти, както и ума. И умът и сърцето ще умрат със смърта на телата ни.

Намери онова, което няма намерение да умре – тогава ще знаеш, че противоречия – няма. Смехът е радост, и сълзите са радост, когато отидеш отвъд тях.

Не си мисли, че колкото по-дълбоко тъгата прониква в естеството ти, толкова повече радост можеш да събереш в него.

Но ако вземеш вода от морето, от която и да е негова част, вкусът и ще бъде един и същ.

Защото в нашето същество, има място, до което не можеш да стигнеш чрез задълбочаване на тъгата, но до което можеш да стигнеш чрез мълчанието на ума си и с препълнено от любов сърце в медитация. Не преставам да говоря за медитацията, защото медитацията е като минаване през огън, който изгаря боклука от главата ти и чисти сърцето, за което се вкопчваш като някакво съкровище. Медитацията те съблича, оголва, разголва, защото дрехите, които носим не са нищо друго, освен нашата болка, страдание, тревоги и мъки.

В огъня на медитацията, всичко, което не е твоята истинска реалност, всичко, което е взето на заем от вън –изгаря, за да остане същественото, онова, което дори смъртта не е в сила да унищожи.

Умът може да бъде уравновесен. Ако радостта и тъгата са в равновесие, ти си в покой...но този покой не е танц, нито – екстаз...Този покой е разновидност на смъртта. Ти не преодоляваш едното или другото състояние, просто везната е уравновесена - 50/50, радост и тъга. Естествено, не си нито радостна, нито тъжна. И усещането е на равнодушие, тъпота. И тази тъпота не е духовна. Казва се – скука.Всеки път, когато признаваш, че си в покой, признаваш, че живота не е нищо друго, освен скука.
За да разбереш Цялото, трябва да го погледнеш от всички страни. ...преди да направиш заключения. В медитацията, когато ума-компютър е включен, разума вижда цялото от всички страни и веднага осъзнава, разбира истинската същност. Но за да разкаже за това, използва ума, а ума разделя всичко. Представи си Земното кълбо, от всички страни и се опитай да разкажеш всичко, което виждаш. Веднага започва деленето: северен-южен полюс, вода-суша, планини-равнини, гори –пустини...Пълни противоречия. Така е и с Ошо. Описанието му за някакъв проблем, явление, ти се струва отначало противоречиво, докато не подредиш мозайката в една картинка и не я осъзнаеш изцяло. И ако се съпротивляваш на разбирането за истината, ума ти винаги ще намери контрадоводи, в това число и противоречия.

Духовното израстване се случва отвъд радостта и тъгата.С една дума – отвъд всички противоречия.
Само в непротивориечивото, недуално пространство можеш да изживееш истината.Твоята Цялост.