|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Selah
|
|
| Автор |
exaybachay (без душа) |
| Публикувано | 12.10.12 23:40 |
|
|
Празно огледало, пред празно огледало - отразява ли се безкрайността или просто опитвам да я докосна. В навечерието на страстта, изразходван се питам - а къде ще бъда, дали изобщо ще бъда. Усещам прохладния бриз на несъществуването - толкова притегателен, толкова могъщ ....потрепвам, съвсем леко ..... полъха от любовния шепет, толкова деликатен и тих, че се споделя на ухо, внимателно, да не се изгуби, да не се накърни.
Понякога се чудя - този път, по който ходя .... как се озовах на него, има ли изобщо край, от кога съм, а може би съм мъртъв още преди да съм се родил. Наоколо ме приканват всички избори - "тука е" зоват в единен глас, но това са все познати земи, опитани, вкусени и обходени. Познавам и мястото, на което съм - писна ми да обикалям, омръзна ми всичкото това, насладите са плитки, страданията до време. Вися - вися, като илюзия, като клоун без грим, като маска без лице, просто едно украшение, една подхвърлена случайност. Искам .... искам да чупя далеч от тук, искам да изчезна в ничия земя - преди да потъна в големия сън, искам да чуя, искам да чуя ехото на ромолящо поточе, звънтащия звук, да ме отведе в нежната песен на вселената.
Преминават под лунното сияние пърхащи пеперуди - тези велики творци на торнадота и в центъра им пак покой. Слушам стъпките на промяната, гледам танцуващите миражи, отминават световете и виждам, че няма за какво да се хвана и вися, няма на какво да стъпя и вися. В необятната бездна на вероятностите и по губещите се в облаците върхове на възможностите - безброй реещи се аз. Умри и бъди - умри и сътвори себе си ..... умри хахахха да така е, това е най-добрата част от пътуването и това пътуване е най-добрата част, която наистина харесвам, да кефя се, че ще участвам в този номер "умри", явно всичко трябва да бъде на този път и по този начин, и няма друго, висиш и няма друго, умираш и няма друго, изгубен си в хаоса и за това ще висиш, отчаян си в самотата тогава ще висиш, безсилен си пред случващото се, оставен без избор освен да висиш, да висиш и да гледаш, и няма друго. А бяха небесата сини, облаците пухкави бебета, тревата зелена и свежа, водата бистра и чиста, слънчевите лъчи галеща топлина, вятърът рошеше косите ....... къде изгубих тази благодат, какво толкова направих, че сега да съм така опустошен, та да вися. Несъдържащ как да сътворя - бедността на неудачника, съдба от кръпки ... разкъсаното сърце, се опитва да пришие късчетата със сълзи.
Обикалям без душа, дните избледняват, а зад затворените си очи вися, толкова самотен - просто си търся дом, във всяко лице, което виждам.
| |
|
|
|
Празнотата гледа своята сянка -как се отдале4ава в небитието.....
Отронен есенен лист пада безпомощно в бездната на мьл4анието...
Китара без струни..тихо звьнти-шепнейки мелодията на тишината...
Сянката на светлината отразява контурите на нищото.....
Кряськьт на разума се отрази в камбаната на сьзнанието ми..и аз се сьбудих!
Есента бе дошла и снегьт ве4е се стапяше......
Боси по тревата...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
1:2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
1:3 Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
1:4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
1:7 Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
1:8 За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
1:9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
1:10 Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
1:11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
1:14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
1:15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
1:17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
1:18 защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
2:11 И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
2:12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
2:13 И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
2:14 на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
2:15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
2:16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
2:17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
2:22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
2:23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
2:24 Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
2:25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
3:14 Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
3:15 Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
3:16 И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
3:19 защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
3:20 Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
4:4 Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
4:5 Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
4:6 По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
4:7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
4:8 човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.
6:7 Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
6:8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?
6:9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
6:10 Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
6:11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
6:12 Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
8:14 Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
8:16 Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -
8:17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9:1 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
9:2 За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
9:3 Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
9:4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
9:5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
9:6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
Кучета без кости, пълни със слама, свити в ежедневието, полудели от питомен битовизъм - скитат мислите, сиротни са чувствата. Неизплатени дългове и гробове незаринати - бремето да си наследник. Безутешен спирам в тишината, за да изгоря още малко себе, за да вкуся още малко смърт.
Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.
Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.
Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.
Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.
Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.
| |
|
|
|
Не бьрзай..да си отиваш от себе си!
На последната среща сьс своето аз гледай да не закьсняваш!
А ако забравиш себе си -не бой се ..друг ще те намери!
Боси по тревата...
| |
|
|
|
И ето жертвайки своето аз /да ме сма4кат и сритат в ьгала..да ме няма!/ ще напомня кой си ТИ!
Боси по тревата...
| |
|
|
|
Селах или Села — е дума, често използвана в Библията, а по-точно - Псалмите.
Селах се среща в такива места, където предидущото изречение, има важно значение или дълбоко съдържание и подчертава мащабноста и важноста, на онова, което вече е било казано.За това се смята, че още едно от значенията на този музикален знак ( Селах) - е пауза, прекъсване в песента, в която може да се спре и и да се поразмисли над предидущия откъс.
Цар Давид, като автор на много псалми, е използвал този термин за обозначаване на времето за тихото самонаблюдение, самоанализа или отразяваната мисъл, времето за размисъл над добротата на Господ.Ако Давид се намирал, в лошо настроение и се оплаквал, то Села, често внасял промени в отношението му към живота и водел до неговото възхваляване, въпреки трудностите.
Селах не е само време за размисъл над присъствието на Бог. Това е време за получаване на откровения и насоки към които да се движиш.Това е време да различаваш и виждаш в Духа.Това е време, в което да позволиш на музиката, да свърши работата по служенето
„Бог не е сложил просто така думата Селах в Псалмите. Аз вярвам, че той очаква особено поклонение и особено общуване с нас през това време, по времето на Селах.И аз вярвам, че Той, е приготвил за всеки от нас нещо ценно и индивидуално, което ние да получим, именно в това време - времето на Селах. Аз желая на всеки от нас да пребивава в такова особено Божие присъствие, в поклонение на духа и истината, в Селах.”
Селах, от мен:
Редактирано от vidiya на 13.10.12 19:34.
| |
|
Тема
|
Re: Selah
[re: vidiya]
|
|
| Автор |
totori (косми4ески кекс) |
| Публикувано | 13.10.12 20:16 |
|
|
Благодаря за разяснението....
Боси по тревата...
| |
|
|
|
Удоволствието е мое, Тотори..
| |
|
|
|
Така чух ....
Че персийския поет и суфи Хафиз често повтарял една притча, съществуваща на Изток, която разказва как Бог създал статуя от глина по свой образ и помолил душата да влезе в нея, но душата отказала да бъде заключена - за нея е естествено свободно да лети и да не бъде ограничена и привързана към нещо. В края на краищата, душата така и не пожелала да влезе в този затвор - дърпала се до последно. Тогава Бог помолил ангелите да й посвирят и когато ангелите засвирили, душата изпаднала в екстаз и за да запази този екстаз, и да почувства музиката по-ясно, тя влязла в тялото. След края на притчата Хафиз споделял:
"Много хора говорят, че животът е влязъл в човешкото тяло с помощта на музиката, но истината е, че самият живот е музика - те казват, че след като чула песента, душата влязла в тялото, но в действителност, самата душа е песен!"
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
