Парадоксът е, че колкото по-често виждаш и осъзнаваш това, за което пишеш сега, толкова по-малко ще "обикаляш без душа, дните ще избледняват и някой ще е самотен". И обратното - когато му обръщаш внимание от дъжд на вятър (но пък вниманието ти се лепи приоритено за ББ-Де Ниро и още хиляди такива неща), то ще изниква периодически и непрестанно за да ти напомня, че пропускаш нещо. Що за самота е тази, когато някой ти напомня важните неща...

Selah - добре, но не само за Бог да прости!

П.П. Ние сме вече в Death car (физическото тяло) още от раждането ни. Но никой не ти пречи да се радваш и наслаждаваш на лимузината, докато си в нея.

За мен целта на вси4кото това 'духовно' е в тьрсене на божественото......
И го открих..... живеем в свят на атеизьм - и все пак вьпреки това го открих...
това е онова което обществото най-ного мрази в теб и се бори срещу него...религиите сьщо..... ТОВА Е ТВОЕТО ОСОБЕННОТО НЕПОВТОРИМОТО -ОНОВА КОЕТО ТЕ РАЗЛИ4АВА ОТ ДРУГИТЕ ХОРА...ОНЗИ ВРЬХ КОЙТО СИ-КОЙТО НИКОЙ НЕМОЖЕ ДА ИЗКА4И..защото тези ка4ества..4ерти..способности ги имаш само ти..И САМО ТИ!Твоята ськровенна индивидуалност за мен е онова ..божественото!Имай предвид 4е то е толкова разли4но 4е единствено само ти го разбираш правилно....!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пропускаш нещо
Да - когато пропусканото нещо ни напомня за себе си, тази непрестанна надежда. Забелязал съм, че единствено надеждата може да доведе тази емоция, която наричаме отчаяние, но пък е невъзможно за човек да живее без никаква надежда - с други думи, човек няма избор, освен да живее с отчаянието, като свой спътник.

Без значение дали към едно или хиляда неща, плануваното внимание си остава спекулативно внимание, със стремежа си да постигнем пълен автоматизъм на вниманието - което би трябвало да доведе до естествено функциониране на съзнанието извън контрола на разума и обусловеностите - ние сътворяме надреалност, която обаче си остава пак една алиенация на действителността .... действителността на собствените ни действия. Всъщност оковите на съзнанието би трябвало да се наричат внимание, защото наблюдателя, правещият налага диктата си именно, чрез вниманието.

Всичко това се получава по този начин, тъй като липсва една съставка - непредубедения импулс. Ще се опитам да поясна, какво имам предвид - а ако не така, може би ще го чуеш малко по-долу.

В уики за seguiriyas пише, че заради дълбокия си изразителен стил е сред най-важните форми на фламенко музиката и наистина seguiriyas е особено ценена и от творците, и от изпълнителите, и критиците, и публиката. Аскетичен и строг, с малко текст и много плач, seguiriyas трябва да се изпълни с много чувство и темперамент. Seguiriyas изпълненията не напразно са приети за емблематичен показал и критерий за доказване на певческите способности, те са толкова трудни за певците, тъй като се стремят да бъдат креативни и същевременно да запазят автентичността на лириката (има дори предположения, че seguiriyas е изобщо най-древния запазен музикален стил на Европа), да постигнат баланс м/у мелодични и ритмични страни, и успешно да съчетаят едновременно страст и сдържаност. Трудността се състои в използването на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от exaybachay на 16.10.12 03:29.

Close both eyes
to see with the other eye ...
RUMI

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

https://www.youtube.com/watch?v=aKHiDT_dzYY

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

o, да - топло, топло, топло, топло .....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самотни са сенките в царството на нищото - хоризонта обгърнат е от непрогледен мрак. Задушаващата миризма на блатото от стенания на измамени и вопли на прокудени души - скръбта, това празно пространство, в което звуците се изкривяват от безсилието. Прокълнат да скитам в мараня от илюзии - толкова е студено, толкова е отвратително и ..... гнусно. Цялата тази помия ...... проклета да е, проклето е всичко свято, проклета е всяка надежда, смачкан от обезсърчение, агонизирам и викам, и крещя, и проклинам тази орис на безизходица.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 23.01.13 10:53.

К'во стана, мина ли ти? Ако да - жалко, защото, ако усещането не трае поне 24ч, няма да има дълбочина за виждане. И след седмици или месеци ще идва пак отново и отново. К'во да се прави - Самсара...

А като видиш - и хоризонтът е светъл, и всичко си е на мястото. Осбено безизходицата, която кара някои да търсят изход навън някъде си и да се въртят в кръга на Самсара. Като спреш да си гониш опашката и тя те следва, мили ми Стушо.