Защото съм с ограничени възможности Миро.
Здравей,

Сякаш не ме познаваш - сякаш не съм разкрил във форума, колкото се може повече от живота ми, именно за да бъдете наясно за обстоятелствата (във всеки смисъл на думата), в които се намирам: тъй като все пак съм ви гласувал доверие за неща, които са ми от значение.

Аз не мога просто ей така да си хвана багажа и например да зарежа една жена, която най- малкото ми е бърсала бебешкия задник - най- малкото. Другата ми баба се придвижва вече само с бастун, който е голям почти, колкото патерица. И двете ми баби са самички вече - чакат смъртта, само на мен ми споделят това, да не мислиш, че е случайно.

Сетне - аз се опитвам да си организирам бита до някакъв рационален минимум, до някаква рутина, за да имам повече време и пространство за медитация. Повече ангажименти, повече цели, повече желания, повече следене на часовниковите стрелки мен ме разсейват и то много, даже ме изпиват.

После - аз съм си мизантроп. Хората са ми глупави - погледни само колко пъти, дори теб съм наричал глупак. Като се замисля, освен трите жени - майка ми и двете баби - към всеки друг съм отправял тази дума. Нали ви разказвах, че съм опитвал да работя в екип - един път, че не мога да търпя да ме командарят хора само, защото получавам някаква валута от тях; и втори път, да работя заедно с хора, за които се чудя хора ли са или чакали в човешка кожа.

И още - при такъв проклет характер аз си останах неграмотен човек. Обучил съм се и умея достатъчно добре един занаят, една професия - всичко останало, което съм работил е било, колкото да изкарам някакви пари за някакво време, нищо повече. Вярвах, че с пчелите ще успея да си създам живот, при който ще съумявам да си плащам каквото ми изисква държавата, да си плащам нуждите от първа необходимост (храна, ток, отопление, дрехи) и някой друг лев да ми остава, да си купя книга, да ида веднъж в годината десетина дена на море. Да не навлизам в подробности - точно на теб ти става ясно и от това, което написах.

Е не става - баси. От година на година даже по- зле, не мога да повярвам - попиляха ни пчеларите тази година. Търча - не само аз, но да не пиша в множествено число - по институции, търча по служби, търся си правата, опитвам се да си отстоя моето, което ми е по закон, опитвам се да направя нещо градивно най- вече. Отвсякъде бастията. Аз как да предвиждам какво ще се случва след три- пет еле повече години при днешния динамичен свят. Все си мисля, че от ЕС ще наложат малко по- строг контрол, че играта на политици, мутри, олигарси и прочие големи богаташи ще вземе да отпуска малко фандък и за сиромашкия български народ - да не сме все в негативните статистики. Какво е това чудо не мога разбера - то вече на геноцид ми прилича. Тази година двама по- млади колеги от мене вдигнаха бялото знаме - може ли със 150 кошера едвам да си докарваме минимална работна заплата. Даже няма и толкова - редица разходи в нашето счетоводство не ги броим за разходи. Може ли над пет години стана къдели вече не ходих, какви ли не жалби, писма, молби и прочие документи пускахме, защото тъпите алчни държавници не си мърдат пръста за един прост канал, който ще ни събори къщите на половин село - ще ни избие тука, къщата ми стана басейн, мази, дворове, дори и в някои стаи на първия етаж, вода да си ебе майката, целогодишно. Хората в съседната къща е невъзможно да живеят на първия етаж - до колене е вода.

Ти си човек учен, с твоите знания професии да искаш - съвременен човек така да се каже. Пчеларя е човек простосмъртен, човек идващ от древността, човек примитив - гледа животни. Кой ти гледа животни в днешно време - кой ти го брои това за знание, за умение, за нещо ценно и необходимо. Производителя е девета дупка на кавала вече. Остарявам вече, болести ме газят, мотивацията и енергията ми е вече друга - аз като не съм такъв лаком за пари някак и интензивността на стимула ми е друга, не знам как да го обясня. Да хукна подир парите - за мен това е непонятно. Значи аз няма да отида в чужбина, за да потърся медитатори, за да потърся центрове, къде преподават медитация, да потърся конкретни личности - ако щеш, дори и теб - ами ще хвана пътя, за да търся пари ..... това ми е .... как да го кажа .... обидно може би, против мен, нетипично, не съм аз.

Не знам вече как да постъпя - а бедите ми се стоварват една подир друга, сякаш с камион ми се стоварват, "беди на едро". Ебахти злощастието шибано братче.

Въпросът е доколко ТИ САМ си ги поставяш ограничения на самия себе си. И четейки това, което ми пише сега, пък и по-рано, забелязвам доста такива. Т.е. теми-табу, които ти сам си поставил пред себе си фиксирайки се, че в тези направления ти няма да се развиваш. А животът на Земята и във физическото тяло е именно да развиеш определени качества и да преминеш отвъд куп ограничения и стереотипи.

Повече ангажименти и цели те разсейвали, другите хора ти пречели… Ти се самофиксираш като мизантроп и като неграмотен, но по-скоро излиза, че НЕ ИСКАШ да се променяш и да се учиш. Възможно е Цялото да ти поставя тези външни трудности именно за да те накара да се размърдаш най-после. Но ти си упорит в твоята застиналост и разбира се страдаш. С Цялото/Господа на глава обаче няма да излезеш и докато не чуеш какво ти се казва и не направиш съответните промени, ще страдаш… Страданието е индикатор за липса на хармония с Околното.

Същото важи и за пътуването/преместването в друг град, страна или континент. Не е задължително, но ако дадено място не ти харесва и не може да го промениш, преместването е реална опция. Представи си за момент, че ги нямаше тези твои две баби – щеше ли тогава да се преместиш другаде след като не ти харесва сегашното ти място? Имам усещането, че това с двете баби е просто претекст и извинение. Апропо, ако те треснеше нещо или те приберяха в лудницата, както каза уж с надежда по-рано, тогава кой ще се грижи за бабите ти?

Така че използвай ситуацията да се огледаш и да чуеш какво ти казват Силите. А Те със сигурност ти казват нещо.

П.П. И не мисли, че ако умреш сега ще минеш метър. В следващия живот ще продължиш оттам, откъдето си спрял в сегашния.

Факта е, че "следващия живот" е в сферата на вярването при мен, всичките тези теории: живот след смъртта, прераждане, вечен живот, райската градина или пъклото; лежат на една и съща основа при мен, хипотези извън моя опит. Единствения рационален аргумент, който намирам е, че в съзнанието ни има спомени от някакво друго време, пространство и личност - пряка опитност, с което също нямам, но явно има начини да се придобие известна такава. Ок, но все пак първо, че нямам такава опитност т.е. налага ми се да приема на чисто доверие; и второ в случай, че не мога да проверя достоверността на преживените спомени - пак ще трябва просто да вярвам.

Не съм навит така, което също може да се нарече самоограничение, но ..... наистина отказвам да приема нещо толкова сериозно и значимо просто на вярване. По този въпрос дали ще вярвам на теб, на Буда, на Ошо, на майка ми, на логиката, на текстове от древността или на най- съвременни научни изследвания, и открития за мен няма разлика - нямам в ръцете си факти, само теория. Ако ти имаш някакви факти бих те изслушал, но не очаквай да ти повярвам. Това не е тема табу, а вярване, за което съм си поставил табу - без факти да не вярвам. В информативен аспект съм се интересувал, търсил и чел не малко по темата - не отричам твърденията на някои хора, но не мога и да повярвам, докато нямам своя опитност. Налице са много по- рационални и произтичащи от опита аргументи в полза на противоположното предположение - умираме и толкоз - които са много по- основателни, а и повече, като количество.

Не ме разбирай погрешно - не пренебрегвам останалото, което ми написа, но по въпроса за прераждането ми се иска да постигнем поне някакъв ясен консенсус, защото се получава голямо разминаване м/у нас, тъй като ти често намесваш прераждането в разговора.

Мда, получава се голямо разминаване между на нас по въпроса за прераждането. Аз го сложих в послеписа и между другото, а ти само за него пише всякаш е най-важното нещо за теб. Каква чудесна биберона е за да се отплеснеш и да си затвориш очите за останалото! Което си е твое право.

Прочети си предишните писания в тази тема, където все плачеш за едно и също, докато не намериш някое биберонче да се отплеснеш и самозабравиш. И после всичко се повтаря отново и отново в омагьосан кръг, който някои наричат Самсара и, в който ти сигурно пак не вярваш, макар че си непрекъснато в него.

Ами щом се получава толкова драстично разминаване, защо въобще ми обръщаш внимание? Да те питам нещо - какъв ти е проблема с мен? Да съм искал да звъниш на Зои? Да съм искал твоето мнение и съдействие? Ако да - то моля те прости ми, било е неволно и несъзнателно, не ми обръщай повече внимание.

Защо пиша тука ли - не е заради теб, Миро. Тука винаги съм се изявявал, като този, който възприемам, че съм - единственото виртуално пространство, в което винаги съм бил, този който усещам, че съм. За това пиша. И заради Ошо пиша. Щото, ако беше жив сега, краката си щях да счупя да бягам към него - имам нужда от такъв човек. Естествено и заради мен си пиша, най- вече. Щото съм объркан, обезсилен и наплашен. Щото се чувствам изразходен и отчаян.

Нека ти разкажа нещо за моя мазохизъм. Ако изпитвах въз повечко милост към мен, ще се самоубия още сега - само, че аз съм гад проклета и ще се оставя да се влача в дерзания и мъки, до края на дните и нощите ми. Може би ще се пропия или ще залитна в наркотиците, защото е трудно да се понесе на трезва глава всичко това, което чувствам, но пък все ме яде това, че искам да посрещна смъртта буден. Искам да видя какво ще се случи в момента на окончателното умиране ..... разни наивни мечти, но какво да направя.

Виж - обичам те и оценявам (доколкото ми е възможно) каквото се опита да направиш за мен, макар че честно казано не си направил нещо особено, ала все пак опита и беше добронамерен. Хубаво е. Харесвам те. Което е странно впрочем - щото наистина те намирам за много задръстен тип, но поради някаква неясна за мен причина, все пак те харесвам. Но моля те - остави ме и не ми обръщай повече внимание ....

Или нека го кажа по друг начин - по мое виждане ти си изключително рядка птица, не крия, че изпитвам известна завист дори. Няма да ти разказвам в подробности колко форума обиколих и с колко хора разговарях из виртуала, но ей бога ми, такъв сладкодумец, като теб не срещнах, заклевам се!!! С изключение на един старец, но него ще го оставя извън коментара ми. Факта е, че не видях нито един човек, който би могъл да се съревновава с твоя изказ. Но .... но. Не търся препирни, нито философски надпревари - днес изгубил, утре спечелил, разни мними постижения, с нищо не ме хранят.

Благодаря - ако това очакваш - че си се обадил на Зои, но нямаше нужда. Аз съм се заклел пред себе си, че докато тя е жива, няма да посегна на живота си - сетне не знам, не ми се живее повече, нищо не ме интересува и нищо не искам, усещам че стигнах предела на възможностите си, и повече от това не виждам как. Дявол да го вземе. Тъпа история. Ако има прераждане - каквото и да значи това - нека следващия да му бере гайлето, аз повече не мога и ми писна.

... ако нечия душата се държи за теб, как може да бъде пусната да си отиде?

Зависи в какво състояние е душата. Ако е на бавно умиращ близък, може да му се казват многократно, даже и да е полусъзнание или безсъзнание, неща в следните направления:
- колко много го обичаме и колко сме му благодарни;
- да се отпусне, релаксира и да не се съпротивлява, ако Господ/Силите/Цялото искат да го вземат. Че си е свършил работата в този живот и може да си тръгне;
- че е обгърнат от светлина, любов, радост, спокойствие…

Зависи в какво състояние е душата.
Алцхаймер, вече в доста напреднала фаза - от зимата насам процеса се ускори значително, от седмица и нещо рязко се влоши допълнително, а от вчера премина някаква граница, не знам точно каква, но мисля, че вече е късен стадий на болестта.

Съответно сещаш се, че в това състояние обгръщането е от параноя, кошмари и халюцинации, предимно зрителни, но особено силни, ясно изразени и устойчиви. Може да се каже, че вече е отвъд моите и без това скромни възможности, да внеса поне някакво успокоение и релаксация - на практика при пристъпи, когато изпадне в шок, без помоща на медикаменти вече нищо не мога да направя, съвсем безсилен съм.

И не бих питал, ако тялото не бе изключително здраво, различни доктори по други поводи изразиха учудването си от здравословния статус що се отнася до физиката - без да съм инициирал мнението им. Но на противопожната крайност стои въпроса с психиката, Алцхаймера е безпощаден в разрухата на съзнанието. Не знам, колко още има, но според мен ще продължава да живее, макар и с тотално повредена психика - което де факто ще рече, "какво приказваш - какво чува", за "какво вижда" категорично се разбра, че вече няма как без още едни очи до себе си.

Редактирано от Exaybachay на 23.04.20 22:17.

Дядо ми преди много години беше в подобно състояние. Тогава даже още не се говореше за Алцхаймер и не го бяха диагностицирали, но по-късно осъзнах, че това трябва да е било. Впрочем, имаше същите симтоми, за които говориш. Майка ми и баща ми се грижеха за него, а аз го виждах периодически идвайки си от София как деградира. Накрая баща ми го заведе на вилата, защото в апартамента вдигаше много шум с халюцинациите си за съседите.

Последният път, когато го видях беше станал като животно… И ми беше много жал за него… Даже ми мина на ум да му топна главата в един варел с вода за да му съкратя мъките, но разбирах, че това не трябва да се направи така. След 3 дена, когато баща ми го е нямало там, той беше счупил прозореца и избягал. Баща ми го търси с дни в околностите разпитвайки всички. Намериха останките му след 2 седмици на поне 5-6 км от вилата.

Според мен за такива случаи трябва да има евтаназия, но в България, както и в повечето страни от Европа тези неща не са още регулирани.

Същото предстои и при нас, за сега уж стабилизираме някак положението - и нямам предвид възстановяване - но се вижда, че няма да е за дълго. И пак така, постоянно иска да тръгва на някъде, където и да бъде все страх, все усещане за враждебно място, иска да избяга, да се скрие. Знам, че за такива случаи не остава друго освен да се хоспитализират трайно и аз все още не давам, но в крайна сметка какъв друг избор ще ми остане. :(( Определено бих предпочел смъртта, какъв смисъл да продължава, съзнанието е раздробено, каквото трябва да фунционира в мозъка просто отказва, само се измъчва, ужасни мъки, нищо друго: параноя, раздразнителност, тревожност, неспокойствие, агресия, истерия, паника, депресия, изобщо целия ад.

Вчера ми вика - живота за мене свърши. Добре, така е, но ..... как беше "понякога, дори всички условия да са подходящи, пак не можеш да умреш". На 90 години е, а все още ходи, дори без бастун - в смисъл тя въобще няма такъв - кръвно, холестерол, каквито показатели се изследват, всичко бетон само психиката. Кога ще е то ...... след още пет- шест години на зеленчук в някой хоспис. Защото както и да го мисля - и аз, и останалата рода - наистина не виждам как да се грижим за нея, като се влоши още. В състоянието, в което я намерихме онзи ден .... майка и татко бяха аут, аз не можах да повярвам какво виждам, пък камо ли те.

Не знам - аз наистина се надявам и моля, да я удари било инфаркт, било инсулт, изобщо нещо, така че да се свърши. Всичко друго е само още мъчение за нея.