Ти имаш, тази врата, в бодиграфа си, заедно с ключовете, за да я отвориш..Вратата се казва:"Дълбочина", а ключа, с който да я отвориш се нарича :"Чудото на неувереноста". Дарът ти е -находчивост,
"Вратата на умението".Хексаграмата и, е -"Свобода".
имаш талант за живот и енергия да го проявиш
.Сидхито-или Божественият ти Дар е -мъдроста
о, да - точно така, говори ми още, говори, тука съм много съгласен с теб и не виждам на какво да противореча. Напълно правилно ме разбираш и анализираш профила ми - толкова надходчив, не, толкова талантлив, не, толкова мъдър, не, направо толкова съм ..... толкова съм ...... толкова съм божествен, че съм неописуем, но все пак съм скромен човек и приемам възхищенията по моята чародейна осанка, защото са искрени и от сърце.

Та макар описанията ти за моята пленителна особа, да са недостатъчно красноречиви - което е по причина на бедността на думите пред заслепителността, която излъчвам - то все пак не се стеснявай и продължавай в същия дух.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Къде съм" е предварително постулиран въпрос, но без да си изяснил условностите - как да ти отговоря тогава.

Как би могло да бъде по-лошо - ето как: като се депресираш от депресията (тъй като явно нещо не ти допада думата меланхолия). С тези неясни съвети, да навлезеш в депресията, да станеш депресията, съвсем лесно човек може да се депресира от депресията и тогава става наистина лошо. Звучиш, като психолог, като професор, не като медитатор и приятел - защо така, в мен или в теб е причината?

Депресивните състояния, са съвсем естествени състояния - също като мислите са на приливи и отливи. Човек, който не може да се натъжи в такива дълбочини е скопен човек - фактически не подтискането води до депресия, а ние имаме навика да не допускаме депресията, ние подтискаме прииждането й, като по този начин оставаме половинчати и повърхностни. Гурджиев .... чувал съм за него, че е можел едновременно да плаче с едното си око, а с другото да се усмихва - та Гурджиев често се е позовавал на метафората за каретата, конете, водача и пътника. Използвай и аз тази метафора ще кажа, че каретата идва Отникъде, пътува в Нищото, вози Никой и отива Вникъде. Пейзажите се сменят и понякога се намираме в студенината на пустия мрак - и според мен, ако човек не може да се взре в него, то с другия полюс на състоянията, където се редуват насладата, щастието и духовния екстаз, ще му бъде още по-трудно и невъзможно да се справи. Зарята на медитационните преживявания не трае дълго, но привързаността към тях, автоматично ни праща в подземията на рутината - уви наистина не проумявам урока и не виждам изхода, може би не само, че всичко е илюзия, а най-голямата илюзия е тази за реалността.

Та нямаше за какво да ми се извиняваш - vidiya с лекота ми показва, как бързо ми потъват гемиите, а и аз по принцип си падам малко такъв забутан, и пак с такава лекота ме издърпва в покоя на блаженството. Причината за тази агония - освен, че губя всякакви ориентири - е, че не мога да понеса самотата и без-Аз състоянието. Някак си не мога, а и не искам да приема, че макар да се раждаме и умираме с празни ръце, че макар и да сме винаги сами, то живеенето следва да се прекара в несподеленост и дистанцираност от другите - а, аз фактически живея точно така.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Е нали четеш психолозите - точно това им е главоблъсканицата, че именно сред интелигентните хора, в средите на науката, изкуството и философията, депресията е най-често забелязвана. Сред простолюдието и слабо развитите страни, депресията почти не съществува. Айнщайн не е прекарал живота си в лечебно заведение, но в действителност накрая му писва от глазуреното величие на науката, а и личния му живот не е много цветущ. Не е изпаднал в баш депресия, тъй като е останал твърде активен. А Леонардо Да Винчи ...... точно той да не е изпитвал депресия?! в Джокондата е толкова видимо, че няма на къде повече, да не говорим за изолирания живот, който е водил.

Просто е и решението вече е намерено. Буда, например, го е нарекъл "Средният път".
т.е. да разбирам, че ти вече си буда?

п.п. в това удоволствие наистина има известен мазохизъм, но когато човек не отговори на медитацията, от къде да влезе, тя сама ще си намери пролука.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Не знам дали съм ти казвал някога, че на моменти си много безмилостна - първо нека прозра как се излиза от кино салона, а после да реша дали искам да излеза от него, инак в обратния вариянт хаоса става само още по-голям.

п.п. инак няма по-ясно огледало за небето, от водата.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

И с малко закъснение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И отново нищо не се видял, на картинката...А от ДВАТА поста, за нея, си извадил, това, което ти харесва - Даровете, които трябва да осъзнаеш.. Самоиронията ти, е абсолютно неуместна.По-добре да беше обърнал внимание, на Сенките , които също споменавам.. На всеки от нас, живота дава право да изберем, как да живеем-в сянка или в светлина ... Сянката (заблудата), в която живееш , се казва - безразличие, или размиване на отговорноста. Свързана е със страха да излезеш от комфорта си и напълно да приемеш промените в живота си, като престанеш да се съсердоточаваш над несъщественото. Когато се съсердоточаваш над несъщественото, ти ставаш безразличен към истински значимите неща в живота си. Оживелият, след Холокоста, писател, Ели Визел, казва:

Противоположноста на любовта, не е ненавист, а безразличие.
Противоположноста на изкуството не е уродливост, а безразличие. Противоположноста на вярата не е ерес, а безразличие.
И противоположноста на живота, не е смърт, а безразличие.

Тайната да излезеш от влиянието, на сянката си, можеш да намериш, в една дума – доверие.Учейки се да се доверяваш на живота си, кладенецът, започва да разкрива тайните си.Животът ти предлага да започнеш първо с доверие, към самата Сянка, а именно – да осъзнаеш, страховете си и да не се боиш от тях. Без да се страхуваш от тъмнината в себе си, пусни кофата, а като я издърпаш – погледни съдържанието и. От кладенеца ще излязат решенията на много твои , така наречени, проблеми.Не се учудвай, колко много светлина, може да излезе от такова тъмно място.Именно в това, се съдържа дарът на твоята находчивост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 30.01.13 16:56.

Експромт...посвещавам го на, Светулката, с любов:

Нощ
Звезди
Ярка луна
Ръцете ти
Мечта
Агония.

Плач
Сърдечен пулс
Шум
Глас в главата ми
Безмълвен ум.

Омраза
Страх
Отрова в устата
Дълго мълчание ...
Хапя
И сълзи по лицето..

Мълчание ...

Гръм
Дъжд
Мълния
Дълъг разговор
Почивка
Истерика
И нервна криза ...

Болница
Бели престилки
Празна стая
Един документ
Едно изречение
Банален
Любовен
Синдром ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 30.01.13 18:14.

Виждам, че не разбираш какво ти казвам. Мелахнолия, депресия и тъга са дребни състояния коренно различни от агония и безнадженост. Още повече, че ти потвърди, че не само че не преувеличаваш, ами било още по-зле. Така че депресия от депресия е нищо в сравнение с постоянна и безнадежна агония.

За това очаквам летален изход в най-скоро време. Който би трябвало да е облекчение за теб и край на агонията. Не писах няколко дена в очакване това да се случи. Впрочем, от астрологическа гледна точка сега е много удобен момент, така че не се чуди много.

Като приятел съм ти подготвил една много хубава тема тук за клуба "In Memoriam" и само чакам потвърждение за събитието. Даже, съм се приготвил да медитирам и да ти помогна при Бардо прехода (това, което се случва след смъртта) за да не стане някоя издънка там и да ми сe яввяваш нощно време за агония и безнадежност в Бардото.

П.П. В без-Аз състоянието просто няма Аз, който да се кахъри. А пък ако има кахърене, това показва, че има един голям и добре закръглен Аз... Но в Бардото, всичко е готовo за него, така че не се кахъри. Очакван си.

Последната картинка ми хареса най-много, защото след няколко месеца съм на конгрес по неутронна дозиметрия и сега тъкмо си подготвям презентацията. Впрочем, понеже протоните и електроните са електрически заредени частици (позитивни/негативни) и се детектират много по-лесно. Докато, неутронът, който е неутрален и dosen't give a fuck, e много по-труден за улавяне.

А относно цветята, на надгробната плоча на Стушо ще отиват много. Да притаим дъх в очакване на събитието.

П.П. Ти потрепваш от смях, а той потрепва от агония! Но краят (неговият) е близо, докато за твоя смях синоптиците не предвещават заоблачаване в близко бъдеще.