но това не го решавам аз - моя избор се отнася доколкото визираме форума и дали да напиша дадено нещо или не, а не, че си казвам в даден момент "я малко да съм тъжен", подир това "а сега ще съм радостен".

п.п. което разбира се, не изключва вероятността да движа към шизофрения ели някаква друга психоза, но в крайна сметка няма и какво друго да сторя - така или инак, колкото и да напиня, всеки в даден момент ще разбере, че човешките възможности са лимитирани и никой не може да надскочи съдбата си, и в такъв момент на човек не му остава нищо друго, освен да тегли каиша докато диша и туй то.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

WITNESSING (Osho)

"When I say be a witness I am not saying become uprooted from life. I am saying live life in all its multi-dimensionality, and YET remain aware. Drink the juices of life, but remember that while you are drinking the juices of life there is a consciousness in you beyond all action, all doing.

"Drinking, eating, walking, sleeping, are all acts, and there is a consciousness in you which simply reflects, a mirrorlike phenomenon. It is not indifference. The mirror is not indifferent to you, otherwise why should it bother to reflect you at all? It is immensely interested in you, it reflects you, but it does not become attached. The moment you are gone, you are gone; the mirror does not remain remembering you; the mirror now reflects that which is in front of it.

"A witnessing consciousness lives in life but with tremendous non-attachment, with great non-possessiveness; it possesses nothing. It lives totally, it lives passionately, but still knowing that 'I don't possess anything.'"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 28.01.13 17:34.

Де да излъчваше малко тъга... Хм, „задушаващата миризма на блатото от стенания на измамени и вопли на прокудени души “, „прокълнат да скитам в мараня от илюзии“, „толкова е отвратително и ..... гнусно“, „проклета е всяка надежда“, „смачкан от обезсърчение, агонизирам и викам“, „проклинам тази орис на безизходица“.

Ако горното е вярно (а не литерурна тренировка за макимален брой „безизходни“ епитети в един параграф), трудно би писъл после за разни радости и кефения... Нали агонизираше и всичко беше безизходно.

Ако си цялостен в безизходицата, т. е. цялото ти същество е пропито от нея, то всякакви други (излишни) действия просто спират... И се случва нещо коренно различно... Но при повечето хора най-често тези усещания са плитки и половинчати. Всъщност не половинчати, което предполага поне половината да си в тях, ами 1/10 или 1/100.

Пробвай да си прочиташ горния твой „безизходен“ постинг ежедневно и си задавай въпроса ИСТИНА ли е това или нещата са малко по-други? Фалшивото усещане води към фалшиви резултати. Само реалното и цялостното – към реални промени.

П.П. Една позната казва „ужас“ като й се появи бримка на чоропогащника и започва да гони твоите епитети като това се комбинира с размазан грим. Казвам й, че ако й се скъса роклята вече ще й свършат епитетите. А пък ако й се случи това, което нормален човек наистина влага в „ужас“ и „безизиходица“, как ли ще се изрази тогава.

Тогава в какво се състои, в какво се изразява не-безразличието на огледалото?

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

Не само този постинг, а цялата тема, като я погледна и ми призлява - ще ми се да вярвам, че не е чак толкова зле ситуацията, ала уви е дори още по-неприятна, просто писателския ми талант е недостатъчно красноречив, за да бъде по-видимо.

А инак не знам за какви радости и кефения иде реч - въртящите се човеченца, ми хрумнаха, след поста на vidiya и клипа с фракталните форми, своего рода мандала, първата ми работа така да се каже и реших да я посветя на нея, фактически толкова зле се чувствах, че дори не можех да заспя и те така се роди "идеята".

И нещо друго - мисля, че не постъпваш много разумно с подобни съвети, защото с меланхоличните състояния, човек може да нагази толкова дълбоко, че да се чуди после как да се измъкне и да стигне до медицинска помощ, често пъти без някакъв кой знае какъв ефект, такива състояния могат да продължат не с дни, а с месеци (при мен) и дори години, в някои случаи и цял живот, те да видиш тогава реалните промени и резултати.

Принципно за всичко си прав, но не знам защо не отчиташ паузите - какво коренно различно би трябвало да се случи, това наистина за мен е загадка.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

От гледна точка на психодинамиката има прости и ясни закони. Потиснатите сексуални импулси водят до агресия, потиснатата агресия води до депресия. Колкото по-голямо е потискането, толкова по-силна и продължиелна е депресията. Просто, не ли?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

Тц...картинката и текста не изобразяват и не говорят за огледало...Става дума, за твоите собствени проекции...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 29.01.13 16:26.

реалноста, такава, каквато е.
т.е. екран - огледален екран?

п.п. картинката е своеобразно творческо изразяване на еволюционната теория.

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни

реалноста, такава, каквато е.
т.е. екран - огледален екран?
Отново..проекция...не проектирай, върху написаното от мен, това, което ума ти е прочел...
картинката е своеобразно творческо изразяване на еволюционната теория.
А като махнеш, Дарвин, от ума си, дали няма да видиш друго?
Медитирай...върху картинката..не бързай...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 29.01.13 17:14.

Проблемът е, че колкото по-дълбоко е изтласкан (подтиснат) проблема, толкова по-големи психични защити го пазят да не излезе на повърността. Идеята е, че проблемът е подтиснат/изтласкан, защото съзнанието не може да го понесе и отработи, затова бива запазен за момент, в който ще може. Стандартно, обаче, скритият проблем става източник на нови проблеми и вместо да се подготви съзнанието за отработване на вече скрития проблем, то се скапва още повече.

Следователно, за да излезе човек то тежка депресия, си трябва външен фактор. За "ежедневните" депресии, човек с що годе критична и здрава психика, може да отработи в някаква степен.

"Бъговете" във психиката, вече се отработват с разни практики. Там си трябва внасяне на код и пренаписване на стария.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите