На мен ми се струва, че проблемът при теб не е осъзнатото сънуване и събуждането от него (пробвай да медитираш в осъзнатото сънуване и рано или късно ще се събудиш), а във фобията, която неволно си си изградил.
Да! но считам, че ако знам как да се събуждам, то ще преодолея фобията си. Не мога да разчитам на преценката си, но според мен фобията ми е 50: 50/ рационална: ирационална.

Прощавай, че ще бъда многословен, но нека разкажа малко по- подробно.

Това осъзнато сънуване на мен ми се е случвало още, като малко дете. Като деца, че и тинейджъри, абитуриенти да речем, все се е случвало да си споделим с приятели за това явление и не бих казал, че има някаква съществена разлика м/у различните разкази, колкото им се е случвало на другите, толкова и на мен. Така че дотук всичко си е в нормата, образно казано. Нека само вметна, че не съм забелязал нещо да е оказвало влияние в/у това сънуване - в случая по- конкретно визирам наркотиците, знаеш разказвал съм във форума, че съм вземал наркотици навремето, но нито са ми причинявали такива събуждания в съня, нито нищо по темата.

Когато обаче се запознах с вас и започнах да медитирам, това осъзнато сънуване започна да се случва значително по- често. Значи, ако допреди медитациите трябва да се разровя в паметта си, дали тази година съм имал такъв сън или не, то след като започнах практиките, кажи/ речи че всеки месец имах осъзнато сънуване. Та тогава си казах - щом едно нещо се случва, нека разгледам по- отблизо какво е това явление. Нали ..... не бягай, не се бори, внимавай, приемай. Та какво, що съм намирал из книгите, почнах да пробвам най- различни неща и се оказа, че даже лесно се научавам как да се събуждам в съня - и все си мисля, че съм споделял това някъде тук из форума, но може и да се бъркам.

Но! - какво да правя в тези сънища, дори в самите тях съм се чудил. Чувал съм, че можеш примерно да си въобразиш Моника Белучи и да правиш секс с нея - няма да отрека, че идеята ме привличаше в някаква степен, но ..... какъв смисъл, за това ли ще медитирам и ще правя практики, и ще се събуждам в съня. Така, че нищо повече от самото събуждане не съм се опитвал да правя! И така спрях да се занимавам с това. Ако се случи - да се случва, ако не, още по- добре. И то все си случваше понякога, но спонтанно т.е. без моето намерение.

И така годините си вървяха, кога се събудя, кога не, не обръщах внимание на това явление, не ме интересуваше повече. Ала един следобед, преди около 5-6 години лятото, бях легнал да подремна малко, че се бях уморил доста от работа и тогава се случи този конкретен сън, във който какво се случи, ако искаш в друг пост ще разкажа по- подробно. Но останах много дълго в него, никога преди това не ми се е случвало да остана в това състояние с часове. И за това считам, че все пак фобията ми е 50% рационална, защото - колко време може да се изкара така, за времето вътре в съня говоря? Ти знаеш ли - защото аз не знам и никъде не намерих информация по въпроса. Това бяха 2-3 часа, ами ако са 2-3 години? Никак не ми се вярва, че ако изкарам толкова време в будно сънуване, после като се събудя, ще си бъда ок.

Има огромна разлика във възприемането на времето, когато си буден в съня и, когато не си буден, а само си спомняш. И във двата случая може да се получи разминаване м/у часовниците (часовника съня и часовника извън съня) но при второто е само мъглив спомен, докато първото, когато си буден в съня, то тези часове са вече .... не знам как да го напиша, екзистенция, вече имаш пълното преживяването на тези часове. Казвам ти - когато си спал половин час измерено по часовник в стаята, а в осъзнато сънуване си прекарал три часа, психиката ..... извинявам се за израза, наистина не знам как да го обясня, но става на кайма, на ... пълна бъркотия и глава тежи, много, боли дори.

От тогава спрях всякакви практики, всякакви медитации, книги, видеоматериали, всичко. Започнах всичко наобратно - да НЕ съм спокоен, да НЕ съм релаксиран, да НЕ съм медитативен. Поддържайки дадено ниво на напрежение, това събуждане не се случва. Това бих казал е основната тънкост за съзнателното събуждане в съня - спокойствието и вниманието, без тях намерението да се събудиш не сработва. Така, че колкото съм по- спокоен, толкова е по- голям риска пак да ми се случи такова събуждане в съня - и за това правя обратното, а нощем обикновенно чакам докато нуждата да се наспя не ме гътне от самосебе си. От тогава досега не съм имал нито едно осъзнато сънуване!!! Но стана безсъница, стана перманентно себеподтискане и тормоз и психически, и физически, ако щеш и душевен.

Страх ме е да не се случи пак - страх ме е, че мога да остана много по- дълго време от 3 часа в съня, никога не съм и подозирал, че е възможно да се "разтегли" времето чак толкова ... и спирам коментара си дотук, че докато пиша ми дойде новина, която ..... (и има деликатна връзка със тази история)

Ей мамка му :////////////////////////////////////////////////////////////

От описаното от теб разбирам, че за тези 5 години лошото усещане не ти се случвало повторно. И по всичко личи, че си развил класическа фобия. Би било друго, ако многократно си имал едни и същи неприятни усещания.

Всяка фобия почива на реални усещания или както ти казваш е 50% рационална и 50% ирационална. Примерно при мен във 2ри клас като ни учеха да плуваме и когато ни казаха да се пуснем по водата, явно не съм бил разбрал, че трябва да задържа дишането (а не да дишам под водата като Ихтиандър) и като вдишах на 2 пъти вода, развих фобия от вода, където не усещам дъното и от плуване. И така над 10 г! И както всяка фобия и тази я преодолях по обратния път – да влизам постепенно и подготвен в това състояние и да видя, че няма страшно.

Ти се питаш дали ще се събудиш, а аз се питах като се хвърля във водата дали ще изплувам (струваше ми се, че ще налапам вода и ще потъна). Но лека полека минах пътя, който ще трябва да минеш и ти сега.

При мен помощта бяха упражнения в плиткия басейн, докато ти за сигурност или си навий часовник да те събуди, или някой да бъде до теб и ти да знаеш, че ще имаш сигурност, че ще те събуди. Въобще фобията се преодолява с някакви "патерици" и ти виж какви биха ти били най-удобни. Но що за живот е това да не може да се отпуснеш и да заспиш сладко.

От описаното от теб разбирам, че за тези 5 години лошото усещане не ти се случвало повторно.
Да! - само един път беше и това е.

И по всичко личи, че си развил класическа фобия.
Доколкото мога да се самоанализирам и доколкото съм запознат с фобиите, то и според мен най- вероятно си е класическа фобия.

...или си навий часовник да те събуди, или някой да бъде до теб и ти да знаеш ....
това няма да работи - времето в съня тече различно, макар да не е задължително.


Благодаря, че не ме излъга!!! Много хора на твое място биха се изкушили да се направят на знаещи и смело да раздават съвети, но ти запазваш обективност - благодарско, за което наистина.

Към момента съм си поставил за цел да си възстановя режима - кога лягам, кога ставам. Това на първо време. А когато вече съм в нормален ритъм, честно казано не знам какво да направя и не мога да го мисля от сега, ще го мисля тогава. И в този контекст - не бих искал да губя всякаква връзка с теб, а от не съвсем сигурни източници разбрах, че на дира не му остава много. Но нямам никакви твои координати, откакто се знаем само тук мога да те намеря. Ако искаш остави ми на лични, нещо - фейс профил, вайбър, телеграм или каквото и да е. Ако не искаш - няма дерт, няма да съм ти обиден или да се почувствам пренебрегнат, или да те намразя, или нещо такова.

Но имам нужда да разкажа съня и ще го направя сега, та можеш и да не четеш нататък. Всичко това аз го правя, от- до т.е. включително и излизането от съня. Така, че има логика решението, което ми е необходимо, да е в същия този сън. И допускам, че може би го виждам, но! .... но, но, но обратната връзка. Винаги липсата на тази обратна връзка ме тормози. Няма някой Ошо, когото да попитам. Дори някъде в началото, като влязох в този форум си спомням, че споделих опасенията си, че и да съм в комуната на Ошо, не виждам какво да го питам. И през годините въобще, като съм се замислял, все не съм откривал достатъчно смислен за мен въпрос, че да занимавам човек, като него. Но в този случай, баш ми е необходим такъв човек, защото имам какво да го питам, защото с невежеството си забърках нещо, което ми се отразява негативно във всяко едно отношение, включително и на здравето ми.

Разхождах се по едни добре познати крайморски скали. Картините във съня, като цяло бяха сглобени от любимия ми черноморски курорт - Къмпинг Юг, на два километра южно от Китен, редовно ходехме до града пеш и то по плажовете. Любимото ми място, като дете искрено плачех, като се прибирахме от там. Посещавал съм го сигурно поне десет пъти. Детска мечта ми беше да направя толкова пари, че да го купя само за мене си и там да живея, толкова обичах това място. Та разхождах се над скалите вляво на плажа. На тази "сцена" се събудих вътре съня. Какво се случва не го контролирам, картините ту са по- устойчиви, ту се променят хаотично. Като цяло обектите, които наблюдавам никога нищо не предизвикват в мен, филм на ужасите да гледам сигурно ще се стресна повече, отколкото ако видя някакъв демон или друго фантастично чудовище в съня си. То през цялото време, като осъзнаваш, че това са просто сънища и не изпитваш някакви отличаващи се емоции, все едно ти е какво виждаш, какво наблюдаваш.

Така, че просто разглеждах и се разхождах. Плажа, чадърите, имаше хора, морето беше идеално за къпане. Ресторант - спомен от Златни Пясъци. Вътре пълно с хора. Виждам мои роднини на една маса, те ме виждат и стават да ме посрещнат. Но аз просто минавам покрай тях, а те се чудят защо ги подминавам, дори без да им отвърна. Доста често ми се е случвало това - обектите в осъзнатото сънуване искат да разговарят с мен, включително табуретка, колело и перде. И всеки път изразяват тъгата си, че ги пренебрегвам. В този ми сън беше само с роднините, които сънувах. После се разходих малко в посока противоположна на морето. Имаше някакво селище в далечината, но беше обвито в мъгла. Хоризонта или периферията да го наречем, въобще си беше обвита в мъгла. Не исках да ходя там. Поради някаква причина мъглата ме притесни - казах си ..... да речем, че е като вътрешен глас, та казах си, щом те притеснява то просто не ходи там; съвършенно добре съзнавам, че е сън и няма какво да ме притеснява някаква мъгла, но тъй като съм на твърде непозната и странна територия, то нека не дърпам дявола за опашката, емоцията се появи, така че нека се спра.

Върна се картината с морето и плажа. Трудно ми е да определя, аз ли я върнах или се върна от самосебе си т.е. то пак съм аз, но доколко намерението ми е било съзнателно или подсъзнателно, не мога да преценя. Но картината се бе "оцветила" от емоционалната вълна. Морето сега не беше спокойно. И по плажа не беше спокойно, макар и значително по- пуст, хората сякаш си тръгваха.

И тука има една особеност, която ..... която не съм анализирал достатъчно добре, че да я разкажа, но така или инак съм почнал да пиша. Скоростта и "позицията" на мислите в съня протича много по- динамично и бих казал хаотично. Почти всички мисли са около теб - и не говоря само за картините и обектите, които виждам. Говоря и за мислите, които не виждам, които нямат зрително отражение, но са си тук, навсякъде около мен. А мисълта, която съзнавам, която тече ..... то как да кажеш, че тече в главата, като то това всичкото се случва в главата ти, трябва да го напиша: мисълта, която тече в ума ми, докато съм буден в сънуващия ми ум. Звучи абсурдно, но цялата история си е абсурдна, така че моите искрени разбирания, към който се е хванал да ми чете психичните отклонения. Та потокът на мисълта в ума ми тече мнооого, много бавно, то почти не мисля, дори не бих казал, че мисля, а че "говори" един вътрешен глас.

Защо се опитвам да уточня това. Защото за части от секундата, ме проряза като светкавица, като лазер или, като меч, един сноп от мисли. Тази динамика в будно състояние пак се случва понякога, всички знаем как за секунда- две могат да ти минат сумати и мисли, но в осъзнатото сънуване скоростта и обема на мислите могат да бъдат значително повече. Първо беше, че почна да ми прави впечатление, че съня продължи по- дълго от предишните осъзнати сънувания, които съм имал. Плътно последвано от мисълта, че сънуването може да продължи с години. Мисълта/ досещането, че никога не съм се запитвал, като как аджеба излизам от тези състояния. Като казвам мисли, нямам предвид само думите, а изобщо - опасения, настроение, емоции, страх, много, наистина много "неща" накуп, за части от секундата и така ме преряза, че даже физически се усети: от дясното ми рамо, към левия ми бъбрек, отпред, не откъм гърба.

Паниката вече е тук! Дори, като пиша това и настръхвам. Паниката се надигна сериозно, вълната идваше. В следващия момент виждам, че мъглата се е приближила значително повече към мен, кръга/ сферата се стесняваше. Всички обекти и картини започнаха да се сменят все по- често. До сега атмосферата в съня беше по- светла, вече е сумрачна. Дишането се ускори, започнах и да треперя, не разбирах какво се случва и какво става, но си дадох сметка, че нещо бъркам и, че не трябва да допускам паниката да ме обсеби. Не знаех какво да направя, но трябваше веднага да започна да го правя, инак щях да изпадна в истерия, вече го чувствах. Спрях да мисля, спрях да наблюдавам каквото и да е, очите ми са отворени, но на практика не знам какво виждам. Започнах да "ходя", да се движа. Съсредоточих си вниманието в/у усещането за ходене. Не ме интересуваше да си виждам краката, да виждам въобще нещо, просто и само ума ми следваше стъпките, долкото ми е възможно, но нищо друго. Повървях така м/у 10- 20 минути. Забелязах, че дишането ми се е успокоило. Започнах да си следвам дъха, да правя нещо, като випасана. Не спирах "разходката", оставих я някак си по инерция един вид, чувството за движение ми трябваше. Но сега си следях само дишането. Така мина около половин час.

Картините се кротнаха. Аз се успокоих до степен поне да не съм паникьосан. Паниката наистина я нямаше вече. Но тревогата ми беше голяма, огромна. Бога ми, мина толкова много време и толкова много неща, а аз продължавам да съм в този сън. И мъглата не си отиваше. Тя все така обвиваше хоризонта. Сега какво? Тръгнах да обикалям. Пак скалите. Плажа. Ресторанта. Спирам се, гледам мъглата, селища има някакви в нея, виждат се движещи се фигури. Така обиколих няколко пъти. Нищо не се случваше. Страхувах се, такъв страх никога не съм изпитвал. Защо не излизам от съня, какво обърках, какво пропускам. Не разбирам. Времето течеше. Отчаян съм.

Реших да пробвам нещо. Сетих се за онези сънища, в които чувството за свободно падане те събужда. Трябваше да го предизвикам и единствения начин, за който се сетих е - да направя опит за самоубийство. Ще скоча от скалите. Чувството в този момент беше отвратително, мега гадно. Аз, че съм суисиден характер, но не исках да се самоубивам баш сега, още повече пък в сън. Но .... нищо друго не ми хрумна. Така, че отдалечих се от ръба на скалите. За момент събирах кураж. Мамка му, съзнателно самоубийство в осъзнато сънуване. Какво правя. Баси шита. Не искам да го правя. Засилих се, тичах и скочих със затворени очи. Ей много гадно се чувствах в този момент. Идеше ми да повърна.

Скочих, ала подсъзнанието не даде. Оказах се на крака пред двореца в Балчик - по ония мраморните пътеки, там бях.

Идеално. Втасах я съвсем. Даже и да искам да се самоубия в съня, самото ми съзнание извърта нещата. Ок, нямаше нужда от всичко това и така си знам, че не познавам съзнанието си, че не аз него, а то мен контролира. Баси скапаната история. А времето течеше, минаха поне два часа. В този момент се натъжих. Не бях паникьосан, не бях в истерия, не бях дори и разтревожен - тъжен бях, натъжих се много. Оставих се да плача. Просто искам това да свърши и макар да съзнавам, че аз го правя, то не знам как да излеза от този кошмар. Нищо не разбирам мамка му. Картините бяха напълно спокойни, мъглата си беше все още там, зелената трева, морето.

Ами не знам и няма какво да направя. "Седнах". С кръстосани крака. Най- известната поза за медитация - лотос мисля, че я наричат някои. Не, че съм се стремил/ старал или преднамерено избрал тази поза. Просто така "седнах". Ясно ми е, че съм загазил - ясно ми е, че ме е страх - ясно ми е, че съм невежа в този момент - ясно ми е, че може би ще пострадам сериозно от тази случка, че си нямам никаква представа къде са границите, и колко още може да продължи това - ясно ми е, че може би ..... че може би и няма да излезя жив, а ако изляза, то ще съм отключил някаква шибана психична болест, заради която ще трябва да ме приберат в лудница доживот.

Така, че нямаше какво друго, не се сещам и не знам - "седнах" и започнах да медитирам. Може би това е моят край, край с мен, не съм в задънена улица, а в затворена сфера и врата няма, изход не съществува. Какво друго ми остава да правя заключен в съня - единия вариянт е да се оставя емоциите да ме завладеят, другия вариянт медитирай до смърт и каквото ще да става; ясно е, че ще избера втория. Може би е по- правилно да напиша медитирам в кавички, защото - какъв медитатор съм аз по дяволите, чувал съм и аз за медитиране, ала минало през едното ухо, излязло през другото. Но колкото и каквото да е, както и да го нарека, то "седнах", полузатворих очи и започнах да следя дъха през носа си. Само през носа.

Тука вече ми е трудно да преценя, колко време прекарах в следенето на дъха, но се събудих.

п.п. като се събудих бях толкова смазан и изтощен, и изразходван, и въобще когнитивните ми функции ..... че ми се искаше да плача, ала не можех. Брутално ужасно зле се чувствах.

Не се страхувай, ако ти се случи пак да влезеш в осъзнато сънуване. Просто в началото „стой на плиткото“, т.е. не прави нищо особено, не разсейвай вниманието си навън. Остави Мониките Белучи (разбирай всякаквите желания) на спокойствие. Нека вниманието ти си стои в теб независимо от декора на съня. Този декор няма голямо значение, с времето може да се научиш да го ползваш като огледало за собственото си подсъзнание. В един момент ще се събудиш от само себе си без да е нужно да правиш някакво специално усилие. Всеки човек се събужда.

Като свикнеш да влизаш и излизаш от осъзнатото сънуване и спреш да се тревожиш, наблюдавай фините знаци от Силите/Цялото/Господа в тоя контекст. Както сам забеляза ти не си направил нищо особено за да влезеш в тези състояния, а въпросните Сили те водят и ти отварят врати. Научи се да ги слушаш… И прави всичко постепенно, релаксирано и усмихнато. Стресът от случката от преди 5 г показва, че си оплел като пиле в кълчища.

В будно състояние, ако усещаш напрежение от тези минали състояния, вместо хапчета, си направи една Динамична медитация като душ за душата си. Във 2рия етап (катарзиса) изхвърли всичките вътрешни боклуци, които си насъбрал.

Ще те върна към това което започнах от преди няколко дена: дали е нормален сън, осъзнато сънуване или будно ежедневно състояние, същественото е не това, което виждаш (било то плажове, морета или формите на Моника Белучи), а Виждащият. Вместо навън, вниманието ти ще започне да се привлича като с магнит навътре…

В профила ми тук има и-мейла ми.

Не пиша, защото опитвам да събера себе си.
Един от най- близките ми хора, реши да отнеме живота си. Сполетяха го редица злощастни събития и накрая така стана. Мъка ми е в момента и за това не пиша.

Колебаех се въобще дали да споменавам за това, но хем да знаеш защо липсвам, хем че това е човека, от който научих за Ошо.

Благодаря за коментара, няколко пъти го прочетох - знам си аз, защо те търся и ти благодаря.

Понеже не ползваш други езици, ето ти нещо на български, което може да ти помогне (в случая на езика на Кастанеда).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за видеото и, че си се сетил за мен. Изгледах го два пъти. Но .... то моят въпрос по- скоро е, защо да си помагам. Нали. Защо въобще да продължавам. И разочароващото е, че все още не съм намерил отговор. Даже не съм сигурен, дали го търся вече. За това създадох тази тема, за това съм цитирал Еклесиаст. Не знам в кой точно момент се породи този въпрос в мен, знам само че е много отдавна, може би още, като дете. Опитах се чрез книгите на Ошо и не бих казал, че съм постигнал някакъв резулат, различен от онзи глас/ аз в мен, който към днешна дата бих кръстил Ошо, защото поне имат нещо общо в риториката, има някаква пресечна точка. Та онзи Ошо в съзнанието ми, още тогава ми беше нашепнал "ок не знаеш, но от друга страна, защо пък да бързаш - така или инак края ще дойде, това е най- сигурното нещо на този свят, в някакъв момент ще умреш, така че какво си се разбързал". Звучи малко, като Ошо, как мислиш?

Та да се върна към настоящия момент. Давам си сметка, че нито тука не пиша, нито на Зои съм се обаждал, но ще ви помоля и двамата да проявите разбиране, че това не е от пренебрежение или повърхностно отношение. Просто обстоятелствата така се стичат, че бога ми нямам време да се обърна, както се вика. Докато малко се съвзема да си стъпя на краката - работа имам да свърша. Едно, второ, трето, което пак влошава състоянието ми, опитвам се да балансирам, давам малко стоп, като се окопитя, айде пак задачи, пак се влоша и така. Нито хранителния режим успявам да си възстановя, нито нормалния ритъм на наспиване да възвърна, други хронични болежки почнаха да ми се обаждат, не щеш ли и сухожилия на ръката взех, че разпънах много лошо. И за това не се обаждам, какво да ви занимавам, какво да ви лея сълзи и сополи, и двамата протегнахте ръка, за което съм ви благодарен, подсказахте ми какво и що да направя, така че на първо време гледам да постигна някакви положителни резултати, та тогава да ви чуя пак. Очертава се тоя месец да имам повече свободно време, стига да не изникне нова неизвестна, та да се съсредоточа повечко в/у състоянието ми, да се посъбера малко.

И все пак. Тъй като оценявам жеста, нека разкажа в кратце какво друго се случва с мен. Няколко дена след като се чух последно с теб и Зои, един следобед просто ми писна. Все болки, все терзания, нищо не се оправя, не издържам, честно ти казвам. Факт е, че ми дойде да си пръсна черепа и да се приключи, дори заръчах на сестра ми, ако нещо стане с мен, да пише на Зои, че съм мъртъв. И за това сложих пред себе си, всичко или нищо, щото нямам намерение повече да търпя - впрочем и двамата все ми говорите за търпение, ала в някакъв момент търпението вече не е ок. Ако един нож или игла, или трън, ти влиза все по- дълбоко и дълбоко в тялото, въобще не е ок да търпиш. Та както ми дойде да се гръмна - легнах на пода и заех стойка за лицеви опори. Да. Почнах пак да тренирам. Не помня дали съм ви споделял, но преди да се запозная с вас, имах качествен и добър опит със спорта - разбира се, не визирам професионални нива.

От над 20 години не съм тренирал. А пък всъщност съм човек, който има вяра в спортуването. Опитвал съм го, пробвал съм го много усилено и старателно, изчел съм маса информация свързана със спорта - не визирам новините в спорта, спортен ежедневник, не това; имам предвид кое, как е оптимално да се тренира най- общо казано - и съм постигал чудесни резултати от тренировките. Така че вярвам, че сега знанията и опита, който имам по темата, ще сработят - трябва да сработят, не намирам причина да не се получи. Тренировъчния режим по някакъв начин вкарва и физиологичните, и психологичните процеси в ритъм. Впрочем винаги ми е правило впечатление, че в древността много философи са се занимавали и с някакъв спорт. Сократ и Диоген са атлети, Буда и Махавира са се занимавали с йога - ок, знам че йогата не е спорт, но както и да го погледнеш йога си е систематично тренировъчно натоварване на тялото ..... във всеки съвременен спорт загряват със упражнения, които ги има в йогата, всичките упражнения, така че и Буда, и Махавира, и Патанджали са своеобразни И атлети. Все съм се чудил, в кой момент от историята се е получил този разрив м/у атлетите и интелектуалците, но от моя перспектива такъв конфликт не съществува, дори е обратното - спортуването и разсъждаването (нека добавим и медитирането) се допълват, те си помагат един други, няма логика и естествена причина да си пречат.

И сега малко по- малко раздвижвам кокаляците, и чета тонове нова информация - бога ми колко неща са се променили за тия 20 години, не е истина. На моменти си правя кефа на егото, как към днешна дата съм се оказал прав по редица казуси, за които съм спорил със не един или двама спортисти, професионални спортисти дори. Много е хубаво, че науката е започнала да обръща все по- сериозно внимание на спорта. Не знаех, че имало цели университите вече, в които проучват и преподават, най- различни аспекти касаещи по един или друг начин спорта. Изумен съм какви неща се откриват по баш научен, академичен път, било за натоварванията на различни групи мускули, било за обмена на веществата в тялото, за техниката на упражненията, за възстановяващите процеси, за хранителни режими, страхотно е честно, даже ме е яд, че само заради спорта сега не съм на 20 години, защото мога да оптимизирам тренировката си в пъти спрямо онези времена. А аз обичам това чувство Миро, обичам чувството на огън в тялото си, чувството как се възстановяваш, как се адаптира, как расте, подвижността, гъвкавостта, енергията, да, може би така е най- правилно да се каже, чувството на енергия, на жизненост, на разход и генериране. И покрай всичката тази информация, която чета сега, имам новини, които мисля, че биха представлявали интерес за Зои. Ала гледам първо да се представя добре по отношение на моето здраве, като й се обадя да имам и нещо хубаво да й кажа.

Та това е за сега. Радвам се, че си се сетил за мен.

Не е задължително да пишеш тук и още по-малко да ми даваш отчети какво правиш. Тези отчети е важно да ги правиш на себе си, пък и на Силите, които са те пуснали в този свят (все някога ще ти ги поискат). Така че ако искаш да пропиляваш остатъка от живота си в очакване
той да свърши – това е твое право и избор е. Чувал съм, че най-различни същества от фините светове са готови да се родят в тяло на много сакат човек, защото така може да се развиват. На теб са ти дали доста повече неща, но ако искаш да ги пропиляваш, както казах вече, твое право е и след всичко писано наоколо няма какво да добавя.

Не спортът е важен, а това да се грижиш за физическото си тяло. Ако дадена спортна дейност или друга физическа активност ти помага – хубаво, прави ги. Когато се чувстваш добре във физическото тяло, може да започнеш да усещаш и по-фините неща отвъд него. Но що за вяра е тази твоята в спорта като 20 г. не си го правил…

....няма какво да добавя
Мисля, че това го изяснихме още преди години. Ти вярваш в разни метафизични истории, които впрочем ми се струва, че са зачестили в риториката ти - докато изглежда аз съм с една идея по- рационален и скептичен, защото никак не ми се отдава да вярвам в такива неща: сили, светове, богове .... не мога да го разбера този език, превода ми се губи и то много сериозно.

Но що за вяра е тази твоята в спорта като 20 г. не си го правил…
Фактически, когато се обърнах към спорта, причината беше пак здравословното ми състояние. Случи се година- две след казармата - кръста и въобще гърба ме болеше доста, и не отминаваше. В някакъв момент разбрах, че физиотерапевтите използват тъкмо натоварвания със тежести, за да възстановят здравето на пациентите. И така се почна - отидох в местната фитнес зала, в която имахме професионални спортисти и им рекох, че искам да ме научат как да изпълнявам правилно "мъртва тяга".

Впоследствие ми стана интересно и продължих с тренировките, след като си оправих гърба - факт е, че до ден днешен не съм имал някакви по- сериозни проблеми с кръста. В кратце разказано, онова на което акцентирах и ме вълнуваше най- много бяха режимите за хипертрофия. Така тренирах и изучавах най- различни процеси в продължние на около пет години. Но последните една- две се оказах пред фалит, поради причина, че просто не ми стигаха парите за храна. Бях станал масивен и мускулест, а да се поддържа тази форма и да продължиш да прогресираш храната е от фундаментално значение - без храна няма как да стане и говорим един път за огромни количества, нужни са към 4000 калории дневен прием, и втори път за качество, защото със "джънк фууд" е невъзможно да се получи.

Сетне с времето не откривах някакъв смислен прозорец, че да се занимавам повече, защото работата ми е свързана с много физически труд и, то като си уморен последното нещо, с което ти се занимава е още физическо натоварване. Към това се добавя, че и на практика не съм имал някакви по- сериозни проблеми със здравето, като цяло все съм чувствал добре. И за това не съм тренирал толкова години.

Сега обстоятелствата така се наредиха, че намирам някакво решение в тренирането и е факт, че вече имам осезаемо подобрение и позитивни резултати - а все още не съм хванал щангите и дъмбелите. Дойде ми малко шокиращо, колко ужасно много брутално съм изгубил силата си. Никога не съм бил толкова слаб, никога! Не можах да повярвам, как не мога да направя, дори пет лицеви опори, още на третата сигнала от мозъка към мускулите се изгубва нейде по трасето. Но постепенно лека по лека се получават нещата. От всички показатели, които ме интересуват в момента, единствено все още ми куца режима на наспиване - не мога да вляза в ритъм. Кога заспивам, кога се събуждам е много променлива величина, но пък поне наистина се наспивам.

Апропо - знам, че не е задължително да пиша тук и с теб, но това ми помага. Ако с нещо те натоварвам и се чувстваш дискомфортно, можеш да го кажеш в прав текст, няма гайлета. Сиреч и ти не си длъжен да ми отговаряш, и да ми съдействаш.

Ако беше рационален, тази тема нямаше да я има. Искаш да спортуваш – спортувай (но ти философстваш надълго за спортуването), искаш да сънуваш осъзнато – сънувай, искаш да умираш – умирай, искаш да живееш – живей. А ти искаш едно и през цялото време правиш нещо друго... И се оплиташ като пиле в кълчища… Отстрани приличаш на муха, която иска да излезе през отворения прозорец, но през цялото време се удря отново и отново в стъклото до изнемощяване, вместо да излети през отвора.

Във всички духовни системи, вкл. и при Ошо, има две общи положения, които може да са изразени с различни думи и по различни начин, но по същество са аналогични:

1. В човешката природа освен физическо тяло, емоции и ум има и една друга същност, която може да я наречеш дух, център, медитационно състояние и прочие и която е централна и основна. Когато е в нея, човек е в хармония и мир със себе си и със света около него. Естествено, това е процес като покълването на едно зърно и разцъфването на цвете и за това хората, които се обръщат към дадена система го правят, защото са усетили вече покълването у себе си и имат нужда от напояването, наторяването и светлината на съответната система (разните практики, методи и медитации).

2. Колкото повече човек навлиза в горната духовна същност, толкова повече се усеща свързан със Заобикалящото го, Цялото, Бога, Силите… И от това произтичат много промени в неговото поведение… И това не е вяра, а реално усещане.

Ако горните 2 положения са ти непонятни, се пита защо четеш и се интересуваш от Ошо? Вдигай щангите (няма лошо) и не си губи времето с горните неща, ако за тях нямаш никакви усещания. Аз никъде не те карам да ми вярваш. Споменавам ти тези „мистериозни“ или метафизични за теб неща, в случай, че някой ден ти покълне зрънцето… Да знаеш за какво иде реч, а не да се чудиш (защото в първия момент промяната може да ти се стори странна).

За сега виждам, че твоят Бог е спорта (все пак ти каза, че вярваш в него), но както и класическият християнин, така и ти предпочиташ повече да говориш за него отколкото да го следваш.

Когато човек е в центъра си и следва Цялото нищо не го натоварва. Ако искам да чета или пиша тука – правя го, ако не искам - не го правя. Животът не е чак толкова сложен.