Ядрени войни в предисторична епоха? / Религия и мистика / Окултизъм

Изглежда теорията на Дарвин, според която нашите далечни предци са били маймуни, губи все повече позиции. Наскоро завърши най-големия за последните пет години съвместен изследователски проект на специалисти от НАСА и френски учени. Подготвеният по него отчет се оказа пълен със съвсем неочаквани факти, свидетелстващи, че преди 25 хиляди години Земята е преживяла глобална ядрена война!

По цялата планета изследователите открили повече от 100 кратера, оставени от мощни взривове в древни времена. Най-дълбокият от тях се намира в Южна Африка. Именно чрез анализ на стените му, а по-точно на земните пластове в него е било изчислено времето на грандиозната катастрофа.

Учените успели да определят и силата на ядрения удар: повече от 500 хиляди тона тротилов еквивалент. За сравнение бомбардировката над Хирошима е със сила 20 хиляди тона. Представете си колко мощна е била древната атака, ако тя, както смятат учените, е променила скоростта на въртене на Земята около оста си! В резултат на ядрените експлозии, водата от Световния океан е започнала движение и се е получил нещо като гигантски водовъртеж. Неговата сила накарала Земята да започне да се върти по-бързо.

През миналия век в градовете на маите са били открити древни календари, в които денонощието е 36 часа. Учените смятат, че такава е била продължителността на земния ден преди ядрената война. Между другото, в генетичната памет на съвременните хора още се пази тази информация. Опитите на физиолозите доказали, че ако човек е поставен в подземие и е лишен от възможността да следи времето, неговия организъм се настройва на денонощие с продължителност 36 часа.

Според специалистите свидетелства за свръхмощна ядрена катастрофа има в древните предания и епоси на много народи. Ако се премахнат метафорите от митовете на африканските пигмеи за голям огън, спускащ се от небето, то ще се получи напълно достоверна хроника за взрив и последвалата го ядрена зима. А в световно известната Махабхарата достатъчно подробно се разказва, как са се спасили, от ядрената война. За първи път в света хората построили под земята бомбоубежище и се спасили от унищожителния огън.

Подобни подземни галерии са открити в Алтай, Урал, Тян Шан, Сахара и в Южна Америка. Предназначението на тези катакомби става видно дори за тези, които не са специалисти.

Едно от неминуемите последствия на ядрената катастрофа е мутацията на живите организми. Радиоактивния мутагенезис преправя хромозомните вериги на човека в резултат, на което радикално се променя неговия облик.

Нашите далечни предци не са успели да избегнат тази участ. Скоро след глобалния взрив човешкото общество е представлявало сбор от мутанти. Сред тях е имало хора с крила, великани (техни кости и сега се намират по време на разкопки) и джуджета, чиито преки потомци са пигмеите в Африка и народите допа и хама в Тибет. Една част от тези мутанти не успели да се адаптират към околната среда и загинали, а друга била изтребена от съперниците, нахлуващи на тяхна територия.

Учените смятат, че древните хора са имали трето око, намиращо се над носа, а в наше време генетичната памет за този орган определя нивото на интуицията на човека.

Обаче най-типичните представители на облъчването с радиация за циклопите и монголоидите в крайна сметка именно те са били основните конкуренти в борбата за оцеляване. Монголоидите победили! Сега тяхната раса е най-разпространената от всички човешки раси на Земята. Според специалистите процеса на мутация, макар и бавно, и в момента продължава.

И така преди 25 хиляди години нашата планета се е превърнала в гигантски Чернобил и ние, съвременните хора, сме потомци на мутантите, появили се в резултат на тази катастрофа. Това показват резултатите от международното изследване, което обаче не показва кой и защо е започнал тази древна ядрена война.

Учените само предполагат, че тогава са съществували могъщи цивилизации, разполагащи с технологии, чиито тайни не са известни и до момента. Събирането на информация за тях е целта на нов проект, който стартира през есента.

В централния архив на Делхи (Индия) се съхранява древен текст “вайманика шастра”, написани в ІV век пр.н.е. от мъдрецът Махарши Бхарадваджи на основата на още по-древени ръкописи от първото и второто хилядолетие преди нашата ера.

В този ръкопис са представени 32 секретни действия на въздушните колесници или вимани, споменавани в различни источници на древноиндийските епоси. Оказва се, че виманите били изключително здрави и не можело нито да се счупят, нито да се изгорят (стопят).

Посредством използването на различни превключватели виманите можели: да се въртят в кръг около остта си, да се свиват и разширяват, т.е. да увеличават и намаляват размера си; да променят формата си по време на полет; да се преобразяват в облак с цел маскировка; да изпускат сило сияние или обратно, да предизвикват около себе си плътна тъмнина; да поглъщат слънчевите лъчи и да стават невидими; да се движат с голяма скорост; да прелитат от една страна в друга, както и от един свят в друг; да се придвижват със скокове или на зиг-заг; да се гмуркат под вода; да изпускат светлинни лъчи, под чието въздействие всички предмети ставали видими; да генерират сила, способна да парализира хора и животни; да получават на своите екрани изображение на случващото се на значително разстояние от тях и т.н.

Освен това, в ръкописа има ръководство за пилотите на вимани, които били спосбни “да прелитат от остров на остров, от континент на континет и от свят в свят”.

В други текстове се съдържат описания на различни прибори, изпълняващи функциите на радар, фотоапарат, прожектор и разрушителни видове оръжия. Говори се и за диетата на пилотите, тяхното облекло … Има глава, в която се описва и конструкцията на виманите. В нея се съобщава, че виманите биват 12 типа, но е приведено описанието на трите най-прости. По повод останалите, авторът на книгата пише: “Аз не пиша за устройството им не защото не го зная, а защото това знание все още не трябва да се дава на хората, иначе ще погубят и себе си и Земята”. Във великия епос “Рамаяна” също е отделено доста място на описанието на конструкцията на виманите. Например, в седма част на епоса се разказва за чудесната стълба “Пушпак”. Тя била украсена с колони и арки, съоръжена с множество стълбища и тераси и можела превъзходно да лети във въздуха и даже да се спуска в подводното царство. На едно място в “Махабхарата” се разказва за “кристална колесница”: “Тя блестяла като разтопено злато, издавала звук, подобен на грохота на облаците … И на чудесната колесница имало дървен стълб със знаме, което видимо не било прикрепено към нея. Божественият, несравним стълб със знаме не докосвал дървото и не не се повреждал от оръжие”. (?)

“Когато настана утро, - четем в древноиндийския епос “Рамаяна”, - Рама седнал в небесната колесница и се приготвил за полет. Колесницата била голяма и красиво украсена, имала два етажа с много стаи и прозорци. Когато извършвала своя полет във въздуха, издавала монотонен звук”. В една от древните санскритски книги се разказва, че в момента на излитане, колесницата “ревяла като лъв”. Вътрешното описание на вимана: “В средата на кораба се намирала метална кутия, която се явявала источник на “силата”. От тази кутия силата отивала в две големи тръби, поставени на носа и кърмата на кораба. Освен това, “силата” се насочвала към осем тръби, гледащи надолу. В началото на пътуването на тях се отваряли клапи, а горните клапи оставали затворени. “Токът” със сила бил изхвърлян и се удрял в земята, повдигайки кораба нагоре. Когато наберял височина, гледащите надолу тръби се прибирали наполовина, за да можел да виси във въздуха. Тогава по-голяма част от “тока” се пренасочвала към тръбата на кърмата, за да можел да излети, тласкайки кораба напред”.

Описанието на общото устройство на летателния апарат: “Силно и здраво трябва да е неговото тяло, направено от лек материал. Вътре трябва да се поставят устройство с живак и железни нагреватели под него. Посредством сила, която се съдържа в живака, човека, намиращ се в колесницата, може да прелети на големи разстояния в небето. Когато живака бъде подгрят от железните нагреватели, колесницата започва да набира скорост и веднага се превръща в “перла в небето”.