|
МИТОЛОГИЧНИ ДРАКОНИ
Безспорно най-популярния звяр от приказките и легендите е дракона. Той се появява в митовете на най-различни и далечни страни, като често въплъщава различни сили.
Дали дракона е имал реален първообраз, с който хората са се сблъсквали в някакъв етап на развитието си е трудно да се каже. Учените отричат възможността да са оцелели представители на динозаврите в човешкия свят, но те отричаха и Кракен, който се оказа реално животно (гигантския калмар) или пък целаканта, риба, която според техните изчисления би трябвало да е изчезнала преди 130 милиона години, но наскоро бе уловена.
Факт е обаче, че чудовището го има в почти всички митологии и въпреки разликите в подробностите около него, то е считано за много силно и много опасно.
Всъщност думата “дракон” идва от старогръцки и означава “змия”, като най-често се има предвид “голяма, опасна змия”. Оттам и идва и представата на елините за изчадието – в техните митове то е грамадна змия с определени магически сили и често посветена на някой бог или магьосник. Най-известните гръцки дракони:
1) Питон
Този звяр е много древен и опасен. Той е избран от богиня Гея да се грижи за детето и, демона Тифон и Питон се справя доста добре – по-късно неговия питомец се опълчва на върховния гръцки бог Зевс.
И след смъртта на Тифон Питон продължава да тероризира света, докато не бива убит от бог Аполон.
2) Драконът на Арес
Това отвратително същество пази един определен извор, посветен на бога на Войната. То избива спътниците на героя Кадъм, основател на град Тива, но после бива убито от него. От зъбите му поникват войници – което е една от характерните за гръцките дракони магии.
Убийството на това създание е проклятие за Кадъм – накрая на живота си той и жена му Хармония също се превръщат в дракони.
3) Дракона на Хесперидите
Този дракон е ужасно опасен, тъй като има всичко на всичко СТО глави. Той пази златните ябълки на Хесперидите.
Всъщност може би оттук тръгва идеята дракона да пази съкровища, по-късно това става характерно за всички дракони, не само за гръцките.
Любопитно е, че драконите от митовете на съседката ни най-често нямат криле. Единствения гръцки мит с крилат дракон, за който аз се сещам е този за вещицата Медея – нейната колесница се тегли от такива създания.
С развитието на Европейската цивилизация обаче се развиват и концепциите за дракона. В немско-скандинавската митология чудовището става още по-опасно и зло. Някой по-известни “швабски” дракони са:
1) Йормунганд
Тази грамадна змия е много по-известна като Вселенския Змей – а се нарича така, защото спи, опасала се около цялата земя. Излишно е да споменавам, че всяко нейно движения предизвиква морски бури.
Убита е от Тор в Рагнарок – последната битка на боговете, н и тя също го убива с отровния си дъх.
2) Нидхьог
Още една дебела змия. Този дракон прекарва по твърде скучен начин вечността – гризе корените на Вселенското дърво. По времето на Рагнарок обаче перверзния му труд ще бъде възнаграден и света ще се срути.
3) Фафнир
Не мога да се закълна, тъй като не съм чел “Песен на Нибелунгите”, но май този дракон вече има истински атрибути – криле, лапи, огнен дъх и т.н. Поне в стария филм ги имаше…
Интригуващото при него е, че той всъщност е джудже, по-късно превърнало се в дракон, за да си присвои някой определени съкровища – като Прокълнатия Пръстен на Андвари (приликата с Толкин не е случайна – оттук ще да му идва историята)
Убит е от Зигфрид.
4) Убиецът на Беоулф
Първо трябва да обясня кой е Беоулф – най-известния датски герой, убиец на звяра Грендел и още по-зверската му майка.
Когато се среща с този дракон вече е остарял, но все пак влиза в битка с него – схватка, която се оказва последна и за двамата.
С развитието на европейската култура драконите трайно се настаняват и в съзнанието на средновековния човек и той достига крайности. Чудовищата вече имат всички екстри, за които един дракон може да си мечтае – бълване на огън, криле, лапи с остри нокти, практическа неуязвимост и т.н. Единствено Рицарите на Кръглата Маса се оправят с тях и то пак при голям риск.
Една от легендите е за червения и белия дракон на Уелс, които водели титанична битка помежду си. Друга е за една малка змия, изтървана в един кладенец в Ламбтън, Англия. По-късно змията се оказала дракон и станала огромна (това е някакъв много лош драконов обичай) и взела да разкъсва де що види някой. Естествено, отвсякъде се завтекли рицари (това им е работата) да се бият със змията. Тя обаче имала малка изненада за тях – щом я насичали, пак се съединявала и ги изяждала.
Е, накрая един млад благородник я излъгал – насекъл я в една река, където течението отнесло частите и, което довело до смъртта и.
Лично на мен любимия ми дракон е Косматия Звяр. Той се е появил във Франция, но в обноските му няма нищо изискано.
Въпросния гад бил покрит с плътна козина, която го пази от всякакви удари и, която стреля неприятни косми (отровни, че как иначе) на всички страни. Естествено, Косматия Звяр си бил и огнедишащ и според мита страната на любовта било заплашена от пълно опустошение. Накрая някой все пак се сетил да разсече незащитената опашка и урода умрял, вероятно доста потресен.
От всички тези истории западноевропейския дракон се прочул като едно много враждебно същество, което не върши нищо полезно, а само задига богатства, плюска девици и разопакова рицари.
На Изток обаче е малко по-различно. Там дракона е повелител на водните стихии, пазител на извори и слуга на боговете. На вид един уважаващ себе си китайски дракон е огромен, като змия, но с крака и мустаци. Освен това той не лети, а ходи във въздуха. Единствения му враг е Тенгю – птицата на огъня, чийто нрав е като на дракон-западняк.
В българските приказки ролята на драконите се заема от добрите змейове, които контролират времето и се грижат за дъждовете, напояващи реколтата и лошите хали и лами, които пращат градушки или суша (или крадат златни ябълки).
Сега бих искал да спомена и някои роднини на драконите:
- хидра
От гръцката митология. Представлява огромна змия с девет глави, отсечеш ли едната, нови две излизат на нейно място.
Убита от Херкулес, който изгаря шиите и.
- химера
От гръцката митология. Ужасяващ хибрид между лъв, змия и коза, огнедишащ.
Убита от героя Белерофонт и конят му Пегас.
- базилиск
Думата е гръцка, но съществото има дял в западна Европа – името му е пренесено там от кръстоносците, опустошили Византия. Няма еднозначно мнение за външността му, според едни е змия, според други – гущер, трети го описват като влечугоподобен петел.
Вкаменява с поглед.
- уивърн
Малък, агресивен дракон само с два крака.
- морски змей
Вид дракон от типа на Йормунганд. Много опасен за моряците. Описван като 20-метрова змия.
- Апофис
Или още Апоп. Древноегипетски змей, олицетворяващ хаоса. Всяка сутрин се опитва да глътне Слънцето, но бива отблъснат от Сет.
Това най-общо може да се каже за драконите. Те са любими на фентъзи-авторите, които ги използват редовно в книгите си.
|
