Драконология / Култура и изкуство / Митология

Общото между драконите и рептилиите е произхода им - влечугите. И до тук са приликите.

Личното ми мнение е, че всички легенди и митове се основават на действителни събития.
С течение на времето голяма част от нещата при преразказването и пренаписването им са силно изопачени и променени, но като цяло основата е достоверна.
В България дракони не е имало, няма дори и динозавърски находища. Митът за тях е взаимстван от чуждите легенди като олицетворение на природните стихии - бури, гръмотевици и т.н. Дори легендите за войнът и девойката, битката и освобождението са копирани. Според много древни вярвания, още преди Атлантида, драконите са развили интелекта си /вкл. телепатия/ на такова ниво, че е съществувала възможност за комуникацията им с човешките същества. Тази епоха се е основавала и на "енергийните контакти". От там са останали и легендите за магьосниците, маговете, феите и т.н.

Митовете, легендите, вярванията и съвременните хипотези за съществуването на рептиилите имат реална основа -Еволюцията. Гущероподобни хуманоиди. Мислещи и помнещи. Смята се, че са се появили още по времето на динозаврите. Епохата на влечугите. По цял свят има митове и легенди за тяхното съществуване и намесата им в човешкият живот /в повечето случаи -отрицателна/. Има и много книги, базирани на тяхното съществуване. Смята се, че те са живели и живеят в подземни кухини при доста различни условия на живот от нашият надземен. Сър Артър К. Дойл в „Изгубеният свят“ описва доста правдоподобно картината. Има африкански легенди за хората-крокодили, живеещи под земята. Те били с хуманоидни тела и гущероподобни глави. В Азия и в Латинска Америка също има легенди за подобни същества.

Това не са фантазии, а реално съществували или съществуващи "твари".