"Той ми уби желанието за всичко. Сам си е виновен. От тук натам да става кво ще. Ще се мъча да не ми пука поне да не си късам нервите. Не вярвам да успея де ама... кой знае... аз съм упорито добиче "

Той казваш ти убил. И сам си е виновен. Нещо ми подсказва че си негодна да промениш каквото и да е - и в добавка искаш да се измъкнеш от всякаква отговорност.

ПП: Че си упорито, при това добиче - нямам вече никакви съмнения

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

към него?!

Не се и опитвай да разбереш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сама си даваш отговора и не се вслушваш в него!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Че какво лошо има в това да се омъжиш за да не останеш стара мома. Проблем е когато се омъжиш без никакви чувства и квато и да било полза от този брак (като казвам полза нямам предвид материална, а много др неща, които дава брака и поради които повечето хора се женят).
Според теб жените защо раждат деца, айде сега да те видим дали наистина нямаш идея. И какво значи, че не успявам да ги управлявам. Не знам някой да няма някакъв вид проблеми с децата си. Особено ако са диви и ако са 3. Друг е въпросът колко ги споделят тези проблеми. Щото много хора предпочитат да не го правят по клубовете от страх да не ги разфасоват

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Такаааа, опитах се да те / ви дочета докрай, ма ме фанаха нервите. Тоест, не прочетох нищо, освен първите 2-3 поста. (Е ли е възможно да пишеш по-кратичко, или това е вид терапия???)

Но да запитам следното:
Абе, Ники, по ваше село нема ли ясли и детски градини??? Кат гледам близнетата (да са живи и здрави, както и баткото, и таткото), отдааааавна би трябвало да са на ясла, ако бехте у нашенско. А баткото - на градина. Ти - на работа, или всеотдайна домакиня... Моят най-дребният е на ясла от октомври, т.е. от годинка и четири месеци и даже се забавих, заради пустите му направления (това е една необятна тема!!). Батковците му са все така, а най-големият на 15 е глава над мен, с 46 номер патъци, не са умрели от детски заведения :)))

И всичките тези драми ще изчезнат в небитието. Или поне НЕ децата ще са проблем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, не е типично. Като дръвници се държат предимно дръвници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

тръгнаха на ясла малките на 1 март. Още свикват и седят по няколко часа. Баткото е на детска отдавна. Аз разбира се си умирам от кеф докато съм сама. Днес се рахождах на воля, денят беше прекрасен и изобщо... наслаждавах се на блажена самота. Да се чуди човек кво по напред през тия няколко часа. Дали да се наслаждава на живота или да легне да спи. За второто все не ми остава време и много ме е яд, щото диванетата нощем си дивеят както винаги. Но въпреки всичко... прекалено е хубаво, за да повярвам, че ми се случва. Направо не смея да се зарадвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Урааааааааааааа!Изгря слънце на твоята улица!Отърси се и се вземай в ръце.След 10 години(живот и здраве), това ще ти е само един спомен и то няма да кофти!
Аз с 2 деца 6 години не се бях наспивала, а ти с 3, не очаквай да стане по-бързо.

Слънчев ден за теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единствената причина да прояви състрадание е като ме види да се гърча, което между другото се е случвало не веднъж.Тогава кротва, не знае кво да каже и да направи, /щото не си прави труда преди това да се поинтересува, ама това е друга тема/, но иначе е наистина състрадателен .По лицато му го виждам.Има я тая черта , ама дооооооста дълбоко скрита.
личен пример:Като ми пуснаха болничен и не можех да ставам от леглото , щото бях изнемощяла и повръщах и се гърчех, той ми готви , той чисти - евала за това
-после като ме приеха у болницата и едва не умрях всеки ден идваше и наистина много жално ме гледаше - евала и за това.
Жалко наистина че трябва до там да се стигне ,за да покаже добра черта, на пак ЕВАЛА, че все пак има състрадание у него.

Незнам дали всички са такива, ама моя е на 30 % състрадателен.Благодарско и за тези %.