|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
Re: така е
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
Фиш (SandsInMyShoes) |
Публикувано | 26.02.09 10:35 |
|
Не зная защо мислиш, че тук ще намериш решение на проблема си?
По-скоро дай имейла на мъжа си и да му напишем по нещо окуражаващо:колко мил трябва да е с майката на тези си деца(всъщност не знам дали има деца от предишния си брак), как като се върне от работа да ги вземе всичките около себе си и да им пее детски песни, да строят с легото и изобщо д а ти осигури 3-4 часа спокойствие.
Ако децата ти са се качили на главата ти, явно вината е в теб.Едно време си е едно време.Сега си е сега.
Бъди ведра и нещата около теб ще са по-хубави!
| |
|
не означава щастливи.
Сигурен съм че не искаш точно съдбата на самотна майка - в общи линии сценария на ИзгубенатаМладост. Замисляла ли си се обаче че при вас всичко си е наред? Какво му предлагаше на мъжа си, как си представяше някога нещата? Ако не греша - ти беше описала връзката преди сватбата си не точно като любовна, защо сега търсиш чувства от него и очакваш да ти слугува и да те уважава?
| |
|
Само като изпадна в нервна криза и се развикам се е случвало да ме изгони да спя, но го прави от загриженост към себе си, защото не може да ме понася да се карам, а не от загриженост за мен. Изобщо никога и при други случаи като съм болна или имам друг проблем не съм забелязала и капка съчувствие от негова страна.
Грешка, мадам!!! Типична женска грешка. Не сме коравосърдечни, а просто когато нямаме с какво да помогнем - не се месим. И повечето от нас не знаят, че постоянно трябва да ви показваме колко много ви обичаме, колко сме загрижени за вас... Не, че не е вярно, но вие искате едва ли не през пет минути да ви го казваме!
И още нещо. Крясъците ви ни вбесяват. Когато крещите, вие се разтоварвате, ама нас натоварвата.
Аз обаче много му съчувствам, жал ми е за него като го гледам колко му е гадно, щото не е мигнал, предлагам му варианти през деня да поспи, а аз да гледам децата. Но той се инати...
Отново грешка! И мъжете и жените не обичаме да ни натрапват помощта си, ако не сме я искали.
Та, ако под съчувствие се разбира нещо такова - да знаете, уважаеми жени, че 95% от мъжете не знаем това!!! Сериозен съм напълно!
Клипчето се отнася за ПМС, ама важи и за други нервозни ситуации...
Редактирано от comprehension на 27.02.09 09:16.
| |
|
да се гушнеш в него, да си сложиш главата на рамото му... И просто да помълчите заедно.
| |
Тема
|
Re: Пак от моите особени теми. Състрадателни ли сте
[re: Mopфиyc]
|
|
Автор |
comprehension (бивш ASSASSIN) |
Публикувано | 27.02.09 09:34 |
|
Добър съвет - да си говорят, ама не винаги се получава, особено в нерна обстановка. И като се има предвид, че мъжете и жените говорим на различни езици - конфликтът е готов. Когато конфликтите станат ежевечерни - настъпва отчуждаване, а в много случаи - нетърпичост, водеща до раздяла. Около 7-мата година от брака.
Справка - "Мъжете са от Марс, жените - от Венера" на Джон Грей и други подобни...
| |
Тема
|
Не ти се препоръчва да вървиш съвсем по
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
comprehension (бивш ASSASSIN) |
Публикувано | 27.02.09 10:13 |
|
нейния път!
| |
Тема
|
Ами, и моята бивша съпруга все усещаше нешо, все
[re: NikiFin]
|
|
Автор |
comprehension (бивш ASSASSIN) |
Публикувано | 27.02.09 10:32 |
|
нещо искаше, ама все не го знаеше какво е, все аз трябвало да го зная и да й го дам, все аз виновен, че не знам какви бръмбари има в женската й глава!!!
Докато накрая ми писна от ежевечерния непонятен тормоз!!!
Вземи си седни на гъза, ако трябва - потърси лекарска помощ, та дано успокоиш топката. Да не би да си още в следродилна треска? Не се лигавя. Някои жени следродилната треска ги тресе цял живот!
| |
Тема
|
Re: Ами, и моята бивша съпруга все усещаше нешо, все
[re: comprehension]
|
|
Автор |
Фиш (SandsInMyShoes) |
Публикувано | 27.02.09 11:23 |
|
Не си спомням как точно беше онази индийска мъдрост:Нашите страдания са плод на нашите желания.
| |
Тема
|
Ами, вярно е! Ако няма проблем - измисляме си го,
[re: Фиш]
|
|
Автор |
comprehension (бивш ASSASSIN) |
Публикувано | 27.02.09 11:41 |
|
че да можем да страдаме после... Душевен мазохизъм.
Добре деее! Как се дава съпричастност???
Ами, мойта бивша когато я питах какво й е, с какво да й помогна, все ми отвръщаше троснато нещо такова:
- Остави ме на мира, много добре знаеш какво ми е! Що се правиш на интересен???
Питах, питах, питах, па спрях да питам и съответно започна друг шлагер:
- Изобщо не се интересуваш от мен, тиии - такъв, онакъв, като майка ти си...
Бръм, бръм, бръм... Все за нещо ще намери да се начумери! И, естествено, дойде края!
| |
Тема
|
Re: Ами, вярно е! Ако няма проблем - измисляме си го,
[re: comprehension]
|
|
Автор |
Фиш (SandsInMyShoes) |
Публикувано | 27.02.09 11:54 |
|
Ако се опитваме да оглеждаме нещата от повече страни, ако преглъщаме някои постъпки, ако не махвахме така лесно с ръка, или непрекъснато не си мислим,че само ние сме прави, може би щяхме да живеем извън собствения си ад.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|