|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Националната идентичност в Македония
|
|
Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
Публикувано | 04.12.22 08:56 |
|
Националната идентичност в Македония – теория за дифузия и теория за реверсия.
ГЕОРГИ СТАНКОВ 20 ДЕКЕМВРИ, 2021 АНАЛИЗИ, МАКЕДОНИЯ
Хипотези за развитието на македонската национална идентичност
Националният разказ на Република Северна Македония търси корените на македонската национална идентичност в края на 18 в. В духа на северномакедонската историография Фридман представя развитието на съвременната македонска национална идентичност и на македонския език в четири етапа:
От 1794 г. до средата на 40-те години на 19 в. Периодът се характеризира с пробуждане на славянското съзнание и с появата на първите писмени текстове на македонски диалекти. Ако преди опозицията във самовъзприемането и идентичността е християнин – мюсюлманин, сега тя се преориентира към славянин – грък. Ключовите личности на този период са Даниил Москополец, Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович.
От 40-те на 19 в. до 1870 г. Доминиращата тенденция е борбата за църковна независимост. Много македонски интелектуалци се обявяват за създаването на общ македонско-български език. Ключовите личности на този период са братя Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот и Кузман Шапкарев.
От 1870 г. до 1913 г. Това е периодът на първите граматики и националистически текстове. Основните събития в този период са учредяването на Българската екзархия, Илинденското въстание, разделянето на Македония през Балканските войни и противопоставянето на македонската национална идентичност на българските, сръбските и други интереси. Ключовите личности на този период са Георги Пулевски, Димитър Чуповски, Кръстьо Мисирков, Петър Попарсов и други фигури от ВМРО[1].
От 1913 г. до 1944 г. Периодът се отличава с развитието на македонска литература в Югославия и България, което води до изкристализирането и окончателното установяване на македонски литературен език [Friedman 1986; 2000].
Сръбска връзка. Иноваторите на македонизма с поведението си обслужват целите, поставени от Новакович. Пулевски издава книгите си време на престоя си в Сърбия, Мисирков получава образованието си като стипендиант на сръбската сържава, Евров и Групчев създават Дружество на сърбомакедонците в Цариград и издават в. „Македонски лист”, когато Новакович е сръбски посланик в османската столица, a Чуповски става особено активен също когато в Санкт Петербург посланик е Новакович. Същевременно някои имат двойствена идентичност – например Пулевски и Мисирков в различни случаи се представят ту като българи, ту като македонци.
Маргиналност. Теорията на ранните македонисти остава бутикова и без влияние сред българското население в Македония [Маринов 2013]. Двата опита на Чуповски да сформира мрежа в самата Македония се провалят. Културните и политическите водачи на македонските славяни в края на 19. в. и началото на 20. в. имат българска национална идентичност, а самото население ясно се самоопределя чрез избора си да бъде част от Българската екзархия, въпреки че тя е в схизма и етнофилетизмът е обявен за ерес през 1872 г.
Сърбоманите, работили за сръбската власт, и техните потомци, които бързо се ориентират коя е новата политически коректна идентичност в Македония. Случайно или не (по-скоро второто), значимият македонски филолог Блаже Конески е племенник на националния предател и сърбоман Глигор Соколов.
Новите комунисти – бързо растяща група от опортюнисти, които откриват в демонстрирането на македонска идентичност начин за лична реализация, кариера и власт в новите обществено-политически условия в Югославия.
Местни патриоти, които подобно на Ченто независимо от комунистите трансформират своя регионален патриотизъм в желание за самоуправление и политическа идентичност като македонци. През сръбския режим те са правозащитници и отстояват изразяването на местната култура и диалекти. Тяхната идентичност има корени в стария регионален патриотизъм, основан на борческото им минало, и в гордостта им, че въпреки страданията не са се посърбили [Михайловъ 1973].[9] Те не желаят Македония да бъде бойно поле на съседните държави и държат на нейното независимо развитие без външна намеса. Тъй като са против сърбизацията на новия македонския език и намесата на сръбските комунисти в ръководството на републиката, те скоро са изолирани от управляващите. Смятам, че ако е имало група, от която без политически натиск и по естествен път би могла да се развие автентична македонска национална идентичност, това е била тази група.
Някои редови и неангажирани с обществена дейност граждани, за които да бъдат „просто” македонци се оказва подходящо решение за идентификация. Два фактора помагат за привличането на такива хора към тази група:
Македонизмът на югославските комунисти не им натрапва изцяло нова идентичност. Македонизмът вместо това трансформира тяхната регионална идентичност в етническа. Местното население може свободно да говори на местните диалекти и на тяхната основа се формира стандартна книжовна норма (наистина, тя е силно повлияна от сръбския език и сръбската азбука, но след като няколко поколения са учили в сръбски училища, новата „асномска” норма е приемлива и по-лесна за усвояване от стандартния сръбски и дори от стандартния български език). Новата власт по този начин предлага възможност на македонците след около двадесет и три години сръбска власт и три години българска власт сега да се самоуправляват: вярно, под цялостното ръководство на Югославия, но все пак със собствени държавни структури, култура и език. Идентификацията като „само” македонци е възможност да се реализира идеалът „Македония на македонците”, нищо че десетилетия по-рано за илинденското поколение този девиз има много по-различно съдържание.
Комунистите не представят новата македонска националност като ново явление, каквото е то действително, а като пряко продължение на идентичността на предходните поколения и епохи. На населението в Македония не се предлага да избира между старата българска идентичност на възрожденците и илинденските революционери и новата идентичност – вместо това българската идентичност на миналите поколения е подменена с новата. Всички бележити исторически личности от средновековната българска история в Македония и всички изявени български възрожденци и революционери от Македония са представени като етнически „македонци” и са включени в новия македонски национален канон. Подменят се факти, фалшифицират се исторически източници и делата на редица изявени македонски българи се интерпретират в духа на новата национална доктрина, така че да се запълни липсата на македонска история и култура, която посочва Карайовов в разговора си с двамата млади комунисти – студенти в Белград. Днес България с основание нарича този процес на ретроактивно приписване на идентичност „кражба на история.”
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!Редактирано от komitaO3 на 04.12.22 08:56.
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 04.12.22 12:19 |
|
Само като мернах "славянска идентичност в 18 в" и спрях да чета.
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: goga]
|
|
Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
Публикувано | 04.12.22 12:20 |
|
И си сгрешил много. Да не говорим пък в линка колко лакомства има.
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!Редактирано от komitaO3 на 04.12.22 12:21.
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
goga (изследовател) |
Публикувано | 04.12.22 12:22 |
|
"Христофор Жефарович работи за духовното възраждане и на българския, и на сръбския народ. Жефарович говори за славяните (южните славяни), като за част от илирийския народ. Жефарович нарича себе си „ревнитель отечества болгарскаго“, но говори и за „отечество сербско наше“ и се подписва „иллирïко рассïанскïи общïй зографъ“. В завещанието си изрично отбелязва, че сродниците му са „булгарской нации... въ православной архіепископіи Салонской въ городѣ Догріанѣ братъ родной свящтеникъ и протчія сродники“."
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: goga]
|
|
Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
Публикувано | 04.12.22 12:30 |
|
Грешно си разбрал за какво е статията от 1 абзац. Отнема 15-20 минути за прочитане, но си струва.
С властта, дадена ми от интернет, обявявам себе си за експерт във всички области!
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
leyte (стар клубар) |
Публикувано | 04.12.22 13:14 |
|
Много работа дало момчето.
Така се прави. Браво!
Хубаво да се чете от линка, не само резюмето.
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
sofijanec (пристрастен) |
Публикувано | 04.12.22 13:18 |
|
Струва си да се прочете, да.
А Белград продължава да дава насоки
Белград описа с препоръки антибългарската и антиевропейска политика на РСМ
https://bgnes.bg/news/belgrad-opisa-s-prepor-ki-antib-lgarskata-i-antievropeiska-politika-na-rsm/
| |
Тема
|
Re: Националната идентичност в Македония
[re: komitaO3]
|
|
Автор |
sofijanec (пристрастен) |
Публикувано | 04.12.22 15:42 |
|
Откривам два важни приноса в работата на Бийл и Болън. Първият е идентифицирането на пет стадия, през които преминава процесът на приемане на нова идея на индивидуално ниво:
Осведоменост. Иновативната идея достига до човека, той научава, че тя съществува, но не знае подробности;
Интерес. Идеята привлеча вниманието на човека и той започва да търси още информация за нейното съдържание и потенциал – какво, защо, как;
Оценяване. Човек претегля и оценява получената информация, опитвайки да прецени дали идеята е приложима към собствената му житейска ситуация;
Пробване. Ако на предходния етап човек реши, че иновативната идея има потенциал и би работила за него, той я тества чрез прилагане в по-малък мащаб;
Възприемане. Ако пробата е успешна, човек напълно приема иновацията и започва да я прилага, при което изпитва удовлетворение.
Вторият принос на Бийл и Болън е, че използват т.нар. „камбанна крива”[4], за да категоризират населението в пет кохорти според възприемчивостта им към нови идеи:
Иноватори – самоуверени и склонни към риск, финансово осигурени са и не се страхуват от загуба;
Ранни възприемачи – с лидерско поведение, обикновено са по-млади от следващите категории, социално по-напредничави и по-склонни да експериментират;
Ранно мнозинство – със социален статус над средния, но без стремеж да лидират в обществото и да изразяват позиции; могат обаче да бъдат неформални лидери;
Късно мнозинство – поначало са по-скептични към приемането на идеята, социалният им статус е под средния и не са изявени лидери;
Изоставащи – без лидерска позиция, следват традициите, имат сравнително нисък социален статус и не са социално популярни.
Ако приемем, че в момента тече процес на ребългаризация в РСМ, той е някъде между стадиите "осведоменост" и "интерес" и има "иноватори", както и по някой "ранен възприемач".
| |
|
Ако приемем, че в момента тече процес на ребългаризация в РСМ, той е някъде между стадиите "осведоменост" и "интерес" и има "иноватори", както и по някой "ранен възприемач".
Но в подобрения от Мур модел на Бийл и Болън има елемент "пропаст":
По-късно Moore [1991; 2014] предлага вариация на оригиналния жизнен цикъл. Той предполага, че има „пропаст” (chasm) след първите две групи (иноватори и ранни възприемачи) и че е необходимо да се случи събитие – тласък, което да предизвика преминаването на иновацията в мейнстрийма (ранното мнозинство). Това той нарича „преминаване на пропастта.”
| |
|
В очакване на тласъка...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|