Средният българин не познава северномакедонците. Първо бяха нашите поколения, които бяхме възпитавани, че там хората страдат по България, живеят в постоянен страх от репресии и само чакат границата да се отвори за да се случи едно възторжено обединение. След това се получи първият шок от първите физически контакти и срещи, бяхме шокирани от пренебрежението и определената подигравка с която ни гледат, но това отново го отдадохме на все още пресният страх от репресии, лошият Киро Глигоров и сърбоманската власт. След това бяхме шокирани от изкустването разделяне на думите македонец и българин, не без помощта и на нашата политика и преса. След като осъзнахме за какво всъщност става въпрос, се породи дистанция и на моменти определена враждебност от наша страна, акомпанирана от пожелания от сорта - те албанците ще ви е.ат мамата, ще ревете за нас. Мисля че това продължава да е така.


-----



До голяма степен съгласен. Имах представа какво твърдят техните историци, попадали са ми книги, чел съм и някои глупости когато интернета навлизаше. Преди петнадесетина години ми стана интересно да погледна как се коментират събитията в техни форуми, тогава попаднах на Кайгана. Впечатли ме тема в която се осмиваха българите и живота тук. В Дер Щурмер със сигурност са се отнасяли с повече уважение към евреите, нито един глас да призове за някакво приличие, тук таме по някои българин от старите предели подложен на гаври и трит. Не допусках, че е възможно някъде така да бъдем мразени. Започнах свое си проучване, дали пък този форум не е някакво изключение, да речем както сборището на русофоби в Дневник. Не беше.

Никога не съм вярвал в клишето "онеправдани братя". Точно обратното, имах много съседи преселници от Егейска Македония, и помня как някои откровено съжаляваха съдбата си. Едни имаха роднини, които незнам как и откога се бяха оказали в Югославска Македония. Съседите бяха преселници в БГ към 23 г. Роднините им дойдоха 80-те на гости, то беше голямо фукане за тях как имали роднини югославяни, какво им подарили, какви свободни, отворени пичове били. Личеше им на нашите съседи как се чувстваха прецакани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но...това са български проблеми от комунизма плюс някой психологически механизми. Създаденото модерно общество...иска вече много повече...от храна, а комунизма в България не го осигурява...по ред причини. затова някви дъвки, дънки или някаква елементарна джунджурия от Запад се полу обожествява.
Второ...то на екскурзия в подходящ сезон....почти всяка държава е хубава...особено като не живееш с проблемите и...

Има и обратното, разказвал съм го вече. Макета в Куфалово, преди няколко години, завиждаха на преселилите се в Равда, защото се уредили с имоти на морето, а те трябвало да бъхтят на кайсиевите градини. Общобългарска черта е чувството, че са се минали, заради някакво минало решение.

При мене е по-скоро обратното.Като съм ходил и ходя по Вардарско ми правят впечатление главно материалната и нематериална култура отпреди 1918 и насложения югославски пласт.

Средностатистическия българин възприема македонците като чужденци, дори и да има предци македонци в рода си /което за него обикновено не е известно/. Историческата памет на средностатистическия българин е много къса....У нас много хора не правят разлика между нация, етнос и гражданство

У нас много хора не правят разлика между нация, етнос и гражданство

---

Бащата на мой съдружник е от с. Смолча, някои от махалите остават в България, други в Сърбия. Братовчедите му многократно са им гостували, с единия - Саша сме ходили и на кръчма, помня запази си касовия бон, че колегите му в Белград нямало да повярват колко евтино било тук (това някъде 2000 -2003г.). Говорят за тях като за сърбите, макар че са с чист български произход. Е как бе Иване са сърби, нали и баща им и и майка им са от вашето село, пък вие българи? Ами сърби са. Саша чувам напоследък си извадил наше поданство, щял да ходи в Немачка, че в Београд и преди 20 години взимал 600 марки и сега толкова.

...щото на това обръщаш внимание. Всеки според субективните си предпочитания.

од господ повече.

Накрая обаче разбрахме,че не се познаваме и че сме изгубили жизнените връзки помежду си(В.Перев)