Колко от тях припознават Климент, Гоце Делчев, ВМРО?

----


По тази логика гърците трябваше да са щастливи от това, че северномакедонците така почитат Филип и Александрос.

(Македонизмът е дал платформата да се погребат и излекуват тези дълбоки язви в македонското общество, под мотото “сега всички сме едно, македонци”. Една платформа за национално консолидиране и надежда, за много семейни помирения, главно в ущърб на българското и в по малка степен на сръбското)

Мисля, че е по-комплексно и "хубавите" му страни на македонизма от наша, основно днешна гледна точка, са по-малко от лошите и май опират само до извода на Мира-М.

Защо?
Консолидацията не е факт, така както незавършената им национална идентичност. В титова Югославия не е много ясно кое е взимало връх: югословенството или това за "всички сме едно, македонци", още повече, че под това "всички" се изключват много други етнически групи, най-вече албанците. Семейните помирения може да ги има вътре в самото Вардарско, но понеже множество от тамошните семейства имат роднини в България, то помирение с тех не може и да има.

В тубата има един клип от Куманово, края на 80те. Масов бой между югословени (сърбомани) и македонци. Всъщност до бой не се стига, щото полицията ги разделя. Но е видно желанието и от двете страни. Ей...толкова е консолидирал македонизма...тогава. В днешно време може да се каже, че консолидацията е по-голяма. Който може да го открие видеото може да го постне.

Всъщност не трябва! Щото... и наистина ако обичаш Сърбия, трябва да я предпазиш нея самата от авантюри в Македония. Изправена на два фронта - в Македония и на Запад - хървати, албанци и бошнаци...Сърбия ще загуби. Поради външни фактори в ПСВ и ВСВ можа да вземе и Македония и Босна и Хърватия. Но външните фактори се менят...рано или късно. И сърбия остава с неприятели на два фронта...неможе да ги удържи. Ако наистина някой има искренна любов към Сърбия трябва да я държи далеч от Македония!

По мое мнение Македония беше преголям залък за Сърбия, за да я преглътне. Много се надценява станалото между войните, че едва ли не асимилацията била започнала. Никога сърбите нямаше да ги асимилират така както стана в Поморавието, било е много късно за това, а и критичната маса прекалено голяма. Непрекъснатото напрежение, полицейщина, комбинирана със разрастващите се средства за комуникация щеше да изяде Южна Бановина, а бих казал и цяла Сърбия отвътре. Да не говорим, че логистично хърватите бяха още по-подготвени да я довършат.
Коминтерновският македонизмът обаче изигра ролята на Агент Смит и да зарази масата, пък в комбинация с по-голямата свобода и възможности, които имаха по титово време произведоха днешният. т.нар. македонец. Така наречен, защото, отново според мен, те са много повече остатък от югославяни отколкото македонци.

"Много се надценява станалото между войните, че едва ли не асимилацията била започнала. Никога сърбите нямаше да ги асимилират така както стана в Поморавието, било е много късно за това, а и критичната маса прекалено голяма."
Все пак според мен е добре, че спряха да опитват. Щото не се знае. Въпрос на време са подобни неща до много голяма степен. Различно време според случая, но време.
Трудно е да се каже кои белези да търсим, че да преценим коя година точно е започнала асимилацията, ама 20 години да се провежда и да не започне да дава малко от малко някакви успехи, е малко вероятно. Започнала не значи извършена. За 20 или дори 50 години може да не се довърши (напълно), но от Балканските войни до 90-те години са си цял, пълен човешки живот. През тези години те си имаха пълната свобода да си провеждат тази политика + късмета за подкрепа отвън за държавата си като цяло и по-висок престиж на югославската държава в сравнение с българската за пред населението.

То затва и сърбите, може да се каже, един вид "поемат риск" ;) с македонизацията вместо сърбизация. В смисъл, че действа по-бързо и успешно, но пък по природата си не довежда нещата съвсем докрай, както в Поморавието.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от MupaM на 21.10.19 14:14.

Да, направо десетка е "криптобългаризма".

А, дали македонизмът е създал нещо посебно и полезно поне за самия него. За да не се бърка никак с България да го потърсим след 1944. Моите номинации са:
АСНОМ; антибългарски расизъм, писмена езикова норма, героизиране на антифашистката борба, МПЦ - Охридска Архиепископия, запазена културна обособеност в климата на югославско "благоденствие" с марка "македонско".
Оцелява езиковата писмена норма и се развива. МПЦ вече "залитна" към БГ и отпада от класацията. Югославия я няма и АСНОМ се "твори" наново с междусъседски договори и декларативната политика не работи. Антифашистката борба не работи вече, също. Тя семейства не храни днес.
Значи останаха езика и расизма. Първото е полезно поне за тях. Второто създава проблеми, включая вътрешни за тях.

Значи, от всичките им напъни полезно за самият македонизъм като концепция за самоботност се явява само писмената форма на езика. Днешното изкуство на Македония творено на македонски е единствената полза в перспектива. Чисто стратегически бих подкрепял всякаква форма на соработка в културата правена на двата езика или двете писмени форми - преводи, биеналета, съвместни представления, фестивали и т.н.

Редактирано от leyte на 21.10.19 14:15.

Антифашистката борба е скучна за младите поколения. Тя ще изтлее постепенно. Сега я поддържат заради антибългаризма. Но все по инерция. Да сте видели някой патриот/националист/твърдокорен да носи тениска с партизани? Все Александров, Кьосето и други. Дори соработката с хитлеристкия режим нерядко е по-привлекателна за подрастващите...

Редактирано от bash bugarash на 21.10.19 14:32.

Напълно съгласен!
Срещу нея стоят 1200 години преплетена история, която макар и с пришитите македонски етикети по места е съвместна.
Антифашизма им крепи... Расизма или може би обратното вече, както казваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А ми тя тази соработка с нацистите дори ще вземе връх, защото просто се върви по същият път като нас от една страна (дълго търпяният комунизъм преживян и от родители и от дедовци, е дори повече от скучен), а от друга мистиката на националсоциализма, отдалечеността му във времето и известната мания по вермахта, техническото му превъзходство и ред други детайли на времето от ВСВ и навечерието му, подсказват една такава посока.