Има ли македонизмът положителни страни? / Политика, Свят / Македония

Моето лично мнение е че македонизмът е по-коварен и вреден от сърбизма за българщината. Сърбизмът казва така, някои хора там се чувстваха сърби преди 1912 г., но повечето хора бяха или бугараши или флотантна маса, която можеше да стане както българска, така и сръбска или някаква друга. Спечелихме междусъюзническата и първата световна война и взехме Вардарска Македония, това ни даде право да я посърбим изцяло. От българска гледна точка със сърбите по-лесно щяхме да се разберем за средновековната история, нямаше да има никакви спорове за възраждането и за същността на македонското освободително движение. Границите между българщина и сръбство щяха да бъдат ясни, както в общи линии са ясни и сега.
Македонизмът е стократно по-коварен, както казва Гогата той е като ракова клетка, която организмът първоначално не я разпознава. Използва същите маркери и символи, разяжда българщината отвътре. Верно примирява на територията на Вардарско бивши българи, сърбомани, гъркомани и власи, но до 1912 г. българите доминираха навсякъде там. Така или иначе, показва ,че българщината не е даденост и както казва Дани в ценностната система на повечет хора тогава националното чувство не е било приоритет. За да има силно българско или каквото и да е национално чувство човек трябва да мине през школовката на училището и евентуално на казармата и университета. Училището задължително, да научи литературен стандарт, да научи националните митологеми чрез историята от училище или в казармата, националните поети, писатели, герои, великите моменти и паденията на своя народ..... Както бях казал в една друга тема, повечето хора към 1912 г. там са били неграмотни, вероятно и през 1944 г. или полуграмотни тогава но на сръбски стандарт. Исторически Македония трябва да я разглеждаме като спорна зона между България, Византия и Сърбия през средновековието с периоди на доминация на някоя от тях. През османско време миллетската система още повече затъмнява народностните чувства. Все пак болшинството от славяноезичното население най-често е наричано и се е наричало българи/бугари/болгари, но има и изключения в северни райони, където са наричани редом с българи и сърби и сред градското население , наричани и гърци. Допълнително в Македония винаги е имало и има и неславянски елементи - гърците са доминирали в южните части на Егейска Македония, разпръснати власи е имало навсякъде, в северозапада е имало и малко албанци християни. Оставям настрана, че около една трета от населението са били мюсюлмани - турци, албанци, славяноезични. Македонизмът в Северна Македония в края на краищата е компромис основно между българщина и сръбство. Друг е въпросът че през последните десетилетия, до Балканските войни българщината рязко е доминирала над проявленията на сръбство или на гъркомания, но пък сръбството е било официална политика през 20-те и 30-те години, когато пък българщината е гонена и забранена. В този смисъл трябва да разглеждаме македонизма като буферна, междинна , компромисна, нова идентичност, която да споделя някои общи наративи и образи и с България и със Сърбия, а защо не и с Гърция и с Албания, когато се отнасят до събития, явления или личности, родени или живяли на нейната територия. Такива са Самуил Български и Душан Сръбски.