Нищо по-различно като факти от това което казвам. Само се потвърждава това което казвам относно старото българско население - хърцои/гребенци, шуменци/шиковци, капанци и тези от Съртовете са старо мизийско население, и само Еркеч и Голица старо старопланинско, само последните две обаче са на територията на деспотата. Всичко друго са нови преселници.

Редактирано от Dean Dimov на 30.08.19 22:42.

Имаме прогрес. Допреди 2-3г., твърдеше че съртовете са тракийски преселници.

Да не говорим, че след 1371 г. и Видин е към Константинополската патриаршия, диоцезът на Търновската е ограничен само в Търновското царство, чисто политически причини.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Разбрах много добре, но акцента ти върху особеностите в говорите и диалектите там по места е само детайл и то вторичен. Въпросът си е интересен, но в контекста на материално-битовата култура на населението в Добруджа и не търпи широки тълкувания. Например лазарките са си лазарки, гъдулката си е гъдулка, обредността същата, носиите същите, макар различими. Понеже ръченицата и соловите танци са най-застъпени в региона, по-скоро от там им тръгва разпространението - много смело лимно допускане. Ритъма 7/16 не оставя място за съмнение в общо-българския характер на музициране. "Пайдушкото" не оставя съмнение във връзките от Карпатите до Бяло море.
Де ги тези отвъд морски или отвъд кавказки влияния?
Те са по-белодрешни и от шопите, по-земеделци обредно и от тракийци, по-гайдари и свирачи от балканджии и останали северняци. А русалий има на 90% близък обряд с македонските описан. Румънското е по-лесно различимо от останалото подунавие, най-вече в капи и пандури, което е обаче е типично за цялото подунавие от Алпите до морето.
Цигулки и струнните, дето се удрят с пръчици ги няма. Не се вписват в ритмиката. Има гайда и гадулка. Добруджа без тъпан.... Тук рискуваш ако засилиш в източни влияния, че макетата ще те изядем

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от leyte на 31.08.19 08:59.

За политическа история внимавам, че помня четено, но ми бягат детайлите от изворите. Те са си за историци.

Какъв е тоя Ян Рихлик и защо им е на тези пусти чехи пети подред да се натиска да ни пише историята? Политическата!
Като си пише тяхната си, чешка, обаче не прескача мангри и митове. Само забравил за Великоморавия...
Не разбирам...

Не знам защо се правите на балами. Как да го кажа по друг начин незнам. Съвременното българско добруджанско население в Добричко и в Северна Добруджа /или това което е било до 1940 г. там/ не е местно, а преселено там през 19 век от Стара планина, Тракия, Странджа, Русенско, Шуменско и др., но не е местно. Всички примери, които ми се дават за български етнографски групи са извън територията на степна Добруджа и извън територията на бившия от 14 век Каврунски деспотат. Изключение са двете села на ваяците - Еркеч/Козичино и Голица. Това е документирано, преселенията се знаят дори по година. Лингвистите са начертали карти с означения за всяко едно селище откъде са пристигнали през 19 в /много рядко през 18 век/ преселниците. Знаят се и причините за миграциите. До средата на 20 век е имало живи хора , които ги помнят. И в отговор на това ми се говори за гъдулки, седем осми, солови танци и ръченици.

Има цяла студия в миналото "Рупски особености в говора на Съртовете", забравих автора, там също се предполага че в Съртовете не са старо мизийско население. Сега надделява мнението, че говорите са местни, а сходствата с рупските говори, архаизми. Но сега пък се смята, че ваяците, Еркеч и Голица, имат тракийски примес.

Редактирано от Dean Dimov на 31.08.19 10:57.

Коренното българско население в Добруджа са гагаузите, населяващи сърцевината на Добруджанското деспотство, откъснати от останалите български етнографски групи и принудени на определен етап, поради тежестта на османската държавна система и битовите причини на съжителство с тюркска заобикаляща среда, да преминат да говорят на турски, запазвайки в основата си българския си фолклор, преведен на тюркски и българските си носии. Затова гайдите, гъдулките и 7/8-те са важни. Представям си как в 14в., идват османците, заварват население което говори техния език и го оставят да си стои християнско, съобразявайки се с правата на човека и правото на свободно изповядване на религия.

Бяла/Аспро/Акдере е било към 400 сем.

Защото скочи от 14ти в 19ти век и затри славяните в Добруджа.
Защото броиш преселения и чертаеш диалекти записани... Кога?
Защото броиш гърци от времето на Милет, кумани и печенеги, турци, цариградски патриарси, а не виждаш Светослав с две нахлувания, Ярослав МЪдри с поход до Константинопол, Киевска Рус биеща кумани и печенеги, Второ Българско Царство с руски полкове обявено и роднински връзки с тях. После пишеш татари, а те са в Крим и ги няма населени в Добруджа и Бесарабия. Отдели ги двете сякаш нямат общо. Турските войни с поляци, власи, бесараби и руси сякаш не са се случвали и неславянски са им говора, писмата, родата, църквата.
Загриза гагаузите с турците и сякаш от там навътре няма миграция. Само към Добруджа и не от нея навън, като в крайна сметка не е променяла българския си облик. Нищо, че пръв буквар съставя добруджанец. Нищо, че първи гимназии отваряме и църкви, манастири строим и възстановяваме, Екзархия покрива територията.

Съжалявам, но не ти се разбира какво се опитваш да кажеш и не виждам в нас грешка, с цялото ми уважение към събеседник ценящ всеки детайл. Не мога да гледам дърво и да не виждам гората, пееща и танцуваща, празнуваща с всички българи. Етнографията е важна колкото и езикознанието. Инак няма да видя разлика между полу-българския, полу-гръцкия, полу-турския на циганите, а ще ги обявя за гръцки патриаршисти, елинофони или екзархийски славянофони. Особено катунарите, дето никога не са се спирали на едно място и сърп не са хващали.