Препоръчвам ви тези спомени, много нюансирана картина представят на македонското общество по време на българското управление 1941-44. Накратко, Македония тогава не е Македония от 1903 и 1912. Много спорове, много лутания, растящо недоволство от българското управление, загубена вяра в победата на Германия, растящо влияние на младите комунисти, които пропагандират, че свободата на Македония ще дойде от съюзниците и че българите са окупатори.

Смутни времена, в които се ражда македонската нация, колкото и неприятно да ни става от това като българи. Интересен материал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много интересно, но като че ли свършва по средата?

- Ним моме, ним ми клава бугарското знаме, клай ми во нашто - рече той. Ония бея тука 1912-1913 год., ама си одея. И сега ке дойдат, ама... я ми клай на мене нащо знаменце.

Толкова брутални откровения още от пролетта на 1942 г не бях срещал.
Другаде за вододел се приемаше разгрома при Сталинград. Но явно младото поколение е било вече изпуснато...

Ами точно това е станало.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Изпуснати са били младите юго-комунисти. Но старите като Шаторов са били на друго мнение. Все пак до края на войната старите са почти изцяло изместени от младите. След войната се стига до отявлен конфликт между старите български комунисти от Македония и младите юго-комунисти в Повардарието. Явно старото поколение е трябвало да си отиде или да бъде отстранено по някакъв начин, което става до края на 40-те години. Даже Влахов е резервиран към юго-комунизма донякъде. След разрива между Сталин и Тито всичко приключва и младите поемат нещата изцяло...

Текстът съдържа много неприятни за нас истини. Дали преувеличава, дали не, но все пак това са спомени на съвременник.
Автономисткото еничарство си е било в ход вече близо 10 години. Тукашни поети пишат, че тази земя не била тяхна и т.н.
Разбира се - и бугарашите, и новопръкналите се македонисти са едно относително малцинство спрямо аморфната маса, която все пак пази някакъв спомен за българското си потекло. Изтребването на няколко хиляди крайни пробългарски поддръжници бързо обръща везните в обратната посока.

Редактирано от goga на 12.07.19 09:57.

Едва ли е имало такива масови изтребвания. Според мен са избити не повече от няколко стотин човека, и то около 200-300. Това е станало за няколко години, а не изведнъж. Според мен поредният трети провал на България във войната е бил напълно достатъчен местните да се отметнат окончателно. Още повече, след като комунистите вземат властта в България, самата България се отмята от тях. Това е било предпоставка в рамките на едно поколение мозъците в Повардарието да се промият в достатъчна степен, а в рамките на две, тоест докъм средата на 60-те, всичко да приключи. Едва тогава бай Тошо се сеща през 1963 да обръща нещата, но вече е късно...

Така е.
Една фалирала национална идея доведе до това, че да граничим навсякъде с бивши български земи..

-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите