Тук става въпрос не за местните хора, а за специалната група, формирана от функционери на ВМРО, която идва от старите предели или поне такава е била идеята. И тя да се превърне в ядро на съпротивително нелегално бойно съединение. На тази група германците са готови да предоставят купища оръжия и продоволствие от изоставените жабарски складове.

Тъй и тъй всички антикомунисти в редовете на ВМРО са по-късно бастисани, поне да си бяха дали живота по-скъпо, да се бяха превърнали в мит и знаме за бъдеща борба.

После по отделно ги загащват и избиват като животни - и в старите предели, и във Вардарско.

Но просто през септември 1944 г липсва високият боен дух и морал - всичко се разпада.

Книжлето е пълно с обвинения към Ванчето: че се бил скрил, че не се върнал сред хората във Вардарско, че бил с германците докрай, че не бил далновиден, че бил интригант и т.н.

А реално авторът какво прави - нищо не прави, при първата възможност вдига бялото знаме и се предава. Да не говорим, че е доста позитивно настроен към левите вардарски партизани. Българин бил, ама бил против великобългарския шовинизъм и за независима Македония под скиптъра на Сталин и Тито.

Редактирано от goga на 14.07.19 19:07.

Това с изнасянето към България си е било традиция след всеки джумбуш , от 1878 до тогава . Новото е, не са подозирали , че репресията ще се пренесе и Бг.
Влизането на съветски войски в Бг изцяло остава кораба на самоход. Дори не е било възможно да се емигрира в нея вече.
Колкото до смелостта им; тези хора са си сложили главата в торбара още когато са се захванали с тази дейност и са го знаели. Но дори камикадзето вижда смисъл за останалите след себе си с жертвата си. В случая повече шансове, съдено от миналото, са имали ако се върнат. Поне така е изглеждало към момента. Пък и факт е, не всички дейци са избити , нито пък репресиите са били толкова дълги във времето и с магнитут като тези във Вардарско и Егея.

Ясно е, че е нямало как да предвидят какво ще стане. На 10-ти септември все още мнозина висши военни вярват, че нищо особено не се е случило - просто поредният звенарски преврат. Същите тези по-късно са изклани като пилета, без съд и присъда.

От дистанцията на времето можем да видим, че:
-нищо не е безнадеждно, иска се упоритост и търпение;
Ако днес българската кауза в Македония беше съхранена под някаква форма, никой нямаше да ни спре да я заявим по някакъв начин: във Вардарско като минимум втора българска държава, а в Егея - като официално признато от ЕС българско малцинство.

Това, което тогава е изглеждало многообещаващо, всъщност изкоренява до крак всичко българско навеки: на север сътрудничеството с Тито, на юг - заиграването с комунистите; по-късно самите бегалци го казват: ангажирането с комунистите обезлюди и обезбългари Костурско, Леринско и Воденско, и македонизира населенението там по югославски модел.

Антикомунистическа въоръжена организация на терен щеше да влезе в употреба след 1945 г, но като българска, а не като андартска или сърбоманска.

Редактирано от goga на 14.07.19 21:41.

Препоръчвам биографията "Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или военнопрестъпник", на Георги Даскалов. Продължавам да се учудвам какви книги изскачат в къщи. Даже не съм я чел до край. Намерих и "Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София" отново на Георги Даскалов, за съдбата на егейските бежанци от 40-те до 80-те г. В нея до голяма степен е отговорено на въпроса, как се случва македонизацията в Беломорието.

А ОК, ако ги ставиш жандарите , војската и администрација, бројката е многу поголема. Ама после 1941 тие се целосно заминато, се на се можеби има максимум 3-4 илјади недомородни Срби во Македонија.

Пак опираме до “Свобода или Смърт”. Всичко си има историческа логика; получили са подкрепа от някой , а положението не се е траело. България далеч , Бог високо...

Не знам ти от какъв ъгъл гледаш Ванчо Михайлов, но аз от пет различни ъгли да го погледна, от четири ще ми изглежда piece of shit

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да е бил всякакъв, но си е останал български патриот. Когато идва време да избира между българската кауза и някаква въображаема македонска кауза - избира българската. През 1934 г е могъл да отвърне на удара, но не го прави, за да не дава козове и поводи в ръцете на Югославия, за да се намеси във вътрешните работи на България. През 1941 г де факто подкрепя присъединяването към Царство България, а не някаква уж независима Македония по модел на усташката държава.
В изгнанието си - също до последно стои на позициите, че в Македония от стотици години живеят българи, а не някакви абстрактни славяни/югославяни.

Същото не може да се каже за неговите опоненти, които правят доста компромиси, и в в крайна сметка спомагат за пълното обезбългаряване на Македония: говоря както за ВМРО /обединена/, така и за комунистите. Българи били, ама през 1944 г подкрепят македонизацията. После някои от тях се отричат, ама вече постфактум, когато злото е сторено.

Редактирано от goga на 15.07.19 07:43.

За И. Михайлов много може да се изпише, но като цяло греховете му доста превишават това, което успял да постигне. Един конспиративен гений, който поема старата организация и за 7-8 години я прочиства от самата себе си. В тези междуособици загиват една плеяда от патриоти с връзки и влияние във Вардарско, които можеха да са много полезни през 1941. Това само увеличи пропастта с младото поколение отвъд Осогово. И кой ги замести? Млади конспиратори отгледани на българска почва без никакъв революционен опит и без влияние край Вардара. Иван Михайлов е винаги бил конспиратор и никога не е отишил да работи сред народа като Гоце и много други например. Знаеш ли, че нито веднъж не е минавал границата с чета?

Говориш за заслуги през 1934, но на какво е приличала ВМРО през 1934? Корумпирана прогнила структура и котило на ранен македонизъм. Той и да искал пак не можел да организира голям отпор срещу превратаджиите.

За междуособиците:
Далеч не е само Организацията.За революционните движения навсякъде по света е правило влиянието на лични, кланови, землячески отношения или материалния фактор, често евфемисично представяни за " идейни различия".