Препоръчвам ви тези спомени, много нюансирана картина представят на македонското общество по време на българското управление 1941-44. Накратко, Македония тогава не е Македония от 1903 и 1912. Много спорове, много лутания, растящо недоволство от българското управление, загубена вяра в победата на Германия, растящо влияние на младите комунисти, които пропагандират, че свободата на Македония ще дойде от съюзниците и че българите са окупатори.

Смутни времена, в които се ражда македонската нация, колкото и неприятно да ни става от това като българи. Интересен материал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много интересно, но като че ли свършва по средата?

- Ним моме, ним ми клава бугарското знаме, клай ми во нашто - рече той. Ония бея тука 1912-1913 год., ама си одея. И сега ке дойдат, ама... я ми клай на мене нащо знаменце.

Толкова брутални откровения още от пролетта на 1942 г не бях срещал.
Другаде за вододел се приемаше разгрома при Сталинград. Но явно младото поколение е било вече изпуснато...

Ами точно това е станало.....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Изпуснати са били младите юго-комунисти. Но старите като Шаторов са били на друго мнение. Все пак до края на войната старите са почти изцяло изместени от младите. След войната се стига до отявлен конфликт между старите български комунисти от Македония и младите юго-комунисти в Повардарието. Явно старото поколение е трябвало да си отиде или да бъде отстранено по някакъв начин, което става до края на 40-те години. Даже Влахов е резервиран към юго-комунизма донякъде. След разрива между Сталин и Тито всичко приключва и младите поемат нещата изцяло...

Текстът съдържа много неприятни за нас истини. Дали преувеличава, дали не, но все пак това са спомени на съвременник.
Автономисткото еничарство си е било в ход вече близо 10 години. Тукашни поети пишат, че тази земя не била тяхна и т.н.
Разбира се - и бугарашите, и новопръкналите се македонисти са едно относително малцинство спрямо аморфната маса, която все пак пази някакъв спомен за българското си потекло. Изтребването на няколко хиляди крайни пробългарски поддръжници бързо обръща везните в обратната посока.

Редактирано от goga на 12.07.19 09:57.

Едва ли е имало такива масови изтребвания. Според мен са избити не повече от няколко стотин човека, и то около 200-300. Това е станало за няколко години, а не изведнъж. Според мен поредният трети провал на България във войната е бил напълно достатъчен местните да се отметнат окончателно. Още повече, след като комунистите вземат властта в България, самата България се отмята от тях. Това е било предпоставка в рамките на едно поколение мозъците в Повардарието да се промият в достатъчна степен, а в рамките на две, тоест докъм средата на 60-те, всичко да приключи. Едва тогава бай Тошо се сеща през 1963 да обръща нещата, но вече е късно...

Така е.
Една фалирала национална идея доведе до това, че да граничим навсякъде с бивши български земи..

-

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много тъжен материал. Още по-тъжно е разделението и в Беломорието още от 1942г. Комунистите в ЕЛАС, българофилите в Охрана. Трагедия. Намирам обаче за леко преувеличено твърдението за претъпкани с млади македонци затвори във Вардарско. Спомените на Коста Църнушанов и други, сочат друго.
Налице е обаче потвърждение на отдавнашни думи на Виктор Канзуров, че българщината в Македония изтлява и заради това, че българите все влизат и излизат от Македония и страданията ги отнасят все местните хора, което води и до доброволно отвръщане на хората от българското. Факта е обаче че след 1944г., македонизма се сее във вече разорана нива.

А, ти пък що се радваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На път за Воден той е арестуван във Велес от титовите партизани и е подложен на жесток побой, след което е предаден на гръцките партизани. Лежи в солунския затвор Беяз куле, откъдето е освободен след английско застъпничество и заминава за България, където през март 1945 година е арестуван от комунистите и лежи 5 години в трудови лагери.[1]

Умира в 1980 година в София.[2]. Оставя три папки спомени „В люлката на мъките – в Македония с Германската армия 1941 – 1944 година“. Част от тях публикува Иван Гаджев.[3][4]

Странното е че този мъж, участвал така дейно в борбите в Беломорието, не е обесен от гърците, по подобие на съратника си Андон Калчев, както и че не е убит от комунистите, по подобие на почти всички други дейци на ВМРО и съратници на Иван Михайлов, а се разминава с 5 г. лагери.......

България влиза и излиза 3 пъти от Македония, защото загуби войните...не защото България иска. България плати не малка цена за борбата си за Македония.

Затова и македонистката пропаганда успя толкова бързо при замяната на българин с македонец. Не бяха нужни големи обработки на всеки човек по отделно. Хората в Македония преживели два пъти загуба на войни от България знаят какви са последствията. Когато става ясно че и трети път ще я загубят и този път се предлага алтернатива - македонизма...не трябва много усилия за убеждаване. Някой предусещат загубата на Германия още преди Сталинград, особено след влизането на САЩ във войната.

Гледната точка на хората в Македония е много едностранна. То така се получава и 41г. Те гледат от своите преживявания и опит. Хората от България от своя. От там шока от отношението към комунистите. В България 20г. полугражданска война комунисти-антикомунисти и я пренасят автоматично с българската власт в Македония. А за обикновенния македонец там това е абсурдна глупост, щото няма никакво значение комунисти или антикомунисти нали са нашите против сръбския и гръцкия режим.
В Македония познават тяхните страдания от загубите на войните, но не познават страданията в България от това. Стотици хиляди избити, десетки години изолация и забранено икономическо развитие, загуба на стратегически територии, стотици хиляди бежанци без нищо, които трябва да се хранят, на които трябва да се дадат домове, земя или работа, вътрешното разкъсване и противопоставяне в българското общество да се продължи ли борбата, което със социалната катастрофа води до ниво на полугражданска война...

Все си мисля за Егейска Македония ако СССР бе признал Беломорието за българско на изток от Струма и се заменеше населението от гръцки колонисти и гърци с това от Солунко до Костурско щеше да е единственият възможен вариант за някакво решение по време на ВСВ, заедно с малка компенсация за Гърция в Северен Епир(Южна Албания) освен Додеканезите.

Мисля че физическото не унищожаване на всички македонски дейци и от страна на СССР и от страна САЩ се дължи на това, че евентуално могат да ги ползват в Македония или България срещу другата страна при евентуална война между САЩ и СССР на Балканите или в Европа.
В момента, в който е сигурно, че германците ще загубят войната вече в Москва,Лондон и Вашингтон се мисли за противопоставянето, което ще последва по между им.

Според мемоарите на шофьора на Никола Гешев, оживели са тези, които са подписали декларация за сътрудничество...като сочи за пример Петър Дертлиев, на когото дори носили вестник в килията, докато на другите и храна от семействата им не допускали. Та според него, който подписвал, се разминавал със затвор...

Не сме имали никакъв шанс, освен победа на Германия. Както и да го мислим. Ако по някакво налудничаво стечение на обстоятелствата бяхме останали некомунистическа държава, може би щяхме да можем да въздействаме срещу македонизацията...

След 48г., когато вероятността да се води война с Югославия нараства, отношението се сменя.
На Запад си живеят и Ванчо Михайлов и усташи и бендеровци. Всички знаят, че са сътрудничили активно с нацистите. Но според мен ги държат, за да имат евентулно някакви хора, които могат да създадат движения срещу комунистите при евентуална война в съответните държави.

Ако Сталин имаше повече кураж да поиска Беломорието за него си. Щото България му е прокси... така си решават до известна степен тяхния на СССР проблем с турския контрол над Протоците. Заради това не заради друго. Сталин ако можеше да получи тази отстъпка от американците, щото англичаните никога не биха се съгласили.

Ама Георги Димчев е в София от март 1945г. Дейците на ВМРО масово са ликвидирани физически лятото на 1946г., като Кирил Дрангов например.

нека го кажем така - за "изтляването" - 10% са виновни новата българска администрация и 90% комунистите-талибани и то основно след 44та когато вземат пълната власт.

Редактирано от tormentor на 12.07.19 18:11.

Falliminderit....да не забравяме закона за двуезичието все пак....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Възпалих се от спомените на Георги Димчев, та цял следобед четох спомени на Коста Църнушанов. В ноември 1941г., партизанска акция прави опит да превземе полицейския участък, убива 1 стражар и бяга към сърбоманските села. Нашите власти, вдигат цялата полиция и войска. А точно тази вечер, било открито киното за първи път. И хората се прибирали. Над 700 арестувани от улиците. После освободени без обвинения. Но според Коста Църнушанов, от един от най-българските градове в Македония, след тази вечер Прилеп вече не бил същият.

Много интересно.

Бай Лазо, това дето ние сме платили в България е песен сравнено с Вардарско. Но най много го е отнесло Егейската част, с етническо прочистване.

Делът , който поглъща Сърбия през 1913 е достатъчно голям за да започнат местните да се чувстват силни и сами, в същото време Сърбия е доста отслабена в опитите си да прави свръхдържава в разни направления за да може да ги претопи по класически начин.

Да, така е. И компактно като територия.

Източна Тракия и Западна Тракия платиха също с масови кланета на българи и тотални етнически прочиствания!
Южна Добруджа плати с колонизация, конфискация на земи. Земи които не им са върнати дори с връщането им към България, щото са дадени на бежанци от Северна Добруджа. Масова депортация на всички мъже българи и турци от Южна Добруджа в трудови лагери, от които повечето никога не се връщат. Това е почти всяко семейство с трагедия.
Стотиците хиляди убити във войните. Които остават стотици хиляди вдовици и сираци. Глада в ПСВ и ВСВ в България. Икономическата изолация. Отнемането излаза на Бяло море, което запраща България във вечна орбита или на комунистите или на немците. Западните Покрайнини. Цялата полугражданска война комунисти-антикомунисти. Загубата на национален идеал, обезверяването, които масово корумпира(разваля), подкопава обществените отношения за десетилетия...

Ама там в Р.Македония за това не знаят...всичко това е българска окупация, български терор или в най-добрия случай...доброволно (?!) оттегляне на България три пъти...щото така им внушават най-малко. За тях България виновна, за българите управниците виновни, а Сърбия и Русия, които дефакто го направиха...невинни...още повече братя...на това най-много ме е яд.

...това е под въпрос. Принципно едно претопяване трябва минимум 2 или 3 поколения. Сърбия между ПСВ и ВСВ има време едно поколение. Наистина ако беше продължило същото поне 50-70 години не се знае резултата какъв щеше да е.

Със сигурност не е развивал активна дейност . Знам и други примери , когато дейци са спасявани поради тяхна милостивост или застъпничество за опоненти пък преди 9-ти.
Хайде да не го очерняме без да има документи за това.

Набива се в очи: нашите уж българи /казвам "уж", защото явно и те вече не са знаели какви са/ са готови на всичко, за да запазят безумната си "македонска" идея през август 1944 г - отричат се от "великобългарския" шовинизъм и предлагат на гръцките първенци да работят заедно за Македония на етносите с равни права?! Познайте дали грък би се навил някога на подобна утопия... Пълна дивотия.

Ето, още в самия си зародиш идеята за някаква въображаема неделима Македония работи против българската кауза там, защото поставя регионализма над нацията. В началото на 20-ти век не личи толкова, но през 30-те и 40-те години това придобива размерите на мисловна перверзия.

Не може да му се отрече едно на автора: поне не отрича, че населението в Македония е българско, но вече прави разлика между "българи" и "македонци".

Относно сътрудничеството с новата власт: не е приятно да се припомня, но и Симеон Радев се поставя в услуга на червените македонстващи другари. Затова после му връщат жеста и му издават част от произведенията. Всеки избира как да оцелее. Нямаме право да съдим.

Редактирано от goga на 12.07.19 18:12.

Ами да си припомним съдбата на ген. Васил Бойдев - командир на V -та армия (окупационния корпус в Македония). Съден от Народния съд, но все пак е доживял дълбоки старини (90 години)

Да , те не знаят, но съм склонен да им дам кредит на фона на каквото са превърнати, то ест мутирали. Кръсти се на теб подобно нещо да не се случи.

Съзирам леви уклони в спомените му. Той пише, че македонците още в 1942г., доброволно се записват в ЕЛАС, докато всички сочат, че ЕЛАС до 1944г., насилствено мобилизират македонците в ЕЛАС, вкл. и докладите на споменатия ген. Бойдев.

Времето е лукс, който Югославия като прегазена през Всв страна , използва максимално добре в периода 1945-1988.

Възможно е, трябва внимателно да филтрираш писаното, все пак не доживява 1989 за да не се съобразява. Все пак елас е предлагала по добра алтернатива от Метаксас, а местните левичари, дори и българи няма как да влязат в Охрана.

точно това което го казва Димчев аз си го знаех от порано.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Охрана действа като селищно-териториална отбрана срещу андартските и комунистически нападения. Фиксирането и като "дясна и фашистка", се случва след 1944г. А едни от първите "героизми" на ЕЛАС в 1942г. е опожаряването на южнокостурските български села.

безспорно е имало разочарование от българската администрация и действията й. а примерно след 1943 на повечето хора там е било ясно, че рано или късно ще се върнат обратно в югославия.
въпросът тук е, как един индивид в резултат на някакви преживявания, разочарования и т.н. изведнъж решава - от днес аз вече не съм българин, а ще съм македонец. и това не е същото като например да кажеш - аз съм българин, но не искам нашата земя да е част от България, а искам да е отделна държава /което би било много по-естествена реакция/
и най-страшното е когато някой един ден каже без да се съобразява с реалностите от вчерашния ден - аз съм и всякога съм бил македонец и аз и моите предци от много векове са били такива и нямат нищо общо с българите. е за това последното трябва много талибанизъм и в югославския случай е съвсем ясно от къде идва той.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съгласен.

Не е изведнъж. Не е и причината разочарование чак толкова много от българската власт. Причината е опита им в периода 1913-1941г. 1943г. става ясно вече на огромното мнозинство, че пътят с България е невъзможен. Алтернативата сърбизация 1913-1941г. също не могат да я приемат. И когато им се предлага третия път го приемат.
Както в България така и в Македония думичките македонец и българин са равнозначни по онова време. Така че като ти забраняват да се наричаш българин, ама ти разрешават македонец...не се възприема като кой знае каква драма или отказ от народността си.

Все едно днес в Егейска Македония да предложат на местното население да се откажат да се наричат македонци или българи, ама да се наричат ЕГЕЙЦИ да им позволят автономия и собствен език, собствени институции и училища в тази автономия. Но да се откажат от всякакъв контакт с Р.Македония...и да я определят като окупатор... Според теб дали мнозинството няма масово да го приеме, като алтернативата е както до сега само елинизация, колонизация и насилствено подтискане на всичко не гръцко?

Не е баш така! Имало е разочарование, щото има идеалистични очаквания кон Бугария. Мислиш ли дека е немало разочарование от Югославия след 1944г.? Тепането на сите кои се сметат за...бугараши, Голи Оток, лугето на Белград во управлението на Югославска Македония и терането и кон бавна сърбизация? Да не ова разочарование да е направило масовно македонците да се откажат от македонизмот?
Разликата е дека разочарованието кон Бугария от 1941-1944г. е регулярно хранено от югосръбската пропаганда, а другото криено!

Сам се запрашай защо им требваше на югокомунистите за първата акция во Прилеп да барат 10 етнички сърби от Сърбия, за да го направят нападот над бугарската полиция? Неможаха да найдот 10 локални македонци от толко разочаровани от бугарската окупация?
Бугарската власт реагира много жестоко на това...ама то така е во Бугария от децения... Война е все пак.
Знаеш ли шо е истинска окупация? Германците избиват близо пол милион гърци со глад или во Полска или во СССР... Сите бегалци от Западна Македония от Бали Комбетар бегат при бугарската власт...не бегат при партизани или при югосърби...

Сега като имате уж посебна независина държава Р.Македония...колко луге кай вас са разочаровни от таа държава? И шо значи ова дека македонците денес не сакат независина Р.Македония да постои?
Лугето не са чак толко глупи. Може младите без опит во живота да се лажат и да верват на некой работи...ама со текот на времето и тие стават свесни дека не е се баш вака...идеално во светот.

Българин и сепаратист. Тип преходен към македониста. И великата организация гнездо и разсадник на измяната.

Бай Лазо, май, не са само сърбомани

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Кои? Партизаните?
Първите нападения не са дори от сърбомани, а от сърби от Сърбия. Прилепската акция е такава имат само един македонец...да ги води. И убития бугарски фашистички окупатор е местен прилепчанин.
Голямата партизанска активност е в албанската част - Западна Македония. След това почват да увличат македонци. Сменят името на партията специално за Македония. Щото JКП като видят Югославия и комунистите не искат да се пишат в нея...става Покрайнски комитет на комунистическата партия Македония...нещо от сорта...
Местните също си търсят решение на македонския въпрос. И много на база опита от предните войни знаят, че България загубили...става страшно. Затова много търсят алтернативата за независима Македония... и комунистите им я предлагат.
Имай предвид, че Запада в началото на войната не е съгласен на Македония дори и автономна ако победи и не подкрепя такава опция. Това става на малко по-късен етап.

Редактирано от Superserb на 12.07.19 20:33.

Това го знам.

Ама, Сашето не вярва в това. Очевидно и авторът на тези спомени не мисли точно така. Затова е мед за душата на съвременния изтерзан македонист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от goga на 12.07.19 20:46.

Георги Даскалов: Гръцки партийни функционери от български произход като политкомисаря на първите партизански отряди в Егейска Македония казват: „До 1943 година ние не знаехме какво е това македонизъм. Ние не знаехме”. За първи път за македонизма започна да се говори през 1943 година, когато Светозар Вукманович - Темпо отива в Егейска Македония, използва това, че по това време в Егейска Македония обстановката е много сложна за гръцката компартия, тъй като тук вече има сформирана българска милиция в Костурско, има създаден един българо-македонски комитет при силите на Оста и те не могат да развиват военна и политическа дейност. Тогава това се използва от ЮКП, от Светозар Вукманович - Темпо, който успява, с много натиск на гръцката компартия да ги убеди, че за да могат да организират това македонско население в борбата против фашизма, против окупаторите, те трябва да му дадат някакви бъдещи права за самоуправление и т.н. В резултат на това споразумение, се създава един славянски народоосвободителен фронт, който по същество е една антибългарска проюгославска македонистка организация. Този славянски народоосвободителен фронт започва да извършва македонистка пропаганда. Това са първите следи, първата пропаганда, която се извършва в Егейска Македония, в 1943 година, която непрекъснато се засилва с отслабване на Оста, с отслабването на България, и в края на краищата - нашите сънародници са изправени пред дилемата: дали под гръцки политически гнет, или по-добре да отидем при Тито, в в рамките на Република Македония, на нашата държава Македония. И те избират по-малкото зло пред по-голямото зло. Тогава много изтъкнати функционери-комунисти прегръщат македонистката идея като изход. Най-големият комунист от нашите българи, егейските българи, това е бил Лазар Търповски, който е член на областното бюро на ГКП за Македония. Този Лазар Търповски е родом от село Дъмбени, произхожда от едно много извявено българско семейство и до края на своя живот – до 1943 година – той провежда една политика, с която пречи да извършат наказателни акции към българите, към неговите съселяни и т.н.

Интересна информация от Църнушанов. Не знам дали наистина обаче дали Прилеп е бил един от най-патриотичните градове тогава като цяло, прекалено е близо до сърбомански райони. Аз по бих заложил на на Охрид, Велес и Щип.

Между другото съм преглеждал навремето дневникът на Богдан Филов като излезе. Повечето е насочен към политика по високите етажи на властта и отношенията с германците, но има и отделни пасажчета тук-таме по македонските работи. Спомням си как около 1942 беше говори за оплаквания от изявени българи там за българското управление и как доста местни патриоти се чувстват пренебрегнати при големия процент позиции заети от изпратени от старите предели. Още по-натам имаше пасаж за разразяващите се спорове между различни македонски течения, които той май коментира като безнадеждна работа и аз го разбрах като едно проклятие за България.

Още един коментар от мен - македонизацията в СРМ след ВСВ и комунистическият терор в България по същото време сведе до минимум доста масивното преди това течение от МАКЕДОНСТВУВАЩИ българи - такива като Димков и ВМРО-вците например, които издигат свободата на Македония на пиедестал (дори и извън България), но не отричат, че македонците са част от българското племе. Едно блато от македонстващи течения които постоянно спорят и не могат да излязат на глава едно с друго. Сега поне нещата са по-прости.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Buyer на 13.07.19 07:01.

Църнушанов посочва като топ 3 по патриотизъм Охрид, Прилеп и Щип.

Доколкото видях, книгата му не е издадена приживе. Авторът умира през 1980 г.

Колкото и да не ни харесва написаното, нямаме причина да смятаме, че не бил обективен. Според неговите си представи. /То е ясно, че става въпрос за субективни преживявания и спомени/. Явно е имало и такива като него: хем българи, хем сепаратисти. Те по този начин са видели събитията.

За броя на македонските партизани със сигурност греши: не са били повече от 50-100 души местни македонци до началото на 1944 г. Но може пък да е прав за общото настроение и нагласа сред младежите във Вардарско тогава.

Редактирано от goga на 13.07.19 09:14.

Има едно много важно обстоятелство, което не е изяснено в тези спомени. А то е следното: Между 40 и 70% от военните и полицейските сили разположени в Повардарието са съставени от местни кадри. Ако приемем, че е имало безобразия и дори издевателства, както например клането във Ваташа, нека не забравяме, кой организира това клане. Това е полковник Любен Апостолов от Крива Паланка. Както вече беше споменато, първият убит български фашист при акцията в Прилеп на 11 октомври 1941 е местен стражар - Петър Колев от Смилево. Самият убиец Душко Наумовски е син на сърбомани от Плетвар и е роден в Крушевац - Сърбия. Така че нещата далеч не са черно-бели...

Че то какво му е "организираното" на случая във Ваташа? То определено си е моментен изблик на ярост и желание за отмащение от пияни хора.

...автора се поддава прекалено много на реакци от ежедневни проблеми. Ама забележи, когато разказва за организирането на Охраната във Воденско...как като командир се чуди как да преодолее желанието просто за отмъщение на подчинените си, знаееки че просто няма файда от безмислени отмъщения.

А, бе, няма национален плам.
Мирише отдалеч на ВМРО /обединена/, макар формално да не е бил такъв.

Според мен спомените в тази им част се основават на слухове и пропагандни клишета от след 09.09.
Вероятно е имало някаква психоза и потрес от факта, че македонски българи плюят българската власт и че тази власт отвръща с насилие, но личи, че не е инфо от първа ръка, а чуто и преразказано.

Редактирано от goga на 13.07.19 18:52.

Бил е михайловист. Поне това е видно от спомените му.

не бих казал.
Книжлето е пълно с плювни към Ванчето

Михайловист да плюе акцията на българската армия в Драмско или пък да търси сътрудничество с червените Титови партизани на Каймакчалан...Пълен абсурд.

Попаднал е по случайност сред михайловисти, но се държи като левичар.

Редактирано от goga на 13.07.19 19:11.

Не се и съмнявай. Това е и причината спомените на Георги Димчев, да са издадени от Иван Гаджев, един от основните плюватели по Иван Михайлов в днешна България.

Точно! Андон Калчев във всеки един момент отказва сътрудничество с комунягите. Не случайно единия от тях оживява...

Имали са 20 хил пушки, шмайзери, картечници, консерви, продоволствие за месеци напред, палатки.. Да бяха фанатици - биха могли с години да държат в шах в тези чукари гърци и титовисти. Нямало е дух. Айде, за местните е разбираемо, ами за функционерите на ВМРО? Защо не си дадоха кожите като Кирил Дрангов?
Германците им дават купища оръжия и боеприпаси. Ако това оръжие го имаха горяните в България....

Редактирано от goga на 13.07.19 19:27.

Накрая остават 3 батальона във Воден. Разбират че няма да се обявява автономия от Иван Михайлов. Гермаците се изтеглят. Масата минава към комунистите. Остава единствено да бягат...

Димчев, Църнушанов, всички пишат за градовете. Градското население и настроенията в него между 1920-1941 в Македония не отразява пълната картина. Там да си комунист, социалист, та и националист е било модерно. Винаги е модерно да си различен и нещо повече от останалите.
Масата си живее по селата, а в този период още повече. В градовете и пограничните зони има над 80 000 сръбски заселници, полицай, войници и офицери със семействата си. От тях между 41ва и 44та излизат над 4000 четника на Дража. Те са повече от партизаните. Та партизаните имат повече сблъсъци във Вардарска Македония с четници и балисти, отколкото срещу българи и германци.
Както и днес, като отидеш в Гърция и срещаш нашенци по селата, както "Охрана" навремето е с участници от селските райони, още повече важи за Повардарието. Селата масата е с чисто българско самосъзнание и консервативни разбирания. Местните комунисти започват първите си прояви в градовете. Не успяват да се закрепят в селата, защото нямат подкрепа извън роднините. Точно обратното на цял свят.
Много различно е с отряда на Дичо Петров. 100 души дезертирали партизани с български униформи прекосяват цяла Македония, през селски райони и стигат до пернишко и софийско където дават сериозните си сражения и там са разбити.
Нормално и логично е да се анализират настроенията в градовете, с повече хора на едно място, образовани и "актуални" в събитията. Половината население, ако не и повече обаче живее на село. Сръбски стражар и бирник са виждали веднъж-дваж в месеца. Почти всеки е с роднини в България. От селските райони в Македония са и мобилизирани в българската армия, а от градските в сръбската. Има ги данните в мобилизационните списъци български и после македонски, когато в края на 1944 се обявява всеобща мобилизация там. От 110 000 мобилизирани македонци, към 44 000 вече служили в българската армия, пуснати да се върнат след Крайова.
Казвал съм, че имам роднини даскалували и служащи "долу" в периода 41-44. Селата са чисто български. В смисъл, никой не прави разлика между българин и македонец.
Дори повече, често им е забранявано да носят народни носии до 41ва. Не са пускани селяни в града или са арестувани ако носят носия. Затова като идват българите всичките слагат носиите. Гордост е било да си я пазиш и носиш с идването на българите. Ако ви се вижда странно защо в старите снимки и филми има толкова хора в народни носии да срещат българските войски - това е причината. Не, че не знаят какво е костюм и каскет.
Все ми е било странно разминаването между прочетеното от иначе изключителни автори и спомените на близките. Може би, защото едните търсят обяснение в наблюдавани събития, а другите ги предават като преживяни.

Тези 4 000 дражеви четници...се действат главно в северните пригранични региони на Македония с Вранско и Косово. Колко от тях са сърбомани от Македония и колко сърби от Вранско и Южно Косово...се ми се струва, че повечето са отатък гранцита. Още повече поддържането на 4 000 четници изисква огромна логистика, и огромно местно население, което да ги крие и храни. Просто няма такъв потенциал сърбоманията в Македония по това време.
Те затова се бият яростно в Македония партизаните със сръбските и сърбоманските националисти...щото таргет групата им за социална база е една и съща.
До 43г. мисля за ЮКП Македония и Косово са един отдел и ползват много сърби от Косово и Южна Сърбия...щото имат толкова дълбока поддръжка от населението в Македония.

Мъжете изоставят носиите поне 20 г.преди жените.

Част от обяснението на някои ексцесии - като в Ястребино и Ваташа е, че партизаните там са подкрепяни почти изключително в роднинския кръг.

Повеќе од 90% од српските колонисти се депортирани во 1941. И не беа 80000 мислам дека 30 илјади е многу поблиска цифра. Колку и да биле тие дражевци во Македонија, тоа се претежно локални србомани, освен на крајниот север.

Най “добрият” залог за момента е направен; Елас, която им дава , дори мъгляво, обещания за припознаване като етнос и известно самоуправление. за автономия дори не мислят в ситуацията 1944 и променената етническа картина.
А това Да се бият със съветската армия или англичаните са глупости.
В същност тези хора са толкова мачкани, че дори и най малкият жест към тях е значел много.
Не видях Димчев да говори срещу някого в спомените си. Има проблеми със съидейници , но те са принципни.

Четири групи:
1. Колонисти - заселници;
2. Чиновници + учители + доктори + инженери
3. Полиция
4. Армия

През 1928 и 29та на отчет - помощи за пребиваване от Белград бяха над 74 хиляди души. Данните съм ги гледал в сръбски източници. Толкова са сърбите получили някаква помощ за престой в Македония двете години. Това даже не са местни. Работили и по Офицерския дом и други в Скопие най-вече.
Пак там имаше данни за Дража, че четниците му от Македония били 4 000 души.
Сръбски са твърденията, аз карам по спомен от четено.

От Македония, не вътре. Иначе имат корпус към 1000 човека в Македония и всичко около Скопие воюва с тях, най-вече местните партизани. Поречието им помага, Скопие, Косово.
Сърбия си присъства в Македония много солидно даже до 1941. Не знам защо това поражда съмнение. Тръбич е дясна ръка на Дража, а е македонец. Имат борба с ВМРО още поне до 1939 сериозна.

За цифрите ми се струва много. Да поддържаш 4 000 човека нелегални по шумите е фантастична логистика.

Тук става въпрос не за местните хора, а за специалната група, формирана от функционери на ВМРО, която идва от старите предели или поне такава е била идеята. И тя да се превърне в ядро на съпротивително нелегално бойно съединение. На тази група германците са готови да предоставят купища оръжия и продоволствие от изоставените жабарски складове.

Тъй и тъй всички антикомунисти в редовете на ВМРО са по-късно бастисани, поне да си бяха дали живота по-скъпо, да се бяха превърнали в мит и знаме за бъдеща борба.

После по отделно ги загащват и избиват като животни - и в старите предели, и във Вардарско.

Но просто през септември 1944 г липсва високият боен дух и морал - всичко се разпада.

Книжлето е пълно с обвинения към Ванчето: че се бил скрил, че не се върнал сред хората във Вардарско, че бил с германците докрай, че не бил далновиден, че бил интригант и т.н.

А реално авторът какво прави - нищо не прави, при първата възможност вдига бялото знаме и се предава. Да не говорим, че е доста позитивно настроен към левите вардарски партизани. Българин бил, ама бил против великобългарския шовинизъм и за независима Македония под скиптъра на Сталин и Тито.

Редактирано от goga на 14.07.19 19:07.

Това с изнасянето към България си е било традиция след всеки джумбуш , от 1878 до тогава . Новото е, не са подозирали , че репресията ще се пренесе и Бг.
Влизането на съветски войски в Бг изцяло остава кораба на самоход. Дори не е било възможно да се емигрира в нея вече.
Колкото до смелостта им; тези хора са си сложили главата в торбара още когато са се захванали с тази дейност и са го знаели. Но дори камикадзето вижда смисъл за останалите след себе си с жертвата си. В случая повече шансове, съдено от миналото, са имали ако се върнат. Поне така е изглеждало към момента. Пък и факт е, не всички дейци са избити , нито пък репресиите са били толкова дълги във времето и с магнитут като тези във Вардарско и Егея.

Ясно е, че е нямало как да предвидят какво ще стане. На 10-ти септември все още мнозина висши военни вярват, че нищо особено не се е случило - просто поредният звенарски преврат. Същите тези по-късно са изклани като пилета, без съд и присъда.

От дистанцията на времето можем да видим, че:
-нищо не е безнадеждно, иска се упоритост и търпение;
Ако днес българската кауза в Македония беше съхранена под някаква форма, никой нямаше да ни спре да я заявим по някакъв начин: във Вардарско като минимум втора българска държава, а в Егея - като официално признато от ЕС българско малцинство.

Това, което тогава е изглеждало многообещаващо, всъщност изкоренява до крак всичко българско навеки: на север сътрудничеството с Тито, на юг - заиграването с комунистите; по-късно самите бегалци го казват: ангажирането с комунистите обезлюди и обезбългари Костурско, Леринско и Воденско, и македонизира населенението там по югославски модел.

Антикомунистическа въоръжена организация на терен щеше да влезе в употреба след 1945 г, но като българска, а не като андартска или сърбоманска.

Редактирано от goga на 14.07.19 21:41.

Препоръчвам биографията "Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или военнопрестъпник", на Георги Даскалов. Продължавам да се учудвам какви книги изскачат в къщи. Даже не съм я чел до край. Намерих и "Между реваншизма на Атина, македонизма на Белград и нихилизма на София" отново на Георги Даскалов, за съдбата на егейските бежанци от 40-те до 80-те г. В нея до голяма степен е отговорено на въпроса, как се случва македонизацията в Беломорието.

А ОК, ако ги ставиш жандарите , војската и администрација, бројката е многу поголема. Ама после 1941 тие се целосно заминато, се на се можеби има максимум 3-4 илјади недомородни Срби во Македонија.

Пак опираме до “Свобода или Смърт”. Всичко си има историческа логика; получили са подкрепа от някой , а положението не се е траело. България далеч , Бог високо...

Не знам ти от какъв ъгъл гледаш Ванчо Михайлов, но аз от пет различни ъгли да го погледна, от четири ще ми изглежда piece of shit

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да е бил всякакъв, но си е останал български патриот. Когато идва време да избира между българската кауза и някаква въображаема македонска кауза - избира българската. През 1934 г е могъл да отвърне на удара, но не го прави, за да не дава козове и поводи в ръцете на Югославия, за да се намеси във вътрешните работи на България. През 1941 г де факто подкрепя присъединяването към Царство България, а не някаква уж независима Македония по модел на усташката държава.
В изгнанието си - също до последно стои на позициите, че в Македония от стотици години живеят българи, а не някакви абстрактни славяни/югославяни.

Същото не може да се каже за неговите опоненти, които правят доста компромиси, и в в крайна сметка спомагат за пълното обезбългаряване на Македония: говоря както за ВМРО /обединена/, така и за комунистите. Българи били, ама през 1944 г подкрепят македонизацията. После някои от тях се отричат, ама вече постфактум, когато злото е сторено.

Редактирано от goga на 15.07.19 07:43.

За И. Михайлов много може да се изпише, но като цяло греховете му доста превишават това, което успял да постигне. Един конспиративен гений, който поема старата организация и за 7-8 години я прочиства от самата себе си. В тези междуособици загиват една плеяда от патриоти с връзки и влияние във Вардарско, които можеха да са много полезни през 1941. Това само увеличи пропастта с младото поколение отвъд Осогово. И кой ги замести? Млади конспиратори отгледани на българска почва без никакъв революционен опит и без влияние край Вардара. Иван Михайлов е винаги бил конспиратор и никога не е отишил да работи сред народа като Гоце и много други например. Знаеш ли, че нито веднъж не е минавал границата с чета?

Говориш за заслуги през 1934, но на какво е приличала ВМРО през 1934? Корумпирана прогнила структура и котило на ранен македонизъм. Той и да искал пак не можел да организира голям отпор срещу превратаджиите.

За междуособиците:
Далеч не е само Организацията.За революционните движения навсякъде по света е правило влиянието на лични, кланови, землячески отношения или материалния фактор, често евфемисично представяни за " идейни различия".

Че тя, организацията , е котило на македонизъм от 1924 г - от момента, в който Т. Александров решава да сътрудничи с болшевиките. Това му изяжда и главата...

Много далеч стигнахме.

Мисля, че по-точна формулировка е, че Тодор Александров не успява да отклони контакта с болшевиките и после не успява да се измъкне.Трагедията му е, че през цялото време му е било ясно какво става - и друг съм го казвал.