И мегу големите държави и мегу малките...винаги има проблеми. Прашането е как сакат да ги решат или да ги ескалират намерно...
Сърбия винаги ескалира. Сърбия участва во сите войни на Балканот 19 и 20 век...ова е премного. Може да не биде толко...активна.
Черчил казва во овой период: Балканите произведуват толкова много история, дека немогат да я асимилират...

Гърция не е толкова лакома. Гърция взе кураж от Сърбия, инак никога сама не би излезнала против България... Ние дури 1913г. я победихме гръцката армия во Кресненското дефиле...
Разбираш ли до каде сръбската алчност и лакомия шо направиха? Кончечно направиха сите словенски народи на Балканот да ги мразят.
И да сърбите имат голема улога во ескалацията во Европа 1914г.

... не мислиш дека се ова е правено...защото е имало най-голема потреба за постоенето на Югославия?
Пак казвам Югославия е била най-близо до нормална държава во времето, когато не управляваха сърби - по Титово време. Сръбският национализъм е най-големиот враг на Югославия.
И все пак дури по титово време се правеха компромиси во корист на сърбите. Пример сите "стручници" кои се доселуваха во югославска Македония беа сърби...немаше ли хървати или боснаци...99% сърби...
Во 50те кога се договори со Турция изселуване на муслиманско население от Македония...иляди албанци от Косово беа доселени во Македония. Во Македония беа доселени босненски муслимани...во истото време Югославия не им даде на иляди деца бегалци да се заселят във Вардарска Македония.
Хиляди албанци от Косово се заселиха и подоцна во Македония, а никой албанец не се засели во Ниш или Лесковац...а Косово все пак е Сърбия...
Општините Търговище, Прешево Босилеград и Буяново не беха приадени на Македония... Гораните во Косово се возпитаваха како сърби не како македонци... Повекето генерали во ЮНА беа сърби... и т.н. и т.н.
Нели се е едно во Югославия и се е заедничко...али от Македония се одзема и се дава на Сърбия... Който има мозак во главата го вижда се ова. Ова не е градене на заедничка държава...
На зборове е едно...али на правене...нашето е наше, а тугото е заедничко...

Всъщност е много по-отрано. Още със създаването на сръбската държава през 19 век.
Защо си мислиш че българското революционно движение първо базирано в Белград се мести в Румъния?

на било кој народ кам злобата и злото или ако искаш го наречи просто лошотија ? Както характера на индивидуата е борба между генетиката и животнија опит и воспитанието/образованието така е слично и при колективаниа, народен характер. Всичко е продукт на акумулиралиа се страх и патила през вековете , просто инстинкт за оцелјаване или нарав на актуалните управители. Кај изршителите на зверства и мачителите, психолозите обикновено трсат физически или психически нараванија в детството. Така че, всека една нација или држава би го направила саштото което направи Србија ако и се зададе шанс.
Зашто Србија и србите обаче са всепак за гради преди балгарите и грците в желанието за доминација преку сила и воинственост и можеби тка да кажа излачват дивјачко сурово поведение в некои сегменти а саштевремено принадлежат неосновано високо самочуствие?
Една причина е това което казах в предишниа пост че осештаха че не са рамноправни по територија и насление пр ресурси наспрем балканските конкуренти и това го усештат като угроза за бадаштето. Техната агресивна доктрина е пропорционална на разликата на ресурсите в полза на соседите, преди всичко на Балгарија.
Но да не забравиме и нешто друго многу битно, геостратегическата позиција на србите е сложна че като се в центара на конфликтните зони славјани-немци, католици-православни, османлии-автсроунгарци и со потенцијален излез на средоземното море.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 29.03.19 00:14.

Може би агресивноста на сърбина идва и покрай традиционния поминък там - свинарството. Живееш отделно от другите някъде в шумата, добре е да изглеждаш юнак, кибритлия, склонен към насилие за са не се изкуши някой да ти краде прасетата.

Защото Левски и Раковски, както и останалите от българската легия разбират що за чудо са сърбите. Ама "много по-рано" за мен е средновековието. Аз национализма от 19-ти век го вметам задължително, за да се разбере ескалацията на екстремизма у сърбите, но корените са заложени векове назад.

Много интересен анализ направи и абсолютно подходяща аналогия на поведението на нацията с личността. Сега да видим раждането и детството на сърбите. Идват като федерати на Византия, ако можем да вярваме на Константин Багрянородни. В този момент те не са по-различни от хърватите и босненците, т.е. те са още в корема на мама, но дори и там изглежда живота им не е спокоен. Аварите се явяват насилниците на мама, която в крайна сметка бяга и ражда на спокойствие в ромейските земи. Само че със самото раждане и прохождане, неколцината излезли на бял свят едновременно бебета се пръсват по околните хълмове и немож ги събра никога вече. Стават много различни, особено по религия. Детето най на юг след много перипетии и търсене на себе си, като пораснало, разбрало, че е сърбин. За негов добър късмет на изток си имало другарче, което било значително по-голямо от него и по-силно, но се разбирали криво ляво и на моменти изглеждали приятели. Дори по-големия го научил да чете и пише, а покрай в това и в какво да вярва. Така живели по съседски, докато не дошла голяма външна заплаха. По това време малкия бил прилично пораснал и дори за малък момент време се чувствал по-силен от братята си на север, а дори като че ли и от по-големия си и възрастен съсед, от който научил толкова много. Не могли нито братята, нито големия им по това време разкъсван от различни болежки съсед да излязат на глава с новодошлия нашественик. Наложило се да го търпят векове, преди да се почувстват достатъчно силни и заедно да го изгонят. да ама малкия успял преди другите да стори това и спомена за някогашната му сила, туку преди да бъде завладян от наскоро изгонения нашественик, почнало да му вдига неимоверно много самочувствието. Той забравил или поне предпочел да забрави факта, че дори спомените за собственото си минало дължи на все още теглещия под хомота на чуждия нашественик по-голям съсед от изток му е дал. В крайна сметка разбирането, че много неща дължи на него, ще го накарат да намрази да развие едно ирационално поведение спрямо същия, което не може да преодолее дори в модерните времена.

Ми то всъщност това има рефлексия и във възпитанието, което спомена Сашето. Лошотията може и да не е генетично заложена, но възпитанието в Сърбия на народа идва точно от такива хора, каквито си описал. И двата кралски рода, които би трябвало да са образец за останалите сърби, всъщност ги учат на насилие, боричкайки се помежду си. Какво да очакваш от подопечните? В този момент у съседния народ на изток в тези длъжности се разполагат малко по-късно немски аристократи. От тях има много какво да вземеш и да научиш и част от подопечните им го правят. Така с времето от едната страна на границата и по-точно тази на запад се оказват диво "възпитано" население, а на изток опитало да се ре-цивилизова друго население, макар и двата народа да изглеждат сякаш много близки. И като прибавиш към това и бекграунда, който пак и при едните и при другите е същия, т.е. по-дивашки на запад, по цивилизован на изток, ето ти резултата...

извадки от филма Буре Барут, автори Дејан Дуковски и Горан Паскаљевич

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 29.03.19 10:23.

Нали играеш шах?

Пешката, за да придобие сила трябва да излезе от дъската. Е, тва е и стратегията на сърбите - да са пешките. Първи се хвърлят, бият ги поголовно, те гледат една да мине дъската, за да има качество на царица в края на играта. Когато другите силни фигури са отстранени.

Проблема е, че с пешка цар не се връща и цар нямат, не могат и да бъдат. Дори рокада не правят и са само с един ход. Напред, но само един.
И все са в трагедия, все проблемация, драми, обреченост.