"В отзивите им за България и у трите партии проглеждат същите чувства: високомерие, малозачитание и едно прикрито ревнувание (касканджилък).

За сръбските държавни и учени мъже България е малка, зависима и с незначителна задача държавица. Някои от тях наричат нашето отечество землица. Според това тям се види по некога излишно да се церемонят с таквази слаба землица и да дават какво-годе значение на нейний представител в Белград и на нейните представления по защита на дела от български интерес. Към подобни представления сръбските власти не веднаж и не дваж са се показвали до висока степен небрежни и са отговаряли с високомерие и неохота да влязат в подробно разглеждание на въпросите."

Тодор Икономов
Писма за Сърбия, 1883 г.

Да, Църна рука не е сръбска организация, не е свързана с техните тайни служби и Драгутин Димитриевич-Апис е бил просто скромен пенсионер....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Япония се модернизира по това време, но все още не е считана дори за регионала "велика" сила.
Руско-японската война шокира света.

Всъщност японците нямат шанс, ако войната беше проджила. Ресурсно вече са изнемогвали. Но Русия е глинен колос, прогнил отвътре. Голямата война затвърди това впечатление.

доидел момента за прераспределба на погачата. Това което е Млада Босна за Српската Држава това е целата Српска држава за Русија, просто маша т.е. това с което се брка в жарта. Не ми е целта да величам Србите нито да ги искарвам прави, најмалко во отношение кам балгарите но да се искарва Србија, или атентата като “заслужни“ за цјалата човеческа трагедија през 20 век? Ултиматума е бил написан за да не се приеме , ако е требвало да има некакво споразумение веројатно немало да има ни ултиматум.
Лакомијата при србите е безспорна, но не е поголема от грчката на пример.А која држава или нација не е била лакома ? Во мрсната игра за прибиране на трошките от големата трпеза, Србија надвиси на Балгариа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

колкото ВМРО со двора в Софија.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от SashetoBE на 28.03.19 11:16.

по титово време, југословнството во својот антивеликосрпски варијант беше много силно насаждано точно в Србија и в Македонија и местимично по Босна. Во останалите републики не хвашташе толку здрав корен. Дори и Милошевиќ, когато останаха сами с Черна Гора не посмја веднага да избрише думата Јогославија па едно време самата Србија се наричаше Југославија.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами то ВМОРО си е бая близо с двора, нищо че претендират, че са нещо много различно от ВМОК...а пък ВМРО е след Първата световна война, тогава работата е по-различна малко...

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

Пречка са безспорно и други, като хървати, маджари, румъни, но не са конкуренция, като православните славяноговорящи българи. Тук идва големия сблъсък. То за това и в Югославия българите изглеждат най-низвергнатото малцинство, а специално в най-южната част на тази много национална държава, бившата Бановина, може да си всякакъв друг, не и българин. Ние сме тръна в окото, главната пречка. Причините ги споменаваме от пост в пост мимоходом, но те са заложени още в средновековието и са много комплексни.

Икономов удря десетката на един ранен етап, когато още отношенията между нас и сърбите не са взривени, което ще стане три години по-късно. Може би някой от сръбския елит вече е попрочел Иречек, дори и Петар Богдан. Със сигурност го е разстроило, както ще се разстроят още много други подир това. Вероятно със самодоволство са гледали как бавно се възстановяваме от четири века и половина чужда гнет. Не са отчитали факта, че сме хинтерланд на огромната империя и може би те на наше място и не биха оцеляли като народ. Това и поради вродени или ако по-точно звучи, изначални, още при зараждането на зародиша на етноса и държавността им, характеристики, които изглежда са неизменни и неизкореними при определени сръбски индивиди. Пердаха в българо-сръбската война ги отрезвява и сигур насетне техните политици малко повечко почват да вникват в историята и културата на българина. Това поражда още по-негативни емоции, както и последвалите събития на Балканите в които българите от ТБЦ се издигат на нивото на предците си от ПБЦ и ВБЦ и освен в очите на световните историци и изследователи, се издигат и на съвременниците, политици, военни, журналисти, културтрегери, което окончателно разбива сърбите. Това е момента на пречупване. Разбират че в директен сблъсък било на мирно или военно поприще нямат шанс и започват една подмолна игра с всички средства, само и само да бъдем смазани. Дори се отива до крайност и желание на бъдем заличени като държава, народ и култура. Това ни се пада заради факта, че сме дали писменост на другите славяни, а от там и развитие на литературна школа за градежа на собствената им цивилизация. Така ни се пада, защото сме допринесли днес да са православни християни, да са това което са, а не босненски мусюлмани или хървати католици. Пада ни се, защото сме уникати във фолклорно отношение, а по мистерията на българските гласове и неравноделните тактови размери, света се захласва. Защото нито историята на гърците, нито техния бит и култура може да ни впечатли, но обратното е факт, изразяващ се в безпрецедентен страх от всичко българско. А по същите тези византийски наследници, чиито предци сме млатили безброй пъти, сърбина си пада здраво, та направо си припада. И между впрочем, много от току що написаното важи и за руския елит, но там нюансите и изходните позиции са други, а като прибавим към това и габаритите и възможностите за влияние на световната сцена, нещата стават коренно различни.

Редактирано от kuduger-96506 на 28.03.19 13:43.

Във вариант продължителен конфликт, отиват на патова ситуация в която японците вероятно по-скоро биха леко доминирали. Тяхната логистика по море е една степен по добра от възможностите на руските железници от същото време. Руснаците не биха могли да обърнат хода на войната по море, но на сушата биха могли години по-късно, което и става 1937/39, но това е вече друга история. Порт Артур за тях е изгубена кауза и 1904/05 и няколко години по-късно. Просто в ПСВ по силата на обстоятелствата Русия и Япония са съюзници, а после се появява болшевишкото чудовище и отваря нова страница във взаимоотношенията им, които и до днес са много деликатни.