|
Фиромският мит за Пулевски изгърмя. Бил българин.
Автор persone (върховист)
Публикувано 10.11.07 08:20
http://www.historyofmacedonia.info/2007/07/05/za-nacionalnosta-na-georgi-pulevski/
Исторически факт: За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век
Въпросът за националната идентичност на Г. Пулевски е многократно повдигана тема в последните 30-40 години най-вече от страна на македонските историци. В търсенето на хора с ясно изразено македонско етническо самосъзнание през 19 век, македонската историография в миналото (а и днес), най-често визира личностите на Димитър Македонски, Петър Драганов и Георгия Пулевски. Доколкото в последните години по най-категоричен начин се изясни, че Д. Македонски е сътрудничел многократно на българския периодичен печат през 60-те и 70-те години на 19 век , в който неведнъж е изразявал българската си етническа принадлежност, то споровете за етническото самосъзнание на П. Драганов и Г. Пулевски остават все още нерешени. Това ме подтикна да пристъпя към едно кратко съобщение по този въпрос.
Г. Пулевски е роден в с. Галичник, Дебърско, Македония. Самоук зидар по професия, произлизащ от един район известен със своите майстори-строители, той пътува често до съседните балкански земи. Според Кл. Джамбазовски и публикуваните от него документи става ясно, че в края на 60-те години докъм първата половина на следващото десетилетие, Г. Пулевски попада в сферата на интересите на сръбските аспирации към Македония. По-конкретно, през 70-те години на 19 век, той е подтикнат от някои сръбски кръгове да състави речник, в който да бъде отразен и народния говор на Галичник, така както го познава. Това не е случайно, тъй като през през същото време, се води ожесточен спор за езика на македонските славяни-българи, като сръбските автори се стремят по всякакъв начин да докажат, че македонските народни говори са отделен език от новосформиращия се български книжовен такъв. Доказателство за това намираме в документалния труд на Климент Джамбазовски, където откриваме сведения за издадените със щедрата финансова помощ от сръбското правителство-сборници, чиито автор е Г. Пулевски[1]. През тези години Г. Пулевски участва и в сформираната от Г. Ръковски българска легия . През 70-те години продължава революционната си дейност, като организира чети или участва в такива, навлизайки в територията на неосвободените български земи от Сърбия. През 1876 година Г. Пулевски е участник в Сръбско-Турската война, но няколко години по-късно, когато това се налага, той не успява да докаже с документи, че е взел участие въвъ военните действия на сръбска страна. [2] С началото на Руско-турската освободителна война, Пулевски отново взима дейно участие. За това свидетелстват няколко документа, които заслужават по-особено внимание и с оглед на интересуващата ни тема. В “Свидетелство за отличаването на Пулевски за участие в Руско-Турската война”, от 4 декември 1878 година се отбелязва , че “…полският щаб на активната армия, дава това свидетелство на Българина[3] Георгия Пулевски…”[4]. В друг един познат на нас исторически документ, където отново се споменава българската националност на Пулевски е едно свидетелство, издадено от руския дипломатически агент и генерален консул А. Хитрово (който е и дългогодишен довереник, и един от най-близките хора на самия Пулевски), се посочва “…С това потвърждавам, че Българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато…”[5]. В друг документ от 1879 година, съставен от ген-майор Н. Р. Овсянъй, се споменава, че “…Покрай българското опълчение, във войната от 1877-1878 година, взеха участие и чети от български доброволци…По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети…Войводи на четите, бяха: Ильо Марков, Д. Трифонов, Г. Пулевски и Г. Огнянов с Иван Робев…Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците…”[6] В архивите на сръбското министерство на вътрешните работи, се съхраняват още няколко ценни документа. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, се заявява дословно следното: “….жалбата на Георге Пулевски, от Галичник в България…”[7] В другия, Министерът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е станало с молба на Пулевски, който произлизал от : “..Дебър, в България…” [8] За националното самосъзнание на Г. Пулевски говори и Кузман Шапкарев, в статията си за в. “Марица”, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година:“ Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села…”[9]. През 1911 година, във вестник “Дебърски глас”, откриваме и една кратка статия, озаглавена: “Една непозната кратка биография на Георги Пулевски”, която започва така: “Дедо Георги Пулевски, родом от с. Галичник (Дебърско), починал в 1895 година, през месец юни в София. Покойният е родом от с. Галичник, Дебърско от родители българи…”[10]
Съществуват и безспорни доказателства за това, че и самия Георги Пулевски е бил привърженик на идеята за обединение на все още поробена Македония с България-идея, която владеела умовете и сърцата на всички български патриоти от края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век. В поемата “Самовила Македонска”, издадена от печатницата на Б. Прошек в София през 1879 година, Г . Пулевски жали за неосъщественото обединение на Македония с България и за Санстефанския договор. Друг един документ–молба от края на 1882 година, до Народното събрание на Княжество България, за получаване на парична помощ - също дава доказателства в тази насока: “…Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-Турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена…”[11].
В скопската историография до сега се твърдеше, че преди известната “Словено-македонска обща история”, завършена през 1892 година, още и в една молба от 28 декември 1882 година, Георги Пулевски твърди, че е “Македонец”. В споменатата “молба” от Пулевски до Народното събрание на България за отпускане на пенсия, като участник в освободителната война е написано, че молбата е подадена от “Г. М. Пулевски…, роден от село Галичник в Дебърския окръг, Македонец…”. При по- подробно изследване на този документ категорично се установява, че първо – става въпрос за препис[12] и второ-дори и инициалите в преписа, “Г. М.Пулевски”, не са четливи.[13] Всичко това поставя под съмнение достоверността на този документ.
Няма нищо по-нормално от това, един народ да търси корените на своето национално възраждане, стига това да не противоречи на историческите факти. За съжаление в случая с Г. Пулевски са налице очевидни разминавания, особено що се касае до националното самоопределение на последния в периода 70-те-80-те години на 19 век.
Бележки:
——————————————————————————–
[“Речник от четири йезика. І, Српско-Албански, ІІ Арбански-Арнаутски. ІІІ Турски. ІV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. І-ва част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.” и “Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга ІІ. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.”
[2] През април 1880 година, Георги Пулевски отправя молба до Министъра на вътрешните работи на Сърбия, в която иска да му се признае участието в Сръбско-турската война. От продължилата 2 месеца кореспонденция между търговския агент на Сърбия в българското княжество и министъра, се разбира, че Пулевски е притежавал свидетелства че е участвал във войната, които обаче, по незнайни причини се изгубват в района на “Червена махала, Посавско-темнавска околия, Шабачки окръг”. За повече подробности, виж: Архивът на Йован Ристич или в: Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
[3] В този документ, както и в последващия, обозначението “българин”, е дадено с главно буква-“Българин”.
[4] ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11
[5] Документът се съхранява в ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
[6] Виж: Болгарское ополчение и земское воиску, Санкт-Петербург, 1904, стр.56-59.
[7] Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
[8] Виж: Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
[9] Вестник Марица, Год.V, броеве 416-418.
[10] В. Дебърски глас, ІІ, 43, 16 май 1911, стр.1.
[11] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.
[12] Виж: ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6.
[13] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.
Редактирано от persone на 05.02.10 09:54.
|
|
Битолската Плоча - факти и фалсификати
Автор Faktor-X (член)
Публикувано 08.02.08 16:22 следващо непрочетено мнение Отговор на мнението
Бугарите за да докажат бугарскиот карактер на Самоиловото Царство ја користат тнр. Битолска плоча од “Јоан, Цар и Самодржец бугарски (Р.У. - Скаловска, Записи и летописи. Скопје 1975. 43-44.). Тие тврдат, дека тоа е натпис од Иван Владислав, внук на Цар Самоил. Но, ако се прочита плочата, ќе се види дека натписот воопшто не одговара на ранокириличен натпис. Имено, зборот самодржец (словенски) т.е. автократ (лат.) се јавува за време на Второто бугарско царство, во 13 век ((Г. Острогорски, ”Автократор и самодржац“, Глас Српске краљевске акадамије CLXIV, Други раздред 84 (1935), стр. 95-187).
Но, според некои корумпирани историчари, Битолската Плоча била од 11 век, иако содржи поими кои се јавуваат 200 години подоцна! Познатиот славист Др. Horace G. Lunt од Харвардскиот Универзитет, ја има анализирано битолската плоча и со сигурност тврди дека таа е од бугарскиот цар од кумано-влашко потекло Јоан Асен II од 1234 г., кој краткотрајно ја завладеал Македонија во 13 век, а не од Иван Владислав, синот на Цар Самоил, зошто по јазикот и ортографијата плочата одговара на 13 век, а не на 11 век.
Инаку, скопскиот проф. Владимир Мошин (украинец) и бугарските Јордан и Василка Заимови тврдат дека плочата е од Иван Владислав, но Др. Horace G. Lunt ги демантира и вели дека целосно ја "фалсификувале содржината на плочата за да се извади заклучок на она што тие го посакуваат, а не вистината", додавајки си свои зборови и години. Понатаму, харвардскиот професор пишува: "Заимови уверено го "реставрираат" најголемиот дел од текстот, вклучувајки датуми и сакаат да го ПРИКАЖАТ она што тие го ПРИЖЕЛКУВААТ како непобитен доказ за бројни историски настани, инаку НЕПОЗНАТИ. За жал, дури ни од далеку нема докажани критериуми за yтврдување рано јужнословенски натпис и епиграфскиот материјал е раштркан и екстремно контроверзен. Со должна почит, морам да ја демантирам проценката на Мошин дека текстот (од плочата) одговара на раниот 11 век. Палиографските и јазичните аргументи на Заимови се НЕТОЧНИ и НАИВНИ. Една основна поента: Мошин јасно го забележува фактот дека годината (на плочата) што тој уверено ја реставрира како 6522 (1014) е ИЗЛИЖАНА (”датата е излижана„; стр.39 во "Словенска писменост", П.Илиевски, Охрид, 1966). Навистина годината (на плочата) не е прикажана на ниедна фотографија (забележете дека плочата 2 на Заимови е фризирана-дотерана на необјаснив начин, додека плочата 3 е искрено цртеж), ниту пак годината (на плочата) е најдена на латекс отпечатокот кој (од плочата) го зел Проф. Игор Севченко од Dumbarton Oaks. Претпоставувајки дека плочата не содржи дата, некој може да си додаде 6 и на крај 2 и вертикална линија со делумно поврзување кое може да биде Ф (500); но изгледа многу повеќе како ПС (700) зад кој следи простор доволен за М (40). Ако некој тогаш го претпостави бројот како 6742, годината би била 1234. Ова убаво одговара со ортографијата и јазикот (на плочата) и го идентификува Иван како Асен II, кој ја освоил Македонија 1230 г. Тоа ги урива неточните историски објаснувања елаборирани од Заимови..." [Horace G. Lunt, "Slavic Review", Vol. 31, No. 2 (Jun., 1972), p. 499].
Фризирана слика на Битолската Плоча
Навистина, бугарскиот цар Јоан Асен ја завладеал Македонија кратко време и со средновековните Македонци се однесувал како да се најголеми бугарски непријатели. Најпознатиот византиски историчар од тоа време, Никифор Глигора за освојувањата на Македонија ќе напише: “Јоан (Јоан Асен II 1218–1241 гг.) ги прегазил сите места до Солун и Македонија и ги претворил сите села, градови и тврдини во скитска пустина …” (Nicephori Gregorae Вуzantia hiѕtоria. I-еd. L. Ѕсhореnus, Воппае 1829, 16 (понатаму скратено Gregorae I; ГИБИ, XI, 125.).http://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/8/80/Bitola_Inscription.jpg
|
(член)
