|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Статут и правила. Линкове.
|
|
| Автор |
gomora (член) |
| Публикувано | 24.01.10 17:26 |
|
|
Статут
В клуба могат да пишат само регистрирани членове. Моля, желаещите да пишат да пратят лично съобщение на модератора gomora или Бopeтo, за администриране на достъпа им.
Правила
Забранено е писането на лични и народностни обиди, генериране на спам, флууд, флейм...
Линкове
В тази тема можете да давате важни линкове, засягащи Македония. Всеки линк трябва да е придружен с кратко пояснение за съдържанието му.
Редактирано от Бopeтo на 11.02.13 12:38.
| |
|
Тема
|
 Фиромският мит за Пулевски изгърмя. Бил българин.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 05.02.10 09:42 |
|
|
Фиромският мит за Пулевски изгърмя. Бил българин.
Автор persone (върховист)
Публикувано 10.11.07 08:20
http://www.historyofmacedonia.info/2007/07/05/za-nacionalnosta-na-georgi-pulevski/
Исторически факт: За националното определение на Георги Пулевски през 70-те и 80-те години на XIX век
Въпросът за националната идентичност на Г. Пулевски е многократно повдигана тема в последните 30-40 години най-вече от страна на македонските историци. В търсенето на хора с ясно изразено македонско етническо самосъзнание през 19 век, македонската историография в миналото (а и днес), най-често визира личностите на Димитър Македонски, Петър Драганов и Георгия Пулевски. Доколкото в последните години по най-категоричен начин се изясни, че Д. Македонски е сътрудничел многократно на българския периодичен печат през 60-те и 70-те години на 19 век , в който неведнъж е изразявал българската си етническа принадлежност, то споровете за етническото самосъзнание на П. Драганов и Г. Пулевски остават все още нерешени. Това ме подтикна да пристъпя към едно кратко съобщение по този въпрос.
Г. Пулевски е роден в с. Галичник, Дебърско, Македония. Самоук зидар по професия, произлизащ от един район известен със своите майстори-строители, той пътува често до съседните балкански земи. Според Кл. Джамбазовски и публикуваните от него документи става ясно, че в края на 60-те години докъм първата половина на следващото десетилетие, Г. Пулевски попада в сферата на интересите на сръбските аспирации към Македония. По-конкретно, през 70-те години на 19 век, той е подтикнат от някои сръбски кръгове да състави речник, в който да бъде отразен и народния говор на Галичник, така както го познава. Това не е случайно, тъй като през през същото време, се води ожесточен спор за езика на македонските славяни-българи, като сръбските автори се стремят по всякакъв начин да докажат, че македонските народни говори са отделен език от новосформиращия се български книжовен такъв. Доказателство за това намираме в документалния труд на Климент Джамбазовски, където откриваме сведения за издадените със щедрата финансова помощ от сръбското правителство-сборници, чиито автор е Г. Пулевски[1]. През тези години Г. Пулевски участва и в сформираната от Г. Ръковски българска легия . През 70-те години продължава революционната си дейност, като организира чети или участва в такива, навлизайки в територията на неосвободените български земи от Сърбия. През 1876 година Г. Пулевски е участник в Сръбско-Турската война, но няколко години по-късно, когато това се налага, той не успява да докаже с документи, че е взел участие въвъ военните действия на сръбска страна. [2] С началото на Руско-турската освободителна война, Пулевски отново взима дейно участие. За това свидетелстват няколко документа, които заслужават по-особено внимание и с оглед на интересуващата ни тема. В “Свидетелство за отличаването на Пулевски за участие в Руско-Турската война”, от 4 декември 1878 година се отбелязва , че “…полският щаб на активната армия, дава това свидетелство на Българина[3] Георгия Пулевски…”[4]. В друг един познат на нас исторически документ, където отново се споменава българската националност на Пулевски е едно свидетелство, издадено от руския дипломатически агент и генерален консул А. Хитрово (който е и дългогодишен довереник, и един от най-близките хора на самия Пулевски), се посочва “…С това потвърждавам, че Българинът Георги Пулевски, както на мене добре ми е познато…”[5]. В друг документ от 1879 година, съставен от ген-майор Н. Р. Овсянъй, се споменава, че “…Покрай българското опълчение, във войната от 1877-1878 година, взеха участие и чети от български доброволци…По-късно, г-н Хитрово лично отиде в Белград и Букурещ, където в това време се намираха главните войводи на хайдутските български чети…Войводи на четите, бяха: Ильо Марков, Д. Трифонов, Г. Пулевски и Г. Огнянов с Иван Робев…Градът (Кюстендил) бе завзет с борба, при която българските чети защитиха околните български селища от башибозуците…”[6] В архивите на сръбското министерство на вътрешните работи, се съхраняват още няколко ценни документа. В единия от тях, носещ датата 14 март 1880 година, се заявява дословно следното: “….жалбата на Георге Пулевски, от Галичник в България…”[7] В другия, Министерът на вътрешните работи на Сърбия, желае в най-скоро време да научи какво е станало с молба на Пулевски, който произлизал от : “..Дебър, в България…” [8] За националното самосъзнание на Г. Пулевски говори и Кузман Шапкарев, в статията си за в. “Марица”, год. 5 от 13 – 16 април 1882 година:“ Аз знам тука един македонски българин от Дебърското село Галичник, който има много материал, събран от дебърските български села…”[9]. През 1911 година, във вестник “Дебърски глас”, откриваме и една кратка статия, озаглавена: “Една непозната кратка биография на Георги Пулевски”, която започва така: “Дедо Георги Пулевски, родом от с. Галичник (Дебърско), починал в 1895 година, през месец юни в София. Покойният е родом от с. Галичник, Дебърско от родители българи…”[10]
Съществуват и безспорни доказателства за това, че и самия Георги Пулевски е бил привърженик на идеята за обединение на все още поробена Македония с България-идея, която владеела умовете и сърцата на всички български патриоти от края на 70-те и началото на 80-те години на 19 век. В поемата “Самовила Македонска”, издадена от печатницата на Б. Прошек в София през 1879 година, Г . Пулевски жали за неосъщественото обединение на Македония с България и за Санстефанския договор. Друг един документ–молба от края на 1882 година, до Народното събрание на Княжество България, за получаване на парична помощ - също дава доказателства в тази насока: “…Господа! Народни представители! Състоянието на бедност ме принуди да представям моите свидетелства, че съм участвал като войвода в Руско-Турската война, за освобождението на нашата татковина, но за нещастие нашата земя остана неосвободена и несъединена…”[11].
В скопската историография до сега се твърдеше, че преди известната “Словено-македонска обща история”, завършена през 1892 година, още и в една молба от 28 декември 1882 година, Георги Пулевски твърди, че е “Македонец”. В споменатата “молба” от Пулевски до Народното събрание на България за отпускане на пенсия, като участник в освободителната война е написано, че молбата е подадена от “Г. М. Пулевски…, роден от село Галичник в Дебърския окръг, Македонец…”. При по- подробно изследване на този документ категорично се установява, че първо – става въпрос за препис[12] и второ-дори и инициалите в преписа, “Г. М.Пулевски”, не са четливи.[13] Всичко това поставя под съмнение достоверността на този документ.
Няма нищо по-нормално от това, един народ да търси корените на своето национално възраждане, стига това да не противоречи на историческите факти. За съжаление в случая с Г. Пулевски са налице очевидни разминавания, особено що се касае до националното самоопределение на последния в периода 70-те-80-те години на 19 век.
Бележки:
——————————————————————————–
[“Речник от четири йезика. І, Српско-Албански, ІІ Арбански-Арнаутски. ІІІ Турски. ІV Гръцки. Скроена и написана от Джорджа М. Пулевски, архитекта у Галичник окружие дибранско 1872 година. І-ва част. Београд, штампария Н. Стефановича и дружине. 1873.” и “Речник от три йезика с македонски, арбански и турски, книга ІІ. Написао Джордже М. Пульевски, Мияк галички. У Београду у Државной щампарии Таб олумпиш. 1875.”
[2] През април 1880 година, Георги Пулевски отправя молба до Министъра на вътрешните работи на Сърбия, в която иска да му се признае участието в Сръбско-турската война. От продължилата 2 месеца кореспонденция между търговския агент на Сърбия в българското княжество и министъра, се разбира, че Пулевски е притежавал свидетелства че е участвал във войната, които обаче, по незнайни причини се изгубват в района на “Червена махала, Посавско-темнавска околия, Шабачки окръг”. За повече подробности, виж: Архивът на Йован Ристич или в: Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
[3] В този документ, както и в последващия, обозначението “българин”, е дадено с главно буква-“Българин”.
[4] ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 11
[5] Документът се съхранява в ЦДИА. Ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 12
[6] Виж: Болгарское ополчение и земское воиску, Санкт-Петербург, 1904, стр.56-59.
[7] Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
[8] Виж: Архив Србие, МУД, ІІ, Фонд ХІ, № 214, 1880.
[9] Вестник Марица, Год.V, броеве 416-418.
[10] В. Дебърски глас, ІІ, 43, 16 май 1911, стр.1.
[11] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.
[12] Виж: ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6.
[13] ЦДИА, София, ф. 708, оп. 1, арх. ед. 397, л. 5-6. и сл.
Редактирано от persone на 05.02.10 09:54.
| |
|
Тема
|
Re: Виждам някои...неточности
[re: persone]
|
|
| Автор |
Tyлca () |
| Публикувано | 10.02.10 14:15 |
|
|
Да не бъда голословен само един цитат:
".…полският щаб на активната армия,
дава това свидетелство на Българина[3].."
Какъв е този "полски щаб"?
Да не би да става дума за полеви щаб?
Разни други дребни грешки и анахронизми няма да анализирам засега.
Горната ми констатация съвсем не означава, че смятам Пулевски
за етнички македонец.
Кой е авторът на това ...изследване ?
| |
|
Тема
|
Re: Виждам някои...неточности
[re: Tyлca]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 10.02.10 16:27 |
|
|
Няма неточности, сам си си отговорил на въпроса малко по-късно. Има линкове.
| |
|
|
|
Вярно, че не е "неточност", а просто грешен и подвеждащ читателя превод
от руски.
Ама нали съм си деликатен.
Виждам сега и авторът кой е.
Да не се впускам сега в излишни дискусии именно в тази тема,
но можеше да се ограничиш наистина само с линка към
..изследването си.
| |
|
Тема
|
Битолската Плоча - факти и фалсификати. Faktor-X
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 11.02.10 09:30 |
|
|
Битолската Плоча - факти и фалсификати
Автор Faktor-X (член)
Публикувано 08.02.08 16:22 следващо непрочетено мнение Отговор на мнението
Бугарите за да докажат бугарскиот карактер на Самоиловото Царство ја користат тнр. Битолска плоча од “Јоан, Цар и Самодржец бугарски (Р.У. - Скаловска, Записи и летописи. Скопје 1975. 43-44.). Тие тврдат, дека тоа е натпис од Иван Владислав, внук на Цар Самоил. Но, ако се прочита плочата, ќе се види дека натписот воопшто не одговара на ранокириличен натпис. Имено, зборот самодржец (словенски) т.е. автократ (лат.) се јавува за време на Второто бугарско царство, во 13 век ((Г. Острогорски, ”Автократор и самодржац“, Глас Српске краљевске акадамије CLXIV, Други раздред 84 (1935), стр. 95-187).
Но, според некои корумпирани историчари, Битолската Плоча била од 11 век, иако содржи поими кои се јавуваат 200 години подоцна! Познатиот славист Др. Horace G. Lunt од Харвардскиот Универзитет, ја има анализирано битолската плоча и со сигурност тврди дека таа е од бугарскиот цар од кумано-влашко потекло Јоан Асен II од 1234 г., кој краткотрајно ја завладеал Македонија во 13 век, а не од Иван Владислав, синот на Цар Самоил, зошто по јазикот и ортографијата плочата одговара на 13 век, а не на 11 век.
Инаку, скопскиот проф. Владимир Мошин (украинец) и бугарските Јордан и Василка Заимови тврдат дека плочата е од Иван Владислав, но Др. Horace G. Lunt ги демантира и вели дека целосно ја "фалсификувале содржината на плочата за да се извади заклучок на она што тие го посакуваат, а не вистината", додавајки си свои зборови и години. Понатаму, харвардскиот професор пишува: "Заимови уверено го "реставрираат" најголемиот дел од текстот, вклучувајки датуми и сакаат да го ПРИКАЖАТ она што тие го ПРИЖЕЛКУВААТ како непобитен доказ за бројни историски настани, инаку НЕПОЗНАТИ. За жал, дури ни од далеку нема докажани критериуми за yтврдување рано јужнословенски натпис и епиграфскиот материјал е раштркан и екстремно контроверзен. Со должна почит, морам да ја демантирам проценката на Мошин дека текстот (од плочата) одговара на раниот 11 век. Палиографските и јазичните аргументи на Заимови се НЕТОЧНИ и НАИВНИ. Една основна поента: Мошин јасно го забележува фактот дека годината (на плочата) што тој уверено ја реставрира како 6522 (1014) е ИЗЛИЖАНА (”датата е излижана„; стр.39 во "Словенска писменост", П.Илиевски, Охрид, 1966). Навистина годината (на плочата) не е прикажана на ниедна фотографија (забележете дека плочата 2 на Заимови е фризирана-дотерана на необјаснив начин, додека плочата 3 е искрено цртеж), ниту пак годината (на плочата) е најдена на латекс отпечатокот кој (од плочата) го зел Проф. Игор Севченко од Dumbarton Oaks. Претпоставувајки дека плочата не содржи дата, некој може да си додаде 6 и на крај 2 и вертикална линија со делумно поврзување кое може да биде Ф (500); но изгледа многу повеќе како ПС (700) зад кој следи простор доволен за М (40). Ако некој тогаш го претпостави бројот како 6742, годината би била 1234. Ова убаво одговара со ортографијата и јазикот (на плочата) и го идентификува Иван како Асен II, кој ја освоил Македонија 1230 г. Тоа ги урива неточните историски објаснувања елаборирани од Заимови..." [Horace G. Lunt, "Slavic Review", Vol. 31, No. 2 (Jun., 1972), p. 499].
Фризирана слика на Битолската Плоча
Навистина, бугарскиот цар Јоан Асен ја завладеал Македонија кратко време и со средновековните Македонци се однесувал како да се најголеми бугарски непријатели. Најпознатиот византиски историчар од тоа време, Никифор Глигора за освојувањата на Македонија ќе напише: “Јоан (Јоан Асен II 1218–1241 гг.) ги прегазил сите места до Солун и Македонија и ги претворил сите села, градови и тврдини во скитска пустина …” (Nicephori Gregorae Вуzantia hiѕtоria. I-еd. L. Ѕсhореnus, Воппае 1829, 16 (понатаму скратено Gregorae I; ГИБИ, XI, 125.).http://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/8/80/Bitola_Inscription.jpg
| |
|
Тема
|
Антична Македония
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 11.02.10 09:45 |
|
|
Антична Македония и Бивша Югославска Република Македония - карти
| |
|
Тема
|
Анри Пози - Войната се връща
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 19.02.10 00:00 |
|
|
Анри Пози - Войната се връща
| |
|
Тема
|
Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 19.02.10 00:02 |
|
|
Коста Църнушанов - Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него
| |
|
Тема
|
 Македония. Сборник от документи и материали
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 10.04.10 12:50 |
|
|
| |
|
Тема
|
Македония под сръбско иго, 1913-1941
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 20.04.10 14:53 |
|
|
Стоян Бояджиев, Македония Прес, София
| |
|
Тема
|
Македонско движение Преображение
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 27.07.10 13:26 |
|
|
!
| |
|
Тема
|
Исторически линкове 01.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 13.08.10 12:50 |
|
|
Редактирано от persone на 13.08.10 14:22.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 19.08.10 13:29 |
|
|
Публикацията във вестник Фигаро от 11 август лето 2010, където е написано:
"...Подобно на Унгария, България е облекчила реда за придобиване на българското гражданство за приблизително 2,5 милиона етнически българи живеещи в чужбина. Те са разпръснати в Украйна, Молдова, Албания, Гърция и най-вече в Македония и Турция. Около 1,4 милиона македонци (или три-четвърти от населението) могат да се възползват от европейски паспорт. Според някои историци, Македония е една от стъпките на българската нация. Македонският език също не е нищо друго освен един български диалект..."
Публикувам за историята, защото утре някои адепти на хунзите ще кажат "дека вакво нешто не постои":
Публикувам за историята и 2 коментара на възмутена хунза:
1. Маседониенът е посебен!
Le 15/08/2010 ; 16:50
Vlatko Ilievski: Parce-que ca implique que les Macеdoniens peuvent obtenir un passeport bulgare comme ils sont les Bulgares. Et nous sommes une nation distincte. Cela est une tentative cachеe de rearanger les frontiеres et gommer certain nations. Pourqois pas beneficier d'un passeport macedonien a la fois europeen?
2. Маседониенъте посебен защото българите са много лоши и даже бият евреите!
Le 17/08/2010 ; 17:41
Vlatko IlievskiIl doit еtre soulignе que la Macеdoine a еtе occupеe par la Bulgarie au cours de la seconde guerre mondiale. Comme une rеcompense par Hitler pour avoir contribuе au dеmantеlement de la Yougoslavie. Les autoritеs bulgares ont envoyе а tous les 7200 Juifs de Macеdoine а Treblinka, le 11 Mars 1943.
!Редактирано от Илийцa на 19.08.10 14:17.
| |
|
Тема
|
Българите в Македония
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 21.09.10 13:27 |
|
|
Гражданско сдружение на македонците със славяно-български произход за взаимодействие между културите "Интеракция", Охрид
Създадено през 2002 г. Обединява предимно млади високообразовани хора, използва широко Интернет за своите цели. Организира годишни конференции с участието на учени, депутати и политици от България. Към сдружението действа книжовна школа “Благой Шклифов”.
Председател: Владо Треневски
Адрес за кореспонденция: 6000 Охрид, ул. „Абаз Емин” 71
e-mail: treneski@abv.bg
interakcija@abv.bg
Сдружение за толерантност и сътрудничество “Хоризонти”, Охрид
Създадено през 2000 г. Основните направления на дейността са проучване на българското културно-историческо наследство на територията на Р Македония, младежки обмен, участие в семинари, конференции.
Председател: Любчо Куртелов
Адрес за кореспонденция: 6000 Охрид, ул. „Абаз Емин” б.б.
Тел: 00389 46 262 530
e-mail: l_kurtelov@abv.bg
Kurtelov@mt.net.mk
Сдружение на граждани "Босилеградско", Скопие
Създадено през 1999 г. като земляческо дружество. Обединява българи от Босилеградско (Западните покрайнини, Сърбия), които са се преселили в Р Македония. Всяка година организира Босилеградска вечер в Скопие.
Председател: д-р Гордана Иванова
Aдрес за кореспонденция: 1000 Скопие, бул. „Яне Сандански” № 11-2/26
Тел.: 00389 2 3297 207
Факс: 00389 2 3116 169
e-mail: gocaiva55@yahoo.com
Сдружение на граждани "Македоно-българско приятелство"
Създадено е през 2009 г. в гр. Битоля.
Председател: Маринела Петреска.
Адрес: ул. Панда Ческова, 2
7000 Битоля
Тел.: 00389 70 339 536
e-mail: priatelstvo_mb@yahoo.com
Сдружение на граждани Български културен клуб – Скопие (БКК - С)
Организацията е създадена на 4 май 2008 г. и има клонове в Щип, Битоля и други градове в Македония.
Председател: Лазар Младенов
Адрес за кореспонденция:
бул. ”Яне Сандански” №30/1-Б8 мезанин
Скопие, Република Македония
Тел.: 00389 2 4550 898
e-mail: lazarmladenov@yahoo.com
уеб-сайт: www.bkks.org
!
| |
|
Тема
|
Крсте Мисирков "За Македонцките Работи"
[re: Илийцa]
|
|
| Автор |
Faktor-X (пристрастен) |
| Публикувано | 19.11.10 13:21 |
|
|
Крсте Мисирков
За Македонцките Работи
Редактирано от Бopeтo на 20.11.10 17:27.
| |
|
|
|
Речник од три јазика
Ѓорѓи Пулевски
„Махнато „Редактирано от Faktor-X на 25.11.10 22:55.
| |
|
|
|
ABECEDAR
Atina
„Махнато „
| |
|
|
|
| |
|
Тема
|
Дигитална библиотека при НУБ “Св. Климент Оxридски
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 17.12.10 13:03 |
|
|
!
Редактирано от Илийцa на 17.12.10 13:08.
| |
|
Тема
|
Български икони в македонските църкви
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 21.12.10 17:56 |
|
|
| |
|
Тема
|
www.youtube.com/user/istorik1973
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 23.12.10 09:11 |
|
|
Гибелта на полковник Н.Дренски на 9.09.1944г.wmv
Гевгелийският войвода Леонид Янков.wmv
1904г.Гръцко клане над 12 българи в село Зелениче
Българоубиецът Павлос Мелас.wmv
1918г.Майор Христо Луков спасява Кюстендил от сърбите
Егейските българи в ада на гръцкия лагер,,Макронисо''
Андон Калчев-закрилникът на костурските българи.wmv
1948г.Гибелта на Андон Калчев.wmv
Захари Янакиев-героят на ,,Въртоп''.wmv
Нацко Илиев-героят на ,,Въртоп ''.wmv
Асен Северикин-героят на ,,Въртоп''.wmv
1927г.ВМРО убива в Щип сръбския ген.М.Ковачевич.wmv ]1927г.ВМРО убива в Щип сръбския ген.М.Ковачевич.wmv
1916г.Генерал Иван Колев спасява Добрич 2/2.wmv]1916г.Генерал Иван Колев спасява Добрич 2/2.wmv
Румънският разгром при Кочмар 1916.wmv
1915г.Последното писмо на Яне Сандански.wmv
Сирма войвода
Освобождението на Лерин през 1916г.wmv
1923г.Сърбите убиват 28 българи в село Гарван
Редактирано от persone на 23.12.10 09:24.
| |
|
Тема
|
Забранено е писането на лични и народностни обиди
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 29.12.10 13:56 |
|
|
Абе то и с татарстан е трудно ама все пак ти се правиш на бугарин
!
| |
|
Тема
|
Бугарите биле македонци, Д-р. Риасто Ивановски
[re: Илийцa]
|
|
| Автор |
Faktor-X (пристрастен) |
| Публикувано | 29.12.10 21:12 |
|
|
„Махнато „Редактирано от Faktor-X на 29.12.10 21:14.
| |
|
Тема
|
Re: Бугарите биле македонци, Д-р. Риасто Ивановски
[re: Faktor-X]
|
|
| Автор |
нaциoбyлrapo (понаминаващ) |
| Публикувано | 31.12.10 11:08 |
|
|
Към модераторите и всички заинтересовани българи: хубаво би било да се преведе на английски и по възможност да се даде, тази щуротия на д-р Ивановски на точните хора от европейските институции, да се види хубавичко (тук влизат и безсмислиците на Донски), какви "хора" живеят в републичката и каква "литература" се толерира там.
| |
|
Тема
|
The Genocide Against Bulgarians in Macedonia
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Б.Ш. (новак) |
| Публикувано | 07.01.11 14:30 |
|
|
Нарочно съм оставил английския текст.
| |
|
Тема
|
Re: Бугарите биле македонци, Д-р. Риасто Ивановски
[re: Faktor-X]
|
|
| Автор |
Kyдyrep (шатраджия) |
| Публикувано | 10.01.11 15:10 |
|
|
| |
|
|
|
Редактирано от Дyxът нa Coфмak на 19.01.11 14:07.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 19.01.11 15:13 |
|
|
Македония-най-романтичната час от българската история. A сега какво ли е?
!
| |
|
Тема
|
Интервю с Иван Михайлов
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 05.02.11 13:52 |
|
|
| |
|
Тема
|
Българите в Гърция
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Б.Ш. (минаващ) |
| Публикувано | 09.02.11 17:00 |
|
|
| |
|
Тема
|
Интересно, пък и важно:)
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Kyдyrep (шатраджия) |
| Публикувано | 10.02.11 13:09 |
|
|
Редактирано от Kyдyrep на 10.02.11 13:11.
| |
|
Тема
|
Re: Интересно, пък и важно:)
[re: Kyдyrep]
|
|
| Автор |
Илийцa (Вардариотска) |
| Публикувано | 10.02.11 15:07 |
|
|
!Редактирано от Илийцa на 10.02.11 15:07.
| |
|
Тема
|
София - Историята на Европа
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 11.02.11 17:30 |
|
|
| |
|
Тема
|
arhivmacedonia.blogspot.com
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 12.02.11 16:47 |
|
|
| |
|
Тема
|
Вестник "ВАРДАРЪ" бр.1
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa ((Хунsa)) |
| Публикувано | 16.04.11 13:09 |
|
|
!
| |
|
Тема
|
1914 Bulgarie & her people
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa ((Хунsa)) |
| Публикувано | 18.04.11 13:23 |
|
|
Книгата в PDF:
от стр. 359 - ТHE BULGARS OF MACEDONIA
от стр. 373 - MACEDONIA AFTER THE BALKAN WARS
!
| |
|
|
|
Илюстрация Бeло море / illustration Belo more
Блог на български и гръцки, както и на местни диалекти с гръцки букви. Предназначен за историята, бита, културата на Егейска Македония - авторски статии и снимки, преводи и адаптации.
Редактирано от Бopeтo на 04.05.11 13:14.
| |
|
Тема
|
ЦИНИЧНИТЕ ИЗПОВЕДИ НА ГЕРМАНОС КАРАВАНГЕЛИС
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 07.05.11 11:06 |
|
|
ЦИНИЧНИТЕ ИЗПОВЕДИ НА КОСТУРСКИЯ МИТРОПОЛИТ, БЪЛГАРОМРАЗЕЦА ГЕРМАНОС КАРАВАНГЕЛИС
Едва ли патриотизмът е наш български патент! И другите народи обичат Отечеството си и жертват живота си за него. Така е било и така ще бъде. Примерите от историята на човечеството и на отделните народи го потвърждават. Но това е, когато става дума за борбите за освобождение от чуждо робство, защото, за да участваш в грабежа на чуждото, съвсем не е признак на патриотизъм. Нашият народ е участвал в освободителните движения на нашите съседи сърби, гърци, румънци и турци и никога не се е възползвал да заграби чужди територии. Но интересно е, че в аналите на историята не са записани имена на техни участници в борбите на народа ни. И знаете ли защо? Това не е пропуск на летописците и на историците, а просто защото такава е истината - такива няма. Те активно са участвали не в борбите за освобождение на народа ни, а в избиването или поробването му и заграбването на земите ни, а потурнаците от Скопие стигнаха до още по-голяма перфидност в това занимание - грабят историята ни, литературата ни, фолклора ни, историческото ни наследство.
Няма да се занимавам тук с „любовта” на комшиите ни към нашия народ, а специално ще се спра на изповедите на едно дяволско изчадие, родило се в южната ни съседка Гърция. Нямам намерение да насъсквам сънародниците ни, а искам да им дам възможност да се запознаят с автентичния разказ на един изверг, живял сред народа ни и издевателствал над него, ръководейки се от максимата: „Целта оправдава средствата!”.
По-долу ще прочетете спомените на Костурския гръцки митрополит Германос Каравангелис. Те бяха публикувани за първи път на гръцки език пред 1959 г. от Дружеството за македонски проучвания при Института за изучаване на Балканския полуостров в Солун. Подобен антибългарски текст едва ли е печатан в България до 2001 г., когато той излезе в един доста несъвършен превод заедно с дневника на българския войвода Васил Чекаларов и в ново, редактирано вече издание през 2009 г. като приложение на книгата на Васил Иванов „Отрязаната глава”, издадена в библиотека „Сите българи заедно”. Днес вече можем да се „похвалим” с редица още подобни книги по нашите книжарници, писани не само от чужденци, но и от българи по род, които не бих искал да споменавам, за да не увековечавам отцеругателите и богохулниците. За съществуването на тази автобиография-спомени нашата общественост отдавна беше информирана, а през 1985 г. покойният вече Коста Църнушанов коментира някои откъси от нея в печата.
Спомените на Германос Каравангелис включихме през 2001 и 2009 г. наред с останалите биографични книги и спомени за бележития български революционер Васил Чекаларов не само за да бъде прочетена, а и който би желал да направи паралел във вижданията на двамата видни противници, живели и действали по едно и също време в един и същи край. Чекаларов е сред най-изявените водачи на борците за освобождението на Македония от турския потисник, докато Каравангелис, също намиращ се в този поробен край, е не борец срещу поробителите, а техен съдружник в борбата им срещу мирното българско население, българските черкви и училища, а често и предводител на андартски и турски потери срещу четите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и въстаналия народ през Илинденско-Преображенското въстание и след него. От неговия откровено циничен разказ читателят може да прочете за потресающите действия на този „божи служител”, на когото съвременниците още приживе транскрибират фамилното име Каравангелис като „черно евангелие”, което той оправдава с целия си живот и дейност в защита на гърцизма и в борба срещу всичко българско.
Четейки тези редове, изпълнени с откровен цинизъм, човек не може да не се запита защо е била тази омраза към всичко българско у нашите съседи, с които живеем заедно по тези земи от векове и ще останем да живеем тук с тях завинаги. Кой и как е насаждал тази омраза в обикновения човек, ще ни дадат отговор страниците на тези спомени, на които не съм си позволил да съкратя или коригирам дори впечатляващите предговор и въведение от наши съвременници от Солунския институт, които се гордеят с принадлежността на Каравангелис към народа им.
Костурският владика Германос Каравангелис
Но кой все пак е Германос Каравангелис?
Германос Каравангелис е роден през 1866 г. в с. Стипски, на остров Лесбос, в семейството на дребен търговец. Каравангелис учи в Андрамити и в Духовната семинария на остров Халки, която завършва през 1888 г. През същата година е ръкоположен за дякон и заминава да следва философия в Лайпциг, като посещава и лекции по теология. След две години и половина следване се дипломира и е назначен за преподавател по теология в Духовната семинария на остров Халки. По това време Цариградският патриарх Антимос му възлага да отговори на писменото послание на папа Лъв за единение на източноправославната и католическата църква. Пише и трудове по църковна история. През 1896 г. е избран за хороепископ (помощник-епископ) в цариградския квартал Пера, където се проявява като ревностен и непримирим защитник на източното православие, противопоставяйки се на чуждите пропаганди. Не се полъгвайте от тези ми думи, тъй като и основната част от нашия народ е също източноправославна. За Каравангелис носители на православието са само гърците, а ние, българите, сме варвари. Като че ли времето и историята са замръзнали за този циничен подлец и разбойник-чернокапец и не са изминали 10 века от покръстването на народа ни! В продължение на 7 години - от 1900 до 1907 г., той е назначен за Костурски гръцки митрополит. През това време Каравангелис е в постоянен сблъсък с българската революционна организация - ВМОРО в Костурско и Леринско, и не крие омразата си към всичко българско. Ако за скопските измамници и манипулатори ВМОРО е македонска организация и в нея членуват македонци, то за войнстващия божи служител това са българските комитети и комити. За него всички средства в борбата срещу българите и революционните и църковните им водачи са разрешени, включително лъжата, убийството, предателството, измамничеството и подкупничеството. Той предвожда турския башибозук и гръцките андарти в погромите и палежите срещу българските села и мирно население в Костурско и Леринско, а митрополията му става ръководен център и склад за оръжие на гръцката въоръжена пропаганда в тези най-южни български краища в полите на Грамос и Вич планините. Той е не само ятак, но и ръководител на гръцките андарти, вилнеещи из българските краища. От спомените му се вижда, че главните му противници са костурските революционни ръководители Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Митре Влаха.
А снимката на отрязаната глава на подло убития от неговите храненици гъркомани поет, учител и революционер Лазар Поптрайков ще „краси” стената на митрополитския му кабинет. Как може човек да си прекърши езика и да нарече този слуга на Дявола Божи служител. С гордост той разказва колко и как е спечелил за гръцката македонска борба продажните български души, като най-голямата му гордост е бившият войвода на ВМОРО Коте от Руля. Искам само да ви припомня, че този предател успява да оцелее благодарение именно на добротата на Гоце Делчев и Лазар Поптрайков, които го пожалват и опрощават престъпленията му. (За това може да прочетете в книгите на Христо Силянов и в спомените на Пандо Кляшев и Михаил Николов). Но за съжаление не е само Коте от Руля, който минава на страната на андартите, но това ще ви оставя да прочетете сами от разказа на това дяволско изчадие. От разказа на разбойника Каравангелис ще научите и любопитни подробности за възмездието на андартския потераджия Павлос Мелас и за героизма и хитростта на нашия смел и хитър войвода Митре Влаха. Донесенията на чуждите консули и кореспонденти разнасят славата му далеч извън границите на Балканския полуостров. След като скандалната и престъпна дейност на Костурския митрополит става известна не само в границите на Костурско и на Балканския полуостров, турските власти настояват пред Цариградската патриаршия за неговото отзоваване. От края на 1907 г., когато е отзован, след нанесени безброй злодеяния над българското население, е избран за член на Светия синод на Патриаршията, а от 1913 г. е избран за негов потирник. Скоро след това е назначен за митрополит на Амасия, но през 1917 г. е арестуван от турците. След победата на кемалистите в Мала Азия Каравангелис е осъден на смърт от тях, но успява да избяга и да се укрие в Цариград, възползвайки се от закрилата на антантските представители. За известно време е изпратен за митрополит на Янина, но и от там Цариградската патриаршия го уволнява. Световноизвестните му злодеяния попречват да бъде избран както за цариградски патриарх, така и за митрополит на Атина. От 1924 до 1935 г. е назначен за гръцки митрополит на Централна Европа със седалище във Виена. Тук той умира на 11 февруари 1935 г., където е и погребан. Родината на този войнстващ духовник, тръгнал на кръстоносен поход срещу българщината, не пожелава да прибере костите му, но писменият паметник със спомени за злодеянията му в Македония остава за поколенията.
За сведение на читателите искам да отбележа, че тези спомени бяха публикувани дословно без какъвто и да било коментар и в Скопие, като преводачът не е променил никъде думите на гръцкия злосторник и се е постарал да избягва, доколкото може, сърбизмите. От всяка страница и на това издание на спомените се вижда, че в тези южни краища на Македония живеят българи и ВМОРО е българска организацията, та дори и родоотстъпниците са българи по произход. От столицата на лъжците и измамниците - Скопие, прозвуча още един глас на истината. Дори в скопското издание има приложени и писмата на Каравангелис с цариградския патриарх, от които също от всеки ред се вижда, че произходът на хората от тези краища е български. Явно, че изненадите от Скопие и в бъдеще предстоят!
Спомените на Германос Каравангелис публикуваме в превод от гръцкия оригинал. Текстовете не са осъвременявани, като по този начин стилните особености на авторите им остават запазени.
Цочо В. Билярски
| |
|
|
|
Статиите за Христо Татарчев и Христо Чернопеев са прекопирани от българоезичната Уикипедия - доста непрофесионално от страна на авторите на вестника, смея да отбележа.
За българите в Беломорието.
| |
|
Тема
|
Българските железопътни строежи в Македония
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa ({["Хунsa"]}) |
| Публикувано | 17.05.11 19:40 |
|
|
!
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa ({["Северна"]}) |
| Публикувано | 25.05.11 10:39 |
|
|
Моля модераторите да отстранят думите "и всички българи в Р.М." от заглавието на темата "РАДКО И ВСИЧКИ БЪЛГАРИ В Р.М. БОЙКОТИРАТ ИЗБОРИТЕ ", като провокативно и неотговарящо на истината и интересите на българите в Македония.
Свидетели сме на поредният опит на някои специални служби да маргинализират и делегитимизират българите в Македония.
Никой в Европа не приема сериозно група от хора, която бойкотира избори!
!
Редактирано от Илийцa на 25.05.11 12:37.
| |
|
Тема
|
До Госпожа Гомора !!!
[re: Илийцa]
|
|
| Автор |
PATRlOTOT (пристрастен) |
| Публикувано | 12.06.11 15:52 |
|
|
Г-жо Гомора, ние разбираме от половин дума.Направихте ни забележка и САМА МОЖЕ ДА СЕ УВЕРИТЕ,че от три-четири дена въобще НЕ пускаме коментари и позиции на РАДКО.Но за нас е изключително важно да имаме Вашата многоуважавана трибуна.Колкото до коментара на Илийца, че "никой не уважава хора, които бойкотират изборите", то трябва да отбележим,че бойкотът е форма на ПОЛИТИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ,което ние използвахме, защото никой кандидат НЕ се ангажира с ПРИЗНАВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ.
Впрочем, в собствената ни политическа история има такива примери: СДС не веднъж е бойкотирал различни форми на гласуване.
ТОВА Е РЕШЕНИЕ НА ЦК НА ОРГАНИЗАЦИЯТА,която след две седмици ЩЕ БЪДЕ ЛЕГАЛИЗИРАНА от съвета на Европа.Но, ако ни обявят за "малцинство" НИЕ ОТНОВО ЩЕ БОЙКОТИРАМЕ ТАКОВА ЕДНО РЕШЕНИЕ.ЗАЩОТО БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ СА МНОЗИНСТВО,а не малцинство !!!
| |
|
Тема
|
Български народни песни - фототип
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 01.07.11 08:28 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
gomora (член) |
| Публикувано | 13.09.11 22:33 |
|
|
1.Темата "Поздрав за Фъки" е преместена в модераторския клуб. Ако модератора на клуб Икономика пожелае, може да я вземе в клуба си.
2.Наложен е бан на потребителя FaktorX, заради системни лични обиди към други потребители на услугите на Дир.бг.
| |
|
Тема
|
Гомора ,Вие сте чудесна, мила жена !
[re: gomora]
|
|
| Автор |
PATRlOTOT (пристрастен) |
| Публикувано | 20.11.11 11:45 |
|
|
Как само сте го казали / с нежност / : "Отстранява се за системна идиотия " !!!
| |
|
Тема
|
solinvictus - Некои съображения за произхода
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 20.11.11 13:56 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
gomora (член) |
| Публикувано | 10.12.11 23:17 |
|
|
Полезен и интересен линк от voyvodauso
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Илийцa (Сев. или Горна?) |
| Публикувано | 10.02.12 07:27 |
|
|
Правило:
Немой да окате на макя античките оти ке се наплодат повеке!
| |
|
Тема
|
Братоубийствената междуособица
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 25.09.12 10:34 |
|
|
| |
|
Тема
|
Етнически българи, а не селяни.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Бopeтo (бърборко) |
| Публикувано | 11.02.13 11:26 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
gomora (член) |
| Публикувано | 20.05.13 17:55 |
|
|
След като абсолютно никой не си взе бележка и не престана да пише мнения, изпълнени с лична ненавист, се прибягва до радикалните мерки и заключване на всички теми, некасаещи Македония.
На потребителя iskar се налага абсолютна и строга забрана да пише в клуб Македония, поради това, че няма нито една тема и нито едно мнение, които да имат общо с клуб Македония. Всяко негово мнение от тук нататък ще бъде безкомпромисно трито.
Всеки опит за пускане на тема и мнение, нямащи общо с клуб Македония, а с политическата обстановка, ще бъдат трити.
Нямаше да се стигне до тук ако границите на разумното не бяха преминати. Нормално е всеки да изрази мнението си, не зависимо в кой клуб пише, защото не можем да останем безчувствени към заобикалящата ни среда. Но това тук все пак е клуб Македония, а не кошче за душевни крясъци.
Надявам се до няколко дни, обстановката в клуба да се нормализира.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
shisharki (кво?) |
| Публикувано | 20.05.13 23:57 |
|
|
клубът трябва да е "Балкани", а не "Македония"... Малко трудно може да се коментира ФИРОМ, ако се игнорират другите балкански страни... Пък и просто няма кой знае какво да се коментира за ФИРОМ..
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: shisharki]
|
|
| Автор |
WlSP (тук) |
| Публикувано | 21.05.13 00:11 |
|
|
Форумът е "Македония", не "ФИРОМ". Нещо не си разбрал.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: shisharki]
|
|
| Автор |
Pимckи (набор dir.2001 ) |
| Публикувано | 23.05.13 00:22 |
|
|
клубът трябва да е "Балкани", а не "Македония"...
Съгласен съм с теб, още повече че много от темите са взаимно зависими. Например Сърбия не е Македония, но е била дълго време окупатор там, Турция също не е Македония но е я е владяла 5 века, инфраструктурата - например Дунав мост 2 не е в Македония, но ще издърпа трафик от линията Солун - Скопие - Белград и става пряко свързан с Македония и т.н. и т.н.
Според мен е много трудно да се обсъжда едно парче земя с 1,5 граждани изолирано от света.
Политическите дискусии и личните обиди наистина пресолиха манджата, но строгото затваряне на тематиката на клуба само в "Македония" според мен е объркващо.
Нови правила, но същата игра.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
persone (върховист) |
| Публикувано | 23.05.13 09:01 |
|
|
Разумна мярка предвид разюзданата на моменти истерична политическа пропаганда, която няма нищо общо с тематиката на клуба.
| |
|
|
|
Повечето от статиите на Афанасий Селищев в "Македонски преглед" са достъпни в текстов вид:
- (Македонски Прегледъ, г. V, кн. 2, 1929);
- (МПр, V, 4, 1929);
- (МПр, VI, 1, 1930);
- (МПр, VI, 3, 1931);
- (МПр, VI, 3, 1931);
- (МПр, VI, 4, 1931);
- (МПр, VIII, 3, 1933);
- (МПр, VIII, 4, 1933);
- Македонская диалектология и сербские лингвисты. A. Белич и его последователи: - - (МПр, IX, кн. 1-4, 1934-35).
Останалите статии на Селищев в МПр са само във вид на сканове на на "Македонски преглед":
- Говоры области Скопья (МПр, г. VII, кн. 1, 1931, стр. 33-82);
- К изучению Македоно-болгарских записей (МПр, VIII, 4, 1933, 21-24);
- Хаджи Иоаким и язык его книг (МПр, X, 1&2, 1936, 118-142).
| |
|
|
|
Редактирано от SashetoBE на 25.09.14 00:14.
| |
|
Тема
|
Он-лајн библиотека Струмски
[re: persone]
|
|
| Автор |
SashetoBE (старо куче) |
| Публикувано | 06.11.14 17:52 |
|
|
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
Шибил () |
| Публикувано | 01.12.14 15:48 |
|
|
Европейската комисия (ЕК) отпусна 20 милиона евро на Македония за развитие на земеделието и селските общини.
Средствата ще бъдат усвоени в две насоки. Една част от парите ще бъдат използвани за инфраструктурни проекти в селските общини, а останалите средства ще бъдат усвоени по програма ИПАРД. Всяка селска община ще получи по 240 000 евро, а градските общини – по 120 000 евро, пише БГНЕС, позовавайки се на МИА.
Най-голяма част от европейската субсидия ще бъде използвана за водоснабдяване, пречистване на отпадни води, управление на твърди отпадъци, изграждане и реконструкция на местни пътища и улици, осигуряване на достъп до електрическата мрежа, енергийна ефективност, улично осветление, изграждане на детски площадки, младежки културни центрове.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
croesus () |
| Публикувано | 16.02.15 23:02 |
|
|
Предлагам на dean dimov да му се даде срок от две седмици да спре да пише и пуска теми, които не са за Македония. Ако не се справи - да се банира за един месец. За справка ето списък с последните му теми:
(пусната по молба на Васил Глигоров!)
Напълно съм наясно, че тук всеки пише и по странични неща, но това обиковено е временно и отминава. Джонката има някаква обсесия с Русия и Украйна, за последен път е писал по македонска тема към края на ноември - това са почти три месеца. Мисля, че един месец бан (ако не се справи да не пуска теми за Русия) ще охлади страстите и ще e от полза за всички, и за него вкл.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
rimskia (набор dir.2001 ) |
| Публикувано | 21.04.15 16:24 |
|
|
Какъв е този спамо-трол, който ми е задръстил пощата?
Няма ли начин да бъде ограничен?
Някакъв wperunovic@....com
Нови правила, но същата игра.Редактирано от rimskia на 21.04.15 16:27.
| |
|
|
|
Любимеца на мнозина Васко Малиновски
| |
|
|
|
За него съм пас,каквото реши модератора.По моему Малиновски не е толкова различен от Дунека,който е типичен за мнозина македонисти-''радиоточка''-всъщност често няма значение какво точно казва,важно е съклет да се създава.
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
rimskia (набор dir.2001 ) |
| Публикувано | 09.05.15 16:25 |
|
|
Добре де, няма ли кой да го спре тоя малоумник wperunovic да ми пълни пощата със спам? Продължава тъпо и упорито.
Да знаете, че ме принуди да забраня личните бележки.
Нови правила, но същата игра.
| |
|
|
|
https://www.facebook.com/makedonska.dve
http://www.strumski.com
| |
|
Тема
|
Киро Глигоров во Канада 1992
[re: gomora]
|
|
| Автор |
SashetoBE (ветеран) |
| Публикувано | 09.09.15 17:19 |
|
|
Ете това е МАКЕДОНСКИ ЈАЗИК
| |
|
Тема
|
Дали Тито ги предаде или ги награди
[re: gomora]
|
|
| Автор |
SashetoBE (ветеран) |
| Публикувано | 20.10.15 13:14 |
|
|
македонците
| |
|
|
|
| |
|
Тема
|
Re: ЦРУ за Македонија
[re: SashetoBE]
|
|
| Автор |
croesus (backpfeifengesi) |
| Публикувано | 19.01.17 04:55 |
|
|
Много хубав линк.
| |
|
|
|
Първа книга:
http://www.cse.yorku.ca/~tsotsos/Homepage%20of%20John%20K_files/other/Tearful-Glory.pdf
-----
Втора книга
With SOE in Greece
http://balkandave.blogspot.com/2018/11/with-soe-in-greece.html
Втората книга се сваля от долния линк с регистрация във фейсбук или гугъл.
https://www.academia.edu/1400049/The_Enemies_Within_SOE_Frustrations_Co-ordinating_Resistance_in_Greece_1942-_December_1943
пп
Приятно четене!
| |
|
|
|
| |
|
|
|
И тоя на два пъти сме му давали документ, че е благонадежден българин....1942, 1943 г., после обърнал резбата....
Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...
| |
|
Тема
|
Битола и битолско од ДРОН (2,3 деценија 21 век)
[re: gomora]
|
|
| Автор |
SashetoBE (рекордьор) |
| Публикувано | 26.02.21 15:14 |
|
|
зделано от Djole Trajcheski
Редактирано от SashetoBE на 26.02.21 15:14.
| |
|
Тема
|
Re: Битола и битолско од ДРОН (2,3 деценија 21 век)
[re: SashetoBE]
|
|
| Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
| Публикувано | 26.02.21 16:03 |
|
|
Още за Битола
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
| Публикувано | 20.04.21 13:51 |
|
|
Архивни снимки от Възраждането. 901 страници. Нейде из тях е и османска карта на българските революционни комитети, на които се вижда и района на Скопие. Не мога да прикача снимката.
| |
|
|
|
от въвеждането на "македонската азбука" в училищата на СРМ през 1945г.:
| |
|
|
|
САЙТОВЕ, ЗА КОИТО НИКОГА НЕ СТЕ ЧУВАЛИ
Google е толкова мощен, че крие други търсачки от нас. Ние просто не знаем за съществуването на повечето от тях.
Междувременно в света все още има огромен брой отлични търсачки, които се специализират в книги, наука и друга интелигентна информация.
Ето ви списък със сайтове, за които никога не сте чували.
www.refseek.com - търсачка за академични ресурси. Повече от милиард източници: енциклопедии, монографии, списания.
www.worldcat.org - търсене в съдържанието на 20 000 световни библиотеки. Разберате къде се намира най-близката рядка книга, от която се нуждаете.
https://link.springer.com - достъп до повече от 10 милиона научни документи: книги, статии, изследователски протоколи.
www.bioline.org.br - библиотека от науччни списания по bioscience, публикувани в развиващите се страни.
http://repec.org – доброволци от 102 държави са събрали почти 4 милиона публикации по икономика и сродни науки.
www.science.gov - американска правителствена търсачка за над 2200 научни сайта. Повече от 200 милиона статии се индексират.
www.pdfdrive.com - най-големият уебсайт за безплатно изтегляне на PDF книги. Заявяват повече от 225 милиона заглавия.
www.base-search.net - една от най-мощните търсачки за текстове за академични изследвания. Над 100 милиона научни статии, 70% от които са безплатни.
И още един торент-тракер - https://web.archive.org/…/https://booktracker.org/index.php
| |
|
Тема
|
Re: Статут и правила. Линкове.
[re: gomora]
|
|
| Автор |
komitaO3 (Зъл и лош) |
| Публикувано | 31.01.22 23:52 |
|
|
Зигфрид ЯКОБИ, секретар на проф. Алберт Айнщайн, през пролетта на 1927 г. е посетен в Берлин от пратеници на ВМРО, които го канят да посети Македония, за да се запознае с участта на българите в тая красива изстрадала земя. Тяхната цел е, той, бидейки известна личност, да бъде спечелен за каузата им и да се включи в кампанията на Организацията за привличане на световното обществено мнение на страната на борещия се народ. След като се запознава с проблема, прочитайки и написаното по темата в немската литература и пресата, той казва: „Ще направя пътуване в Македония едва тогава, когато бих имал преводач, с когото с малко думи мога да се разбера. Така и стана, та можах да направя пътуването си в Македония достатъчно добре и без всякаква пречка“.
След като се връща в Германия, той пише статията си „Македония, каквато я видях“, която е публикувана във в. „Македония“ (1927) и поместена в сборника „Veritas, Македония под иго 1919 – 1929“, София, 1931 г.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
