|
ЦИНИЧНИТЕ ИЗПОВЕДИ НА КОСТУРСКИЯ МИТРОПОЛИТ, БЪЛГАРОМРАЗЕЦА ГЕРМАНОС КАРАВАНГЕЛИС
Едва ли патриотизмът е наш български патент! И другите народи обичат Отечеството си и жертват живота си за него. Така е било и така ще бъде. Примерите от историята на човечеството и на отделните народи го потвърждават. Но това е, когато става дума за борбите за освобождение от чуждо робство, защото, за да участваш в грабежа на чуждото, съвсем не е признак на патриотизъм. Нашият народ е участвал в освободителните движения на нашите съседи сърби, гърци, румънци и турци и никога не се е възползвал да заграби чужди територии. Но интересно е, че в аналите на историята не са записани имена на техни участници в борбите на народа ни. И знаете ли защо? Това не е пропуск на летописците и на историците, а просто защото такава е истината - такива няма. Те активно са участвали не в борбите за освобождение на народа ни, а в избиването или поробването му и заграбването на земите ни, а потурнаците от Скопие стигнаха до още по-голяма перфидност в това занимание - грабят историята ни, литературата ни, фолклора ни, историческото ни наследство.
Няма да се занимавам тук с „любовта” на комшиите ни към нашия народ, а специално ще се спра на изповедите на едно дяволско изчадие, родило се в южната ни съседка Гърция. Нямам намерение да насъсквам сънародниците ни, а искам да им дам възможност да се запознаят с автентичния разказ на един изверг, живял сред народа ни и издевателствал над него, ръководейки се от максимата: „Целта оправдава средствата!”.
По-долу ще прочетете спомените на Костурския гръцки митрополит Германос Каравангелис. Те бяха публикувани за първи път на гръцки език пред 1959 г. от Дружеството за македонски проучвания при Института за изучаване на Балканския полуостров в Солун. Подобен антибългарски текст едва ли е печатан в България до 2001 г., когато той излезе в един доста несъвършен превод заедно с дневника на българския войвода Васил Чекаларов и в ново, редактирано вече издание през 2009 г. като приложение на книгата на Васил Иванов „Отрязаната глава”, издадена в библиотека „Сите българи заедно”. Днес вече можем да се „похвалим” с редица още подобни книги по нашите книжарници, писани не само от чужденци, но и от българи по род, които не бих искал да споменавам, за да не увековечавам отцеругателите и богохулниците. За съществуването на тази автобиография-спомени нашата общественост отдавна беше информирана, а през 1985 г. покойният вече Коста Църнушанов коментира някои откъси от нея в печата.
Спомените на Германос Каравангелис включихме през 2001 и 2009 г. наред с останалите биографични книги и спомени за бележития български революционер Васил Чекаларов не само за да бъде прочетена, а и който би желал да направи паралел във вижданията на двамата видни противници, живели и действали по едно и също време в един и същи край. Чекаларов е сред най-изявените водачи на борците за освобождението на Македония от турския потисник, докато Каравангелис, също намиращ се в този поробен край, е не борец срещу поробителите, а техен съдружник в борбата им срещу мирното българско население, българските черкви и училища, а често и предводител на андартски и турски потери срещу четите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и въстаналия народ през Илинденско-Преображенското въстание и след него. От неговия откровено циничен разказ читателят може да прочете за потресающите действия на този „божи служител”, на когото съвременниците още приживе транскрибират фамилното име Каравангелис като „черно евангелие”, което той оправдава с целия си живот и дейност в защита на гърцизма и в борба срещу всичко българско.
Четейки тези редове, изпълнени с откровен цинизъм, човек не може да не се запита защо е била тази омраза към всичко българско у нашите съседи, с които живеем заедно по тези земи от векове и ще останем да живеем тук с тях завинаги. Кой и как е насаждал тази омраза в обикновения човек, ще ни дадат отговор страниците на тези спомени, на които не съм си позволил да съкратя или коригирам дори впечатляващите предговор и въведение от наши съвременници от Солунския институт, които се гордеят с принадлежността на Каравангелис към народа им.
Костурският владика Германос Каравангелис
Но кой все пак е Германос Каравангелис?
Германос Каравангелис е роден през 1866 г. в с. Стипски, на остров Лесбос, в семейството на дребен търговец. Каравангелис учи в Андрамити и в Духовната семинария на остров Халки, която завършва през 1888 г. През същата година е ръкоположен за дякон и заминава да следва философия в Лайпциг, като посещава и лекции по теология. След две години и половина следване се дипломира и е назначен за преподавател по теология в Духовната семинария на остров Халки. По това време Цариградският патриарх Антимос му възлага да отговори на писменото послание на папа Лъв за единение на източноправославната и католическата църква. Пише и трудове по църковна история. През 1896 г. е избран за хороепископ (помощник-епископ) в цариградския квартал Пера, където се проявява като ревностен и непримирим защитник на източното православие, противопоставяйки се на чуждите пропаганди. Не се полъгвайте от тези ми думи, тъй като и основната част от нашия народ е също източноправославна. За Каравангелис носители на православието са само гърците, а ние, българите, сме варвари. Като че ли времето и историята са замръзнали за този циничен подлец и разбойник-чернокапец и не са изминали 10 века от покръстването на народа ни! В продължение на 7 години - от 1900 до 1907 г., той е назначен за Костурски гръцки митрополит. През това време Каравангелис е в постоянен сблъсък с българската революционна организация - ВМОРО в Костурско и Леринско, и не крие омразата си към всичко българско. Ако за скопските измамници и манипулатори ВМОРО е македонска организация и в нея членуват македонци, то за войнстващия божи служител това са българските комитети и комити. За него всички средства в борбата срещу българите и революционните и църковните им водачи са разрешени, включително лъжата, убийството, предателството, измамничеството и подкупничеството. Той предвожда турския башибозук и гръцките андарти в погромите и палежите срещу българските села и мирно население в Костурско и Леринско, а митрополията му става ръководен център и склад за оръжие на гръцката въоръжена пропаганда в тези най-южни български краища в полите на Грамос и Вич планините. Той е не само ятак, но и ръководител на гръцките андарти, вилнеещи из българските краища. От спомените му се вижда, че главните му противници са костурските революционни ръководители Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Митре Влаха.
А снимката на отрязаната глава на подло убития от неговите храненици гъркомани поет, учител и революционер Лазар Поптрайков ще „краси” стената на митрополитския му кабинет. Как може човек да си прекърши езика и да нарече този слуга на Дявола Божи служител. С гордост той разказва колко и как е спечелил за гръцката македонска борба продажните български души, като най-голямата му гордост е бившият войвода на ВМОРО Коте от Руля. Искам само да ви припомня, че този предател успява да оцелее благодарение именно на добротата на Гоце Делчев и Лазар Поптрайков, които го пожалват и опрощават престъпленията му. (За това може да прочетете в книгите на Христо Силянов и в спомените на Пандо Кляшев и Михаил Николов). Но за съжаление не е само Коте от Руля, който минава на страната на андартите, но това ще ви оставя да прочетете сами от разказа на това дяволско изчадие. От разказа на разбойника Каравангелис ще научите и любопитни подробности за възмездието на андартския потераджия Павлос Мелас и за героизма и хитростта на нашия смел и хитър войвода Митре Влаха. Донесенията на чуждите консули и кореспонденти разнасят славата му далеч извън границите на Балканския полуостров. След като скандалната и престъпна дейност на Костурския митрополит става известна не само в границите на Костурско и на Балканския полуостров, турските власти настояват пред Цариградската патриаршия за неговото отзоваване. От края на 1907 г., когато е отзован, след нанесени безброй злодеяния над българското население, е избран за член на Светия синод на Патриаршията, а от 1913 г. е избран за негов потирник. Скоро след това е назначен за митрополит на Амасия, но през 1917 г. е арестуван от турците. След победата на кемалистите в Мала Азия Каравангелис е осъден на смърт от тях, но успява да избяга и да се укрие в Цариград, възползвайки се от закрилата на антантските представители. За известно време е изпратен за митрополит на Янина, но и от там Цариградската патриаршия го уволнява. Световноизвестните му злодеяния попречват да бъде избран както за цариградски патриарх, така и за митрополит на Атина. От 1924 до 1935 г. е назначен за гръцки митрополит на Централна Европа със седалище във Виена. Тук той умира на 11 февруари 1935 г., където е и погребан. Родината на този войнстващ духовник, тръгнал на кръстоносен поход срещу българщината, не пожелава да прибере костите му, но писменият паметник със спомени за злодеянията му в Македония остава за поколенията.
За сведение на читателите искам да отбележа, че тези спомени бяха публикувани дословно без какъвто и да било коментар и в Скопие, като преводачът не е променил никъде думите на гръцкия злосторник и се е постарал да избягва, доколкото може, сърбизмите. От всяка страница и на това издание на спомените се вижда, че в тези южни краища на Македония живеят българи и ВМОРО е българска организацията, та дори и родоотстъпниците са българи по произход. От столицата на лъжците и измамниците - Скопие, прозвуча още един глас на истината. Дори в скопското издание има приложени и писмата на Каравангелис с цариградския патриарх, от които също от всеки ред се вижда, че произходът на хората от тези краища е български. Явно, че изненадите от Скопие и в бъдеще предстоят!
Спомените на Германос Каравангелис публикуваме в превод от гръцкия оригинал. Текстовете не са осъвременявани, като по този начин стилните особености на авторите им остават запазени.
Цочо В. Билярски
|
[
(бърборко)