И трябваше да изхабиш 1 минута, за да напишеш това, така ли?
Аз дотук за дира съм изхабил сумарно около час и половина и се е видяло, че ще продължава.
Но твоята 1 минута, да те еба, така и не я разбрах...

потокът на съзнанието не е отживелица )
единственото, което мисля, че е отживелица е писането в трето лице. мъртво и гадно е, не става. не ми пука за третото лице ед. число, то е разработено на макс твърде отдавна. отдавна спрях да търся нови думи, с които да обиждам лошите хора, които ме дразнят. никой не заслужава повече от “да ти еба майката, боклук”, ако заслужаваше нямаше да е лош човек. и за да сме елитни хайде ще си цитирам “захари, хубаво име за куче” ако не ме лъже паметта.
съжалявам, че така се получи със заглавията в библиотеката, просто така тръгна от първото писане тук.
ако е съквартирант по-добре куче.
мързи ме да пиша. не ми се чете. нищо не ми се прави. тоест нищо ново – и вчера беше така. кграниците, които трябва да прочет остават, сега са просто 60 по-малко. не ми се чете.
сори.

божичко,
ако на 20 сте уморени, къде ви е шанса да доживеете до 30.
при това интересното тепърва предстои ..

МдП-то, предполагам блясъкът ти причинява синдром на сухото око, нооо има оправия - цайси с антирефлексно покритие + капки "Тиърс натурал фрий" и никакъв климатик. Също и гимнастика на окото, вън, счупи хоризонта от зяпане и пак ела. Животът е прекрасен, мамка му! Скивай каква готина тема, експериментална, графити, урбан стайл и сладолед. Не завиждай, а си пробвай перото над пипето и леко вдясно от човката. Ето, уф е перфектна! Браво. Адски ме изкефи. А твоето включване звучи: аз мога ехе, "мога да летя, мога и да спра на ръба", мога и да разджурквам буквичките ей така -> плажен волейбол - влажен пол-ей-бол

Напиши.
Не знам за другите, но аз никъде не ща да блестя...
А и никога няма да напиша всичко.

Кучето- съквартирант много повече е приличало на човек, отколкото някои "венци на природата".

Едгар Мунк. "Викът". Не знам да си е рязал ухото.
Онзи с ухото е друг, рисувал е врани и жита.
Една позната много преживява историите в Биг (и ВИП) Брадър.
Твърди че поведението на един или друг от пресонажите не
може да е предварително зададено.
"Няма да е истинско" - казва.
Иска си любовните драми и самотните майки life.
И в това има някакъв style, само дето не е моя.
И за калта и мръсното под ноктите така - дреме ми за тях,
не съм от тук и съм за малко.

Да, бе, разбира се, че той. Но ми се сливат цветове и затова така...
Скоро показаха как изглежда днес това място, където е рисувана тази издължена, уплашена физиономия.

Аз пък се кефя на тази тема. Всеки, който е тръгнал да опредмети в текст това, което тече вътре в него, е в известен смисъл ексхибиционист. Или сноб, защото занимава другите със себе си, което по някакъв начин може би означава, че смята това вътре в себе си за по-важно от това вътре в другия. Въпрос на интерпретация. На мен ми е л ю б о п и т н о и какво става вътре в другия.
Потокът на съзнанието не е отживелица, когато има съзнание. Когато е само поток, се нарича логорея, пък дори и в писмен вид. Най-хубавото от потока на съзнанието, за което се сещам, е описанието на 2-3 страници на едни праскови на пазара в "Улисис". Към третата страница ужасно отегчена от кръглотата им, твърдотата им, апетитността им зацепих, че това са гърдите на продавачката, макар никъде нямаше и намек за тях.
За да не прозвучи снобарски, признавам си без бой, че съм чела отделни места от романа, но никога целия подред.

Как изглежда наистина?
А къде е рисувана?