Дано не е ставало дума за него, докато ме е нямало, защото не обичам повторенията. Но ако не (и дано да не) - ето първото негово нещо, което ме накара да се влюбя в този автор необратимо. Според мен, ето така трябва да се пише (да не се бърка с "ето, точно и само за това трябва да се пише" и, естествено, който не пише така няма смисъл да подражава). Ясно е, че съм силно пристрастна и дано да ви хареса, но ако не - можете да кажете защо:

Три истински истории
Първа истинска история
В която се разказва как Киро ходил да шъба.
Сега, веднъж Киро бил на някакъв купон в Надежда или Дружба, обаче не познавал никой и стоял само в кухнята с някакъв изолиран психопат. Обаче му писнало да седи с психопата и отишъл в хола, където се запознал с някаква крайно неопределена мацка, взели такси, не си спомня защо и накъде, Киро там нещо се сбил с таксиджията, но после му дал два лева и всичко се оправило, няма значение, обаче мацката, явно поради героизма му или просто така, изглежда се влюбила в Киро и го замъкнала в тях да се шъбат, и Киро, какъвто е лековат, по едно време се озовал как я шъба действително. И шъбат се те, нали, обаче имало една яростна и зла котка, която постоянно се хвърляла да дере Киро по петите и прасците, той шъба, тя го дере с неподозирана сила и злост като от Ада, и сега, съгласете се, Киро какво, да шъба ли, с котката ли да се бори...Както и да е, довърщили първия рунд криво-ляво и мацката отишла нещо там да се подмие или просто изпикае. Едва се захлопнала глухо вратата на спалнята, и Киро, като хванал котката, е сега ти таковах майката, просъскал в предутринния здрач Киро, и бой, бой, спукал я от бой, бил, надявам се, нейната мръсна глава в незастлания под, а също си представям как я въртял за опашката и я джасал о стени и постери на Джъстин Тимбърлейк и я млатил безмилостно о бели черчевета. Мацката се върнала, неподозираща за насилието, и повторно се отдала на разпаления Киро, който бил турил на лицето си усмивката на победил злодей. И пак я шъбал Киро, а котката този път седяла пребита и безмълвна, седи и а-ха да проговори на стопанката си и да й дума продума, мари стопанке, стига, не се шъбай с тоя изверг, знаеш ли колко зле ме преби. Обаче не смее да проговори, мамка й. Или смее, но не може, просто Киро така я е пребил, че не може да си каже името.
После Киро, било вече сутрин и новият ден изгрявал стихийно над столицата, отишъл гол в тоалетната по голяма нужда, вратата се отворила почти с шут, не, не била котката, добила чуводищни размери и дошла за разплата, историята е съвсем истинска и няма място за магически реализми, била бабата на момичето, която казала, о, извинете, след това отишла при момичето в кухнята и казала: една твоя приятелка ака в тоалетната, то хубаво че ака, ама защо гола. Това е.

Радослав Парушев, НИКОГАНЕБЪДИНЕЩАСТЕН

не ми харесва, защото е посредствено.

що се отнася до начина по който е написано - стил хибрид между буковски и уелш.

и изобщо не знам защо доста т.нар. съвр. творци (аз съм си общувал най вече с такива около набор 83-84) смятат, че всяка история се върти около 3 неща - секс (в случая шъбане, шото такъф е станdарта!), бой (bой) и съспенс (sъspenс).



ако има някаква дълбока метафорика в това, че котката не е котка, Киро не е Киро и "приятелката" в края е някакво магическо трансексуално отмъщение на котката, извинявам се - пропуснал съм каква точно е метафората :)


а на теб защо ти харесва?

В много от случаите има и кенеф.

Оня ден вървя, гледам си хорицата по улиците, а те - мацките преимуществено, облечени, сякаш са на кастинг за чалга клип. Та вървя си аз и си мисля - добре де какво толкоз като изпростяват хорицата може би пък това е бъдещето бак ту нейчър колкото по-природно и по-простичко толкоз по-добре я глей на тия кво им е нищо чудят се от кого да изкрънкат някой льовец за парцалки и боички и им е хубаво хубаво им е дееба и тяхната мама що ли не зема и аз да спра да мисля и само да си вървя и да ми е хубаво хубаво ех пролет се задава мамицата й и пролет

не ми дреме, че хората изпроставят.

дразня се, когато се опитват да ме "научат" как да ценя или харесвам простотията, щото разбираш ли тва било изкуство.

НО, наистина искам да чуя какво харесва гарсон в горното писание.

аз лично намирам следните плюсове:

1. късо е

2. неангажиращо е (т.е. може да се чете в тоалетната без да ти се пресече лайното от вълнение какво ще стане след това).

3. не съм си го купувал



иначе между нас казано,
копелеее, prолет иде, мамка му, деба, иде, деба, шибаните ptици, копеле, ша си дойдат, копеле и ще накацат по шибаните жици, мамка им, тия laстовиците (TM), абе ония, нали ги знаеш, дееба, и ако стреснеш некоя, дееба, тя ша побелее от страх и ще можеш да си пожелаеш после нещо, дееба, щот нали знаеш кво викат за белата laстовица (C), затва пожелай си некоя мацка копеле, шунда бръсната копеле и я скъсай от шибане, копеле, като за пролет!

Не е достатъчно изящно. Според мен би могло да бъде така:

Пролет иде копеле мамицата й шундава дееба и сичките лястовици и на тях в малките дупенца да го нафърфоля докат не им изскокнат очичките от зор ух на батя малките дупенца въртят ги въртят ги докат не ми кацнат на клона и ти ше ми кацнеш на клона кат го видиш какъв е чепат ама аз си искам малките катерички да им разпухя рунтавелките докат не се разфърчат мъзга и косми пролет иде копелееееееее яка ибня ша става

не ми хареса...защото "Понякога стоя и си мисля..понякога само стоя"..докато го четох бях в етапа на мисленето..преди време по повод на друг автор бях написала неща ,които обаче мога да синтезирам в няколко изречения и тук..което само показва ,поне за мен,че всички са почнали да гонят една и съща форма и използват едни и същи "похвати",ако мога въобще да ги нарека така-звучи много изкуствено и сякаш целенасочено е гонел ефекта на шок у читателя при сблъсъка с вулгарния му начин на изразяване(не особено успешно,мое мнение,и честно казано не ме остави с усещането за нещо въздействащо по какъвто и да било начин...може би аз "бъркам жанра",опитвайки се да открия там нещо ,което го няма...ако това са новите представители на т.н литература -стоп,благодаря!а може би просто този начин на писане е вече толкова преекспониран че е трудно да намериш нещо ново и оригинално,и все ти се струва че това вече си го чел...напоследък ми омръзна да чувам от хора,прочели по една книга в началното училище, изказвания като "много"як" писател е той "щото друса и псува ,че и пописва,копеле!" написаното не се отнася ни най малко за теб,вие ми се струвате доста интелигентни хора с добър литературен вкус..темата беше отворена всеки да сподели какво мисли,аз просто се възползвах

...pointless ventures, endless games...

Абе виждам, че сте неспокойни, но явно е от пролеттааа... но кво пък секс и писане, просто живота продължава :)

хм, веднъж да съм сто процента съгласна с някого

може би там и тогава друга съм била...

Вербален , имам пред вид...

Защо ми харесва Р. Парушев: заради две основни неща.
Първо, защото е жизнерадостен, което не означава непременно олигофренско хилене във всякакви ситуации. Кара ме да се усмихвам докато го чета и дори когато пише за сериозни неща не оставя в мен усещането за вселенска покруса и не извиква картината "нещастен човек се опитва да си пререже вените с нащърбено 3-милиметрово стъкло, край него - разхвърляни стари ЛИК-ове".
Второ, защото пише с лекота. Другото леко перо, с което неизменно го сравнявам (по-скоро противопоставям), е Б. Русев, но пък той понякога се увлича по позата на стилистичния експеримент и много му личи. Р. Парушев е непринуден и уверен в думите си разказвач, за мен рядко срещано и много ценено качество. Пропускам първото негово нещо, което прочетох, защото го намерих за малко натруфено, сякаш го е писал като за последно, но това за Киро просто ме грабна. В него има лекота на разказа и... да кажем по-неочакван поглед към една иначе не необичайна ситуация.
Разбира се, харесването/нехаресването са съвсем лични неща и много често зависят от момента, настроението, че и от графичното оформление на текста. Но всичко негово, прочетено и след тази "първа истинска история", продължава да ми харесва почти безусловно.

И макар да казах, че не трябва да се подвеждате по сюжета в мнението си за Р. Парушев, особено ако това е първа среща, се изкушавам да цитирам един друг поглед към същия сюжет, който, разбрахте, е " двама се искат, трети им пречи":

Сами сред природата
(на влюбените)

Разхождам се с любимата в гъстака,
А всъщност - търся място да ебъ!
Ах, не я я боли далака,
А мене ме боли зъбъ!

И болка гони ни, защото
Полянка търсим от зори!
Но де да ни се спре окото?!
Навсякъде гори, гори, гори!

Намерим ли пространство празно,
То от гадини зли гъмжи!
Ту змия се усмихва мазно,
Ту куче грозно зло ръмжи!

Най-после - походящо място!
Посягам аз към твоите гърди!
Но скрит във храстите, зад брясто
Козел ни гледа лошо и пърди!

Омръзна ми да ходя по гората!
Омръзна ми и овчият ти вид!
Отдавна всички се ебът в леглата!
Да шибаш сред природата е мит!

Андрей Слабаков, Писоарна лирика.

потресаващото е че и на мен не ми хареса :(
само отбелязвам

i am the son and the heir
...of nothing in particular

тъбо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аха

Не мисля, че първата от истинските истории от "Никоганебъдинещастен" е нещо определящо за Радослав.
Той мноооого по-дълбок автор и ако не прочетете и романчето "Преследване", нямате никакво право да се изказвате по негов адрес. Разбира се, другите разкази в "Никоганебъдинещастен" също са феномен в съвременната българска литература. Нещо повече, дори бих посмял да твърдя, че не съм чел нещо българско, което да е по-смислено от иронията, с която описва нашия свят Радослав Парушев - Чарли.
Пожелавам му много успехи.

П.П. Леко съм информиран, че имало някъде из списанията "Егоист" и Сие, още негови разкази. Много бих искал да прочета още. Ако някой може да ме насочи...

За Преследване в архива има отделна тема, пак от мен.
Радвам се, че ти харесва, защото нещо не можах да му намеря много фенове :)
Освен в Егоист (който не чета откакто Е. Спахийски му стана главен редактор), пише и в капитал Лайт, макар и отдавна да не съм попадала на нещо негово там.

Докато пусна линка към Капитал Лайт и ти вече си докладвала. Имам неистови проблеми с дира. Само преди минути пуснах мнение с многообичния си ник, след което системата ми съобщи, че съм нов потребител. Никът ДебелогъзНинджа бил зает, затова да си сложа нов. Освен това сигналът "имате бележка" мига нон-стоп, все едно е Мерил Стрийп на Оскари. Мисля, че за всички е ясно - краят на света идва :(

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Турбо тъп текст на Парушев от линка...

мамка му колко въобще не ме кефи писането на парушев.
ако "знае" как "трябва" да се пише или да пише, то въобще не му личи.
ужасно натруфен до болка несвършващ текст, кастриран текст, текст, който се пише заради две три изречения, които би трябвало да са смешни, но всъщност ЗА МЕН не са. регистрацията ми има положителни страни за разлика от писането на чарли - сега няма да трупам по половин година какво имам да казвам и да го пускам в теми от по 8 страници. сега съм доста по-кратък, ясен и постановяващ. ;p

така ли се оказа? не знам... за мен урбан, лайфстайл или както там се наричат подобни автори, са непоносими, не заради липсата си на талант, а заради стила си, който изобщо не ми допада (като читател, не като естет). Хубавото при Парушев е, че връзва сносни изречения, които не ме спъват в претенциозната си форма.
В този ред на мисли, стилове и появата на регистрирания Ерих, искам да кажа, че се надявах той да е новият бла-бла, а се оказа новият СИВ. Покърт.

да, точно така

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво "точно така"?

за "покърта"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

какво въобще значи новият бла-бла старият сив и новият див и красив?
това са глупости. явно нямам право да харесвам нещо различно от клубното плямпало влачищайн или постановителя д.н., защото ако заявя, че парушев просто ме приспива с безкрайните си изречения то веднага ми лепват някакъв си етикет. щото е по-лесно. най-лесно. чудех се защо не съм се регнал още преди година в дира, а ето защо било. честно казано не ме интересува особено кой и защо е бил покъртен, но мнението на д.н. ми се струва малко биещо към грешка. изреченията на парушев всъщност доста се спъват в претенциозната си форма. явно товори за някой друг автор.

хахаха
я не се ласкай
нямам никакво мнение за г-н парушев- затова не съм и отговорил към първото мнение, а към пост на нинджата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не се притеснявай.
личи ти, че имаш мнение в най-добрия случай в интернет. )))

не смей да ми арогантничиш, че ще омета клуба с теб
не съм казал- не съм си създал мнение/не съм те опровергал. ясно? ;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не бе, няма нищо общо с нехаресването на парушев. и ти, и сив, и бла бла, и лъчистейн сте завидно интелигентни (тук можеш да добавиш всякакви подобни определения, аз съм пас, щото става много лигаво и четкащо, а интимната ми мисъл е друга), при това на някаква мини възраст. обаче с излизането на дъ букс ар кул ми се стори жизнен, енергичен, забавно ироничен, дори склонен към самоирония, което е типично за бла бла. после обаче, зае позата на отегчен интелектуалец, в която се изявява сив. затова и се покъртих :) лъчистейн е в друга категория, не знам защо го споменаваме тук. връзката с парушев е "само" в любовта към урбан картините и лайфстайл забежките.

що се отнася до формата - предпочитам претенциозните дълги изречения, отколкото накъсаните фрази. много ми беше смешна една статия на карбовски, в която той беше покъртен от някаква проститутка, използваща само прости изречения. оказа се, че същата тази статия, карбовски нямаше ни едно сложно (от който и да е вид). в новия егоист пък е прекалил - статията му е нещо от сорта: влизаме. сядаме. виждаме сервитьорка. викаме я. идва. поръчваме. свири музика. ебало си е майката.
това е само една читателска оценка, основаваща се изцяло на критерия "харесва ми - не ми харесва".

и накрая - естествено е, че няма да ти пука. задължително е даже да не ти. не е задължително и да се харесваме.

Кът тЪ чета, си готов да направиш потрет на всеки пишещ тук... Но би било интересно не на всеки поотделно, а на всички, или поне изброените от теб, в някакъв сюжет, или по начин, по който те биха го разказали.
А и ти си достатъчно добронамерен (адски мразя да се дават така оценки) и може да се получи интересно...

И мен... И почти всички, определили се като "бързи литератори". Сякаш са се старали да се изтъркат възможно най-бързо след като се появиха. Изгоряха мигновено, досадиха, изтъркаха се. Лош PR, бърза "слава"...

А, оценки... Това беше само порив, щото ме е яд, че като видях Ерих, си приготвих пуканките и триизмерните очила, за да се насладя на литературен сеир, а после смяна на стратегията. Викам си: изгубихме го момчето, отиде на страната на сивите сили :) Сега гледам, че са почнали да му кипват лайната, та реших да му обясня къде виждам мястото му в схемата бла-бла-сив-парушев, та да не писка.
това за сюжета добре, ама няма време - вторник идва с фаталната си дата. всеки момент чакам да почна да чувам гласове, кръв да капе от стените, а от бакърените да се вижда странно сияние. сега се сещам, че имам час за зъболекар в сряда. сигурно подсъзнателно съм си го насрочил, щото тялото ми е решило, че ако във вторник така и така се мре, защо да понасям ужасите на зъбаря в понеделник.

е как може да кажеш, че буковнки и уелш е посредствено
това, че нещо еписано с прости изразни средства, не значи, че не струва, че не си заслужава.
препоръчвам ти да не търсиш метафори и символи и катаклизми навсякъде, че лудниците и без това са пълни, та взеха да пускат хорицата в принудителен отпуск.
недейте да търсите под вола теле, защото не винаги ще го откриете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не съм си и мислил, че просто две теми писани за по час два или колкото беше там, могат да породят очаквания за каквото и да било. съмнявам се, че клубът е на умиране, за да дебнат спасителя, но оставам с това впечатление. както и да е.
та влачищайн, ще ти говоря както смятам за добре, защото не ми харесваш ))

ето ви бърз, /виждам, че обожавате тая дума/, скорострелен писък (поздрав за д.н.) за срещата.
след хиляди лутаници из улиците на софия и 3-4 пицарии влизаме. кои влизаме е без значение. обаче влизаме. да, да и който си помисли, че не влизаме... бла бла... едва ли не изречение тип парушев или по-скоро момчил николов. да, всъщност така би го написал николов.
натъквам се на влачи. оказва се, че той съвсем не е богоподобен. нямаше нищо извисено в закования му в ципа поглед, прегърбен под тежестта на 17те (?) си години. предположих, че това е влачи, тъй като беше доволно притеснен, гледаше надолу, наистина изследваше района около ципа си, нещо, който не представляваше интерес за останалите, а ако е представлявало за тях, то не беше за мен. вероятно хлапето се стесняваше, не е лесно изведнъж да ти се наложи да говориш, а не да натискаш "продължи" или "изпрати съобщение". говорейки на някои от нас (не и на мен) забелязах, че всъщност гледа в противоположна посока на лицето на съответния човек, при което естествено нищо не можеше да се разбере (хлапе, не се стеснявай и си оправи артикулацията))) ). все пак успях да доловя, че става въпрос за "чисто и полсто". (след ден-два в хеликон попаднах на нея и определено не бих дал 7 лева за това)
после казах няколко неща и си тръгнахме. опитах се да направя събирането по-весело, защото не исках да погребете храната си.
беше кратко, а дали беше съдържателно не ми се говори. форумната комуникация... или анти-комуникация може да си остане само на такова ниво. това зависи от всеки. може да стигне и до Live at Ugo2. нещото, което знам е, че трябва да си готин и да владееш нещата, защото не са трудни. влачи, не си готин и не ги владееш. продължавайки да си гледаш гимназиалния пенис няма да станеш по-готин. така, че стягай се, пич ))) влачи се да мислиш отговор и спокойно - така и така скоро няма да се видим, разполагаш с цялото интернет време на света, което ти позволява да мислиш съкрушителен отговор, който ще ме накара да се хвана с надежда за... клавиатурата и да оцелея в твоя поток от думи, водна завеса, божество от трета величина.
алилуя

охоу
колко сме били наблюдателни;)
истината е, че след като ти и спътникът ти- пушещата мъжка блондинка със силует на нещо средно между чадър и закачалка обладахте масичката ни, натроението скоропостижно умре. не знам дали си забелязал, но ципът ми на няколко пъти срещна искрената ми усмивка, породена от безкрайно постните ти лафчета и идиотски евтина демонстрация на близост с лил. мога да те уверя, че срещнах и други, породени, както по-късно се рабра, от същото.
аз съм изключително доволен от срещата и мисля да повторя. естествено това закономерно изключва псевдоироничното ти, малокръвно присъствие.
Поздрави на изпосталялата солетка.
Приключих с теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

почти ме накара да се почувствам оунат, хлапещайн )))

но това, което трябва да ти се признае, е че цял изгаряше от ентусиазъм. очевидно си хранел големи надежди за въпросната среща. искрено се надявам репертоарът ти да не се изчерпва с това, на което за добро или лошо на онзи паметен 25 май ни направи свидетели;)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Общото между изброените според мен е, че всички те са от "занаята" и слугуват на един литературен канон, който е популярен в момента и който насърчава писането на литература тип калейдоскоп - това може да има няколко варианта:

1. Набутваш редица наложени имена, раздрусваш и получаваш нещо като обзор на прочетена литература, издържан в стил мисловен поток. подобна ситуация е забавна единствено за професионално изкривени индивиди (литературен еквивалент на жълти журналисти), за които е занимателно да виждат добре познатите им личности разджуркани в някакви перверзни комбинации.

2. Набутваш всичко, което някога някъде е било скандално и което в момента може да мине с рейтинг R - брутален секс, гавра с религия, убийства, расизъм, наркотици и вайт траш е добра комбинация, типичен сюжет е бял наркоман, който е бил многократно насилван като малък от свещеник, забърсва омъжена проститутка-циганка и я убива жестоко в църква - всичко това изпълнено от 1во лице с множество философски размишления, които се мъчат да имитират психологическо сечение на героя на ниво кинг и със срамежливо пропуснати детайли от действието, уж за по-силен (пак психологически) ефект

3. Набутваш всички по-завъртяни думи, които старателно вадиш от речника с чуждиците през свободното си време и ги лепиш с плюнка върху скелет комбинация от 1 и 2.


Както всеки канон и този ражда много млади подобия, които изглеждат обещаващи, но огромна част от тях ще приключат като таксиметрови шофьори или при по-добър късмет като спорадични драскачо-журналисти, за които лелеян връх на кариерата ще бъде радио предаване или скандално токшоу, прелитащо през ефира за сезон-два.

хахахах

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от чepи на 05.06.06 17:55.

Много е банален този Парушев, нищо оригинално, нищо интересно, писнало ми е от такива. И самата тема - млади пияни чукащи се хора в среда, пропита с български соц битовизъм - е супер банална.
А толкова шум се вдигна около Бърза литература...