|
Дано не е ставало дума за него, докато ме е нямало, защото не обичам повторенията. Но ако не (и дано да не) - ето първото негово нещо, което ме накара да се влюбя в този автор необратимо. Според мен, ето така трябва да се пише (да не се бърка с "ето, точно и само за това трябва да се пише" и, естествено, който не пише така няма смисъл да подражава). Ясно е, че съм силно пристрастна и дано да ви хареса, но ако не - можете да кажете защо:
Три истински истории
Първа истинска история
В която се разказва как Киро ходил да шъба.
Сега, веднъж Киро бил на някакъв купон в Надежда или Дружба, обаче не познавал никой и стоял само в кухнята с някакъв изолиран психопат. Обаче му писнало да седи с психопата и отишъл в хола, където се запознал с някаква крайно неопределена мацка, взели такси, не си спомня защо и накъде, Киро там нещо се сбил с таксиджията, но после му дал два лева и всичко се оправило, няма значение, обаче мацката, явно поради героизма му или просто така, изглежда се влюбила в Киро и го замъкнала в тях да се шъбат, и Киро, какъвто е лековат, по едно време се озовал как я шъба действително. И шъбат се те, нали, обаче имало една яростна и зла котка, която постоянно се хвърляла да дере Киро по петите и прасците, той шъба, тя го дере с неподозирана сила и злост като от Ада, и сега, съгласете се, Киро какво, да шъба ли, с котката ли да се бори...Както и да е, довърщили първия рунд криво-ляво и мацката отишла нещо там да се подмие или просто изпикае. Едва се захлопнала глухо вратата на спалнята, и Киро, като хванал котката, е сега ти таковах майката, просъскал в предутринния здрач Киро, и бой, бой, спукал я от бой, бил, надявам се, нейната мръсна глава в незастлания под, а също си представям как я въртял за опашката и я джасал о стени и постери на Джъстин Тимбърлейк и я млатил безмилостно о бели черчевета. Мацката се върнала, неподозираща за насилието, и повторно се отдала на разпаления Киро, който бил турил на лицето си усмивката на победил злодей. И пак я шъбал Киро, а котката този път седяла пребита и безмълвна, седи и а-ха да проговори на стопанката си и да й дума продума, мари стопанке, стига, не се шъбай с тоя изверг, знаеш ли колко зле ме преби. Обаче не смее да проговори, мамка й. Или смее, но не може, просто Киро така я е пребил, че не може да си каже името.
После Киро, било вече сутрин и новият ден изгрявал стихийно над столицата, отишъл гол в тоалетната по голяма нужда, вратата се отворила почти с шут, не, не била котката, добила чуводищни размери и дошла за разплата, историята е съвсем истинска и няма място за магически реализми, била бабата на момичето, която казала, о, извинете, след това отишла при момичето в кухнята и казала: една твоя приятелка ака в тоалетната, то хубаво че ака, ама защо гола. Това е.
Радослав Парушев, НИКОГАНЕБЪДИНЕЩАСТЕН
|
Радослав Парушев
