лесно.

В търсенето на теле под вола предполагаемият резултат е обичайно отрицателен.

Звучиш като реплика от селска кръчма, да ти кажа. След трета ракия.
Не забравяй, че това е клуб "Лингвистика", а не "Цигани-роми".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мислех си, че натам ще го отбие някой - в "циганското гето"... Така всички европейци го отбиваме, въпреки, че поне 10% от населението на всички южноевропейски нации са цигани или потомци на цигани... Никой не ще да проучи тяхната история, тяхната култура, тяхната лингвистика, а искаме да ги приобщим. Навремето, когато Русия е искала да ни приобщи, що научни изследвания са направили, що лингвистични разработки... Как може при 10% (около) от населението на много европейски (а и латиноамерикански) страни, да няма един факултет по цигански езици, например? Можем ли ние да им предадем нашата култура на чужд за тях език? Могат ли те да разберат нюансите на нашето светоусещане без да им го кажем на техния език? А, за да знаем езика им, трябва просто и открито да си кажем, че трябва да навлезем в битието едни на други не само чрез чалгата, а и чрез васяка една наука - може би най-вече и най-първом чрез езикознанието (както навремето мисионерите К. и М. за словеноговорящите)...

Що се отнася до кръчмата, то и кръчмата е една лаборатория за лингвиста-учен, ама какво да ти обяснявам... Ограничеността на нашите феодални старчета и техите отрочета е пословична, а слепотата им - сърцераздирателна; край тях бъка от научни проблеми пряко от живота, а те си мислят как да се "преустройват", слепяйки институти и научни съвети...

долуподписания за език без писменост. И за бъдещото смилане на племето, носител на този език.

Ежемесечно умират по 4 езика. Някъде си там... по света. По данни на ЮНЕСКО.
Но сиганският нэма да Умре, щото са се изпаразитирали едва ли не по целия свят.

Това не ми е проблем за анализ. Честно.
Едно време мой състудент, много бедно момче от прованса, но талантлив езиковед с чувство към езиците, почна да прави азбука на циганския - кирилица с диакритични знаци. Живееше на гъза на летището, квартал Шан Хай. По картата на София се казваше "Хр. Ботев" ... или нещо подобно.

Разсипаха му живота от тогавашната милиция. Изземаха му на 2-3 пъти всички и всякакви негови ръкописи, дори поемите, дето ги беше писал на тогавашните си гаджета. Милицаите не различават научно изследване от сонет, написан за рождения ден на гаджето.

Стегнахме го момчето, той беше талант и за нула време стана полиглот в начален стадий.

- Що си тръгнал да правиш азбука на тези идиоти, бе?
- Ми, щото мога, научих им езика за нула време.
- А що те не са проимали азбука за 3-4 хилядолетия досега замислял ли си се?
- Не им е трябвала.
- Защо мислиш, че сега им трябва?
- Ми, не е честно да си нямат.
- Имат ли какво да кажат на тази азбука - предания, митове, епос някъф, заченки на литература...
- Нямат.
- Тогава за какво им е азбука?

Но си му остана черната белязка. Комунистическият режим не прощава. Никаква кариера, никакви възможности за развитие като специалист. А беше чудесен като езиковедче и после стана много добър преводач от два от езиците, които овладя. Но трябваше да приема поръчки и да ги предава от името на жена си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+ Какво значи "изказвания идолопоклонски ТИП" ?!? Явно по времето на В.Левски в употреба е била думата за тази етническа група - ЦИГАНИ! Роми е нямало значи!
+ Как е правилно: Ромски или РоМАНски езици?! Щото ако е роМАНски отиваме към съвсем друга група езици!
+ Може би в дискусията трябва да се покани РОМАНО Проди?!? Сигурно знае нещо по въпроса?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Левски какво е писал?
Я цитирай точно, ако обичаш - от бележничето коя страничка, от кой до кой ред - ми така де, ако ще го идологизираме, нека направо го деизираме. Бележничето да бъде нашето Евангилие.
...

Останалото няма какво да го коментирам - нали уж търсихте езиковедските причини.


----
бял подпис на бяло поле

А според мен всеки случай трябва да се гледа по отделно.
Тъй като ромските/циганските племена са в подчертано социално неравноправно положение* обществото може и трябва да направи отстъпки пред разумни искания за "специално" отношение... По този начин "дребни" проблеми могат да бъдат отстранени и може да се почне работа по същество...

Ще дам контрапример - аз съм представител на гей общността - и повече или по-малко борец за гражданските й права. Ако водя разговор, засягащ тази общност с някого, който говори за "хомосексуалисти" или "педерасти" аз ще отделя известно време да уточня обективното си несъгласие с употребата на тези думи. Това най-вероятно няма да продуктивно и целият разговор ще пропадне.

---
*-неравностойното положение на ромите е факт; причните за него са извън темата на дисуксията и не биха й се отразили ползотворно.


----
бял подпис на бяло поле

Зизчо, душа, хайде бъди здрав, но не ме занимавай.


----
бял подпис на бяло поле

+ В грешка си! Не съм "зизчо"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уважаеми съфорумнико, няма необходимост да заменяме едно наложило се наименование с друго, тъй като с това няма да променим отношението на обществото към съответната общност. Ефектът от това е само отрицателен - още една дума се натоварва с негативна конотация, а останалите хора допълнително се настройват против общността, която иска специално отношение към себе си.

Не знам, уважаеми съфорумнико.
Ясно е, че глава, която не се надига сабя не сече я, но също така е много ясно, че докато бебето не заплачи никой няма да го нахрани.
Психолозите говорят за зона на конфорта - ако човек все седи в нея, той не може да развие възможностите си много добре. Мисля, че подобна социална аналогия е оправдана. Ако дадена класа, общност, малцинство и т.н. изпитва определена неравнопоставеност, то аз вярвам, че тази общност може и трябва да се бори за своите права и достойнство. Дори и ако се наложи да изкара широката общественост от нейната зона на конофрта. В дългосрочен план, подобни упражнения по отсояване на гражданската позиция могат да помогнат на цялото обещство да развие потенциалите си.
Във всеки случай, диалогът и постепенната еволюция са много по-подходящи модели на промяна от революцията. Това поне е доказвано многократно в историята.

Тук идва въпроса - кога едно излизане от зоната на кофорта става навлизане в зоната на страданието?
За отговор - некра разгледаме неизбежните реакционни контрадвижения. Силата и популярността им може да се използва за се тест дали не е прескочена границата на дискомофрта. Но самото им съществуване не е повод за отричане на борабата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите