На мене сливенският. Тя паплач освен неописуемо изчекнатото си звукоизвличане ,което бих сравнил с едни маймунски гримаси на лицевите мускули, притежава и някакво с нищо незаслужено самочувствие, че точно това е най-правилния български правоговор. Това чувство го има и у жителите на Търново но ако сливенския звучи като маймунски то търновския е като човекоподобен маймунски

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я дай конкретни примери да добием представа. Щото аз не знам как говорят тия от Сливен, сигурно съм чувал някой от там но в момента не мога да се сетя. От Търново(велико) съм чувал и не ми е правило впечетление да говорят по друг начин от мен, пък не съм от там. Кое те дразни?

Мен лично не ме дразнят, преди време ме дразнеха всички различно от моя, но напоследък съм станал много толерантен.

Конкретен пример не мога да дам понеже трябва да ти пусна запис с такова звукоизвличане,а не разполагам с такъв. Мога да ти посоча някои примери като "дънкино яке" и "дънкито" но това не е чак толкова дразнещо за мен колкото маймунското звукоизвличане в комплект с гротескното самочувствие за най-правилния правоговор.

Редактирано от M.M. на 12.02.10 15:56.

Хе-хе, младеж, ти от кой край са, уа. Да не едеш пиуи със зеуи сууичайно?
Бих ти казал, да се огледаш, да се ослушаш и, ако не минава влак, да излезеш от 20-ти и да дойдеш в 21-ви век. Всеки диалект си има собствена стойност и хубост. Кажи ми какъв е смисълът да изпитваш "омраза" към диалетка, а ако трябва да работиш с тези хора; ами, ако твоят шеф мрази твоя диалект, ами ако готиното маце от съседната маса си отвори устата и заговори по сливенски. Тогаз какво?

Не си спомням да съм мразил нечий диалект, но по едно време се подхилквах на някои люде. Най-веселия инцидент - на пазара в Мусагеница, гледам ябълки по 90ст./килото. Викам аз "дай идно кило", а чичака зад щанда "Ми да го направим уефче". Аз не разбрах (честна пионерска!) - "Ко да го направим?"
"Ми за едно уефче, бе момче" - почва да се нерви оня. "Ааа, за левче - ми айде нека е за уефче тогава."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това специфично за някой край ли е? Аз съм чувал хора от най-различни места да не могат да пройзнасят 'л' в някой думи или навсякъде. И си мислех, че е говорен дефект, а не различно наречие.

Сега като се замисля в полския 'л' то се чете в различните думи по двата различни начина. Това като 'уъ' май се пише като задраскано L. Например Вроцлав на полски(но тук не съм сигурен) се произнася нещо като Вроцуав. Да не би на български там където казват уевче да има нещо общо?

всички под определена граница на лингвистична култура, си мислят че техния диалект по нищо не се отличава от езика на който ни четат новините по телевизията, сливналии не правят изключение, нито кои да е други. всъщност, в българия книжовния език е като есперантото - не се говори никъде, просто е обобщен среден говор с парчета от всички диалекти. все пак от чисто психологическа гледна точка е интересно как става така че хора говорещи ужасно различно от книжовния език, са убедени че говорят книжовно. понеже до към 17тата си година и аз не се отличавах от това правило, мога да си припомня как ставаше така. работата май е следната - отличията на родния диалект от книжовния език ми звучаха като чисто технически, предизвикани от "ленивост" при изговарянето и преминаване към следващата буква преди езика да е отишъл там където трябва за текущата. това наивистично обяснение може да мине за някои редукции, но съвсем не минава за използването на странни изрази, като "ш'варим ли на кину уе", което чупи всякакви книжовни норми. за съжаление не ми се е случвало да споря с чуждоземец по онова време, за да се наложи да защитавам книжовността на горния израз, затова не мога да кажа как бих го защитил тогава.
струва ми се обаче, че тая забавна психологическа особенност е част от по-голям синдром, засягащ дори животните. това е някакво свойство на съзнанието да се маскират очевидни отстрани разлики межди своето и "правилното".




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

...ами ако готиното маце от съседната маса си отвори устата и заговори по сливенски
Кофти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега като се замисля в полския 'л' то се чете в различните думи по двата различни начина. Това като 'уъ' май се пише като задраскано L.

Нещо подобно. Въпросът е надълго и нашироко обсъждана в този клуб, в няколко теми, но докато "говорният дефект" или веларизацията (потъмняването) на l-то е по принцип свързано с това, което наричаме "твърдо л", "мекото л" се веларизира само при някои диалекти - пернишкия. Условно казано, мекото "л" стои пред гласните "е" и "и" и пред "ьо", "ю" или я"; "твърдото" стои пред останалите гласни или в края на сричката.
Пример за твърдо л, което много често се веларизира: "Белград", на сръбски неслучайно "Београд".
Пример за меко л, което се веларизира само в някои говори: "скакалец"


----
бял подпис на бяло поле

Редактирано от linjack на 13.02.10 18:44.