Пример за меко л, което се веларизира само в някои говори: "скакалец"



Ако беше меко щеше да звучи скакальец (накарай руснак или източнобългарин на диалект да го произнесе и ще усетиш разликата).
Мекото "л", което стои пред "ьо", "ю" и "я", е различно от "л", което стои пред "е" и "и". Еднакво е в източнобългарските (меки) диалекти и в руския, но в българския литературен език "л"-то пред "е" и "и" е различно, както от "л"-то пред "о", "у", "а", "ъ", вкл. и "л"-то след съгласни, така и от мекото "л".

Veritas odium parit

Затова малко по-напред бях говорил за условност на това разпределение. Твърдото "л" изглежда да има два алофона - единят пред педните гласни (е,и), а другият пред задните гласни и в края на сричката. Съгласен съм, че алофонът пред е/и е различен от мекото "л" е достатъчно близък за да си позволя подобна условност.


----
бял подпис на бяло поле

Като сме захванали темата : а кой език ти е най-омразен?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чета, чета... по-малоумна тема от тая не намирам. Евалла на автора!

Всичките с "мйекане" са ужасни! Направо ми се драйфа като ги чуя!

щото внуците ти и те ще мйечат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дееба и шляканите западняци - една трета от България говори тврдо. Кво сте се хванали за мйекото?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам кое те кара да обощаваш така глупаво-може би същото което те е карало да си мислиш, че говориш най-правилно. На мен пък книжовния език винаги ми се е струвал адски тъп и грозен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да направо побеснявам когато дадат турската актриса да казва "Глйедайти Лйиступадъ по бйи-тйи-вйи". Направо ми е ясну как е възникнълу мйекъниту - под влияние на турския език

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много са странни нещата. Славянските езици също макар в по-голямата си част да отговарят на условното деление източни, западни и южни то е вторично и породено от продължилото векове наред съжителство. Да разгледаме вариантите на предлога "в" и "у". Май само в книжовния език ги има и двата. То е ясно, че са едно и също нещо. А странното е, че например в някои западни диалекти е само "у", а в източните е само "в"."У" то продължава през Сърбия но в Словения е вече пак "в". Същото е и в Полша. Също е много странно защо шведите наричат страната си свенска, а не свенсланд.Май и норвежки е нордски и исладски нещо подобно. Тука вече имаме лингвистични доказателства за принадлежността на германски и славянски племена към един клон от индоевропейците поне до няколко века преди новата ера.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите