Благодаря, тъкмо ще споделя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За нежеланието формата на местоимението да се изписва като "й" според мен са виновни и онези случаи, в които "й" е след "не" и получава ударение. Напр. "не й казах", "не й ги дадох".

Сигурно, обаче писачите на правилата не го броят за ударение, а си му викат "надреден знак с вид на ударение" и никъде не споменават случаите, в които е ударено има и в други случаи "на майка й й го дадох".

tettares zy8oi kwmis8entwn

В твоя пример употребата на "и кратко" е съвсем нормална, защото "и" не носи ударение - "на-мАйка-и и-го-дАдох". Моята мисъл беше, че психологически е най-трудно да се преодолее нежеланието за писане на "й" в случаите с "не", при които "й" престава да бъде енклитика и получава ударението (не-И-го-дА-дох).

мда, мене ми се стори, че второто "й" май е ударено, но съм в грешка.

tettares zy8oi kwmis8entwn

Аз си го обяснявам с два фактора:

1. Факта, че Й е непосредствено след И в азбуката, оттам хората решават, че трябва да е така и в думите. Все пак доста хора не могат да изрецитират азбуката.

2. Факта, че съвременното българско образование е безнадеждно остаряло спрямо развитието на българския език в последните 20 години, и в главите на децата вместо да се набиват елементарни граматически правила се набиват нещата, които бил писал ПаисИЙ Хилендарски. Именно това ПаисИЙ според мен е в основата на феномена, защото човека се възприема като норма и всякакви езикови колебания се коригират спрямо него.
Отделен факт е, че на практика никой не знае какво е седянка, приставане, кой е Пишурката и т.н.