Сетих се едно нещо. Въпросът дали е имало звук "ъ" в "праславянския" е изследван дълго и не знам дали "учените" са се обединили около някакво мнение. Ще се радвам ако някой, който следи по-добре въпроса, хвърли малко светлина.

Подсетих се за тази проблематика като слушах босненска реч. Става дума за турските думи в сърбохърватските говори - турското "ъ" става "у" :
ханъм -> ханума
рахатлък -> рахатлук
вакъф -> вакуф
и т.н.

Мисълта ми е - щом турските думи, които са с "ъ", се изменят от местното население и се произнасят без "ъ", значи на тях звукът „ъ” им е чужд и заместват този звук в чуждиците. Следователно е възможно славянският език да е бил чужд за населението на западните Балкани и затова при "научаването" му да са изхвърлили "ъ"-то. Добър пример е думата "сън", на сърбо-хърватски "сан", но в множествено число "снове" вместо "сънове" а глаголът "сънувам" там е "снивам" - според мен доказателство, че глаголът идва от "сън", а не от "сан". Същото важи и за руски „сон”.

В останалите славянски езици също няма "ъ". Ако в "праславянския" е имало, защо няма при тях? Според мен при разпространението на славянския език от източните Балкани на североизток и северозапад тамошните народи са възприемали езика, но не са могли да произнесат „ъ” и са го заменяли с други звукове.

Както знаем, в езика на автохтонните румънци има "ъ" и съответно славянските "заемки" в румънския съдържат ъ-то -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Другата теза е, че ние(бЪлгарите), сме се измесили с турки, както твЪрдят, примерно сЪрбите и македонистите!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В праславянски (без ограждане в кавички) не е имало звук какъвто е днешният български звук отбелязван с ъ в ударени срички. Този звук дори не го е имало и в старобългарския.... но горе-долу тогава се появява в днешната си форма като започва изясняването на еровете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В старобългаркия писмен език на К&M е имало буква Ъ. Всички са съгласни че не е имало звук като сегашното ни Ъ, така че липсата му в босненски нищо не доказва Сегашните букви О, А, У също са предтавяли звуци азлични от сегашните бълг. звуци О, А, У.


Нашето и румънското Ъ са в най добрия случай наследство от предславянските езици на балканите. Когато власите или каквито там са били, са учили славянски вероятно при опита да произнесат старобългарското "Ъ" леко са го изкривили е се е получило новобъгарско румънското Ъ.

В отговор на:

---

В праславянски (без ограждане в кавички) не е имало звук какъвто е днешният български звук отбелязван с ъ в ударени срички. Този звук дори не го е имало и в старобългарския.... но горе-долу тогава се появява в днешната си форма като започва изясняването на еровете.

---

В отговор на:

---

звукът, който днес в българския отбелязваме с ъ по произход е или от големата носовка

---

В отговор на:

---

или от ерова гласна, която в процеса си на изясняване е ставала не само ъ, но също така и о и а.

---

В отговор на:

---

Дори още в некой старобългарски паметници имаме форми дождь и вонъ, a както знаем в съвременните диалекти имаме: дъжд (номенклатурна ф-ма), даж, дож; вън, вонка.

---

Има ъ и в словенския. Пред р обикновено не го пишат, а в останалите случаи се отбелязва с е (те си знаят кои e-та са е-та и кои ъ-та). Ето няколко примерчета:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно. Изслушах и другите примери от този сайт -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Женският глас има особено ъ (по-отворено такова), а на мъжа е по като нашето. Те имат много диалекти там и явно и това влияе. Важното е, че съществува като отделна гласна, а не дали е точно 1:1 по звучене.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някакви доказателства?

— Чакай само да се сета къде са ми праславянските спектограми... пу дееба, къде ги затрих!

гласежът на ъ и ь не е напълно ясен.

— Ами не е. Светите седмочисленици не са ни оставили нищо в YouTube затова може само да се предполага какъв е бил точният гласеж на въпросните звукове, но разбира се никой не прави необосновани предположения и това е разликата между хората, които сериозно се занимават с езици и тези, които искат да видят и натрапят желаното за реално. Също така както ти казах още в старобългарската епоха е имало промени в гласните особено еровете и поради тази причина гласните от по-старите паметници се класифицират по начин леко по-различен от по-късните.

Конкретно за еровете: в ранната с-ма ъ се дава като затворена задна ненапрегната гласна, а ь като затворена предна ненапрегната гласна. След започналите промени едни от еровите гласни стават средни, други изпадат, трети се "изясняват" тоест променят гласежа си в други гласни, различията са диалектни.

Според мене това, което авторът е написал в края е просто застраховка за евентуални грешки, защото когато се пише за нещо само по спомен какво си прочел такива се допускат. Но всеки, който е ходил на у-ще знае, че шестици се изкарват не само с преписване, а и с научени знания.

Ставала е "о" и "а" в отделни диалекти. Според мен за говорещите тези диалекти звукът "ъ" също е бил чужд, както за бъдещите сърби и хървати.

— Това което е ставало сa били просто промени — в едни диалекти дадени звукове са се променяли в една посока, а в други в друга, ето виж част от диалектите и до днес са запазили ятовата гласна. Ако приемем даденото от Аватаар за верно тогава ъ е била кратък вариант на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ханъм -> ханума
рахатлък -> рахатлук
вакъф -> вакуф
са заети не по-рано от 16 век, а най-вероятно през 17-18, т.е. доста късно, за да дават каквито и да е сведения за произхода на славянските езици 10ина и повече века по-рано.

И какво правим с малкия ер? Него също го е имало в старобългарския, в съвременния български почти го няма никакъв, а в другите славянски езици го има. По същата логика това трябва да ни доведе до коренно противоположни изводи в сравнение с големия ер.