на български има едно буква за "л", но се изговарят на практика две - едно твърдо и едно меко.

мекото стои пред "и","е","я","ь","ю".
него всички го изговарят правилно.

НО: при твърдото почват проблемите
то стои пред "о","а","у".

колко хора днес могат да кажат правилно Ловеч, а кола???
особено младите?

масово се изговаря: Уовеч и коуа

от много хора съм чувал: защо да го казват правилно, кат всичко го изговарят неправилно.

Не трябва ли да има някакъв контрол, та поне по новините да не ми УЪ-кат?

Баце, аз за т'ва говорих отдеве - в темата за у-краткото - звукът /w/. Тая буквичка я има в белорсукия, но звукът е срещан в много повече езици. А при нашите западни съседи твърдото л в много случаи отдавна е минало в гласна - пр. /Београд/, а в България същият град е /Беўград/

да, това са така наречените сричкотворни Л-та, които ги има и в шопския - те са преминали в О или У. има и сричкотворни Р-та.

влк - става вук
живел - живео
црн
прво

та в сръбския само въпросните сричкотворни Л-та са се променили, щот наистина трудно се изговарят.

а аз говоря за една небрежност и мързел да се говори като хората.
няма оправдание.


в сръбския се вика БеОград, но също така ясно се казва "зЛато", "Лопов" (крадец), "Лабуд" (лебед), "гоЛуб" (гълъб)

Аз между такова л и w не правя разлика - данеби да е имало? Въпреки че трудно ще ми го изговориш тук...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че има разлика - особено когато е преди твърда гласна: ла,ло,лу,лъ. Само дето в Бг няма да я чуеш, освен ако не говориш с някой чуждинец или по-стар човек. На английски, сравни прозиношението на law и wall. Този пример показва и как крайното "л" се е сляло с предната гласна. Както и във френския и испанския: вж. Marseille, ella.
В края на затворени срички, пък почти повсемесно е /w/ - казал, направил... За да я чуеш като /л/, например, гледай някой по-стар български филм - "Инспекторът и нощта" е чудесен пример - Григор Вачков е имал много добра дикция.

Оказва се, че Г. Калоянчев играел инспекторът, а аз все си мислих, че е Вачков.
За л-то - виж в Уикито статията за International Phonetic Alphabet и разгледай различните звуци "l"

Абе има си го л-то, не е толко зле положението и младите го имаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво общо има английският? На английски Лто си е същото и пред А, и пред И и т.н., а W е друга буква. Само в края на думата става на W Lто, не като в българския пред определени гласни - в британския, иначе на американски е лещо като L, аз даже така го изговарям щото ми харесва повече и ми е по-интересно, а и не ми харесва да се уеднаквяват думи, които по начало са различни, ама може и да престана, да звуча като европеец ;-D

Инспекторът и нощта може ли да се намери от нета?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Black на 12.06.07 12:07.

IPAта не може да се разбере с един поглед ;-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да оставим примера с английския, въпреки че е доста сполучлив, и Л-то, което е меко и стои пред И Я Е Ь Ю. Там нещата са ясни.

Другото е твърдо. Стои пред А У О Ъ или НАКРАЯ на думата.

Правилно се изговаря ТВЪРДОТО Л като с леко отворена уста сложиш езика си плътно до началото на твърдото небце и до предните горни зъби и се опиташ да кажеш ЛУЛА.

Грешно се изговаря ТВЪРДОТО Л като отвориш устата си така, както го правиш изговаряйки гласна и оставиш езика на дъното на устната кухина. Опитай се сега да кажеш Ловец или кавал. Нема стане. ще кажеш Уовец и кавау.

Ако оставим настрана нормативни въпроси (правилно или неправилно) ситуацията си е чиста алофония - една фонема с две звукови реализации в зависимост от контекста.. Такива ги има с лопата да ги ринеш, но повечето не ни правят впечатление.

Пример е фонемата "н" която в българския има три реализации, контекстуално определени в зависимост от точката на артикулация на съгласната / полугласната която следва:
алвеоларна - нормалната когато е следвана от гласна "никога, невинен, нормално, нагар" http://en.wikipedia.org/wiki/Alveolar_nasal
палатална (мека) - следвана от палатална полугласна: "няма, тиня"
http://en.wikipedia.org/wiki/Palatal_nasal
веларна - следвана от веларна съгласна (к или г): "Монката, Кинг Конг, Пенка"
http://en.wikipedia.org/wiki/Velar_nasal

Също е и обезвучяването на звучни съгласни накрая на думата ("Аз" става "Ас" "Дъб" става "Дъп" "Лов" става "Лоф" итн...) Колкото и да не искаме да си го признаем, всички говорим така и няма защо да се срамуваме...

Науката която се занимава с това е фонологията...
http://en.wikipedia.org/wiki/Phonology

Изпуснах:
"н"-то е алвеоларно и когато е следвано от алвеоларна съгласна... "Интерес", "инспектор", "мензис" ... Въпреки че има и една друга игра със гласната пред въпросното "н", която може частично да се назализира, тогава "н"-то изпада.

А кои са реализациите на л-то?
Преди няколко години логопедката много конкретно ми каза, че произношението като полугласна не е правилно и почнахме да ме учи да казвам твърдо /л/.

Така е, но IPA е много полезна и си струва да се понаучи. Поне някои основни моменти.

Май това за което си говорим - нашето твърдо "л" ще да е "Velarized alveolar lateral approximant", а не както е дадена в статията за Бг език на Уикито "Alveolar lateral approximant" - т.е. задната част на езикът също е повдигната към мекото небце, а не само върха му към зъбите.
Напоследък, според мен, минава към друг вид: "Voiced labial-velar approximant" /w/ и даже в полугласна клоняща към о/у и имайки пред вид редукцията на широките гласни в бълграския - повече към у, откокото към о. Ето нещо интересно:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Linjack на 13.06.07 05:53.