Във форума на Цариброд/Димитровград (Сърбия), един от пишещите пуска много интересни текстове - народни песни и приказки. Следва песента ("На гробљу"/"На гроба") , която малко ми напомня на Пенчославейковата "Чумави" - част от образите и епитетите.

Това, което е дори по-интересно е езикът - звучи български, но:
1. е написан със сръбската "Ћирилица".
2. Освен изобилстващият звателен падеж, се срещат още и винителният, и дателният. Например, дано не ги бъркам, но според мен
2.1.в заглавието е винителен,
2.2.а в "Па да се из црну земљу дигнеш." - дателен.

Въпроси:
Какъв е този диалект?
Каква е разликата между Ч и Ћ - мисля, че го нямаме на български?
А някой да има представа какъв е източникът?

Ето и песента. Наслаждавайте се:

- На гробљу-

О, леле, леле, мој Вито, мој добри другаре,
Да ли видиш, море, да сам код теб дошла,
Да се, Вито, с тебе разговорим,
Да ти се, Вито, пожалим,
Какоје на мен тешко без тебе.
Ој, Вито, Вито, мој другаре убави,
Зашто ме, Вито, зацрни,
Зашто ме, море, остави саму,
Да кукам како црна кукавица,
дa ce мучим, море, сама без тебе,
дa будем тужна мученица,
да не знам кво је радос и милос.
О, Вито, Вито, мој добри домаћине,
Без тебе ни се кућа испразнила.
Како че, море, кућа без домаћина.
Ја се, Вито, одзртам на све стране,
да ли чу негде дa тe видим,
а тебе нема да ми се јавиш.
Нема тe код волови, да ји тимариш,
Нема тe код овце, да ји покрмиш,
Нема тe на ливаду, да ју покосиш.
Ој, Вито, Вито, мој голем радениче,
куј ли че с 'г њиве да оре,
Куј ли че лозје у Гајбуџу да реже,
Куј ли че, море, лисници у Страље да дене.
О, Вито, Вито, мој уметни сејбијо,
Ти си, море, све знал да работиш,
Ти си све знал да напрајиш,
На теб се, Вито, ниједна работа неје отела од руће,
Ти се, Вито, од ништа неси бојал,
Ти си смејал на змију у уста да пљунеш.
Ој, леле, Вито, мој тужни мучениче,
Како ли је на теб, кад тe црна земља притиснула,
Ти, мој Вито, там наше девојче м 'лечко да најдеш,
па да му, Вито, кажеш, како га мајћа не мож да прежали.
Ој, леле, Грозде, Грозде, девојче моје убаво,
Ти си, ћерко, моје тужно првенче,
Ја сам ти се, сине, млого радувала,
И башта ти се, сине, млого радувал,
Где иде да иде, кад дојде on пpво y љуљћу погледа,
A ти му се, сине, смејеш.
Ој, леле, сине. црна ми тe судбина однесе,
Подмукла тe болес изеде.
Па ми се, ћерко. тешка рана отвори,
Па тај рана никад не може да зарасте.
А с'г ми се, сине, још једна рана отворила,
Твојега сам, ћерко, башту изгубила.
Па како да ви, сине. преболујем,
па како, ћерчице моја, да ви прежалујем.
О, Вито, Вито, Вито, жални другаре мој,
Како ме, море, тека напушти да самујем,
Што се, Вито, на мен не сажалиш,
Па да се из црну земљу дигнеш.
Знајеш ли, другаре, да је жито преродило,
Куј че с’г, Вито, снопови да врзује,
Знајеш да ти је Неша м’леч’к и некадаран.
Најесен че у школу појде,
А нема башту да га посаветује и да му нешто покаже
Почела деца оченаш да уче,
А он, кад требе да каже: оче, - не може,
сети се да башту нема, жал га, па вика...
„Мани се, мори, мани се, доста је толко.
С извијање не мож из земљу да га дигнеш.
Очи, мори, има да изгубиш, здравље има да изгубиш.
Па, куј че да те гледа, куј че децу да ти гледа. "
Не дирај ме, стринће, не дирај ме.
С куга чу ја да повревим, ако с њега нечу,
деца че си порасту, другаре че си најду,
само чу си ја како црна кукавица да кукам...

Оттук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Linjack на 03.06.07 05:50.

Прилича на силно сърбизиран торашки.
самото заглавие е сръбско- с л-то вметнато след "б".
Прилича на нещо писано последните 80-100 години от торлак който е бил на половината път да стане сърбин.

...от стотната на багатур багаина Севар

Каква е разликата между Ч и Ћ - мисля, че го нямаме на български?
-------------------------------------

С Ч се отразява един твърд звук еднакъв с българското Ч, а с особената буква един подобен звук, но мек и шушкав. Нещо като ЧЬ, но не съвсем точно. Развил се е в сърбохърватския от праславянския *tj, а в българския на негово място има ШТ (Щ). В торлашкия би трябвало и в този случай да е с Ч.

свещ, нощ, къща - бълг.
свеча, ноч, куча - торл. диал.
свечьа, ночь, кучьа - сърбохърх. , чь се изписва се с горната буква
свекьа, нокь, кукьа - мак. диал., кь се изписва с К с горна запетая.

Много благодаря за разяснението - предполагах, че е меко "ч", но не можех да разбера разликата в думи като Чичић или пък ћирилица - тук ч-то е пред мека гласна, така че няма как да се прознесе твърдо.

Има някои влияния от стандартния сръбски, но това е нормално. И в България трудно ще намериш някой да пише чист диалект без да се влияе от книжовния език.

1. Азбуката е сръбската, но се използва и знакът ' вместо ъ (с'г, м'леч'к).

2. Дателен падеж не видях, само винителен. Това след предлозите (из црну земљу) също е винителен. Заглавието е на книжовен сръбски в местен падеж. На торлашки би било "на гроб(ъ[т])". Винителен падеж след предлози има и отсам границата колкото искаш. Той е изместил останалите падежи и е придобил функцията на косвен падеж ("Водата у рекуту е топла" (вместо местен п.), "Децата дойдоше од Совию" (вместо родителен), "У Совию вуци вию" (пак местен, любим мой пример

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега покрай Косово, се заговори за гораните, някои от които се определят като етнически българи. Малко проучване показва, че те говорят на "нашенски" - предполагам, че това е точно този говор...
Интересно, къде се разминават народностите - това български ли е или сръбски?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

зависи:

ако го съпоставим с български от източна България и сръбски, тогава е по-скоро сръбски

ако го съпоставим с български от западна България и сръбски, тогава е по-скоро сръбски

и без тва е трудно да се сложи граница между сръбски и български, а тоя нашИнски, дет го говорят гораните е некъде между двете

точно обратното

2.1.в заглавието е винителен,
2.2.а в "Па да се из црну земљу дигнеш." - дателен.

2.1. дателен
2.2. винителен

сигурен ли си че това е падеж въобще?
в моя край се ползват странни окончания, но не са падежи, понеже винаги са еднакви, обикновен определителен член са. а по мои наблюдения окончанията за един и същи падеж съвсем не са еднакви в различните славянски езици. това че тука има у/ю, което е винителен в руския, нищо не значи.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Да. Отговаря както на развитието на винителното окончание от -ОН (носовка сиреч, дала „у“ както в руски, така и в сръбски/преходните български говори със сръбски), така и на употребата му: „Жената пере“ (кой? жената), „Видим женуту“ (кого? женуту).

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.

...lugeto od kosovo doagaat od trakija dendeneska na kosovo sto se vikat srbi ne znaat srpski samo sto se pravoslavci se kazuvat taka ..srbi ti se russi gledaj nivno zname kakvo e .................. kako rusko naopako ......opsto da ti kazam deka kosovo ti e nase goransko mie doagame od trakija ,,ne bugari ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В отговор на:

---

Отговаря както на развитието на винителното окончание от -ОН (носовка сиреч, дала „у“ както в руски, така и в сръбски/преходните български говори със сръбски), така и на употребата му: „Жената пере“ (кой? жената), „Видим женуту“ (кого? женуту).

---

Редактирано от XpиcтoTaмapин на 28.02.08 10:25.

(*"горуту крие айдути")?

Това от кой западен диалект е? Гората крие айдуци звучи по правдоподобно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам защо намесихте източните говори. От самото начало на темата става въпрос за западни говори, били те в днешна Западна България или в някоя от двете ни западни съседки.

Отговор 1: И аз не мисля, че има такива говори. Все пак нещата доста закономерно вървят от пълна липса на падежи (при имената) в Източна България до шест или седем такива в Централна Сърбия и на запад от нея. В Югоизточна Сърбия (и части от Западна България) има една обширна зона, където се говори с по-малко падежи от останалата част на сръбско-хърватската диалектна цялост. Препоръчвам сръбските сериали „Агенција за СиС“ и „Породично благо“ („Семейно имане“), където може да се чуе беден на падежи диалект. В агенцията (в гр. Власотинце) например има табела „шефица на агенцију“ (кн. сръбски „шефица агенције“).

Отговор 2: Това са белоградчишко-трънските говори. От Белоградчик на юг, от двете страни на границата, та чак до Босилеград. Конкретно моите наблюдения са от с. Несла, намиращо се на запад от Драгоман, на два километра от границата със Сърбия и около 10-15 километра на юг от Цариброд.

Отговор 3: Ако под западен говор се разбира някой от белоградчишко-трънските говори, то такъв говор е малко вероятно да има. Ако вземем западен говор, където носовката е дала „ъ“, то примери за съвпаднали форми бол (например в Северозападна България).

--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.