|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|
...lugeto od kosovo doagaat od trakija dendeneska na kosovo sto se vikat srbi ne znaat srpski samo sto se pravoslavci se kazuvat taka ..srbi ti se russi gledaj nivno zname kakvo e .................. kako rusko naopako ......opsto da ti kazam deka kosovo ti e nase goransko mie doagame od trakija ,,ne bugari ...
| |
|
|
|
В отговор на:
Отговаря както на развитието на винителното окончание от -ОН (носовка сиреч, дала „у“ както в руски, така и в сръбски/преходните български говори със сръбски), така и на употребата му: „Жената пере“ (кой? жената), „Видим женуту“ (кого? женуту).
Разглеждам котленско-еленския говор от централния Балкан.
Старото винително окончание -ОН (голям юс), което в руски и на запад дало "-У", става "-Ъ". Това не е проява на характерната за говора редукция, понеже се среща и при ударени гласни.
Примери: "пИйъ вудЪ." "вудЪтъ и студЕнъ." - Забележете че "вудЪ" е обща форма - именителен и винителен падеж не се различават. При думата "вудЪ" общата падежна форма произлиза от старата винителна форма.
Друг пример: "и мАлкуту кАмъчи убрЪщъ кулАтъ." - Тук общата форма е "кулА", а не "кулЪ", защото това е стара форма за среден род множествено число.
И накрая за "жинАта": "жинАтъ пирЕ", "вИждъм жинАтъ". При думата "жинА" общата падежна форма произлиза от старата именителна форма.
Можем да предположим, че старата именителна форма "женА" се употребявала по-често от старата винителна форма "женЪ" и затова именно тя станала обща именително-винителна форма. А пък при водата било обратното: старата винителна форма "водЪ" се употребявала по-често от старата именителна форма "водА" и тя се наложила като обща форма.
Тези примери могат да звучат различно в различните говори. Някъде може да се среща "жинЪ".
Въпрос 1. Има ли източни говори на нашия балкано-славянски език, където именителен и винителен падеж при имената от женски род да се различават, както в посочените от уважаемия съфорумник avataar примери („Жената пере“ , „Видим женуту“)? Според мене, няма.
Забележка: Именителен и винителен падеж при имената от среден род съвпадат във всички индоевропейски езици.
Въпрос 2. Измежду западните говори на нашия балкано-славянски език къде се различават именителен и винителен падеж при имената от женски род?
Въпрос 3. Измежду западните говори на нашия балкано-славянски език има ли такъв, където именителен и винителен падеж при имената от женски род не се различават и общата форма (на някоя дума, например "гора", "вода") да произлиза от старата винителна форма (*"горуту крие айдути")?
Забележка: В говорите, където стария голям юс дал "А", именителен и винителен падеж при имената от женски род в ед. ч. се слели по фонетични причини.
Редактирано от XpиcтoTaмapин на 28.02.08 10:25.
| |
|
|
|
(*"горуту крие айдути")?
Това от кой западен диалект е? Гората крие айдуци звучи по правдоподобно
Малиии колко съм повърхностен
| |
|
|
|
Не знам защо намесихте източните говори. От самото начало на темата става въпрос за западни говори, били те в днешна Западна България или в някоя от двете ни западни съседки.
Отговор 1: И аз не мисля, че има такива говори. Все пак нещата доста закономерно вървят от пълна липса на падежи (при имената) в Източна България до шест или седем такива в Централна Сърбия и на запад от нея. В Югоизточна Сърбия (и части от Западна България) има една обширна зона, където се говори с по-малко падежи от останалата част на сръбско-хърватската диалектна цялост. Препоръчвам сръбските сериали „Агенција за СиС“ и „Породично благо“ („Семейно имане“), където може да се чуе беден на падежи диалект. В агенцията (в гр. Власотинце) например има табела „шефица на агенцију“ (кн. сръбски „шефица агенције“).
Отговор 2: Това са белоградчишко-трънските говори. От Белоградчик на юг, от двете страни на границата, та чак до Босилеград. Конкретно моите наблюдения са от с. Несла, намиращо се на запад от Драгоман, на два километра от границата със Сърбия и около 10-15 километра на юг от Цариброд.
Отговор 3: Ако под западен говор се разбира някой от белоградчишко-трънските говори, то такъв говор е малко вероятно да има. Ако вземем западен говор, където носовката е дала „ъ“, то примери за съвпаднали форми бол (например в Северозападна България).
--
—Това куче защо е зелено?
—То е коркодилче.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
[