тормози ме въпроса за английските думи с W.
в българския го заменяме с У и доколкото в българския, правилото е "щом е гласна, прави сричка", би трябвало да се получи допълнителна сричка.

е хубаво ама, правилото за броене на сричките, дето съм го учил във втори клас, с юмрука под брадичката, не работи, нито за уилям, нито за уиски, нито за уонко.

руснаците изглежда решават проблема, като за W използват В.

как се решава тоя проблем в българския?

Бе то хубаво се пише Уилям, уиски и уиндоус, ама се произнася нещо между Л и У (твърдо Л, като това в лайно, не като това в леле). Може би оттам идат разминаванията с юмрука.

... И всякоя възраст, класа, пол, занятье зимаше участье в това предприятье ...

то е ясно защо идва разминаването, щото в английския W не е истинска гласна.
ама мене ми е интересно как се вписва това в българския, където "неистински" гласни няма.

Може би да го третираме като дифтонг и да си го пишем една гласна? Няма ли да се получи така?

Dream as if you'll live forever, live as if you'll die today.
James Dean

не, защото може да се комбинира с почти всички гласни.
коректния знак би бил нещо като у-кратко, по аналогия с и-кратко (й), но доколкото сега нямаме такъв знак, какво казват специалистите.

мене нещо не ми стана много ясно какво точно те тормози... Мечо ти каза, че това са примери на възходящи дифтонги: уилям, уелс, уиски, уелингтън.

а и защо би ни бил нужна буква за него, за въпросния несричкотворен звук?!
м/у другото той е полугласна, като й-краткото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами тормозиме, че като пишем "У" според правилата на българския, то Е сричкотворно, а в тези думи не е

W в английския е СЪГЛАСНА буква (прилича на пернишкото л)

Сричката я прави ГЛАСНАТА, която следва W

Англичанинът никога не разделя на срички УИЛЯМ като У-И-ЛЯМ, а - УИ-ЛЯМ

Това (W) е една съгласна, която със сигурност в съществувала в Индоевропейски и Прасемитски, после се разделя в две главни посоки - в/у

Semivowel, аналогията Ви с "й" е напълно точна.
Интересно е, но сега "ю" и "я" не се преподават от началните учители като гласни.

При w, [ju], [je] и пр. се слага "a", а не "an", както и "the" се чете като пред съгласен звук: a unit, a yellow umbrella, a word.

Яко первее умрети хотел бых, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помыслы хульные прияти...

ами нали и аз това разправям
и доколкото в българския има само гласни и съгласни и гласните винаги правят сричка (поне аз така съм учил навремето), питам какво става с тези думи дето идват от английския.
на български уиски с две или с три срички е?

точно за това давам за пример и руснаците, те са го решили проблема с помощта на гоемия боен чук .