|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
Тема
|
За произхода на думата баща
|
|
Автор |
Kain (детеубиец) |
Публикувано | 15.09.04 01:46 |
|
Вече имаше подобна тема. Моля, извинете, ако не тук и е мястото, но имам принцип да не качвам нагоре афишите на Зиези.
Та.. интересно ми е, какво мислят лингвистите за етимологията на думата.
В турския(лит.) тя е със значение на прародител, със същото значение се употребява в езика на Вложките татари. А например на карачаево-балкарски атати и тати е обръщение към бащата.
Щом и двете - познанието, както и живота - са все добро, кое е зло тогава?
| |
Тема
|
Re: За произхода на думата баща
[re: Kain]
|
|
Автор |
Лил () |
Публикувано | 16.09.04 11:49 |
|
Доколкото мога да преценя (осланяйки се най-вече на езиковия си усет) баща си звучи съвсем изконно български с това щ, характерно едиствено за българския от всички славянски езици и появило се в резултат на поредната палатализация. Родствено е вероятно с батя (баща на укр.) и българските бате, бай и т.н., които са обръщения към по-възрастен мъж.
Ако погледнем добре известния на всички ни англ. език можем да си направим следната ИЕ системка:
father - баща (*pзter)
doughter - дъщеря (*dhughзter)
mother - майка, но от там е и мащеха (*mater)
Навсякъде * ter е наставка за роднинска връзка, която стройно и в редичка си преминава в щ.
Т.е. очевидно думата си е с индоевропейски произход.
Въпросът за мен е защо в старобългарските паметници тази дума е била изцяло заменена от отец? Дали е била разговорна? или диалектна? Дали не се е получила някаква контаминация на етимологии и за запазването на думата само в българския да е повлияло наличието на подобна дума в контактния турски?
| |
Тема
|
Re: За произхода на думата баща
[re: Лил]
|
|
Автор |
ivx (Troglodyt) |
Публикувано | 17.09.04 01:41 |
|
з - какво е това 'з'?
| |
Тема
|
енкодинг
[re: ivx]
|
|
Автор |
the_bomb (mad scientist) |
Публикувано | 17.09.04 08:40 |
|
не знам какъв енкодинг е използвала Лил, но знакът, който на теб и на мен ни излиза като "з", би трябвало да е знакът за "ъ"-звук в транскрипция - нали се сещаш, нещо като обърнато "е".
в индоевропейската сравнителна граматика той служи не за "ъ", а за т.нар. "шва индогерманикум", или пък в по-ново време за някой от ларингалите.
на мен ми е трудно да си представя като какво точно са звучали съответните звукове.
куче влачи рейс
| |
|
Точно така :)
Никакъв енкодинг не съм използвала, просто се чудех как да го напиша това обърнато е и праснах едно кирилско з. Трябваше да го обясня все пак, наистина :(
А шва доколкото знам е просто силно безударена гласна, близка до нашето ъ без ударение или това, което в английската транскрипция е обърнато е.
Знам, че думата шва идва от иврит, ама какво означава...
| |
|
Мисля че означава или празен, или равен.
I grow old … I grow old …
I shall wear the bottoms of my trousers rolled.
| |
|
е точно това, което Лил каза - силно неударен гласен, подобен на нашето или английското неударено "ъ", само че по-кратък и - доколкото знам - биещ малко накъм "е".
заради "шва"-та някои семитски думи имат двойна транскрипция: например "Шабтай Цви" и "Шабетай Цеви", или "шва" и "шева".
schwa indogermanicum е хипотетичен звук, за който индоевропеистите са предполагали, че е звучал подобно на семитското "шва".
аз най-много си го представям като нашите ерове ъ и ь
куче влачи рейс
| |
|
Помислих си, че не е случайно, че schwach на немски означава слаб, лек.
Ето какво казаха и речниците по въпроса:
ETYMOLOGY: German, from Hebrew, probably from Syriac, even (points), pl. passive participle to be even.
| |
Тема
|
Re: За произхода на думата баща
[re: Лил]
|
|
Автор |
Kain (детеубиец) |
Публикувано | 18.09.04 16:20 |
|
По моето мнение на неспециалист баща произлиза от две общотюркски думички баш и ата. Затова дадох и примера с обръщението на балкарски към бащата- атати и тати. Възможно е по същия начин да е произлязла думата къща- кош+ата.
Тюркски корен според мен има и българското название за брат на бащата- чичо(на татарски чичи баба значи същото). Това са много малко от примерите, които мога да посоча. Въпроса е доколко те са верни.
Повечето от тези думи, явно няма как да присъстват в старобългарските писмени паметници, защото те са писани на славянски.
Щом и двете - познанието, както и живота - са все добро, кое е зло тогава?
| |
Тема
|
Re
[re: Лил]
|
|
Автор |
ivx (Troglodyt) |
Публикувано | 19.09.04 04:11 |
|
цък, на англ това нещо се бележи с Л (ама не това гадно л дето прилича на п)
а наистина шва иде от еврейски, но на това пц нема флопи и не мога да отворя файла с етимология. обяснението за този звук още включваше нещо, че това е звук ът който се произнася с възможно най-малко усилие
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
|
|