Какво е правилното обръщение към даден чоек по име: Петър или Петре? Има ли официално правило? Къде и как е регламентирано?
Извинете за глупавия въпрос, но тук се е завихрил един спор и се търси компетентен и обоснован отговор по темата.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Звателната форма е "Петре" и в случая именно тя би следвало да се употреби. В последно време обаче забелязвам, че звателните форми за малки имена изпадат в немилост (особено тези за женски род) и се предпочита именителната форма "Петър". Казано другояче в случая "Петър" може да се употребят и двете, но ако името например е "Елена", то звателната форма "Елено" може да прозвучи дори обидно. Това е поне според моите скромни любителски познания.

Благодаря за мнението, очаквам и други мнения...
Просто тук се изказа тезата, че звателната форма е отпаднала отдавна от книжовния български език. Аз се изненадах от това и реших да ви попитам...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Ако говорим за звателната форма като цяло дай тези примери на спорещите:

"Извинете, господине, как се казва тази улица?"
"Народе на България, ние ще променим..." (, признавам, че е много захаросано)

Много благодаря за помощта
Поздрави

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Zvatelniat padej izobshto ne e otpanal. Eto oshte niakolko primera:
Ivane,ya ela tuka! Gospojo, bihte li ....? Jabo, zatvaryay si ustata! Gospojitze, ako obichate... Ey, patko, mahay se ottuka! Asene, ... Babo Peno,...Sushto moje da se izpolzvat i za neodusheveni predmeti: Masichke,..Butilko,...
Formite za jenskite imena naistina zvuchat leko grubo, no vse oshte se upotrebyavat dosta chesto.
Mujkite imena, zavurshvashti na -ur :Petur, Dimitur, Aleksandur i t.n. spored pravilata triabva da stanat Petre, Dimitre , Aleksandre..., no naposleduk zvuchat kato che li leko grubovato, podobno na zvatelnite formi za jenskite imena, no i te se upotrebyavat mnogo.
Razbira se, az pisha ot sofianska gledna tochka. Izvun Sofia, osobeno v po-malkite gradove tezi "leko grubi" formi zvuchat savsem normalno.
Pozdravi

Много е хубаво, че точно тук се намери някой да пише от ot sofianska gledna tochka, и то за Izvun Sofia, и то толкова компетентно. Евала на тази lubitelka!
Като чета подобни мнения, душата ми се изпълва с благоговение пред такива мъдри мисли!

В настоящия момент звателният падеж в българския е отпаднал. Това все още не е огражданствено, но и това ще стане. Потърсете в някои специализирани книжарници

Добре, но ако искаш да се обърнеш към някого на когото не знаеш името какво ще кажеш?

"Извинете, господине, ще ми кажете ли ..." или "Извинете, господин, ще ми кажете ли ..."
"Госпожице, мога ли да ви помогна?" или "Госпожица, мога ли да ви помогна?"

Predstaviam si kakvo shteshe da bude, ako vmesto "izvun Sofia" biah napisala "provinciata".
Hayde sega, nali ne iskash da kajesh, che navsiakade v Bulgaria govoriat po ednakuv nachin. Po sushtata logika niakoy puk mojeshe da nadade voy, che puk "otakude-nakude tezi formi zvichat ne osobeno uchtivo" i che "v moya grad sa savsem normalno neshto"...ne sum kazala nishto losho, niama nujda da se obijdash, prosto dopulnih, che ima razliki, tova e
Pozdravi

Avatare, zashto ne si izkaral edna BG filologia. Dobar si.

По принцип се занимавам с друго, но по стечение на обстоятелствата сега ще кандидатствам някаква филология в СУ. Пък каквото излезе, все пак ще уча за удоволствие

che kolko si goliam? na 18???
preporuchvam ti - SU, Fakultet Slavianski filologii ili FKNF......neshto takova.....

Скоро ще чукна 22 . Засега съм се насочил към скандинавистика, но ако не ме приемат това (проклетият бал е твърде висок) ще вляза някаква друга филология. Поживем, увидим...

pojelavam ti uspeh.....haresva mi tova che si umen:))))

...az biah v SU-FSF:)

Благодаря

"о", "е" и "и" са окончанията за звателен падеж, който официално не съществува, тъй като в Български език падежите са заместени с предлози.

По отношение на София-Провинция -- навсякъде се използва звателен падеж. Тук някои хора посочиха адекватни примери, тъй като звателният падеж е падежът на обръщенията. Повикването по име е просто вид обръщение.

По отношение на грубото звучене - отново според зависи. Почти никой не казва "Александре", а в повечето случаи - "Сашо", "Сандо"... На мен лично не ми звучи грубо. Изключение: "Ал", тъй като това съкращаване на името не е типично българско. Изобщо в днешно време е тенденция/мода да се "скъсяват" имената. Което не е лошо.

Явно грубо звучи назоваване на мъж с цялото му име и на жена - с окончания "о" и "е", независимо дали е съкратено името.
Не така обаче стои въпросът с окончанието "и". Пример: Ели, Роси,
, Гери...

ПС:аатарски, много те четкат

Аз пък малко да те сецна
Ели и Роси не са звателни форми (нарочно не казвам падеж), а по-скоро съкратени форми на Елица и Росица. Гери също не е изключение и си е чиста умалителна Гергана. Сашо и Сандо ако ги направим звателни май ще са Саше и Санде.

П.П. Никой не казва, че имаме напълно запазен звателен падеж, но остатъците са си доста силни - дори и в книжовния език. Пример на пълен звателен е сръбският. В него дори чуждите имена се скланят в звателен падеж, например ако се обръщаш към Джон ще кажеш "Джоне, шта радиш?"

Признавам, посочих няколко не съвсем сполучливи примера.
А какво ще кажеш за "Ели" от "Елена"? "И"-то в случая си е много интересно окончание и можем да си спорим доста време дали идва от звателен падеж или просто от умаляването.
А пък за "Сашо" и "Сандо" - ти чувал ли си някого да наричат "Саше". Аз да - собствената майка на един човек (на което той се вбесяваше). "О"-то си е типичен пример за окончание на звателния падеж, наред с "Е"-то. Няма какво да му се чудиш.

Напр. "Войнико, не питай..." и прочее хубави книжки. Е, че може и "войниче", може. Ама то си е умалително-звателно.

Само си представи как звучи: "Гоше", "Пеше", "Лъче" и да не изреждам други... Вярно, в София обичате да "е"-кате. Но това не винаги е граматически правилно.

Ели от Елена си е просто умалително. Окончание "и" за звателна форма не мога да си представя (може за множествено число само, където звателната форма е еднаква с именителната или в Пловдив - нали обичате да икате ). За м. и с.р. окончанието е -е, за ж.р. -о. Пък за Сашо и Сандо (както Пешо, Гошо и прочие) са си наистина умалително-звателни (добро определение). Иначе за войника ще потърся как би следвало да се склони в звателен падеж. Може би оригиналната звателна форма е войниче, а пък войнико да се е развило по-късно?

П.П. В София (и цЕла западна България) си екаме, ама прави разлика между ятово екане и различните форми на Сашето

Няма лошо, както обичат да казват няма да казвам къде, но не навсякъде е така
поздрави и на теб

Как пък не? Саше, Гоше, Пеше...
Явно в звателния падеж има не само грубоватост, ами и лигавене...

Сашето и Гошето са добри приятели.
Явно като омешаме умалително със звателно, плюс леко членувано става опасно

Аз толкова се отплеснах, че забравих войника. Мисля, че войниче е по правилно ("u" основа дума), ама ако има някой професионалист нека си каже думата.

AvatarE (v zvatelen padej), sajalavam, ako prekaliavam, no triabva da otbeleza tvoeto visoko IQ. Pls.....kakva gimnazia si zavurshil i koga? Zashto dosega ne si vliazal v SU?

Преди 3 години завърших. Горе-долу обикновена гимназия си беше - 79 СОУ "Индира Ганди" в София. Дори беше повече с техническа насоченост, отколкото хуманитарна. После нямах намерение да уча филология и кандидатствах информатика (е, да, ама там бала клони към 30), не ме приеха, после работа, казарма, работа, ТУ задочно, отписване от ТУ поради други планове и нежелание за учене на техническа специалност в България. Сега след пропадането на въпросните планове ще се пробвам в СУ.

ПП Наистина взе да ми става неудобно от комплиментите…

Полът в случая няма значение. Не е тайна къде излизам, но обикновено не споделям целия си живот с хора, които не познавам. А и тук вече рискувам колегите езикознатели сериозно да ме намразят, защото сериозно излязохме от темата на клуба.

ami.........kakvo da napravim?.....da ne te pisha, taka li? ...ili na mail-a?......
P.S. Полът все пак има значение...

Защо не си регистрираш nick-а? Така ще можеш да изпращаш и получаваш персонални бележки в клубовете.

В този случай е Петре. Звателен падеж се пази непоследователно при имената от м.р. Тенденцията е към отпадане.

Спорите за глупости! Не навсякъде е така, но някъде е така. Аз съм софиянец, и бях бях доста стресиран да чуя насред Бургас две тийнейджърки да си крещят през площада една на друга: къде си, ма Лоро!

Значи, ти се обръщаш към баба си така:
Мила моя баба, радвам се ти пиша отново...

Особено написано, може и да не схванеш за какво точно става дума

Аватаре, абсолютно си прав за звателните окончания.
С окончание -и в съвременния български език се използва единствено Господ - Господи!
Изконната форма за войник е войниче; по късно от u основи е пренесено окончението и е станало войнику, за да се избегне първата палатализация. Още по-късно това у се е разширило и е станало днешното войнико. При повечето думи, завършващи на к, г, х се използва именно то, за да не се променя крайната съгласна.
Старобълграското окончание на i основа (ж.р.) и във всички съвременни славянски езици, в които звателният падеж е запазен (сръбски, полски, чешки, украински) е -и. В една сръбска песен се пее, любави моя, животе мой. Това окончание може да се възстанови и в съвременния български език (например, обращение към някой княз: Ваша Светлости, разрешета да... и т.н.). Но тъй като петстотин години не сме имали повод да се обръщаме към любовта, нощта, радостта или свежестта, сме забравили това окончание. И все пак, изрази като О, нощ тъмна, ти си тъй прекрасна звучат леко сакато. Поляците обаче си казват безгрижно O, nocy ciemna!