Организацията в момента е такава, че всеки изразява мнението си по дадени теми. Ако носим нещо в себе си, което е безмъртно няма начин това което мислим да не го пренесем. Всяко мнение, което изразяваме по някакъв начин ни се лепи и става част от онази непреходна част.

Без да разберем, неусетно сформираме най-различни мнения изказвайки се по този или онзи въпрос и ставаме компетентни в собствените ни очи. С времето товара от мнения нараства. Така нараства и илюзията и самочувствието ни на всезнайковци. Обективно ние не сме компетентни, защото компетентността в дадена област е въпрос на доста усилия и опит.

От тази гледна точка всяка тема в която влизаме и изказваме определено становище се явява един малък капан. Това важи и за най-безобидни на пръв поглед теми в които сме решили да се разтоварваме.

Ако всеки изразява мнение само в една единствена негова тема, то той се изправя директно срещу себе си. Ако това става с идеята, че тези мисли са част от онова което ще отнесем някога със себе си, то отговорността за чистотата на мислите ще бъде на друга. Ако смъртта е сън, какви сънища бихме превесли в съня си ако мислите ни са кошмарни.

Писането само в една тема е като изобразяване на мислите ни върху огледало. Когато искаме пак да пишем ще трябва да се погледнем отново в него и да си дадем сметка за образа в него. Това е добър начин да разберем себе си. Кои са приоритетите ни и кое е важно в живота ни. Добър начин за вътрешно вглеждане и отсяване на същественото от излишния багаж.

Ако имаме история и мнения от предишни периоди на съзряване пък е още по-интересно. Виждаме какви сме били преди. Какво ни е карало да се вълнуваме и как сме реагирали. Може да се сравним със себе си от друг период и евентуално да разберем колко относителни могат да бъдат някои неща за които така се вкопчваме.

Ще пиша само тук. Ще събера и всичко което съм писал от преди. Това ще очертае профила ми и ще ми даде възможност за вглеждане.

ако позволиш, да кажа тук какво мисля (ако предпочиташ друго - ще се изтрия без проблем или лоши чувства)

идеята ти е страхотна. но заедно с възможността за своеобразния преглед, ще ти даде и възможността да бъдеш погълнат от мислите и действията на едно същество, което ще умре. и което не може да вземе със себе си нищо от това, което имаме тук.

п.п.
отдавна имам една молба към теб и все пропускам да кажа - като цитираш отнякъде, да упоменаваш и източника. пускаш доста интересни неща, които, обаче, идват на отделни парчета и после ми е трудно да ги събера в цялостна идея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

As told by Cehualli

It was the beginning of the Fifth Sun. Newborn Tonatiuh shone His light over the earth below. His rays revealed the beauty of the recreated land and sea, yet the gods were unhappy with what They saw. Why? The world was empty of life.

The gods gathered to share Their sorrow at the absence of Their creatures. “We’ve brought the earth and sky back together and made them whole again, but what good is it all without anyone to live there? Who will worship Us? We can’t let things go on like this!”

But the humans were all dead, killed when the Fourth Sun fell in a torrent of rain. And the dead were far away, hidden deep in Mictlan, the Land of the Dead. Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl, the Lord and Lady of that cold, dark, silent realm, now kept their bones as treasures. Without the bones, there could be no more humans.

The Teteo continued, “We must give life back to the humans, our faithful servants who We first created long ago. But We need their bones to recreate them, and they are lost in Mictlan. Someone must go down to the Land of the Dead and persuade Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl to give them back to Us. But who among Us is best suited for this dangerous quest?”

After a few moments of deliberation, Quetzalcoatl and His twin, Xolotl, nodded to each other and stepped forward. Xolotl, the god with the serious face of a great hound, said, “I am Xolotl, the Evening Star. Every night, I lead the Sun down to Mictlan to die. I know the way to the Land of the Dead and will guide us there.”

Quetzalcoatl, His wise old face wreathed with a beard of brilliant feathers, said, “I am Quetzalcoatl, the Morning Star. Every morning, I lead the Sun back out of Mictlan to be reborn with the dawn. I know the way out of the Land of the Dead and will guide us back home to sweet Tamoanchan.”

The rest of the gods heard Their brave words and thought the plan wise. Tezcatlipoca said, “Though We may fight and compete for glory, Brother Quetzalcoatl, I too want to see the humans brought back from Mictlan. May You succeed in bringing back the bones.”

With that said, Xolotl and Quetzalcoatl set out from Tamoanchan, descending towards the Land of the Dead. The other gods watched Them go with great concern, for They knew that Mictlantecuhtli was a proud and cunning king who wouldn’t give up the bones willingly. They gathered around Tezcatlipoca’s smoking mirror, a device of wonderful power through which the god could see everything, to watch the progress of the twins and wait.

Xolotl led the way down to Mictlan and through the nine layers of the Realm of Death. They retraced the path that the Sun took every night down into the depths of the underworld, all the way to the palace of the Lord of the Dead. “We must be careful,” Quetzalcoatl said. “I know Mictlantecuhtli will not be pleased by Our request. He is a wily god and may try to trap Us.” Xolotl agreed, and They cautiously proceeded to the throne of the Lord and Lady of the Dead.

Mictlantecuhtli was waiting for Them. “Welcome to My kingdom, gods from the bright realm of Tamoanchan. What brings You so far from your home?” Scattered around the royal chamber were heaps of the bones of the humans, piled up like treasure.

Quetzalcoatl spoke respectfully, one god to another. “We have come for the precious bones of the humans. We have need of them in Tamoanchan.”

Mictlantecuhtli eyed the two gods. “And why do You need my lovely bones? It must be very important if You came all the way to the Land of the Dead.” Already He seemed to be planning something.

Quetzalcoatl replied, “The Fifth Sun has dawned, and it’s time for humans to walk the earth and bask in His rays again. We need those bones so we may bring them back to life.”

Mictlantecuhtli frowned, and the chill in the air deepened. “And how do I benefit from this? No, I don’t think I’ll give up my splendid bones. If I give them to You, I’ll never get them back and I’ll be poorer for it. No, You can’t have My bones.”

Quetzalcoatl had anticipated this. “Oh, no! You misunderstand Me. We don’t intend to keep the bones, We just want to borrow them. The humans would be mortal, and would eventually return to You, just like how everything else is born and eventually dies, even the Sun itself. Only we Teteo live forever. You wouldn’t really lose anything in the end, and in the meantime, Your fame would grow.”

Mictlancihuatl looked pleased by these words. Mictlantecuhtli considered them, then spoke. “Hmmm. An interesting idea. All right. You can have the bones…” Xolotl began to move towards the bones. “IF” continued Mictlantecuhtli. Xolotl froze. “IF You can play My conch-shell trumpet and circle My kingdom four times in honor of Me.”

“Of course,” said Quetzalcoatl. Mictlantecuhtli gave Them His trumpet and watched Them leave His throne room. He smiled, satisfied that He wouldn’t have to give up those bones after all…

Xolotl looked at the trumpet in dismay. The conch shell had no holes and couldn’t make a sound. “He’s trying to trick Us!”

“I’ve got a plan,” said Quetzalcoatl. And He called the worms and other gnawing insects, and ordered them to chew holes into the conch shell. Then He took the shell and held it up, and summoned the bees to climb inside through the holes and buzz loudly. The sound echoed through the shadowy realm like a trumpet blast.

Mictlantecuhtli hid a scowl when Quetzalcoatl and Xolotl marched proudly back into the throne room. “We’ve done what You asked, Lord of the Dead. Now, give Us the bones as You agreed!”

“Very well then,” said Mictlantecuhtli, calm again. “You can have them for now. But the humans will not be immortal. They must die again someday and return to me, just as You had said earlier.” The Morning and Evening Star agreed, gathered up the bones, and left.

Mictlancihuatl looked horrified. “Our treasure! We can’t let Them carry it off!”

“Of course We won’t. I may have said They could have the bones. I never said They could leave My kingdom with them.” And then He ordered some of his servants to dig a pit along the path that the two gods must take to escape, and others to chase after Them.

Quetzalcoatl and Xolotl saw the army of the Lord and Lady of the Dead in hot pursuit, and ran as fast as They could, up towards the way out of Mictlan. Looking back at the mob chasing them, They didn’t see the pit ahead.

Suddenly, a flock of quail burst out of hiding, surrounding the two gods and startling Them. Quetzalcoatl slipped and fell into the pit, then Xolotl heard a sickening crunch of breaking bone. “What happened?” cried Xolotl, running over to help.

Quetzalcoatl was looking in horror at the bones. They had shattered into pieces, and some of the quail were gnawing on them. He chased away the quail and sifted through the bones, weeping. “They’re ruined! Now what will We do?”

Xolotl said, “Maybe they will still work, and We can still make this turn out for the best. It’s the only thing We can do now.” And He helped Quetzalcoatl gather up the broken bones in a bundle and escape with them.

They got back to Tamoanchan and showed the rest of the Teteo the ruined bones. Cihuacoatl looked at the pieces thoughtfully, then smiled. “We can still bring the humans back to life.” Then She took the shattered bones and ground them up like corn in a clay bowl, turning them into a fine powder. Then Quetzalcoatl bled His penis into the bowl, and the rest of the gods also gave blood. The blood mixed with the ground bones, and immediately living humans formed.

The gods rejoiced. “We’ve succeeded, the macehuales (literally, “those gained by divine sacrifice”) are born! The earth will be filled with humans once again. They will worship Us, and We will be their gods.”

And that is the story of how Quetzalcoatl went to Mictlan and brought back the precious bones so that humans could be reborn into the age of the Fifth Sun.

Преди много време била създадена Земята и света. Силите които създали земния свят в представата на народите от Древно Мексико били персонифицирани като божества. Те създали земната сфера и се борели за влияние като се смятало, че този който владее земния свят и най-вече олицетворява Слънцето има по-голяма роля и престиж над останалите. Всеки път когато дадена сила представена от божество била детронирана от позицията на Слънцето, света се разрушавал. След време друго божество създавало нов свят и започвала нова епоха. Обикновенно това което е отхвърлило предишното заемало мястото на Слънцето. Така се сменяли епохите според надмощието на боговете и времето на Земята се именовало спрямо Слънцата на коята завършват епохите.

Първата сила, божество изпълняващо ролята на Слънце бил Тецкатлипока, повелителят на Димящото огледало. (Tezcatlipoca, the Lord of the Smoking Mirror). Бидейки божество върховен магьосник той е бил майстор на смяната на формата и дори нямал ясна идентичност. Древните смятали, че всички магьосници са като черно огледало отразяващо всичко, но нищо от света не било в състояние да отрази самите тях. Точно такъв е самият Тецкатлипока смятан за повелител на нощта и тъмнината. Неговата посока се асоциира със заснежените бели полета на Севера, студа, смъртта и тъмнината. Като майстор на отражението той е изобразяван с черно димящо огледало отразяващо всичко в света. В ролята си на Слънце Тецкатлипока избира да движи Слънцето от Изток към Зенита давайки светлина на Земята през първата част от деня. След това Слънцето правело обратен ход от Зенита отново на Изток, но поради огледалото на Тецкатлипока хората възприемали това движение като движение на Запад. Особеностите на Тецкатлипока налагали отпечатък не само върху движението на Слънцето, но и върху целия живот на Земята. Слънцето под управлението на Тецкатлипока е известно като Четири Ягуара.

Този период приключил поради характерната особеност на Тецкатлипока да притежава дух на Ягуар наречан нахуали. Ягуарът е един от знаците на Севера който взел привес и управлението на Тецкатлипока завършило с това, че хората били погълтати от духа на Ягуара - проявления на неговата необуздана и дива страна. Ягуарът от Севера се счита и за вход към подземните светове на смъртта. Така поглъщайки света Четирите Ягуара на сложили край на управлинието на Тецкатлипока оставайки в наследство свят разпокъсан на части.

Управлението на Тецкатлипока било заменена с това на неговия брат съперник Кецалкуатл - Вятъра (Quetzalcoatl, Ehacatl).

Кецалкуатл възстановил света от разпокъсаните части и създал второто слънце, Четири Вятъра. Неговата способност да владее вятъра била една от неговите нахуали. Под влияние на нахуалите и непрекъснатите напори на Кецалкоатл – Вятъра, земния свят загубил равновесие, разклатил се и бил издухан. Светът и Земята отминали. Човешките същества, които го населявали се превърнали в маймуни, заради липсата на знания и мъдрост.

Следващата епоха на Третото слънце била наречена Четири Дъжда. Името идва от влиянието, което установил Тлалок, богът на дъжда и светкавиците (Tlaloc, the god of rain). За пореден път земната сфера изпаднала под влиянието на могъща сила. Този път влиянието идвало от Юг, Тлалок символизира Южната посока. В крайна сметка земната сфера била унищожена отново заради особеностите на бога, който управлявал света и Слънцето. Това станало като върху земния свят Тлалок отправял огън, предизвиквал земетръси и вулканични изригвания. Тлалок бил недоволен от това, че хората живеещи на Земята били нечистиви. Последно той изпратил непрестанни порои от силен дъжд и блясък, които погубили Земята.

След време следващото божество, поело управлението на земната сфера и света на Четвъртото слънце, Четири Води, е сестрата на Тлалок, Чалчхихутлице (Chalchihuitlicue, She of the Jade Skirt), богиня на течащите води. В своя воден дух, нахуал, Чалчхихутлице (Chalchiutlicue) e известна като Acuecucyoticihuati, богинята на океаните, олицетворяваща светлината в нощта, топлината в студа и живота в смъртта.

За пореден четвърти път, особеностите на нахуала на божеството сложили отпечатък върху Земята. В крайна сметка Земята била унищожена от наводнение, а Слънцето било удавено. Така за четвъртия свят на свой ред бил отново опустошен, а Земята непригодна за живот.

Минало време и силите представени от боговете се събрали на Земята на място по-късно наречено Теотихуакан. Те трябвало да решат каква трябва да бъде съдбата на Земята и земната част от Вселената обитавана от хора. Досегашния опит с предишните четери епохи показвал, че ако една сила, под даден бог поеме управлението над земната сфера рано или късно, тя бивала унищожавана и оставяна в окаяно състояние.

За да възстановят нормалния ритъм на живота на Земята първия въпрос, който боговете трябвало да решат е кой да бъде следващото Слънце. Този от боговете който изберат трябвало да се самопожертва изгаряйки от огромен огън, създаден за целта. Две от божествата пожелали да поемат тази чест, Текуцизтекатл (Tecuciztecatl, the Lord of the Conch shell), много богат бог, и Нахуатзин (Nanahuatzin, the Pimply One), много болнав и беден бог.

Четири дни двете божества се готвели за саможертвата, и за всяка подговка, която трябвало да се направи Текуцизтекатл имал най-богатите одежди и финни средства, а Нахуатзин най-бедните и некачествени. Например Текуцизтекатл изгорил най-скъпия бял дървесен парфюм, а Нахуатзин не можел да си позволи лукса и използвал засъхнала кръв от раните си за парфюм.

В края на четирите дни двете божества застанали пред жертвения огън и Текуцизтекатл като първи доброволец и по-изтъкнат бог, бил удостоен с честта да опита първи. Той се втурнал към огъня за да се хвърли, но точно преди да скочи в него се спрял, уплашен. Четири пътя се засилвал да скочи в огъня и всеки път бил твърде уплашен да се хвърли в него.
Така, другите богове извикали Нахуатзин отпред. Бедния бог се втурнал към огъня и веднага се хвърлил в него. Той се изкачил като слънце на Изток, и бил толкова ослепителен, че другите богове го нарекли Тонатиух (Tonatiuh, He Who Goes Forth Shining).

Текуцизтекатл бил толкова засрамен от страхливостта си, че като видял изгрева на Слънцето се хвърлил в огъня. Това веднага нарушило правилата и боговете обезкуражени видели, че той се възкачва като второ Слънце. За да предотврятят бъдещи неприятности породени от двама богове и две Слънца, те хвърлили заек в лицето му, за да спрат възкачването му и изгасят светлината. Така той се превърнаб в Луна, а отпечатъка на заека може да се види на Лунната повърхност от Земята.

Така на небето се появили Слънце и Луна, но нито Слънцето, нито Луната се движели. Кецалкуатл - Вятърът се опитал да ги задвижи в небето пускайки вятър като този, който разрушил Вторато Слънчева епоха, но те не се задвижели. Индивидуалните усилия на три божества не давали резултат. Опитите за създаването на нов свят не се увенчавали с успех.

Но боговете разбрали какво да направят. Светът на следващото Пето Слънце трябвало да бъде общо дело и споразумение. Те се подредили, да бъдет пожертвани от Кецалкуатл, който освен повелител на вятъра е и бог на знанието. Техните сърца били извадени, за да дадат на Слънцето кръвта си. В края на тази обща саможертва, Слънцето и Луната се задвижели. Светът на Петото Слънце се родил като обща инициатива и усилие на всички богове.

Със създаването на света на Петото Слънце и споразумението на боговете за взаимодействие когато става въпрос за Земната сфера била поета само част от отговорността. Хората живеещи на Земята също трябвало да поемат своя дял, своята част от отговорността за живота на Земята. Заради жертвата на боговете, хората трябвало да почитат всички богове. Това било едно от първите послания на Кецалкоатл към хората. Светът на Петото Слънце бил наречен 4 Движение или 4 Земетръс.

Онова което ще го разруши според създателите на новата земна реалност е заложено в неговото създаване. Светът е наименован на движенията, които земната кора прави при мощни земетръсни вълни. Този свят щял да бъде динамичен и противоречив според природата и взаимодействието на силите и боговете. Вибрации и мощни шокови вълни непрекъснато ще нарушават неговото равновесие и ако все пак балансът на силите в него бива възстановяван той щял да оцелява. Този баланс, крехко равновесие между силите действащи на земната сфера гарантира неговата устойчивост. Без такъв баланс и взаимодействие между силите представени чрез божествата и дейността на хората равновесието се нарушава и ако обратната тенденция не започне да компенсира дисбаланса светът изпада в хаос и разруха.

За да бъде отчитано и поддържано равновесието на силите Кецалкоатл дарил на хората знанието под формата на Свещен календар за непрекъснато отчитане на влиянията на боговете върху хората, ходът на времето и дните - Tonalpohualli. Календарът трябвало да служи като връзка на хората с божествата населяващи небесната сфера. Чрез него хората трябвало да сверяват посоката и да бъдат в съзвучие с волята на боговете.

Календарът е описан в Codex Borgia, записки наречени на италианския кардинал Stefano Borgia, който го е притежавал преди да бъде придобит от библиотеката на Ватикана. Донесен е в Европа в ранния период на Испанската колонизация на Мексико.

Знанието дадено от Кецалкоатл на хората е връзка с духа и неговите проявления. Сложна балансирана система от периодични влияния на сили, които се противопоставят, балансират и в крайна сметка изравняват през определени интервали от време - цикли.

Понеже боговете владеят 13 небесни свята, а разнообразието на живота на земята се описва с 20 земни знака, то всеки ден е от свещения календар е резултат от смесването на божественото и земното.

Според божествения календар определящ връзката на земното с духа Tonalpohualli годината се състои от 260 дни. 13 небесни влияния и 20 земни знака съставят общ цикъл от 260 дни. За една година от 260 дни се изреждат всички сили и комбинации от влияния между земното и небесното в определена последователност и цикличност. Календарът отразява общата обвързаност и споразумението за обща воля на богове и човешкия дял от отговорността за съдбата Земята.

Кецалкоатл дава знанието на хората и целия космологичен ред описващ Света на Петото Слънце. Система от цикли и влияния не изключват никого и вписват ролята на всяко въздействие и сила. За всяка тенденция има определено време кога да излезе, да се прояви и отмине. Нищо не се изключва, нито се подценява или надценява. Всяко нещо е еднакво важно и маловажно подчинявайки се на правилото за свързаност и общ консенсус на богове и хора.

За да запазят знанията и правилата на новия световен ред на Петото Слънце отговорът на хората от Древно Мексико бил да се построи град изцяло подчинен на новия космологичен ред даден от Кацалкоатл. Така бил създаден Теотихуакан - първия град в Епохата на Петото Слънце.

Теотихуакан бил създаден с определена ориентация на пирамици и улици ориентирани според цикъл наречен голям календарен кръг. Това е 52 годишен цикъл на Слънчевия календар и Свещения календар Tonalpohualli. За 52 години изтича периодът на всички земни и божествени влияния и срокът на споразумението между боговете и хората.

На всеки 52 години след залез Слънце когато Плеадите са в Зенитен преход, а Слънцето в зонато на подземната сфера настъпва подреждане при което горе е небесната сфера с боговете, долу е Земната сфера потънала в мрака на нощта, а слънцето е в подземната зона на мъртвите наречена Миктлан.

Този момент е критичния и в него боговете, хората и Слънцето трябва да препотвърдят връзката си за да започне нов кръговрат от свързаности и нов календарен цикъл от 52 земни години. Това е миг в който времето умира и светът свършва, защото целия календарен цикъл е приключил. Ако Плеадите продължат своя ход по небесната сфера след полунощ от върха на планината се запалва Нов Огън, който препотвърждава връзката на духа с човечеството и валидността на споразумението между небесните сили и хората. Времето се ражда отново и Светът започва нов цикъл на кръговрат и обновление.

Според древните астрономи-свещеници съществува възможност точно тогава времето да не се прероди отново, споразумението да не бъде подкрепено и светът такъв какъвто го познаваме да свърши. Споразумението може да бъде нарушено от твърде голямата намеса на боговете в земните дела или ако хората забравят за връзката с боговете.

Човечеството може да загуби връзката с боговете ако загуби духовните си очи. Според знанията предадени от Кецалкоатл всеки човек има в себе си три духовни субстанции. Между тях има определено взаимодействие при което ако духовната субстанция отговаряща за връзката с небесната сфера бъде изтласкана и връх в човека заеме някоя от другите субстанции, човека е обречен на безпътица поради невъзможност да запази връзката си с боговете от небесната сфера.

1. Tonalli (Shadow Soul, Тонал Душа сянка)

Първата духовна субстанция, дадена на човека се нарича Tonalli на езика Нахуатл. На английски е Shadow Soul (Душа сянка, Тонал сянка),

Тоналът сянка се асоциира с дейността на мозъка и осигурява сетивата, възприемането и разума. Той формира типове съзнаване и ги прави част от личността. Това включва понятия за правилно и грешно, способността за спомняне на мисли и събития, способността за разсъдък, вземане на решения и правене на заключения. Очите, ушите, езика са свързани с мозъка и са част от начина по който функционира Тонълът сянка.
В допълнение на мисленето и логиката в мозъка се случват и сънищата. По време на сънуване, Душата сянка напуска тялото посещавайки места от света или други свръхестествени светове.
Основна характеристика на Тоналът сянка е лесната адаптивност и лесната промяна на отношението към нещата. Поради това Тоналът сянка не е основен за формиране на трайните разбирания и отношението към света. Дадено събитие може да се интерпретира по коренно различен начин от Тоналът сянка. Тоналът сянка лесно се приспособяващ към социалната среда и лежи в основата на социализацията на човека.Той е повратлив и приспособяващ се. Лесно може да бъде манипулирана и принуден да следва напътствия в дадена посока.

Поради свойството на тоналът сянка да бъде изменчив, на него не се гледа като на наша истинска същност. Тоналът сянка е подвластен на суета и егоизтични интереси. Така личния интерес на егото може да води душата сянка, която преформулира отношението ни към света по егоцентричен и себелюбив начин. Така формираната социална среда от хората може да бъде подчинена на егоизтични, групови и частни интереси и това да доведе до създаване на среда при която хората да загубят посоката и ориентацията си за света в който живеят заслепени от личния си интерес.

Тоналът сянка има видим земен знак и защитник покровител. Земния знак е сетивния, а защитникът извънсетивния духовен покровител се представя като божество от духовната сфера.

Съществуват 20 земни знака и съответни духовни покровители, протектори.


20-те Тонала сянка, Shadow Souls, Tonalli и техните небесни защитници
Земен знак Протектор Описание

1 Cipactli (Crocodile, Крокодил) ИзтокTonacatecuhtli
Tonacatecuhtli, е Повелителят на отглеждането, първичния бог на създаването и плодородието. Крокодилът е благоприятен ден, означава напредък и чест. Изразява енергичност, работа, награди и признание. Добър ден за начинания

2 Ehecatl (Wind, Вятър) СеверQuetzalcoatl
Вятърът е лош ден за работа с други в екип. Неговите влияния са непостоянни и без стойност. Добър ден за изкореняване на старите навици.

3 Calli (House, Къща) Запад
Tepeyollotl, Heart of the Mountain
Добър знак за почивка, спокойствие и семеен живот. Неподходящ за участие в обществен живот. Най-добре за утвърждаване на връзките свързани с доверието и взаимните интереси.

4 Cuetzpalin (Lizard, Гущер) Юг
Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster
Защитникът на знака и осигуряващия душата сянка Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster, е богът на измамите. Гущерът означава бързо обръщане на съдбата. Добър ден за работа свързана с репутацията чрез действия, а не на думи.

5 Coatl (Snake, Змия) Изток
Chalchihuitlicue
Змията е ден на прокрадващата се река която винаги се променя, без да се промени. Символизира бягащите мигове на вечната вода. Добър ден за проява на скромност, лош ден за действия в личен интерес.

6 Miquiztli (Death, Смърт) Север
Tecciztecatl
Богът на раковината, символ на Metztli, богът на Луната, понякога идентифициран с Tezcatlipoca. Има раковина като атрибут, която се асоциира с глада. Miquiztli е Неизвестното, което представлява сянка. Добър ден за размисъл за приоритетите в живота, лош за игнориране на възможности. Това е ден за трансформация, символ на краткия момент между стария край и новите начинания.

7 Mazatl (Deer, Елен) Запад
Tlaloc, Който прави нещата да избуяват
Ден на бога на дъжда и гръмотевиците. Това е ден за лов. Добър ден за проследяване на жертвата, лош ако бъдеш проследен. Това е ден за прекъсване на старите навици и близко внимание към навиците на другите. Това е ден за подсигуряване на пътеките.


8 Tochtli (Rabbit, Заек) Юг
Mayahuel
Mayahuel е богиня на Maguey и Fertility, a алкохолно божество. Заекът е ден за саможертва и служба на нещо повече от някого. Той символизира религиозното отношение, което превръща всичко в свещенно и има за резултат самоодухотворяването. Това е мистичен ден, асоцииран с преминаванията на луната. Добър ден за общуване с природата и духа, лош за действия срещу другите.

9 Atl (Water, Вода) Изток
Xiuhtecuhtli, Lord of the Year
Повелителят на годината, стария бог на огъня. Водата е ден за пречистване чрез поставяне на някого в ситуация на конфликт. Добър ден за битка, лош за почивка. Водата носи скорпиона, който трябва да жили враговете си или да жили себе си. Водата е ден за свещенна война, която винаги e битка на някои със собствените му врагове.

10 Itzcuintli (Dog, Куче) Север
Mictlantecuhtli, бог на смърта
Itzcuintli е водачът на мъртвите, връзката на духовния свят с живота. Itzcuintli е добър за погребения, осъзнавания и спомняне на мъртвите. Това е добър ден да будиш доверие, лош да подозираш намеренията на другите.

11 Ozomahtli (Monkey, Маймуна) Запад
Xochipili
Xochipili, бог на изкуствата, бог на удоволствието, празненствата и фриволността. Маймуната е ден за съзидание, за игра, за празнуване. Добър за безгрижие, лош за сериозност. Маймуната е предупреждение как лесно честен човек може да бъде хванат в капана на примамките в обществения живот.


12 Malinalli (Grass, Трева) Юг
Patecatl
Дните под знака Трева символизират смелостта, куража, възстановяването на духа, неща които не могат да бъдат държани под похлупак завинаги. Тревата е денят в който упорстваме въпреки всички неблагоприятности, ден за създаване на съюзничества, за укрепване на връзката с бога/богинята съюзник, които ще оцелеят през теста на времето. Благоприятен ден за подтиснатите, лош ден за подтисниците.

13 Acatl (Reed, Тръстика) Изток
Tezcatlipoca
Тръстиката е скиптъра на властта който е парадоксално недостигащ навсякъде. Това е ден в който стрелите на съдбата падат от небето като светещи точки. Добър ден за търсене на справедливост, лош за действия срещу другите.


14 Ocelotl (Jaguar, Ягуар) Север
Tlazolteotl
Денят Ягуар е добър за битки. Символизира мощ, храброст и безумна забрава пред лицето на опасността. Това е ден за воините на Tezcatlipoca, тези които с желание жертват живота си за да поддържат огъня на Старите вечен.


15 Cuauhtli (Eagle, Орел) Запад
Xipe Totec
Xipe Totec е бог на свалянето на кожата, Бог на времето за посев, основната сила на прераждането. Денят на Орела е ден за борба за свобода и равенство. Това е добър ден за воините на Huitzilopochtli, тези които жертват живота си за да поддържат настоящата епоха на Петото Слънце. Добър ден за действия, лош за разсъждения. Добър за повикване на боговете, лош за игнорирането им.


16 Cozcacuauhtli (Vulture, Лешояд) Юг
Itzpapalotl
Лешоядът означава дълъг живот, мъдрост, добро поведение и душевна уравновесеност. Това е добър ден за посрещане на спиранията, прекъсванията, загубите и смърта която ни кара да страдаме в живота. Лешоядът е ден за подмамване на Трикаджията.


17 Ollin (Movement, Движение) Изток
Xolotl
Благоприятен за активната страна, неблагоприятен за пасивната. Денят е за очистеното сърце, символ на тези моменти в които човешките същества могат да видат в какво се превръщат. Добър ден за преобръщане, което идва като земетресение и оставя след себе си руините на рационалността, реда и предначертанията.

18 Tecpatl (Stone Knife, Каменен Нож) Север
Chalchihuihtotolin
Ден за тежки изпитания, за изпробване и нещастия. Добър ден за тестване на нечии характер, лош за разчитане на нечии минали постижения или репутация. Ножът предупреждава, че мисълта, духът, трябва да бъдат наточени като стъкло, което реже до край чрез истината.

19 Quiahuitl (Rain, Дъжд) Запад
Tonatiuh
Дъждът е ден в който да разчитаме на непредсказуемите обрати на съдбата. Добър за пътуване и учене, лош за бизнес и планиране.

20 Xochitl (Flower, Цвете)
Xochiquetzal
Денят Цвете е за създаване на красота и истина, особенно такива които говорят в сърцата на онези, които ги познават и един ден ще престанат да туптят. Цветето ни напомня, че животът, е като цвете, красив но бързо чезне. Това е добър ден за мислене, компания и трогателност, лош ден за подтискане на дълбоки желания, стремежи и страсти.



2. Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух, Тейолия)
Втората духовна субстанция се нарича Teyollia на езика Нахуатл. На английски Spirit Soul (Тонал дух, Ментално тяло). Тейолия е свързващата брънка с духа на боговете и се влияе от 13-те небесни сфери, където те пребивават.

13-те духовни сфери са извън сетивния свят, но се проектират в човека. Свързват се със сърцето, подсъзнателните емоции, интуицията, предпочитанията, отношението към нещата и духовността. Тонълът на Духа, Тейолия, се проектира като волята на божество потрон на даден човек. Той е неговата истинска духовна природа създаваща трайни характеристики на човека. Тоналът на истинската душа също способства за приспособяването на човека към света, но за разлика от тоналът на Душата сянка, е по-устойчив и постоянен. Той отразява трайно емоционално отношение.

Носителите на знанията са смятали, че Тоналът на духа се напътства от случки, знаци и съвпадения от ежедневието които тоналът сянка не трябва да пропуска за да разбере. Тоналът на духа може да долавя трайни тенденции свързани със съдбата и късмета.

За разлика от изменчевия тонал сянка, тоналът на духа е постоянен и основен за интелектуалната енергия на определен човек. Влиянието на Тоналът на духа, трайната емоция и интелекта, влиза в съзвучие с другия тонал на сянката. Така двете съзвучия създават човешката природа като смесица от божествено и земно начало.

Съчетанието между 20 вида Tonalli (Shadow Soul, Тонал сянка) и 13 влияния формиращи Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух) формират общо 260 комбинации тонал. За всеки от тези 260 тонала има ден в 260 дневната годината на календара на съдбата Tonalpohualli.


3. Ihiyotl (Aura Soul, Аура)
Третата субстанция на духа се нарича Ihiyotl на Нахуатл, Aura Soul на английски или Нагуал-Аура на български. Ако тоналът сянка е от земен тип, тоналът на духа от надземните сфери, то на нагуала аура се гледа като на свързан с подземните сфери и техните влияния.
Съществуват 9 типа аура душа свързани с 9 подземни зони и съответните протектори богове. Ааурата е вътрешната жизнена енергия на всяко същество. Ако аурата го напусне, то умира за часове. Аурата е свързана с базови инстинкти, сексуална енергия и страст. Ключов момент на Аурата е способността тя да бъде почувствана. Аурата също има две компоненти – видима, която мож да се пипне и присъства в света, който познаваме и невидима, трансцетентална. Видимата е нашето тяло и еволюционните механизми заложени в него благодарение на които ние оцеляваме. Невидимата е дух на животно, което живее в нас. Нарича се нагуал и функционира прозрачно за нас. Ние не знаем как дишаме и как тялото ни се грижи за всички процеси. Не знаем как сме открили вода или не знаем защо смятаме определена храна за вредна. Невидимия дух на нагуалът на аурата като продукт на милиони години еволюция е развил способности за които ние не подозираме, но когата ситуацията налага се възползваме от тях.

In some Mesoamerican religions, a personal guardian spirit that resides in an animal. The person who wishes to find his nagual goes to sleep in an isolated spot, and the animal that appears in a dream or that confronts him when he awakens will thereafter be his guardian spirit. Many modern Mesoamerican Indians believe that the first creature to cross over the ashes spread before a newborn baby becomes the child's nagual. In some areas, nagual refers to the animal into which men with magical powers can transform themselves to do evil.

In Mesoamerican folk religion a Nagual or Nahual (both pronounced [na'wal]) is a human being who has the power to magically turn him- or herself into an animal form, most commonly donkey, turkey and dogs,[1] but also other and more powerful animals. The Nagual can then use his powers for good or for evil causes according to his personality[2]. The specific beliefs vary within Mesoamerica, but the general concept of nahualism is pan-mesoamerican. It is also linked with pre-columbian shamanistic practices, because depictions of humans transforming themselves into animals are known as early as Preclassic times in the Olmec culture. The practice is also sometimes linked with the Mesomerican calendrical system which can be used for divination rituals, often for example determining whether or not a person will be a Nagual. The common Mesoamerican belief of tonalism, that all humans have an animal counterpart to which their lifeforce is linked, also often intertwines with nagualism.[3] In English the word is often translated as "transforming witch," but translations without the negative connotations of the word witch would be "transforming trickster" or "shape shifter"

History
The word comes from the Nahuatl word nahualli which was used to refer to practitioners of magic. Among the Aztec the day of a persons birth calculated in the Tonalpohualli (the Mesoamerican sacred calendar) would determine the nature of the person - each day was associated with an animal which could have a strong or weak aspect. The person born on the day of, for example, "the dog" would then have both the strong and the weak aspects of the dog. In Nahuatl the word Tonalli was used to refer both to a day and to the animal associated with that day. Because practitioners of powerfull magic were normally born on certain days related to animals with a strong or harmful aspect they would often have specific tonals such as the jaguar. In Aztec mythology the God Tezcatlipoca was the protector of nagualism, because his tonal was the jaguar and he governed the distribution of wealth.

In modern rural Mexico the nagual is often the same as a "witch" or "brujo" who is able to shapeshift into an animal at night, (normally into an owl, a bat or a turkey) suck blood from innocent victims, steal property from others, cause disease etc. In some indigenous communities the position of Nagual is integrated into society and the community knows who is a Nagual and tolerates them or even fears and respects them, sometimes hiring them to remove curses cast by other naguals. In other communities the accusation of nagualism may result in violent attacks by the rest of the community towards the accused - much like the witch processes of renaissance Europe.

The Western study of Nagualism was initiated by noted archaeologist, linguist and ethnologist Daniel Garrison Brinton who published a treatise called "Nagualism: A Study in Native-American Folklore and History" which chronicled historical interpretations of the word and those who practiced nagualism in Mexico in 1894. He identified the different beliefs associated with nagualism in some modern Mexican communities such as the Mixe, the Nahua, the Zapotec and the Mixtec.
Subsequently many studies have described Nagualism in different Mesoamerican cultures such as the Zoques and the Jakaltek, K'iche', Q'eqchi', and Tzeltal Maya. An interesting pattern has been described for some societies in which the fear of Naguals is a social factor inhibiting modernization in the community because the Naguals are believed to punish those who enter into contact with the mestizo society. Such is the case among the Jakaltek.[5].

Discussion continues on which degree nagualism represents a pre-Columbian belief system or is modelled on European popular religion. Gustavo Correa,[6] in an article published by the Middle American Research Institute at Tulane University, suggested that the concept of nagualism was not pre-Columbian, and argued that it was wholly imported from Europe, where he compares it to the medieval belief in werewolves.

However, Indigenous sources of pre-Columbian origins such as the Popol Vuh describe concepts clearly related to the modern day practice of Nagualism.[dubious – discuss]. Nonetheless, the only version of this document which has survived was transcribed well after the Spanish Conquest and may contain concepts introduced by European missionaries.[citation needed]
Kaplan[7] concluded that in Oaxaca the belief in Naguals as evil shapeshifting witches is common in both indigenous and mestizo populations. According to Kaplan, the belief in animal spirit companions is exclusively indigenous.
References


1. ^ Nutini & Roberts p. 43
2. ^ Stratmeyer 6 Stratmeyer (1977)
3. ^ see for example Stratmeyer & Stratmeyer (1977). Kaplan (1956)
4. ^ Nutini & Roberts (1993) p.43
5. ^ 1977, Dennis & Jean Stratmeyer, "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds.,Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
6. ^ Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism , Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
7. ^ Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
Bibliography
• Stratmeyer, Dennis & Jean (1977) "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds., Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
• Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism, Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
• Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
• Nutini, Hugo G. & John M. Roberts. (1993) Bloodsucking Witchcraft: An Epistemological Study of Anthropomorphic Supernaturalism in Rural Tlaxcala. Arizona University Press. Tucson. ISBN 0-8165-1197-7.
• Hoag Mulryan, Lenore, 1996, Nagual in the Garden: Fantastic Animals in Mexican Ceramics. Los Angeles, Fowler Museum, ISBN 978-0930741495.

Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
1º 1 Crocodile Tonacatecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
2º 2 Wind Quetzalcoatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaltecuhtli 2 Itztli
3º 3 House Tepeyollotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
4º 4 Lizard Huehuecoyotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tonatiuh 4 Centeotl
5º 5 Snake Chalchihuitlicue Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
6º 6 Death Tecciztecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
7º 7 Deer Tlaloc Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Centeotl 7 Tlazolteotl
8º 8 Rabbit Mayahuel Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaloc 8 Tepeyollotl
9º 9 Water Xiuhtecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Quetzalcoatl 9 Tlaloc
10º 10 Dog Mictlantecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
11º 11 Monkey Xochipilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalmecatecuhtli 2 Itztli
12º 12 Grass Patecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
13º 13 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
14º 1 Jaguar Tlazolteotl Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
15º 2 Eagle Xipe Totec Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
16º 3 Vulture Itzpapalotl Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
17º 4 Movement Xolotl Quetzalcoatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
18º 5 Knife Chalchihuitotolin Quetzalcoatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
19º 6 Rain Tonatiuh Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 1Xiuhtecuhtli
20º 7 Flower Xochiquetzal Quetzalcoatl Centeotl 2 Itztli
21º 8 Crocodile Tonacatecuhtli Quetzalcoatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
22º 9 Wind Quetzalcoatl Quetzalcoatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
23º 10 House Tepeyollotl Quetzalcoatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
24º 11 Lizard Huehuecoyotl Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
25º 12 Snake Chalchihuitlicue Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 7Tlazolteotl
26º 13 Death Tecciztecatl Quetzalcoatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
27º 1 Deer Tlaloc Tepeyollotl & Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
28º 2 Rabbit Mayahuel Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaltecuhtli 1Xiuhtecuhtli
29º 3 Water Xiuhtecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalchihuitlicue 2 Itztli
30º 4 Dog Mictlantecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
31º 5 Monkey Xochipilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlazolteotl 4 Centeotl
32º 6 Grass Patecatl Tepeyollotl & Tlazolteotl Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
33º 7 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Centeotl 6 Chalchihuitlicue
34 8 Jaguar Tlazolteotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaloc 7 Tlazolteotl
35 9 Eagle Xipe Totec Tepeyollotl & Tlazolteotl Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
36 10 Vulture Itzpapalotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tezcatlipoca 9 Tlaloc
37 11 Movement Xolotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
38 12 Knife Chalchihuitotolin Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
39 13 Rain Tonatiuh Tepeyollotl & Tlazolteotl Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
40 1 Flower Xochiquetzal Huehuecoyotl & Ixnextli Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
41 2 Crocodile Tonacatecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
42 3 Wind Quetzalcoatl Huehuecoyotl & Ixnextli Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
43 4 House Tepeyollotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tonatiuh 7 Tlazolteotl
44 5 Lizard Huehuecoyotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
45 6 Snake Chalchihuitlicue Huehuecoyotl & Ixnextli Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
46 7 Death Tecciztecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
47 8 Deer Tlaloc Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaloc 2 Itztli
48 9 Rabbit Mayahuel Huehuecoyotl & Ixnextli Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
49 10 Water Xiuhtecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tezcatlipoca 4 Centeotl
50 11 Dog Mictlantecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
51 12 Monkey Xochipilli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
52 13 Grass Patecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
53 1 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
54 2 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitlicue Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
55 3 Eagle Xipe Totec Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
56 4 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitlicue Tonatiuh 2 Itztli
57 5 Movement Xolotl Chalchihuitlicue Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
58 6 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli 4 Centeotl
59 7 Rain Tonatiuh Chalchihuitlicue Centeotl 5 Mictlantecuhtli
60 8 Flower Xochiquetzal Chalchihuitlicue Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
61 9 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitlicue Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
62 10 Wind Quetzalcoatl Chalchihuitlicue Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
63 11 House Tepeyollotl Chalchihuitlicue Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
64 12 Lizard Huehuecoyotl Chalchihuitlicue Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
65 13 Snake Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
66 1 Death Tecciztecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
67 2 Deer Tlaloc Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaltecuhtli 4 Centeotl
68 3 Rabbit Mayahuel Tecciztecatl & Tonatiuh Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
69 4 Water Xiuhtecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
70 5 Dog Mictlantecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
71 6 Monkey Xochipilli Tecciztecatl & Tonatiuh Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
72 7 Grass Patecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Centeotl 9 Tlaloc
73 8 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
74 9 Jaguar Tlazolteotl Tecciztecatl & Tonatiuh Quetzalcoatl 2 Itztli
75 10 Eagle Xipe Totec Tecciztecatl & Tonatiuh Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
76 11 Vulture Itzpapalotl Tecciztecatl & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
77 12 Movement Xolotl Tecciztecatl & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
78 13 Knife Chalchihuitotolin Tecciztecatl & Tonatiuh Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
79 1 Rain Tonatiuh Tlaloc Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
80 2 Flower Xochiquetzal Tlaloc Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
81 3 Crocodile Tonacatecuhtli Tlaloc Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
82 4 Wind Quetzalcoatl Tlaloc Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
83 5 House Tepeyollotl Tlaloc Tlazolteotl 2 Itztli
84 6 Lizard Huehuecoyotl Tlaloc Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
85 7 Snake Chalchihuitlicue Tlaloc Centeotl 4 Centeotl
86 8 Death Tecciztecatl Tlaloc Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
87 9 Deer Tlaloc Tlaloc Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
88 10 Rabbit Mayahuel Tlaloc Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
89 11 Water Xiuhtecuhtli Tlaloc Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
90 12 Dog Mictlantecuhtli Tlaloc Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
91 13 Monkey Xochipilli Tlaloc Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
92 1 Grass Patecatl Mayahuel & Xochipilli Xiuhtecuhtli 2 Itztli
93 2 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Mayahuel & Xochipilli Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
94 3 Jaguar Tlazolteotl Mayahuel & Xochipilli Chalchihuitlicue 4 Centeotl
95 4 Eagle Xipe Totec Mayahuel & Xochipilli Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
96 5 Vulture Itzpapalotl Mayahuel & Xochipilli Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
97 6 Movement Xolotl Mayahuel & Xochipilli Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
98 7 Knife Chalchihuitotolin Mayahuel & Xochipilli Centeotl 8 Tepeyollotl
99 8 Rain Tonatiuh Mayahuel & Xochipilli Tlaloc 9 Tlaloc
100 9 Flower Xochiquetzal Mayahuel & Xochipilli Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
101 10 Crocodile Tonacatecuhtli Mayahuel & Xochipilli Tezcatlipoca 2 Itztli
102 11 Wind Quetzalcoatl Mayahuel & Xochipilli Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
103 12 House Tepeyollotl Mayahuel & Xochipilli Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
104 13 Lizard Huehuecoyotl Mayahuel & Xochipilli Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
105 1 Snake Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
106 2 Death Tecciztecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
107 3 Deer Tlaloc Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
108 4 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tonatiuh 9 Tlaloc
109 5 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
110 6 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Mictlantecuhtli 2 Itztli
111 7 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Centeotl 3 Piltzintecuhtli
112 8 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaloc 4 Centeotl
113 9 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
114 10 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
115 11 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
116 12 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
117 13 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
118 1 Knife Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
119 2 Rain Tonatiuh Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaltecuhtli 2 Itztli
120 3 Flower Xochiquetzal Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
121 4 Crocodile Tonacatecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tonatiuh 4 Centeotl
122 5 Wind Quetzalcoatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
123 6 House Tepeyollotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
124 7 Lizard Huehuecoyotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Centeotl 7 Tlazolteotl
125 8 Snake Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaloc 8 Tepeyollotl
126 9 Death Tecciztecatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Quetzalcoatl 9 Tlaloc
127 10 Deer Tlaloc Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
128 11 Rabbit Mayahuel Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 2 Itztli
129 12 Water Xiuhtecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
130 13 Dog Mictlantecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
131 1 Monkey Xochipilli Patecatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
132 2 Grass Patecatl Patecatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
133 3 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Patecatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
134 4 Jaguar Tlazolteotl Patecatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
135 5 Eagle Xipe Totec Patecatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
136 6 Vulture Itzpapalotl Patecatl Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
137 7 Movement Xolotl Patecatl Centeotl 2 Itztli
138 8 Knife Chalchihuitotolin Patecatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
139 9 Rain Tonatiuh Patecatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
140 10 Flower Xochiquetzal Patecatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
141 11 Crocodile Tonacatecuhtli Patecatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
142 12 Wind Quetzalcoatl Patecatl Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
143 13 House Tepeyollotl Patecatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
144 1 Lizard Huehuecoyotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
145 2 Snake Chalchihuitlicue Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaltecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
146 3 Death Tecciztecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalchihuitlicue 2 Itztli
147 4 Deer Tlaloc Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
148 5 Rabbit Mayahuel Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlazolteotl 4 Centeotl
149 6 Water Xiuhtecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
150 7 Dog Mictlantecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Centeotl 6 Chalchihuitlicue
151 8 Monkey Xochipilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaloc 7 Tlazolteotl
152 9 Grass Patecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
153 10 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tezcatlipoca 9 Tlaloc
154 11 Jaguar Tlazolteotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalmecatecuhtli 1Xiuhtecuhtli
155 12 Eagle Xipe Totec Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
156 13 Vulture Itzpapalotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
157 1 Movement Xolotl Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
158 2 Knife Chalchihuitotolin Tlazolteotl Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
159 3 Rain Tonatiuh Tlazolteotl Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
160 4 Flower Xochiquetzal Tlazolteotl Tonatiuh 7 Tlazolteotl
161 5 Crocodile Tonacatecuhtli Tlazolteotl Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
162 6 Wind Quetzalcoatl Tlazolteotl Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
163 7 House Tepeyollotl Tlazolteotl Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
164 8 Lizard Huehuecoyotl Tlazolteotl Tlaloc 2 Itztli
165 9 Snake Chalchihuitlicue Tlazolteotl Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
166 10 Death Tecciztecatl Tlazolteotl Tezcatlipoca 4 Centeotl
167 11 Deer Tlaloc Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
168 12 Rabbit Mayahuel Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
169 13 Water Xiuhtecuhtli Tlazolteotl Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
170 1 Dog Mictlantecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
171 2 Monkey Xochipilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
172 3 Grass Patecatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
173 4 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tonatiuh 2 Itztli
174 5 Jaguar Tlazolteotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
175 6 Eagle Xipe Totec Xipe Totec & Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 4 Centeotl
176 7 Vulture Itzpapalotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Centeotl 5 Mictlantecuhtli
177 8 Movement Xolotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
178 9 Knife Chalchihuitotolin Xipe Totec & Quetzalcoatl Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
179 10 Rain Tonatiuh Xipe Totec & Quetzalcoatl Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
180 11 Flower Xochiquetzal Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
181 12 Crocodile Tonacatecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
182 13 Wind Quetzalcoatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
183 1 House Tepeyollotl Itzpapalotl Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
184 2 Lizard Huehuecoyotl Itzpapalotl Tlaltecuhtli 4 Centeotl
185 3 Snake Chalchihuitlicue Itzpapalotl Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
186 4 Death Tecciztecatl Itzpapalotl Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
187 5 Deer Tlaloc Itzpapalotl Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
188 6 Rabbit Mayahuel Itzpapalotl Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
189 7 Water Xiuhtecuhtli Itzpapalotl Centeotl 9 Tlaloc
190 8 Dog Mictlantecuhtli Itzpapalotl Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
191 9 Monkey Xochipilli Itzpapalotl Quetzalcoatl 2 Itztli
192 10 Grass Patecatl Itzpapalotl Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
193 11 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itzpapalotl Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
194 12 Jaguar Tlazolteotl Itzpapalotl Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
195 13 Eagle Xipe Totec Itzpapalotl Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
196 1 Vulture Itzpapalotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
197 2 Movement Xolotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
198 3 Knife Chalchihuitotolin Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
199 4 Rain Tonatiuh Xolotl & Tlalchitonatiuh Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
200 5 Flower Xochiquetzal Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlazolteotl 2 Itztli
201 6 Crocodile Tonacatecuhtli Xolotl & Tlalchitonatiuh Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
202 7 Wind Quetzalcoatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Centeotl 4 Centeotl
203 8 House Tepeyollotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
204 9 Lizard Huehuecoyotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
205 10 Snake Chalchihuitlicue Xolotl & Tlalchitonatiuh Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
206 11 Death Tecciztecatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
207 12 Deer Tlaloc Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
208 13 Rabbit Mayahuel Xolotl & Tlalchitonatiuh Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
209 1 Water Xiuhtecuhtli Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli 2 Itztli
210 2 Dog Mictlantecuhtli Chalchihuitotolin Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
211 3 Monkey Xochipilli Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue 4 Centeotl
212 4 Grass Patecatl Chalchihuitotolin Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
213 5 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitotolin Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
214 6 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
215 7 Eagle Xipe Totec Chalchihuitotolin Centeotl 8 Tepeyollotl
216 8 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitotolin Tlaloc 9 Tlaloc
217 9 Movement Xolotl Chalchihuitotolin Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
218 10 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitotolin Tezcatlipoca 2 Itztli
219 11 Rain Tonatiuh Chalchihuitotolin Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
220 12 Flower Xochiquetzal Chalchihuitotolin Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
221 13 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitotolin Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
222 1 Wind Quetzalcoatl Chantico Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
223 2 House Tepeyollotl Chantico Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
224 3 Lizard Huehuecoyotl Chantico Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
225 4 Snake Chalchihuitlicue Chantico Tonatiuh 9 Tlaloc
226 5 Death Tecciztecatl Chantico Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
227 6 Deer Tlaloc Chantico Mictlantecuhtli 2 Itztli
228 7 Rabbit Mayahuel Chantico Centeotl 3 Piltzintecuhtli
229 8 Water Xiuhtecuhtli Chantico Tlaloc 4 Centeotl
230 9 Dog Mictlantecuhtli Chantico Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
231 10 Monkey Xochipilli Chantico Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
232 11 Grass Patecatl Chantico Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
233 12 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chantico Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
234 13 Jaguar Tlazolteotl Chantico Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
235 1 Eagle Xipe Totec Xochiquetzal Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
236 2 Vulture Itzpapalotl Xochiquetzal Tlaltecuhtli 2 Itztli
237 3 Movement Xolotl Xochiquetzal Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
238 4 Knife Chalchihuitotolin Xochiquetzal Tonatiuh 4 Centeotl
239 5 Rain Tonatiuh Xochiquetzal Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
240 6 Flower Xochiquetzal Xochiquetzal Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
241 7 Crocodile Tonacatecuhtli Xochiquetzal Centeotl 7 Tlazolteotl
242 8 Wind Quetzalcoatl Xochiquetzal Tlaloc 8 Tepeyollotl
243 9 House Tepeyollotl Xochiquetzal Quetzalcoatl 9 Tlaloc
244 10 Lizard Huehuecoyotl Xochiquetzal Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
245 11 Snake Chalchihuitlicue Xochiquetzal Chalmecatecuhtli 2 Itztli
246 12 Death Tecciztecatl Xochiquetzal Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
247 13 Deer Tlaloc Xochiquetzal Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
248 1 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
249 2 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
250 3 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
251 4 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tonatiuh 8 Tepeyollotl
252 5 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlazolteotl 9 Tlaloc
253 6 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
254 7 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Centeotl 2 Itztli
255 8 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
256 9 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Quetzalcoatl 4 Centeotl
257 10 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
258 11 Knife Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
259 12 Rain Tonatiuh Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
260 13 Flower Xochiquetzal Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Citlalinicue 8 9 Tepeyollotl & Tlaloc

Няма никакво съмнение, че смъртта е най-голямото предизвикателство пред което е изправено нашето същество. Страната от която никой пътник не се е върнал ни хвърля в смут и съмнения. Срещайки предизвикателството на смъртта нашите начинания се стъписват, а постиженията избледняват и се губят. Няма рецепта и подход, не разполагаме с надеждни и изпитани средства за да се справим така както в света на познатото. Нещо повече, колкото повече мислим за това и търсим решение, толкова повече се разколебаваме.Смъртта е далечна и абстрактна и в същото време абсолютна реалност която не може да бъде отхвърлена. Това е разликата с другите реалностти на познатия ни свят, където всяка идея може да бъде подложена на съмнение и всяко действие да намери своята противоположност.
Способността на смъртта да бъде ежедневна възможност и в същото време безкрайно отдалечена от делничното ни съществуване прави живота ни поносим, но това не отменя факта, че всички наши действия са под нейното неизбежно присъствие, покривайки спектъра от нашето делнично поведение.
Целия арсенал от познати възможности които света ни предлага за решаване на проблеми и рецепти за щастие избледнява пред полъха на смъртта, превръщайки успехите и щастието миг пред вечността.
Единствения ресурс който ни е даден за неопределено време преди смъртта е времето. В сравнение с безкрайността този ресурс изглежда малък и незначителен. На пръв поглед времето от житейския ни път до смъртта като русурс е нещо твърде кратко и ограничено. Но зад тази малък период от който ни остава има един безпорен факт, това време е неопределено. Отношението ни към времето преди смъртта като нещо кратко и неопределено може да се окаже една илюзия, която да предопредели характера на срещата ни със смъртта.Линейното време
Ние не се раждаме с чувството, че времето тече линейно и с усещането за хода на света. Началните години от живота ни протичат в настоящето. Постепенно линейното усещане се научава и постепенно се формира като отношение към времето. Колкото повече се утвърждава линейния ход на времето, толкова повече се счита, че ние съзряваме. Минаваме през различни етапи за да забравим началното усещане за настояще, като се учим да измерваме времето с часовник и решаваме например задачи свързани с времето, изминатия път и скоростта. Изработваме си ежедневен ритъм и колкото по-дисциплинирано се придържаме към него, толкова повече навикваме към идеята, че времето е нещо което тече постоянно, подлежи на измерване и светът си има своя постоянен ход.
Ритъмът на света вече ни е завладял в по-зряла възраст, когато започва истинска надпревара с времето. Тогава започва борба с хода на времето което се опитваме да задържим за да не отлитат хубавите моменти в живота ни и в опит да ги умножим.За да бъдем с хода на времето използваме най-различни начини да го изхитрим. Това включва и технически средства – бързи автомобили, мобилни връзки, Интернет комуникации и всичко до което можем да се доберем като техническо изобретение.
Времето е пари и когато започнат да пристигат сметки от задължения които не успяваме да изплатим навреме чувстваме как то ни притиска да бързаме. Налага се да се работи по-ефективно или на повече от едно място. Ако сме в организация се налага оптимизиране на бизнес процесите, съкращаване на разходите и търсене на още по-висока производителност и ефективност в работата.Мъжкия и женския подход в съкращаването на времето
Мъжете и жените имат различен подход в борбата с овладянавето на времето. По различен начин те свиват временните интервали и скъсяват процесите. Мъжкия подход е свързан с висока концентрация в едно направление. Мъжете са по-ограничени но, по-задълбочени. Те свиват времето като се концентрират в дадена задача.

Жените от друга страна са майстори на паралелните процеси. Една жена едновременно върши и мисли за много неща. Това е техния начин по който съкращават, свиват времето. И двата подхода не са универсални и за да се постигне ефективност при свиването на времето един истински майстор трябва да може и двете. За да се постигне това обаче трябва да надпмогнем и се приборим с ограниченията на мъжката или женската си природа. На всеки това което му пречи е различно.Двете фалшиви лица на времето
Способността да се концентрираме за мига и да извличаме всичко от него в решителния момент е част от дебненето в света на дивите животни. Един крокодил е в състояние да стои с часове във водата без да издава присъствието си за да издебне стадо от антилопи, което ще дойде на водопой. Когата момента настъпи в един кратък миг цялата енергия се концентрира в атаката.

Времето не е само свиване, съкращаване и надпреварара за секунди, но и чакане. И това е обратната страна на свиването, неговото разтягане. Докато при свиването на времето има мъжки и женски подход, то изглежда, че при разтягането нещата са еднакви макар да има много нюанси.
Разтягането, разпъването на времето като ластик е неправене на свиването, борбата със секундите за висока скорост. Ако трябва да направим асоциация със социални модели то свиването на времето е ежедневния ритъм на обичайната активност и бизнеса, а неговото разпъване са почивните дни в Събота и Неделя. Разпъването е отпуска за някои, а за други отказ от активно участие в светските дела. Например едно доброволно отшелничество и посвещаване на някаква абстрактна вяра е форма на разпъване на времето.Тези две лица на времето не атакуват нашата представа за неговата линейност. Те само внасят елемент на корекция в представите ни, че времето тече линейно, но сме склонни да признаем не с еднаква скорост. То не е монотонно, защото има забавяние и забързвания. И те се измерват и придобиват социален и делови смисъл като почасово заплащане, месечна заплата или заплащане за изработка. Този допълнителен аспект за хода на времето не нарушава началната презумция за линейния ход на времето. Върха на тържеството на линейния модел е еднообразието в ежедневието. Усещането, че света е един и същ и не се променя.Независимо дали сме от страната на онези които натискат педала на газта или от онези които търсят спокойните води ние нямаме начин да преодолеем линейното усещане за времето, ако имаме опит със само едната от неговите страни – само свиване или само разпъване.За да се запознаем с истинското лице на времето се налага да отхвърлим и двете негови маски с които то ни се представя. За тази цел трябва да ги използваме активно докато ги опознаем и разберем тяхната привидност. Всъщност годините прекарани в преследване на задачи, постигане на цели, борба с времето, са години в които се изправяме с нашето усещане за хода на времето. В зависимост от усета ни, е възможно да боравим както със забързаната част на времето, така и да искаме определени събития да се забавят и да се наложи чакане търпеливо. Така да съчетаем полагане на активни усилия и очакване на шанс. Така е възможно да се работи и с двете маски на времето заедно, ако нашето усещане за времето е балансирано. При балансирано усещане в един случай се налага да поставим едната маска, а в друг другата. Тази ситуация на изчакваща забързаност или забързано изчакване е много особенна. Тя е индикатор който дава надежда, че въпреки сме забравили усещането за времето като безкрайно настояще, то имаме все още шанс да си го припомним и дори да спрем хода на времето и потока на света.

Ако балансиран тип поведение е част от ежедневието ни и ние непрекъснато свиваме и разтягаме времето е възможно да изпитаме моменти когато двете маски на времето падат и линейната представа за хода на времето да започна да губи сила в определени моменти или дори случки. Така се връщаме отново към усещането за

Безкрайното настояще
Ако ежедневието ни е запълнено от безброй забързвания и изчаквания, разпъвания и свивания е възможно да започнем да изпитваме моменти и кратки усещания, че сме в състояние на нечие време. Спиране на линейното усещане за потока на времето и спиране на света. Спирането на света, ако се осъзнае като лично преживяване е критичен момент след който линейната представа за времето вече не може да се възстанови напълно. Спирането на времето, дори и като бегло усещане е навлизане в безкрайното настояще. Безкрайното настояще е истинското лице на времето и по ирония точно тогава времето всъщност изчезва и смисълът който му придаваме вече се разпада.Преживяването в безкрайното настояще руши разбирането ни за времето като линеен процес. Това усещане извън времето е по-силно от преживяванията в потока на времето и света. Ако усещането се повтаря, то се натрупва и нарушава еднообразието в ежедневието ни. Живота става по-цялостен и богат, но точно това ни въвлича още по-близо до усещането за смъртта.
Смъртта се намира точно в безкрайното настояще и успява да се заеме възможно най-изгодна позиция за да се протегне до всички възможности които има линейния модел . В моментите на преживявания в безкрайното настояще, когато потока на света спира сме потопени в една безкрайност, която няма ход ние сме с лице срещу смъртта и водим невидима битка с нея. В безкрайното настояще реалността на смъртта се чувства най-силно, а нещата от света започват да придобиват не толкова реален смисъл. Те започват да изглеждат далечни, неистински и илюзорни. Живота който сме живели става далечен спомен и илюзия в зоната на безкрайното настояще, където събитията от живота ни вече не могат да се превъзпроизведат във представите ни. Това е присъствието на смъртта.Предизвикателството на смъртта
Смъртта не ни убива. Убива ни невъзможността да си припомним живота който за нас е бил в линейното време когато сме в зоната на безкрайното настояще. Така представата ни за смъртта като край на живота ни трябва да се предефенира като край на представата ни за хода на събитията които си мислим че са станали в реда който си мислим, че са станали. Предизвикателството което ни отправя смъртта е да излезем извън тесните си наложени ограничения и модели и да разширяваме зоната извън тези модели, за да достигнем безкрайното настояще, което предефенира всички събития. Ако успеем да свържем миналото си, бъдещето си и настоящето в едно и навлезем в настоящето имаме шанс да отговорим на основното предизвикателство което ни отправя смъртта, да победим представите си за времето и хода на събитията.Всичките ни представи за смъртта като край на живота ни са верни когато се отнася до събития в линейното време. Но за събития извън линейното време в огромната си част нелепи. Това усещане е особенно силно ако изпитаме разпада на времето преживе, така известното спиране на света. Тогава усещането, че смъртта е края не е толкова силно. Започва да се руши и усещането, че времето преди смъртта е ограничено и неопределено. По-скоро се изпитва усещане, че времето е нещо безкрайно, което може да разпъваме и свиваме, а като завършек е нещо конкретно и определено свързано със смъртта, която стои на една ръка разстояние. Ако така преобърнем усещането за времето вече сме си припомнили какво сме изпитвали в ранно детство.
Това е първото надмогване и първото преодоляване на собствената ни ограниченост преди смъртта. Ако не спечелим личната си битка с времето преди смърта няма да разбием еднообразието на живота, няма да излезем извън потока на света, няма да го спрем, губим шанса да станем творци на собствената си природа и в крайна сметка няма да сме подготвени за безкрайното настояще.В крайна сметка вместо да гадаем какво е смъртта и да се отвличаме по абстрактни теории и предположение ние имаме безценен подарък. Имаме нашето време преди смъртта. Никой не може да ни отнеме този шанс и нямаме никакви оправдания, че не сме го използвали. Можем да го разтягаме до безкрай и да го свивеме в една точка докато то започне да се разпада. Когато времето се разпадне окончателно нашето време изтича и пресичаме прага към безкрайността.Срещата с безкрайното време се извършва непрекъснато. Ние живеем в него, но приучени към усещането за линейност и последователност на събитията безкрайното настояще ни убягва. Докато усещането за линийност и поток на събитията се научава, то обратния процес не се научава. Няма практика или някакъв вълшебен трик, който да ни изведе обратно от потока на времето и то да спре. Спирането на света и времето не се учи, учи се възприемането на безкрайността като поток. Въпреки, че няма техника и способи за спиране на света, могат да се отделят различни симптоми предвещаващи изчерпването на линейното възприемане на събитията. Тези симптоми са отделни примери които могат да имат различна тежест и смисъл според индивидуалното усещане за времето. В крайно сметка смисълът който придаваме на нещата в голяма степен зависи от начина по който усещаме хода на света.Скъсяване на дистанцията между минало и настояще
Скъсяването на дистанцията между минали и настоящи преживявания е един от предвестниците на спирането линейния ход на времето. Ако от време на време започнете да си спомняте приживявания станали в живота ви преди десетилетия и те изглеждат еднакво силни като настоящите това е сигурен знак че линейното време започва да се свива. Ако нямате проблем да си спомните живо събития и да ги преживеете отново, това значи, че миналото и настоящето започват да се сближават и в някои елементи дори сливат. Възможно е да се получи усещане, че целият личен живот е като на длан и може да се черпи от него. Това е сериозно изпитание за здравия разум, защото най-вероятно стабилните възгледи за нещата които са се оформили напоследък са минали през различни периоди докато се формират. Силните спомени от миналото връщат към стари забравени възгледи и се възстановява многопластовост във отношението към уж вече ясни неща. Тази многопластовост прибавя, широчина и задълбоченост, която излиза извън рамките на черно-бялото, ясното Да или Не. Стари събития, впечатления и емоции могат да се възстановят лесно, а текущи могат да преминат на втори план и да се забравят за известен период.

Ако речта на Барак Обама когато той призова „Америка, ти не можеш да обърнеш гръб“, ви навява спомени за друга реч, на един друг представител на Демократическата партия Джон Ф. Кенеди „Питайте, не какво може страната ви да направи за вас, а каква можете вие да направите за страната си“ и вие си пропомняте знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг „Аз имам мечта“. Ако това ви звучи актуално, като днес, тук и сега добавяте поне три пласта линейно време в едно усещане.Няма значение в коя област ви са спомените и какви са примерите. Ако скъсяването на дистанцията между минали и настоящи събития се задълбочи, това внася елемент на неудобство, поради нуждата непрекъснато да си припомняме какво тече в момента и кое е актуално. Това неудобство се компенсира с по-голяма богатство на усещанията, по-цялостно възприемане на настоящето и по-пълно изживяване на момента. Времето вече не се изплъзва, а намираме удоволствия в преживяването на моментите такива каквито са. Живота придобива пълнота и очарование, което не сме очаквали когато сме били в по-голяма степен обхванати от потока на времето.Кръговратът на сезоните
Спирането на кръговрата на сезоните е още по-явен предвестник към спирането потока на света.
Ако през Януари спомените за Юлските жеги са живи и близки,
ако през Февруари, Августовската отпуска е пред очите ви,
ако през Март, Септемврийското слънце и в спомените ви,
ако през Април, все още сте впечатлени от Октомврийското циганско лято,
ако през Май, си спомняте за Ноемврийските мъгли,
ако през Юни, ви избиват коледни Декемврийски настроения,
ако през Юли, си спомняте онези студени Януарски дни, толкова контрастиращи с жегата,
ако през Август, сте под емоции около Февруарските празници,
ако Септември, ви напомня за първите топли дни на Март,
ако през Октомври, пред очите ви са първите пролетни птици и техните песни,
ако Ноември, ви навява мисли за поредицата от Майски празници и абитуриентски балове,
ако през Декември, изникват спомени за началото на летния сезон,
то най-вероятно кръговратът на сезоните вече не е това което е бил преди.Още една от маските на потока се сваля и сезоните започват да се сливат. Тяхното редуване е начинът по който се проявява единствения сезон, този на настоящето.Заличаването на денонощието
Заличаването на линейние поток на времето в рамките на денонощието е едно от последните убежища зад които е кодирано линейното усещане за времето.
Възможно е вие да сте силен в първата половина на деня, но напоследък да забелязвате, че творческата ви активност идва в края на работния ден.
Ако се засилва преди да си легнете, и ако лягайки в леглото през нощта си поставяте задачи, които трябва да решите докато спите,
ако отваряйки очи сутрин рано чувствате полъхът на ново творческо вдъхновение, защото решенията се стичат към вас, то
това е признак че вашата по-силна част от денонощието се измества към съня. Най-вероятно истинските решения за живота ви всъщност да се вземат точно по време на сън. Тогава със сигурност вашата спяща половина набира сила и тя определя решенията, дори това да не се осъзнава.

Ако вашите наблюдения показват, че деня минава в рутина, когато не се вземат никакви важни решения свързани с живота ви, а само такива свързани с ежедневните задължения, ако по-силната част е времето е през нощта когато спите, то това значи, че имаме поврат и нашето същество спи през деня, а през нощта живее истинския живот.

Ако се балансира еднакво добре с решенията които се вземат през деня и през нощта, и те станат еднакво важни, и еднакво решаващи, то линейния поток на времето в рамките на денонощието е изправен пред безкрайното настояще. Започва да се губи усещането за ограниченост на времето в рамките на интервали от време които са много близки. Това е значителна разлика от първите два примера, при които години и месеци ни предпазват от пълно сливане на разликите. Когато усещането за линейност и поток на времето започне да се губи в рамките на денонощието навлизаме в безкрайното настояще много по-често и света започва да спира.Обикновените нещаСигурен признак за нарастващо спиране на времето е значението което прeдавате на обикновенните неща. Много е възможно изкуствените и крещящи неща от живота да спрат да ви впечатляват. Неща в които се инвестират огромни усилия и са постижения на света, на неговия линеен поток могат да ви се сторят незначителни и пренебрежимо малки. Много е възможно да бъдете привлечени от банални на пръв поглед неща, като полетът на птица или поривите на вятъра. Ако вървейки по улицата сред множеството последната марка спортна кола не ви впечатлява толкова, колкото подскоците на едно обикновенно врабче например, е възможно да изпитвате излизане от усещането за линейност на времето. Още повече ако базирате ежедневните си решения на основата на такива незабележими за социално адаптирания индивид събития, то определено вашето усещане за безкрайност е по-силно и побеждава всички трикове които по някакъв начин са ви накарали да си усещате, че времето ‘тече’. Ако да зададеш умен въпрос, вече не ви се струва забавно, ако да мислиш вече не е толкова интересно и ако погледа ви изчерпва всичко, защото чувствате, че вече всичко е казано и направено, вие не сте далеч от оня център, по-скоро източник и баланс, който поражда всичко и при който всяко породено се завръща неизбежно.
От всички обикновенни неща спирането на потока на света е най-обикновенното. В същото време е най-недостижимото от гледна точка на приученото ни към линейност мислене и възприятие което свързва света в паяжина от причини и следствия.

Връзката с безкрайността

Когато линейното време започва да чезне, спирането на потока изглежда като нашето най-естествено състояние. То не изисква никакви усилия от наша страна, но не може да бъде идентифицирано с ленност или мързел, а е по-скоро връщане към естествено и обикновенно състояние. Това е състояние на съгласие между нас и света. Състояние при което ние разбираме какво става и сме разбрани без да се налагат уточнения. Така както се чувстваме, такъв е света и такъв какъвто е света, така се чувстваме. Ако някой някъде е щастлив една малка частица от неговото усещане се придава и на нас. Ако някъде някое живо същество страда, неговото страдание по някакъв начин рефлектира и в нашето усещане. Колкото по-далече сме от усещането за линейното време и причинно-следствените връзки, толкова сме по-чувствителни към неща извън конкретното ни битие. Неща идващи от далече.

The Myth
The Quetzalcoatl Myth is the Great Epic of Mesoamerica. It describes events which took place in the city of Tollan Xicocotitlan (Tula, Hidalgo) in the north of the Valley of Mexico near the end of the Tenth Century. Long thought to be completely mythological, modern research from the 1930s onward has provided a solid factual basis for some of the key events. Much, however, remains wrapped in mystery. All we have to tell us of the legendary Ce Acatl Topiltzin Quetzalcoatl comes from a handful of pre-Columbian sources (perhaps no more than twelve), subsequent Aztec accounts written 500 years later (heavily influenced by Christianity), and the archaeological record (extremely fragmentary). No complete written version of the Myth survived the Spanish Conquest in 1519, with the possible exception of the „Legend of the Suns,“ a pictorial account much like the Mixtec codices. Although the original text did not survive the book-burnings, we do have an Aztec priest’s account of the story which appears to have been the priest’s explanation of the pictorial book.

I have attempted to assemble the fragments and versions of the myth into something resembling a coherent whole. For a far more detailed version, I can recommend „History and Mythology of the Aztecs – The Codex Chimalpopoca“ translation and commentray by John Bierhorst, which is available from www.amazon.com. But…on to the Myth.

Mixcoatl
The myth begins, like so many other myths, before the birth of its central figure, Topiltzin. We are given a short account of the events of Topiltzin’s father’s life, the famous Mixcoatl. Mixcoatl often appears in the Mixtec codices, as well as the Aztec’s mythology. His name–“cloud serpent“–may be more of a title than an actual name, just as Quetzalcoatl– „feathered serpent“–was a title held by many different rulers during the Toltec era. Mixcoatl may have been a Chichimec lord, or a ruler of the early Toltec capital of Culhuacan. Still considered to be mythological by many experts, Mixcoatl is something of a misty figure: he is frequently mentioned as being the father of Topiltzin and legend has it that a huge statue of the god-king was to be found at Cholula, a city closely associated with the Quetzalcoatl cult. Wherever he came from, he was clearly a powerful warlord by the time of Topiltzin’s birth.

Mixcoatl proceeds to make conquests, eventually becoming powerful enough to marry into the early Toltec aristocracy. His young wife, Chimalman, a princess of the branch of the Toltecs who ruled Culhuacan, gives birth to Topiltzin, who bursts from her chest fully armed and prepared to join his father Mixcoatl’s armies. Chimalman dies four days after Topiltzin’s birth, a fate which many women suffered in pre-Columbian (and post-Columbian) Mexico. Legend places his birth at Xochicalco, the great Classic Era city. Topiltzin proves himself an able warrior at a very young age, taking captives for sacrifice at Xicalanco, a place name whose physical location has not yet been identified. Mixcoatl and his son wage numerous successful campaigns, creating a Toltec empire which encompasses most of the Valley of Mexico. The archaeological record supports such a series of conquests, as it is about this time (c. 950AD) that we see an explosion of Toltec influence in Mesoamerica. In fact, it is about this time that we see the „War of Heaven“ taking place in the Mixtec codices (Nuttall, Vindobonensis), as well as pronounced Toltec influences at El Tajin. It is very likely that some of these conquests (though most likely the conquests were in a limited geographical area) were lead by Mixcoatl. Even if we do not have definitive, exact descriptions of his military campaigns, it does seem clear that Mixcoatl was a very successful warrior, in that his name was remembered for 500 years.

The Mimixcoa
But Mixcoatl is eventually betrayed and murdered by his 400 brothers (the Mimixcoa) who then go in search of Topiltzin intending to kill him as well. A civil war ensues in which Topiltzin tricks his uncles in a battle on top of a temple, and sacrifices them by cutting them open and smearing their bodies with chili peppers. After his victory, he hunts down the rest of his uncles, kills them, and then recovers his father’s bones which the Mimixcoa had hidden. He founds a great temple as memorial to his father. He then sets off to „make conquests,“ in the words of the anonymous Aztec priest who interpreted the „Legend of the Suns“ to the Spanish.

Conquests
Topiltzin, now at the head of elite groups of the Jaguar and Eagle warrior cults, drawn from the unified Toltec nations, proceeds to make conquests in the Valley of Mexico, Puebla, Cholula, and along the Gulf Coast at Coatzalcoalcos. After annexing the Itza people and their merchant fleets at Acallan, Topiltzin and his armies reach as far as Chichen Itza, the capital of the Yucatan Maya. Topiltzin conquers the Maya, and builds an exact duplicate of his capital at Tula near the sacred Well of Sacrifice at Chichen Itza. Now known as Kulkulcan, the Feathered Serpent, he apportions kingdoms to his new allies and loyal followers such as the Jaguar Priests of the Quiche Maya, whose history is recorded in the Popol Vuh. At last, after years of war and conquest, he dies in Acallan–the land of the Red and the Black, the Maya Country.

Tezcatlipoca
But the empire Topiltzin left behind is soon wracked by internal power struggles. A strange Chichimec sorcerer, Tezcatlipoca, has come from the North He proceeds to work mysterious and evil deeds upon the Toltecs. He disguises himself as a naked Huaxtec merchant in order to seduce Huemac (Topiltzin’s heir) Quetzalcoatl’s daughter. He changes himself into a great corpse whose decomposition sickens and kills the Toltecs. He shows Huemac his own reflection in a „smoking mirror“ in which Huemac sees himself as he has truly become: old, frail, ugly. Tezcatlipoca convinces Quetzalcoatl to take a few sips of a sacred wine, and then to have more, five cups in all. A drunken Huemac commits incest with his sister and falls into deep spiral of remorse. Many more of the Toltecs die, victims of Tezcatlipoca’s malice which Huemac Quetzalcoatl, now grown old, is unable to combat. The Huaxtec trader mentioned before becomes a powerful warlord despite Huemac’s attempts to send him to his death in battle, and Huemac’s power further weakens.

The Fall of Tollan
Sensing the imminent collapse of his empire, Huemac causes the city of Tollan to be razed rather than let it fall into the hands of Tezcatlipoca and his followers, the Chichimecs. All the great temples are destroyed, all the sacred books and treasures of the realm are hidden high in the mountain valleys. Huemac and his few loyal followers flee the ruined capital towards the Gulf Coast. At every stop, Huemac is harassed by the demonic minions of Tezcatlipoca, and is forced to give up his knowledge of craft and science and the arts. Huemac’s loyal Nonoalco followers, forced to flee with him, perish one by one in the cold passes between the Volcanos Ixtaccihuatl and Popocapetl. Arriving broken, powerless, and alone on the Gulf Coast at Acallan, Huemac immolates himself in a sacred bonfire and rises up to become Venus, the Morning Star. Or flees to Chapultepec and hangs himself. Huemac is referred to as „Quetzalcoatl“ in the Florentine Codex, which has caused endless confusion between him and his father Topiltzin. Whichever the case, with the death of Huemac, the Toltec Era comes to an end.

Such is a highly romantic reconstruction of the Quetzalcoatl Myth.

A Mesoamerican Christ
Quetzalcoatl is to the New World what Christ is to Europe: the center of a religious cosmology and the pre-eminent symbol of the civilized nations of Mesoamerica. Both were considered to be men who ascended into heaven upon their death; Christ to sit at the right hand of God, Quetzalcoatl to become the Morning Star. Both were tempted by evil powers; Christ by Satan, Quetzalcoatl by the wizard-god Tezcatlipoca. And both were prophecied to one day return to earth, Christ as the Prince of the Kingdom of Heaven, Quetzalcoatl as a god-king returned to claim his kingdom in Central Mexico. To understand the life and teachings of Jesus Christ is to understand Christianity, the root religion of what we refer to as Western Civilization. To understand the life and mystery of Quetzalcoatl is to understand the religious thought of what we call Mesoamerica.

The Feathered Serpent
The figure of the feathered serpent predates Topiltzin by at least 500 years. With an archaeological history stretching from the Temple of Quetzalcoatl (100-200AD) at Teotihuacan until the founding of Tula Tollan (c. 700AD), and a written history extending from the beginnings of the Toltec state to the end of the Aztec Empire (1520), Quetzalcoatl is the best known of the pantheon of gods who appear throughout pre-Columbian archaeology. In the days after the fall of the Toltecs, Quetzalcoatl as the Feathered Serpent became the symbol of legitimate authority, a kind of coat of arms for any ruler who pretended to power beyond the circuit of his own walls. The Aztecs considered themselves the descendents of this political tradition, even if Huitzilopochtli (a later version of Tezcatlipoca) had become their primary tribal god.

Who is the god Quetzalcoatl? Very little has come down to us 500 years later. The physical evidence of stone carvings and glyphs is weathered and often extremely difficult to decipher, the written evidence has been destroyed, altered or perhaps never existed at all. A long-nosed god appears on stelae at Tikal and Quiriga and several other Maya sites, perhaps as a direct influence the Olmeca-Xicallanca, but this god may not be Quetzalcoatl and indeed has few of the monumental aspects of the flying serpents of Teotihuacan. The descendents of the builders of the Pyramids of the Sun and Moon carved snake heads surrounded by feathers on their Quetzalcoatl Temple, but had no identified system of writing which might have cast light on the role of the worship of the plumed serpent in their gigantic city of Teotihuacan („where the gods were made“). What is clear however is that the plumed serpent was a symbol of political power, and wherever he appeared carved in stone, signs of ritual human sacrifice would be found nearby. Many researchers who had believed in a more peaceful, mercantile-based society at Teotihuacan were startled by the discovery of over 200 sacrificial victims buried at the corners of the Temple of Quetzalcoatl in 1988, most warriors with their hands tied behind their backs. It is clear that by this time (c. 250 AD), Quetzalcoatl had assumed major importance and a military cast, being the god of warriors rather than priests. It appears that Quetzalcoatl continued to be the focus of religious worship until the fall of the city sometime in the 8th century, an event which is considered to be the birth of the Fifth Sun, the Sun of the Toltecs.

The Texts
Did Quetzalcoatl have his own developed mythology at Teotihuacan? If so, was it a lost original of the later tale of the god-king of Tula? Repeated motifs are common in Mexican mythology. The story of the 400 brothers of Mixcoatl has an exact parallel in Aztec mythology, as does the story of Quetzalcoatl bursting from his mother’s chest, only called Huitzilipochtli. The literature which was passed down to succeeding generations of Toltec/Chichimec/Mixtec/Aztec priests was transmitted by means of „magic books“, books painted on gate-folded animal skin or bark using pigments and plant dyes. These books do not have accompanying written „text“ in the same sense as modern books, however. They have been thought to function as „guides“ or supplements to oral tradition. The Toltec and Aztec magic books which might have contained illustrations of Quetzalcoatl legends handed down via oral traditions from previous eras were for the most part destroyed by Spanish priests (and by the Aztec’s enemies) who followed after Hernan Cortes and the conquistadors. These priests, bent on suppressing and then eliminating a religion which they viewed as „satanic“ and whose chief gods were considered „demons“, were only too successful. A bare handful of pre-Columbian codices survived, the most significant of which produced by Mixtec artists in the Valley of Oaxaca, the valley given to Hernan Cortes as a cosulation prize. Perhaps out of a sense of admiration for the cultures which he had helped to obliterate, or perhaps as an attempt to further impress the Spanish Crown with the legends of the peoples he had conquered, Cortes sent several of these codices Europe in the early days of the Colonial Era which is how the Codex Nuttall, and perhaps the Codex Vindobenensis I survived the bonfires. These books, however, appear to deal with the Toltecs descendents, and only refer back to the days of Quetzalcoatl in mythological terms.

The Spanish Priests
Much has been made of the book-burnings. In defense of the Spanish clergy it is difficult to expect that priests, friars or even well-educated bishops such as Diego de Landa could have understood or appreciated or even tolerated a religion which represented its most sacred deities as complicated monsters frequently shown consuming their worshippers. The preists of this religion also performed human sacrifices by excising the living heart from the chest of captives taken from enemy tribes. That these priests worshipped in temples decorated with the dismembered remains of those sacrifices (as reported by Bernal Diaz, one of Cortes’ soldiers) convinced the earliest of the priests and soldiers that the Mexicans were not human. To the early Spaniards, it must have appeared as if the whole of Mexican religion were dedicated towards providing sacrifices for their frightening gods under the implicit threat that if these sacrifices were not provided, the gods would allow the sun to fail, bringing the world to an end. Which, assisted by the Spaniards, it did.

The Aztecs
But what the Spaniards saw was an aberration, a distorted Aztec version of an earlier religion. Even the neighboring states, who practiced similar sacrifices, regarded the Aztec’s wholesale massacres of thousands of victims as abhorrent, one of the many reasons they were so willing to help Cortes in his campaigns against the Aztecs. It is no surprise that these nations were willing participants in the burning of the Aztecs sacred books, as these sacred books likely contained justifications, and even glorification of the Aztec’s fanatic devotion to sacrificing captured enemies. Aztec accounts of great sacrifices of the past mentioned festivals in which tens of thousands of victims went to the altar. Their neighbors may have well viewed this not as religious dedication, but as a political means of draining their neighbor’s manpower.

Cultural Revisionism
The Spaniards very quickly moved to break this power. The motivation for Sahugan’s great „Historia de las cosas de Nueva Espana“ is to give a better understanding to missionaries of Mexican religion, society and politics in order to more effectively combat it, and replace it with Christianity. It is in this light that Indian attempts to rehabilitate the image of the god Quetzalcoatl can be seen for what they are: a campaign on the part of the post-conquest Indian aristocracy to make Quetzalcoatl more palatable to the Spaniards, as most members of this aristocracy traced their descent from Topiltzin Quetzalcoatl. To be the lineal descendent of a heart-sacrificing god-emperor might provide a convenient context for removal from power. A Quetzalcoatl who appeared to be a lost Christian saint might prove that the Aztec aristocracy were truly Christians at heart, and deserved to continue in power. It’s interesting to note that the chronicler Don Alvarado de Ixlilxochtli himself was a descendent of the once all-powerful god-kings of Tezcuco in the Valley of Mexico, and was still in possesion of many of the official state documents (and some of its authority) in the late 16th century, two generations after the Conquest.

The Toltecs
The Toltecs themselves were considered a legendary race of superhuman beings until relatively recently. Even Linda Schele, the great Mayanist regarded „Toltec“ as being more of a claim of cultural affiliation (someone who comes from Tollan „place of reeds“ ie, large city) rather than an actual nation of peoples with a capital at Tula, Hidalgo (Code of Kings, pg 200). It is through the efforts of the early Mixtec codex painters, the early Spanish chroniclers, and the intensive field work of „glorious amateurs“ such as Charnay, and modern scientific archaeologists such as Richard Diehl and Wigberto Moreno that we are able to firmly state the Myth of Quetzalcoatl does have real historical grounding in the sense that „Tollan“ did indeed exist, and was situated in Tula, Hidalgo. The Toltecs were a real people, and at one point in their history they were ruled by a man who is identified as a Topiltzin Quetzalcoatl. And that these people sometime in the middle Tenth Century exerted a vast influence over a large part of Mexico, an influence which would last for the next 400 years.

In Aztec belief, the surface of the earth was a thin crust between the material (apparent) reality and the real world of spirit. Death was not taken at face value in Aztec religion, but was seen as the essence of life itself and the creation of a renewed beginning, a Beginning and an End at the same time – an unbroken cycle. According to the shaman, everything is part of the same life force. Birth was an emerging from this world of spirit and Death was a return back into it. In this unending cycle, the crops died and were reborn – that is, if the spirit world allowed it.

Mictlan is the lowest layer of the underworld, situated in the north. Every soul, except those of fallen warriors and women who died giving birth, have to descend to the underworld. Here, their souls will find eternal rest. However, they first have to make the dangerous journey to Mictlan. At the burial, the deceased are given magical powers and with the help of the god Xolotl, they are able to make this journey safely. The ruler of this underworld is Mictlantecuhtli (see Aztec Gods and Goddesses)

Mictlan was the Aztec underworld, ruled over by its Lord and Lady. It was a gloomy place, reached by the dead only after wandering for four years beneath the earth, accompanied by a „soul-companion“, a dog which was customarily cremated with the corpse.

Mictlantecuhtli was a god of the dead and King of Mictlan (Chicunauhmictlan), the lowest and northernmost section of the underworld. He was one of the principal gods of the Aztecs and was the most prominent of several gods and goddesses of death and the underworld. The veneration of Mictlantecuhtli sometimes involved ritual cannibalism, with human flesh being consumed in and around the temple.

He was depicted as a blood-spattered skeleton or a person wearing a toothy skull. His headdress was shown decorated with owl feathers and paper banners, and he wore a necklace of human eyeballs. He was not the only Aztec god to be depicted in this fashion, as numerous other deities had skulls for heads or else wore clothings or decorations that incorporated bones and skulls. Although such imagery might seem morbid today, in the Aztec world skeletal imagery was a symbol of fertility, health and abundance, emphasizing the close links between death and life.

His wife was Mictecacihuatl, and together they were said to dwell in a windowless house in Mictlan. Mictlanteculhtli was associated with spiders, owls, bats, the eleventh hour, and the northern compass direction. He was one of only a few gods said to govern over all three types of souls identified by the Aztecs. They distinguished between the souls of people who died normal deaths (of old age, disease, etc), heroic deaths (e.g. in battle, sacrifice or during childbirth), or non-heroic deaths.

Mictlanteculhtli was the god of the day sign Itzcuintli (dog), one of the 20 such signs recognized in the Aztec calendar, and was regarded as supplying the souls of those who were born on that day. He was seen as the source of souls for those born on the sixth day of the 13-day week and was the fifth of the nine Night Gods of the Aztecs. He was also the secondary Week God for the tenth week of the twenty-week cycle of the calendar, joining the sun god Tonatiuh to symbolize the dichotomy of light and darkness.

According to Aztec legend, the twin gods Quetzalcoatl and Xolotl were sent by the other gods to steal the bones of the previous generation of gods from Mictlanteculhtli. The god of the underworld tried to block Quetzalcoatl’s escape with the bone and, although he failed, he forced Quetzalcoatl to drop the bones, which were scattered and broken by the fall. The shattered bones were collected by Quetzalcoatl and carried back to the land of the living, where the gods transformed them into the various races of mortals.

Aztec myth tells how the god Quetzalcoatl journeyed to Mictlan in the Fifth Sun in order to restore humankind to life from the bones of those who had lived in previous eras. For bones are like seeds: everything that dies goes into the earth, and from the earth new life is born in the sacred cycle of existence.

Quetzalcoatl approached the Lord of Mictlan, where he sat on his throne surrounded by spiders and owls. „I’ve come for the bones, the precious bones, the jade bones,“ said Quetzalcoatl. „Can I have them in order to populate the earth?“

Only unwillingly did the Lord of Mictlan gives his assent. „You may take away that which I guard so carefully on one condition – that you parade four times around my throne blowing on this trumpet.“ And he handed Quetzalcoatl a conch shell that had no finger holes. But worms bored the fingerholes, and bees flew inside to make a sound.

Even so, Quetzalcoatl knew that he’d better move quickly to take the bones and leave. And sure enough the Lord of Mictlan gave orders that the bones be recovered. Quetzalcoatl thought of a trick. „Tell the Lord I’ll leave the bones behind,“ he said to his nahual, his spirit twin. Accordingly the nahual, looking just like Quetzalcoatl himself, assured the Lord of Mictlan that the bones would be left. Meanwhile Quetzalcoatl began to run. Unfortunately, the Lord of Mictlan ordered that a pit be dug in the fleeing god’s path, and sure enough he fell into it, having been startled by a covey of quail. Those bones that weren’t already shattered were pecked at by the quail. Which is why humans come in all sizes.

„This has not worked out well,“ said Quetzalcoatl to his spirit twin.

„What must be must be,“ replied the nahual. And so Quetzalcoatl scooped up the bones and, once safely beyond the dead land, ground them up in a bowl. Together with other gods, he sprinkled thme with his own blood, restoring them to life. And thus humankind was born from the pennance of the gods themselves.

The foregoing is based on the Myth of the Suns and the Toltec-Chichimec Origins of the Mexica People, as translated by Willard Gingerich, in Markman and Markman (1992).

Ако очертаете един кръг с върха на пръста си бихне могли да кажете, че върхът на пръста ви очерта един кръг. Но бихте могли и да кажете, че един кръг беше очертан от върха на пръста ви. Един малък нюанс в израза един акцент който измества вниманието от точката, върха на пръста към кръга и вие вече сте в друг свят.

Ако всеки ден премествате позицията на деня в календара на стената вие правите същото. Ако акцентирате върху настаящето, точката която се премества ден след ден във време-пространствената координатна система, то по-вероятно е вие да усещата потока на времето като настояще - точка която се движи по-права линия в четериизмерна координатна система на време-пространството. Този начин на мислене изглежда твърдо установен и трудно поклатим. По един невидим начин линейния модел на мислене се предава върху повечето неща които правем докато в един момент... явлението не обърне другата си страна и не забележим промяната.

Възможно ли е да видим потока на времето не по-линеен начин, а като нещо друго. Възможно ли е да видим социални и икономически явления по-начин различен от линейния модел?

Всичко зависи от способността ни да видим другото лице на явлението, да създадем система която да прилагаме последователно. Разбира се новия концептуален модел ще бъде друг и той ще описва явлението в негова друга различна проява. Такъв е случая например с курпускулярната и вълновата теория за светлината.

Ходът на времето не прави изключение. Настоящето прилича на точка, която неспирно се движи по права линия в една време-пространствена координатна система и това изглежда непоклатимо докато.... не забележим, че точката описва повтарящи се цикли. Способността ни да проследим един цикъл който преминава точката ще бъде поставена на изпитание за всеки с ясни праволинейни възгледи. Ако успеем да направим едно контролирано преместване и приминаване през един цикъл това ще бъде пробив за нашия начин на възприемане.

Нека направим такъв опит....
Според координатната система на индианците от древно Мексико пространството има 4 посоки - Изток, Север, Запад и Юг. А времето е обикаляло по тези посоки всеки ден. Един ден е свързан с посоката Изток, следващия е свързан със Север, следва Запад и Юг. И после пак Изток, Север, Запад, Юг. И пак и пак... Ако си продставим време-простанствения вектор с център сочещ последователно Изток, Север, Запад и Юг виждаме цикличността на време-простанството повтяряща се на всеки пет дни. Това е пример за една време-пространствена вибрация.
Формулата на тази вибрация е: 52 вибрации * 5 дни = 260 дни

Тази вибрация е описана в календара на маите Цолкин и календара на ацтeките тоналпохуали. Тя обхожда всяка от посоките на света (така както това изглежда от повърхността на Земята) веднъж и приключва с изходната посока. Ако е започнала от посока Изток завършва на Изток. Ако тази вибрация е свързана със Земята, то друга втора, описва света под Земята.

За древните обитатели на Америка мястото където Слънцето нощува е подземното царство. Този свят за разлика от земния няма 4 посоки, а 9.

Светът на подземното царство вибрира, но цикълът от простанствено-времения вектор свързан с една обиколка трае 9 земни дни като вектора на време-пространството се задържа във всяка посока по два пъти за разлика от земната вибрация, където всяка от посоките се обхожда само веднъж.
Нека си представим, че започваме от посока Север. След 5 дни имаме една пълна обиколка по посоките на света, а на 9-ия ден сме направили втора обиколка. Така две обиколки, два цикъла, на обхождане на земните посоки се равняват на едно обхождане на подземния свят.

Как вибрират небесните светове тогава? Колко посоки има там? Колко слоя има небесната сфера? Отговорът на този въпрос не е труден ако следваме вече създадената последователност при обхожданията на посоките.

Видяхме, че вектора на време-пространството прави едно обхождане за да измине 4-те посоките на света и две обхождания за да опише 9-те посоки на подземния свят. Три обхождания на вектора са необходими за да опише 13-те посоки на небесната сфера веднъж. Така за земния наблюдател 13 дни са необходими за да се премине през един цикъл на небесната сфера.
Формулата за вибрациите на небесната сфера е:
20 вибрации * 13 дни = 260

За тринадесет дни имаме 3 пълни земни вибрации и една вибрация и 4 дни на подземната сфера. Земната сфера пулсира в унисон с подземната и небесната. Тя се явява свързващо звено межде небесните светове и подземните трансформирайки 13 те посоки на небесните сфери в 4 земни посоки и отделяйки надолу 9 посоки.

Маите са си представяли вселената като 4 космически дървета. Вижда се че тези дървета имат 13 клона към небето и 9 корена надолу.

Ако приемете идеята на древните хора от Америка за пулсиращото време-пространство вие навлизате в техния свят подчинен на цикличности, където о настоящето е точка, част от тенденция която като махало сменя посоките си с пикове и спадания създавайки ефект на махал с честота и период на трептене. Едно непрестанно пулсиране и превръщане на един вид енергия в друг.

Като се започне от ежедневното и се стигне до дълги периоди от време (като продължителността на земната прецесия от 26000 години) вибрациите на време-пространството могат да се открият навсякъде. За тези които са описали подробно вибрациите това е магическо знание. За тях е било истинско предизвикателство да настроят всички тези вибрации в съзвучие и да усетят ритъма на Вселената.

Ако се върнем към примера с върха на проста, то явно може да акцентираме върху едното или другото. При единия вариант сме в линийното време-пространство, а при другия във вибриращото. Няма общ концептуален модел който да събере и обедини тези два възгледа. В един случаи използвате единия, а при друг другия. Когато единия се изчерпи идва на ход другия и обратно.

Земния цикъл се състои от обхождане на пространството в четирите земни посоки - Изток, Север, Запад и Юг.
Четири посоки посетени по веднъж плюс 1 ден е продължителността на цикъла.
Той се повтаря 52 пъти в една свещена година на календара Тоналпохуали от 260 дни. Цикъла може да се изрази с формулата: 52 цикъла * 5 дни = 260 дни.
Има и друг начин за представяне на продължителността му: 1 ден * 4 посоки + 1 ден = 5 дни.
Допълнителния един ден е момента на приключване от една страна, а от друга невидимия преход през средата на цикъла, точката около която се извършва трептенето.

Втората вибрация на подземната сфера с продължителност 9 дни може да се изрази като два земни цикъла плюс средна точка по формулата: 2 * 4 + 1 = 9
Така посоките на света отново се обхождат, но на два пъти, а единицата отново се появява като начало, край и скрит център на цикъла.

Вибрацията на небесната сфера следва същата логика, но там се нанасят три земни цикъла по формулата: 3 * 4 + 1 = 13. Така един цикъл на небесната сфера е от 13 земни дни. От друга страна 20 цикъла * 13 дни = 260 дни показва, формулата по която 20 пъти цикъла се повтаря в годината от 260 дни.

Същата формула важи и за подземната сфера, но с една малка корекция там 29 цикъла * 9 дни = 261 дни. Цикличността на подземната сфера изглежда, че не е в синхрон с вибрациите на земната и небесната сфера.

Земната еволюция е представена с друга вибрация 13 цикъла * 20 дни = 260. 20-те дни съответстват на 20 земни знаци синтезиращи цялото разнообразие на живота на Земята. Те са ориентирани също по земните посоки както следва:

1 Crocodile Крокодил - Изток
2 Wind Вятър - Север
3 House Къща - Запад Куриер
4 Lizard Гущер - Юг
5 Snake Змия - Изток
6 Death Смърт - Север
7 Deer Елен - Запад
8 Rabbit Заек - Юг Куриер
9 Water Вода - Изток
10 Dog Куче - Север
11 Monkey Маймуна - Запад
12 Grass Трева - Юг
13 Reed Тръстика - Изток Куриер
14 Jaguar Ягуар - Север
15 Eagle Орел - Запад
16 Vulture Лешояд - Юг
17 Movement Земетръс - Изток
18 Knife Нож - Север Куриер
19 Rain Дъжд - Запад
20 Flower Цвете - Юг

Четири от знаците са специални и служат за отчитане на интервали от по пет дни. Наричат се куриери. Куриерите имат и друга роля, в друг по-голям цикъл на синхронизиране на 365-те дни в годината с 260-те дни на свещения календар.

Нека преди да анализираме синхрона на четирите цикъла да отчетем и още един - денонощния цикъл на земното въртене около оста, който се регистрира като движение на Слънцето по небесната и подземните сфери.
При това движение Слънцето обхожда всички посоки на трите основни сфери - Земната - 4, Подземната - 9 и Небесната -13. Този цикъл има своите пикове и спадания и също една невидима и скрита точка около която се извършва трептенето.

Слънцето навлиза във всички 24 вектора на време-пространството пропускайки привидно посоките Север и Юг като изгрява от Изток и залязва на Запад. Така обхожда всички посоки на време-простанството за едно въртене на Земята.

Ето как движението на Слънцето се синхронизира с вибрациите на трите сфери:
Изгрявайки от източния хоризонт Слънцето се намира в Земната сфера. След това навлиза в първата небесна сфера и се изкачва в зенита до 7-та небесна сфера. За неблюдател от северното полукълбо точката на зенита е своеобразен Север. По нататък то слиза и в 13-тата небесна сфера се намира преди залез. Залязвайки то навлиза отново в Земната сфера посещавайки посоката Запад. Следват 9 подземни сфери, като най-долната е петата подред, достигайки надир.

Точно преди изгрев, то се намира в 9-тата сфера, след което цикъла се затваря и Слънцето отново е в посока Изток на земната сфера.

Всичко изглежда точно и синхронизирано с едно изключение. Продължителността на свещената година от 260 дни не отразява вибрациите на подземната сфера точно. 29 цъкъла * 9 дни = 261 дни.

Нека да видим как древните наблюдатели на вибриращия космос са решили тази математическа задача, защото нейното решаване е трик, който трудно се забелязва.

Във всеки от изброените цикли има момент на неусетно, невидимо маркиране на един център около който се извършва движението на времето. Момента на изравняване с началното състояние съвпада с маркирането на централната точка около която се извършва движението.
Когато цикъла достигне тази точка времето спира и се извършва едно своеобразно умиране и раждане на нов цикъл.

Когато започнем да нанасяме последователно циклите стигаме до последния ден от свещената година 13 Цвете. В това положение времето замира и трябва да се роди новата година. Това е временно-пространсвения вектор в който са балансирани силите на небесната сфера, земята и подземната сфера.

Да си представим. В последния ден небесната сфера е достигнала 13. Това е краят. Земната сфера е направила 52 цикъла по 5 дни и е изредила 13 пъти 20-те земни знака. Знакът Цвете е последния в поредицата. Това от една страна.

Какво става обаче в подземната сфера? Подземната сфера балансира двата края на небесната и земната като въвежда едновременно в един ден две подземни посоки. При никой друг ден от календара на съдбата в един ден няма две подземни посоки.

Всички дни се описват с по три вектора по един за всяка сфера. Единствено в последния ден се въвеждат два подземни вектора. В резултат, вибрацията на подземната сфера приключва един ден по-рано и вместо да зъвърши за 261 дни, завършва на 260-ия последен ден от свещената година.
Това синхронизира всички вибрации в рамките на период от 260 дни.

Така няколко вибрации в синхрон описват ритъма на време-пространството за една свещена година на Тоналпохуали.

Денят 13 Цвете се явява балансьор и невидим център погледнат през денонощния слънчев цикъл. Тогава земния знак Цвете и 13-ия вектор на небесната свера накланят единия край на баланса към посока Запад, точно преди залез. От друга страна 8-мата и 9-тата подземна сфера се намират в зоната точно преди изгрева от Изток. За земния наблйдател имаме 4 вектора описващи моментното състояние като 2 от тях сочат Запад и 2 Изток.
По този начин в последния ден от годината имаме уникално 4 векторно време-пространство балансиращо и синхронизиращо няколко вибрации и техните центрове.

Това за древните наблюдатели е невидимата точка, където време-пространството умира и се ражда отново.

Редактирано от Dani на 26.12.10 21:05.