Организацията в момента е такава, че всеки изразява мнението си по дадени теми. Ако носим нещо в себе си, което е безмъртно няма начин това което мислим да не го пренесем. Всяко мнение, което изразяваме по някакъв начин ни се лепи и става част от онази непреходна част.

Без да разберем, неусетно сформираме най-различни мнения изказвайки се по този или онзи въпрос и ставаме компетентни в собствените ни очи. С времето товара от мнения нараства. Така нараства и илюзията и самочувствието ни на всезнайковци. Обективно ние не сме компетентни, защото компетентността в дадена област е въпрос на доста усилия и опит.

От тази гледна точка всяка тема в която влизаме и изказваме определено становище се явява един малък капан. Това важи и за най-безобидни на пръв поглед теми в които сме решили да се разтоварваме.

Ако всеки изразява мнение само в една единствена негова тема, то той се изправя директно срещу себе си. Ако това става с идеята, че тези мисли са част от онова което ще отнесем някога със себе си, то отговорността за чистотата на мислите ще бъде на друга. Ако смъртта е сън, какви сънища бихме превесли в съня си ако мислите ни са кошмарни.

Писането само в една тема е като изобразяване на мислите ни върху огледало. Когато искаме пак да пишем ще трябва да се погледнем отново в него и да си дадем сметка за образа в него. Това е добър начин да разберем себе си. Кои са приоритетите ни и кое е важно в живота ни. Добър начин за вътрешно вглеждане и отсяване на същественото от излишния багаж.

Ако имаме история и мнения от предишни периоди на съзряване пък е още по-интересно. Виждаме какви сме били преди. Какво ни е карало да се вълнуваме и как сме реагирали. Може да се сравним със себе си от друг период и евентуално да разберем колко относителни могат да бъдат някои неща за които така се вкопчваме.

Ще пиша само тук. Ще събера и всичко което съм писал от преди. Това ще очертае профила ми и ще ми даде възможност за вглеждане.

ако позволиш, да кажа тук какво мисля (ако предпочиташ друго - ще се изтрия без проблем или лоши чувства)

идеята ти е страхотна. но заедно с възможността за своеобразния преглед, ще ти даде и възможността да бъдеш погълнат от мислите и действията на едно същество, което ще умре. и което не може да вземе със себе си нищо от това, което имаме тук.

п.п.
отдавна имам една молба към теб и все пропускам да кажа - като цитираш отнякъде, да упоменаваш и източника. пускаш доста интересни неща, които, обаче, идват на отделни парчета и после ми е трудно да ги събера в цялостна идея.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

As told by Cehualli

It was the beginning of the Fifth Sun. Newborn Tonatiuh shone His light over the earth below. His rays revealed the beauty of the recreated land and sea, yet the gods were unhappy with what They saw. Why? The world was empty of life.

The gods gathered to share Their sorrow at the absence of Their creatures. “We’ve brought the earth and sky back together and made them whole again, but what good is it all without anyone to live there? Who will worship Us? We can’t let things go on like this!”

But the humans were all dead, killed when the Fourth Sun fell in a torrent of rain. And the dead were far away, hidden deep in Mictlan, the Land of the Dead. Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl, the Lord and Lady of that cold, dark, silent realm, now kept their bones as treasures. Without the bones, there could be no more humans.

The Teteo continued, “We must give life back to the humans, our faithful servants who We first created long ago. But We need their bones to recreate them, and they are lost in Mictlan. Someone must go down to the Land of the Dead and persuade Mictlantecuhtli and Mictlancihuatl to give them back to Us. But who among Us is best suited for this dangerous quest?”

After a few moments of deliberation, Quetzalcoatl and His twin, Xolotl, nodded to each other and stepped forward. Xolotl, the god with the serious face of a great hound, said, “I am Xolotl, the Evening Star. Every night, I lead the Sun down to Mictlan to die. I know the way to the Land of the Dead and will guide us there.”

Quetzalcoatl, His wise old face wreathed with a beard of brilliant feathers, said, “I am Quetzalcoatl, the Morning Star. Every morning, I lead the Sun back out of Mictlan to be reborn with the dawn. I know the way out of the Land of the Dead and will guide us back home to sweet Tamoanchan.”

The rest of the gods heard Their brave words and thought the plan wise. Tezcatlipoca said, “Though We may fight and compete for glory, Brother Quetzalcoatl, I too want to see the humans brought back from Mictlan. May You succeed in bringing back the bones.”

With that said, Xolotl and Quetzalcoatl set out from Tamoanchan, descending towards the Land of the Dead. The other gods watched Them go with great concern, for They knew that Mictlantecuhtli was a proud and cunning king who wouldn’t give up the bones willingly. They gathered around Tezcatlipoca’s smoking mirror, a device of wonderful power through which the god could see everything, to watch the progress of the twins and wait.

Xolotl led the way down to Mictlan and through the nine layers of the Realm of Death. They retraced the path that the Sun took every night down into the depths of the underworld, all the way to the palace of the Lord of the Dead. “We must be careful,” Quetzalcoatl said. “I know Mictlantecuhtli will not be pleased by Our request. He is a wily god and may try to trap Us.” Xolotl agreed, and They cautiously proceeded to the throne of the Lord and Lady of the Dead.

Mictlantecuhtli was waiting for Them. “Welcome to My kingdom, gods from the bright realm of Tamoanchan. What brings You so far from your home?” Scattered around the royal chamber were heaps of the bones of the humans, piled up like treasure.

Quetzalcoatl spoke respectfully, one god to another. “We have come for the precious bones of the humans. We have need of them in Tamoanchan.”

Mictlantecuhtli eyed the two gods. “And why do You need my lovely bones? It must be very important if You came all the way to the Land of the Dead.” Already He seemed to be planning something.

Quetzalcoatl replied, “The Fifth Sun has dawned, and it’s time for humans to walk the earth and bask in His rays again. We need those bones so we may bring them back to life.”

Mictlantecuhtli frowned, and the chill in the air deepened. “And how do I benefit from this? No, I don’t think I’ll give up my splendid bones. If I give them to You, I’ll never get them back and I’ll be poorer for it. No, You can’t have My bones.”

Quetzalcoatl had anticipated this. “Oh, no! You misunderstand Me. We don’t intend to keep the bones, We just want to borrow them. The humans would be mortal, and would eventually return to You, just like how everything else is born and eventually dies, even the Sun itself. Only we Teteo live forever. You wouldn’t really lose anything in the end, and in the meantime, Your fame would grow.”

Mictlancihuatl looked pleased by these words. Mictlantecuhtli considered them, then spoke. “Hmmm. An interesting idea. All right. You can have the bones…” Xolotl began to move towards the bones. “IF” continued Mictlantecuhtli. Xolotl froze. “IF You can play My conch-shell trumpet and circle My kingdom four times in honor of Me.”

“Of course,” said Quetzalcoatl. Mictlantecuhtli gave Them His trumpet and watched Them leave His throne room. He smiled, satisfied that He wouldn’t have to give up those bones after all…

Xolotl looked at the trumpet in dismay. The conch shell had no holes and couldn’t make a sound. “He’s trying to trick Us!”

“I’ve got a plan,” said Quetzalcoatl. And He called the worms and other gnawing insects, and ordered them to chew holes into the conch shell. Then He took the shell and held it up, and summoned the bees to climb inside through the holes and buzz loudly. The sound echoed through the shadowy realm like a trumpet blast.

Mictlantecuhtli hid a scowl when Quetzalcoatl and Xolotl marched proudly back into the throne room. “We’ve done what You asked, Lord of the Dead. Now, give Us the bones as You agreed!”

“Very well then,” said Mictlantecuhtli, calm again. “You can have them for now. But the humans will not be immortal. They must die again someday and return to me, just as You had said earlier.” The Morning and Evening Star agreed, gathered up the bones, and left.

Mictlancihuatl looked horrified. “Our treasure! We can’t let Them carry it off!”

“Of course We won’t. I may have said They could have the bones. I never said They could leave My kingdom with them.” And then He ordered some of his servants to dig a pit along the path that the two gods must take to escape, and others to chase after Them.

Quetzalcoatl and Xolotl saw the army of the Lord and Lady of the Dead in hot pursuit, and ran as fast as They could, up towards the way out of Mictlan. Looking back at the mob chasing them, They didn’t see the pit ahead.

Suddenly, a flock of quail burst out of hiding, surrounding the two gods and startling Them. Quetzalcoatl slipped and fell into the pit, then Xolotl heard a sickening crunch of breaking bone. “What happened?” cried Xolotl, running over to help.

Quetzalcoatl was looking in horror at the bones. They had shattered into pieces, and some of the quail were gnawing on them. He chased away the quail and sifted through the bones, weeping. “They’re ruined! Now what will We do?”

Xolotl said, “Maybe they will still work, and We can still make this turn out for the best. It’s the only thing We can do now.” And He helped Quetzalcoatl gather up the broken bones in a bundle and escape with them.

They got back to Tamoanchan and showed the rest of the Teteo the ruined bones. Cihuacoatl looked at the pieces thoughtfully, then smiled. “We can still bring the humans back to life.” Then She took the shattered bones and ground them up like corn in a clay bowl, turning them into a fine powder. Then Quetzalcoatl bled His penis into the bowl, and the rest of the gods also gave blood. The blood mixed with the ground bones, and immediately living humans formed.

The gods rejoiced. “We’ve succeeded, the macehuales (literally, “those gained by divine sacrifice”) are born! The earth will be filled with humans once again. They will worship Us, and We will be their gods.”

And that is the story of how Quetzalcoatl went to Mictlan and brought back the precious bones so that humans could be reborn into the age of the Fifth Sun.

Преди много време била създадена Земята и света. Силите които създали земния свят в представата на народите от Древно Мексико били персонифицирани като божества. Те създали земната сфера и се борели за влияние като се смятало, че този който владее земния свят и най-вече олицетворява Слънцето има по-голяма роля и престиж над останалите. Всеки път когато дадена сила представена от божество била детронирана от позицията на Слънцето, света се разрушавал. След време друго божество създавало нов свят и започвала нова епоха. Обикновенно това което е отхвърлило предишното заемало мястото на Слънцето. Така се сменяли епохите според надмощието на боговете и времето на Земята се именовало спрямо Слънцата на коята завършват епохите.

Първата сила, божество изпълняващо ролята на Слънце бил Тецкатлипока, повелителят на Димящото огледало. (Tezcatlipoca, the Lord of the Smoking Mirror). Бидейки божество върховен магьосник той е бил майстор на смяната на формата и дори нямал ясна идентичност. Древните смятали, че всички магьосници са като черно огледало отразяващо всичко, но нищо от света не било в състояние да отрази самите тях. Точно такъв е самият Тецкатлипока смятан за повелител на нощта и тъмнината. Неговата посока се асоциира със заснежените бели полета на Севера, студа, смъртта и тъмнината. Като майстор на отражението той е изобразяван с черно димящо огледало отразяващо всичко в света. В ролята си на Слънце Тецкатлипока избира да движи Слънцето от Изток към Зенита давайки светлина на Земята през първата част от деня. След това Слънцето правело обратен ход от Зенита отново на Изток, но поради огледалото на Тецкатлипока хората възприемали това движение като движение на Запад. Особеностите на Тецкатлипока налагали отпечатък не само върху движението на Слънцето, но и върху целия живот на Земята. Слънцето под управлението на Тецкатлипока е известно като Четири Ягуара.

Този период приключил поради характерната особеност на Тецкатлипока да притежава дух на Ягуар наречан нахуали. Ягуарът е един от знаците на Севера който взел привес и управлението на Тецкатлипока завършило с това, че хората били погълтати от духа на Ягуара - проявления на неговата необуздана и дива страна. Ягуарът от Севера се счита и за вход към подземните светове на смъртта. Така поглъщайки света Четирите Ягуара на сложили край на управлинието на Тецкатлипока оставайки в наследство свят разпокъсан на части.

Управлението на Тецкатлипока било заменена с това на неговия брат съперник Кецалкуатл - Вятъра (Quetzalcoatl, Ehacatl).

Кецалкуатл възстановил света от разпокъсаните части и създал второто слънце, Четири Вятъра. Неговата способност да владее вятъра била една от неговите нахуали. Под влияние на нахуалите и непрекъснатите напори на Кецалкоатл – Вятъра, земния свят загубил равновесие, разклатил се и бил издухан. Светът и Земята отминали. Човешките същества, които го населявали се превърнали в маймуни, заради липсата на знания и мъдрост.

Следващата епоха на Третото слънце била наречена Четири Дъжда. Името идва от влиянието, което установил Тлалок, богът на дъжда и светкавиците (Tlaloc, the god of rain). За пореден път земната сфера изпаднала под влиянието на могъща сила. Този път влиянието идвало от Юг, Тлалок символизира Южната посока. В крайна сметка земната сфера била унищожена отново заради особеностите на бога, който управлявал света и Слънцето. Това станало като върху земния свят Тлалок отправял огън, предизвиквал земетръси и вулканични изригвания. Тлалок бил недоволен от това, че хората живеещи на Земята били нечистиви. Последно той изпратил непрестанни порои от силен дъжд и блясък, които погубили Земята.

След време следващото божество, поело управлението на земната сфера и света на Четвъртото слънце, Четири Води, е сестрата на Тлалок, Чалчхихутлице (Chalchihuitlicue, She of the Jade Skirt), богиня на течащите води. В своя воден дух, нахуал, Чалчхихутлице (Chalchiutlicue) e известна като Acuecucyoticihuati, богинята на океаните, олицетворяваща светлината в нощта, топлината в студа и живота в смъртта.

За пореден четвърти път, особеностите на нахуала на божеството сложили отпечатък върху Земята. В крайна сметка Земята била унищожена от наводнение, а Слънцето било удавено. Така за четвъртия свят на свой ред бил отново опустошен, а Земята непригодна за живот.

Минало време и силите представени от боговете се събрали на Земята на място по-късно наречено Теотихуакан. Те трябвало да решат каква трябва да бъде съдбата на Земята и земната част от Вселената обитавана от хора. Досегашния опит с предишните четери епохи показвал, че ако една сила, под даден бог поеме управлението над земната сфера рано или късно, тя бивала унищожавана и оставяна в окаяно състояние.

За да възстановят нормалния ритъм на живота на Земята първия въпрос, който боговете трябвало да решат е кой да бъде следващото Слънце. Този от боговете който изберат трябвало да се самопожертва изгаряйки от огромен огън, създаден за целта. Две от божествата пожелали да поемат тази чест, Текуцизтекатл (Tecuciztecatl, the Lord of the Conch shell), много богат бог, и Нахуатзин (Nanahuatzin, the Pimply One), много болнав и беден бог.

Четири дни двете божества се готвели за саможертвата, и за всяка подговка, която трябвало да се направи Текуцизтекатл имал най-богатите одежди и финни средства, а Нахуатзин най-бедните и некачествени. Например Текуцизтекатл изгорил най-скъпия бял дървесен парфюм, а Нахуатзин не можел да си позволи лукса и използвал засъхнала кръв от раните си за парфюм.

В края на четирите дни двете божества застанали пред жертвения огън и Текуцизтекатл като първи доброволец и по-изтъкнат бог, бил удостоен с честта да опита първи. Той се втурнал към огъня за да се хвърли, но точно преди да скочи в него се спрял, уплашен. Четири пътя се засилвал да скочи в огъня и всеки път бил твърде уплашен да се хвърли в него.
Така, другите богове извикали Нахуатзин отпред. Бедния бог се втурнал към огъня и веднага се хвърлил в него. Той се изкачил като слънце на Изток, и бил толкова ослепителен, че другите богове го нарекли Тонатиух (Tonatiuh, He Who Goes Forth Shining).

Текуцизтекатл бил толкова засрамен от страхливостта си, че като видял изгрева на Слънцето се хвърлил в огъня. Това веднага нарушило правилата и боговете обезкуражени видели, че той се възкачва като второ Слънце. За да предотврятят бъдещи неприятности породени от двама богове и две Слънца, те хвърлили заек в лицето му, за да спрат възкачването му и изгасят светлината. Така той се превърнаб в Луна, а отпечатъка на заека може да се види на Лунната повърхност от Земята.

Така на небето се появили Слънце и Луна, но нито Слънцето, нито Луната се движели. Кецалкуатл - Вятърът се опитал да ги задвижи в небето пускайки вятър като този, който разрушил Вторато Слънчева епоха, но те не се задвижели. Индивидуалните усилия на три божества не давали резултат. Опитите за създаването на нов свят не се увенчавали с успех.

Но боговете разбрали какво да направят. Светът на следващото Пето Слънце трябвало да бъде общо дело и споразумение. Те се подредили, да бъдет пожертвани от Кецалкуатл, който освен повелител на вятъра е и бог на знанието. Техните сърца били извадени, за да дадат на Слънцето кръвта си. В края на тази обща саможертва, Слънцето и Луната се задвижели. Светът на Петото Слънце се родил като обща инициатива и усилие на всички богове.

Със създаването на света на Петото Слънце и споразумението на боговете за взаимодействие когато става въпрос за Земната сфера била поета само част от отговорността. Хората живеещи на Земята също трябвало да поемат своя дял, своята част от отговорността за живота на Земята. Заради жертвата на боговете, хората трябвало да почитат всички богове. Това било едно от първите послания на Кецалкоатл към хората. Светът на Петото Слънце бил наречен 4 Движение или 4 Земетръс.

Онова което ще го разруши според създателите на новата земна реалност е заложено в неговото създаване. Светът е наименован на движенията, които земната кора прави при мощни земетръсни вълни. Този свят щял да бъде динамичен и противоречив според природата и взаимодействието на силите и боговете. Вибрации и мощни шокови вълни непрекъснато ще нарушават неговото равновесие и ако все пак балансът на силите в него бива възстановяван той щял да оцелява. Този баланс, крехко равновесие между силите действащи на земната сфера гарантира неговата устойчивост. Без такъв баланс и взаимодействие между силите представени чрез божествата и дейността на хората равновесието се нарушава и ако обратната тенденция не започне да компенсира дисбаланса светът изпада в хаос и разруха.

За да бъде отчитано и поддържано равновесието на силите Кецалкоатл дарил на хората знанието под формата на Свещен календар за непрекъснато отчитане на влиянията на боговете върху хората, ходът на времето и дните - Tonalpohualli. Календарът трябвало да служи като връзка на хората с божествата населяващи небесната сфера. Чрез него хората трябвало да сверяват посоката и да бъдат в съзвучие с волята на боговете.

Календарът е описан в Codex Borgia, записки наречени на италианския кардинал Stefano Borgia, който го е притежавал преди да бъде придобит от библиотеката на Ватикана. Донесен е в Европа в ранния период на Испанската колонизация на Мексико.

Знанието дадено от Кецалкоатл на хората е връзка с духа и неговите проявления. Сложна балансирана система от периодични влияния на сили, които се противопоставят, балансират и в крайна сметка изравняват през определени интервали от време - цикли.

Понеже боговете владеят 13 небесни свята, а разнообразието на живота на земята се описва с 20 земни знака, то всеки ден е от свещения календар е резултат от смесването на божественото и земното.

Според божествения календар определящ връзката на земното с духа Tonalpohualli годината се състои от 260 дни. 13 небесни влияния и 20 земни знака съставят общ цикъл от 260 дни. За една година от 260 дни се изреждат всички сили и комбинации от влияния между земното и небесното в определена последователност и цикличност. Календарът отразява общата обвързаност и споразумението за обща воля на богове и човешкия дял от отговорността за съдбата Земята.

Кецалкоатл дава знанието на хората и целия космологичен ред описващ Света на Петото Слънце. Система от цикли и влияния не изключват никого и вписват ролята на всяко въздействие и сила. За всяка тенденция има определено време кога да излезе, да се прояви и отмине. Нищо не се изключва, нито се подценява или надценява. Всяко нещо е еднакво важно и маловажно подчинявайки се на правилото за свързаност и общ консенсус на богове и хора.

За да запазят знанията и правилата на новия световен ред на Петото Слънце отговорът на хората от Древно Мексико бил да се построи град изцяло подчинен на новия космологичен ред даден от Кацалкоатл. Така бил създаден Теотихуакан - първия град в Епохата на Петото Слънце.

Теотихуакан бил създаден с определена ориентация на пирамици и улици ориентирани според цикъл наречен голям календарен кръг. Това е 52 годишен цикъл на Слънчевия календар и Свещения календар Tonalpohualli. За 52 години изтича периодът на всички земни и божествени влияния и срокът на споразумението между боговете и хората.

На всеки 52 години след залез Слънце когато Плеадите са в Зенитен преход, а Слънцето в зонато на подземната сфера настъпва подреждане при което горе е небесната сфера с боговете, долу е Земната сфера потънала в мрака на нощта, а слънцето е в подземната зона на мъртвите наречена Миктлан.

Този момент е критичния и в него боговете, хората и Слънцето трябва да препотвърдят връзката си за да започне нов кръговрат от свързаности и нов календарен цикъл от 52 земни години. Това е миг в който времето умира и светът свършва, защото целия календарен цикъл е приключил. Ако Плеадите продължат своя ход по небесната сфера след полунощ от върха на планината се запалва Нов Огън, който препотвърждава връзката на духа с човечеството и валидността на споразумението между небесните сили и хората. Времето се ражда отново и Светът започва нов цикъл на кръговрат и обновление.

Според древните астрономи-свещеници съществува възможност точно тогава времето да не се прероди отново, споразумението да не бъде подкрепено и светът такъв какъвто го познаваме да свърши. Споразумението може да бъде нарушено от твърде голямата намеса на боговете в земните дела или ако хората забравят за връзката с боговете.

Човечеството може да загуби връзката с боговете ако загуби духовните си очи. Според знанията предадени от Кецалкоатл всеки човек има в себе си три духовни субстанции. Между тях има определено взаимодействие при което ако духовната субстанция отговаряща за връзката с небесната сфера бъде изтласкана и връх в човека заеме някоя от другите субстанции, човека е обречен на безпътица поради невъзможност да запази връзката си с боговете от небесната сфера.

1. Tonalli (Shadow Soul, Тонал Душа сянка)

Първата духовна субстанция, дадена на човека се нарича Tonalli на езика Нахуатл. На английски е Shadow Soul (Душа сянка, Тонал сянка),

Тоналът сянка се асоциира с дейността на мозъка и осигурява сетивата, възприемането и разума. Той формира типове съзнаване и ги прави част от личността. Това включва понятия за правилно и грешно, способността за спомняне на мисли и събития, способността за разсъдък, вземане на решения и правене на заключения. Очите, ушите, езика са свързани с мозъка и са част от начина по който функционира Тонълът сянка.
В допълнение на мисленето и логиката в мозъка се случват и сънищата. По време на сънуване, Душата сянка напуска тялото посещавайки места от света или други свръхестествени светове.
Основна характеристика на Тоналът сянка е лесната адаптивност и лесната промяна на отношението към нещата. Поради това Тоналът сянка не е основен за формиране на трайните разбирания и отношението към света. Дадено събитие може да се интерпретира по коренно различен начин от Тоналът сянка. Тоналът сянка лесно се приспособяващ към социалната среда и лежи в основата на социализацията на човека.Той е повратлив и приспособяващ се. Лесно може да бъде манипулирана и принуден да следва напътствия в дадена посока.

Поради свойството на тоналът сянка да бъде изменчив, на него не се гледа като на наша истинска същност. Тоналът сянка е подвластен на суета и егоизтични интереси. Така личния интерес на егото може да води душата сянка, която преформулира отношението ни към света по егоцентричен и себелюбив начин. Така формираната социална среда от хората може да бъде подчинена на егоизтични, групови и частни интереси и това да доведе до създаване на среда при която хората да загубят посоката и ориентацията си за света в който живеят заслепени от личния си интерес.

Тоналът сянка има видим земен знак и защитник покровител. Земния знак е сетивния, а защитникът извънсетивния духовен покровител се представя като божество от духовната сфера.

Съществуват 20 земни знака и съответни духовни покровители, протектори.


20-те Тонала сянка, Shadow Souls, Tonalli и техните небесни защитници
Земен знак Протектор Описание

1 Cipactli (Crocodile, Крокодил) ИзтокTonacatecuhtli
Tonacatecuhtli, е Повелителят на отглеждането, първичния бог на създаването и плодородието. Крокодилът е благоприятен ден, означава напредък и чест. Изразява енергичност, работа, награди и признание. Добър ден за начинания

2 Ehecatl (Wind, Вятър) СеверQuetzalcoatl
Вятърът е лош ден за работа с други в екип. Неговите влияния са непостоянни и без стойност. Добър ден за изкореняване на старите навици.

3 Calli (House, Къща) Запад
Tepeyollotl, Heart of the Mountain
Добър знак за почивка, спокойствие и семеен живот. Неподходящ за участие в обществен живот. Най-добре за утвърждаване на връзките свързани с доверието и взаимните интереси.

4 Cuetzpalin (Lizard, Гущер) Юг
Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster
Защитникът на знака и осигуряващия душата сянка Huehuecoyotl, Old Coyote, the Trickster, е богът на измамите. Гущерът означава бързо обръщане на съдбата. Добър ден за работа свързана с репутацията чрез действия, а не на думи.

5 Coatl (Snake, Змия) Изток
Chalchihuitlicue
Змията е ден на прокрадващата се река която винаги се променя, без да се промени. Символизира бягащите мигове на вечната вода. Добър ден за проява на скромност, лош ден за действия в личен интерес.

6 Miquiztli (Death, Смърт) Север
Tecciztecatl
Богът на раковината, символ на Metztli, богът на Луната, понякога идентифициран с Tezcatlipoca. Има раковина като атрибут, която се асоциира с глада. Miquiztli е Неизвестното, което представлява сянка. Добър ден за размисъл за приоритетите в живота, лош за игнориране на възможности. Това е ден за трансформация, символ на краткия момент между стария край и новите начинания.

7 Mazatl (Deer, Елен) Запад
Tlaloc, Който прави нещата да избуяват
Ден на бога на дъжда и гръмотевиците. Това е ден за лов. Добър ден за проследяване на жертвата, лош ако бъдеш проследен. Това е ден за прекъсване на старите навици и близко внимание към навиците на другите. Това е ден за подсигуряване на пътеките.


8 Tochtli (Rabbit, Заек) Юг
Mayahuel
Mayahuel е богиня на Maguey и Fertility, a алкохолно божество. Заекът е ден за саможертва и служба на нещо повече от някого. Той символизира религиозното отношение, което превръща всичко в свещенно и има за резултат самоодухотворяването. Това е мистичен ден, асоцииран с преминаванията на луната. Добър ден за общуване с природата и духа, лош за действия срещу другите.

9 Atl (Water, Вода) Изток
Xiuhtecuhtli, Lord of the Year
Повелителят на годината, стария бог на огъня. Водата е ден за пречистване чрез поставяне на някого в ситуация на конфликт. Добър ден за битка, лош за почивка. Водата носи скорпиона, който трябва да жили враговете си или да жили себе си. Водата е ден за свещенна война, която винаги e битка на някои със собствените му врагове.

10 Itzcuintli (Dog, Куче) Север
Mictlantecuhtli, бог на смърта
Itzcuintli е водачът на мъртвите, връзката на духовния свят с живота. Itzcuintli е добър за погребения, осъзнавания и спомняне на мъртвите. Това е добър ден да будиш доверие, лош да подозираш намеренията на другите.

11 Ozomahtli (Monkey, Маймуна) Запад
Xochipili
Xochipili, бог на изкуствата, бог на удоволствието, празненствата и фриволността. Маймуната е ден за съзидание, за игра, за празнуване. Добър за безгрижие, лош за сериозност. Маймуната е предупреждение как лесно честен човек може да бъде хванат в капана на примамките в обществения живот.


12 Malinalli (Grass, Трева) Юг
Patecatl
Дните под знака Трева символизират смелостта, куража, възстановяването на духа, неща които не могат да бъдат държани под похлупак завинаги. Тревата е денят в който упорстваме въпреки всички неблагоприятности, ден за създаване на съюзничества, за укрепване на връзката с бога/богинята съюзник, които ще оцелеят през теста на времето. Благоприятен ден за подтиснатите, лош ден за подтисниците.

13 Acatl (Reed, Тръстика) Изток
Tezcatlipoca
Тръстиката е скиптъра на властта който е парадоксално недостигащ навсякъде. Това е ден в който стрелите на съдбата падат от небето като светещи точки. Добър ден за търсене на справедливост, лош за действия срещу другите.


14 Ocelotl (Jaguar, Ягуар) Север
Tlazolteotl
Денят Ягуар е добър за битки. Символизира мощ, храброст и безумна забрава пред лицето на опасността. Това е ден за воините на Tezcatlipoca, тези които с желание жертват живота си за да поддържат огъня на Старите вечен.


15 Cuauhtli (Eagle, Орел) Запад
Xipe Totec
Xipe Totec е бог на свалянето на кожата, Бог на времето за посев, основната сила на прераждането. Денят на Орела е ден за борба за свобода и равенство. Това е добър ден за воините на Huitzilopochtli, тези които жертват живота си за да поддържат настоящата епоха на Петото Слънце. Добър ден за действия, лош за разсъждения. Добър за повикване на боговете, лош за игнорирането им.


16 Cozcacuauhtli (Vulture, Лешояд) Юг
Itzpapalotl
Лешоядът означава дълъг живот, мъдрост, добро поведение и душевна уравновесеност. Това е добър ден за посрещане на спиранията, прекъсванията, загубите и смърта която ни кара да страдаме в живота. Лешоядът е ден за подмамване на Трикаджията.


17 Ollin (Movement, Движение) Изток
Xolotl
Благоприятен за активната страна, неблагоприятен за пасивната. Денят е за очистеното сърце, символ на тези моменти в които човешките същества могат да видат в какво се превръщат. Добър ден за преобръщане, което идва като земетресение и оставя след себе си руините на рационалността, реда и предначертанията.

18 Tecpatl (Stone Knife, Каменен Нож) Север
Chalchihuihtotolin
Ден за тежки изпитания, за изпробване и нещастия. Добър ден за тестване на нечии характер, лош за разчитане на нечии минали постижения или репутация. Ножът предупреждава, че мисълта, духът, трябва да бъдат наточени като стъкло, което реже до край чрез истината.

19 Quiahuitl (Rain, Дъжд) Запад
Tonatiuh
Дъждът е ден в който да разчитаме на непредсказуемите обрати на съдбата. Добър за пътуване и учене, лош за бизнес и планиране.

20 Xochitl (Flower, Цвете)
Xochiquetzal
Денят Цвете е за създаване на красота и истина, особенно такива които говорят в сърцата на онези, които ги познават и един ден ще престанат да туптят. Цветето ни напомня, че животът, е като цвете, красив но бързо чезне. Това е добър ден за мислене, компания и трогателност, лош ден за подтискане на дълбоки желания, стремежи и страсти.



2. Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух, Тейолия)
Втората духовна субстанция се нарича Teyollia на езика Нахуатл. На английски Spirit Soul (Тонал дух, Ментално тяло). Тейолия е свързващата брънка с духа на боговете и се влияе от 13-те небесни сфери, където те пребивават.

13-те духовни сфери са извън сетивния свят, но се проектират в човека. Свързват се със сърцето, подсъзнателните емоции, интуицията, предпочитанията, отношението към нещата и духовността. Тонълът на Духа, Тейолия, се проектира като волята на божество потрон на даден човек. Той е неговата истинска духовна природа създаваща трайни характеристики на човека. Тоналът на истинската душа също способства за приспособяването на човека към света, но за разлика от тоналът на Душата сянка, е по-устойчив и постоянен. Той отразява трайно емоционално отношение.

Носителите на знанията са смятали, че Тоналът на духа се напътства от случки, знаци и съвпадения от ежедневието които тоналът сянка не трябва да пропуска за да разбере. Тоналът на духа може да долавя трайни тенденции свързани със съдбата и късмета.

За разлика от изменчевия тонал сянка, тоналът на духа е постоянен и основен за интелектуалната енергия на определен човек. Влиянието на Тоналът на духа, трайната емоция и интелекта, влиза в съзвучие с другия тонал на сянката. Така двете съзвучия създават човешката природа като смесица от божествено и земно начало.

Съчетанието между 20 вида Tonalli (Shadow Soul, Тонал сянка) и 13 влияния формиращи Teyollia (Spirit Soul, Тонал дух) формират общо 260 комбинации тонал. За всеки от тези 260 тонала има ден в 260 дневната годината на календара на съдбата Tonalpohualli.


3. Ihiyotl (Aura Soul, Аура)
Третата субстанция на духа се нарича Ihiyotl на Нахуатл, Aura Soul на английски или Нагуал-Аура на български. Ако тоналът сянка е от земен тип, тоналът на духа от надземните сфери, то на нагуала аура се гледа като на свързан с подземните сфери и техните влияния.
Съществуват 9 типа аура душа свързани с 9 подземни зони и съответните протектори богове. Ааурата е вътрешната жизнена енергия на всяко същество. Ако аурата го напусне, то умира за часове. Аурата е свързана с базови инстинкти, сексуална енергия и страст. Ключов момент на Аурата е способността тя да бъде почувствана. Аурата също има две компоненти – видима, която мож да се пипне и присъства в света, който познаваме и невидима, трансцетентална. Видимата е нашето тяло и еволюционните механизми заложени в него благодарение на които ние оцеляваме. Невидимата е дух на животно, което живее в нас. Нарича се нагуал и функционира прозрачно за нас. Ние не знаем как дишаме и как тялото ни се грижи за всички процеси. Не знаем как сме открили вода или не знаем защо смятаме определена храна за вредна. Невидимия дух на нагуалът на аурата като продукт на милиони години еволюция е развил способности за които ние не подозираме, но когата ситуацията налага се възползваме от тях.

In some Mesoamerican religions, a personal guardian spirit that resides in an animal. The person who wishes to find his nagual goes to sleep in an isolated spot, and the animal that appears in a dream or that confronts him when he awakens will thereafter be his guardian spirit. Many modern Mesoamerican Indians believe that the first creature to cross over the ashes spread before a newborn baby becomes the child's nagual. In some areas, nagual refers to the animal into which men with magical powers can transform themselves to do evil.

In Mesoamerican folk religion a Nagual or Nahual (both pronounced [na'wal]) is a human being who has the power to magically turn him- or herself into an animal form, most commonly donkey, turkey and dogs,[1] but also other and more powerful animals. The Nagual can then use his powers for good or for evil causes according to his personality[2]. The specific beliefs vary within Mesoamerica, but the general concept of nahualism is pan-mesoamerican. It is also linked with pre-columbian shamanistic practices, because depictions of humans transforming themselves into animals are known as early as Preclassic times in the Olmec culture. The practice is also sometimes linked with the Mesomerican calendrical system which can be used for divination rituals, often for example determining whether or not a person will be a Nagual. The common Mesoamerican belief of tonalism, that all humans have an animal counterpart to which their lifeforce is linked, also often intertwines with nagualism.[3] In English the word is often translated as "transforming witch," but translations without the negative connotations of the word witch would be "transforming trickster" or "shape shifter"

History
The word comes from the Nahuatl word nahualli which was used to refer to practitioners of magic. Among the Aztec the day of a persons birth calculated in the Tonalpohualli (the Mesoamerican sacred calendar) would determine the nature of the person - each day was associated with an animal which could have a strong or weak aspect. The person born on the day of, for example, "the dog" would then have both the strong and the weak aspects of the dog. In Nahuatl the word Tonalli was used to refer both to a day and to the animal associated with that day. Because practitioners of powerfull magic were normally born on certain days related to animals with a strong or harmful aspect they would often have specific tonals such as the jaguar. In Aztec mythology the God Tezcatlipoca was the protector of nagualism, because his tonal was the jaguar and he governed the distribution of wealth.

In modern rural Mexico the nagual is often the same as a "witch" or "brujo" who is able to shapeshift into an animal at night, (normally into an owl, a bat or a turkey) suck blood from innocent victims, steal property from others, cause disease etc. In some indigenous communities the position of Nagual is integrated into society and the community knows who is a Nagual and tolerates them or even fears and respects them, sometimes hiring them to remove curses cast by other naguals. In other communities the accusation of nagualism may result in violent attacks by the rest of the community towards the accused - much like the witch processes of renaissance Europe.

The Western study of Nagualism was initiated by noted archaeologist, linguist and ethnologist Daniel Garrison Brinton who published a treatise called "Nagualism: A Study in Native-American Folklore and History" which chronicled historical interpretations of the word and those who practiced nagualism in Mexico in 1894. He identified the different beliefs associated with nagualism in some modern Mexican communities such as the Mixe, the Nahua, the Zapotec and the Mixtec.
Subsequently many studies have described Nagualism in different Mesoamerican cultures such as the Zoques and the Jakaltek, K'iche', Q'eqchi', and Tzeltal Maya. An interesting pattern has been described for some societies in which the fear of Naguals is a social factor inhibiting modernization in the community because the Naguals are believed to punish those who enter into contact with the mestizo society. Such is the case among the Jakaltek.[5].

Discussion continues on which degree nagualism represents a pre-Columbian belief system or is modelled on European popular religion. Gustavo Correa,[6] in an article published by the Middle American Research Institute at Tulane University, suggested that the concept of nagualism was not pre-Columbian, and argued that it was wholly imported from Europe, where he compares it to the medieval belief in werewolves.

However, Indigenous sources of pre-Columbian origins such as the Popol Vuh describe concepts clearly related to the modern day practice of Nagualism.[dubious – discuss]. Nonetheless, the only version of this document which has survived was transcribed well after the Spanish Conquest and may contain concepts introduced by European missionaries.[citation needed]
Kaplan[7] concluded that in Oaxaca the belief in Naguals as evil shapeshifting witches is common in both indigenous and mestizo populations. According to Kaplan, the belief in animal spirit companions is exclusively indigenous.
References


1. ^ Nutini & Roberts p. 43
2. ^ Stratmeyer 6 Stratmeyer (1977)
3. ^ see for example Stratmeyer & Stratmeyer (1977). Kaplan (1956)
4. ^ Nutini & Roberts (1993) p.43
5. ^ 1977, Dennis & Jean Stratmeyer, "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds.,Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
6. ^ Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism , Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
7. ^ Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
Bibliography
• Stratmeyer, Dennis & Jean (1977) "The Jacaltec Nawal and the Soul Bearer in Concepcion Huista", in Cognitive Studies of Southern Mesoamerica, Helen L. Neuenschander and Dean E. Arnold eds., Summer Institute of Linguistics, Museum of Anthropology Publication 3
• Correa, Gustavo, 1955, "El espiritu del mal en Guatemala" in Nativism and Syncretism, Middle American Research Institute Publications 19:37-104, Tulane University.
• Kaplan, Lucille, 1956, Tonal and Nagual in Coastal Oaxaca, Journal of American Folklore 69:363-368
• Nutini, Hugo G. & John M. Roberts. (1993) Bloodsucking Witchcraft: An Epistemological Study of Anthropomorphic Supernaturalism in Rural Tlaxcala. Arizona University Press. Tucson. ISBN 0-8165-1197-7.
• Hoag Mulryan, Lenore, 1996, Nagual in the Garden: Fantastic Animals in Mexican Ceramics. Los Angeles, Fowler Museum, ISBN 978-0930741495.

Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
1º 1 Crocodile Tonacatecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
2º 2 Wind Quetzalcoatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaltecuhtli 2 Itztli
3º 3 House Tepeyollotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
4º 4 Lizard Huehuecoyotl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tonatiuh 4 Centeotl
5º 5 Snake Chalchihuitlicue Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
6º 6 Death Tecciztecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
7º 7 Deer Tlaloc Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Centeotl 7 Tlazolteotl
8º 8 Rabbit Mayahuel Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlaloc 8 Tepeyollotl
9º 9 Water Xiuhtecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Quetzalcoatl 9 Tlaloc
10º 10 Dog Mictlantecuhtli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
11º 11 Monkey Xochipilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Chalmecatecuhtli 2 Itztli
12º 12 Grass Patecatl Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
13º 13 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tonacatecuhtli & Tonacacihuatl Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
14º 1 Jaguar Tlazolteotl Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
15º 2 Eagle Xipe Totec Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
16º 3 Vulture Itzpapalotl Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
17º 4 Movement Xolotl Quetzalcoatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
18º 5 Knife Chalchihuitotolin Quetzalcoatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
19º 6 Rain Tonatiuh Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 1Xiuhtecuhtli
20º 7 Flower Xochiquetzal Quetzalcoatl Centeotl 2 Itztli
21º 8 Crocodile Tonacatecuhtli Quetzalcoatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
22º 9 Wind Quetzalcoatl Quetzalcoatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
23º 10 House Tepeyollotl Quetzalcoatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
24º 11 Lizard Huehuecoyotl Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
25º 12 Snake Chalchihuitlicue Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 7Tlazolteotl
26º 13 Death Tecciztecatl Quetzalcoatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
27º 1 Deer Tlaloc Tepeyollotl & Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
28º 2 Rabbit Mayahuel Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaltecuhtli 1Xiuhtecuhtli
29º 3 Water Xiuhtecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalchihuitlicue 2 Itztli
30º 4 Dog Mictlantecuhtli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
31º 5 Monkey Xochipilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlazolteotl 4 Centeotl
32º 6 Grass Patecatl Tepeyollotl & Tlazolteotl Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
33º 7 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tepeyollotl & Tlazolteotl Centeotl 6 Chalchihuitlicue
34 8 Jaguar Tlazolteotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlaloc 7 Tlazolteotl
35 9 Eagle Xipe Totec Tepeyollotl & Tlazolteotl Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
36 10 Vulture Itzpapalotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Tezcatlipoca 9 Tlaloc
37 11 Movement Xolotl Tepeyollotl & Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
38 12 Knife Chalchihuitotolin Tepeyollotl & Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
39 13 Rain Tonatiuh Tepeyollotl & Tlazolteotl Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
40 1 Flower Xochiquetzal Huehuecoyotl & Ixnextli Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
41 2 Crocodile Tonacatecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
42 3 Wind Quetzalcoatl Huehuecoyotl & Ixnextli Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
43 4 House Tepeyollotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tonatiuh 7 Tlazolteotl
44 5 Lizard Huehuecoyotl Huehuecoyotl & Ixnextli Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
45 6 Snake Chalchihuitlicue Huehuecoyotl & Ixnextli Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
46 7 Death Tecciztecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
47 8 Deer Tlaloc Huehuecoyotl & Ixnextli Tlaloc 2 Itztli
48 9 Rabbit Mayahuel Huehuecoyotl & Ixnextli Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
49 10 Water Xiuhtecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Tezcatlipoca 4 Centeotl
50 11 Dog Mictlantecuhtli Huehuecoyotl & Ixnextli Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
51 12 Monkey Xochipilli Huehuecoyotl & Ixnextli Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
52 13 Grass Patecatl Huehuecoyotl & Ixnextli Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
53 1 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
54 2 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitlicue Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
55 3 Eagle Xipe Totec Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
56 4 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitlicue Tonatiuh 2 Itztli
57 5 Movement Xolotl Chalchihuitlicue Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
58 6 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli 4 Centeotl
59 7 Rain Tonatiuh Chalchihuitlicue Centeotl 5 Mictlantecuhtli
60 8 Flower Xochiquetzal Chalchihuitlicue Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
61 9 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitlicue Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
62 10 Wind Quetzalcoatl Chalchihuitlicue Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
63 11 House Tepeyollotl Chalchihuitlicue Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
64 12 Lizard Huehuecoyotl Chalchihuitlicue Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
65 13 Snake Chalchihuitlicue Chalchihuitlicue Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
66 1 Death Tecciztecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
67 2 Deer Tlaloc Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaltecuhtli 4 Centeotl
68 3 Rabbit Mayahuel Tecciztecatl & Tonatiuh Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
69 4 Water Xiuhtecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
70 5 Dog Mictlantecuhtli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
71 6 Monkey Xochipilli Tecciztecatl & Tonatiuh Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
72 7 Grass Patecatl Tecciztecatl & Tonatiuh Centeotl 9 Tlaloc
73 8 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Tecciztecatl & Tonatiuh Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
74 9 Jaguar Tlazolteotl Tecciztecatl & Tonatiuh Quetzalcoatl 2 Itztli
75 10 Eagle Xipe Totec Tecciztecatl & Tonatiuh Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
76 11 Vulture Itzpapalotl Tecciztecatl & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
77 12 Movement Xolotl Tecciztecatl & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
78 13 Knife Chalchihuitotolin Tecciztecatl & Tonatiuh Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
79 1 Rain Tonatiuh Tlaloc Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
80 2 Flower Xochiquetzal Tlaloc Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
81 3 Crocodile Tonacatecuhtli Tlaloc Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
82 4 Wind Quetzalcoatl Tlaloc Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
83 5 House Tepeyollotl Tlaloc Tlazolteotl 2 Itztli
84 6 Lizard Huehuecoyotl Tlaloc Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
85 7 Snake Chalchihuitlicue Tlaloc Centeotl 4 Centeotl
86 8 Death Tecciztecatl Tlaloc Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
87 9 Deer Tlaloc Tlaloc Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
88 10 Rabbit Mayahuel Tlaloc Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
89 11 Water Xiuhtecuhtli Tlaloc Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
90 12 Dog Mictlantecuhtli Tlaloc Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
91 13 Monkey Xochipilli Tlaloc Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
92 1 Grass Patecatl Mayahuel & Xochipilli Xiuhtecuhtli 2 Itztli
93 2 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Mayahuel & Xochipilli Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
94 3 Jaguar Tlazolteotl Mayahuel & Xochipilli Chalchihuitlicue 4 Centeotl
95 4 Eagle Xipe Totec Mayahuel & Xochipilli Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
96 5 Vulture Itzpapalotl Mayahuel & Xochipilli Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
97 6 Movement Xolotl Mayahuel & Xochipilli Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
98 7 Knife Chalchihuitotolin Mayahuel & Xochipilli Centeotl 8 Tepeyollotl
99 8 Rain Tonatiuh Mayahuel & Xochipilli Tlaloc 9 Tlaloc
100 9 Flower Xochiquetzal Mayahuel & Xochipilli Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
101 10 Crocodile Tonacatecuhtli Mayahuel & Xochipilli Tezcatlipoca 2 Itztli
102 11 Wind Quetzalcoatl Mayahuel & Xochipilli Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
103 12 House Tepeyollotl Mayahuel & Xochipilli Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
104 13 Lizard Huehuecoyotl Mayahuel & Xochipilli Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
105 1 Snake Chalchihuitlicue Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
106 2 Death Tecciztecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
107 3 Deer Tlaloc Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
108 4 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tonatiuh 9 Tlaloc
109 5 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
110 6 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Mictlantecuhtli 2 Itztli
111 7 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Centeotl 3 Piltzintecuhtli
112 8 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlaloc 4 Centeotl
113 9 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
114 10 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
115 11 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
116 12 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
117 13 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Tlahuizcalpantecuhtli Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
118 1 Knife Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli & Tonatiuh Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
119 2 Rain Tonatiuh Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaltecuhtli 2 Itztli
120 3 Flower Xochiquetzal Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
121 4 Crocodile Tonacatecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tonatiuh 4 Centeotl
122 5 Wind Quetzalcoatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
123 6 House Tepeyollotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
124 7 Lizard Huehuecoyotl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Centeotl 7 Tlazolteotl
125 8 Snake Chalchihuitlicue Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlaloc 8 Tepeyollotl
126 9 Death Tecciztecatl Mictlantecuhtli & Tonatiuh Quetzalcoatl 9 Tlaloc
127 10 Deer Tlaloc Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
128 11 Rabbit Mayahuel Mictlantecuhtli & Tonatiuh Chalmecatecuhtli 2 Itztli
129 12 Water Xiuhtecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
130 13 Dog Mictlantecuhtli Mictlantecuhtli & Tonatiuh Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
131 1 Monkey Xochipilli Patecatl Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
132 2 Grass Patecatl Patecatl Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
133 3 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Patecatl Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
134 4 Jaguar Tlazolteotl Patecatl Tonatiuh 8 Tepeyollotl
135 5 Eagle Xipe Totec Patecatl Tlazolteotl 9 Tlaloc
136 6 Vulture Itzpapalotl Patecatl Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
137 7 Movement Xolotl Patecatl Centeotl 2 Itztli
138 8 Knife Chalchihuitotolin Patecatl Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
139 9 Rain Tonatiuh Patecatl Quetzalcoatl 4 Centeotl
140 10 Flower Xochiquetzal Patecatl Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
141 11 Crocodile Tonacatecuhtli Patecatl Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
142 12 Wind Quetzalcoatl Patecatl Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
143 13 House Tepeyollotl Patecatl Citlalinicue 8 Tepeyollotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
144 1 Lizard Huehuecoyotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Xiuhtecuhtli 9 Tlaloc
145 2 Snake Chalchihuitlicue Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaltecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
146 3 Death Tecciztecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalchihuitlicue 2 Itztli
147 4 Deer Tlaloc Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tonatiuh 3 Piltzintecuhtli
148 5 Rabbit Mayahuel Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlazolteotl 4 Centeotl
149 6 Water Xiuhtecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Mictlantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
150 7 Dog Mictlantecuhtli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Centeotl 6 Chalchihuitlicue
151 8 Monkey Xochipilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlaloc 7 Tlazolteotl
152 9 Grass Patecatl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Quetzalcoatl 8 Tepeyollotl
153 10 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tezcatlipoca 9 Tlaloc
154 11 Jaguar Tlazolteotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Chalmecatecuhtli 1Xiuhtecuhtli
155 12 Eagle Xipe Totec Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Tlahuizcalpantecuhtli 2 Itztli
156 13 Vulture Itzpapalotl Itztlacoliuhqui & Tezcatlipoca Citlalinicue 3 Piltzintecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
157 1 Movement Xolotl Tlazolteotl Xiuhtecuhtli 4 Centeotl
158 2 Knife Chalchihuitotolin Tlazolteotl Tlaltecuhtli 5 Mictlantecuhtli
159 3 Rain Tonatiuh Tlazolteotl Chalchihuitlicue 6 Chalchihuitlicue
160 4 Flower Xochiquetzal Tlazolteotl Tonatiuh 7 Tlazolteotl
161 5 Crocodile Tonacatecuhtli Tlazolteotl Tlazolteotl 8 Tepeyollotl
162 6 Wind Quetzalcoatl Tlazolteotl Mictlantecuhtli 9 Tlaloc
163 7 House Tepeyollotl Tlazolteotl Centeotl 1 Xiuhtecuhtli
164 8 Lizard Huehuecoyotl Tlazolteotl Tlaloc 2 Itztli
165 9 Snake Chalchihuitlicue Tlazolteotl Quetzalcoatl 3 Piltzintecuhtli
166 10 Death Tecciztecatl Tlazolteotl Tezcatlipoca 4 Centeotl
167 11 Deer Tlaloc Tlazolteotl Chalmecatecuhtli 5 Mictlantecuhtli
168 12 Rabbit Mayahuel Tlazolteotl Tlahuizcalpantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
169 13 Water Xiuhtecuhtli Tlazolteotl Citlalinicue 7 Tlazolteotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
170 1 Dog Mictlantecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Xiuhtecuhtli 8 Tepeyollotl
171 2 Monkey Xochipilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaltecuhtli 9 Tlaloc
172 3 Grass Patecatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalchihuitlicue 1 Xiuhtecuhtli
173 4 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tonatiuh 2 Itztli
174 5 Jaguar Tlazolteotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlazolteotl 3 Piltzintecuhtli
175 6 Eagle Xipe Totec Xipe Totec & Quetzalcoatl Mictlantecuhtli 4 Centeotl
176 7 Vulture Itzpapalotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Centeotl 5 Mictlantecuhtli
177 8 Movement Xolotl Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlaloc 6 Chalchihuitlicue
178 9 Knife Chalchihuitotolin Xipe Totec & Quetzalcoatl Quetzalcoatl 7 Tlazolteotl
179 10 Rain Tonatiuh Xipe Totec & Quetzalcoatl Tezcatlipoca 8 Tepeyollotl
180 11 Flower Xochiquetzal Xipe Totec & Quetzalcoatl Chalmecatecuhtli 9 Tlaloc
181 12 Crocodile Tonacatecuhtli Xipe Totec & Quetzalcoatl Tlahuizcalpantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
182 13 Wind Quetzalcoatl Xipe Totec & Quetzalcoatl Citlalinicue 2 Itztli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
183 1 House Tepeyollotl Itzpapalotl Xiuhtecuhtli 3 Piltzintecuhtli
184 2 Lizard Huehuecoyotl Itzpapalotl Tlaltecuhtli 4 Centeotl
185 3 Snake Chalchihuitlicue Itzpapalotl Chalchihuitlicue 5 Mictlantecuhtli
186 4 Death Tecciztecatl Itzpapalotl Tonatiuh 6 Chalchihuitlicue
187 5 Deer Tlaloc Itzpapalotl Tlazolteotl 7 Tlazolteotl
188 6 Rabbit Mayahuel Itzpapalotl Mictlantecuhtli 8 Tepeyollotl
189 7 Water Xiuhtecuhtli Itzpapalotl Centeotl 9 Tlaloc
190 8 Dog Mictlantecuhtli Itzpapalotl Tlaloc 1 Xiuhtecuhtli
191 9 Monkey Xochipilli Itzpapalotl Quetzalcoatl 2 Itztli
192 10 Grass Patecatl Itzpapalotl Tezcatlipoca 3 Piltzintecuhtli
193 11 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Itzpapalotl Chalmecatecuhtli 4 Centeotl
194 12 Jaguar Tlazolteotl Itzpapalotl Tlahuizcalpantecuhtli 5 Mictlantecuhtli
195 13 Eagle Xipe Totec Itzpapalotl Citlalinicue 6 Chalchihuitlicue
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
196 1 Vulture Itzpapalotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Xiuhtecuhtli 7 Tlazolteotl
197 2 Movement Xolotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaltecuhtli 8 Tepeyollotl
198 3 Knife Chalchihuitotolin Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalchihuitlicue 9 Tlaloc
199 4 Rain Tonatiuh Xolotl & Tlalchitonatiuh Tonatiuh 1 Xiuhtecuhtli
200 5 Flower Xochiquetzal Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlazolteotl 2 Itztli
201 6 Crocodile Tonacatecuhtli Xolotl & Tlalchitonatiuh Mictlantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
202 7 Wind Quetzalcoatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Centeotl 4 Centeotl
203 8 House Tepeyollotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlaloc 5 Mictlantecuhtli
204 9 Lizard Huehuecoyotl Xolotl & Tlalchitonatiuh Quetzalcoatl 6 Chalchihuitlicue
205 10 Snake Chalchihuitlicue Xolotl & Tlalchitonatiuh Tezcatlipoca 7 Tlazolteotl
206 11 Death Tecciztecatl Xolotl & Tlalchitonatiuh Chalmecatecuhtli 8 Tepeyollotl
207 12 Deer Tlaloc Xolotl & Tlalchitonatiuh Tlahuizcalpantecuhtli 9 Tlaloc
208 13 Rabbit Mayahuel Xolotl & Tlalchitonatiuh Citlalinicue 1 Xiuhtecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
209 1 Water Xiuhtecuhtli Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli 2 Itztli
210 2 Dog Mictlantecuhtli Chalchihuitotolin Tlaltecuhtli 3 Piltzintecuhtli
211 3 Monkey Xochipilli Chalchihuitotolin Chalchihuitlicue 4 Centeotl
212 4 Grass Patecatl Chalchihuitotolin Tonatiuh 5 Mictlantecuhtli
213 5 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chalchihuitotolin Tlazolteotl 6 Chalchihuitlicue
214 6 Jaguar Tlazolteotl Chalchihuitotolin Mictlantecuhtli 7 Tlazolteotl
215 7 Eagle Xipe Totec Chalchihuitotolin Centeotl 8 Tepeyollotl
216 8 Vulture Itzpapalotl Chalchihuitotolin Tlaloc 9 Tlaloc
217 9 Movement Xolotl Chalchihuitotolin Quetzalcoatl 1 Xiuhtecuhtli
218 10 Knife Chalchihuitotolin Chalchihuitotolin Tezcatlipoca 2 Itztli
219 11 Rain Tonatiuh Chalchihuitotolin Chalmecatecuhtli 3 Piltzintecuhtli
220 12 Flower Xochiquetzal Chalchihuitotolin Tlahuizcalpantecuhtli 4 Centeotl
221 13 Crocodile Tonacatecuhtli Chalchihuitotolin Citlalinicue 5 Mictlantecuhtli
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
222 1 Wind Quetzalcoatl Chantico Xiuhtecuhtli 6 Chalchihuitlicue
223 2 House Tepeyollotl Chantico Tlaltecuhtli 7 Tlazolteotl
224 3 Lizard Huehuecoyotl Chantico Chalchihuitlicue 8 Tepeyollotl
225 4 Snake Chalchihuitlicue Chantico Tonatiuh 9 Tlaloc
226 5 Death Tecciztecatl Chantico Tlazolteotl 1 Xiuhtecuhtli
227 6 Deer Tlaloc Chantico Mictlantecuhtli 2 Itztli
228 7 Rabbit Mayahuel Chantico Centeotl 3 Piltzintecuhtli
229 8 Water Xiuhtecuhtli Chantico Tlaloc 4 Centeotl
230 9 Dog Mictlantecuhtli Chantico Quetzalcoatl 5 Mictlantecuhtli
231 10 Monkey Xochipilli Chantico Tezcatlipoca 6 Chalchihuitlicue
232 11 Grass Patecatl Chantico Chalmecatecuhtli 7 Tlazolteotl
233 12 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Chantico Tlahuizcalpantecuhtli 8 Tepeyollotl
234 13 Jaguar Tlazolteotl Chantico Citlalinicue 9 Tlaloc
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
235 1 Eagle Xipe Totec Xochiquetzal Xiuhtecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
236 2 Vulture Itzpapalotl Xochiquetzal Tlaltecuhtli 2 Itztli
237 3 Movement Xolotl Xochiquetzal Chalchihuitlicue 3 Piltzintecuhtli
238 4 Knife Chalchihuitotolin Xochiquetzal Tonatiuh 4 Centeotl
239 5 Rain Tonatiuh Xochiquetzal Tlazolteotl 5 Mictlantecuhtli
240 6 Flower Xochiquetzal Xochiquetzal Mictlantecuhtli 6 Chalchihuitlicue
241 7 Crocodile Tonacatecuhtli Xochiquetzal Centeotl 7 Tlazolteotl
242 8 Wind Quetzalcoatl Xochiquetzal Tlaloc 8 Tepeyollotl
243 9 House Tepeyollotl Xochiquetzal Quetzalcoatl 9 Tlaloc
244 10 Lizard Huehuecoyotl Xochiquetzal Tezcatlipoca 1 Xiuhtecuhtli
245 11 Snake Chalchihuitlicue Xochiquetzal Chalmecatecuhtli 2 Itztli
246 12 Death Tecciztecatl Xochiquetzal Tlahuizcalpantecuhtli 3 Piltzintecuhtli
247 13 Deer Tlaloc Xochiquetzal Citlalinicue 4 Centeotl
Nº: Day: Regent of the Day: Regent of Trecena: Lord of the Day: Lord of the Night:
248 1 Rabbit Mayahuel Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Xiuhtecuhtli 5 Mictlantecuhtli
249 2 Water Xiuhtecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaltecuhtli 6 Chalchihuitlicue
250 3 Dog Mictlantecuhtli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalchihuitlicue 7 Tlazolteotl
251 4 Monkey Xochipilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tonatiuh 8 Tepeyollotl
252 5 Grass Patecatl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlazolteotl 9 Tlaloc
253 6 Reed Tezcatlipoca-Ixquimilli Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Mictlantecuhtli 1 Xiuhtecuhtli
254 7 Jaguar Tlazolteotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Centeotl 2 Itztli
255 8 Eagle Xipe Totec Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlaloc 3 Piltzintecuhtli
256 9 Vulture Itzpapalotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Quetzalcoatl 4 Centeotl
257 10 Movement Xolotl Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tezcatlipoca 5 Mictlantecuhtli
258 11 Knife Chalchihuitotolin Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Chalmecatecuhtli 6 Chalchihuitlicue
259 12 Rain Tonatiuh Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Tlahuizcalpantecuhtli 7 Tlazolteotl
260 13 Flower Xochiquetzal Xiuhtecuhtli & Xipe Totec Citlalinicue 8 9 Tepeyollotl & Tlaloc

Няма никакво съмнение, че смъртта е най-голямото предизвикателство пред което е изправено нашето същество. Страната от която никой пътник не се е върнал ни хвърля в смут и съмнения. Срещайки предизвикателството на смъртта нашите начинания се стъписват, а постиженията избледняват и се губят. Няма рецепта и подход, не разполагаме с надеждни и изпитани средства за да се справим така както в света на познатото. Нещо повече, колкото повече мислим за това и търсим решение, толкова повече се разколебаваме.Смъртта е далечна и абстрактна и в същото време абсолютна реалност която не може да бъде отхвърлена. Това е разликата с другите реалностти на познатия ни свят, където всяка идея може да бъде подложена на съмнение и всяко действие да намери своята противоположност.
Способността на смъртта да бъде ежедневна възможност и в същото време безкрайно отдалечена от делничното ни съществуване прави живота ни поносим, но това не отменя факта, че всички наши действия са под нейното неизбежно присъствие, покривайки спектъра от нашето делнично поведение.
Целия арсенал от познати възможности които света ни предлага за решаване на проблеми и рецепти за щастие избледнява пред полъха на смъртта, превръщайки успехите и щастието миг пред вечността.
Единствения ресурс който ни е даден за неопределено време преди смъртта е времето. В сравнение с безкрайността този ресурс изглежда малък и незначителен. На пръв поглед времето от житейския ни път до смъртта като русурс е нещо твърде кратко и ограничено. Но зад тази малък период от който ни остава има един безпорен факт, това време е неопределено. Отношението ни към времето преди смъртта като нещо кратко и неопределено може да се окаже една илюзия, която да предопредели характера на срещата ни със смъртта.Линейното време
Ние не се раждаме с чувството, че времето тече линейно и с усещането за хода на света. Началните години от живота ни протичат в настоящето. Постепенно линейното усещане се научава и постепенно се формира като отношение към времето. Колкото повече се утвърждава линейния ход на времето, толкова повече се счита, че ние съзряваме. Минаваме през различни етапи за да забравим началното усещане за настояще, като се учим да измерваме времето с часовник и решаваме например задачи свързани с времето, изминатия път и скоростта. Изработваме си ежедневен ритъм и колкото по-дисциплинирано се придържаме към него, толкова повече навикваме към идеята, че времето е нещо което тече постоянно, подлежи на измерване и светът си има своя постоянен ход.
Ритъмът на света вече ни е завладял в по-зряла възраст, когато започва истинска надпревара с времето. Тогава започва борба с хода на времето което се опитваме да задържим за да не отлитат хубавите моменти в живота ни и в опит да ги умножим.За да бъдем с хода на времето използваме най-различни начини да го изхитрим. Това включва и технически средства – бързи автомобили, мобилни връзки, Интернет комуникации и всичко до което можем да се доберем като техническо изобретение.
Времето е пари и когато започнат да пристигат сметки от задължения които не успяваме да изплатим навреме чувстваме как то ни притиска да бързаме. Налага се да се работи по-ефективно или на повече от едно място. Ако сме в организация се налага оптимизиране на бизнес процесите, съкращаване на разходите и търсене на още по-висока производителност и ефективност в работата.Мъжкия и женския подход в съкращаването на времето
Мъжете и жените имат различен подход в борбата с овладянавето на времето. По различен начин те свиват временните интервали и скъсяват процесите. Мъжкия подход е свързан с висока концентрация в едно направление. Мъжете са по-ограничени но, по-задълбочени. Те свиват времето като се концентрират в дадена задача.

Жените от друга страна са майстори на паралелните процеси. Една жена едновременно върши и мисли за много неща. Това е техния начин по който съкращават, свиват времето. И двата подхода не са универсални и за да се постигне ефективност при свиването на времето един истински майстор трябва да може и двете. За да се постигне това обаче трябва да надпмогнем и се приборим с ограниченията на мъжката или женската си природа. На всеки това което му пречи е различно.Двете фалшиви лица на времето
Способността да се концентрираме за мига и да извличаме всичко от него в решителния момент е част от дебненето в света на дивите животни. Един крокодил е в състояние да стои с часове във водата без да издава присъствието си за да издебне стадо от антилопи, което ще дойде на водопой. Когата момента настъпи в един кратък миг цялата енергия се концентрира в атаката.

Времето не е само свиване, съкращаване и надпреварара за секунди, но и чакане. И това е обратната страна на свиването, неговото разтягане. Докато при свиването на времето има мъжки и женски подход, то изглежда, че при разтягането нещата са еднакви макар да има много нюанси.
Разтягането, разпъването на времето като ластик е неправене на свиването, борбата със секундите за висока скорост. Ако трябва да направим асоциация със социални модели то свиването на времето е ежедневния ритъм на обичайната активност и бизнеса, а неговото разпъване са почивните дни в Събота и Неделя. Разпъването е отпуска за някои, а за други отказ от активно участие в светските дела. Например едно доброволно отшелничество и посвещаване на някаква абстрактна вяра е форма на разпъване на времето.Тези две лица на времето не атакуват нашата представа за неговата линейност. Те само внасят елемент на корекция в представите ни, че времето тече линейно, но сме склонни да признаем не с еднаква скорост. То не е монотонно, защото има забавяние и забързвания. И те се измерват и придобиват социален и делови смисъл като почасово заплащане, месечна заплата или заплащане за изработка. Този допълнителен аспект за хода на времето не нарушава началната презумция за линейния ход на времето. Върха на тържеството на линейния модел е еднообразието в ежедневието. Усещането, че света е един и същ и не се променя.Независимо дали сме от страната на онези които натискат педала на газта или от онези които търсят спокойните води ние нямаме начин да преодолеем линейното усещане за времето, ако имаме опит със само едната от неговите страни – само свиване или само разпъване.За да се запознаем с истинското лице на времето се налага да отхвърлим и двете негови маски с които то ни се представя. За тази цел трябва да ги използваме активно докато ги опознаем и разберем тяхната привидност. Всъщност годините прекарани в преследване на задачи, постигане на цели, борба с времето, са години в които се изправяме с нашето усещане за хода на времето. В зависимост от усета ни, е възможно да боравим както със забързаната част на времето, така и да искаме определени събития да се забавят и да се наложи чакане търпеливо. Така да съчетаем полагане на активни усилия и очакване на шанс. Така е възможно да се работи и с двете маски на времето заедно, ако нашето усещане за времето е балансирано. При балансирано усещане в един случай се налага да поставим едната маска, а в друг другата. Тази ситуация на изчакваща забързаност или забързано изчакване е много особенна. Тя е индикатор който дава надежда, че въпреки сме забравили усещането за времето като безкрайно настояще, то имаме все още шанс да си го припомним и дори да спрем хода на времето и потока на света.

Ако балансиран тип поведение е част от ежедневието ни и ние непрекъснато свиваме и разтягаме времето е възможно да изпитаме моменти когато двете маски на времето падат и линейната представа за хода на времето да започна да губи сила в определени моменти или дори случки. Така се връщаме отново към усещането за

Безкрайното настояще
Ако ежедневието ни е запълнено от безброй забързвания и изчаквания, разпъвания и свивания е възможно да започнем да изпитваме моменти и кратки усещания, че сме в състояние на нечие време. Спиране на линейното усещане за потока на времето и спиране на света. Спирането на света, ако се осъзнае като лично преживяване е критичен момент след който линейната представа за времето вече не може да се възстанови напълно. Спирането на времето, дори и като бегло усещане е навлизане в безкрайното настояще. Безкрайното настояще е истинското лице на времето и по ирония точно тогава времето всъщност изчезва и смисълът който му придаваме вече се разпада.Преживяването в безкрайното настояще руши разбирането ни за времето като линеен процес. Това усещане извън времето е по-силно от преживяванията в потока на времето и света. Ако усещането се повтаря, то се натрупва и нарушава еднообразието в ежедневието ни. Живота става по-цялостен и богат, но точно това ни въвлича още по-близо до усещането за смъртта.
Смъртта се намира точно в безкрайното настояще и успява да се заеме възможно най-изгодна позиция за да се протегне до всички възможности които има линейния модел . В моментите на преживявания в безкрайното настояще, когато потока на света спира сме потопени в една безкрайност, която няма ход ние сме с лице срещу смъртта и водим невидима битка с нея. В безкрайното настояще реалността на смъртта се чувства най-силно, а нещата от света започват да придобиват не толкова реален смисъл. Те започват да изглеждат далечни, неистински и илюзорни. Живота който сме живели става далечен спомен и илюзия в зоната на безкрайното настояще, където събитията от живота ни вече не могат да се превъзпроизведат във представите ни. Това е присъствието на смъртта.Предизвикателството на смъртта
Смъртта не ни убива. Убива ни невъзможността да си припомним живота който за нас е бил в линейното време когато сме в зоната на безкрайното настояще. Така представата ни за смъртта като край на живота ни трябва да се предефенира като край на представата ни за хода на събитията които си мислим че са станали в реда който си мислим, че са станали. Предизвикателството което ни отправя смъртта е да излезем извън тесните си наложени ограничения и модели и да разширяваме зоната извън тези модели, за да достигнем безкрайното настояще, което предефенира всички събития. Ако успеем да свържем миналото си, бъдещето си и настоящето в едно и навлезем в настоящето имаме шанс да отговорим на основното предизвикателство което ни отправя смъртта, да победим представите си за времето и хода на събитията.Всичките ни представи за смъртта като край на живота ни са верни когато се отнася до събития в линейното време. Но за събития извън линейното време в огромната си част нелепи. Това усещане е особенно силно ако изпитаме разпада на времето преживе, така известното спиране на света. Тогава усещането, че смъртта е края не е толкова силно. Започва да се руши и усещането, че времето преди смъртта е ограничено и неопределено. По-скоро се изпитва усещане, че времето е нещо безкрайно, което може да разпъваме и свиваме, а като завършек е нещо конкретно и определено свързано със смъртта, която стои на една ръка разстояние. Ако така преобърнем усещането за времето вече сме си припомнили какво сме изпитвали в ранно детство.
Това е първото надмогване и първото преодоляване на собствената ни ограниченост преди смъртта. Ако не спечелим личната си битка с времето преди смърта няма да разбием еднообразието на живота, няма да излезем извън потока на света, няма да го спрем, губим шанса да станем творци на собствената си природа и в крайна сметка няма да сме подготвени за безкрайното настояще.В крайна сметка вместо да гадаем какво е смъртта и да се отвличаме по абстрактни теории и предположение ние имаме безценен подарък. Имаме нашето време преди смъртта. Никой не може да ни отнеме този шанс и нямаме никакви оправдания, че не сме го използвали. Можем да го разтягаме до безкрай и да го свивеме в една точка докато то започне да се разпада. Когато времето се разпадне окончателно нашето време изтича и пресичаме прага към безкрайността.Срещата с безкрайното време се извършва непрекъснато. Ние живеем в него, но приучени към усещането за линейност и последователност на събитията безкрайното настояще ни убягва. Докато усещането за линийност и поток на събитията се научава, то обратния процес не се научава. Няма практика или някакъв вълшебен трик, който да ни изведе обратно от потока на времето и то да спре. Спирането на света и времето не се учи, учи се възприемането на безкрайността като поток. Въпреки, че няма техника и способи за спиране на света, могат да се отделят различни симптоми предвещаващи изчерпването на линейното възприемане на събитията. Тези симптоми са отделни примери които могат да имат различна тежест и смисъл според индивидуалното усещане за времето. В крайно сметка смисълът който придаваме на нещата в голяма степен зависи от начина по който усещаме хода на света.Скъсяване на дистанцията между минало и настояще
Скъсяването на дистанцията между минали и настоящи преживявания е един от предвестниците на спирането линейния ход на времето. Ако от време на време започнете да си спомняте приживявания станали в живота ви преди десетилетия и те изглеждат еднакво силни като настоящите това е сигурен знак че линейното време започва да се свива. Ако нямате проблем да си спомните живо събития и да ги преживеете отново, това значи, че миналото и настоящето започват да се сближават и в някои елементи дори сливат. Възможно е да се получи усещане, че целият личен живот е като на длан и може да се черпи от него. Това е сериозно изпитание за здравия разум, защото най-вероятно стабилните възгледи за нещата които са се оформили напоследък са минали през различни периоди докато се формират. Силните спомени от миналото връщат към стари забравени възгледи и се възстановява многопластовост във отношението към уж вече ясни неща. Тази многопластовост прибавя, широчина и задълбоченост, която излиза извън рамките на черно-бялото, ясното Да или Не. Стари събития, впечатления и емоции могат да се възстановят лесно, а текущи могат да преминат на втори план и да се забравят за известен период.

Ако речта на Барак Обама когато той призова „Америка, ти не можеш да обърнеш гръб“, ви навява спомени за друга реч, на един друг представител на Демократическата партия Джон Ф. Кенеди „Питайте, не какво може страната ви да направи за вас, а каква можете вие да направите за страната си“ и вие си пропомняте знаменитата реч на Мартин Лутър Кинг „Аз имам мечта“. Ако това ви звучи актуално, като днес, тук и сега добавяте поне три пласта линейно време в едно усещане.Няма значение в коя област ви са спомените и какви са примерите. Ако скъсяването на дистанцията между минали и настоящи събития се задълбочи, това внася елемент на неудобство, поради нуждата непрекъснато да си припомняме какво тече в момента и кое е актуално. Това неудобство се компенсира с по-голяма богатство на усещанията, по-цялостно възприемане на настоящето и по-пълно изживяване на момента. Времето вече не се изплъзва, а намираме удоволствия в преживяването на моментите такива каквито са. Живота придобива пълнота и очарование, което не сме очаквали когато сме били в по-голяма степен обхванати от потока на времето.Кръговратът на сезоните
Спирането на кръговрата на сезоните е още по-явен предвестник към спирането потока на света.
Ако през Януари спомените за Юлските жеги са живи и близки,
ако през Февруари, Августовската отпуска е пред очите ви,
ако през Март, Септемврийското слънце и в спомените ви,
ако през Април, все още сте впечатлени от Октомврийското циганско лято,
ако през Май, си спомняте за Ноемврийските мъгли,
ако през Юни, ви избиват коледни Декемврийски настроения,
ако през Юли, си спомняте онези студени Януарски дни, толкова контрастиращи с жегата,
ако през Август, сте под емоции около Февруарските празници,
ако Септември, ви напомня за първите топли дни на Март,
ако през Октомври, пред очите ви са първите пролетни птици и техните песни,
ако Ноември, ви навява мисли за поредицата от Майски празници и абитуриентски балове,
ако през Декември, изникват спомени за началото на летния сезон,
то най-вероятно кръговратът на сезоните вече не е това което е бил преди.Още една от маските на потока се сваля и сезоните започват да се сливат. Тяхното редуване е начинът по който се проявява единствения сезон, този на настоящето.Заличаването на денонощието
Заличаването на линейние поток на времето в рамките на денонощието е едно от последните убежища зад които е кодирано линейното усещане за времето.
Възможно е вие да сте силен в първата половина на деня, но напоследък да забелязвате, че творческата ви активност идва в края на работния ден.
Ако се засилва преди да си легнете, и ако лягайки в леглото през нощта си поставяте задачи, които трябва да решите докато спите,
ако отваряйки очи сутрин рано чувствате полъхът на ново творческо вдъхновение, защото решенията се стичат към вас, то
това е признак че вашата по-силна част от денонощието се измества към съня. Най-вероятно истинските решения за живота ви всъщност да се вземат точно по време на сън. Тогава със сигурност вашата спяща половина набира сила и тя определя решенията, дори това да не се осъзнава.

Ако вашите наблюдения показват, че деня минава в рутина, когато не се вземат никакви важни решения свързани с живота ви, а само такива свързани с ежедневните задължения, ако по-силната част е времето е през нощта когато спите, то това значи, че имаме поврат и нашето същество спи през деня, а през нощта живее истинския живот.

Ако се балансира еднакво добре с решенията които се вземат през деня и през нощта, и те станат еднакво важни, и еднакво решаващи, то линейния поток на времето в рамките на денонощието е изправен пред безкрайното настояще. Започва да се губи усещането за ограниченост на времето в рамките на интервали от време които са много близки. Това е значителна разлика от първите два примера, при които години и месеци ни предпазват от пълно сливане на разликите. Когато усещането за линейност и поток на времето започне да се губи в рамките на денонощието навлизаме в безкрайното настояще много по-често и света започва да спира.Обикновените нещаСигурен признак за нарастващо спиране на времето е значението което прeдавате на обикновенните неща. Много е възможно изкуствените и крещящи неща от живота да спрат да ви впечатляват. Неща в които се инвестират огромни усилия и са постижения на света, на неговия линеен поток могат да ви се сторят незначителни и пренебрежимо малки. Много е възможно да бъдете привлечени от банални на пръв поглед неща, като полетът на птица или поривите на вятъра. Ако вървейки по улицата сред множеството последната марка спортна кола не ви впечатлява толкова, колкото подскоците на едно обикновенно врабче например, е възможно да изпитвате излизане от усещането за линейност на времето. Още повече ако базирате ежедневните си решения на основата на такива незабележими за социално адаптирания индивид събития, то определено вашето усещане за безкрайност е по-силно и побеждава всички трикове които по някакъв начин са ви накарали да си усещате, че времето ‘тече’. Ако да зададеш умен въпрос, вече не ви се струва забавно, ако да мислиш вече не е толкова интересно и ако погледа ви изчерпва всичко, защото чувствате, че вече всичко е казано и направено, вие не сте далеч от оня център, по-скоро източник и баланс, който поражда всичко и при който всяко породено се завръща неизбежно.
От всички обикновенни неща спирането на потока на света е най-обикновенното. В същото време е най-недостижимото от гледна точка на приученото ни към линейност мислене и възприятие което свързва света в паяжина от причини и следствия.

Връзката с безкрайността

Когато линейното време започва да чезне, спирането на потока изглежда като нашето най-естествено състояние. То не изисква никакви усилия от наша страна, но не може да бъде идентифицирано с ленност или мързел, а е по-скоро връщане към естествено и обикновенно състояние. Това е състояние на съгласие между нас и света. Състояние при което ние разбираме какво става и сме разбрани без да се налагат уточнения. Така както се чувстваме, такъв е света и такъв какъвто е света, така се чувстваме. Ако някой някъде е щастлив една малка частица от неговото усещане се придава и на нас. Ако някъде някое живо същество страда, неговото страдание по някакъв начин рефлектира и в нашето усещане. Колкото по-далече сме от усещането за линейното време и причинно-следствените връзки, толкова сме по-чувствителни към неща извън конкретното ни битие. Неща идващи от далече.

The Myth
The Quetzalcoatl Myth is the Great Epic of Mesoamerica. It describes events which took place in the city of Tollan Xicocotitlan (Tula, Hidalgo) in the north of the Valley of Mexico near the end of the Tenth Century. Long thought to be completely mythological, modern research from the 1930s onward has provided a solid factual basis for some of the key events. Much, however, remains wrapped in mystery. All we have to tell us of the legendary Ce Acatl Topiltzin Quetzalcoatl comes from a handful of pre-Columbian sources (perhaps no more than twelve), subsequent Aztec accounts written 500 years later (heavily influenced by Christianity), and the archaeological record (extremely fragmentary). No complete written version of the Myth survived the Spanish Conquest in 1519, with the possible exception of the „Legend of the Suns,“ a pictorial account much like the Mixtec codices. Although the original text did not survive the book-burnings, we do have an Aztec priest’s account of the story which appears to have been the priest’s explanation of the pictorial book.

I have attempted to assemble the fragments and versions of the myth into something resembling a coherent whole. For a far more detailed version, I can recommend „History and Mythology of the Aztecs – The Codex Chimalpopoca“ translation and commentray by John Bierhorst, which is available from www.amazon.com. But…on to the Myth.

Mixcoatl
The myth begins, like so many other myths, before the birth of its central figure, Topiltzin. We are given a short account of the events of Topiltzin’s father’s life, the famous Mixcoatl. Mixcoatl often appears in the Mixtec codices, as well as the Aztec’s mythology. His name–“cloud serpent“–may be more of a title than an actual name, just as Quetzalcoatl– „feathered serpent“–was a title held by many different rulers during the Toltec era. Mixcoatl may have been a Chichimec lord, or a ruler of the early Toltec capital of Culhuacan. Still considered to be mythological by many experts, Mixcoatl is something of a misty figure: he is frequently mentioned as being the father of Topiltzin and legend has it that a huge statue of the god-king was to be found at Cholula, a city closely associated with the Quetzalcoatl cult. Wherever he came from, he was clearly a powerful warlord by the time of Topiltzin’s birth.

Mixcoatl proceeds to make conquests, eventually becoming powerful enough to marry into the early Toltec aristocracy. His young wife, Chimalman, a princess of the branch of the Toltecs who ruled Culhuacan, gives birth to Topiltzin, who bursts from her chest fully armed and prepared to join his father Mixcoatl’s armies. Chimalman dies four days after Topiltzin’s birth, a fate which many women suffered in pre-Columbian (and post-Columbian) Mexico. Legend places his birth at Xochicalco, the great Classic Era city. Topiltzin proves himself an able warrior at a very young age, taking captives for sacrifice at Xicalanco, a place name whose physical location has not yet been identified. Mixcoatl and his son wage numerous successful campaigns, creating a Toltec empire which encompasses most of the Valley of Mexico. The archaeological record supports such a series of conquests, as it is about this time (c. 950AD) that we see an explosion of Toltec influence in Mesoamerica. In fact, it is about this time that we see the „War of Heaven“ taking place in the Mixtec codices (Nuttall, Vindobonensis), as well as pronounced Toltec influences at El Tajin. It is very likely that some of these conquests (though most likely the conquests were in a limited geographical area) were lead by Mixcoatl. Even if we do not have definitive, exact descriptions of his military campaigns, it does seem clear that Mixcoatl was a very successful warrior, in that his name was remembered for 500 years.

The Mimixcoa
But Mixcoatl is eventually betrayed and murdered by his 400 brothers (the Mimixcoa) who then go in search of Topiltzin intending to kill him as well. A civil war ensues in which Topiltzin tricks his uncles in a battle on top of a temple, and sacrifices them by cutting them open and smearing their bodies with chili peppers. After his victory, he hunts down the rest of his uncles, kills them, and then recovers his father’s bones which the Mimixcoa had hidden. He founds a great temple as memorial to his father. He then sets off to „make conquests,“ in the words of the anonymous Aztec priest who interpreted the „Legend of the Suns“ to the Spanish.

Conquests
Topiltzin, now at the head of elite groups of the Jaguar and Eagle warrior cults, drawn from the unified Toltec nations, proceeds to make conquests in the Valley of Mexico, Puebla, Cholula, and along the Gulf Coast at Coatzalcoalcos. After annexing the Itza people and their merchant fleets at Acallan, Topiltzin and his armies reach as far as Chichen Itza, the capital of the Yucatan Maya. Topiltzin conquers the Maya, and builds an exact duplicate of his capital at Tula near the sacred Well of Sacrifice at Chichen Itza. Now known as Kulkulcan, the Feathered Serpent, he apportions kingdoms to his new allies and loyal followers such as the Jaguar Priests of the Quiche Maya, whose history is recorded in the Popol Vuh. At last, after years of war and conquest, he dies in Acallan–the land of the Red and the Black, the Maya Country.

Tezcatlipoca
But the empire Topiltzin left behind is soon wracked by internal power struggles. A strange Chichimec sorcerer, Tezcatlipoca, has come from the North He proceeds to work mysterious and evil deeds upon the Toltecs. He disguises himself as a naked Huaxtec merchant in order to seduce Huemac (Topiltzin’s heir) Quetzalcoatl’s daughter. He changes himself into a great corpse whose decomposition sickens and kills the Toltecs. He shows Huemac his own reflection in a „smoking mirror“ in which Huemac sees himself as he has truly become: old, frail, ugly. Tezcatlipoca convinces Quetzalcoatl to take a few sips of a sacred wine, and then to have more, five cups in all. A drunken Huemac commits incest with his sister and falls into deep spiral of remorse. Many more of the Toltecs die, victims of Tezcatlipoca’s malice which Huemac Quetzalcoatl, now grown old, is unable to combat. The Huaxtec trader mentioned before becomes a powerful warlord despite Huemac’s attempts to send him to his death in battle, and Huemac’s power further weakens.

The Fall of Tollan
Sensing the imminent collapse of his empire, Huemac causes the city of Tollan to be razed rather than let it fall into the hands of Tezcatlipoca and his followers, the Chichimecs. All the great temples are destroyed, all the sacred books and treasures of the realm are hidden high in the mountain valleys. Huemac and his few loyal followers flee the ruined capital towards the Gulf Coast. At every stop, Huemac is harassed by the demonic minions of Tezcatlipoca, and is forced to give up his knowledge of craft and science and the arts. Huemac’s loyal Nonoalco followers, forced to flee with him, perish one by one in the cold passes between the Volcanos Ixtaccihuatl and Popocapetl. Arriving broken, powerless, and alone on the Gulf Coast at Acallan, Huemac immolates himself in a sacred bonfire and rises up to become Venus, the Morning Star. Or flees to Chapultepec and hangs himself. Huemac is referred to as „Quetzalcoatl“ in the Florentine Codex, which has caused endless confusion between him and his father Topiltzin. Whichever the case, with the death of Huemac, the Toltec Era comes to an end.

Such is a highly romantic reconstruction of the Quetzalcoatl Myth.

A Mesoamerican Christ
Quetzalcoatl is to the New World what Christ is to Europe: the center of a religious cosmology and the pre-eminent symbol of the civilized nations of Mesoamerica. Both were considered to be men who ascended into heaven upon their death; Christ to sit at the right hand of God, Quetzalcoatl to become the Morning Star. Both were tempted by evil powers; Christ by Satan, Quetzalcoatl by the wizard-god Tezcatlipoca. And both were prophecied to one day return to earth, Christ as the Prince of the Kingdom of Heaven, Quetzalcoatl as a god-king returned to claim his kingdom in Central Mexico. To understand the life and teachings of Jesus Christ is to understand Christianity, the root religion of what we refer to as Western Civilization. To understand the life and mystery of Quetzalcoatl is to understand the religious thought of what we call Mesoamerica.

The Feathered Serpent
The figure of the feathered serpent predates Topiltzin by at least 500 years. With an archaeological history stretching from the Temple of Quetzalcoatl (100-200AD) at Teotihuacan until the founding of Tula Tollan (c. 700AD), and a written history extending from the beginnings of the Toltec state to the end of the Aztec Empire (1520), Quetzalcoatl is the best known of the pantheon of gods who appear throughout pre-Columbian archaeology. In the days after the fall of the Toltecs, Quetzalcoatl as the Feathered Serpent became the symbol of legitimate authority, a kind of coat of arms for any ruler who pretended to power beyond the circuit of his own walls. The Aztecs considered themselves the descendents of this political tradition, even if Huitzilopochtli (a later version of Tezcatlipoca) had become their primary tribal god.

Who is the god Quetzalcoatl? Very little has come down to us 500 years later. The physical evidence of stone carvings and glyphs is weathered and often extremely difficult to decipher, the written evidence has been destroyed, altered or perhaps never existed at all. A long-nosed god appears on stelae at Tikal and Quiriga and several other Maya sites, perhaps as a direct influence the Olmeca-Xicallanca, but this god may not be Quetzalcoatl and indeed has few of the monumental aspects of the flying serpents of Teotihuacan. The descendents of the builders of the Pyramids of the Sun and Moon carved snake heads surrounded by feathers on their Quetzalcoatl Temple, but had no identified system of writing which might have cast light on the role of the worship of the plumed serpent in their gigantic city of Teotihuacan („where the gods were made“). What is clear however is that the plumed serpent was a symbol of political power, and wherever he appeared carved in stone, signs of ritual human sacrifice would be found nearby. Many researchers who had believed in a more peaceful, mercantile-based society at Teotihuacan were startled by the discovery of over 200 sacrificial victims buried at the corners of the Temple of Quetzalcoatl in 1988, most warriors with their hands tied behind their backs. It is clear that by this time (c. 250 AD), Quetzalcoatl had assumed major importance and a military cast, being the god of warriors rather than priests. It appears that Quetzalcoatl continued to be the focus of religious worship until the fall of the city sometime in the 8th century, an event which is considered to be the birth of the Fifth Sun, the Sun of the Toltecs.

The Texts
Did Quetzalcoatl have his own developed mythology at Teotihuacan? If so, was it a lost original of the later tale of the god-king of Tula? Repeated motifs are common in Mexican mythology. The story of the 400 brothers of Mixcoatl has an exact parallel in Aztec mythology, as does the story of Quetzalcoatl bursting from his mother’s chest, only called Huitzilipochtli. The literature which was passed down to succeeding generations of Toltec/Chichimec/Mixtec/Aztec priests was transmitted by means of „magic books“, books painted on gate-folded animal skin or bark using pigments and plant dyes. These books do not have accompanying written „text“ in the same sense as modern books, however. They have been thought to function as „guides“ or supplements to oral tradition. The Toltec and Aztec magic books which might have contained illustrations of Quetzalcoatl legends handed down via oral traditions from previous eras were for the most part destroyed by Spanish priests (and by the Aztec’s enemies) who followed after Hernan Cortes and the conquistadors. These priests, bent on suppressing and then eliminating a religion which they viewed as „satanic“ and whose chief gods were considered „demons“, were only too successful. A bare handful of pre-Columbian codices survived, the most significant of which produced by Mixtec artists in the Valley of Oaxaca, the valley given to Hernan Cortes as a cosulation prize. Perhaps out of a sense of admiration for the cultures which he had helped to obliterate, or perhaps as an attempt to further impress the Spanish Crown with the legends of the peoples he had conquered, Cortes sent several of these codices Europe in the early days of the Colonial Era which is how the Codex Nuttall, and perhaps the Codex Vindobenensis I survived the bonfires. These books, however, appear to deal with the Toltecs descendents, and only refer back to the days of Quetzalcoatl in mythological terms.

The Spanish Priests
Much has been made of the book-burnings. In defense of the Spanish clergy it is difficult to expect that priests, friars or even well-educated bishops such as Diego de Landa could have understood or appreciated or even tolerated a religion which represented its most sacred deities as complicated monsters frequently shown consuming their worshippers. The preists of this religion also performed human sacrifices by excising the living heart from the chest of captives taken from enemy tribes. That these priests worshipped in temples decorated with the dismembered remains of those sacrifices (as reported by Bernal Diaz, one of Cortes’ soldiers) convinced the earliest of the priests and soldiers that the Mexicans were not human. To the early Spaniards, it must have appeared as if the whole of Mexican religion were dedicated towards providing sacrifices for their frightening gods under the implicit threat that if these sacrifices were not provided, the gods would allow the sun to fail, bringing the world to an end. Which, assisted by the Spaniards, it did.

The Aztecs
But what the Spaniards saw was an aberration, a distorted Aztec version of an earlier religion. Even the neighboring states, who practiced similar sacrifices, regarded the Aztec’s wholesale massacres of thousands of victims as abhorrent, one of the many reasons they were so willing to help Cortes in his campaigns against the Aztecs. It is no surprise that these nations were willing participants in the burning of the Aztecs sacred books, as these sacred books likely contained justifications, and even glorification of the Aztec’s fanatic devotion to sacrificing captured enemies. Aztec accounts of great sacrifices of the past mentioned festivals in which tens of thousands of victims went to the altar. Their neighbors may have well viewed this not as religious dedication, but as a political means of draining their neighbor’s manpower.

Cultural Revisionism
The Spaniards very quickly moved to break this power. The motivation for Sahugan’s great „Historia de las cosas de Nueva Espana“ is to give a better understanding to missionaries of Mexican religion, society and politics in order to more effectively combat it, and replace it with Christianity. It is in this light that Indian attempts to rehabilitate the image of the god Quetzalcoatl can be seen for what they are: a campaign on the part of the post-conquest Indian aristocracy to make Quetzalcoatl more palatable to the Spaniards, as most members of this aristocracy traced their descent from Topiltzin Quetzalcoatl. To be the lineal descendent of a heart-sacrificing god-emperor might provide a convenient context for removal from power. A Quetzalcoatl who appeared to be a lost Christian saint might prove that the Aztec aristocracy were truly Christians at heart, and deserved to continue in power. It’s interesting to note that the chronicler Don Alvarado de Ixlilxochtli himself was a descendent of the once all-powerful god-kings of Tezcuco in the Valley of Mexico, and was still in possesion of many of the official state documents (and some of its authority) in the late 16th century, two generations after the Conquest.

The Toltecs
The Toltecs themselves were considered a legendary race of superhuman beings until relatively recently. Even Linda Schele, the great Mayanist regarded „Toltec“ as being more of a claim of cultural affiliation (someone who comes from Tollan „place of reeds“ ie, large city) rather than an actual nation of peoples with a capital at Tula, Hidalgo (Code of Kings, pg 200). It is through the efforts of the early Mixtec codex painters, the early Spanish chroniclers, and the intensive field work of „glorious amateurs“ such as Charnay, and modern scientific archaeologists such as Richard Diehl and Wigberto Moreno that we are able to firmly state the Myth of Quetzalcoatl does have real historical grounding in the sense that „Tollan“ did indeed exist, and was situated in Tula, Hidalgo. The Toltecs were a real people, and at one point in their history they were ruled by a man who is identified as a Topiltzin Quetzalcoatl. And that these people sometime in the middle Tenth Century exerted a vast influence over a large part of Mexico, an influence which would last for the next 400 years.

In Aztec belief, the surface of the earth was a thin crust between the material (apparent) reality and the real world of spirit. Death was not taken at face value in Aztec religion, but was seen as the essence of life itself and the creation of a renewed beginning, a Beginning and an End at the same time – an unbroken cycle. According to the shaman, everything is part of the same life force. Birth was an emerging from this world of spirit and Death was a return back into it. In this unending cycle, the crops died and were reborn – that is, if the spirit world allowed it.

Mictlan is the lowest layer of the underworld, situated in the north. Every soul, except those of fallen warriors and women who died giving birth, have to descend to the underworld. Here, their souls will find eternal rest. However, they first have to make the dangerous journey to Mictlan. At the burial, the deceased are given magical powers and with the help of the god Xolotl, they are able to make this journey safely. The ruler of this underworld is Mictlantecuhtli (see Aztec Gods and Goddesses)

Mictlan was the Aztec underworld, ruled over by its Lord and Lady. It was a gloomy place, reached by the dead only after wandering for four years beneath the earth, accompanied by a „soul-companion“, a dog which was customarily cremated with the corpse.

Mictlantecuhtli was a god of the dead and King of Mictlan (Chicunauhmictlan), the lowest and northernmost section of the underworld. He was one of the principal gods of the Aztecs and was the most prominent of several gods and goddesses of death and the underworld. The veneration of Mictlantecuhtli sometimes involved ritual cannibalism, with human flesh being consumed in and around the temple.

He was depicted as a blood-spattered skeleton or a person wearing a toothy skull. His headdress was shown decorated with owl feathers and paper banners, and he wore a necklace of human eyeballs. He was not the only Aztec god to be depicted in this fashion, as numerous other deities had skulls for heads or else wore clothings or decorations that incorporated bones and skulls. Although such imagery might seem morbid today, in the Aztec world skeletal imagery was a symbol of fertility, health and abundance, emphasizing the close links between death and life.

His wife was Mictecacihuatl, and together they were said to dwell in a windowless house in Mictlan. Mictlanteculhtli was associated with spiders, owls, bats, the eleventh hour, and the northern compass direction. He was one of only a few gods said to govern over all three types of souls identified by the Aztecs. They distinguished between the souls of people who died normal deaths (of old age, disease, etc), heroic deaths (e.g. in battle, sacrifice or during childbirth), or non-heroic deaths.

Mictlanteculhtli was the god of the day sign Itzcuintli (dog), one of the 20 such signs recognized in the Aztec calendar, and was regarded as supplying the souls of those who were born on that day. He was seen as the source of souls for those born on the sixth day of the 13-day week and was the fifth of the nine Night Gods of the Aztecs. He was also the secondary Week God for the tenth week of the twenty-week cycle of the calendar, joining the sun god Tonatiuh to symbolize the dichotomy of light and darkness.

According to Aztec legend, the twin gods Quetzalcoatl and Xolotl were sent by the other gods to steal the bones of the previous generation of gods from Mictlanteculhtli. The god of the underworld tried to block Quetzalcoatl’s escape with the bone and, although he failed, he forced Quetzalcoatl to drop the bones, which were scattered and broken by the fall. The shattered bones were collected by Quetzalcoatl and carried back to the land of the living, where the gods transformed them into the various races of mortals.

Aztec myth tells how the god Quetzalcoatl journeyed to Mictlan in the Fifth Sun in order to restore humankind to life from the bones of those who had lived in previous eras. For bones are like seeds: everything that dies goes into the earth, and from the earth new life is born in the sacred cycle of existence.

Quetzalcoatl approached the Lord of Mictlan, where he sat on his throne surrounded by spiders and owls. „I’ve come for the bones, the precious bones, the jade bones,“ said Quetzalcoatl. „Can I have them in order to populate the earth?“

Only unwillingly did the Lord of Mictlan gives his assent. „You may take away that which I guard so carefully on one condition – that you parade four times around my throne blowing on this trumpet.“ And he handed Quetzalcoatl a conch shell that had no finger holes. But worms bored the fingerholes, and bees flew inside to make a sound.

Even so, Quetzalcoatl knew that he’d better move quickly to take the bones and leave. And sure enough the Lord of Mictlan gave orders that the bones be recovered. Quetzalcoatl thought of a trick. „Tell the Lord I’ll leave the bones behind,“ he said to his nahual, his spirit twin. Accordingly the nahual, looking just like Quetzalcoatl himself, assured the Lord of Mictlan that the bones would be left. Meanwhile Quetzalcoatl began to run. Unfortunately, the Lord of Mictlan ordered that a pit be dug in the fleeing god’s path, and sure enough he fell into it, having been startled by a covey of quail. Those bones that weren’t already shattered were pecked at by the quail. Which is why humans come in all sizes.

„This has not worked out well,“ said Quetzalcoatl to his spirit twin.

„What must be must be,“ replied the nahual. And so Quetzalcoatl scooped up the bones and, once safely beyond the dead land, ground them up in a bowl. Together with other gods, he sprinkled thme with his own blood, restoring them to life. And thus humankind was born from the pennance of the gods themselves.

The foregoing is based on the Myth of the Suns and the Toltec-Chichimec Origins of the Mexica People, as translated by Willard Gingerich, in Markman and Markman (1992).

Ако очертаете един кръг с върха на пръста си бихне могли да кажете, че върхът на пръста ви очерта един кръг. Но бихте могли и да кажете, че един кръг беше очертан от върха на пръста ви. Един малък нюанс в израза един акцент който измества вниманието от точката, върха на пръста към кръга и вие вече сте в друг свят.

Ако всеки ден премествате позицията на деня в календара на стената вие правите същото. Ако акцентирате върху настаящето, точката която се премества ден след ден във време-пространствената координатна система, то по-вероятно е вие да усещата потока на времето като настояще - точка която се движи по-права линия в четериизмерна координатна система на време-пространството. Този начин на мислене изглежда твърдо установен и трудно поклатим. По един невидим начин линейния модел на мислене се предава върху повечето неща които правем докато в един момент... явлението не обърне другата си страна и не забележим промяната.

Възможно ли е да видим потока на времето не по-линеен начин, а като нещо друго. Възможно ли е да видим социални и икономически явления по-начин различен от линейния модел?

Всичко зависи от способността ни да видим другото лице на явлението, да създадем система която да прилагаме последователно. Разбира се новия концептуален модел ще бъде друг и той ще описва явлението в негова друга различна проява. Такъв е случая например с курпускулярната и вълновата теория за светлината.

Ходът на времето не прави изключение. Настоящето прилича на точка, която неспирно се движи по права линия в една време-пространствена координатна система и това изглежда непоклатимо докато.... не забележим, че точката описва повтарящи се цикли. Способността ни да проследим един цикъл който преминава точката ще бъде поставена на изпитание за всеки с ясни праволинейни възгледи. Ако успеем да направим едно контролирано преместване и приминаване през един цикъл това ще бъде пробив за нашия начин на възприемане.

Нека направим такъв опит....
Според координатната система на индианците от древно Мексико пространството има 4 посоки - Изток, Север, Запад и Юг. А времето е обикаляло по тези посоки всеки ден. Един ден е свързан с посоката Изток, следващия е свързан със Север, следва Запад и Юг. И после пак Изток, Север, Запад, Юг. И пак и пак... Ако си продставим време-простанствения вектор с център сочещ последователно Изток, Север, Запад и Юг виждаме цикличността на време-простанството повтяряща се на всеки пет дни. Това е пример за една време-пространствена вибрация.
Формулата на тази вибрация е: 52 вибрации * 5 дни = 260 дни

Тази вибрация е описана в календара на маите Цолкин и календара на ацтeките тоналпохуали. Тя обхожда всяка от посоките на света (така както това изглежда от повърхността на Земята) веднъж и приключва с изходната посока. Ако е започнала от посока Изток завършва на Изток. Ако тази вибрация е свързана със Земята, то друга втора, описва света под Земята.

За древните обитатели на Америка мястото където Слънцето нощува е подземното царство. Този свят за разлика от земния няма 4 посоки, а 9.

Светът на подземното царство вибрира, но цикълът от простанствено-времения вектор свързан с една обиколка трае 9 земни дни като вектора на време-пространството се задържа във всяка посока по два пъти за разлика от земната вибрация, където всяка от посоките се обхожда само веднъж.
Нека си представим, че започваме от посока Север. След 5 дни имаме една пълна обиколка по посоките на света, а на 9-ия ден сме направили втора обиколка. Така две обиколки, два цикъла, на обхождане на земните посоки се равняват на едно обхождане на подземния свят.

Как вибрират небесните светове тогава? Колко посоки има там? Колко слоя има небесната сфера? Отговорът на този въпрос не е труден ако следваме вече създадената последователност при обхожданията на посоките.

Видяхме, че вектора на време-пространството прави едно обхождане за да измине 4-те посоките на света и две обхождания за да опише 9-те посоки на подземния свят. Три обхождания на вектора са необходими за да опише 13-те посоки на небесната сфера веднъж. Така за земния наблюдател 13 дни са необходими за да се премине през един цикъл на небесната сфера.
Формулата за вибрациите на небесната сфера е:
20 вибрации * 13 дни = 260

За тринадесет дни имаме 3 пълни земни вибрации и една вибрация и 4 дни на подземната сфера. Земната сфера пулсира в унисон с подземната и небесната. Тя се явява свързващо звено межде небесните светове и подземните трансформирайки 13 те посоки на небесните сфери в 4 земни посоки и отделяйки надолу 9 посоки.

Маите са си представяли вселената като 4 космически дървета. Вижда се че тези дървета имат 13 клона към небето и 9 корена надолу.

Ако приемете идеята на древните хора от Америка за пулсиращото време-пространство вие навлизате в техния свят подчинен на цикличности, където о настоящето е точка, част от тенденция която като махало сменя посоките си с пикове и спадания създавайки ефект на махал с честота и период на трептене. Едно непрестанно пулсиране и превръщане на един вид енергия в друг.

Като се започне от ежедневното и се стигне до дълги периоди от време (като продължителността на земната прецесия от 26000 години) вибрациите на време-пространството могат да се открият навсякъде. За тези които са описали подробно вибрациите това е магическо знание. За тях е било истинско предизвикателство да настроят всички тези вибрации в съзвучие и да усетят ритъма на Вселената.

Ако се върнем към примера с върха на проста, то явно може да акцентираме върху едното или другото. При единия вариант сме в линийното време-пространство, а при другия във вибриращото. Няма общ концептуален модел който да събере и обедини тези два възгледа. В един случаи използвате единия, а при друг другия. Когато единия се изчерпи идва на ход другия и обратно.

Земния цикъл се състои от обхождане на пространството в четирите земни посоки - Изток, Север, Запад и Юг.
Четири посоки посетени по веднъж плюс 1 ден е продължителността на цикъла.
Той се повтаря 52 пъти в една свещена година на календара Тоналпохуали от 260 дни. Цикъла може да се изрази с формулата: 52 цикъла * 5 дни = 260 дни.
Има и друг начин за представяне на продължителността му: 1 ден * 4 посоки + 1 ден = 5 дни.
Допълнителния един ден е момента на приключване от една страна, а от друга невидимия преход през средата на цикъла, точката около която се извършва трептенето.

Втората вибрация на подземната сфера с продължителност 9 дни може да се изрази като два земни цикъла плюс средна точка по формулата: 2 * 4 + 1 = 9
Така посоките на света отново се обхождат, но на два пъти, а единицата отново се появява като начало, край и скрит център на цикъла.

Вибрацията на небесната сфера следва същата логика, но там се нанасят три земни цикъла по формулата: 3 * 4 + 1 = 13. Така един цикъл на небесната сфера е от 13 земни дни. От друга страна 20 цикъла * 13 дни = 260 дни показва, формулата по която 20 пъти цикъла се повтаря в годината от 260 дни.

Същата формула важи и за подземната сфера, но с една малка корекция там 29 цикъла * 9 дни = 261 дни. Цикличността на подземната сфера изглежда, че не е в синхрон с вибрациите на земната и небесната сфера.

Земната еволюция е представена с друга вибрация 13 цикъла * 20 дни = 260. 20-те дни съответстват на 20 земни знаци синтезиращи цялото разнообразие на живота на Земята. Те са ориентирани също по земните посоки както следва:

1 Crocodile Крокодил - Изток
2 Wind Вятър - Север
3 House Къща - Запад Куриер
4 Lizard Гущер - Юг
5 Snake Змия - Изток
6 Death Смърт - Север
7 Deer Елен - Запад
8 Rabbit Заек - Юг Куриер
9 Water Вода - Изток
10 Dog Куче - Север
11 Monkey Маймуна - Запад
12 Grass Трева - Юг
13 Reed Тръстика - Изток Куриер
14 Jaguar Ягуар - Север
15 Eagle Орел - Запад
16 Vulture Лешояд - Юг
17 Movement Земетръс - Изток
18 Knife Нож - Север Куриер
19 Rain Дъжд - Запад
20 Flower Цвете - Юг

Четири от знаците са специални и служат за отчитане на интервали от по пет дни. Наричат се куриери. Куриерите имат и друга роля, в друг по-голям цикъл на синхронизиране на 365-те дни в годината с 260-те дни на свещения календар.

Нека преди да анализираме синхрона на четирите цикъла да отчетем и още един - денонощния цикъл на земното въртене около оста, който се регистрира като движение на Слънцето по небесната и подземните сфери.
При това движение Слънцето обхожда всички посоки на трите основни сфери - Земната - 4, Подземната - 9 и Небесната -13. Този цикъл има своите пикове и спадания и също една невидима и скрита точка около която се извършва трептенето.

Слънцето навлиза във всички 24 вектора на време-пространството пропускайки привидно посоките Север и Юг като изгрява от Изток и залязва на Запад. Така обхожда всички посоки на време-простанството за едно въртене на Земята.

Ето как движението на Слънцето се синхронизира с вибрациите на трите сфери:
Изгрявайки от източния хоризонт Слънцето се намира в Земната сфера. След това навлиза в първата небесна сфера и се изкачва в зенита до 7-та небесна сфера. За неблюдател от северното полукълбо точката на зенита е своеобразен Север. По нататък то слиза и в 13-тата небесна сфера се намира преди залез. Залязвайки то навлиза отново в Земната сфера посещавайки посоката Запад. Следват 9 подземни сфери, като най-долната е петата подред, достигайки надир.

Точно преди изгрев, то се намира в 9-тата сфера, след което цикъла се затваря и Слънцето отново е в посока Изток на земната сфера.

Всичко изглежда точно и синхронизирано с едно изключение. Продължителността на свещената година от 260 дни не отразява вибрациите на подземната сфера точно. 29 цъкъла * 9 дни = 261 дни.

Нека да видим как древните наблюдатели на вибриращия космос са решили тази математическа задача, защото нейното решаване е трик, който трудно се забелязва.

Във всеки от изброените цикли има момент на неусетно, невидимо маркиране на един център около който се извършва движението на времето. Момента на изравняване с началното състояние съвпада с маркирането на централната точка около която се извършва движението.
Когато цикъла достигне тази точка времето спира и се извършва едно своеобразно умиране и раждане на нов цикъл.

Когато започнем да нанасяме последователно циклите стигаме до последния ден от свещената година 13 Цвете. В това положение времето замира и трябва да се роди новата година. Това е временно-пространсвения вектор в който са балансирани силите на небесната сфера, земята и подземната сфера.

Да си представим. В последния ден небесната сфера е достигнала 13. Това е краят. Земната сфера е направила 52 цикъла по 5 дни и е изредила 13 пъти 20-те земни знака. Знакът Цвете е последния в поредицата. Това от една страна.

Какво става обаче в подземната сфера? Подземната сфера балансира двата края на небесната и земната като въвежда едновременно в един ден две подземни посоки. При никой друг ден от календара на съдбата в един ден няма две подземни посоки.

Всички дни се описват с по три вектора по един за всяка сфера. Единствено в последния ден се въвеждат два подземни вектора. В резултат, вибрацията на подземната сфера приключва един ден по-рано и вместо да зъвърши за 261 дни, завършва на 260-ия последен ден от свещената година.
Това синхронизира всички вибрации в рамките на период от 260 дни.

Така няколко вибрации в синхрон описват ритъма на време-пространството за една свещена година на Тоналпохуали.

Денят 13 Цвете се явява балансьор и невидим център погледнат през денонощния слънчев цикъл. Тогава земния знак Цвете и 13-ия вектор на небесната свера накланят единия край на баланса към посока Запад, точно преди залез. От друга страна 8-мата и 9-тата подземна сфера се намират в зоната точно преди изгрева от Изток. За земния наблйдател имаме 4 вектора описващи моментното състояние като 2 от тях сочат Запад и 2 Изток.
По този начин в последния ден от годината имаме уникално 4 векторно време-пространство балансиращо и синхронизиращо няколко вибрации и техните центрове.

Това за древните наблюдатели е невидимата точка, където време-пространството умира и се ражда отново.

Редактирано от Dani на 26.12.10 21:05.

Три движения на земния време-пространствения вектор около невидимия център на вибрации са равни на една вибрация около небесната сфера.

Земния свят има четири посоки, като последователното обикаляне по техните направления Изток, Запад, Север и Юг е един земен цикъл. Небесната сфера има 13 посоки. Така три пълни земни цикъла се изравняват с един цикъл на небесната сфера.

Всяко взаимодействие между двете сфери се описва с двойка цифри.
Например Изток 1 е вектора описващ началото на цикъла. Следва Север 2, Запад 3, Юг 4, Изток 5 и т.н докато стигнем до Изток 13. Точно три вибрации на земното-време простанство се наслагват върху една вибрация на небесната сфера.

Небесната сфера влияе върху живота на Земята по определен начин чрез четири енергетични потока. Това са вибрации на самата сфера, които се усещат на земята и проникват към нея.

Земната сфера притежава собствен жизнен ритъм. Този ритъм се изразява чрез формулата 5 цикъла * 4 дни със земни посоки (Изток, Север, Запад Юг) = 20 дни. Към всеки ден има прикрепен земен обитател под формата на знак като растение, животно, явление от земен тип, което е характеристика от живота земната сфера.

Вибрациите на небесната сфера влизат в синхрон и резонират със знаците на земната сфера. Така космосът влияе на земята и неговите състояние проникват към живота на земната сфера.

Нека да видим по какъв начин това е видяно и описано като разгледаме вибрациите на небесната сфера с продължителност от 13 земни дни.

Един общ поглед върху потока на времето за 260 дни показва следната поредица от цикличности.

4 * 13 + 1 = 53 (1 Reed Тръстика - Изток Куриер)
Казано по друг начин това изначава, че са извършени 4 вибрации на небесната сфера. Изходната позиция настъпва на 53-ия ден от началото на цикъла от вибрации и вибрацията прониква към земната сфера чрез куриер от изток със знак Тръстика в деня 1 Тръстика.

Ето и втората серия от вибрации на небесната сфера, които се синхронизират със земната.
9 * 13 + 1 = 118 (1 Knife Нож - Север Куриер)
Синхронизацията между серията от вибрации приключва като на земята тя пристига със земен знак Нож, който се явява Северен куриер. Денят е 1 Нож.

Следващата серия от вибрации ще пристигне на Земята чрез куриера от Запад - Къща в деня 1 Къща.
Ето и формулата:
14 * 13 + 1 = 183 (1 House Къща- Север Куриер)

Четвъртата вибрация е последна.
19 * 13 + 1 = 148 (1 Rabbit Заек - Юг Куриер)

Тя се синхронизира с посоката Юг и куриера Заек в зеня 1 Заек.

Така небесната сфера обгръща всички четири посоки на земната и влияе на живота на Земята представен чрез знаците..
Синхрононизирането на ритъма се извършва от специалните земни знаци - Тръстика Изток, Нож Север, Къща Запад и Заек Юг.

И отново в центъра на земните посоки е невидимата централна точка на време-простанството около, която се извършва танцът между земната и небесните сфери.

Не само определени дни, но и цели периоди имат ориентация в дадена посока. Цикълът 4 * 65 = 260 разпределя дните в свещената година по четири земни посоки плюс центъра по начин който до някъде прилича на смяната на сезоните в годината от 365 дни.

Този цикъл реализира сложна синхронизация между небесната и земната сфери на няколко нива. Зад сложната поредица от цикли обаче се разкрива движение при което вибрациите предават енергията си от един ден към друг минавайки през синхронизация и щафетно предаване на енергиен поток.

Периода от 65 дни е 5 колебания на небесната сфера и може да се опише с формулата 5 цикъла * 13 дни = 65 дни.

От друга страна 13 дни е продължителността на една вибрация на небесната сфера, която включва три вибрации на земната по формулата 3 цикъла * 4 земни посоки (Изток, Север, Запад и Юг) + 1 ден куриер = 5 дни

Изток
Първия цикъл от 65 дни започва от ден 1 и завършва в 65-ия ден, като първия ден е ориентиран към Изток и последния също е Изток. Земната посока Изток затваря вибрациите на космоса. На пръв поглед изглежда, че енергията на ритъма не може да проникне към следващата Северна посока.
Ако погледнете по внимателно 5-те вибрации на източния цикъл на небесната сфера обаче ще забележите, че всъщност 5-тата вибрация започва със земен знак куриер от Изток - 1 Reed (Тръстика) който се явява носител към следващата посока Север.
Така първите пет вибрации на небесната сфера освен, че носят белега на земната посока Изток, куриерът на Изтока пренася енергията по-нататък по северната земна посока. Цикълът 5*13 = 65 дни завършва в трецената на земния знак Тръстика и той служи за пренос по нататък на Север.

Север
Когато вибрацията навлезе в северната земна посока денят е 1 Смърт - Северен знак от северната група знаци с куриер Нож. Онова което трябва да се получи е втората серия от 65 дни под знака на Севера да зъвърши също със северен знак, а северния куриер Нож да прехвърли потока в западна посока.
Точно така и става, на 130-ия ден енергийния поток е в последния си ден и отново сочи знак север - 13 Куче, а денят е в трецената под знака на северния куриер Нож.

Запад
Следва ново прехвърляне на потока от куриера на Севера Нож, към куриера на посоката Запад - Къща. Третата част от цикъла ще следна същата логика, както и с посоките Изток и Север. Потока започва от знак принадлежащ към групата знаци с посока Запад и завършва с друг знак от същата посока - Запад. Втория Знак трябва да бъде ден от трецената на западния куриер Къща.
Ето конкретно как протича третия цикъл.
Първия ден от Запад е пореден 131 - 1 Маймуна. Последния е 195 - 13 Орел, също знак от западната група. Спазено е правилото на предаване от трецената на куриера от Запад - Къща. Последния ден да бъде свързан с 13-тата небесна сфера и да е в трецената на куриера на посоката. 13 Орел е последен и е в трецената на западния куриер със знак Къща.

Юг
Следва последната циркулация на потока и в посока Юг.
Енергията тръгва в южната земна посока изпратена от западния куриер Къща и е посрещната от южен знак Лешояд и първата небесна сфера. Денят е 1 Лешояд.
След 65 дни небесната сфера извършва пет вибрации и последния 65 ден на четвъртата поредица се пада 260 - това е специален ден 13 Цвете. Земен знак от южна посока и последна небесна сфера с номер 13 в трецената на куриера на Юга Заек ще отпратят вибрацията в нов цикъл 4 * 65.

Движението на цикъла и потока спазват точни правила.
Потокът обгръща всички земни посоки спазвайки движението Изток, Север, Запад Юг чрез последователно предаване на вибрацията през куриерите на съответните посоки.
Всяко навлизане на енергията върви през небесната сфера от долу нагоре. Знаци от съответната посока посрещат и изпращат потока. Денят от дадена земна посока, който посреща потока винаги е подвластен на първата небесна сфера -1. Денят който изпраща потока съответно е подвластен на последната небесна сфера - 13 и принадлежи към трецената на куриера на посоката.

Ето как може да се опише движението само ако наблюдаваме първия и последния ден на четирите цикъла:

Изток - 1-ви ден 1 Крокодил - 65-ти ден 13 Змия
Север - 66-ти ден 1 Смърт - 130-ти ден 13 Куче
Запад - 131-ти ден 1 Маймуна - 195-ти 13 Орел
Юг - 196-ти ден 1 Лешояд - 260-ти ден 13 Цвете

Вижда се последователното преминаване на потока в космическите сфери като се започне от 1-ва и се стигне до 13-та. След това започва нов цикъл на небесната сфера.

Цикълът 4 * 65 = 260 навлиза последователно по земните посоки, но ако се вгледаме само в тях се вижда последователното преминаване през знаците във всяка от посоките на земната сфера.

Ето как може да опишем последователното навлизане на потока по земните посоки:

Изток
----------
Крокодил - 4 пъти
Змия - 4 пъти
Вода - 3 пъти
Тръстика - 3 пъти (куриер на посоката)
Движение - 3 пъти

Север
----------
Смърт - 4 пъти
Куче - 4 пъти
Ягуар - 3 пъти
Нож - 3 пъти (куриер на посоката)
Вятър 3 пъти

Запад
----------
Маймуна - 4 пъти
Орел - 4 пъти
Дъжд - 3 пъти
Къща - 3 пъти (куриер на посоката)
Елен - 3 пъти

Юг
----------
Лешояд - 4 пъти
Цвете - 4 пъти
Гущер - 3 пъти
Заек - 3 пъти (куриер на посоката)
Трева - 3 пъти

Знаците приемащи и отпращащи потока участват 4 пъти в процеса.
Всяко четвърто посещение на съответната посока е маркирано от куриера на съответната посока.
И отново погледнат по-общо потокът описва кръг около невидим център, където време-пространството спира да съществува.

Редактирано от Dani на 26.12.10 21:12.

С малко повече усилия биха могли да се измислят интересни вибрации и формули описващи цикличността между трите сфери - земна, небесна и подземна.

Вибрацията 52 * 5 = 260 или 65 * 4 = 260 може да се окажат плод на измислица и нечия фантазия, която няма никаква практическа стойност.

Племената на Маите, Толтеките, Ацтеките, Олмеките и много други обаче са се придържали стриктно към календара с 260 дни и са го считали за свещен и върхово постижение на тяхното знание.

Ако това е някаква обща заблуда, то тези общества не се били свободни и не са имали дързостта да изучават живота и мястото на човека в него, а по-скоро са робували на религиозни убеждения.

Дали циклите 52 * 5 и 65 * 4 отразяват някаква обективна реалност и до колко?

Според много изследователи наблюдението на движението на Земята и Венера дава отговор за степента на знания до които са стигнали древните и за това колко са били свободни в дръзновението им да разберат света.

Синодичния съюз между Земя-Венера

За незапознатите синодичния съюз Земя-Венера е нареждането на Слънцето, Венера и Земята в една линия. За да се определи периода от време в който две планети навлизат в синодичен съюз се използва формулата:

(a x b) / (a – b) = Време за синодичен съюз

Където: a = време за обиколка на планета 1 и b = време за обиколко около Слънцето на планета 2

Нека да заменим а и b със стойностите за Земята и Венера:

Земя период на обиколка = 365.24218408 дни
Венера период на обиколка = 224.69526222 дни

(365.24218408 x 224.69526222) / (365.24218408 – 224.69526222) =

583.92021140 дни

Ако разделим времето за синодичен съюз на времето за обиколко около Слънцето получаваме:

Земята 583.92021140 / 365.24218408 = 1.598720621
Венера 583.92021140 / 224.69526222 = 2.598720621

Зе периода на синодален съюз Венера прави две пълни обиколки и е 0.598720621 в третата си, докато Земята прави една пълна орбита около Слънцето и е 0.598720621 във втората. За 8 обиколки Земята преминава през почти 5 синодични съюза с Венера, която прави 13 обиколки за същия период от време. Проблема е, че позициите на Земята и Венера не са точно същите и имаме изместване.

583.92021140 x 5 = 2919.601057 дни
365.24218408 x 8 = 2921.937473 дни

Няма перфектна синхронизация в съотношението 8 / 13 поради, което началните състояние на Земята и Венера не съвпадат точно.

Циклите на Маите-Ацтеките: Пълен цикъл и Столетие

И така според формулата за синодичен съюз Земя-Венера периода е 583.92021140 дни.

В космоса на Майте и Ацтеките всичко е подчинено на вибрации и строга цикличност. За тях е стояла задача да проследят времето за, което се извършва един цикъл на истински синодичен съюз при, което началните позиции на Слънцето, Венера и Земята съвпадат с крайните в цикъла.

Нека да видим дали са в състояние да решат тази задача и дали са проявили гениалност.

Един пълен цикъл е период от 52 Слънчеви земни години. Този период е точно 18980 дни. Между свещения календар от 260 дни и слънчевата година от 365 дни съществува следната синхронизираща връзка:

365 / 260 = 73 / 52

Съотношението 73 / 52 е най-малкото възможно съотношение между слънчената година от 365 дни и свещения календар от 260 дни:

365 x 52 = 18980 дни
260 x 73 = 18980 дни

Както се вижда за точно 52 години, се извършват 73 цикъла на свещената година от 260 дни. Това е така наречения Пълен цикълът или пакет.

Корекция на периода от 18980 дни

За по-добро съвпадение на двата цикъла е направена корекция равна на 2.6 дни която е 1/100 от периода от 260 дни. Така в пакета циклите на свещения календар са 72.99.
След тази корекция получаваме

18980 – 2.6 = 18977.4 дни за синхронизиране на цикъла между свещената година и слънчевата година

След синхронизирането на двата цикъла нека да погледнем как изглежда синодичния съюз Земя-Венера. Разделяме Пакета на пълния цикъл на периода през който се извършва синодичния съюз и получавеме :

18977.4 / 583.92021140 = 32.49998823 синодични съюза Земя Венера за пълен цикъл от 52 години.
Ако обаче вземем два Пакета (Пълни цикъла) получаваме точно 65 синодични съюза Венера-Земя като позицията на 65-ия синодичен сюъз съвпада с този от преди 104 земни години.

Ето и съвпадението:

37954.8 / 583.92021140 = 64.99997647

Маите и Ацтеките са гледали на 2 Пълни цикъла (Пакета) от 37960 дни като на един Век, равен на 104 години с продължителност от 365 дни.

Значението на двата цикъла

И така се очертаха два цикъла - 52 години и 104 години като първия се нарича Пълен цикъл (Пакет), а втория се нарича Век.

И двата цикъла имат своето основно място на нива свещена година в календарите от 260 дни. Цикълът от 52 слънчеви години се явява от изключителна важност и ключ за разбирането и на периода 2 * 52, като във втория е кодиран синодалния съюз Земя-Венера повтарящ се всеки 65 пъти.

Същевременно цикълът 52*5 и 65*4 се явяват основни в проследяване хода на дните свещената година на календара Тоналпохуали.

Така съвремената астрономия показва, че на преден план в културата на Маите, Ацтеките, Толтеките и други племена използващи Цолкин и Тоналпохуали стоят столетия точни наблюдения. Благодарение на тази прецизност те са успели да достигнат забележително ниво на синхронизация на циклите и са изградили своето описание на един вибриращ и пълен с енергия Космос.

Първо завъртане
Илиан Ашков е син на Раим и Юлия Ашкови. Баща му е механизатор, поддържа и селскостопанска техника. Майка му работи в Горското стопанство. След като се разформира местната кооперация Раим си купи трактор и камион за да се грижи за нивите си. Отвори и малък сервиз за поправка на машини.
Илиан беше скромен в държането си. Никой не го помни с прояви типични за нашите селски момчета. Обикновенно те се събират в кафета, кръчми и дискотеки. През летния сезон идват и младежи от други места и нерядко стават пиянски сбивания.

Илиан не бе привързан към този начин на живот на младежите от село, не приемаше грубите им прояви.
Като ученик Илиан представяще отбора по лека атлетика. Беше почти винаги първенец, по спринтове, дълъг скок и висок скок, тласкане гюле на всички ученически състезания.
Спомням си едно от спортните съзтезания организирано между отбори по лека атлетика между ученици от няколко села в общината.
Илиан беше в пети клас. Състезанието бе по-висок скок. Отборът на съседното село бе доста добре подготвен и момчетата скачаха под ръководството на опитен учител. По всичко личеше, че щяха да спечелят състезанието.
Илиан използваше коремно-претъркалящ стил и преодоляваше височините от първия опит. С вдигането на летвата постепенно състезателите отпадаха. В разгара на състезанието летвата беше вдигната на 135 см, а Илиан бе на височина около 140 см. В надпреварата бяха останали само Илиан и други двама ученици от другия отбор.


Цялото училище се бе събрало да го подкрепя Илиан. Първите два опита на състезателите бяха неуспешни. На третия последен опит Илиан успя да прескочи летвата. Беше невероятна емоция. Другите момчета не успяха. С този успех състезанието се превърна в празник за училището.
След като завърши основно училище Илиан продължи в техникум по дървообработка в града. След това Илиан влезе в казармата за няколко месеца. Войнишкия период свърши и той се прибра на село при родителите си.
Една вечер Баба Кюмре почукала на вратата на дома на Раим и Юлия. Подала вестник с обява. В обявата пишело: Пътностроителна фирма търси работници за обект. Бил даден телефон и адрес.
Баба Кюмре поискала Илиан да огради с кръг обявата. Казала на Раим да даде пари за квартира на сина си и начално установяване. Бащато на Илиан не бил доволен, че синът нямало да помага в предстоящата коситба, но не се противил.


Още на другия ден Илиан бил в офиса на фирмата, за работата по обявата. Лично изпълнителният директор разговарял с кандидатите. Той одобрил Илиан и го прикрепил към Огнян Коручков, също родопчанин надявайки се новия работник бързо да се адаптира.
Илиан заминал за обекта на следващия ден. Групата на Коручков отговаряла за маркирането с боя на пътни участъци. В първия работен ден за Илиан и за бригадата на Огнян, Огнян, му обяснил, че ще маркира пътни участъци. Пътния участък бил между селата Коритна и Микре, до разклона за град Ловеч. Това е отсечка, част от пътя София – Велико Търново.

Огнян трябвало да маркира в средата на пътя, друг работник маркирал в единия край на платното, а Илиан трябвало да маркира в другия край.
Работата не била трудна, но пътят бил натоварен. Ръководителят Огнян също не предполагал, че движението е толкова натоварено. Колите се движели с осемдесет-сто километра в час покрай работниците.
Маркирането напредвало и късно след обед приближили стар мост. Мостът бил с каменна ограда и с него преключвал един от участъците. Работниците навлезли в моста и отмерили местата за маркиране. Както обикновено Огнян ръководел маркирането и отбелязвал точките в средата, другия работник в северната част на моста, а Илиан от южната. Отмерили разстоянията и Илиан се заел да маркира с боя неговото място. В този момент той видял кола която се приближила с висока скорост и спряла внезапно в средата на моста на метър от Огнян. Огнян изпсувал и започнал караница с шофьора за високата скорост. Миг по-късно Илиан забелязал втора кола, която следвала първата и завивала в ляво към него, за да избегне удар с внезапно спрялата в средата на моста първа кола. Втората кола се движела с по-висока скорост от първата и не можела да спре. Нямало и начин шофьорът да забележи наведения да маркира мястото Илиан. Илиан разбрал, че колаата след секунда щяла да мине през мястото където се намира. В този момент така както бил приведен за маркиране на мастото, тялото му се изстреляло като пружина през каменната ограда на моста. Колата профучала миг след това без дори да спре. Илиан плеснал във водите на реката. Работниците се осъзнали след секунди. Те се втурнали да извадят Илиан, който избегнал сблъсъка с колата като по чудо.

Огнян не можел да повярва на очите си, че всичко е наред и за всеки случай извикал Бърза помощ от Ловеч. Илиан бил откаран в болницата. Лекарите се уверили, че няма рани по тялото и изписали пациента същия ден. Новината за щастливо избегнатия сблъсък на колата с Илиан се разнесла във фирмата и стигнала до Директора. Той разпоредил веднага да се сключи договор с КАТ за осигуряване на работниците по пътния участък и намаляне скоростта на движението. Илиан работил във фирмата като маркировчик с боя и четка до края на лятото, след това се наложило да помага за записване на данни в компютъра. Той бързо се научил и станал незаменим при обработката на данните.

В началото на Ноември пътно-строителните работи трябвало да бъдат прекратени поради зимния сезон. Изпълнителният директор посетил обекта в последния за сезона работен ден в края на седмицата. Отчел свършеното и набелязал предстоящите задачи. За зимния период работниците излизали за три месеца в отпуск. На тръгване директорът се обърнал към Илиан и му съобщил, че той няма да излиза в отпуск, а ще бъде ангажиран в разработка на софтуер за автопарка. Поискал да се яви в кабинета му след два дни за уточняване на задачата.
Илиан нямал никаква представа от програмни продукти и автопаркове. В уречения час, той се явил в кабинета на Директора и получил задание. Щял да бъде консултиран от Началника на автопарка, Диспечера и Главния механик. Имал право да пита всичко, понеже нищо не разбирал. Срокът за първоначален вариант на компютърната програма бил три месеца.
За предоставеното време Илиан се запознал достатъчно с програмиране и оценил нуждите от информационно осигуряване на автопарка. Началният вариант бил готов в срок. Обучението започнало няколко дни по-късно първия работен вариант бил внедрен.

През пролетта и лятото Илиан продължил доработките. В същото време поел информационното осигуряване и за други нужди по време на работата по обекта.

През лятото на 1997 Илиан кандидатства и беше приет за студент. Само за една година от селянин, той се превърна в работещ и учещ млад човек с възможност за изява в друга сфера. И никой не разбра, че в центъра на тази промяна стоеше баба Кюмре.
Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Илиан Ашков.

Второ завъртане
Разказвах историята за Илиан на семейство, гости на хотела. Мъжът – Павел Мирчев беше предприемач, собственик на голям хранителен магазин в гъсто населен градски район. Съпругата му Юлия Мирчева бе хубава представителна госпожа, свикнала да живее обкръжена с внимание и удобства. Двамата бяха дошли на кратка почивка с двете си деца – момчета на 11 и 15 години.
Предприемачът беше впечатлен от Историята за Илиан и възможността да промениш живота си. Обясни, че напоследък бизнесът му вървял от лошо към по-лошо.

Преди четири години построил голям магазин за хранителни стоки с банков заем от 200 000 долара. Магазинът работел добре. Предприемачът успявал да си погасява вноските. По-късно в близост бил открит друг подобен магазин, но оборота не пострадал. Кварталът бил добър. Мястото подходящо
подбрано за търговия. Няколко месеца по-късно в непосредственна близост до неговия магазин бил открит много по-голям магазин. Той принадлежал на голяма европейска верига и бил по-конкурентен. Пазарната ниша била същата като на неговия магазин. Новият хипермаркет бил толкова популярен, че привличал купувачи от целия град. Оборотът на Мирчеви рязко спаднал. Не можел да плаща заплати и излизал на загуба. Уволнил персонала и разпродал всичко. Опразнил магазина. Останали му неизплатени задължения за около 100 000 долара към банката. Предприемачът поиска да се срещне с баба Кюмре.
На следващата сутрин потърсих баба Кюмре. Оказа се, че е на пчеларника в местността Балдарански поляни. Павел имаше спортен джип Тойота. Качихме се с цялото семейство и след половин час пристигнахме на Балдаран.

Забелязах баба Кюмре до къщата около пчелите и дадох знак да спрем. Слязохме и поздравих. Баба Кюмре кимна и се загледа в предприемача. Той допушваше цигара. Хвърли я в тревата.
- Тук не можеш да хвърляш боклуците си! – каза за поздрав баба Кюмре.
- Дошъл съм за една услуга – каза Павел и извади пари – Това са две хиляди лева, а ще преведа и още ако се налага.
Тогава баба Кюмре започна да се смее. Смехът й беше искрен и заразителен. Високо над боровете летяха два орела. Баба Кюмре ги погледна за момент.
Бизнесменът прибра хвърления фас в джоба. Обясни че научил за Илиан Ашков и за това как баба Кюмре променила живота му.
- Познаваш ли лично някой който е променил живота си? – попита баба Кюмре.
Павел се замисли. Очевидно не си спомняше.
Тогава Юлия, се включи и сподели, че техни съседи искали да отидат да заживеят на село. Продали апартамента си и със събраните пари смятали да строят къща. Временно се преместили под наем в гарсониера и не толкова добър квартал. За съжаление по време на преместването част от мебелите били повредени и решили да си купят нови. След това си подменили и други неща. В един момент установили, че парите няма да им стигнат за къща. От семейство със собственно жилище, се превърнали в семейство което живее под наем, без перспектива да построят къща.
- За да има промяна е нужна намесата на смъртта – каза баба Кюмре – Смъртта маркира края на едната последователност и открива възможност за създаване на нова. Смъртта задължително маркира промяната, за този който иска да се променя. В този случай трябва да се взаимодейства със собствената ни смърт. Рано или късно смъртта ни побеждава и успява да прекъсне нашата игра на смени на последователността, но все пак е забележително, че можем да играем.
- Поне някои от нас – усмихна се баба Кюмре.
- Какво значи това? – попита предприемачът.
- Означава, че този които реши да прекъсне една нишка на собствената си последователност и да се залови за друга се среща със смъртта си. А една среща със смъртта не може да бъде както дойде. За нея трябва подготовка – поясни в отговор.

Предприемачът обясни, че бизнес проекта му бил съсипан и тази последователност трябвало да приключи. Имал проблем точно с приключването и се нуждаел от помощ. Каза, че бил готов на всичко за една нова перспектива.

- Готов ли си в името на новата последователност да се срещнеш и със смъртта? – попита баба Кюмре.
Павел не знаеше какво да отговори. Обърна се за помощ към съпругата си. И тя бе затруднена. Изглежда не бяха наясно колко далеч може да се отиде и каква промяна искат.


Тогава баба Кюмре им каза, че не са готови за промяна и е по-добре да си тръгнат. Те нямали сили за истинска промяна. Промени в живота им нямало да има, до момента на тяхната смърт. Така било с всички.
Тогава Павел реши, че има нужда от истинска промяна. Изглежда искаше да се представи за специален. Заяви, че е готов да мине през всичко, но да промени съдбата си.
- Искам истинска промяна и съм готов за нея каквото и да ме очаква! – заяви той. Тази негова реакция изглеждаше спонтанна и искренна.
Баба Кюмре погледна нагоре и видя, че единия от орлите се устреми към земята и се изгуби зад високите борови дървета. Атакуваше плячка.
След кратко мълчание баба Кюмре предложи да оставят колата до пчеларника. Каза че ще направят един голям кръг, обиколка в този район на планината за да заявят решението му за промянана. Трябвало да получи потвърждение за промяната.
Павел тръгна трябваше да върви най-отпред, за да бъде забележим. До него, съпругата му Юлия и децата.
Тръгнахме към Глатницата, минахме покрай картофени ниви и продължихме към Бялата пръст. Стигнагме разклона за Кожаре и
поехме надолу към Водни пад. По пътя срещнахме малинови храсти и децата спряха да берат малини. Баба Кюмре поиска от предприемача да разкаже накратко историята си на малините, и
да ги помоли да помогнат за прекратяването на старата му последователност. Освен това трябвало да търси потвърждение. Съпругата му попита дали това се налага. Баба Кюмре обясни, че се налага и днес Павел ще разказва историята си и ще иска промяна на различни места, докато получи потвърждение. Малините били подходящи за начало, защото децата се спрели на тях.

Павел разказа смутен на малиновите храсти историята си за бизнеса и затрудненията с които се сблъскал. Баба Кюмре го окуражи да поиска малините да му помогнат да приключи с този етап от живота си. Предприемачът поиска подкрепа от малиновите храсти.
Продължихме по пътя спускайки се на юг към Водни пад. Когато пристигнахме в селото се отправихме към някогашната гранична застава, минахме граничната мрежа и навлязохме в зоната между мрежата и границата с Гърция.
Баба Кюмре забеляза едно самотно дърво на поляна и поиска бизнесмена да отиде сам до него и да повтори разказа си. Не трябваше да пропуска и молбата за приключване на историята с магазина. След няколко минути Павел се върна от срещата с
дървото и се върнахме към Водни пад.
Тръгнахме по горския път към нашето село. Преди Шутия мост поехме нагоре към Сакар тепе. Съпругата на Павел започна да нервничи. Попита наистина ли се налага тази разходка. Те били делови хора и искали ясен отговор. Всичко започвало да прилича на подигравка с достойнството им.
В мига Баба Кюмре внезапно спря и поиска от всички ни да спрем. В този момент една катерица се спусна от близкия бор на земята и се загледа в нас. След това се изкатери по бора и премина един клон, стигна до края и скочи на друг.
Баба Кюмре каза, че това бил урок за предприемача. Той трябвало да скочи от една последователност в друга. Катерицата му показала как да го направи. Това бил и знак който сме търсели.
- Когато катерицата скача от един клон на друг, тя се намира на няколко метра височина, понякога на десетки – отбеляза баба Кюмре.
- За катерицата скока е среща със собствената й смърт. Всяка грешка означавала падане от височина която ще причини смъртта й. Катерицата се съсредоточавала и хвърляла един невидим мост към новия клон. Концентрацията и увереността й трябвали да бъдат пълни. При големи скокове пълните възможности на катерицата били ангажирани. Тази пълна ангажираност в усилието, стигала до там, че катерицата нямала сили за нищо друго освен за безразличие.


Баба Кюмре поясни, че това безразличие й давало допълнително предимство да забелязва грешките си по време на скока и промените в ситуацията. Една катерица правела стотици хиляди скокове през живота си, а милионите години еволюция толкова изгладили елементите свързани със скока, че ние не сме ги забелязали.


Баба Кюмре отбеляза следните моменти от скока – изправянето пред смъртта, пълната концентрация и тотална ангажираност и не на последно емоцоналното неангажиране.


Когато катерицата била преследвана от хищник, тя избирала места на смъртта, които тя трябвало да преодолява, а преследвачът да не може.
Баба Кюмре обясни, че това било поведението на всички животни в момент на опасност. Те търсели места на смъртта, които преодоляват и разчитат, че преследвачът няма да ги премине.
- Колкото по-близка е срещата със смъртта, толкова възможностите за оцеляване нарастват – обобщи баба Кюмре.
Настъпи тишина. Изглежда че това беше и отговор на въпроса за достойнството поставен от съпругата му. Продължихме изкачването към Сакар тепе.
Стигнахме в местност, където имаше много узрели сливови дървета. Вкусът на сливите беше като на банан. Павел трябваше да разкаже историята си и на едно сливово дърво преди да опита от плодовете.
Заслизахме през гората към пътя за Жребово, тръгнахме към Жребово, продължихме през Гарванов камък и Каурча. От там през Турлата. Спряхме да починем на Ашкина вода. По време на почивката баба Кюмре обясни, че прекъсването на последователността има три етапа.
- Първия етап е завъртането на колелото на времето. В момента сме на него. – каза баба Кюмре и продължи – Вторият етап е срещата със смъртта. След това следва равносметката и едва тогава новата последователност започва да набира сила.
Баба Кюмре се обърна към бизнесмена и обясни, че след срещата със смъртта Павел ще трябва да осмисли изминалия си жизнен път и да го заличи от личността си като го превърне в познание. Това щяло да му даде възможност да се връща към него безпристрастно и да черпи знание. Познанието било крайният резултат от всичко и начало за новото завъртане.
Павел като, че ли разбра, но Юлия не искаше повече да слуша. Беше изморена. Децата си подхвърляха шишарки и се замеряха.
Продължихме към Камарата, Краево и след близо шест часа преход бяхме отново в селото. Предприемачът и баба Кюмре се изкачиха на Балдаран за да приберат колата.
Когато се събрахме в хотела, баба Кюмре обяви, че днес с обиколката на района Павел е заявил ясно на света желанието си за промяна и изглежда е срещнал подкрепа от една катерица.
Павел не знаеше какво да отговори, Юлия не беше възхитена, децата ядяха нещо в кухнята. Баба Кюмре настоя семейството да тръгне веднага. Изпратихме гостите с колата до края на селото на Османов вир до кръстопътя. На раздяла Баба Кюмре обобщи накратко трите етапа на прехода – завъртане, среща със смъртта и равносметка на миналото. Съпругата му нервничеше и каза, че за днес й дошло твърде много. Децата пак се кикотеха на задната седалка, а Павел изглеждаше като попаднал не на място. Объркан и на кръстопът.
Сбогувахме се и спортния джип потегли рязко и семейството отпътува. Ние поехме обратно за селото.
Няколко часа по-късно в селото се разнесе мълвата за джип Тойота, който се е преобърнал в реката, по пътя надолу. Позвъних на селския полицай за да разбере причината за произшествието. Той обеща да разбере органите на КАТ.
На другия ден полицаят сподели подробности за произшествието. Водачът – мъж на средна възраст, бил все още в кома. Спътницата му получила тежка травма в главата, едното от децата било със счупена ръка, а другото се оттървало с уплаха.
Тойотата се движило надолу със скорост от около седемдесет. По разказа на детето баща му поискал цигара, от майка му която била запалила една. В момента когата палил цигарата загубил контрол и колата се ударила в пътната мантинела на завоя. Мантинела отделяла пътя от коритото на реката на два метра по долу. От удара джипа се преобърнал и паднал в реката. Заключението на КАТ било моментно отвличане на вниманието.
Съпрузите били настанени в болница. Най-тежко било състоянието на водача, който имал множество счупвания и бил две седмици в кома.
Павел излязъл от състоянието на кома, но лечението му вървяло бавно. През това време продал жилището си за да изплати част от кредита. Родителите му също загубили жилището си понеже и то било ипотекирано. Съпругата му поискала развод. Съдът определил децата да живеят при майката, понеже бащата нямал възможности да се грижи за тях. Трябвало да изплаща издръжка.
Няколко месеца след произшествието, Павел бил изписан от болницата и наел квартира. Решил да започне бизнес с архитектура и дизайн. Започнал да предлага подобрения на хотели по черноморието. Станал привърженик на идеите на Гучи и Хустлер. Работил с малка бригада от работници, художници и
дизайнери. Баба Кюмре беше завъртяла Колелото на времето за Павел Мирчев.
Поглед назад без равносметка

Това разказах в съда на делото срещу баба Кюмре. Бях призована като свидетел от Павел. С първия хонорар от сто хиляди лева от новата дейност предприемачът изплатил остатъка от кредита, но завел и съдебно дело срещу баба Кюмре. Обвиняваше я в опит за убийство на семейството му. Съдът не уважи иска на бизнесмена срещу баба Кюмре за нанесени щети и пропуснати ползи за сто и петдесет хиляди лева.
В бизнеса предприемачът работеше с хотели собственост на съмнителни групировки и без счетоводство. В много от случаите собствениците не искаха да плащат и оспорваха сумите искани от предприемача. Въпреки тези проблеми се виждаше новата последователност. Павел беше усвоил нови умения, но старите навици и подходи оставаха в сила. Смъртта беше маркирала края на старата последователност, но възможностите на новата бяха блокирани. Павел остана с поглед в миналото си.

След година и новият бизнес започна да изпитва проблеми. Неизяснени договорни отношения и нередовни плащания на клиенти оказаха негативно влияние. Художниците и дизайнерите отказваха да поемат негови поръчки.
Предприемачът задлъжня вътрешно с изплащане на заплати и не можеше вече да намери талантливи хора в бранша. Започна да отказва поръчки. Постепенно дейността угасна.

Космическия ритъм отеква по-ясно в сърцето, от където се предава в мисленето и действията ни. Маите си представят четири дървета които пресичат земната сфера от четирите посоки. Ацтеките и толтеките виждат пътят по който се стига до земната сфера също от четири посоки, през земните знаци Тръстика, Нож, Къща и Заек. Те са ориентирани съответно по посоките Изток, Север, Запад и Юг.

Така наречената събирателната точка на възприятието няма нищо общо с лъчи, фибри, молекулни трептения, електромагнитни вълни и пр. Това е термин който се използва за текущата позиция, координата на възприятието в една система от циклично повтарящи се взаимодействия между божественото и земното.

Ако вземете една хартиена лентичка и завъртите единия край на 180 градуса и го залепите за другия ще получите малък пръстен който има не две, а една повърхност. Ако една бобулечка започне да се движи по тази повърхност, тя ще обходи цялата страна на листа и ще се завърне там от където е тръгнала.

Листа на Мьобиус е лента без външна и вътрешна страна и всички отсечки в лентата са равнопоставени. Много точки от листа на Мьобиус съставляват поредица от преживявания. Тези точки са събирателни точки на възприятието. Събрани заедно те формират пръстен. Пръстена е под въздействието на четири посоки в който всеки отрязък от време и преживяване има своето място.

Първо внимание
Пръстенът съставен от всички позиции на възприятието формира социални и обществени модели. Той генерира енергия която движи обществените процеси и определя възхода и упадъка социални процеси.

Пръстенът се обхожда за 18980 дни. Това са 52 години от 365 дни или 73 години от 260-те дни на свещения календар. Той се състои от четири посоки - Изток, Север, Запад и Юг асоциирани с четири космически дървета, четери земни знака куриери Тръстика, Нож, Къща и Заек. Всеки ден от 18980-те дни е уникален в рамките на цикъла в пръстена. Отделно всеки ден е част от четири периода от по 13 земни години. Тези периоди отразяват етапите в живота на човек.

4 * 13 общо 52 години съставляват всички възможности на възприятието от там, емоциите и поведението в рамките на човешкия живот. През тези етапи и възможности преминава всеки. Всяко човешко същество без изключение. Етапите не могат да бъдат прескачани и играят роляна съдба. Всяко от позициите на събирателната точка на възприятието е идентифицирана точка от този пръстен.

Пръстенът е абстрактен модел от знания. Всяко общество, ценностна система, религия и пр. запълва пръстена със свое съдържание. Позицията на събирателната точка се характеризира с относителна трайност и постоянство. Промените от една страна са незабележими, но трансформациите са толкова дълбоки, че сформират изцяло друг тип възприятие което се отрязява на отношенията ни в социалния свят.

Абстрактния характер на знанията за пръстена позволява съчетаването му с индивидуалното време на всеки човек.
От една страна пръснена има свое време и повтарящо се на цикли от 52 години. От друга страна всеки индивид се ражда в свой период от 13 години през които преминава през пръстена. Ако пръстена се намира в позициите на възприятието характерни за Запад - Къща, това определя време на злялост и познание за индивида. Родените в този период обаче се намира на етап които е свързан с друг период - Заек. За него е характерно състояние на плахост и неувереност. Това е детски период от 1 до 13 години.

Модела на отчитане на времето в пръстена е така създаден, че времето на пръстена да се отрази само да определена степен, да нюансира и обагри съответния период от живота на човека. Така времето в пръстена се счита за картографирано подобно на карта, но толкона абстрактен, че не се абсолютизира влияението му върху индивидуалното време на човека.

Значението на пръстена е огромно за цяла Мезоамерика. Съчетаването на божественото и земното влияние и сформирането на пръстена се анализира чрез комбинация от два календара, слънчевия (xiuhpohualli), този който е свързан със сезоните и отчитането на времето на Земята, и 260-дневния ритуален, божествен календар (tonalpohualli).

Заедно на практика те сформират абстрактния пръстен и създават цикъл от свещено време определящо съдбата. За този цикъл двата календара приключват в един ден веднъж на 52 слънчеви (земни) години. Това е космически цикъл от изключително значение. Този 52-годишен период за маите е бил Календарен цикъл, а за Ацтеките "пакет от години" или "Перфектен Цикъл" от години.

Интересно е да се отбележи, че маите никога не са отбелязвали датите в текстовете си само по слънчевия календар свързан само със земната сфера. По-често е бил използван Календарния цикъл от 52 години.

Цикълът също се свързва с мита за Кецалкоатл роден в деня 1 Тръстика и годината 1 Тръстика. Макар свързан с мита за Кецалкоатл самия цикъл е бил открит няколко стотин години по-рано. Откритието се счита за толкова важно, че в негова чест е бил построен градът Теотихуакан. Огромните пирамиди на Теотихуан са изцяло ориентирани към проследяване движението на небесната и земната сфера с основна цел точното проследяване на календарния цикъл от 52 години между Xiuhpohualli и Tonalpohualli.

По-късно Теотихуакан бил изоставен и някои от племената живеещи там го напуснали. Първите които създали държава базирана на знанията за цикъл били племената толтеки и чичемеци. По късно с разпада на толтекската държава тези знания били наследени и от ацтеките.
За толтеките и ацтеките 52 годишния слънчев цикъл бил основен за живота и съдбата на всеки човек. Познанията за 52 годишния цикъл се считали за свещенни и се пазели ревностно.

Поради възприемането на времето като цикличен процес изследователите от този период срещат големи затруднения да разберат кога се е случило дадено явление и до колко е действителност или мит. Причината за това затруднение се дължи точно на начина по който се възприема на времето, не като линеен процес, а повтарящи се цикли. Определянето на дадено събитие в линейното време с което ние боравим е невъзможно, защото се е смятало, че цикъла описва всички възможности и те само се повтарят. Достатъчно било само да се опише в коя година и ден от 52 годишния цикъл е настъпило дадено събитие.

Цикълът проследява промените в космоса, земната сфера и отражението което те имат върху човека. Вниманието с което той е бил отчитан се нарича първо внимание. То е свързано със събиране на знания за процесите.

Второто внимание
Част от тези които са опознавали достатъчно цикъла са насочвали вниманието си и към транседенталната точка около, която цикъла се движи. Тази точка е невидима за първото внимание и борави с процесите на раждане и смърт. Вниманието необходимо за преживяване на цикъла се отличава от вниманието при което се преживява невидимата точка около, която се извършва цикъла. За наблюдателите на цикъла колкото преживяванията в пръстена се отчитат по прецизно, толково по-прецизно става вниманието насочено към централната точка около която се извършва цикъла. Понеже центъра е място от където става раждането и смъртта на време-пространството и всичко в него. Този тип внимание е второ внимание.

Така ако внимание с което проследяваме и преживяваме цикъла е първо внимание, то вниманието при което се опитваме да видим източника и края на всеки цикъл е второ внимание. За да се види и преживее този неуловим център е нужно да сме в състояние да обхождаме ако не изцяло, поне частично позициите в цикъла, съответстващи на определени позиции на възприятието и носещи ни определен опит и познания. Ако такъв опит липсва и сме изправени пред невъзможността да обхванем цикъла поне отчасти, точката се губи и второто внимание не е в състояние да преживява процесите на раждане, сътворение и смърт.

Първото и второто внимание са характеристики на истинския тонал на духа, а не на тоналът сянка. Тоналът сянка е свързан с бързото приспособяване и не отразява трайно отношение към света. За да стане по-ясно какво е първо и второ внимание може да го сравним с церевичен кочан.
Кагато разгледаме царевичен кочан първото, което виждаме са листата в които е увит, кочана. Не виждаме царевичните зърна. Тези листа са като повратливия тонал сянка. Ние можем да сменяме отношението си и да се решаваме и придобиваме определени неща, но това няма отношение към сърцевината.

Истинския тонал на духа е нещо много по-трайно и се разкрива когато индивида достигне определен опит и е способен да демонстрира и покаже качества и дори талант. Тогава личните му характеристики могат да станат по-отчетливи и образно казано се разкриват зърната в кочана. Зърната са първото внимане на тоналът на духа. Те позиции на събирателната точка и обхващат всички възможности които са ни дадени. Ако вниманието ни се посвети само в разглеждането на зърната, т.е. изследваме цикъла, то това е първото ни внимание.

Второто внимание наблюдава и преживява онова за което зърната се прихващат и около което се извършва самата подредба. Това може да ни убегне, но тези които са го забелязали са го развили достатъчно. То е ориентироно към невидимата точка на време-пространството за първото внимание. Ясно е че развиването на вниманието е последователен процес и не могат да се прескачат етапи. Не е възможно да насочим вниманието си към центъра на цикъла без да го познаваме. Не е възможно да познаваме цикъла ако не можем да отделим плявата от семената, когато тоналът сянка не може да се отдели от тоналът на духа.

Въпреки абстрактния характер на пръстена в първото внимание невидимата точка във второто внимание е винаги точно определена. Има точни координати във време-пространството. Знае се точно времето и мястото център на второто внимание.

В Мезоамерика наблюдаващите цикъла отчитайки времето и събитията са имали двойствено отношение към 52-годишния календарен цикъл. Неговото завършване от една страна е било смърт и прераждане. Цикълът приключвал и заедно с неговото приключване той се възраждал. Този момент на безвремие се считал за изключително рисков, защото целия космически ред бил в опасност. В критичния момент астрономи-свещеници са наблюдавали положението на Земята, Слънцето и Плеадите. Специални цепнатини в пирамидите са били насочени по посоките в небесната сфера в очакване Слънцето, Земята и Плеадите да заемат точно определена позиция.

Редактирано от Dani на 27.12.10 13:00.

52 годишния цикъл между Xiuhpohualli и Tonalpohualli

Информация за 52 годишния цикъл има от I-ви век след Христа. Тук цикълът е представен във варианта с начало на годината 1 Тръстика - посока Изток.

След упадъка на 200 000 град Теотихуакан толтеките основават държава и правят корекция засягаща началото на цикъла. Според корекцията началото на календарния цикъл започва от годината 1 Заек и посока Юг. Ацтеките от своя страна използват друг вариант на цикъла, като запазват началото му в годината 1 Тръстика.

Всяка година от цикъла представя една позиция на възприятието през която преминава живота на всеки от нас. Не се отчита възможност тези позиции да бъдат заобиколени и избегнати. Цикълът се разглежда като обща съдба за всеки човек. Периоди от живота през които се преминава. Всички позиции на възприятието в цикъла се намират в първото внимание.

Общия брой на годините в цикъла е 52. Толкова са възможните фиксирани позиции на събирателната точка на възприятието. Началото започва с годината 1 Тръстика, трецената Тръстика и денят 1 Тръстика. За толтеките този ден е посветен на върховния им бог Кецалкоатл. Според легендата Кецалкоатл е дарил знанието за цикъла на хората и тяхно задължение е да го пазят като споразумение между боговете и хората като връзка между земното и духа.

За пример, по-долу годините от цикъла са обвързани с години от съвременния грегориански слънчев календар.

Периодът Тръстика
Ето и първите 13 години от цикъла съответстващи на една фаза от развитието на човек под влияние на посока Изток.

13 години – под знака Тръстика – Изток (Юношество и младост 14-27)
Първи ден от годината Последен ден от годината
Година Трецена Ден Година Трецена Ден
1 Тръстика 1 Тръстика 1 Тръстика – 13 Окт 1986 1 Тръстика 1 Тръстика 6 Нож – 12 Окт 1987
2 Нож 1 Тръстика 7 Дъжд – 13 Окт 1987 2 Нож 1 Движение 7 Къща 11 Окт 1988
3 Къща 1 Движение 8 Гущер – 12 Окт 1988 3 Къща 1 Крокодил 8 Заек 11 Окт 1989
4 Заек 1 Крокодил 9 Вода – 12 Окт 1989 4 Заек 1 Змия 9 Тръстика 11 Окт 1990
5 Тръстика 1 Змия 10 Ягуар – 12 Окт 1990 5 Тръстика 1 Вода 10 Нож 11 Окт 1991
6 Нож 1 Вода 11 Дъжд – 12 Окт 1991 6 Нож 1 Вода 11 Къща 10 Окт 1992
7 Къща 1 Вода 12 Гущер – 11 Окт 1992 7 Къща 1 Движение 12 Заек 10 Окт 1993
8 Заек 1 Движение 13 Вода – 11 Окт 1993 8 Заек 1 Крокодил 13 Тръстика 10 Окт 1994
9 Тръстика 1 Ягуар 1 Ягуар – 11 Окт 1994 9 Тръстика 1 Нож 1 Нож 10 Окт 1995
10 Нож 1 Нож 2 Дъжд – 11 Окт 1995 10 Нож 1 Вятър 2 Къща – 9 Окт 1996
11 Къща 1 Вятър 3 Гущер – 11 Окт 1996 11 Къща 1 Смърт 3 Заек – 9 Окт 1997
12 Заек 1 Смърт 4 Вода – 10 Окт 1997 12 Заек 1 Куче 4 Тръстика – 9 Окт 1998
13 Тръстика 1 Куче 5 Ягуар – 10 Окт 1998 13 Тръстика 1 Ягуар 5 Нож – 9 Окт 1999

Цифрата отговаря на вектора на небесната сфера, а знака превежда небесното влияние в съответната земна посока. Съществуват само 4 знака които транслират космическия вектор на земно ниво - Тръстика, Нож, Къща и Заек. Те са свързани съответно с Изток, Север, Запад и Юг.

В периода на Тръстиката космическото влияние, духът от небесната сфера достига земната сфера от Изток, трецената е също със знак Изток и първия земен ден е също 1 Тръстика.

В конкретния пример датата по григорианския календар е 13 Окт 1986. Следват 365 дни - 1 земна година под космическото влияние на първата небесна сфера и земния знак Тръстика - заедно 1 Тръстика.

Първия период от 13 години е под протекцията на Хайпе Тотек - богът на обеления царевичния кочан. Внушението е че цикълът изразява позиции подобни на зърната в царевичния кочан. Тези позиции са видими само за обелен кочан, защото листата на кочана се асоциират с тоналът сянка, а те трябва да бъдат изчистени.

Това са позиции на тоналът на духа, свързващата брънка на духа от небесната сфера с човека от земната сфера. Цикълът се асоциира също с червения цвят и мъжкото начало във Вселената.

Може да се наблюдава начина по който става прехвърлянето на началния космически импулс през годините в този тринадесет годишен пероид. Последния ден от годината 1 Тръстика е под земния знак Нож. Ножът е северен знак куриер който трансформира импулса на носителя на годината 2 Нож - годината която се явява втора в цикъла. След още 365 земни дни настъпва последния ден под знака 2 Нож и денят е под влиянието на земния знак Къща. Къщата предава годината към годината 3 Къща. Така последователно куриерите пренасят времето съдържащо се годината и го препращат към земните посоки - Изток, Север, Запад и Юг.

В първия 13 годишния период под източния знак Куриер четири от годините са под знака на Тръстиката. Останалите девет години са по три разпределени под влияние на другите знаци куриери. Периодът започва и завършва със знака Тръстика, затваряйки земния цикъл на три пъти по посоките на света и правейки един пълен небесен цикъл за 13 земни години.

13 годишния период се асоциира с определен период от живота на човека - Тръстика. Това са 13 позиции на събирателната точка на възприятието характерни за юношеството и младостта. Периода обхваща годините от 14 до 27 годишна възраст.
Годините в периода на Тръстиката са години на младост, гъвкавост и пъргавина. Събирателната точка на възприятието е гъвкава и лесно възприемаща. Тръстиката реогира и на най-малкия повей на вятъра, но е гъвкава и възприемчива. Знакът Тръстика се смята за знак на справедливостта и скиптър на властта. Това е знакът на съдбата.
Периодът Тръстика има както своите предимства идващи от младостта, така и своите опасности. Сред опасностите са - самонадеяност, наивност, любовни неудачи уязвимост, усещане за яснота...

Цикълът описва възможности според, които индивида може да навлиза и в други състояния на събирателната точка характерни за другите цикли. Наличиета на знаците Нож, Къща и Заек характеризират други периоди. Все пак младостта предава на другите състояние своя характерен отпечатък. Позициити на събирателната точка от периода Тръстика са един от най-любимите изпълнени с жизненост, радост и надежди моменти в живота.

След периода на Тръстиката се навлиза в периода Нож. Навлизането става постепенно и протича като трансформация. Тръстиката постепенно губи своята гъвкавост и навлиза в зрял период, в който не се поклаща от всеки полъх на вятъра. Периода Нож обхващо годините от 27 до 39 в които профилът се очертава и изчиства.

Земния знак Нож се нарича Камен Нож - Flint Knife. Ножът е северен куриер под знака на Смъртта. Това е период на прощаване с илюзиите, изкристализиране на личния потенциал и постигане на неговото овладяване и контрол.

За позициите на събирателната точка в този период важи максимата, че това което не ни убива ни прави по-силни. Това са години в които някои от действията и прекомерната упоритост могат да се имат фатален край. През 13-те години на Ножа окончателно стават ясни силните и слабите ни страни.

Убеждаваме се, че не всички битки си заслужават и започваме внимателно да подбираме противниците си. В края на периода се натрупва мъдрост и става осезаемо, че дори битките в които излизаме победетели могат да се окажат фатални, а битки които сме загубили са ни помогнали.

Ножът е наситен, творчески и продуктивен период. В него тоналът на духа ни е като обелен царевичен кочан от който по-слабите зърна отпадат, а остават най-здравите. Животът ни нанася непоправими рани, и ни дава уроци, които окончателно ни оформят.

Севера и Смъртта се свързват с изчистване на приоритетите и размишления върху основните факти от живота ни, акцентиране върху какво от него е важно и без кое можем. В периода на Ножа, често кървим научавайки суровите истини за нас и изчиствайки живота си от излишния товар, определяйки основното. Това са годините в които на човек е отредено да разбере за какво е роден, какъв е смисълът от действията му и каква е жизнената му мисия.

В периода от 13 години под знака Нож, не се изключва преживявания и състояние характерни за другите 3 периода - за предишния Тръстика, за следващия Къща и за ранния етап Заек.

Ето и годините на Севера под знака Нож.

13 години – под знака Нож – Север (Зрялост 27-39)
Първи ден от годината Последен ден от годината
Година Трецена Ден Година Трецена Ден
1 Нож 1 Ягуар 6 Дъжд – 10 Окт 1999 1 Нож 1 Нож 6 Къща – 8 Окт 2000
2 Къща 1 Нож 7 Гущер – 9 Окт 2000 2 Къща 1 Вятър 7 Заек – 8 Окт 2001
3 Заек 1 Вятър 8 Вода – 9 Окт 2001 3 Заек 1 Смърт 8 Тръстика – 8 Окт 2002
4 Тръстика 1 Смърт 9 Ягуар – 9 Окт 2002 4 Тръстика 1 Куче 9 Нож – 8 Окт 2003
5 Нож 1 Куче 10 Дъжд – 9 Окт 2003 5 Нож 1 Ягуар 10 Къща – 7 Окт 2004
6 Къща 1 Ягуар 11 Гущер – 9 Окт 2003 6 Къща 1 Нож 11 Заек – 7 Окт 2005
7 Заек 1 Нож 12 Вода – 8 Окт 2005 7 Заек 1 Вятър 12 Тръстика – 7 Окт 2006
8 Тръстика 1 Вятър 13 Ягуар – 8 Окт 2006 8 Тръстика 1 Смърт 13 Нож – 7 Окт 2007
9 Нож 1 Дъжд 1 Дъжд – 8 Окт 2007 9 Нож 1 Къща 1 Къща – 6 Окт 2008
10 Къща 1 Къща 2 Гущер – 7 Окт 2008 10 Къща 1 Елен 2 Заек – 6 Окт 2009
11 Заек 1 Елен 3 Вода – 7 Окт 2009 11 Заек 1 Маймуна 3 Тръстика – 6 Окт 2010
12 Тръстика 1 Маймуна 4 Ягуар – 7 Окт 2010 12 Тръстика 1 Орел 4 Нож – 6 Окт 2011
13 Нож 1 Орел 5 Дъжд – 7 Окт 2011 13 Нож 1 Дъжд 5 Къща* – 5 Окт 2012

Куриерът Нож, знак на Севера е асоцииран с жълт или черен цвят. Севера е под влияние на черния Tezcatlipoca, повелител на магьосниците според вярванията на толтеки и ацтеки. Tezcatlipoca сменя формата си и няма определен облик. За разлика от Хайпе Тотек протектора на посоката Изток и знака Тръстика, Севера се счита за неутрален, неопределен, загадъчен и мистичен за разбиране.

13-те години под влиянието на Север започват и завършват със знака Нож. Последователността на годините върви по съответните куриера носители на годината от 365 дни от Север към Запад, Юг и Изток. Те затварят един по-кратък период на всеки 5 години.

Освен ходът на куриерите, носители на годината е интересно да се види начина по който се изреждат трецените в периода. В първите 7 години от цикъла всяко навлизане в следващата година е в трецена под знака на Севера. Изреждат се последователно всички знаци в обсега на посоката - Ягуар, Нож, Вятър, Смърт и Куче. Осмата година която се пада 8 Тръстика годината навлиза с трецена от Запад. Появява се първия предвестник, знак на следващия период. Спира изреждането на северните знаци в трецената и започва изреждане на всички 5 знака от посока Запад - Дъжд, Къща, Елен, Маймуна и Орел.

Същата смяна на знаци може да се види и в предишния период на Тръстиката, където в първите 7 години се изреждат трецени от Изток. След това започва преливане в Север с изреждане на петте знака на Севера.

Заслужава да се отбележи, че 13-те години в периодът Нож завършват с един специален ден - 5 Къща. Денят 5 Къща е ден на бижутерите. Той не е избран случайно, защото се смята, че в края на този период всеки който го е преживял вече е завършен окончателно и изгладил профила си до такава степен, че може да бъде сравнен с бижу. Преминавайки през този период човек достига връх в съзряването си.

Човек достигнал етап на изгладил профила си под въздействие на Ножа попада в един от 260-те възможни профила, съчетания между 13 небесни влияния и 20 земни знака.
Изчистването на профила и позиционирането му в един от 260-те възможни места подготвя условия за навлизане в следващия период - Къща. В края на периода Нож в живота на човек може да се създаде усещане за уникалност. Усещане което подпомага навлизане в следващия период, но което ни припомня и за периода на Тръстиката. Разликата е че вече липсва присъщата за Тръстиката самонадеяност и яснота.

Периодът Нож както и другите е до някъде условен. В него могат да се преживеят и всички други чувства и усещания характерни за всеки един от другите три периода. Ножът доминира в 4 от 13-те години, а през останалите 9 другите влияние се изреждат по три пъти. Тази неуловимост и същевременно императивност е характерна за всеки период и по начало за позицията на събирателната точка на вниманието. Тя е неуловима и същевременно решаваща при формирането на важни решения. Разбира се пак под условие, че сме запазили връзката си с духовното начало.

Липсата на императивност позволява нагаждане на времето в цикъла от 52 години към индивидуалното собствено време. Всеки преживява времето заключено в цикъла от 52 години и първото внимание съгласно негово начало и негови периоди на детство, младост, зрялост и мъдрост. Всички периода включват и другите влияние, което позволява комбиниране на годините от 52 годишния цикъл с нашия личен житейски ход на отброяване на времето.

Тази история ми я разказа един турист който ни гостува за кратко в семейния хотел. Историята се е случила с него самия преди двадесетина години. Тук няма да разкривам подробности за нашия гостенин, но мога само да кажа, че той беше със завидна общественна кариера на висш служител в МВР.
Преди повече от двадесет години той живеел с родителите си в нашето село. Бил току що завършил полицейското училище и бил назначен за селски полицай.

Историята започва с това, че на селския полицай му се изгубила кравата. Не се върнала със стадото. Полицаят викнал няколко души от селото да търсят добичето в гората. Трябвало да действат бързо, мракът падал, а се говорило сред овчарите за вълци.

Групата се настанила в джип и тръгнали по маршрута на говедаря. Към Ждребово, качили се на Каурча, от там на Ашкината вода, спуснали се към Чалето, Шутия мост и обратно в село. Цялото търсене по маршрута им отнело повече от 2 часа. Не открили нищо. Станало към 10 вечерта. Тогава полицаят отишъл при баба Кюмре да пита за кравата. Баба Кюмре като че ли това чакала. Взела пушката и казала, че няма време. Качили се на джипа с полицая и тръгнали през Краево, Портата и стигнали Камарата. От там по пътя за Горна Камарна.

Преди да стигнат най-високото баба Кюмре казала да освети с фаровете в дясно от пътя. Там на тревата лежала кравата на полицая.
Когато баба Кюмре и полицаят се доближават да животинчето съзрели на двадесетина метра движещи се силуети на три вълка.
Баба Кюмре бързо взела въже от колата за да върже кравата и изкомандвала полицая да не седи, а да запали огън около кравата.
Полицаят се втурнал към хвойната да режи клони и начаса запалил огън. През това време баба Кюмре вързала здраво кравата да не бяга.
Започнали да ограждат кравата с огнена стена. Трескаво сечали клони от хвойна и събирали дърва.
Докато се занимавали с поддръжката на огъня преброили 12 вълка. Баба Кюмре и полицаят задържали огъня до сутринта, а с утрото вълците се изгубили. Баба Кюмре, вързаната крава и полицаят поели към откритото пространство на Големия припек по посока към село. Джипа изоставили на Камарата.

По пътя баба Кюмре споменала на полицая, че не могат да се върнат обратно през Портата, защото вълците чакали там, на закрито пространство и тесен път. След два часа се прибрали в село.
Полицаят прибрал кравата в подника, но трябвало да върне веднага служебния изоставен джип.
Тръгнал сам към Камарата през Краево и Портата.
Когато навлязъл в Портата забелязал следи от вълци по влажния път. В един момент се обърнал и видял два на известно разстояние от себе си. Погледнал напред по пътя и зърнал друг. Полицаят не бил сигурен, че оръжието което носел може да го спаси и бързо се качил на една борика. Качил се на бориката и останал там.
Минали часове и в село се разбрало за липсата на джипа и полицая.
Баба Кюмре казала да търсят на Портата. Намерили полицая напикан и наакан на бориката.
След тази случка полицаят продал кравата. Решил да се премести в града на подобна работа. Направил успешна професионална кариера и се издигнал по върховете. Това разказа моя гостенин за преживяното преди години. След като разказа историята замълча продължително. Усетих, че искаше да пита за Баба Кюмре, но не посмя да зададе въпрос. И аз не му казах за нея.

Историята която ще ви разкажа се случи миналота лято с Гочо Европееца. По стечение на обстоятелствата бях свидетел на пълното разгръщане на събитията. Бих потвърдил, че видях действията на неизбежното, полъхът на смъртта, начинът по който ни се определят приоритетите и силата с която се свалят маските и помитат често измислени персонажи като ненужни фигури от играта на живота.

Сега, година по-късно спомняйки си преживяното все повече разбирам, че баба Кюмре успя да даде предупредителен сигнал и повлия за насока в която се разви цялата история. Даваме си сметка, че ако не беше нейната начална намеса Гочо Европееца нямаше да е между живите и неговия некролог щеше да виси на селския площад.
Като казвам баба Кюмре тласна нещата не разбирайте, че тя направи нещо велико и героично. Не в никакъв случай. За външен наблюдател, тя не направи нищо.

Дори съм сигурна, че и след като разкажа случката читателят ще каже. Какво общо има тука баба Кюмре. Тя нищо не е направила.

Гочо държи мандра в селото. Изкупува мляко и прави сирене. Наричат го с името Европееца от няколко години. Тези които го помнят от преди го знаят и като Гочо Демократа. Има и такива които го знаят като Гочо Комуниста.

По време на своя комунистически период от личностно израстване, Гочо четеше вестник "Работническо дело", вестника на българските комунисти по онова време в кръчмата на глас и разясняваше последните виждания на Партията ръководителка на народа.
Това беше причината нашите селяни да го наричат така – Гочо Комуниста.

Години по-късно вятърът задуха в друга посока и Гочо съзря друга, още по-велика истина – Демокрацията.
Най-искренно като малко дете той замени предишната вяра с друга такава – Демократична. Със същата жар Гочо говореше за Демокрацията и нейните идеи. По ирония на съдбата точно тогава, в началото на демократичните промени започнаха банкови фалити и Гочо Демократа загуби почти всичките си спестени пари в банка, която обещаваше високи лихви срущу инфлацията.

След този удар на идеите с реалността на прехода от социализъм към капитализъм, на Гочо му трябваха няколко години да се съвземе от идейното объркване. Понеже беше човек идеалист след две-три године се съвзе от загубата на спестяванията си и запя нова песен – Европата. Там била истината. Там вече лъжа нямало. С тази последна голяма истина Гочо попадна в истинска ситуация на живот и смърт, игра в която се проверява истината и лъжата.

Един летен ден Гочо се прибрал след работа в къщи. Хапнали със семейството и точно поседнал пред телевизора когато получил внезапен силен главобол. Гочо започнал да повръща, а болката в главата го подлудявала. Жена му веднага позвънила на лекаря, който казал, че сигурно е някакъв летен вирус, но все пак препоръчал да се слезе до града бързо.
Понеже сме съседи веднага разбрах и се обадих на линейкаджията. Качихме Гочо Европееца заедно със съпругата му и тръгнахме.
По пътя реших, че е добре да спрем за минута до баба Кюмре. Може би тя щеше да помогне на Гочо и да каже от какво е силната болка и повръщането.


Още щом спряхме линейката баба Кюмре изскочи на улицата и дойде да види Гочо. След като го видя, тя каза, че човека е вече пътник за оня свят и през следващите няколко часа ще се реши съдбата му.

Баба Кюмре заяви, че сега ще стане ясно на какво държи Гочо, защото притиснат от обстоятелствата маската му ще падне и ще се разбере истинската му природа. Очаквала да започне излизане от мимикрията и сваляне на картите до всичко до което се доближи.

Естествено ние нищо не разбирахме от думите на баба Кюмре. Шофьорът твърдеше, че бабата се е побъркала, аз не знаех какво да кажа, съпругата му беше достатъчно притеснена за да каже нещо свързано. Гочо очивидно нищо не схващаше и само говореше, че всеки момент ще умре от ужасно главоболие. Преди да затвори вратата на линейката и да ни отпрати баба Кюмре обобще всичко в едно изречение – приеми Гочо че си умрял.
От тези последни думи на баба Кюмре всички се разстроихме още повече. Тръгнахме с бясна скорост към града.

Половин час по-късно бяхме забравили всичко което ни каза баба Кюмре, пристигнахме в Бърза помощ, където приеха Гочо веднага.
Случихме на екип с дежурен лекар – младо момче стажант, който започна да разпитва за симптоми. Гочо можа да обясни, че изпитва убийственно главоболие и гадене. Лекарят започна да го почуква за да провери нервните му реакции, но не установи нищо особенно. Кръвното налягане беше нормално. Тогава лекарят предложи някакво лекарство за главоболие и каза, че най-добре е пациентът да се прибере обратно вкъщи. Гочо решително отказа такъв вариант. Лекарят му предложи декларация, която той подписа. Гочо писменно декларираше, че отказва предписаното лечение и приемаше последствията. Запитах дежурния лекар къде другаде можем да потърсим медицинска помощ. Лекарят ни посочи Окръжна болница. Тръгнахме незабавно към Окръжна болница.

Приеха Гочо веднага за преглед. Заедно с него на едно легло лежеше някакъв несретник намерен на улицата. Човекът нямаше близки и лекарите не знаеха какво да го правят. Ние бяхме трима придружаващи и очаквахме напрегнато. За наше съжаление ни предложиха да чакаме отвън. Нямахме възможност да задаваме въпроси.

Чакахме дълго. През това време си спомних за думите на баба Кюмре. Животът на Гочо зависел от действията му през следващите няколко часа, а смъртта щяла да свали маските на всички с които той се срещал. Гочо трябвало само да взема решения. Тогава ми хрумна, че първата среща с лекаря беше такава. Притиснат от ужасното главоболие Гочо го размаскира и показа, че работата му на лекар е само привидна социално роля. Той не можеше да помогне. Гочо Европееца го беше разбрал някак инстинктивно и бе отказал лечение. Изглежда това беше свалянето на маските, лъжливите социални роли, които често обличаме за да ни е по-лек живота.

След близо два часа чакане пред кабинета на спешна помощ изкараха Гочо Европееца с легло. Лекарският екип се бил видял в чудо от настояването за точна диагноза и решили да направят снимка със скенер.

Докато го придружавахме за снимка Гочо успя да ни обясни, че го отпращали обратно вкъщи. Твърдели, че ще му мине. Гочо обаче влязъл в конфликт с лекарите. Настоявал да му се направят подробни изследвания. Те продължавали да отказват, а той се инатял. Нямали право да го изхвърлят. Лекарите го подканяли, а той стоял и не си тръгвал.

Аргументите на дежурния лекарски екип били най-различни:
От острото главоболие нищо не следвало. Скенеровата снимка била скъпа. Часът вече минавал 22:00 и служителят който обслужвал скенера го нямало.
Било вече късно.

Гочо си знаел своето, бил готов да умре, но си искал диагнозата и лечението. Накрая екипът склонил за снимка.

Половин час след снимката констатацията на лекарите беше – мозъчен инсулт, субарханоидален кръвоизлив. Диагнозата изискваше пълно обездвижване на болния, бързи и своевременни действия. Вече бяха минали 3 часа. Трябваше да се действа своевременно. От Гочо се изискваше да бъде напълно неподвижен в продължение на поне 20 дни. Статистиката показвала, че смъртоносният изход при тези случаи бил петдесет процента.

Настанихме Гочо в Неврологичното отделение на болницата. Точно пред вратата на отделението се разминахме с мъртвец. Извеждаха току що починал пациент. Това ме накара да бъда нащрек. Повтарях си думите на баба Кюмре, че Гочо сам ще реши изхода. Дадох си сметка, че само за два-три часа притиснат от неизбежното Гочо беше свалил маската на два лекарски екипа, ръководейки си от инстинкта си за съхранение. Какво ли означаваше срещата с мъртвеца пред входа на отделението?

Въведохме Гочо в стаята на болницата. Нямаше да е сам, Имаше и друга пациентка с която можеше да се разговаря. Докато помагахме на Гочо да легне той повърна. Имаше гадене. Оплака се от изтръпнал врат. Трепереше силно от студ.
След като приключихме поискахме повече информация от дежурния лекар. Той ни каза, че става въпрос за коварен мозъчен инсулт. Повтори диагнозата – субарханоидален кръвоизлив. Лечението изисквало поне 20 дневен престой в болница на системи.

Задавах въпроси френетично. Какво може да стане, какъв може да е изхода и последствията. Давам си сметка, че съм искала да се уверя, че вече всичко е истинско, че лекарите си знаят работата, че сестрите знаят как да се грижат, че вече маските са свалени и от тук нататък мсичко е истинско. Бях силно притеснена от думите на баба Кюмре, че Гочо ще бъде сам и никой няма да може да му помогне, че може да разчита само на себе си. Исках да се уверя, че няма да бъде оставен сам и опасностите са отминали.

Наближаваше полунощ и трябваше да си тръгнем. Ние трима придружители напускахме болницата загрижени. Вече бяхме изминали няколко километра с линейката към село, когато казах неочаквано на шофьора да обърне колата и да се върнем обратно в болницата. Той поиска разумни аргументи. Аз настоях, без да давам такива. Казах, че имам подозрения и споделих, че сигурно има още маски за сваляне – първи лекарски екип с неточна диагноза, втори екип който трябва да бъде принуден да обърне внимание и сега каква ли става в болницата? Шофьорът ме изгледа учудено слушайки подозренията и неверието ми в профисионализма и работата на лекарите. Сигурна съм, че ме помисли за откачена, на ръба на нервна криза. Съпругата на Гочо, не знаеше какво да каже. Беше напълно объркана.

Шофьорът склони и поехме обратно. След десетина минути бяхме пред отделението. Позвънихме и ни отвориха. Казах на дежурната сестра, че сме забравили нещо в стаята на пациента. Когато влязохме в стаята Гочо го нямаше в леглото. Отворихме тоалетната и го видяхме паднал до тоалетната чиния. Беше повърнал и се изцапал с фекалии. Вдигнахме го. Беше жив. Обясни, че трябвало да стане да отиде до тоалетната. Звънецът до главата му не работил. Нямало кой да му помогне. Пациентката от другото легло чула, че нещо става в тоалетната. Викала на няколко пъти сестрата, но никой не дошъл. Тогава сме пристигнали ние. Внимателно поставихме Гочо в леглото. Жена му се зае да го почиства от мръсотията.

Не знам защо, на мен ми дойде много и повърнах няколко пъти. Осъзнах, че това беше поредното демаскиране, третото за последните няколко часа, което баба Кюмре предрече на тръгване от село. Реших да остана до Гочо през цялата нощ каквото и да ми струва. Не исках да го оставя сам. Лекарите си бяха изиграли заучените роли. Исках да разбера какво ще стане. Каква ли щеше бъде развръзката?

Изразих намерението си и съпругата му каза, че и тя ще остане до леглото. Стори ми се, че и тя започна да разбира, но не споделих нищо. Какво ли можеш да й кажа. Отпратихме шофьора и останахме цяла нощ до леглото.

На следващия ден дежурния екип каза, че ще започне интензивно лечение. Гледах внимателно лекарите и виждах в тях компетентни хора които си разбират от работата. Нямах никакво основание да се съмнявам в тях. Какво беше учудването ми обаче, когато Гочо отказа категорично и тяхното лечение. Те не можеха да разберат мотивите и ината му. Обясниха му, че без подходящо лечение рисковете са по-големи, а кръвоизлива отшумява по-бавно. Гочо не искаше и да чуе. Тогава лекарите отново поискаха да подпише декларация, която той подписа веднага. Според условията, той можеше да остане в болницата 20 дни. Лекарите имаха право да правят замервания на състоянието му, но не и да прилагат каквито и да е лекарства.

В продължение на 20 дни се редувахме със съпругата на Гочо Европееца да бдим до леглото му. Не го оставихме и минута сам. Слава богу Гочо бе изписан от болница без никакви последствия. Нямаше засегната дейности на мозъка. Лекарите обаче обясниха, че аневризмът който причинява кръвоизлива може да го повтори.

Месеци по-късно Гочо Европееца възстанови силите си, но не влагаше страст в стария си имидж - Европата. Може би беше разбрал, че има и привидни социални роли. Неговата също беше пострадала. Фантазиите и измислиците бяха отпаднали под натиска на изпитанията. Беше отсято само основното и необходимото за да продължи живота напред.

Отчитайки промяната в него попитах Гочо дали е разбрал препоръките на баба Кюмре преди да тръгнем за болницата. Гочо отвърна, че нищо не е имал възможност да разбере. Баба Кюмре каза, че съществуват периоди на изпитания, които ни налагат свои по-базови правила и няма никакво значение дали те се разбират. Дори е без значение какъв е човекът и какво мисли той.

Крайния резултат от това бил изчистване на излишния товар, който сме натрупали в периоди когато сме имали нужда от него. Тази трансформация била неизбежна и идвала за всеки.
- Да си готов за промяна това е всичко в този свят – казваше тя.

Редактирано от Dani на 28.12.10 20:06.

На видеото по-долу може да се види 52 годишния цикъл. Коментарът към него както се вижда е на Mr. Jaime Mussan изнесен на конгрес на уфолозите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 29.12.10 12:15.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 29.12.10 20:48.

Името на бога QuetzalCoatl е от две думи. Quetzal - птица и Coatl - змия. Друго известно наименование е The Feathered Serpent - Змията с пера или Пернатата змия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 30.12.10 17:12.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 01.01.11 20:25.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 05.01.11 11:29.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 08.01.11 13:23.

by Ian O'Neill on May 19, 2008

Apparently, the world is going to end on December 21st, 2012. Yes, you read correctly, in some way, shape or form, the Earth (or at least a large portion of humans on the planet) will cease to exist. Stop planning your careers, don’t bother buying a house, and be sure to spend the last years of your life doing something you always wanted to do but never had the time. Now you have the time, four years of time, to enjoy yourselves before… the end.

So what is all this crazy talk? We’ve all heard these doomsday predictions before, we’re still here, and the planet is still here, why is 2012 so important? Well, the Mayan calendar stops at the end of the year 2012, churning up all sorts of religious, scientific, astrological and historic reasons why this calendar foretells the end of life as we know it. The Mayan Prophecy is gaining strength and appears to be worrying people in all areas of society. Forget Nostradamus, forget the Y2K bug, forget the credit crunch, this event is predicted to be huge and many wholeheartedly believe this is going to happen for real. Planet X could even be making a comeback.

Related 2012 articles:

■2012: No Geomagnetic Reversal (posted October 3rd 2008)■2012: No Killer Solar Flare (posted June 21st 2008)■2012: Planet X Is Not Nibiru (posted June 19th 2008)■2012: No Planet X (posted May 25th 2008)
■No Doomsday in 2012 (posted May 19th 2008)
For all those 2012 Mayan Prophecy believers out there, I have bad news. There is going to be no doomsday event in 2012, and here’s why…


The Mayan Calendar
So what is the Mayan Calendar? The calendar was constructed by an advanced civilization called the Mayans around 250-900 AD. Evidence for the Maya empire stretches around most parts of the southern states of Mexico and reaches down to the current geological locations of Guatemala, Belize, El Salvador and some of Honduras. The people living in Mayan society exhibited very advanced written skills and had an amazing ability when constructing cities and urban planning. The Mayans are probably most famous for their pyramids and other intricate and grand buildings. The people of Maya had a huge impact on Central American culture, not just within their civilization, but with other indigenous populations in the region. Significant numbers of Mayans still live today, continuing their age-old traditions.

The Mayans used many different calendars and viewed time as a meshing of spiritual cycles. While the calendars had practical uses, such as social, agricultural, commercial and administrative tasks, there was a very heavy religious element. Each day had a patron spirit, signifying that each day had specific use. This contrasts greatly with our modern Gregorian calendar which primarily sets the administrative, social and economic dates.


Most of the Mayan calendars were short. The Tzolk’in calendar lasted for 260 days and the Haab’ approximated the solar year of 365 days. The Mayans then combined both the Tzolk’in and the Haab’ to form the “Calendar Round”, a cycle lasting 52 Haab’s (around 52 years, or the approximate length of a generation). Within the Calendar Round were the trecena (13 day cycle) and the veintena (20 day cycle). Obviously, this system would only be of use when considering the 18,980 unique days over the course of 52 years. In addition to these systems, the Mayans also had the “Venus Cycle”. Being keen and highly accurate astronomers they formed a calendar based on the location of Venus in the night sky. It’s also possible they did the same with the other planets in the Solar System.

Using the Calendar Round is great if you simply wanted to remember the date of your birthday or significant religious periods, but what about recording history? There was no way to record a date older than 52 years.

The end of the Long Count = the end of the Earth?
The Mayans had a solution. Using an innovative method, they were able to expand on the 52 year Calendar Round. Up to this point, the Mayan Calendar may have sounded a little archaic – after all, it was possibly based on religious belief, the menstrual cycle, mathematical calculations using the numbers 13 and 20 as the base units and a heavy mix of astrological myth. The only principal correlation with the modern calendar is the Haab’ that recognised there were 365 days in one solar year (it’s not clear whether the Mayans accounted for leap years). The answer to a longer calendar could be found in the “Long Count”, a calendar lasting 5126 years.

I’m personally very impressed with this dating system. For starters, it is numerically predictable and it can accurately pinpoint historical dates. However, it depends on a base unit of 20 (where modern calendars use a base unit of 10). So how does this work?


The base year for the Mayan Long Count starts at “0.0.0.0.0″. Each zero goes from 0-19 and each represent a tally of Mayan days. So, for example, the first day in the Long Count is denoted as 0.0.0.0.1. On the 19th day we’ll have 0.0.0.0.19, on the 20th day it goes up one level and we’ll have 0.0.0.1.0. This count continues until 0.0.1.0.0 (about one year), 0.1.0.0.0 (about 20 years) and 1.0.0.0.0 (about 400 years). Therefore, if I pick an arbitrary date of 2.10.12.7.1, this represents the Mayan date of approximately 1012 years, 7 months and 1 day.

This is all very interesting, but what has this got to do with the end of the world? The Mayan Prophecy is wholly based on the assumption that something bad is going to happen when the Mayan Long Count calendar runs out. Experts are divided as to when the Long Count ends, but as the Maya used the numbers of 13 and 20 at the root of their numerical systems, the last day could occur on 13.0.0.0.0. When does this happen? Well, 13.0.0.0.0 represents 5126 years and the Long Count started on 0.0.0.0.0, which corresponds to the modern date of August 11th 3114 BC. Have you seen the problem yet? The Mayan Long Count ends 5126 years later on December 21st, 2012.

Doomsday
When something ends (even something as innocent as an ancient calendar), people seem to think up the most extreme possibilities for the end of civilization as we know it. A brief scan of the internet will pull up the most popular to some very weird ways that we will, with little logical thought, be wiped off the face of the planet. Archaeologists and mythologists on the other hand believe that the Mayans predicted an age of enlightenment when 13.0.0.0.0 comes around; there isn’t actually much evidence to suggest doomsday will strike. If anything, the Mayans predict a religious miracle, not anything sinister.

Myths are abound and seem to be fuelling movie storylines. It looks like the new Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull is even based around the Mayan myth that 13 crystal skulls can save humanity from certain doom. This myth says that if the 13 ancient skulls are not brought together at the right time, the Earth will be knocked off its axis. This might be a great plotline for blockbuster movies, but it also highlights the hype that can be stirred, lighting up religious, scientific and not-so-scientific ideas that the world is doomed.


Some of the most popular space-based threats to the Earth and mankind focus on Planet X wiping most life off the planet, meteorite impacts, black holes, killer solar flares, Gamma Ray Bursts from star systems, a rapid ice age and a polar (magnetic) shift. There is so much evidence against these things happening in 2012, it’s shocking just how much of a following they have generated. Each of the above “threats” needs their own devoted article as to why there is no hard evidence to support the hype.

But the fact remains, the Mayan Doomsday Prophecy is purely based on a calendar which we believe hasn’t been designed to calculate dates beyond 2012. Mayan archaeo-astronomers are even in debate as to whether the Long Count is designed to be reset to 0.0.0.0.0 after 13.0.0.0.0, or whether the calendar simply continues to 20.0.0.0.0 (approximately 8000 AD) and then reset. As Karl Kruszelnicki brilliantly writes:

“…when a calendar comes to the end of a cycle, it just rolls over into the next cycle. In our Western society, every year 31 December is followed, not by the End of the World, but by 1 January. So 13.0.0.0.0 in the Mayan calendar will be followed by 0.0.0.0.1 – or good-ol’ 22 December 2012, with only a few shopping days left to Christmas.” – Excerpt from Dr Karl’s “Great Moments in Science“.

January 2006, by Karen Masters

Will the world end on 21st December 2012 because of the end of the Mayan calendar or because the winter solstice is "aligned" with the Milky Way?

It appears that Mayan ideas about time keeping and calendars were very cyclical. This is actually easy to understand because it's quite like our calendar which has cycles of various sizes very familiar to us. For example there is a:


1 Jan every year
day 1 every month
Monday every week
1am every day

The Mayan cycles were a bit more complex, such that every day in a 52 year period had a unique name from a combination of various different cycles (similar to the idea that there is a Monday 1st January only every 7 years or so). This 52 year cycle has is called a Calendar Round. To keep track of dates on longer time scales the Mayans then had what's known as the Long Count, which provides a unique numerical indicator for each day. Mayans did not count in base ten like we did, but usually instead in base 20 (although not always). The Mayan long count can be summarized as:

#days Mayan count
1 1 kin
20 20 kin 1 uinal
360 360 kin 18 uinal 1 tun
7200 7200 kin 360 uinal 20 tun 1 kactun
144000 144000 kin 8000 uinal 400 tun 20 kactun 1 bactun


The name for a Mayan epoch apparently translates as 13 bactuns, which you can see is 13*144000 days or 5125.26 years (roughly). There is actually some minor disagreement over when the current Mayan long cycle started, but it was probably either August 11th or 13th 3114 BC, which means it comes to an end on either Dec 21st or 23rd 2012.

As I mentioned above the Mayan calendar was designed to be cyclical, so the fact that the long count comes to an end in Dec 2012, while having some significance for the Maya as the end of a great cycle (much like we celebrated the millennium (incorrectly as it happens) on Dec 31st 1999), does not mean that the "world will come to an end". It's actually true that there are Mayan names for periods of time longer than 13 bactuns, so that their calendar doesn't even end then, and even if it did there is no evidence to suggest that they (or anyone for that matter) have any special knowledge about the end of the world.

There are however a lot of theories knocking around the Internet which use the end of this calendar cycle to predict the end of the world. They often also mention the fact that Dec 21st is the winter solstice, and that the Sun on the solstice that year is "aligned" with the plane of the galaxy. On the winter solstice, the Sun always has a Declination of -23.5 degrees, and a Right Ascension of 18 hours, but exactly where this is on the sky relative to more distant stars changes very slowly due to the "precession of the equinoxes". We have a posted answer explaining this effect but how it's important in this answer (and how it was first noticed) is by the fact that it moves the position of the equinoxes, and solstices with a period of 26,000 years in a complete circle around the sky westward along the ecliptic. So the position of the winter solstice moves 360 degrees in 26,000 years. That means that it moves 360/26000 = 0.01 degrees a year. Defining an exact boundary for the plane of the Milky Way is tough, but it's at least 10-20 degrees wide across much of the sky, meaning that the solstice can be described as being "in the plane of the Milky Way" for 700-1400 years! To put it another way, the winter solstice that just past (2005) was only 0.1 degrees away from where it will be in 2012, a distance smaller than the size of the Sun itself (which is about 0.5 degrees in diameter). In any case the Sun crosses the plane of the Galaxy twice every year as we orbit around it, with no ill effect on Earth.

To conclude:


The Mayan calendar does not predict the end of the world on Dec 12th 2012.
The exact date of the end of the current Mayan Long Count is still a matter of debate amongst Mayan scholars, although it is likely to be around Dec 21 2012.
The Mayan calendar is cyclical, and there are names for cycles longer than 13 bactuns of the Long Count which are coming to an end in 2012.
Even if the Mayans did believe that the world would come to an end at the end of the Long Count (which I don't believe is true), there is no reason to assume that they have any special knowledge which would allow them to make this prediction correctly. You are free to believe the Sun won't come up tomorrow, but it will anyway....


The fact that the winter solstice on 2012 is "aligned" with the plane of the Galaxy has no significance.
It takes the winter solstice 700-1400 years to cross the plane of the Galaxy.
The solstice last year (2005) was within 0.1 degrees (or 1/5th the size of the Sun) of where it will be on 2012.
The Sun crosses the plane of the Milky Way twice every year with no ill effect.

Much of the information about Mayan calendars I got from the Mayan Calendars article from Wikipedia.

For another detailed answer covering these and other points relating to Mayan calendar predictions and Astronomical events see here.

Feb 2008 Update by KLM: Also see this recent article , "Worried about the End of the World?" by a past Curious Team member, Kate Becker, who now writes a science column for the Boulder Daily Camera.

Редактирано от Dani на 09.01.11 17:05.

Карлос Кастанеда и Дон Хуан
Дата: 1968
Категории: Литературни измами, Псевдонаука, Антропология, Научни измами, 1960

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Carlos Cesar Arana Castaneda immigrated to the U.S. in 1951. He was born Christmas Day 1925 in Sao Paolo, Brazil, or Cajamarca, Peru, depending on which version of his autobiographical accounts can be believed. He was an inveterate and unrepentant liar about the statistical details of his life, from his birthplace to his birth date, and even his given name remains in some doubt.

"Much of the Castaneda mystique is based on the fact that even his closest friends aren't sure who he is," wrote his ex-wife, Margaret Runyan Castaneda, in a 1997 memoir that Castaneda tried to keep from being published.

"Is it possible that these books are nonfiction?" author Joyce Carol Oates asked in 1972. "I realize that everyone accepts them as anthropological studies, but they seem to me remarkable works of art, on the Hesse-like theme of a young man's initiation into 'another way' of reality. They are beautifully constructed. The dialogue is faultless. The character of Don Juan is unforgettable. There is a novelistic momentum."

Such concerns have all but discredited Castaneda in academia. "At the moment, [his books] have no presence in anthropology," said Clifford Geertz, an influential anthropologist.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

5125.25 years is a boundary of linear passage of time. It’s singular quantum of curved time or spatial reality of time (4D space in relativistic vocabulary). Bellow is explanation why.

10x72=720º is sum of corner-angles on the surface of a tetrahedron (one out of 10 in 360º curvature or 1 whole sequence of double helix, which is therefore 10x10x72=7200).
Number 10 or 10-fold recursion (repetition) in itself stands for 3²+1 – dual 3D and/or triple duality, which is 9-fold recursion (fractal repetition) in context of inertial 1. I.e. 10-fold repetition is 9-fold fractal repetition (i.e. expansion or fractal growth) of inertial singularity, which is its only source beyond boundaries of space and time. It’s beyond boundaries of space and time because space/time are duality of equal opposites and hence comparable with each other, while singularity has no equal opposite and is incomparable or non-local (unreal) in space/time (dual or local context). What is beyond horizons of space and time is their singular gravity; therefore 10-fold fractal repetition (recursion) is 3D reality in space and time of such singular gravity that is indescribable point here and now or dead center of such reality (i.e. center of earth, solar system, galaxy, an atom etc). It’s singular nothing within of infinite something (space/time) without.

Number 10 is of essence in understanding space/time fractality. It’s not a question if decimal system originates from the fact that there are 10 fingers on both hands (or 5 fingers on each and/or 20 digits on hands/feet as for example in Mayan tradition). The correct question is “why is there 10 digits on two hands (duality) and not any other number”, because it’s not an arbitrary arrangement without consequence, but a confirmation that all is one or as above so bellow. In other words – all fractal aspects of one reality are only relatively different sequences of only one reality in between (inertia). 10-fold repetition (or 5-fold repetition in space and time, i.e. 5-fold affirmation and 5-fold negation) is 3D reality in space and time (duality) of only one inertial reality at its very center (singular nothing) and it’s equally applicable to human body, genetic DNA or space/time position of orbiting planets (10 orbital distances, including asteroid belt, which are 10-fold difference between first and last planet, i.e. 0.4AU for Mercury and 40 AU for Pluto, or total of 10x10=100-fold fractal repetition ).

Minor discrepancies (such as average distance of Pluto being 39.2 instead of perfect 40AU is only a further confirmation of same fractal principle, because such discrepancy is inertia of a inertia, which is infinite fractal curvature of double helix. In other words – there is no perfect ratio, because regardless of size there is always a discrepancy (inertia) in between. 0.8AU discrepancy is 2x0.4 or space/time duality of Mercury’s position as inertia within of such extreme orbital without (inertia of inversion or inertia of turning inside out, transformation of space into time and/or mass into energy etc). Moreover 0.4x100=40 is fractal repetition of 4D reality in between (here and now or surface of earth that is 400x100=4x10^4 km in circumference or 4 x difference between light speed and orbital velocity (30 km/sec), which is total difference or inversion in space and time from solar reality within).

4/10 or 2/5 fractal curvature (2-fold repetition or duality within that is 5-fold repetition or pentagon without) and fractal 2/5 is whole number (quantum) only in 2x5=10-fold recursion (harmonics). 4D inversion (turning inside out) is total inversion (negation) or transformation of energy into mass (and/or vice versa) – solar into massive (earth) reality, while 3D inversion, which is 2x3=6-fold recursion (fractal repetition) is space/time inversion or transformation of space into time and/or vice versa. That’s the reasoning beyond two different numerical systems that have either 10-fold or 6-fold recursion as its basis. In essence – it’s all the same, because basis for both systems is fractality of double helix (as is simple binary system as their common denominator, because duality of inertial discrepancy in between is inertia of any further fractality).

Physical reality is mass/energy embedded in its space/time matrix or double duality (duality within duality or 4-fold repetition, hence 2x5=10 resonant harmonics of one inertial reality in between, which remains non-quantified or non-local in context of any subsequent space/time duality as its dead center). Mass/energy in context of inertial (constant) space/time matrix is its duality or double space/time – space/time within and/or without space/time. It’s density of space time or infinite made finite (as in infinite 0.3333… repetition, which inverted is 1/3 or inverse 3D). Naturally, since reality is one, vice versa analogy is equally correct – space/time is double mass/energy duality. Mass/energy is space/time within/without space/time. Difference is only relative (light speed difference). What’s mass/energy is empty space/time in its inversion and what is space/time is mass/energy in its inversion. One limits infinity of another, making it finite. One is curvature of linear direction of another. Empty space of solar reality is dense mass in context of galaxy, just as empty space of an atom is dense mass here and now. It’s curvature of linear direction that stores infinity in singular context (creates something out of nothing, mass out of empty space etc). What’s mass in singular context is space in infinite and equally vice versa.

Singularity/infinity is light speed or space/time fractal difference in which space turned inside out becomes time and time turned inside out becomes space. It’s transformation between multiplication and division in which one whole is fragmented into infinity of fragments balanced by simultaneous equal and opposite multiplication. Fragmentation in less than one whole is time and its multiplication is space of inertial overlap in between (singularity of space and time – inertial here and now). Fragmentation is less than quantum and multiplication is more than quantum of reality (inertia) – one is gradual change (time) and another is instant change (space) of inertial here and now (regardless what it is – rotating earth, galaxy or lifespan of any individual fractal form in space). Time is duration between instant beginning/end and it’s determined by it, as its inversion. In other words – beginning/end in its envelope determines its duration – space (size or density of time) determines its duration (time) and equally vice versa, because one is fractal reflection of another – one is negation of another. As above, so bellow, as within, so without and as in space (instantly) – so in time.



There is no real but only relative (comparative) difference between space and time – they are same inertia in diametrically opposite perspective or same inertia turned inside out in two opposite directions. Space in context of one is time (curvature) in context of successive curvature (time of time). Space in context of light speed difference is time and time in context of same inertial difference is space. Time is simply less than quantum (whole) of space, just as space is less than quantum of time, which is infinitely larger (4D) space. It’s one inertia in infinite within/without curvature (double helix), where within/without are space/time of inertial point in between (note: what’s inertia and what’s its negation or non-inertial reality is always relative distinction because inertia in time is non-inertial reality in space and equally vice versa.


It’s essence of space/time or particle/wave duality that final outcome depends entirely on initial frame of references and as soon as frame of references is inverted, initial outcome “collapses”. It’s not reality that collapses but its understanding). Time of 3D is space of 4D, just as space of 3D is time of 2D (and equally vice versa). Time of universe (without) is space of its micro-world (atom), just as space of universe is time of an atom. And time of earth is space of solar reality, just as time of solar reality is space of galaxy – or time of an atom is space of its nucleus – etc. Time is less than quantum of space and space is less than quantum of time (inversely). Time is curvature of linear space, just as space is curvature of linear (passage of) time. Universe is time curvature of flat space and its micro-world is spatial curvature of flat time. An atom is instant (curved) time, just as universe is gradual (time) curvature of space. Space and time are equal and opposite infinities of singular here and now in between, which is their only source.

It’s infinity of spheres – one within the other, where each spatial sphere is limited by its preceding/succeeding time spheres and equally vice versa or infinite inside out turning of one inertial reality. Time is boundary (horizon) of space and space is inverse boundary of time – infinitely many times, where space/time difference is always fractal (light speed) and time/time or space/space difference is quantum (double light or light speed difference in space and time). One is attractive (positive) reality, while another is repulsive (negative) reality. Space/time is one-dimensional and two relatively different spatial (or time) realities are two-dimensional difference. Two relatively different gravitational realities are 3D difference (triple light). Time is inertia of space (its discrepancy) and space is inertia of time. And gravity is inertia of both – space and time. And what’s beyond horizons of black hole (inverse space/time density) is inertia of gravity (its antigravity) – etc. It’s infinity of inside out turned spheres, where space is preceded by time and time is preceded by gravity (and/or vice versa – space is succeeded by time, which is succeeded by gravity, which is succeeded by antigravity, which is succeeded by… etc – as above so bellow and larger fractal difference within is balanced by equally larger fractal difference without). What is what is determined exclusively by inertial here and now – a specific space/time density at its center. Without inertia – physical reality is totally meaningless. It’s only point of observation that gives it shape (meaning).

This digression was necessary in order to comprehend fractality as singular law of reality that states “as above so bellow” or as formulated through Newtonian principles (action/reaction). It’s meaning is absolute – reality is infinite double causative curvature of double helix, where one gradual sequence (time) has its quantum beginnings/ends in space and equally vice versa and where any difference is only relative difference of no difference in between. To return to fractality of 3D reality, which is only one out of infinite number of different fractal ratios, all equally real. As said above, 3D consists of 10 different harmonics that are resonant with its inertia. Those 10 harmonics are 5 space/time and 5 time/space harmonics or duality of a pentagram. Since inertia is always beginning/end of its spatial and/or time curvature, 10 harmonics are 6/4 or 3/2 ratio. It’s inertia (1) in its time curvature (5), therefore 6 different spatial permutations, where last spatial permutation (end) is also first time permutation (beginning). Hence 10 space/time harmonics are 2x3=6 spatial and 2x2=4 time harmonics. One whole (quantum) of space is 6-fold recursion and one whole of space/time is 10-fold fractal repetition.

6/4 or 3/2 periodic law is what’s known as Bode-Titus periodicity (not a recent invention but of unknown origins). Double helix multiples by division and adds by subtraction. It adds and multiplies (grows – where gradual growth in time is succeeded by instant and inverse growth in space and equally vice versa – i.e. a growth reaching its limits dies in order to be born on relatively different plane). Gradual evolution on horizontal plane is succeeded by an instant angular evolution. That would settle creation vs. evolution debate, because evolution or slow change in context of time is followed by infinitely faster (instant) evolution in angular direction, referred to as creation (instant evolution). What’s an evolution (time) and what’s creation (space or instant evolution) is determined only by inertia here and now, because evolution in space is creation in time, just as creation in space is evolution in time. What’s creation from 3D perspective is evolution in 4D context, just as 3D evolution is infinite number of sequences (quanta) of creation in 2D context. That’s why whole cycle is 6x4=24 and/or 1.5 or 3/2 x 24=36 or 1/10 of a curvature (360). 6 spatial spheres in context of 4 time spheres is 24 different space/time spheres or 24 fractals of one whole and 24 + its boundary (flattened limits or horizon, i.e. change + its inertia) is 24+12=36=6². And 10x36=360º or 360 different fractal sequences of one whole (quanta).

That brings us back to 720º of a tetrahedron, which is duality (space/time) of inertial 360º curvature. 360º is therefore not an arbitrary measure but perfect definition of fractality in which 360 cycles of a smaller spin (rotation) is one cycle of a larger spin (orbital). It’s a definition of time within time. But so is 24-hr cycle (day) or 25920 year cycle (precession). It’s one time in relatively different fractal curvatures or different densities of one time. 360º (2Π) is spatial curvature of time and/or time curvature of space. Both are 720º (4Π), where Π is ratio between linear direction (infinity) and curvature (singularity), therefore space/time or light speed difference. 360=5x72 or 10x36 sequences (singularity vs. duality), while 720=10x72 or 20x36 (or 8x9x10). It’s the difference between one and two strands of double helix. So, what’s 720º curvature? It’s a curvature in “∞” shape, where one negates another (mirror image). It’s positive and negative 360º curvature or positive and negative rotational spin of one orbital period. It’s east/west and west/east rotation of earth in its orbital context.

It’s positively/negatively oriented spin of an electron or two electrons of one orbital (Pauli’s exclusion principle) with inverse orientations (double wave of singular particle in between and/or double particle of a singular wave). In other words – in order that earth obeys causality principle, east/west rotation is periodically inverted with west/east direction of a spin. In context of orbiting earth, such quantum events are separated by 10368 years of time (1/2 orbital precession or perihelion advance), while in context of an orbiting electron (where time is space and space is time), infinity of such quantum events is virtually simultaneous. Such event in context of universe (empty space) is separated by time, while same event in context of an atom is separated by spatial distance. Time is simply a delay in which inertial difference accumulates through fractal recursion into a quantum (space). It’s difference between 3D and 4D space.


Reality is infinite fractal recursion (repetitiveness) of inertial here and now (indescribable, because it’s not comparative duality, except as nothing that is source of everything). It’s 1.1111… or decimal repetition (infinite successive turning inside out) of one inertia at its dead center, where 1.111… is difference between diagonal of square (surface) and diagonal of a cube (volume) or difference between circumference of a circle and surface length of a square (light speed or space/time, i.e. dimensional or quantum difference). One curvature (360º or 2Π) is 4 different fractal linear directions (Π/2). One quantum is 4 different fractal sequences or 4D – 3D space + linear time, 90º each. Inertia of such double duality (mass/energy in context of space/time) is Π and gravity of such inertia is Π²=9.86 m/sec² (double time – rotation/orbital of space in between).



Consequently, if one time (curvature) is 4 different spatial realities, than one space is 6 different times – total of 10 different harmonics. It’s 4x90 without (square) that’s 6x60 (hexagon) within. And what’s inertia in between? It’s 5x72=360 (pentagon). 3D is 3 different curvatures or 3 different spins of one particle – its rotation, orbital and precession (inverse rotation). 4D is 4 different spins (+ inverse orbital or perihelion advance). Different spins have equally different angle as a quantum boundary between linear direction (i.e. space) and its curvature (i.e. time). While rotation is 2x180º (day/night), orbital is 4x90 (4 seasons of 3 months each), precession of equinoxes is 5x72º (5 suns or worlds of Maya cosmology, each 5125 years), while orbital precession is 6x60º. Space in context of solar reality reflects as time in earth’s context – i.e. 72 years per 1º of precession and/or 60 years per 1º of orbital (perihelion) precession (more accurately 57.6=4x14.4 or 8x7.2 years excluding inertia of 2.4, i.e. excluding proportion of a particle from a perfect non-inertial wave).

Not to get involved in too technical details that are at length discussed in the book, it will suffice to say that a quantum of curvature is ¼ or 90º. I.e. 1/11=0.90909… just as 1/9=0.111… - 90º is boundary or limit of space in time and/or time in space (point of inversion between singularity/infinity or space and time). It’s a point where infinite is reduced to finite and/or vice versa. Same 90º boundary here and now (earth) is 72º in solar and 60º in galactic context. Such 90º boundary is also inertion inclusive or particle/wave duality. Pure wave is inertionless – i.e. it’s 90-3.6 or 86.4º (hence 86400 sec of a day). Earth is inertia or line of symmetry between solar and galactic space/time – while one is gradual change (solar space as linear time here and now), another is instant or quantum change (galactic space as time of solar space and/or gravity here and now). Time changes space gradually, while gravity changes it instantly. Time change is gradual, while change of gravity is abrupt (instant) – it happens only when time is ¼ or 90º curvature, i.e. only when time changes into space (fractal into quantum).

Gravity changes only in quantum steps, each step being ¼ of orbital precession or 5184 years (1/2 of 10369 year period of inversion of direction of rotation). See definition of a quantum as per De Broglie. As above, so bellow. An atom is quantized reality of space, just as universe is quantized reality of time and an atom is relative time (uncertainty principle), just as universe is relative space. It’s inside out curvature (inversion) of what’s within and what’s without. Fractality is often described as numerology or sacred geometry. Whatever the name – it’s what’s in physics called “unified theory of everything”. Numerical (geometrical) description eliminates all variables. It’s ultimate description in which there is no “unknowns” – because all is one. That numerical description or fractality is very essence of shapes of numerals and letters, which are simple expressions of various sequences and different loops of progressive spiraling of double helix.

Fractality means – all is one. To know any one aspect of reality totally and without reserve is to know everything there is (or is not because it’s been or is still to come). 1 in between is 0.9 within and/or 1.111 without – it’s quantum change at every ¼ curvature, where time ends and space begins (and/or vice versa) – regardless of size/motion – regardless if it’s a spinning electron or rotating earth (or galaxy). It’s always particle/wave duality that changes frequency (space/time density) at each ¼ of inverse curvature (precession). So did Maya know all of that? They knew all of that and much more. Moreover – everyone knew it long ago; Maya are only the last one to remember it, after all the rest have forgotten. It’s a simple truth that earth goes through quantum transformation every ¼ period of orbital precession (5184 years), where such period is at the same time 1/5 of precession of equinoxes (25920 years), because orbital/rotational precession are fractal 4/5 reality or time/gravity inversion (square within/pentagon without of a curvature in between). Every second quantum event (because it’s duality) inverts direction of rotation and/or its north/south axe, while quantum events in between are only incomplete swings, which are one step behind before two steps ahead or total of 3 steps in order to effect a single step forward in angular direction of double helix. Analogy between micro and macro worked well for N.Bohr. Inverse analogy is equally applicable. Universe is quantum reality of time – time (orbital/rotation) changes in quantum leaps every ¼ orbital precession (De Broglie). And Maya knew it all too well (and so did all ancient civilizations that emerged from last quantum change, cca 5200 years ago).

Total 3D curvature is 9 out of 10 fractals, because 10th fractal is its inertion (particle of a wave and/or wave of a particle – i.e. 10th fractal is overlapping beginning/end between two fractals. Consequently a year is 360 days, while complete cycle of time, which is ¼ precession, is 0.9x2x360 or 7200-720=6480 years (720/1.11…). Time here (rotation) is space in context of solar reality, just as time of solar reality (orbital) is instant space in context of precessional motion. Space without is time within and/or vice versa. There is no real difference between space and time – it’s only different perspective of same inertial reality in between. That’s why days in context of time are years in context of space or measure of distance in 3D is measure of time in 4D context etc (as above so bellow). Every 360 days a new cycle of orbital motion begins and every ¼ precession a new cycle of time begins (through instant collapse of previous cycle that creates momentum for a new cycle). Whole cycle of one is ¼ of the next cycle. 90º in space is 360º in time (and/or 1440º in gravity). Space and time are 3D/4D reality – it’s 3^4=81-fold recursion or non-inertial 9²-9 (inertia)=72 fold curvature (rate of rotational precession). Boundary of time in space and/or space in time is thus 81²-81 (inertia)=6480 years. 0.9x6480=5760 or 100x57.6 (rate of orbital precession/perihelion advance).

As noted above – curvature is 360º, while exponential curvature within curvature is 360²=6^4x10²=129600, which is boundary in time of constant gravity, just as 6480 (5184) years is boundary of linear time (6²x10=360 is boundary of rotation within orbital, while 6^4x10²=129600 is boundary of orbital within precession). That number will be familiar to all that are studying Maya cosmology. It’s a cycle of a cycle – a time period between two different gravitational sequences, just as 5184-year period is duration of one time sequence. 129600=25x5184, where 25 is 24-fold cycle + its inertia or ¼ of 100-fold repetition. What’s gravitational and what’s time sequence? Time sequence is constancy of motion (rotation/orbital), while gravitational sequence is constancy of size. Different sequences expand/contract size/motion (space/time) here and now in equal and opposite directions. One is linear, while another is non-linear (accelerated) change. Every 5184 years, time ends/begins and every 129600 years gravity ends/begin (change of frequencies or spectral lines, density). 129600 is ¼ of total (360º) gravitational curvature, which is 4x129600=518400 years – or non-inertial period of 5/6x518400=432000 years of a yuga (since it’s 5/6 fractality as opposed to 4/5 fractality between space and time), where 10 yuga is a larger yuga of 4,32 mill years etc (432000 is 10x1/2x86400 sec of a day and where 86400 is 720x100 +2x720x10 (inertia) or 72+14.4x10³, which is 6x14.4 or 12x7.2 or 24x3.6 etc). More about fractal relations (Bode’s periods) one can find in the book.

Truth is simple, because all is one - what’s not simple is its simplicity, because simplicity on surface is progressive complexity through fractal recursion in its depth and equally vice versa (finite/infinite; space/time or instant/gradual etc). Singular sequence of double helix is 360/5=72º, larger sequence is 72x10=720º and yet larger sequence is 7200-fold repetition of initial inertia. 4x7200=28800, where square (4 linear directions) in time is curvature in space (fractal or 1.111… difference). 28800-year period is inertial period (curvature) of non-inertial 28800/1.111 or 28800-2880=25920 year period (precession), which is 4x6480-year periods of linear times that are 90º angular difference in between.

25920-year period is again inertial period of 25920-2x2592=20736-year non-inertial period of orbital precession (perihelion) and 20736-years (1/10000 of galactic orbital, just as earth’s orbital is 1/10000 light speed) is again 4x5184-year periods (4/5 fractality between orbital and rotational precession – regression of one and advance of another, which repeats in quanta of 20-fold repetitions also central to Maya cosmology). Pentagon without is square within or dimensional (light speed) difference in between. Inertia of 25920-year cycle is 72x72=5184-years, while inertia between 6480 and 5184 is 6^4=1296 years. That inertia is relativity of time. Time is comparable (constant) only in its linear context – i.e. only if less than quantum of space (4D). Time periods larger than its singular quantum are exponentially relative (curved in space) – as per 10-fold longevity/duration before and after quantum event (i.e. flood). 5184-year period is non-inertial period of inertial 6480-year period. It’s only wave derivate of particle/wave duality.



That means that 6480-years of ¼ precession of equinoxes is singular spatial quantum of 4D space, while 5184 (1/4 of orbital precession) is singular time quantum. In other words – 1296 years discrepancy between space and time is instant time, therefore spatial component of time. It’s amount of instant change at the end of time cycle of 5184 years, that’s equal to ¼ of total change affected in course of time. 1296 years is inertial overlap or line of symmetry between space and time, because it’s both – end of time and beginning of space. It’s space/time component in between two different time (or spatial) cycles. It’s gravity of space/time that changes in 129600-year periods.
But than – 3D is not singular but double (dual) inertia – inertia and inertia within inertia (3D is 2D difference in between). It’s inertia in space and time that’s gravity in between and 1296 is only a singular inertia or space/time overlap. Gravitational overlap is overlap within overlap or inertia of 1296 –year period, which is 6x10=60 years, hence 5184 years less 60 years is 5124-year period that is inclusive of its inertial here and now.

5124 + 5/4 (inertia) is 5125.25 years of one solar cycle of Maya. 5/4 inertia is inertia of rotating/orbiting massive earth or discrepancy of 5 ¼ days above perfect non-inertial 360-days orbital period – it’s a massive or size component of wave/particle duality, where 360 is a perfect wave or motion without inertia of its particle. It’s 6480-1296-60+5/4=5125.25-year period as a singular quantum of time or one time cycle in which time is linear constant (1296-years is similarly 5/4 ratio between 6480/5184). In other words – all the time there is in all infinite universe (curvature) is compressed within 5125.25-year cycle of massive earth (linear time or quantum of round time, which is space). There is no more time except a 5125.25-year cycle, which is linear (singular) equal opposite of all infinite time of the universe (curvature). All, except 5125 ¼ years is space and not (passage of) time. It becomes next sequence of passage of time only when first sequence expires. Only collapse of first sequence creates momentum/energy that extracts next sequence of time from its spatial (instant) reality.

Only turning of earth’s rotation upside down creates momentum that keeps earth spinning for another cycle of time (in opposite direction). Without it, gradual slowing of rotation (and/or acceleration of orbital) will halt completely its rotation (and/or accelerate its orbital to light speed) and cause instant collapse of massive earth (implosion in solar context and/or explosion in earth’s context). Every 5125 ¼ year period is synchronicity between earth/solar and/or solar/galactic space/time or resonance between space/time that allows two waves to merge into one larger wave (syzygy between galaxy/solar reality in context of inertial earth in between). Only such resonance allows earth’s time to borrow from solar space in order to perpetuate its physical (space/time) reality. Each period ends with transformation of its past time into instant space within (3D) and/or creation of future time from space without (4D). In other words – it’s instant addition of yet another genetic sequence in spiraling double helix (creation of dense mass within from empty space without and/or creation of energy without from time within).

That’s the reason why a quantum event in ancient texts (bible, Celtic mythology etc) is described as “falling of skies”. It’s instant contraction (compression) of empty space into dense mass and what’s infinite spatial distance in context of passage of time becomes very finite (singular) distance when time stops. In other words – core of galaxy (gravitational black hole) is not 26000 light years away but only a fraction of distance between earth and nearest star (more on this topic in the book). It’s simply a passage through a wormhole of time (remember woodworm in biblical passages). And for the same reason it’s creation of “new heaven (skies or universe) and earth” or raising of phoenix (benu) bird from its own ashes (or ashes of its father – its predecessor).

All spiritual and scientific teachings of the old are different versions of fractality as singular source of infinite reality. It’s spiraling curvature of self-same sequences and this humanity is not first or last but one out of many in a spiraling helix without beginning or end. In other words – it’s been always here only in relatively different fractal shapes, where one shape follows another through purification and each step of the way is remembered in one genetic sequence of its DNA. Each quantum event filters from infinity of different sequences (frequencies) those that are resonant (self similar) with its source. Those self-similar frequencies are yet again multiplied and divided, added and subtracted through fractal recursion in infinity of different shapes and sizes in following period of passage of time and yet again purified at the end of such cycle when only resonant harmonics are filtered through – etc. etc.

There is no need to doubt that Atlantis, Lemuria, Mu, Hyperborea; Annunaki etc are for real, because it’s only a tip of the iceberg of humanity’s infinite history. It’s a spiraling curvature. Humanity is not limited by space or time, because it’s its resonance in between and it was always here in different fractal shapes that gradually vanish beyond horizons of time into its non-local depth (i.e. its existence in relatively non-physical shapes compared with present physicality). That’s why occasional artifacts are dated not only into tens of thousands but also into millions and billions of years into the past. Since a sequence beyond 90º curvature is beyond horizon, it’s unobservable in linear direction. And 90x90=8100 or non-inertial 8100-900=7200º is beyond horizons of space and time. While horizon of time in space is 5184 (or 5125 ¼) years, horizon of space in time is yet another 90º (72º) curvature or 373248 (466560) year period, beyond which humanity is hidden under local space/time surface (infinitely distorted).

It’s a big error in judgment to regard end of time (21.12.2012 at 11.11 GMT) as a possibility and not as certainty – i.e. as some vague calendrical end of no real consequences, because such attitude is not in tune (resonance) with reality and only resonant harmonics will pass through such membrane between space and time. It is what it is and that particular point in time is beginning of the end of present sequence and only what’s resonant with inertial source continues building of a double space/time helix. Only fractality is real, hence only perfect self-same replica of inertial source does not cancel out with different frequencies but multiplies by incorporation of two opposite waves into one larger wave (i.e. C/(1/C)=C², where C –light speed, hence incorporation of space within/space without into double space or mass of such empty space). Only perfect symmetry or equality between equal opposites, where one incorporates another are building blocks (sequences) of double helix. The rest is empty (non-resonant) space/time in which it is embedded. Only love that incorporates fear is larger love and only love is real because it’s resonance between equal opposites or perfect self-similarity with its inertial source. Therefore, it’s essential to understand fractality as true reality or only reality there is, because only such understanding opens the door of understanding how to align one’s own reality with its singular source and hence achieve resonance or victory of life over death. Fractality is surmounting one’s own mortality. It’s achieving transformation of spiritual into physical or materialization of one’s own soul – birth of new soul in which past soul becomes its physical body.

But since all is one and any difference is relative – cycle continues regardless, but in different directions of time. Since all there is, is fractal, even such disharmony continues because harmony in space is total chaos in time and equally vice versa. Such non-resonant frequencies that apparently cancel each other out in context of this continuum are perfectly symmetrical (fractal) in relatively different space/time continuum. They simply continue its evolution in different space/time reality or different density (that is perceived as empty space/time here and now). I.e. they continue evolution in all different directions of time, while only resonant harmonics continue in present direction of time. In other words such non-harmonized frequencies proceed at relatively slower pace, compared with here and now (what’s often regarded as slower evolution of less aware aspects of reality, which is subjective interpretation because time is non-existent as spatial or 4D reality, hence final result is always the same).

It’s simply a choice to learn faster or slower, where relatively slower is denser compared with relatively faster evolution. Faster evolution happens in slower cycles, just as slower evolution happen in faster cycles, but end result is the same. That means that slower evolution is larger inertion to change (to bring it in resonance) compared to faster evolution and therefore comparatively more brutal. Brutal or gentle is the choice but end result is the same – because all is one and any aspect of reality is eventually brought in perfect symmetry with its source (Kepler’s observation that all massive particles in course of its rotation pass through its singular center of gravity).


Fractality is simple – as above so bellow, but deeper we go more complex that initial simplicity becomes. But essentially it’s very simple and knowing any one aspect means knowing all infinity of them. An example – Earth’s diameter of 7920 miles is 11x720 or 10-fold recursion of initial 720-fold sequence (where 11 is inversion of 90º curvature or double repetition of one inertial here and now). It’s same as 11.1-year solar cycle because space of earth is time of solar reality. Moon’s orbital is 3x720=2160 miles (11/3 fractality or 11-3=8D difference). 7920-2160=5760, which is 100x57.6 (curvature of orbital precession/perihelion advance, which is 8x7.2 and 7.2 is 1/10 curvature of rotational precession of equinoxes). Earth/moon spatial duality (sizes) determines time periods of orbital and rotational precessional time periods (motions). 7920-2x720=6480 or ¼ precession of equinoxes and 7920-3x720 (moon’s orbital) =5760, ½-way (symmetry) between perihelion and precession cycles (6480-720=5760, just as 5760-576=5184, where 720=5x144 and 576=4x144, i.e. 4/5 fractality).


And there is more – 7920/2160=3.666 or 1/100 of orbital cycle of 360+6 =366 days (excluding ¾ inertia) or simply 360 when reduced to 2D sequence. 1/3.666…=0.2777, where both 3+6 and/or 2+7 are total of 9 (closure of a curvature/cycle) and where 36=6², just as 27 is 3³ (i.e. reduction of one is increase of its opposite but inertial whole remains the same). At the same time moon’s diameter of 2160 miles correspond to inversion of earth’s rotational velocity (1/0.463=2.16 sec/m) – in both instances 216=6³ or famous triple 6 – definition of fractality. To spice it a bit more, lets break 720 into 3/2x480, since 2x360=720, just as 2x240=480, because it’s cycle within a cycle (24+36=60, but again more on the topic of basic 3/2 space/time fractality will be found in the book). In that case, 7920=16.5x480 and 2160=4.5x480 or total of 21x480, while 7920-12x480=2160, which defines 12 months of a year or 12 lunar cycles within one solar cycle (inertial cycles, because non-inertial cycles are 13 as in Mayan cosmology, for example). 72 is solar and 48 is lunar cycle (again more in the book).
Difference between earth and lunar size is 12-fold lunar rotation around earth (motion in between as line of symmetry between their different sizes). So far that simple ratio of sizes have determined precessional and perihelion motion, as well as number of lunar orbitals per one earth orbital and number of rotations per orbital. Furthermore, 11x480=5280 (line of symmetry), which is number of feet per mile or 720ºx7º20', therefore 720x7.333 (difference between 20 and 3.333.. is difference between hexadecimal and/or decimal system , i.e. difference between exclusively spatial and/or space/time reality, which is 6 vs. 10 harmonics respectively, as discussed above). In that case, earth diameter is 1.5x5280, while moon’s diameter is 1/2x5280-480 (inertia). Furthermore, 5280/3.666 (3.666… - ratio between lunar/solar orbital or 7920/2160) is 1440 or number of minutes in one day, while 2640/7920/2160=1.54321x10^-4, which is inversion of 6480 (1/4 precession or quantum of time), where 2640 is ½ of 5280.

At the same time – 5280/7920/2160=3240 or ½ of 6480, where 3240= 324x10 and 324=0.9x360 or 360/1.111… Also: 2160x1.22…=2640 and 1/1.22=0.8181… or recursion of ratio between earth and lunar density (81=9² or 3^4). While 720x7.333… is 5280, 720x7.2=5184 (1/4 orbital precession) or 2x48=96 inertial difference in between (4/3x72). 7.5x720=5400 or ¼ of 21600-year period (inertial cycle of 20736-year cycle or 864 inertial difference in between, which is 1/100 of 86400 sec per day that translates into 216 or 6x6x6 inertial difference between 5400 and 5184 years or ¼ of rotation as its singular quantum, reduced by a factor 100). Similarly, 7.22…x720=5200-year period or 16 years (4²) difference from perfect 5184 year period, while 7.111…x720=5120 or 64 years difference (2/3 of 96, 8/9 of 72 etc). 333-222=111 – 3D in context of its 2D inertial difference is self-same repetition (111…). Infinite self-same recursion within is 7D surface without (days per week). A singular quantum of time is 5120 years +5 ¼ discrepancy (inertion or incoherence, eccentricity etc.), that’s 5 ¼ days above perfect 360-day’s year (non-inertial wave). It’s recursive 5125.25-year cycle of time. Once again Maya accuracy exceeds anything known in context of “modern” science, because they knew what we don’t.

Maya cycle is 20x13=260, which is 20 fold recursion in context of 13-fold recursion, which is 6+6=12 in context if inertial here and now in between or total of 13 surfaces. 260-fold cycle is 1/100 of 26000-year precessional cycle, just as it’s human gestation period, whose subsequent lifespan is 100x260 days or 72 years. And it’s not a coincidence that 260/360=0.7222…, just as is not a coincidence that 72 heartbeats per minute amounts to 26000 (25920) in 6 hrs (1/4 day) or 129600 per day (double curvature or 360²). It’s as above so bellow, because all is one. Time in context of past curvature is space in context of future curvature (and/or gravity of its successive curvature). 25920 years of time is 25920x10² km in space (one day of orbital motion or 30km/sec x 86400 sec). Likewise – 25920 light years between earth and core of galaxy (spatial size) is 25920 years in time (duration of precessional motion). Just as 25920 light years is 6480-fold distance between earth and nearest star (4 light years), so is period of time 4x6480 years (curvature). And distance to nearest star is equally 6480-fold multiplication of Pluto’s orbital that’s 40-fold multiplication of earth’s orbital (40 AU x 6480 =259200 AU, where 1AU=500 sec or 8.333 min, hence 259200x500=129600000 sec or 1500 days, which is 4.1666 years). Moreover – orbital x inverse rotational velocity of earth is 30x2.16=64.8 or 1/100 of 6480. 6480-fold recursion is boundary of rotation in context of orbital! Beyond such point that ratio changes instantly (quantum leap) to a new resonant frequency. And so on and so forth – fractality is infinity of infinite curvatures of a singular source.

Before conclusion, let’s see why 7-fold recursion is different from all others. It’s because every infinity of space is reduced to finite curvature in time and/or vice versa – except 7. I.e. inversion of infinite 0.3333 recursion is finite (whole) 3, infinite 0.222… is 4.5, infinite 0.444… is 2.25 etc, but 0.777… is in its inversion 1.285714286… (transcendental number). Simultaneously – 0.777…/0.333…=0.259259 or recursive 259 sequence, which is time of space (boundary) or 25920 years of time, because 0.777…+0.333…=1.111…. I.e. it’s the same 260-fold sequence of 13x20 when reduced to 2D sequence (space/time duality). In other words – number 7 is true line of symmetry of 10 recursive harmonics, which is 6 harmonics within and 3 harmonics without in context of inertial 7 in between or line of symmetry between singularity and duality (infinity). That’s why it’s “lucky” number – because it’s in perfect resonance with its singular source or its perfect fractal. It’s singular here and now of infinite space and time, within and without.

Hopefully it’s a coherent explanation of fractality and why singular quantum of time is 5125 ¼ years as in Maya cosmology and why it’s real and not only imaginary end of present sequence of space/time reality. If it’s not coherent enough than only remedy is going once again over entire text, this time much slower than before and if it needs yet another repetition, then let it be. Alternatively – it’s better to read it once very slowly than many times quickly. Remember that your survival depends on it and it has no price in time that’s not worth it. Repetition is mother of wisdom, because reality is fractal recursion of only one truth in relatively different aspects and each repetition deepens surface understanding, till its saturation point (90º), when such repetition overcomes its own inertion and gives birth to entirely new reality. Infinite time within is one spatial sequence without, because time is angular or non-local depth of local space on its surface, just as space is angular depth of horizontal time. A Big Bang in space is preceded by an infinite time, just as Big Bang in time is preceded by an infinite space that’s gradual cause of such instant effect.

Система за прогнозиране: Tonalpohualli (The Sacred Calendar, Count Of Days, Календар на Съдбата, Календар на Ацтеките)
Произход: Мезоамерика - маи, толтеки, ацтеки

Tonalli: 9 Cuauhtli (Eagle, Орел) #35 от общо #260
Трецена (седмица от 13 дни): Mazatl (Deer, Муле)
--------------------------------------------------------------------------------
13-те дни Mazatl (Deer, Муле) са под управлението на Тепейолотл (Tepeyollotl ), Сърцето на планината (the Heart of the Mountain), Ягуарът на нощта (the Jaguar of Night), повелителят на животните и тъмните пещери. Тепейолотл (Tepeyollotl) е нагуал на Тецкатлипока (Tezcatlipoca) облечен в кожа на Ягуар, Неговият глас проехтява в пустощта. Това са дни свързани с ловуване: без значение дали някои е ловец или играе. Трецената ни напомня, че нашия живот се определя от действия на проследяване и самопроследяване. Актове на маскиране и прикриване, актове свързани с проследяване на действия и прикриване на действия. Това са подходящи дни за изучаване навиците на другите и лоши за придържане към собствените.

Патрон на трецената - Тепейолотл (Tepeyollotl ) и Тлазолтеотл (Tlazolteotl)
--------------------------------------------------------------------------------
Ягуарите на Тепейолотл (Tepeyollotl ) са често нощни ловци. Притежават невероятна сила и невъобразима ярост. Могат да се придвижват бързо и плуват добре. Гъвкавостта на техните движения предполага прикритост и изящество. Те имат широк гласов диапазон, от рев към ръмжене, шептене към съскане. Името Тепейолотл (Tepeyolotli) значи Сърце на Планина, напомняне за неговата запознатост с водата, която се смятало, че запълва планините. Името също отразява неговата привързаност към пещерите, познанията за подземния свят, и неговия тайнствен, глас на лова проехтяващ през долини и планини, който се считат за мощна паличба. Богът на тъмнината, има черни петна смятани за черни звезди. Ягуар от този тип изяжда слънцето или луната по време на затъмнение. В изображенията му човешки ръце се показват от предните му лапи и димящо огледало подменя човешко стъпало. Това е признак, че Тецкатлипока (Tezcatlipoca) се е свързал със своя нагуал, Тепейотли (Tepeyolotli), и двамата формират едно тяло на животно. Двете спирали излизащи от устата говорят за ясен и мистериозен глас.

Тлазолтеотл (Tlazolteotl), Богиня на нечистотата, "Filth Goddess", майка на земята. Богиня на човешката плодовитост и сексуалността. Асоциира се с Луната.
Тя е известна и като Tlaelcuani, Ядяща мръсотията, "the Eater of Filth". Като такава е богиня на ритуалното прочистване. Тя е майка на Centeotl, бог на царевицата. В нейната проява на Teteoinnan, е майка на всички богове, защитник на жените лечителки, акушерки, доктори и тези които предричат съдбата.


Тонал на духа: 9
--------------------------------------------------------------------------------
Тоналът на духа, волята и трайните емоционални характеристики, асоциирани със сърцето е подвластен на 9-тата небесна сфера на нагуалът на Кецалкоатл (Quetzalcoatl ), Пернатата змия (the Feathered Serpent). Авионът, птицата която носи поличби и послания от Пернатата змия е Патицата (Totolin).

Съюзникът идва от тази сфера и ето част от неговите характеристики:
Пернатата змия (The Feathered Serpent), е проявление на един от нагуалите на Кецалкоатл (Quetzalcoatl ). В долната част на тялото на змията се вижда нейната двулика същност. Черното и бялото олицетворяват двустранния характер на съюзник и изискване за зависимост и подчиненост. Пернатата змия принадлежи към деветата небесна сфера, което се вижда в 9-те точки в лявата част – горе и долу в извитъците. Като такава тя предлага съюзничество и зависимост-несвобода. В дясната част точките са 13. Това е възможността, алтернативата, която предлага за освобождение от нейната воля и подчинение. 13-те точки съответстват на 13-тата зона на изчистената реалност на дуализма. Въпреки своята същност на нагуал – Пернатата змия има своя отпечатък и върху един от човешките тонали – този под знака Змия. Тя се прокрадва през тревата и в същото време стои символизирайки постоянната промена и статуквото.

Пернатата змия носи вятъра преди дъжда и е негов предвестник. Тя се вижда като змия на вятъра. Нейното дълго тяло от бърз вятър проправя пътя на дъжда, от време на време прошепва, като звук на змия движеща се върху пясък или през трева. В друг момент звука прилича на гърмеж, когато е най-стихиен, бучи. Когато звукът говори нежно носи добра съдба. Когато шуми бързо е посланик на бога на дъжда Тлалок, прочиствайки му пътя. Когато бучи е смъртоносен като на яростен хищник. В такова състояние се визуализира като торнадо, ураган или петно от прах. В състояние на ярост той унищожава създаваното от неговата друга форма на тонала, връщайки обратно хаоса. Тогава се явява и друга змия в това състояния: светкавицата змия. Във Флорентинския кодекс (The Florentine Codex) светкавицата на Пернатата змия се описва като заслепяване и временна загуба на зрение… носещо ужас. Невъзможно да се погледне и главозамайващо. Навсякъде проблясък на светкавици отново и отново, като светлината на утрото повтарящо се отново и отново.
Когато настъпи буря, Пернатата змия носи ужаса съпътстващ този при заличаването на предишните периоди на света.


Тонал сянка: Cuauhtli (Eagle, Орел) - Xipe Totec
--------------------------------------------------------------------------------
Тоналът сянка, разумът и мисловната дейност асоциирани с мозъка е под влиянието на Xipe Totec, бог на времето за посев, основната сила на прераждането. Денят на тонала поз знака на Орела е ден за борба за свобода и равенство. Това е добър ден за воините на Huitzilopochtli, тези които жертват живота си за да поддържат настоящата епоха на Петото Слънце. Добър ден за действия, лош за разсъждения. Добър за призовавене намерението на боговете, лош за игнорирането на волята им.

Патрона на Тонала сянка Орел : Хайпе Тотек (Xipe Totec)
За патрона на тонала под знака Орел - Хайпе Тотек (Xipe Totec), Нашия повелител с одраната кожа (Our lord the flayed one)
Хайпе Тотек (Xipe Totec) e проявление на Червения Тецкатлипока (Red Tezcatlipoca), свързва се с посока Запад, асоцииран с червения цвят и кръвта на жертвоприношенията (Prescott 1970) ("нашия повелител с одраната кожа") е божество на живота-смъртта-прераждането, божество на земеделието, болестите, пролетта, ковачите и сезоните. Той съдира собствената си кожа за да даде храна на човечеството, символ на царевицата която се ощавя, за да се покаже кочанът със зърното. Без кожа той се изобразява като златно божество.

Всяка година се избират роби пленици за жертви на Xipe Totec. Плениците били внимателно съдирани, за да се смъкне цялата им кожа, както стои на тялото. Тя се е носела от жреците по време на ритуалите свързани с плодородието и последващи жертвоприношения. Някои свидетелства твърдят, че бедрените кости от жертвоприношенията са използвани за докосване на участниците като благословия за плодородие. Намерини са рисунки и фигури илюстриращи метода за сваляне на кожата и носенето им от жреците.


Нагуал аура душа: 8 - Тепейолотл (Tepeyollotl )
--------------------------------------------------------------------------------
Нагуалът на аурата е отново под влиянието на Тепейолотл (Tepeyollotl ).


През светлата част от денонощието влиянието на Тоналът на духа доминира над нагуалът. През нощните часове доминира нагуалът пред тоналът на душата. Тук имаме противоборство на два нагуала - на Кецалкоатл и на Тецкатлипока. Като се имат предвид характеристиките на трецената доминирана от нагуала на Тецкатлипока, имаме интересно противоборство на нагуали, което най-вероятно е изразено върху човека който ги носи.

Система за прогнозиране: Tonalpohualli (The Sacred Calendar, Count Of Days, Календар на Съдбата, Календар на Ацтеките)
Произход: Мезоамерика - маи, толтеки, ацтеки

Tonalli: 10 Ягуар
Ден 114 от общо 260 дни в годината на календара Tonalpohualli.

10 Ягуар е в седмицата (трецената) Змия
13 дневния период на Змията:
--------------------------------------------------------------------------------
13-дневния период на Змията е под управлението на Xiuhtecuhtli, Богът на годината, стария бог на огъня, който стои в центъра на изображението на календара. Виж Codex Fejervary Mayer. Периодът на трецената е подвластен от сили, които създават вакуум на власт и генерират безвластие. Престолът е празен и имащите право трябва да се борят с всички претенденти за завземането му. Тези 13 дни са на конфликти, интриги и неочаквани развития. Тронът ще падне под властта на оня който положи основите, създаде съюзничества и има стечение на обстоятелства във времето, които са извън личния контрол на когото и да е. Времето ще дойде отново: тези които не са готови ще изчакат, тези които държат лидерството, трябва да се страхуват. Това са добре дни за действия разчитащи на вътрешна сила, лоши да разчиташ на силата на другите.

За патрона на трецената - Xiuhtecuhtli
Xiuhtecuhtli е Тюркоазения бог, Повелителят на Годината, бог на новия огън, създателят на живота. Xiuhtecuhtli, също се нарича Ixcozauhqui и Huehueteotl, Старият бог, смятан за "Майката и Бащата на боговете, този който стои в центъра на света."

В ляво първата страница на Codex Fejеrvаry-Mayer, с календарът на Съдбата (Tonalpohualli). Xiuhtecuhtli е в центъра на света. Той персонализира светлината в тъмнината, топлината в студа, храната по време на глад и живота в смъртта. В края на всеки 52 годишен слънчев цикъл, се смята, че боговете могат да оттеглят споразумението си за света. За да продължи споразумението, се провеждат тържества в чест на Xiuhtecuhtli с цел да се запази благоразположението му.
Xiuhtecuhtli често се изобразява в червено или жълто лице, с похлупак на главата. Като патрон на кралете и воините се показва носещ корона с орнаменти от тюркоазен син камък. Като Huehueteotl, той се появява като възрастен мъж, обикновенно коленичил, носещ мангал, или малка печка на главата си.
Chalchiuhtlicue е негова съпруга. С Chantico, като негов противоположен аспект свързан с глада на него се гледа като на представител на бога на дуализма Ometeotl.

Нагуалът на Xiuhtecuhtli е Xiuhcoatl, Огнения звяр (the Fire Serpent).

Xiuhtecuhtli e централното божество при церемонията Нов Огън (New Fire), която се извършва на всеки 52 години в годината 2 Acatl (Reed, Тръстика), свързана с Тецкатлипока (Tezcatlipoca).
Xiuhtecuhtli, като бог на първата сфера е Повелител на деня за дните започващи с 1 във всяка трецена. Той управлява последната 20-та трецена от годината в календара на Съдбата (Tonalpohualli), 1-Tochtli (Rabbit, Заек). Той е първия повелител на Нощта в деветте подземни сфери.

Тоналът на духа е номер 10. Съответства на 10-тата небесна сфера на Тецкатлипока (Tezcatlipoca). Носещия поличби от влиянието на тази сфера е бухалът (Tecolotl).
Тецкатлипока е божество на магьосниците и има няколко проявления.
Формата под, която идва съюзникът е някое от проявленията на Тецкатлипока. Тук идва нуждата от това да се познават описаните проявления на Тецкатлипока, за да може да се разбере от живота на конкретния човек с кое от тях се е сблъсквал. Ако това се разбере профилът на съюзника се изчиства и връзката се заякчава. Съюзникът е в състояние да изчисти основни въпроси, още повече, че Тецкатлипока е конфликтен и често прибягва до промяна по пътя на конфликта.

Тоналът сянка е Ocelotl (Jaguar, Ягуар), под влиянието на божеството Tlazolteotl.
Денят под управлението на Tlazolteotl е добър за битки. Той олицетворява мощ, кураж и безразсъдна самозабрава пред лицето на опасност. Това е ден за воините на Тецкатлипока (Tezcatlipoca), тези които волно пожертват живота си за да поддържат огъня на старото наследство пламтящ вечно.


Нагуалът Аура - 6 поред е под влиянието на богинята Chalchiuhtlicue
Тя е дамата по поддръжката, богиня на океаните, моретата и всяка друга течаща вода. Патрон на бременните. Chalchiuhtlicue е съпруга на Тлалок, богът на Дъжда и майка на Tecciztecatl, богът на луната. Тя е управлявала предишната четвърта Слънчева епоха, в която света е унищожен от наводнение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 22.01.11 19:52.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 23.01.11 19:47.

Кой е Кецалкоатл като божество?
Кецал ("Quetzal") e име на красива птица с дълги пера и голям гребен. Може да се асоциира с представата ни за фазан. Коатл ("Coatl") на езика Нахуа е дума за хищник, звяр. Асоциира се също с божественост, месианство и поддържане на морални принципи. Двете думи в едно Quetzalcoatl имат и друго значение, да издигнеш нещо, да го отгледаш, да го създадеш.
Друга асоциация е на аспект на бога Кецалкоатл известен като Перната змия (“Feathered Serpent”). Това е представа свързана с трите същности на всяко същество.

Цивилизациите почитали божеството са най-вече Микстеки, Толтеки и Ацтеки. Обявен за бог с най-голямо влияние в държавата на Толтеките. Кецалкоатл е от основните персонажи при създаването на света на Петото слънце (сегашната епоха). След създаването на Петата епоха, предприема пътуване до света на мъртвите (най-долната сфера от подземните зони) и събира кости на хора живели в други епохи. Напръсква със собствената си кръв костите и възкресява хората, заселвайки новия свят. Дава царевицата помагайки изхранването на хората.

Кецалкоатл е носител на култура и иновации. Патрон е на изкуствата и стремежа към съвършенство. Кецалкоатл дава знанията за календара на съдбата, позволявайки на хората да виждат събития станали в миналото или очаквани да станат.

Според разбиранията за строежа на вселената, различни пластове изграждащи вселената макар и отделени в зони влияят на живота върху земята. Нещо повече живота на земята и на всяко същество е в някаква степен проекция на тези влияния, на волята на безсмъртни божества. В определени случаи божествата приемат физически образ и могат да се намесват върху живота на земята.

Земния Кецалкоатл
Исторически известният Кецалкоатл е роден в годината Една Тръстика (947 след Христа). Неговия баща, Mixcoatl, е бил водач на Толтеките. Името на Кецалкоатл е било Една Тръстика Топицин, което значи "Нашия принц Една Тръстика". Годината Една Тръстика, е началото на втората поред тринадесетица от общо 4 по 13 години в 52 годишния слънчев цикъл на календара. Тя се асоциира с посока Изток, влиянието на бога Кецалкоатл. От съвпадението между влиянието на бога Кецалкоатл и годината на раждането на принца Топицин не следва, автоматично проектиране на земното измерение на дадено божество. Обикновенно се изчаква да се прояви характера на даден човек, за да започне неговото свързване със земната му мисия и духовната сфера, според тълкуванията от календара на съдбата.

Един ден от небето започнали да падат малки неща подобни на перца. Coatlicue, богиня и майка на бъдещия Кецалкоатл, взела едно от тези пера и го поставила в долната част на корема си. Така забременяла. В тази история има християнски привкус, вероятно придаден от преразказвача.

Според друг разказвач, Сахагун, същата Coatlicue изпълнявала процедури на духовно очистване, къпейки се в планините Coatepec ежедневно. Един ден докато се къпела малка топка от пера се спуснала върху нея. Тя я взела и поставила между гърдите си и корема, под дрехата. По-късно излязла от водата поискала да я махне, но не я намерила. После разбрала, че е бременна. Тази история също е подменена и не касае раждането на Кецалкоатл, а на друг бог – Huitzilopochtli. Испанските разказвачи са подменили историята и са я представили по друг начин.

Раждането на физическия Кецалкоатл е свързано с ужасна семейна трагедия. Баща му е бил свален от престола и убит от неговия ревнив брат Ihuitmal. Бременната майката на нероденото дете, Chimalma, бяга в друго селище Tepoztlan. Преди да умре по време на раждането, Chimalma оповестява, че нейния син е заченат непорочно защото тя е погълнала парче от синьо-зелен скъпоценен камък, нефрит. Ситуацията свързана с узурпирането на властта от неговия чичо наподобява на фабулата в Шекспировия Хамлет, но тук има допълнителни елементи – налице е твърдение за непорочно зачатие и предпоставка за раждане на духовно същество.

Отгледан от своите дядо и баба, Една Тръстика Топитцин (бъдещия Кецалкоатл) бил изпратен в религиозно училище в Xochicalco. Там той толкова впечатлил учителите със своята мъдрост и вяра в учението, че му дали име Кецалкоатл (Quetzalcoatl). Това е била престижна титла давана на лице, чието поведение показва знаци на повишено съзнание, като това на божество. Връщайки се в столицата на толтеките Тула, Кецалкоатл нарушава заповедите на узурпатора на властта, своя чичо, погребвайки тленните останки на баща си официално чрез церемония. След това той поема управлението като водач на държавата на толтеките, като хвърля непопулярния си чичо Ihuitmal в жертвен огън.

Кецалкоатл се доказва като мъдър и прогресивен ръководител. В действие, което демонстрира в едно чувствителност и познаване на личния интерес, той приканва група от талантливи глухонеми известни като ноноалкос (nonoalcos) за работа като майстори в държавата. Ноноалкосите били наследници на високо квалифицирани майстори от Тетихуакан (Teotihuacan), градът в който боговете се събиран за да създадат Епохата на Петото Слънце. Благодарение на тях се дължи отличителния характер на архитектурата в Тула – колони на същества, квадратни стълбове от орнаменти с фризове и гигантските статуи на воини.

Кецалкоатл също така отменя човешките жертвоприношения и постановлява, че от сега нататък жертвоприношенията се свеждат до змии, цветя е малки птици. Това е етапът в който историческата личност, започва да се размива. Постепенно в него се виждат черти характерни за бога Кецалкоатл и започва проектирането на физическата личност в духовния свят, в бога Кецалкоатл.


Конфликта между Кецалкоатл и Тецкатлипока
Свещенослужителите не приели еднозначно въведенията за премахване на човешките жертвоприношения. Нуждата от жертвоприношения произтича от саможертвата проявена от боговете по време на създаването на света на Петата епоха. Ето защо свещенослужителите били силно обезпокоени от нововъведенията и най-вече ключовия въпрос за тях бил премахването на човешките жертвеноприношения. Според тях това ще разбалансира крехките устои на света и ще доведе до свършек на света.
Толтеките са имали развито знание за магия и водене на конфликти чрез предизвикване на противодействащи сили.
За най-силен опонент на Кецалкоатл недоволните избират неговия брат близнак, Черния Тецкатлипока, известен като “Димящото огледало”, патрон на магьосниците. За целта Тецкатлипока трябва да бъде призован да придобие реален образ и физически да победи и изгони Кецалкоатл.

Tezcatlipoca came to the Toltecs, first under the guise of a Huaxtec, selling green chiles. In the Huaxtec culture, the men wore mantels, but no loincloths underneath. When Huemac’s daughter saw Tezcatlipoca in the marketplace, she saw His manhood and was overcome with such desire for him that she became sick with it.

Huemac was forced to call Huaxtec into his palace, as his daughter told him that she would die if she could not marry him. When told that He had caused the ruler’s daughter such sickness, the crafty Tezcatlipoca told Huemac to kill him. Not knowing that he was being tricked by a god, Huemac instead ordered Tezcatlipoca to marry his daughter. Having been offered exactly what He wanted, Tezcatlipoca complied.

Now on the inside of Toltec society, Tezcatlipoca used His sorcery to trick the idle Toltecs. He played a mystical drum which mesmerized those who heard it and caused them to dance so wildly that they eventually threw themselves off of a cliff.

He caused such disorder that Huemac tried to plot His demise. He sent Tezcatlipoca to fight against the Chichimecs, accompanied only with an army of hunchbacks and dwarfs. When He returned victorious, Huemac sank deeper into despair.

Tezcatlipoca again enchanted the Toltecs by making an infant dance in His hand. The infant was really Huitzilopochtli in disguise. Some of the observers realized this and rose up against Tezcatlipoca and killed Him, but Tezcatlipoca was a god and merely assumed another body, and caused His old dead one to continuously reappear in the streets of Tollan, tormenting the Toltecs with its smell as it rotted. No matter how many times the people of the city tried to get rid of Tezcatlipoca’s old body, it would always reappear.

All this time, Quetzalcoatl had been lamenting the troubles that had beset his people. He sat in his palace engaged in his normal spiritual activities, but all that he did wasn’t helping his people. He became sick with despair, sitting on his throne and taking no visitors into his palace.

Now that He had caused chaos among the Toltec people and tormented their military commander, Tezcatlipoca set forth to trick His brother. He came to Quetzalcoatl’s palace disguised as an old man. He told the guards that He knew their ruler was sick, and that He had medicine which could cure him. The guards let Him in.

Inside Quetzalcoatl’s chambers, Tezcatlipoca produced an obsidian mirror and showed the ruler his reflection. Quetzalcoatl was immediately shocked by how old and frail he looked. Tezcatlipoca told him that He had medicine that could cure his sickness and make him look young once again. Eagerly, Quetzalcoatl drank up the potion that Tezcatlipoca gave to him. What he did not realize, however, was that the potion was actually alcoholic octli. Quetzalcoatl had never tasted alcohol, and so drank it quickly, believing it to be medicine. He became extremely inebriated and demanded that his own sister, Quetzalpetlatl, be brought into his room. As soon as she entered, Quetzalcoatl told her that she must try the fine potion that the disguised Tezcatlipoca had brought for him. As soon as she did, the drunken Feathered Serpent started to flirt with his own sister.

The next morning, Quetzalcoatl awoke next to Quetzalpetlatl, realizing not only that he had broken his vow of celibacy, but that he had slept with his own sister in doing so! He felt so shamed that he decided that he was unworthy of ruling over his people anymore.

Quetzalcoatl decided to leave Tollan with an entourage of followers, traveling towards the divine waters in the East. Once he got there, some say that he sailed across the sea on a raft made of live serpents. Others say that he built a great pyre and threw himself in it and that upon his death his heart rose into the sky as the morning star. The later is the story of how Quetzalcoatl also came to be also known as Tlahuizcalpantecuhtli, the Lord of the Dawn.

Some have interpretted this story as evil prevailing over good, but it is not so. The Aztecs didn’t see Tezcatlipoca’s actions as evil, but simply as the continuation of His eternal rivalry with His brother, Quetzalcoatl, and as a lesson why, even when rich and powerful, a people should never become lazy and forgetful of the gods.


Кой е Тецкатлипока
Though the priests were undoubtedly annoyed by his outlawing of human sacrifice, accounts of the actions attributed to them are obviously the work of myth makers rather than of responsible historians. According to this version, the priests summoned an ancient god named Texcatlipoca to help them get rid of Quetzalcoatl. Texcatlipoca was an evil god, and he and the pro-human sacrifice priests obviously looked on Quetzalcoatl as some sort of bleeding-heart liberal. (The only bleeding hearts they wanted to see were the ones torn out of victims and laid on altars.)

Deciding on a ruse, Texcatlipoca crept into Quetzalcoatl’s sanctuary with two minor gods, also evil, and frightened him by demonstrating a new invention: the mirror. Feigning friendliness, they disguised him by covering his body with red paint, feathers and a mask. They served him a delicious meal and Texcatlipoca persuaded Quetzalcoatl to drink a beverage of pulque mixed with honey. The concoction made him drunk and the conspirators then slipped a beautiful dancing girl into his room. He awoke the next morning with a hangover and the horrible realization that he had broken his priestly vow of chastity.

Tormented with remorse, Quetzalcoatl wandered in self-imposed exile for twenty years and then ended up near what is today the Gulf port of Coatzocoalcos. There he said goodbye to a loyal band of weeping disciples, promising to return at some future time. He sailed for Yucatan, where he became equally admired by the Maya, who called him Kulkulcan. Finally, some thirty years later, he died by immolating himself on a self-made funeral pyre.

В този момент легендата си проправя път в литературата. Францисканския летописец Бернардино де Сахагун (Bernardino de Sahagun) идва в Мексико през 1529 година. Той научава езика на Ацтеките Нахуатл и става учител в мисионерско училище създадено за елита. Неговата книга “Обща История на Събитията в Нова Испания” излиза 200 години по-късно в 1829 година.

Ето част една от древна поема, която ни е оставил преведена:

Цялата слава на боговете
има пророкът Кецалкоатл:
Цялата чест на хората
чисто и осветено име:
И отправяха молитви към него
в дните на древна Тула.

Puzzling to some is how Quetzalcoatl apparently evolved into a white man. When Cortes’s small force landed in Mexico, the Aztecs could surely have crushed it by sheer weight of numbers. But Moctezuma II fatally hesitated: Quetzalcoatl, like Douglas MacArthur, had promised to return and it would be an act of extreme impiety to take arms against beings who might be revenants of their ancestral dieties. Yet how could the copper-skinned Meso-Americans possibly believe that these hairy, white-skinned invaders were in any way connected with them either on the human or divine level?

"The consensus of opinion among anthropologists," writes Native American scholar Todd Downing, "is that Quetzalcoatl is the embodiment of a solar myth, hence his association with the east coast or the Atlantic. Yellow was the sacred color of the sun, so as its messenger he was given a beard like the rays of the sun." This theory points up one of the cruelest ironies of the Conquest. Where most of the Spaniards were dark-haired Mediterranean types, one obviously descended from blond Visigoths was Cortes’s second in command, the fair-skinned, yellow-bearded Pedro de Alvarado. If the Aztecs saw Alvarado as an embodiment of their lost god, they selected the conquistador who was by far the most notorious for his cruelty toward Mexico’s Indian population.

Historian Jim Tuck is founder of the only chapter of Americans for Democratic Action outside the U.S., now named in his honor. Adelante ("Forward" in Spanish) is the chapter’s official publication.

Тя приключва с прогонването на бога на толтеките Кецалкоатл. Според разказите Кецалкоатл отплавал на вълшебен сал в Мексиканския залив някъде около бреговете на Табаско в неизвестна посока. Преди да си отиде изрекъл следното предсказание:
- Ще се върна в годината Една Тръстика и ще възстановя царствуването си. Тогава ще настане време на големи изпитания за народа.

Тези думи се тълкували, че щял да унищожи бога закрилник на Мексиканската империя, (Ляворъкото Колибри, богът на войната Уицилопощли, Южния Тецкатлипока) и ще накаже хората, загдето са позволили да бъде изпъден.


В очакване на завръщането
След обещанието започва напрегнато чакане на събитието.

Годината Една Тръстика се случва през определени интервали съгласно 52 годишния слънчев цикъл по Свещения календар на съдбата.
Първата година Една Тръстика след заминаването на Кецалкоатл е била 1363. Кецалкоатл не се появил.
Понеже цикъла се редува през 52 години, следващата възможна година на завръщането на Кецалкоатл е била 1415. Кецалкоатл не се появил и при тази възможност. Чакали появата на Кецалкоатл и през 1467 година. Отново Кецалкоатл не се завърнал.

Следващата възможна година Една Тръстика била 1519. Тогава императора Монтесума щял да бъде вече 17 години начело на империята на ацтеките.

Монтесума и неговите съветници не знаели как точно ще се завърне Кецалкоатл, но предполагали, че щом е заминал с вълшебен сал на Изток в Мексиканския залив, той ще се завърне пак по същия начин и ще пристигне по същия начин със странна лодка от Изток, неговата силна посока.

Кецалкоатл трябвало да дойде от Изток и да бъде бял, щял да носи брада и да бъде облечен в черно. Облекло нетипично за този край.

Като подготовка за неочаквани събития преди настъпването на годината Една Тръстика (1519) Монтесума наредил да се следи за всяко нетипично явление, което се случвало в страната. Всеки необикновен сън или видение трябвало да бъде докладвано на съвет от астролози, магьосници, свещенослужители и пр. и да бъде тълкувано съгласно прогнозите на календара.


Поличбите предвестници на завръщането на Кецалкоатл
Увереността на Монтесума, че този път прогнозата за завръщането на Кецалкоатл ще се сбъдне, започнала след поредица от неочаквани и странни събития.

Във Florentine Codex са записани редица предназнаменования съпътстващи събитията от 1519 година. Записките са направени от Бернардино де Сахагун (Bernadino de Sahagun).

1 Триъгълният огън
Това събитие се случва две години преди годината Една Тръстика. Огромен огън се появява от земята към небето в източна посока. Огнения стълб е бил широк в основата и стесняващ се към небето. Появявал се след полунощ и светел като Слънце. Горната му част достигала средата на небето, а основата му започвала от хоризонта. Преди изгрев изчезвал. Хората, които са го наблюдавали изпитвали голямо безпокойство, защото смятали, че предвещава зло. Огненият стълб се появявал всяка нощ в продължение на годината 12 Къщи (1517).

2 Пожар в храм
Втория знак станал на върха на един от храмовете на Ляворъкото колибри (Huitzilopochtli) наречен Tlacateccan. Храмът внезапно избухнал в пламъци. Огънят тръгнал от дървена част на колона и изпепелил всичко за кратко време. Докато храмът горял свещенослужителите викали за помощ хора да дойдат и помогнат за потушаването на пожара. Когато се изливала вода пламъците не гаснели, а ставали по-силни. Храмът се превърнал в пушек от тъмни развалини.

3 Удар на светкавица
Ефекта от третата поличба бил подобен на втората. Светкавица поразила храма на бога на огъня Xiuhtecuhtli. Храмът на божеството (наречен Tzummulco), бил направен от слама и леко валяло. Дъждът не бил от този който причинява подобен род светкавици. Храмът изгорял. Свидетелите били шокирани, защото не чули гръм и казвали, че слънцето ‘докоснало’ храма.

4 Метеори
Един ден в който времето било слънчево, се появило огнено кълбо от Запад. То се трансформирало в три метеора, които се движели на Изток. Метеорите оставяли следа от искри и дълга опашка. Тези които ги забелязали били крайно развълнувани и изтълкували явлението като знак за лош късмет.

5 Езерото Tetzcoco
Петия знак е свързан с огромно вълнение в езерото, където е разположена столицата на империята, днешния град Мексико. Вълненията се обясняват с вулканична активност. Според очевидци водата в езерото е била като вряща и вълните се разбивали от въздуха. Не е имало никакъв вятър. Вълните били толкова големи, че достигали до къщите на хората и ги помитали, разрушавайки основите и заливали всичко наоколо.

6 Скърбящата жена
Шестия знак бил гласът на жена който вятърът носел през нощта. Гласът жалел изпълнен със скръб “О, деца мои, сега трябва да идете далеч”. Понякога гласът казвал “О, деца мои, къде ще ви заведа?”.

7 Монтесума и огледалото
В столицата на мексиканската империя Tenochtitlan (днешно Мексико сити) било обичайно да се ловуват птици живеещи покрай езерото it was the custom to hunt birds that lived on the surrounding Lake Tetzcoco. An ash coloured
crane was caught one day and taken before the emperor Moctezuma, who was in his palace hall. It was midday and the sun was high in the sky. The reason this bird was shown to the Aztec leader was because it had a special marking: a round mirror on its head that displayed the sky and the stars. As Moctezuma peered at its reflection he became fearful, averting his gaze. When he looked a second time, he saw a great multitude of men, moving hastily forwards, fighting with other men along the way. Moctezuma called together his wise men and seers, asking "what is it that I saw?", "many people were fighting each other". When the wise men tried to look into the mirror the bird disappeared, leaving them unable to answer him.

8 Now they’re here, now they’re not…
One day many deformed and monstrous bodies started to appear. Some even had two heads. The Aztecs took them to Moctezuma’s palace and the second he looked at them, they would disappear.

Karl Taube, in his book "The Gods and Symbols of Ancient Mexico and the Maya", tells us that omens and symbolic signs were extremely important throughout all the cultural areas of Mesoamerica. Special occurrences sent to the earth could be interpreted as messages from those that lived in the heavens. Birds were especially known as carriers of warnings, perhaps because of their proximity to the sky and, therefore, the gods. So, it is not surprising that the seventh omen in our story tells of a crane with a mirror on its head, bearing images of what appears to be the Spanish marching towards Tenochtitlan, the Aztec capital.
Other elements linked to the heavens include lightning bolts and comets, both of which feature in signs three and four. According to Taube the Tarascos, an indigenous people of Michoacan in mid western Mexico, witnessed similar signs before the Spanish arrived. They claim that during a period their temples kept on burning down. Even after they had been rebuilt, they would ignite again, their walls eventually reducing to cinders. The sixth of the omens involved a woman calling out on the night wind to her children. According to experts, the Aztecs linked her to the goddess Cihuacoatl or Serpent Lady, who called out at night. She was related to fertility, the earth and the unconscious. However, the wind on which her voice was carried came from the heavens.
This story has made its way through the centuries and into contemporary Mexico.
Nowadays, the woman in the tale can be identified as La Llorona, ’she who cries’.
Munoz Camargo, writing the History of Tlaxcala, tells us that there were two main signs of bad augury for his people, the
Tlaxcaltecs, before the Spanish arrived. First, a clear haze appeared in the east in the mornings, three hours before the sun rose and, second, a huge dust cloud came up over a mountain that is now called ’Sierra la Malinche’. The cloud’s comings and goings lasted for about a year. In appearance both the haze and the cloud of dust connected the sky to the earth.
Miguel Leon Portilla, in a comparison between the Aztec omens in the History of Tlaxcala and the Florentine Codex, suggests that it is not their similarity, but their value as interpretations of history that validates their importance as historical material.

Nine Grass

--------------------------------------------------------------------------------
The source and nature of the Three Souls of people born on this day are:
the Shadow Soul Tonalli (which defines conscious intellectual characteristics) is the Medicine God Patecatl;

the Spirit Soul Teyollia (which defines subconscious emotional characteristics) is the Life God Quetzalcoatl with the Turkey Totolin;

and the Aura Soul Ihiyotl (which defines deep subconscious instinctual characteristics) is the Mountain God Tepeyollotl.

The Primary Week Deity (the patron of personal healing rituals) for Week One Lizard is the Justice God Itztli.

Personality trends and career potential of people born on Nine Grass:

Nine Grasses are adventurous and motivated. They need the recognition of others and they prefer to work as a group rather than in isolation. This is the ego that gives some people the confidence to perform in front of people and either succeed or fail on the spot. They tend to be very inquisitive about the interaction among human intellect, emotion and will (the three souls), either in a broad scientific or religious sense, or in a more reflective and introspective sense. They tend to be critical and objective, and can become cynical if they cannot keep their own souls in balance. People born on Nine Grass are organizers and planners. Organizing ideas in ways that can be useful and appreciated by others is their true talent, and compassion for others is often their emotional foundation. They are mentally and physically agile. They approach life with vigor and determination; thus they are usually hard workers who willingly and diligently tackle difficult tasks. Their vitality often results in success but usually only in those endeavors that challenge them both physically and mentally. Nine Grasses are very musical and spiritual people who have a strong sense of social justice. Music is often important in their lives, either through playing an instrument or for those who have not had the opportunity to learn music, simply by listening and enjoying it. They find that music soothes their souls and relieves tension and it is important to their mental health. The same can be said for their spiritual lives. They often rely on religion or other strong moral philosophy to get them through challenging situations. Those who have not developed their spiritual selves may find that their mental health suffers. Nine Grasses tend not to be attracted to careers in art, literature or sports unless these are the only apparent options open to them.

Famous and infamous people born on Nine Grass:

Jan 28, 1600g, Clement IX, Italian pope noted for his charity and kindness (1667-69)

Dec 8, 1765g, Eli Whitney, American inventor best known for inventing the cotton gin

Aug 13, 1818g, Lucy Stone, American suffragette, feminist and abolitionist

Feb 1, 1889g, Gertrude Caton-Thompson, English Egyptologist (The Desert Fayum)

Jul 31, 1912g, Milton Friedman, American Nobel-laureate economist (Capitalism and Freedom)

Jun 6, 1915g, Vincent Persichetti, American virtuoso pianist and composer (King Lear)

Apr 5, 1923g, Nguyen Van Thieu, president of South Vietnam (1965-75) during the Vietnam War

Oct 20, 1931g, Mickey Mantle, American Hall of Fame Triple Crown baseball champion

Mar 23, 1933g, Hayes Jenkins, American Olympic gold medal figure skating champion

Mar 17, 1938g, Rudolf Nureyev, Russian-Austrian ballet dancer and choreographer

Career Success Percentiles
art: 8
music: 92
theater: 52
literature: 11
religion: 86
politics: 77
business: 75
science: 45
sports: 12

Свободна воля
Според съвременната интерпретация се асоциира с личен избор и правото на всеки индивид да преследва личен стремеж към щастие. Свободната воля на индивида не трябва да допуска нарушаване на правото на други индивиди на избор и право на живот според тяхната свободна воля.
Правото на личен избор се счита за основно човешко право и е заложено в държавното устройство на съвременните модерните демокрации.

В древна Америка (Мезоамерика) народите на маите, олмеките, толтеките, ацтиките и пр. са свързвали свободната воля с духовна субстанция наречена Тонал сянка. Тоналът сянка е повратлив и изменчив според личния интерес на индивида. Благодарение на Тоналът сянка човек се приспособява към исторически сложените обстоятелства и приобщава социално. Тоналът сянка се асоциира с дейността на ума и мозъка.

Дух
Духът е императивна воля определяща пътя и съдбата на човек. Тя е постоянна и неотменна духовна сила имаща императивен смисъл и придаваща мисия в живота на човека. Духът съпътства човек през целия му живот неотклонно. Силата и присъствието на духа в живота на човека не е така явна и силна в ежедневието, а по-скоро в дългосрочен аспект. В съвременния свят духа има религиозна обагреност и се асоциира с вярата и религията.

В съвременния свят Духа се свързва с Бог. В древна Америка Духа се асоциира с воля на божество защитник, протектор. Смята се, че всяка субстанция и материална проява има духовен протектор.

Разнообразието на проявленията на императивната воля - Духа се отразява в различни интерпретации на носителите на Духа. За съвременните религиозни учения носител на Духа е един Бог. За древните жители на Мезоамерика носител на Духа са множество божества населяващи 13 небесни сфери. Във всяка от небесните сфери има върховно божество. Деветте подземни сфери според представите на древните народи също имат божества защитници.

Божествата събират цялото многообразие на императивната воля. Императивната воля на Духа се счита като външно влияние на Бога или на божествата (според интерпретациите). Духа в древна Мезоамерика се нарича Тонал Дух или истински Дух, защото се смята че представлява истинската същност на човека, за разлика от сенчестия дух на свободната воля, който не се счита за истинска същност на индивида. Духът се асоциира се със сърцето и придава постоянна, неотменима емоционална връзка на човека с неговата мисия и съдба.

Балансираното съзвучие
Съчетанието на Свободната воля на човека (Тоналът сянка) и Духа (Тоналът Дух) изгражда двойствената природа на човешката воля. Смесицата от двете воли води до съчетание между лични и нелични стремежи, личен и обществен интерес, егоизъм и алтруизам в действията, действия продиктувани от лична изгода и отдаденост в полза на други.

Прекалената отдаденост на "божии дела" (Духа), не е дадена напълно на човек и всяка "божествена поза" лицемерно потдиска Свободната воля. На човек не му е дадена пълната сила да живее ежедневно с волята на боговете. От друга страна отдаването в преследване на лични цели (Свободната воля) не дава осмисленост на действията ни в дългосрочен план и отделя човека в безпътица.

Балансираното съзвучие между двата тонала(тонал от тон), Свободната воля и Духа прави природата на човешката воля уникална смесица от земно и божествено проявление.

Редактирано от Dani на 25.04.11 09:19.

Според разбиранията на древните жители на Америка времето е циклично.
Времето което преживяваме е като кръг, който се повтяря. Огромен механизъм който движе световете и определя взаимодействията и влиянията.

Времето е контейнер, който във всеки момент съдържа определени противоположни тенденции, които се проявяват нахлувайки в пространството. Степента в която тенденциите навлезат в пространството се е разбирала като продължителност, а самото ставане на събитието се е разбирала като случване в потока от време.

Концепцията за времето като контейнер у ключова за разбиране на културния контекст вложен в израза спиране на времето и спиране на света.

Света е продукт на хода на времето. Според толтеките и ацтеките един цикъл на света трае 52 слънчеви години. Това е периодът от време за който двата календара Свещения и Гражданския завършват един общ цикъл и годините започват да се повтарят.

52-те години са именовани на така наречените куриери на годината. Куриерите са 4 знака - Тръстика от Изток, Нож от Север, Къща от Запад и Заек от Юг.
За всеки куриер има 13 години. Всеки период от тези 13 години се смята и за етап в развитието на човека.

Първия период на Заека е детски период и се характеризира с плахост, неопитност и страх. Това е така наречения период на страха. Продължава до 13-та година от периода на Заека.

Втория период на Тръстиката е юношеството и ранната младост. Характеризира се с гъвкавост, повратливост, висока степен на приспособимост. Продукта на този период на младост и до някъде наивност е самонадеяност. Тръстиката живее във вода, гъвкава е, но с това не се изчерпва света. Периода е се описва като яснота. Заема от 13 до 26-тата година в периода наречен Тръстика.

Третия период е Нож. Свързва се с посоката Север, Смъртта внася бруталните факти в живота ни, отрезвявя действитността и ни кара да късаме с илюзиите и фантазьорството като изчистим профила си. Изчистването на профила обхваща най-творческите години на зрялост и енергия от 26 до 39 под знака на Ножа. В края на този период окончетелно сме намерили профила си, силните и слабите си страни след огромно количество победи и поражения.

След 39-тата година следват годините на Къщата. Къщата се свързва с посака Запад и характеризира способността на личността да сложи личен отпечатък върху всичко до което се докосне. Личността в периода Къща гледа на света като на собствен дом. Чевства се навсякъде добре, защото е научил великото изкуство да бъде част от всичко. Периода на Къщата е златния период от живота на личността, в която неговата индивидуалност пасва на света по един хармоничен начин. Този период е период на знание.

Когато индивида завърши цикъла от 52 години се счита, че ако е живял според разбиранията на културната традиция на толтеките и ацтеките е постигнал един пълен житейски цикъл.

Завършилите този цикъл имат възможност да се връщат в различни етапи от жизнения си път, като гледат на него като на човек който веме и изминал пътя си. Едно от нещата които могат да правят е да спират хода на кръговрата и да излизат извън рамките на процесите в цикъла. По този начин, те са извън контейнера на времето. Това усещане и преживяване е известно като спиране на света и хода на времето.

Спирането на света може да се разбере само в контекста на схващането на времето като контейнер от събития който ни предоставя възможности редуващи се циклично. Възможностите се определят от рамки наложени от специални знаци наречени куриери, които са връзка между небесните влияния на божествата и земните такива.

Освен цикъла от 52 години, които има значение за личния живот на човека, има и цикъл от 26500 години. Той е свързан с еволюционния процес на живота на Земята.

Датата 21 Дек 2012 год е край на този еволюционен земен цикъл и начало на нов.

ами да, аз това от една година го разправям с по прости думи
споко, краят на света се отлага

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Край няма за този, който преживява времето като прикачено към събитията.
Той няма да го забележи и още по-малко да го преживее. Защото той прави нещо си и казва, че това е станало еди кога си. Времето просто си върви с един ход, без значение на събитията.

Но този който гледа на събитието като произлязло от контейнера на времето, преживяването е напълно различно. Той ще види края на света, как времето се изнизва и как едни нишки от последователности свършват за да започнат други.

Ще види какво съдържа като възможности новия цикъл. Ще види как времето ражда други възможности и перспективи. Това е друг тип преживяване до някъде близък до концепциите на съвременната квантова механика.

Интересното е, че някои древни народи така са преживявали нещата.

Abstract. The sacred 260-day Mesoamerican calendar probably originated near a
latitude of 15ºN, where there is a 260-day interval between transits of the zenithal sun. Archeological and faunal evidence favors an origin in the Pacific lowlands rather than in the highlands near Copán, Honduras, although Copán, which is located at the 15th parallel of latitude, later became the principal Mayan astronomical center.

Although civilized peoples in all parts of the world, including Mesoamerica,
developed calendars based on the length of the tropical year (365 days), in
Mesoamerica a second calendar 260 days in length came into being. Variously known as the tzolkin or tonalámatl, this 260-day count served as a sacred almanac or ritual calendar for all peoples of Mesoamerica and has continued in use in some of the more isolated regions of southern Mexico and Guatemala to the present day (1, p. 55). The 260-day cycle was the most important measure of time among all Mesoamerican civilizations, for not only did it guide the daily rituals of the people but it also formed the basis for other measures of time of great astronomical and religious significance (2, p. 265). For example, a double tzolkin (520 days) equates almost exactly with three eclipse half- years (519.93 days) and therefore provided a means for predicting solar eclipses (3, p. 149). Furthermore, because each day had its own name and number, a period of 52 years would elapse before the 260-day almanac would come back into phase with the 365-day calendar. This period of 52 years has been called the calendar
round, or "Aztec century" (tonalpohualli), and was responsible for the fatalistic belief among Mesoamerican peoples that history repeated itself on a cyclical basis.

Despite the central importance of the 260-day calendar in the life, art, and science of pre-Columbian Mesoamerica, no satisfactory explanation has yet been advanced as to how and where this original contribution to time-keeping began. In 1966, Coe (1, p. 55) stated: "How such a period of time ever came into being remains an enigma. . . ."

Other investigators have debated the locational origins of this unique Mesoamerican calendar. Kidder (4) favors a highland origin, but Thompson (5) cites an observation by Gadow that "several of the fauna which serve as day-names and day -glyphs . . . are foreign to the Mexican plateau and, one might add, to the highlands of Guatemala."

Satterthwaite (6) writes that Caso finds the earliest evidence of the sacred round count at Monte Albán in Oaxaca, whereas Vaillant (7) states that the 52-year cycle
seemingly stems from the Mixteca Puebla area. Robertson (8) likewise sees no reason to question colonial accounts of Mixtec origins for the 260-day calendar. Moreno (9), on the other hand, assumes the calendar to be of Mayan origin but concedes that an Olmec origin "may turn out to be more feasible"; yet he concludes by suggesting the Yucatán Peninsula as its birthplace. Coe (1, p. 60) disagrees, arguing that the "Mayan" calendar had reached pretty much its final form "by the first century B.C. among peoples who were under powerful Olmec influence and who may not even have been Maya. From them, writing and the calendar were spread along the Pacific coast of Guatemala and into the Maya highlands, eventually reaching the developing states of the Petén forests." It is thus apparent that there is little agreement as to when, where, or how the sacred almanac came into being or which people was responsible for its creation.

Although structures assumed to have been observatories have been identified at such sites as Monte Albán and Chichén Itzá the Mayan center at Copán, Honduras (Fig. 1), is generally recognized as having been of paramount importance in pre-Columbian astronomical studies (1, p. 161; 2. pp. 323 and 325; 3, p. 70; 10). It is my contention that Copán attained its distinction as the single most important center for astronomical studies in the New World because it was the only place within the Classic (lowland) Mayan realm where the sacred 260-day calendar could be calibrated. Because of Copán's preeminence in astronomy, there is a strong temptation to ascribe the origins of the tzolkin to this place a temptation that I feel impelled to resist on historical grounds. On the contrary, rather than arguing in favor of Copán as the birthplace of the calendar round, I would propose just the reverse, namely, that the calendar round was responsible for the founding of Copán.

Inasmuch as the Mesoamerican cultural hearth lies entirely within the tropics, the
most critical fixed points of the solar year are less likely to have been the solstices and equinoxes (11) (as they are in higher latitudes) than the 2 days of the year when the sun is vertically overhead at a given place. The interval between such positions could be calibrated simply by taking note of the number of days which elapsed between the times that a given pillar or post failed to cast a shadow. Obviously, because the Mesoamerican area lies in the Northern Hemisphere, a 260-day span of time between zenithal sun positions could only be measured in the winter half-year, because the sun would complete the shorter 105-day part of its cycle during the Northern Hemisphere summer. Thus, if we accept the thesis that the critical fixed points of the tzolkin must be the zenithal sun positions, the only question that remains is to determine where such an interval could be measured. This is found to be slightly south of the 15th parallel of latitude, a line that intersects only the southeastern corner of Mexico but runs through the entire width of Guatemala and Honduras. Because the sun's declination changes about 18' of arc per day at this stage in its annual circuit, it is more accurate to speak of a band within which, rather than a line along which, such a calibration is possible. Thus, any site between 14º42'N and 15ºN will experience a 260-day interval between zenithal sun positions. Within this band, the sun reaches the
zenith each year on or about 12-13 August on its apparent journey into the Southern Hemisphere and again on or about 30 April-1 May as it "moves northward." The former date is in perfect accord with the month and day of the zero starting point of the Mayan long count calendar as calculated by both the
Goodman-Martínez-Thompson and Spinden correlations, although the year in which
the count began remains an open question (12). [Although the beginning of the tzolkin postulated here does not favor one of the above correlations over the other, since they are exactly 260 years apart, it does render unlikely any other correlation that does not arrive at a zero point of 12-13 August. For example, the Kreichgauer correlation (11) is 164 days out of phase with it.]

Although several important post-Classic cities fall into the latitudinal band described above, all in the highlands of west-central Guatemala, in view of the great antiquity of Fig. 1. Map showing a portion of Mesoamerica near 15ºN. The dotted lines denote elevations over 300 m; the hatched horizontal band represents the area in which the 260-day zenithal interval is found.
the tzolkin it seems more rational to look for a site which dates back at least into Late Formative times. [Moreover, in my opinion, Gadow's argument (5) is sufficiently strong to rule out any highland site for faunal reasons alone.] Copán, at an elevation of 600 m above sea level, is the only Classic site of importance which lies within the band, but a much more likely point of origin is the large Late-Preclassic ceremonial center of Izapa (Fig. 1), which lies just over the western border of Guatemala in Mexico. Located at the edge of the foothills which border the Pacific coastal plain, Izapa is situated at an elevation of about 250 m. In point of time Izapa is not only far older than Copán but it is spatially far closer to the original cradle of Mayan culture as hypothesized by Coe.

Indeed, he makes the point that the Izapan civilization “occupies a middle ground intime and in space between the Middle Formative Olmec and the Early Classic Maya” 1, p. 60). However, Coe observes that,writing and the calendar are absent" in Izapa, but that, "as one moves along the Pacific slopes east into Guatemala, one finds sites with inscribed monuments and Baktun 7 dates." One of the latter, from El Baúl, has been equated to A.D. 36, "some 256 years prior to the first such date in the Maya lowlands" (1, pp. 61-62). Somewhat later in the same work (1, p. 76) Coe states that "the Izapan culture of the highlands must have had a good deal to do with the adoption of civilized life in the central and northern areas" of the Mayan realm and that both monuments with long count dates and writing "were present among the coeval Izapan centers of the
Highlands and Pacific Coast," 'whereas they were either "missing or exceedingly rare" in the lowlands before the dawn of the Classic era. The oldest long count date known from the Mayan area is Stela 29 from Tikal, which bears an inscription equated to A.D. 292, whereas "the custom of erecting sculptured stone monuments probably spread to Copán as early as [A.D.] 465" (italics are mine) (2, p. 59). On the other hand, the oldest recorded long count dates appear on monuments outside the Mayan area, to the northwest (1, p. 59). If, as Coe states, "It is generally agreed that the Long Count must have been set in Motion long after the inception of the Calendar Round" (1, p. 59), then
the 260-day sacred almanac must date well back into the pre-Christian era.

Furthermore, if the hypothesis for its origin presented.here is correct, the diffusion of this idea appears to have been more rapid to the northwest -- into Mexico -- than it was to the northeast into the Mayan area. On the other hand, once they had adopted the concept of the tzolkin, the Mayas, alone among the peoples of Mesoamerica, were in a position (latitudinally) to calibrate, test, and refine the measurements based on this sacred almanac. Even though their principal economic and political centers developed in the Petén region of northern Guatemala, the Mayas saw fit (perhaps one should say, felt religiously obliged) to erect an astronomical center more than 320 km to the southeast, virtually on the frontiers of their domain, in the most accessible site which met the
requirements of the 260-day interval. Thus, although the Mayas are indebted to the Izapans for the original idea of the sacred calendar (as are all other Mesoamericans as well), the credit for developing it into a highly complex and precise system for reckoning time and predicting celestial events is entirely their own.

VINCENT H. MALMSTROM Department of Geography, Middlebury College,
Middlebury, Vermont 05753
References
1. M. D. Coe,.The Maya (Praeger, New York, 1966).
2. S. G. Morley, The Ancient Maya (Stanford Univ. Press, Stanford, Calif., 1946).
3. J. E. S. Thompson, The Rise and Fail of Maya Civilization (Univ. of Oklahoma
Press, Norman, 1954).
4. A. V. Kidder, in The Maya and Their Neighbors (Appleton-Century-Crofts,
New York, 1940; reprinted by Univ. of Utah Press, Salt Lake City. 1962). p. 122.
5. J. E. S. Thompson, in Handbook of Middle American Indians: Archeology of
Southern Mesoamerica, G. R. Willey, Ed. (Univ. of Texas Press, Austin, 1965), vol. 2,
p. 651; H. F. Gadow, Through Southern Mexico (Scribner's, New York, 1909), p. 303.
6. L. Satterthwaite, in Handbook of Middle American Indians: Archeology at
Southern Mesoamerica, G. R. Willey, Ed. (Univ. of Texas Press, Austin, 1965), Vol.
2, P. 606; A. Caso, Mem. Acad. Mex. Hist. 1, 41 (1958)."
7. G. C. Valliant, in The Maya and Their Neighbors (Appleton-Century-Crofts,
New York. 1940; reprinted by Univ. of Utah Press, Soft Lake City, t962), p. 2".
8. D. Robertson, Ancient Oaxaca, J. Paddock, Ed. (Stanford Univ. Press, Stanford,
Calif., 1966), part 3, p. 2".
9. W. J. Moreno, ibid., part 1, p. 19.
10. P. Gendrop, Ancient Mexico (Editorial Trillas, Mexico City, 1972), 0. 89.
11. E. W. Andrews, in The Maya and Their Neighbors (Appleton-Century-Crofts,
New York, 1940; reprinted by Univ. of Utah Press, Salt Lake City, 1962), p. 158.
12. M. W. Jakeman. The Origins and History of the Mayas (Research Publishing
Company, Los Angeles, 1945). p. 55,
2 April 1973
(Reprinted from SCIENCE, 7 September 1973, volume 181, pages 939-941.)
COPYRIGHT 1973 by the American Association for the Advancement of
Science

здрасти
не знам дали си гледал един филм за Айнщайн, съвсем случайно го нацелих по ТВ то,
та тоя гении ни е казал в съвсем прав текст, че времето не е константа, и е оставил около десет уравнения, които и сега, като ги видят физиците, и ги втриса,
но какво да правим, нашите умове не работят поне на половината капацитет на ума на Айнщайн
Та скоро пак гледах нещо си за децата индиго, оказва се, че техният мозък работи с капацитет 45 %, докато ние използаве около 5- 6 %.
Та така, нищо не е това, което изглежда, почвам да вярвам, че древните са работили с по голям % от мозъка си от нас, просто не е имало какво да ги спре.
ти как мислиш ?

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

кат рече индиго - те ви един

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здрасти
сега като гледах твоето видео и разбрах, че освен децата индиго и кристалните деца, има и нова селекция- деца- дъга
бях се отчаял, обаче сега разбрах, че света отива на по добре, няма нищо случайно, природата не се хаби с безмисленни актове

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

беше ми неестествен тоя момент с "възнасянето над дърветата", под формата на кълба светлина, "с все сандалите". но от устата на този всичко звучи малко по-другакси. не е така объркано и непонятно. и отношението му към знанието е различно.

от друга страна, трикът с "великия план" хич не ми допада. няма план и толкоз!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че концепцията за времето като контейнер, няма отношение към тези проценти за които говориш. Но обратно към темата...

Айнщайн е противник на разбирането за времето като контейнер. До края на живота си Айнщайн е опонирал на идеите на квантовата механика свързани с неопределеността, която представлява част от концепцията за времето като контейнер.

Айнщайн по-скоро акцентира върху факта, че събитията имат свое време-пространство, като време-пространството зависи от избора на координатната система.

Приживяването на събитията няма отношение към това. Изглежда, че става въпрос за някакъв културен феномен.

В едно общество или цяла цивилизация, например нашата, събитията стават без участие на времето, то по-скоро ги регистрира и отчита по някакъв начин. На времето не се гледа като на фактора който предпоставя събитието и способства то да роди събитието.

Например за нас като съвременни хора денят 11 Май 2011 год си е една дата в която стават определени събития. Времето служи за прикачване към събитието, а не е определящо.

В културната традиция на маите, толтеките и ацтеките това изобщо не е така. Например за толтеките и ацтеките днес денят 13 Куче, от трецената Дъжд под защитата на божеството Тлалок, в годината 12 Тръстика от 52 годишния цикъл на времето.

И сега тук има цяла система за разбиране, тълкуване и пророкуване свързана с конкретното време. Всичко което се случва се дължи на влиянията и силите които действат във времето.
Всяко нещо се тълкува съобразно силите доминиращи в определен момент.

Така времето съдържа определени възможности и представлява контейнер, а пространството е това което определя какъв е обхвата и продължителността.

В концепцията за времето като контейнер имаме флуктуации и вероятности. Не може да се каже със сигурност, че нещо ще стане, а по-скоро се анализира възможността то да стане. Не може и да се каже къде става, а имаме вероятност то да стане на определено място.

Така древните жители на Америка са прилагали принципи в ежедневието си напълно различни от нашите, които са близки до тези на квантовата механика.

Айнщайн е намирал тази концепция за време-пространството за странна и непреимлива изразявайки ясно мнението си: "Бог не хвърля зарове."

Deutsch ist die Sprache der Erde.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здрастииииии
ами кой ни пита нас, дали искаме да има план или не
Нещото, което е отвъд възможността ни да разбираме си има планове

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ми сигурно си прав, аз съм лаик
обаче времето в космически кораб, летящ със скоростта на светлината и времето на хората, живеещи на земята / и движещи се със скоростта на планетата / си е различно, по скоро то тече по различен начин.
освен това, някъде в книгите на КК беше казано, че времето може да се сгъстява и отпуска, на всички се е случвало за един миг / в нашите представи / да преживеем какво ли не

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Това е езикът на света
това казва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айнщайн е намирал тази концепция за време-пространството за странна и непреимлива изразявайки ясно мнението си: "Бог не хвърля зарове."

Бидейки всичко във всеки момент, Бог, разбира се не хвърля зарове! Той Е заровете, самото хвърляне, причината за него и всички условия, съпътстващи процеса! Бог не е всичко това поотделно, защото всичко е свързано чрез него и все пак той Е всичко това поотделно, защото има различни форми и прояви.

Това много напомня гадните електрони, които се държат напълно определено и прилично (според това, което се очаква от тях), когато бъдат наблюдавани, и заедно с това най-нагло "се хилят зад гърба ни" във вид на облачна неопределеност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... Моля, кажееетее, не на шега - кой ми оцаапаа дъгата с... деца?!?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мързелът е признак на ентелегентност!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

кой знае какво се е отразило още от втората световна и се блъска измежду космоса

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

до 4-тото кафе помня, а после ми се губи..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здрастиииии
ами питай , ако някой ти отговори, много те моля да ме светнеш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мързелът е признак на ентелегентност

нали ???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

плющи наред без да питаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Айнщайн разгрежда време-пространството като контунуум. Обща среда с три координати в пространството и една във времето. Тази среда е гъвкава и процесите в нея зависят от избора на координатната система. Понятия като бързо и бавно, близо и далеч са относителни.

От гледна точка на всяка една координатна система във време-пространствения континуум скоростта на светлината е неизменна.

Що се касае до лични преживявания, там има други "специалисти по общите лафове", които се изказват за кое как било... не са ми интересни. Няма нищо оригинално в тях като концепция и мисъл.
Голяма част от тях са толково посредствени, че дори и те не разбират идеи които твърдят, че разпространяват.

Нека да обръщаме внимание на свежи и оригинални идеи зад които стоят истински личности и богати култури, а не проповедници и секти.
Разбирам, че България е в криза, обществото е болно и объркано и всеки търси нещо в което да вярва, но чак пък такова падение...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Whitesnake - London 2004
David Coverdal вокал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В кадъра от 5:30 Whitesnake прекъсват изпълнението по изключително артистичен начин.

Срещу жената изпепеляваща градове и хора, те въвеждат персонажа на буреносеца. Предвестника на дъжда - известен като Пернатата Змия, нагуала на Кецалкоатл, защитника на човечеството.

Така срещу разрушенията, огъня и смъртта се изправя срещуположната сила на водата, дъжда, растежа и съзиданието.

Освен изключително артистичното изпълнение Whitesnake успяват да изразят противопоставянето и смяната между силите на унищожението и съзиданието.

Убеждението, че след смъртта ни очаква рай - или живот в отвъдното, е "вълшебна приказка" за хората, които се боят от смъртта, казва Стивън Хокинг. В стремежа си да отрече твърдо всички религиозни утехи, най-прочутият британски учен заявява, че няма нищо отвъд момента, в който мозъкът спре да работи.

Хокинг, който на 21 години е бил диагностициран с амиотрофична латерална склероза, споделя своите възгледи в ексклузивно интервю за The Guardian.

Когато живееш в очакване на смъртта, няма как да се боиш от нея

Заради утежняването с годините на симптомите на неизлечимата болест, се е очаквало тя да доведе до ранната му смърт. По думите на учения, на младини тази мисъл го е накарала да се обърне към музиката на Вагнер, но впоследствие той се е научил да се радва повече на живота, въпреки черния облак, надвиснал над бъдещето му.

"Живея с мисълта за ранна смърт последните 49 години. Не се боя от нея, но и не бързам да умра. Има толкова много неща, които бих искал да направя преди това", споделя той. "За мен мозъкът е като компютър, който ще спре да работи, когато компонентите му дефектират.

Няма рай или живот в отвъдното за счупени компютри - това е приказка за хора, които се боят от тъмното", добавя той.

Последните коментари на Хокинг отиват доста отвъд написаното в книгата му "Великият дизайн" (2010), в която той заявява, че няма нужда от Създател, за да бъде обяснено съществуването на Вселената.

Книгата провокира отрицателна реакция на много британски религиозни водачи - като главния равин Лорд Сакс, който обвини Хокинг в изпадане в "елементарни заблуди" на логиката.

Бог е утешителен метафоричен образ

Разсъжденията на физика очертават рязка граница между употребата на Бог като метафора и вярата в един вездесъщ създател, в чийто ръце е разположена цялата вселена.

В своя бестселър от 1988 г. "Кратка история на времето", Хокинг се опира на любимите идеи на Айнщайн, когато описва какво би означавало за учените да създадат "теория за всичко" - набор от уравнения, които обясняват съществуването на всяка частица и сила в цялата вселена.

"Това би бил великият триумф на човешкия разум - защото по този начин бихме познали разума на Бог", пише той.

Книгата е продадена в 9 милиона копия, които осигуряват на физика моментална слава. Неговият успех води до гостувания в "Семейство Симпсън", "Стар Трек: Следващото поколение" и "Червеното джудже". Едно от най-големите му постижения в областта на физиката е теорията, която обяснява защо черните дупки излъчват радиация.

Съветът на физика: осмислете живота си, докато съществувате

В интервюто си Хокинг отрича идеята за живот след смъртта и подчертава необходимостта да реализираме потенциала си на Земята, като използваме добре живота си. На въпроса как би трябвало да живеем, той отговаря просто: "Трябва да се стремим към възможно най-голямата стойност на нашите действия".

На друг въпрос той отвръща с описание на прелестите на науката, като сложната двойна спирала на ДНК в биологията, или фундаменталните уравнения на физиката.

Хокинг отговаря на въпроси преди лекцията си на срещата на Google Zeitgeist в Лондон, на която той ще обясни "защо съществуваме". В речта си физикът излага тезата, че миниатюрните квантови флуктуации в ранната вселена са се превърнали в семена, от които са се зародили галактиките, звездите - и в крайна сметка човешкият живот".

Науката предсказва, че много различни видове вселени ще бъдат създадени от нищото, от само себе си - въпрос на шанс е в коя се намираме ние, твърди той.

Според Хокинг със съвременните космически инструменти като мисията "Планк" на Европейската космическа агенция може би е възможно да открием следи от древността в светлината, останала от най-ранните моменти на вселената - и да разберем как е възникнало нашето собствено място в космоса. Речта му се концентрира върху т.нар. M-теория, широка математическа рамка, която обхваща струнната теория, смятана от много физици за най-добрата надежда за създаване на "теория за всичко".

Какво всъщност би могла да гласи "универсалната теория за вселената"

M-теорията изисква вселена с 11 измерения, включително измерение на времето и трите познати пространствени измерения. Останалите са свити и са твърде малки, за да ги видим. Доказателства в подкрепата на M-теорията може да дойдат и от Големия адронен колайдер в CERN, европейската лаборатория за физиката на частиците край Женева.

Една от възможностите, предсказани от M-теорията, е за суперсиметрия - идея, според която фундаменталните частици имат тежки - и засега неоткрити - близнаци с интересни имена като селектрони и скуаркове. Потвърждението на суперсиметрията би било стимул за M-теорията и би помогнало на физиците да обяснят как всяка в силите, действащи във вселената, е възникнала от една свръхсила в зората на историята.

Друго голямо откритие в Големия адронен колайдер - това на неуловимия бозон на Хигс, който се смята, че придава маса на елементарните частици, може да бъде не толкова добра вест за Хокинг, който отдавна е заявил, че издирваният бозон никога няма да бъде открит в лабораторията.

Хокинг ще се присъедини към други лектори на лондонското събитие, сред които са финансовият министър на Великобритания Джордж Осбърн и нобеловият лауреат, икономистът Джоузеф Стигли.

Mesoamerican Calendars describes the Aztec, Incan and Mayan Calendars of Central and South America. The 5200-year Great Cycle and 800-year Generation Cycle are parts of the Genesis Bible calendar -- the Antediluvian Patriarchs.


Mesoamerican Calendars
Clark Nelson
2640 wds

URL: http://www.timeemits.com/AoA_Articles/Mesoamerican_Calendars-gr.htm


Mesoamerican Calendars

Aztec, Incan and Mayan calendars were lunar/solar calendars with religious foundations. The mechanical counting for days and years remained consistent across Central and South America for some 3,000-years. Religion of the Yucatan Peninsula establishes spiritual deities attached to the calendar. Names for gods varied with precise meanings. Aztec, Inca and Maya civilizations all shared the same basic calendar construction. Early Mesoamerican sub-cultures such as the Mixtec, Izappan and Toltec cultures likewise used the intricate calendar system to measure time. Sister calendars branched with little variation. Sun Kingdoms' calendars assigned roles to religious deities using names and picture signs in the spiritual hierarchy. Specific time periods were allotted to god(s).

The ancient Sun Kingdoms used a 20-year calendar base. Bonds are evident by correlating Mesopotamian 19-year lunar/solar cycles with 20-year lunar/solar cycles of the Mesoamerican Calendars. The Jewish Calendar intercalates an additional 7-Adar-months that usually alternates 29-day and 30-day months. Central and South American people commonly approximated the same 209-days of lunar/solar separation time to be 210-days or seven even months of 30-days each. An approximate 210-day separation found with 20-year-l/s-cycles divides in half for 105-days. Closer examination reveals 105-days in a dominant theme are the solar-side of l/s separation time. The next solar-side time split 105-days accentuate the twentieth 365-day-solar-year. Each year and every twentieth year, the remaining 105-days are distinctly isolated in the Sun Kingdoms' calendars. At the end of multiple 19-year-l/s-cycles, the total number of intercalary l/s separation days divides in half for the same multiple of 20-year-l/s-cycles in the Sun Kingdoms' calendars.

Archeology substantiates the most commonly accepted mathematics of the Mayan calendar. Several time periods have been identified and used for numerous correlations. A correlation specifies a certain day in our modern Gregorian calendar with a respective day in the Mayan Calendar. The sum of the number of days specified by this count yields the number of days passed since the beginning of the last 5200-year Great Cycle. One 5200-year Great Cycle has a length of 13 consecutive 400-year-Baktun-cycles. Many scholars believe (Thompson correlation) that the last Great Cycle began on 13 August 3114 B.C. (Gregorian calendar).

A 365-day-solar-year in the Sun Kingdoms' calendars contained a 260-day portion and a 105-day portion (Eqn. 1). The agricultural 260-day period is the Tzolken divinatory sacred year. Some authors spell Tzolkin for the same 260-day-sacred-year. A 260-day-Tzolken-sacred-year was complete within itself. The 260-day-Tzolken-sacred-year year began and ended on the same days within a 365-day-solar-year. Tzolken-sacred years of 260-days were counted independently. The remaining 105-day part accumulated during successive years. The ancients treated days and years with a parallel viewpoint.

The standard year of 360-days was a civil year and called the Tun (pronounced toon) in the Sun Kingdoms' Calendars. The 360-day-Tun-years existed simultaneously with the 260-day-Tzolken-sacred-year. The dual calendar years served to project the greater time calculations. The Mayan Calendar multiplies 18 Uinal periods of 20-days each to get the 360-day-Tun-year (Eqn. 2). Five days more called the Wayeb then complete one 365-day-solar-year. Chiefly using picture glyphs, archaeologists have been able to trace calendar records. Picture glyphs were the media of written information for the Sun Kingdoms. Deities representing every 20-day period are associated with carved glyphs. The day-number of the period appeared to the left of the glyph. A name was associated with the figure.

Beyond 360-days, 5-Wayeb-days are special and attach to the end of the civil 360-day-Tun-year (Eqn. 3). The first day following the 5-day Wayeb span marked the beginning of the next Tun civil year. Religion maintained the five-special-holidays as adverse and unlucky for any attempted work. Five individual gods ruled the Wayeb, one for each day. Sister calendars treated the 360-day-Tun-year and 5-day Wayeb similarly. The 365-day-solar-year commonly refers to the Haab-year. The transition 5-day Wayeb (or Vayeb) accrues over four years, which add the equivalent 20-day-Uinal. Apprehension of avoiding ordinary work on specific holidays originates from Mesopotamia theology in the Fertile Crescent.

A Mayan system that derives from Mesopotamian sources manifests the Mayan 5-day Wayeb in high esteem. Sacred practices involving a 364-day-calendar-year support the belief structure. Mayans named them the five Year Bearers, which advance a 360-day-Tun-year by 5-day-names every year. Given there are four separate year bearers in a 20-year l/s-cycle, mythology corresponds these last 4-days with four directions and four sacred mountains. They are the windows to the New Year. Mayan 20-year-l/s-cycles encompass five different 4-year-cycles similar to our leap day pattern. The prefix “Ka” is accepted vocabulary for the Katun, which means 20-Tun-years or one Mayan 20-year-l/s-cycle. The 4-year cycle of 5-Wayeb-days, consecutively place the next year bearer on New Year’s Day.

The 260-day-Tzolken-sacred-year segments into 20-days of 13-names each. Multiplying 20-days by 13-named periods produces the 260-day-Tzolken-sacred-year (Eqn. 4). Names for spiritual entities representing 13-names associate with days numbered from 1 to 13 within the 260-day-Tzolken-sacred-year. Each named deity carried the 20-day load for even distribution to everyone. Aztecs called the 260-day ritual cycle Tonalpohualli. The 360-day-Tun-year, the five-day Wayeb adjustment and 260-day-Tzolken-sacred-years all were all expressed with glyphs. Picture glyphs carved into stone on the facades of buildings, temple entrances and on stelae code the calendar history. Numbered days are the dots or ellipses and straight bars represents five. Bars can be horizontal with the deity glyph above or vertical with the glyph usually placed on the right side.


1. 260 day-Tzolken-sacred-year

+ 105 days solar-side time split

= 365 day-solar-year

2. 18 Uinal periods

x 20 days

= 360 day-Tun-year

3. 360 day-Tun-year

+ 5 Wayeb-days

= 365 day-Haab-solar-year

4. 20 periods

x 13 day-names

= 260 day-Tzolken-sacred-year

Stelae were vertical stone historical markers inscribed with important social events and often times, the calendar date. Glyphs found on the stelae usually held a picture of the god with the date written to the left. A single picture glyph for the 13-day period in the sacred-year includes the numbered day to pinpoint the date in the 260-day-Tzolken-sacred-year. Both 260-day-Tzolken-sacred-years and 360-day-Tun-years work like meshed gears to resolve exact dates. Traces of stelae worship are evident in early Biblical verses. The Mayans carved historical summaries of the last 20-year-Katun-cycle and the 400-year-Baktun-cycle onto the sacred stelae pillars. The God of the Bible admonishes against false idols and graven images.

Leviticus 26:1

"Ye shall make you no idols nor graven image, neither rear you up a standing image, neither shall ye set up any image of stone in your land, to bow down unto it: for I am the Lord your God." (all RKJV)

The Bible advises against worship of other gods. We should overthrow other gods and smash their sacred pillars into pieces. Furthermore, God reinforces discontent towards the gods of others.

Exodus 23:24

"Thou shalt not bow down to their gods, nor serve them, nor do after their works: but thou shalt utterly overthrow them, and quite break down their images."

Exodus 34:14
"For thou shalt worship no other god: for the Lord, whose name is Jealous, is a jealous God:"

Mayan astronomer-priests were very good at calculating multiples of days and years. Mayans purposely addressed a 360-day-Tun-civil-year with prefixes in order to lengthen the calendar. Prefixes are the “Katun” that describes 20-Tun-years and the “Baktun”, meaning 400-Tun-years. They multiplied the 20-year lunar/solar cycle by 20-years again, thus squaring time. Multiples of lunar/solar 20-year cycles occur in the form of 20-year-Katun-cycles and 400-year-Baktun-cycles. Mesoamerican chronologists accept the 400-year-Baktun-cycle was an integral part of the Mayan calendar system.

The next logical step to recording time was to double the 400-year-Baktun-cycle. The next age bracket advances the l/s calendar to the 800-year era. Twice the 400-year-Baktun-cycle measures the 800-year Generation Cycle (Eqn. 5). An important step to building the Mayan Calendar system, equation 6 adds two 400-year-Baktun-cycles for the 800-year Generation cycle result. Calendar references for the "begat" genealogy following Adam in Genesis affix 800-year Generation Cycles to each named character’s secondary age category. Actions of doubling and halving time interval tools discovered from associated calendars yield a repeating order. The procedure of God coming between and dividing time continues further lunar/solar separations.


5. 800-Year Generation Cycle = 2 x 400-year-Baktun-cycles of 360-days each

6. 800-Year Generation Cycle = 400-year-Baktun-cycle + 400-year-Baktun-cycles


Mayan Calendar System
1 Kin = 1-day

1 Uinal = 20-Kins = 20-days

1 Tun = 18-Uinals = 360-days

1 Katun = 20-Tuns = 7,200-days= 20-Tun-Years

1 Baktun = 20-Katuns = 144,000 days = 400-Tun-years of 360-days each

400-year-Baktun-cycle = 400-Tun-years

800-Year Generation Cycle = 2 x 400-year-Baktun-cycles = 288,000-days

5200-year Great Cycle = 13 x 400-year-Baktun-cycle =1,872,000-days

5200-Tun-year Great Cycle does not include 5-day Wayeb every year

5200-solar-year Great Cycle includes 5-day Wayeb every year

Sun Kingdoms' Calendar Math Figure 1

Tzolken Year is the 260-Day-Sacred-Year
Haab Year is the 365 Day-Solar-Year
= 360-Day-Tun-Year Plus 5 Special Days at the End of Year

Sun Kingdoms' Calendars Work Like Meshed Gears

1 Tzolken Year = 260-Day-Sacred-Year = 20 Periods X 13-Days Each
1-Tun-Year = 360-Day-Midpoint-Year = 18 Uinals X 20-Days Each
where 1 Uinal = 20 Days

1-Haab-Year = 365-Days

The last 5 Special-Wayeb-Days are added to the End of the 360-Day-Tun-Year.
The 5 Days are called Nameless, or Unlucky Days
Sun Kingdoms Calendar Math Figure 1

The begat genealogy following Adam in Genesis lists a secondary age from the time of fathering the son, until the character’s death. Adam lives for 800-years following the birth of Seth. The secondary age category is total lunar/solar time, denoted here “l/s”, and includes all Patriarchs in successive order. The original 19-year-l/s-cycle of the Jewish Calendar modifies to become a 20-year-l/s-cycle regarding the Mesoamerican Calendars. Multiples of 20-year-l/s-cycles form the secondary age category. Each year in the 20-year-l/s-cycle was a 360-day-Tun-year. Mayan terminology employs the prefx “Ka” in the word Katun that describes one 20-year-Katun-cycle. Twenty multiples of the 20-year-Katun-cycle permits the Mayan prefix “Bak” to describe a 400-year-Baktun-cycle. Increments of 400-year-Baktun-cycles counted the secondary ages for all characters in the Antediluvian Calendar.

Genesis 5:4

"And the days of Adam after he had begotten Seth were eight hundred years:
and he begat sons and daughters:"

The Antediluvian Calendar in Genesis refers to a Mayan 5200-year Great Cycle. The Mayan Calendar further develops the 5200-year Great Cycle. A Great Cycle consists of 13 different 400-year-Baktun-cycles (Eqn. 7). The Great Cycle has 13 different 400-year-Baktun-cycles or 5200-Tun-years that equal 1,872,000-days (Eqn. 8). The additional 5-Wayeb-days are designated solar-side in a 365-day-solar-year and count separately in a complete 5200-solar-year Great Cycle. The work at timeemits.com extends the 400-year-Baktun-cycle to even greater times. The 800-Year Generation Cycle comes from chapter 5 of Genesis. Two 400-year-Baktun-cycles multiply to produce one 800-year Generation Cycle. The 400-year-Baktun-cycle was widely used in Mesoamerica.

Great Cycle

7. 13 Baktun-cycles x 400-year-Baktun-cycles = 5200-year Great Cycle
8. 13 Baktun-cycles x 144,000 days per 400-year-Baktun-cycle = 1,872,000-days
= 5200-Tun-years

Stelae, sacred pillars and standing stones are all Biblical terms for the main religious artifact of both Sun Kingdoms and early Middle Eastern cultures. Sacred vertical stone pillars had two fundamental purposes. The ancient stone markers symbolized men. God in heaven was between night and day and between lunar and solar times. Shadow motion cast by the sun evidences God's image. Man in the generic literal Hebrew sense, was as the day and woman was the eve, or the night. Sighting to the horizon using the standing stone measured daytime according to motion of the shadow. The shadow lengthened and shortened during the day and solar positions in heaven determined direction cast. Like a sundial, the standing stone gnomon marks years. Obelisk shadows corresponding to rising and setting positions on the horizon were the significant gates of heaven, equinoxes and solstices. Agriculture of the Fertile Crescent was dependent on the seasons. Planting and harvest times were captured by annual procession of daytime shadow. El, El-Shaddai, Elohim, Ba-El, Ba-Al and Baal were all principle names connecting the sacred stones.


Stelae, language and architectural features support a connection between new and old worlds long ago. Pronunciation is difficult to trace precisely, yet the Chilan Baalm is a literary work produced by a Spaniard about the Mesoamerican Indians shortly after the Spanish conquest. Literally, the book is "the speech, or mouthpiece, of the gods." In Babylon, we note the masculine god Baal. Baal is called Bel in the Apocryphal work: The History of the Destruction of Bel and The Dragon. When Daniel defeats idolatry, he vanquishes false gods. King Manasseh did heathen evil during his fifty-five year reign in Jerusalem (II Chronicles 33:1-3). King Manasseh II, son of Hezekiah erected "altars for Baalim."


The Code of Hammurabi was carved onto an eight-foot-tall block of stone (Circa 1,792 B.C.E. + or - 70 years). On this stele, 282 laws set forth rules for the people to live by, many of which reflected Mosaic Law. In Mesoamerica, a carved stele after every 20-year-Katun-cycle and 400-year-Baktun-cycle recorded important events, such as battles and changes of leadership. Stelae were great blocks of stone, found near the step pyramid temples throughout Central and South America. Known as "sacred pillars" in Deuteronomy 12:3, II Samuel 18:18, II Kings 3:2 and other places in the Bible, the graven male image Baal symbolized the pagan male. The female counterpart to Baal was Astrate or Asherah and a pregnant woman figurine often symbolized her. The single omnipotent God of Israel differed from nearby inhabitants' worship of Baal and Astaroth as named god and goddess pair (Judges 2:12-13). The immortal pagan couple was dedicated to the surrounding villages. Baal was a material, non-portable god fixed by a stone column at some site. Astaroth, or sometimes Asteroth, was the fertility consort goddess of neighboring fields and groves (Judges 10:6, I Kings 14:23, and I Kings 15:13). High places and groves (II Kings 21:7) invited idolatry whenever erecting images. Standing Stones were present along with step pyramids in both Egypt and the Yucatan Peninsula.

The 360-day-Tun-year and 260-day Tzolken-sacred-year combine to form the Sun Kingdoms' calendar 52-year Calendar Round. The 52-year chronological summit was the cornerstone of the dual calendar system. A complete 52-year Calendar Round repeated itself after 18,980-days. The Calendar Round 52-years multiply by a 360-day-Tun-year to produce 18,720-days (Eqn. 9). Working like meshed gears, 72-Tzolken-sacred-years of 260-days each multiply to equal the same 18,720-days (Eqn. 10). Five special solar-side Wayeb holidays accumulate every year to add the final 260-day-Tzolken-sacred-year in the 52-year Calendar Round (Eqn. 11). One extra 260-day-Tzolken-sacred-year adds to 72-Tzolken-sacred-years for 73-Tzolken-sacred-years (Eqn. 12). Multiplying 73-Tzolken-sacred-years by 260-days gives the equivalent 18,980-days for a Calendar Round (Eqn. 13). In parallel order, 52-Haab-solar-years equal exactly the same 18,980 days per Calendar Round (Eqn. 14). The 52-year Calendar Round equals 73-Tzolken-sacred-years and both equal 18,980-days. The final 260-day-Tzolken-sacred-year comes from accumulating Wayeb holidays. The total 52-year Calendar Round is 18,980-days. By this calendar system, only once in 52-years would any day of the 260-day-Tzolken-sacred-year coincide with any day of the civil 360-day-Tun-year. A complete Calendar Round would restart again the next dual sequence.

Equations

9. 52-year Calendar Round x 360-day-Tun-Year= 18,720-days
10. 72-Tzolken-sacred-years x 260-day-Tzolken-sacred-year = 18,720-days
11. 52-year Calendar Round x 5-Wayeb-days = 260-day-Tzolken-sacred-year= 1-Tzolken-sacred-year
12. 72-Tzolken-sacred-years
+ 1-Tzolken-sacred-year = 73-Tzolken-sacred-years per Calendar Round
13. 73-Tzolken-sacred-years x 260-day-Tzolken-sacred-year = 18,980-days per Calendar Round
14. 52-Haab-solar-years x 365-day-Haab-solar-year = 18,980-days per Calendar Round

52-Year Sun Kingdoms' Calendar Round Figure 2
73-Sacred-Years X 52-Haab-Years = 52-Year

Calendar Round = 18,980-Days

A Haab Year is the same as the 365 Day-Solar-Year

Gear Action of Sun Kingdoms' Calendars

52-Year-Calendar Round

1 Tzolken Year = 260-Day-Sacred-Year = 20 Periods X 13-Days Each
72-Tzolken-Sacred-Years
= 72 X 260-Day-Sacred-Years = 18, 720-Days
where 1 Tzolken-Sacrd-Year =260-Days

The final 260-Day-Tzolken-Sacred-Year is added.
72-Tzolken-Sacred-Years X 5 Special Days= 260 Days = 1-Tzolken-Sacred-Year

18,720 Days + 260 Day-Sacred-Year= 52-Year-Calendar-Round= 18,980-Days = 52-Haab-Years of 365-Days= 1 Calendar-Round

The Mayan 52-year Calendar Round forms the base that increases 100 times greater to get the 5200-year Great Cycle. Anchors tying the Aztec, Inca and Mayan calendars together are certain styles of counting according to lunar/solar operations. Stemming from early Jewish Calendar conceptions and Old Testament era practices, Mesopotamian culture transfers to the Americas long ago. Stelae worship and especially writing the calendar history upon them served to preserve important dates in the holy lands and Mesoamerica. Using 20-year-Katun-l/s cycles, 400-year-Baktun-year-cycles and 800-year Generation Cycles that build to the final 5200-year Great Cycle, we are able to discern meanings concerning the Antediluvian Calendar in Genesis.

Are you a pastor, educator or a student of the Holy Bible? Timeemits.com seeks anointed people to review and contribute to the Ages of Adam ministry. Ancient lunar/solar calendars like the Jewish and Mayan calendars provide the background to understanding early time. Ancient calendars of the Holy Bible use differences between the moon and sun, numerical matching and a 364-day calendar year to describe X-number of days that match with X-number of years. Ages of Adam is a free read at http://www.timeemits.com.

Clark Nelson is webmaster for www.timeemits.com and author of Ages of Adam and sequel, Holy of Holies. Contact article@timeemits.com for more information. © Copyright 2006 Clark Nelson and timeemits.com All Rights Reserved.

Mesoamerican Calendars, Aztec, Incan, Mayan, Central America, 800-year, 5200-year, Generation, Antediluvian, Patriarchs, timeemits, Bible, Genesis

Пътуванията и историите за тях си приличат. Вярванията и времето оцветяват метафорите различно, но смисълът се повтаря. Човек отива в друг свят. Има среща с враждебни непознати и ги изиграва. Завръща се у дома с нещо ново. Заминаването в другия свят е като умиране и напускане на този, срещите с непознатите от другия са странни и опасни, а тяхното изиграване изисква хитрост. Завърналият се е като прероден и носи ново време и живот.

Преди много години върховното божество на магьосниците Тецкатлипока проправил четери посоки и свързал небето, земята и подземния свят. Така се създала възможността за връзка и пътуване между световете. Погледната през космоса Земята е прашинка. В Космоса няма пътища и посоки. Няма горе и долу, напред и назад. Посоките се виждат само за този, който е на Земята – Изток, Север, Запад и Юг. Ако някой пътува, то има избор за една от посоките.

За пътуването има изискване. Трябва да имаш билет. Билетът представлява личния профил на човека. Благодарение на него той знае кой е и не може да се изгуби и обърка. Идентичността-билетът не са нещата с които сме се обградили. Не са нещата, които харесваме или не. Като допълнително усложнение съществува възможност за объркване, което се дължи на факта, че на някои може да му е втълпено кой е. Билетът за пътуването трябва да съответства на нашата истинска природа. Човешките същества приличат на царевичен качан. За да се стигне до истинската идентичност листата му трябва да бъдат обелени. Тези които приемат листата за истинска природа се заблуждават. Истинската ни природа е скрита и тя предлага много възможности. Погледнете подредбата на царевичните зърна на кочана и ще забележите, тяхната съвършенна форма и подредба. Отдолу ние сме цялостни, пълни същества способни на всичко, ех почти всичко.

Идентичността си има име свързано с датата на раждане. На датата на раждане се гледа като на споразумение между божествените сили и земните, благодарение на което човек се ражда. Отделно от това лично съгласие всеки човек представлява брънка от общо споразумение на което се крепи света и вселената. В частност за хората има 260 профила съвокупности от небесното и земното така балансирани, че придават устойчивост на човека и света. Билетът е идентичността, която превръща приживяванията ни в пътуване. В случай, че идентичността не е изчистена или е объркана, тогава животът ни е нещо друго, но не и пътуване.

В обобщение идентичността ни не може да бъде втълпена. Тя трябва да бъде открита от самите нас. Всеки трябва сам да обели собствения си царевечен кочан от листата и да разкрие зърната от възможности, да опознае обстановката и погледне света през собствената си очи, ум и сърце. Нашата собствена идентичност и свобода трябва да се вписва в общия консенсус между нас, света и вселената. Всяка идентичност се вписва в система от 260 профила, знанието за които се смята, че е подарък на хората от боговете и част от общо споразумение между небесното и земното.

Себепознанието, знанието за собствената идентичност не е достатъчно за пътуването. Друго важно условие е да се обърне внимание на посоката на пътуването. Образно казано трябва да се знаят посоките, маршрутите и транспортните средства. Смята се че посоките са четери, и пътуването и връщането става по определен способ. Преди основаването на империята на ацтеките племена от северно Мексико трябвало да тръгнат на юг. Те изчакали пророчество според което трябва да се установят там където видят кацнал Орел върху кактус, който кълве убита от него Змия. Това щяло да е мястото. Мястото където намерили Орел върху кактус, който държи в ноктите си Змия е Теночитлан. Бъдещата столица на ацтекската империя и днешен 20 милионен град – Мексико Сити.


Пророчество свързано с пътуването и намиране на ново място е направено по карта. Един поглед върху картата относно това пътуване не ни показват, непременно че знаците на Орелът от Запад и Змията от Изток си взаимодействат по някакъв начин. За да се разбере това взаимодействие нека се уточни, че те символизират дух на животно нагуал. Пътуването е невъзможно без този дух. Духът на Орелът надделява над Змията и ражда нов свят и време.

В централноамериканския Borgia Codex (Сборникът Борджия) има картина където се вижда как Орел издърпва Заек от устата на Змия. Змията символизира изходът от другия свят. Орелът издърпва Заека и се ражда новия свят и новото време. Издърпвайки Заека Орелът го изяжда. Заекът отново ще премине.

Заекът е куриер носител на година. Съществуват четири куриера които биват последователно издърпвани и изяждани за да се преродят отново. Благодарение на Змията от Изток и Орелът от Запад, Заекът от Юг изпълнява ролята си да бъде носител куриер на годината и влиза в кръговрата на времето. Погледнато като преход това е пътуване с изход от Изток със знакът Змия и вход през Запад под знака на Орела.

Ако погледнем само едната страна картината няма да бъде цялостна. Орелът държи в човката си червена топка символ на съзнанието и го поглъща. Това важи само за тези които имат съответната идентичност-билет за това пътуване свързан със посоката Запад и ще напуснат света от там. В друг случай, на други конфигурации имаме обвързване с посоката Север, където поглъщащането минава през отворената уста на Ягуар. Съответно от Изток са челюстите на Крокодил, а от Юг духът под знакът на Гущера е преносителят, който ще ни отведе в другия свят.

Историята “Човекът, който беше погълнат от Алигатор” е предание, което идва от високите части на Гватемала. Там сюжетът с пътуването се повтаря изцяло с подробности. Най-вероятно човекът е бил с конфигурация подходяща за това пътуване и наистина си е купил билет каквито са изискванията. Той се разхождал покрай брега на океана. Океанът се счита за край на света и има метафоричен смисъл, както и всичко свързано с историята. Както се разхождал човекът от океана изскочил Алигатор и го погълнал. Алигаторът се потопил долбоко, достигайки дъното. В търбухът на животното било тъмно и човекът се запитал “Къде се намирам?” Този въпрос той си го задава три пъти по-нататък в историята за да обърне внимание, че е преминал в друг свят с духа на Алигатора.
След няколко дни Алигаторът излязъл на брега от другата страна на океана. Разположил се на слънцето и човекът зърнал светлинка. Той попитал втори път “Къде се намирам, къде се озовах?”
Слънцето греело в стомаха на Алигатора. Човекът извадил ножче и пробил ребрата на Алигатора и излязъл навън. Разбрал, че е в друг свят от другата посока и страна на океана. Когато излязъл отново попитал “Къде се озовах, къде се намирам?”

Сюжетът от историята следва общите правила при всички подобни пътувания и човекът среща враждебно настроени непознати от другия свят. Той бил прекарал няколко дни в търбуха на Алигатора и изпитвал глад.

Тук е моментът да се уточни по картата къде се намираме. Знакът на Алигатора или Крокодила се намира по посока Изток. Изтокът е под влиянието на Хайпе Тотек бог на земеделието, и царевицата. Хайпе Тотек представлява мъжката част от Вселената и се свързва с червения цвят.

В тази посока от другия свят е нормално да има ниви с царевица и напълно естествено както се разхождал по брега на океана човекът съзрял царевична нива. Подгонен от глад той се втурнал към нивата, за да си откъсне царевица. Щом откъснал царевичен кочан, тя започнала да врещи. Собствениците се затърчали към нивата. Това били същества наричани маври свързвани в обикновения свят с испанци. Те бягали през глава за да разберат какво се е случило в нивата. Като пристигнали заварили човека.
Маврите запитали:
- Какво правиш там, какво правиш с нашата царевица?
Човекът отвърнал:
- Много съм гладен, защото от няколко дни не съм слагал залък в устата си.
Маврите отговорили:
- Защо си дошъл тук и откъде идваш?
Човекът разказал историята:
- Идвам от друг свят. Вървях по брега на океана. Появи се един Алигатор който ме налапа, потопи се обратно и излезе тук. Докато се препичаше видях светлинка и разрязох ребрата му с нож. Така се озовах в този свят. Сега съм много гладен, защото не съм слагал залък в устата си.
Маврите отвърнали:
- Но какво искаш от нашата царевица? Защо искаш да я нараниш?
- Както ви казах съм много гладен. В нашия град се храним. Приготвяме си ястия от суха царевица или печем млади царевички, за да ги ядем.

В пояснение тук се вижда, че напускайки света истинската идентичност на пътуващия се запазва. Споменът за мястото от където идва и неговия свят. В този смисъл той е подготвен, има идентичност-билет към посоката, и това прави загубването му в другия свут по-трудно. Остава да гадаем по картата с коя от посоките се идентифицира пътуващия, но от примерите с Орела и Змията се вижда, че той принадлежи на Запада. По късно в историята се очертава и земния знак отговарящ на истинската идентичността на човека осъществил пътуването.

Маврите били силно озадачени от това, че някой някъде си изобщо яде и то точно царевица. Те запитали:
- Защо се храните?
- Ние, ние ядем царевица. – бил отговорът на човека.
- Значи царевицата става за ядене? – попитали учудени Маврите.
- Да, да става за ядене и затова я ядем. Вие не ядете ли царевица?
Маврите отвърнали:
- Не ние само помирисваме царевицата и това ни засища.
Човекът рекъл:
- Не е като при нас. Ние ядем царевица, ядем храна, адем всякакви неща, които стават за ядене: хляб, месо, плодове и всякакви други неща.
Маврите отвърнали:
- Защо ядете? Ние не ядем като вас, не ядем царевица, засища ни само нейния аромат. Така се храним. Как го правите? Има ли откъде да излезе, след като я ядете?

Следва третия момент от общия сюжет на историите. Човекът ги изиграва и ги избягва. Ето как става това в случая.

Човекът помислил и рекъл:
- Е добре, има защото анусити ни са пробити. Първо са срязани с нож, а сетне са пронизани с ръжен. Когато клекнем от дупката ни излизат изпражнения. Можем да ядем всякакви неща.
Маврите отвърнали:
- Добре. Ние не сме като вас, не ядем, а само миришем храната. Така се засищаме.
Маврите позволили на човека да си избере няколко царевици. Той ги изпекъл и ги изял пред техните погледи. Маврите били изумени. След като приключил с яденето човекът клекнал пред очите на маврите. Те били крайно озадачени.
Той рекъл:
- Вижте поглъщам неща и те излизат. Ако намерите отвор, също бихте могли да се храните. Не сте ли опитвали да направите нещо със своите ануси? Ако имате желание, може да открием начин, за да перфорираме вашите ануси. Ето ние всички сме продупчени. Сетне бихте могли да ядете всякакви неща също като нас.
- Да, искаме да ядем – рекли маврите, – но нямаме ануси и храната няма откъде да излиза.
- Е – отвърнал човекът, – видяхте ме как ядох и къде отиде храната не ви лъжа.
- О, да – рекли подмамените маври. – Можеш ли да ни продупчиш?
Човекът отвърнал:
- Е… може би, ако…
- Молим те – възкликнали маврите. – Молим те, направи ни услуга и ни продупчи анусите.
- Добре – казал човекът. – Имате ли ръжен, с който да ви перфорирам анусите?
- Да, имаме – отвърнали маврите и намерили ръжен.
Човекът заострил ръжена и го оставил в огъня, за да го нагорещи.
- Наведете се – рекъл човекът.
Тъй като маврите копнеели да ядат всякаква храна, те се съгласили и човекът започнал да пъха нагорещения ръжен между задните им части. Той продупчил ануса на един от важните маври, Бащата на маврите. Междувременно човекът се замислил.
- О, не, не съм донесъл лекарство.
Важният мавър, който току що бил перфориран, отчаяно извикал:
- О! Умирам от болка. Какво ще правя?
- Имам лекарство в къщи – отговорил човекът. – Но сега не го нося. Нали знаеш как се добрах дотук. Бях в корема на Алигатор и затова не си нося лекарството. То е в родния ми град.
Маврите рекли:
- Само да знаехме как да донесеш лекарството.
- Де да имаше някой да го донесе – добавил човекът.
- Само да знаехме какво да сторим, за да спрем болката – проплакали маврите.
Един от маврите се зачудил:
- Кого да изпратим, за да донесе лекарството?
- Не зная – отвърнал човекът. – Моето лекарство не оставя белези, то отстранява болката и прави дупка.
Маврите рекли в един глас:
- Тогава най-добре да ти намерим кон, защото се нуждаем от лекарството ти час по-скоро. Моля те побързай. Конят всъщност бил Елен. Маврите отишли при Елен, за да го помолят да им направи услуга.

Тук отново трябва да направим справка с картата, за да уточним “транспортната схема и маршрутът” за завръщане у дома. Еленът е знак противоположен на посоката Изток, откъдето е Алигаторът. Той е от Запад в конфигурация с куриера Къща – символ на дома. Тук маврите призовават Елена, чиито дух ще транспортира човекът обратно в неговия свят, като те очакват Елена да го върне обратно в техния. Въпросът е в това, че пътуването е индивидуално, билетът е подпечатан само за определена конфигурация и не е възможно някой друг да го промени дори и от това да зависи животът му. Друга особеност е че пътуващия прави един пълен кръг – цикъл защото времето и пространството според картата има цикличен и повтарящ се характер. Този който пътува се връща само ако направи пълния цикъл. Ако тръгва на Изток, както е в случая, трябва да се завръща от Запад.

Еленът попитал:
- Къде трябва да отида?
- Трябва да прекосиш океана до един друг свят. Пренеси човека, за да ни донесеш лекарството сега.
- О, разбира се – отвърнал Елена – разбира се, че ще отида.
И така Еленът тръгнал с тях. Маврите рекли на човека:
- Това е Еленът който ние наричаме Ма’тс. Той ще бъде твоя кон, можеш да го яздиш.
Човекът отвърнал:
- Добре.
Сетне се възкачил на Елена и двамата потеглили по повърхността на океана. Вече били изминали дълго разстояние, когато маврите започнали да крещят:
- Ма’тс, върни се нащият Баща умира.

Еленът символизира духа на оня свят, а сега духът духът го напускал и най-важния от него – Бащата на маврите страда и умира, защото човекът напуска другия свят яхнал неговия дух защитник наричан нагуал.
Духът на Елена, препускал бясно по повърхността на океана и не можел да ги чуе добре. Той попитал човекът какво чува.

В отговорът на човека към нагуала – в случая дух на Елен, който го връща към света се разкрива една от тайните на пътуването. Нагуалът трябва да бъде подмамен и впрегнат с хитрина. Той е безполезен оставен да решава и да води, защото няма да отведе никого никъде или ако това стане, пътуващия се озовава на неподходящото място в неподходящото време.

Човекът дал подвеждащ отговор заповед на духа на Елена:
- Те казват да побързаш, тичай по-бързо!
- Добре отвърнал Елена и продължил да галопира по повърхността на океана.
Двамата човекът и нагуалът – духът на Елена, прекосили водната шир и попаднали в света на човека. Човекът знаел, че пронизаните хора издъхват и ако нагуалът знаел истината щял да се върне, но човекът щял да загине. Човекът нямал и лекарство за маврите. Той просто ги изиграл.

Кагато човекът и Елена прекосили океана човекът рекъл:
- Благодаря ти, че ме пренесе през океана, ти ме върна в родния ми град. Сега съм си у дома. Няма значение дали ще останеш или ще си тръгнеш. Вече съм от тази страна на океана и не отивам другаде.
Духът на Елена бил вече подмамен от човека и също останал с него. Така човекът се върнал с нещо ново, си Елен с неговия дух на животно нагуал.

Така в края на тази история става ясно, че човекът е от Запад и неговата идентичност принадлежи към знака на Елена по начало. Той е подмамен от противоположната посока и погълнат от дух на Алигатор от Изток. Попада в друг свят и се спасява благодарение на хитрост като завръщайки се прави не само пълна обиколко на света по, но и опитомява нагуала си като привежда в хармония духовната и земната си същност.

В друг случай по време на разкопки археологът Уилям Феш разкрива гробница в Копан от среднокласическия период. Това е елитно погребение на шаман, който е получавал огромни почести. Гробът му съдържа множество артефакти, в това число игли, безнадежно съсипан сборник, кварцови камъни, магнити и костите на животни – духовни спътници – Елен и Алигатор. Както описва археологът неговото откритие е обгърнато от чудати обстоятелства. Няколко дни след откриването на гроба Феш притърпява тежка контузия изискваща оперативна намеса.
Гробът показва, че Еленът и Алигаторът са имали специално значение. Навярно духът на едното животно – Алигаторът е използван за пътуване в едната посока, а на другото – Елена в обратна.

От тези истории пътната карта по маршрута Изток – Запад придобива очертания. Конфигурациите от Запад биват привлечени от Изтока, но се връщат пак през Запада като потвърждават твоята идентичност. Коннфигурациите от Изток биват най-често погълнати от Орела, който се явява вход към другия свят, е се връщат чрез Змията, която се явява изход и потвърждение на тяхната Източна идентичност.

Калинка (7 Lizard): Сега водим разгорещен спор. На колкогодини си?
Бойко каза че си на 42-43. Аз споря че си по-стар
. Кажи кой набор си. Да разрешим спора.

9 Трева : ааа Калинке тука вече не знам.

Калинка (7 Lizard): не знаеш кой набор си?

9 Трева : Объркали датата със смяната на документите. Ходих да се разправям, но не ме оправиха. Казаха да казвам каквото пише по документи или каквото си искам. Все било вярно. От това ходене и уточняване още повече се обърках.

Калинка (7 Lizard): Ами ти си объркан откакто си се родил. Не си ли питал майка ти. Датата може да са сбъркали.

9 Трева : Влизах в Интернет да попълвам едни американски тестове, където ставало ясно на колко години си, но и там се обърках и вече не знам.

Калинка (7 Lizard): Аз те питам за годината.

9 Трева : За годината говоря даже за десетилетието.

Калинка (7 Lizard): Айде бе

9 Трева : Майка ми също се е объркала и твърди друга дата.

Калинка (7 Lizard): Ти да не би да те е донесъл някой щъркел?

9 Трева : Ходих да ровя по документациите в родилното, но се оказа, че имало пожар и точно тези години ги няма.

Калинка (7 Lizard): Ами да беше се писал по-стар. Щеше да се пенсионираш по-рано.

9 Трева : Страхотна идея, но толкова бях объркан, че не се сетих да извлека полза. Ходил съм и при циганки да ми гледат, но от това още повече се забърках.

Калинка (7 Lizard): и какво сега? Не си знаеш годините! Аз горе долу съдя по децата. Е тогава сина ти на колко е?

9 Трева : Ми сега не знам много точно, може би до 10-15 години ще улуча ама има ли смисъл от такава точност! От коя жена?

Калинка (7 Lizard): Абе ти на подбив ли ме взе?

9 Трева : Аз имам два, с по на 20 години разлика и това още повече ме обърква.

Калинка (7 Lizard): Давай на големия. А дъщерята от коя жена е?

9 Трева : Той се оказа че не е от мене.

Калинка (7 Lizard): Ами как тогава ти е син?

9 Трева : Правиха му ДНК тестове и казаха - Ти не си бащата! Ми как да се откажа? Аз го преживях много тежко.

Калинка (7 Lizard): ама ти сериозно ли?

9 Трева : Аз за това се хванах с календарите на маите и ацтеките, защото те определят всичко по профила и там времето е в цикъл от 52 години. За сега успях да си идентифицирам профила, но възрастта не. Но то при тях е без значение защото се повтаря. Така че всичко е ок.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Tonalpohualli, или отчитането на дните, разбирай хода на Времето е календарна система където ясно се вижда космологичния модел на Мезоамерика според който времето съдържа възможностите.

Системата за отчитане се нарича още свещен календар, тъй като неговата основна цел е да разчита намеренията на силите представени като божества.

Календарът определя дни на боговете и ритуалите свързани с божествата. Кои дни под какво влияние попадат и какви са характеристиките на влиянията които те определят. За възгледа според който Времето е контейнер и определя пространство от възможности това е изключително важно.

Според космологичната представа за контейнера, Времето и от там Вселената са в много деликатно равновесие. Противоположни сили с духовен и божествен заряд се конкурират за надмощие и власт. Общия баланс е в постоянна опасност да бъде нарушен, чрез непрекъснатото отпадане, поява и пренасочване на сили представени като произтичащи от правомощия на богове, които оказват влияние върху нашия живот. Битката не може да бъде спечелена от никой бог.

Идеята, че всичко в крайна сметка в определен момент се състои от две противоположни сили, е от ключово значение за разбирането на този мироглед. Светът е винаги на ръба на дисбаланса в резултат на борба за надмощие в духовната сфера на боговете, борещи се за превъзходство и власт. Всеки бог има свое собствено време пространство в което доминира напълно и се опитва да го разшири. В тези духовни пространства (13 на брой небесни сфери) всяка има свое божество, собствени социални групи, и помощници, които помагат за експанзията и овладяването на Вселената.

Tonalpohualli разпределя влиянието на боговете по дни и ни казва коя сила и кой бог доминира и се намира в центъра на контейнера на Времето. Тази богове които са доминиращи се определят като завзели централното място в съда на Времето. Така Времето се явява контейнер, борбата за надмощие прави едни да отстъпват, а други да завладяват престола, които променя хода и сменя правилата на играта, правейки света постоянно променящ се динамичен механизъм, който всеки момент ще се разпадне, но не се разпада поради неизменната поява и на противоположна сила.

Влиянията на силите се изреждат в рамките на една календарна година на Tonalpohualli от 260 свещенни дни. Контейнера на Времето изрежда в цикъл всички сили, който се повтарят отново и отново всеки 260 дни с нов нюанс и обагреност, когато се съчетаят с другия цикъл на Слънчевия календар от 365 дни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 31.05.11 08:08.

Фикции по пари, психологически трикове, проповeдници, спасители на света, НЛП чалъми, адвокати, психолози, дървени философи, неграмотни журналисти, манипулатори на думите, специалисти по внушунията ....

Всички тези типажи могат да бъдат представени като "хора на общия лаф". Те имат нагласата да търсят чудеса. Някои от тях смятат, чe са се добрали до чудесата, открили са ги и имат вече магическа формула за успеха, щастието, че и спасението на човечеството.
Те обещават и продават същото на други хора промивайки мозъците им и превръщайки ги в същите "хора на общия лаф".

Успявайки да направят и тях такива това което предлагат и продават пасва още повече на потърпевшите и чудото става като те стават "щастливи", "просветлени", "ограмотени", "осъзнати". "духовни"....

Вярвам в труда, последователността, знанията и уважението към фактите. Те са онова, което може да ни изведе от пагубното влияние на тези хора. Може да звучи не особенно оригинално, но вярвам, че борбата срещу неграмотността, информираността, свободата на изявата, правата на личността са предпоставки за разгръщане на личния потенциал и намаляване влиянието на този вид хомо сапиенс.

Така че сорри, няма да се възползвам...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

здрастии
не се трови, това беше само едно намигване, една закачка
знам как се правят пари, знам и как се губят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Cycles of Time and Meaning in the Mexican Books of Fate

By Elizabeth Hill Boone

Резюме:
В общностите из цяла Мезоамерика преди конквистадорите, свещеници четящи календара и духовници са изградили и система от пиктографските знаци за предсказване съдбата на новородените, ръководели са хората в избора на брачен партньор и избора на специални дати за бракосъчетание. Системата от предсказване се е простирала до знания за земеделието свързани със засяването и прибирането на реколтата и успеха в дейностите.

Когато испанците колонизират Мезоамерика през 16-ти век хората са били оставили записвани знанията си за невидимия свят и космическите сили в свещения календар обвързан с кръговрата на времето.

До днешен ден само няколко от свещените книги са запазени. Видимо сложни, със скрити послания и впечатляващо красиви, нарисувани книги като прочутия Codex Borgia и Codex Borbonicus все още служат като портали към древно Мексиканската система отчитаща циклите на времето и значението кодирано в потока му.

В това задълбочено изследване, Elizabeth Hill Boone анализира Мексиканските духовни кодекси и предлага обяснение на истински познавач на темата като цяло. Тя ни запознава със свещения календар, тълкувания на отчитащи времето и на свещениците позващи книгите. Boone обяснява графичния код на календара и неговите пророчески възможности и обяснява организационните принципи и структура на кодексите. Тя показва как те формират алманах който се използва както за общи съвети и напътствия, а също се фокусира върху специфични аспекти от живота, като раждане, брак, земеделие и дъжд, пътуване, и влиянието на Венера.

Boone също засяга две основни зони на спорове—разказвателния характер на Codex Borgia, която тя интерпретира като космически и свързан със сътворението, и споровете около произходо на кодексите, които тя твърди, че са продукт на самостоятелна религия и духовна система.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според културната традиция на племена насeляващи Древно Мексико контейнерът на времето и времеви интервал с продължителност от 52 години. За този период човек преживява всичко което му е дадено по природа. След 52-та си година човек преминалия през времето, ако е живял пълноценно е преживял всичко, което може да му поднесе времето чрез живота.

52 години според слънчевия календарен цикъл съответстват на 73 години от свещения календар Тоналпохуали. В този смисъл човек преживява 73 години от Тоналпохуали и 52 години от Слънчевия календар.

При построяването на древния град Слънце, мегаполиса на Мезоамерика, 200 000 Теотихуакан е реализирана представата за контейнера на времето с продължителност от 52 години. Пирамидите в града са ориентирани към едно точно място във време-пространството - залезът на Слънцето на датата 13 Август. На всеки 52 години светът е умирал и се е раждал отново според цикъла от 52 години.

Времето от 52 години е било разделено на 4 периода от 13 години. Първия е свързват с посоката Изток и знак Тръстика, следва Север със Знак Нож, Запад с Къща и Юг със Заек. По-късно след изселването от Теутихуакан племената основали държавата на толтеките корегират цикъла и да поставят в началото периода на Заека. Заека се счита за първи период от 13 години, следван от Тръстика, Нож и накрая Къща.

Периодът на Заека
Заек е южен Знак, куриер на посоката Юг. Свързва се с първите 13 години от живота на човека. Доминиращата характеристика на периода е детската плахост и страх от неизвестностите на света.

Периодът на Тръстиката
Тръстиката обхваща годините от 13 до 26. Знакът тръстика е Източен куриер. Характерното за периода е младостта и способността да се превива, без да се пречупва. Тръстиката обаче живее във вода, все още има нужда от подхранване и убежище. Периодът на Тръстиката се характеризира с увереност и оптимизъм присъщи на младостта.

Периодът на Ножа
Ножа е знак на Севера. Севера е посока на студа, тъмнината и Смъртта. Периодат на Ножа обхваща годините от 26 до 39. Това са години на битки, победи и поражения. Оптимизмът и наивността на младостта среща жестоката реалност. Смъртта е тази която извежда истинските приоритети в живота на човека и той разбира от какво тесто е направен и каква е неговата мисия. Цената е огромно количество битки - победи и поражения, радости и разочарования, след които човек вижда, че в някои случаи пораженията може да се окажат по-добро влияние върху живота на човек и личностното му израстване от победите. В края на периода на Ножа, ако човек оцелее

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Dani на 04.06.11 15:05.

The significance of the 52 year cycle in Mesoamerican civilization

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

The Mayan Calendar: 260 Days & the Venus Orbit

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите