Примерите, които дава Майкъл Толбот в книгата си „Холографската вселена” са достатъчно аргументирано и добро доказателство:

Един възможен отговор е, че нашите възприятия на света не могат да се основават единствено на информацията, която получаваме чрез петте си сетива. Колкото и фантастично може би да звучи, един много добър случай може да допринесе за подобен възглед. Преди да обясня, бих искал да разкажа една случка, на която бях очевидец в средата на 70-те години на XX в. Баща ми нае професионален хипнотизатор да забавлява група приятели у дома му и ме покани да присъствам на събитието. След като бързо определи кой от присъстващите доколко се поддава на хипноза, хипнотизаторът избра един приятел на баща ми на име Том като негов подопитен. Това беше първият път, когато Том срещаше хипнотизатор.

Том се оказа много добър подопитен и за няколко секунди хипнотизаторът го потопи в дълбок транс. След това той продължи с обичайните номера, изпълнявани от сценичните хипнотизатори. Убеди Том, че в стаята има жираф и Том го зяпаше изумено. После му каза, че един картоф е ябълка и Том го/я изяде с удоволствие. Но гвоздеят на програмата беше, когато той каза на Том, че щом излезе от транс, то дъщеря му, тийнейджърката Лора, ще бъде напълно невидима за него. После, след като накара Лора да застане точно срещу стола, на който седеше Том, хипнотизаторът го събуди и го попита дали може да я види.

Том се огледа из стаята и изглеждаше, че погледът му минава право през неговата кикотеща се дъщеря. „Не” - отвърна той. Хипнотизаторът го попита дали е сигурен в това и още веднъж, макар Лора все по-силно да се кикотеше, той отговори, че не я вижда. След това хипнотизаторът застана зад Лора, така че беше скрит от погледа на Том, и извади нещо от джоба си. Той държеше предмета грижливо скрит, така че никой в стаята не можеше да го види и го притискаше към талията на Лора. После помоли Том да разпознае предмета. Том се наклони напред, като че ли гледаше направо през стомаха на Лора, и каза, че това е часовник. Хипнотизаторът кимна и попита дали Том може да прочете надписа върху часовника. Том присви очи, като че ли се мъчеше да разчете написаното, и издекламира името на притежателя на часовника (който се оказа човек, когото никой от присъстващите в стаята не познаваше) и надписа. След това хипнотизаторът ни показа, че предметът действително е часовник и обиколи цялата стая, така че всеки да може да види, че Том е прочел гравирания надпис правилно.

Когато говорих с Том след случая, той ми каза, че дъщеря му е била абсолютно невидима за него. Всичко, което той виждал, било хипнотизаторът, който стоял и държал в шепата си един часовник. Ако хипнотизаторът си беше отишъл, без да му разкаже за случилото се, той никога нямало да узнае, че не е възприемал нормалната консенсусна реалност.

Очевидно възприятието на часовника не се основаваше на информация, която Том е получил чрез петте си сетива. Откъде тогава дойде тази информация? Едното обяснение е, че той я е получил телепатично от нечий друг ум, в случая на хипнотизатора.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Принцип на когиталните частици



Представете си пространство. Огромно и всеобхватно. Изпълнено с... нищо. От теорията на относителността знаем, че с увеличаването на скоростта, времето започва да тече по бавно. Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно за нас тече времето (парадокс на Близнаците – за тези, които не го знаят, само ще спомена идеята: Парадокс на близнаците е мисловен експеримент, илюстриращ едно от следствията на теорията на относителността, а именно, че времето тече с различна скорост в неподвижна и движеща се отправна система. При скорости, близки до скоростта на светлината, разликата е много голяма.

Същност: Ако се вземат двама близнака, които си приличат като две капки вода и единия отиде на междузвездно пътешествие със скорост, близка до скоростта на светлината, то при завръщането си той ще е очевидно доста по-млад от брат си.)

Подобен експеримент, показващ забавяне на времето, е правен реално с двойка синхронизирани атомни часовници. При качване на единия на изкуствен спътник на Земята, където той се движи със скорост между 8 и 11 km/s (28 800 и 39 600 km/h), часовникът започва да изостава.

Казано иначе, колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно „тече” времето. И обратното. Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо ще „тече” времето. Да се запитаме тогава: Какво би станало, ако спрем изобщо да се движим? Времето за нас ще започне да тече страшно бързо, нали, толкова бързо, че просто един миг ще се превърне в безкрайност? Какво би се случило тогава? Един миг ще е цяла вечност.

Сега да се върнем на пространството. Огромно, изпълнено с... нищо. Да допуснем – нека не е празно (това допускане се прави на база математическото доказателство на Хигс, че масата на абсолютния вакуум трябва да е различна от нула величина, за да са валидни законите на физиката), нека пространството е запълнено изцяло с частици, които са... когитални (сogito - мисля, латински - напомняне от автора). Това са онези неуловими за нас частици, запълнили цялата Вселена. Това е невъзможно – бихте казали вие. Нали е пространство, в което няма нищо. Дали обаче е така?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дани
това е Хъбъл
можеш да видиш всичко, което е заснел телескопа
прекрасно е
наслаждавай се

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите