Re: Бомбите стигат ли до Испания / Горещи теми / Конфликтите в Близкия изток

Крайно време е да се появи и тази тема.
Спомнете си как се стигна до войната срещу Ирак - САЩ решиха да си го нападнат и въпреки, че горкият Садам изпълни всичките им искания, си го нападнаха точно по график.

Сега май е ред на Иран.
И което никак не ми харесва, този път ние явно трябва да сме в кюпа от самото начало.

По този повод искам да ви запозная с откъс от едно писмо, което изпратих по мейла на 15.02.2006 до една моя позната българка в Канада:

По времето на войната в Ирак четох един пророчески виц с черен оттенък. Един американски хеликоптер по погрешка кацнал вместо в Ирак, в Иран. Излезли войниците, а един възпитан иранец любезно им обяснил на английски: "Момчета, сбъркали сте мястото - тук е Иран, а ей-там, зад границата е Ирак." А командирът им му отвърнал: "Сбъркали сме мястото?! Нее, по-скоро сме сбъркали датата."
Според мен напоследък има мощна международна подготвителна кампания, целяща да подготви западната общественост за бъдещата американска военна интервенция срещу Иран и съответно да гарантира подкрепата и.
Иран ни се представя в зловещи краски: иска да премахне държавата Израел от картата, прави си майтап с Холокоста и, о, ужас, дори иска да произведе през следващите няколко години своя собствена атомна бомба!!! И дори си няма истинска демокрация като при нас...
Е, вярно е, че Израел има вече поне 200 ядрени бойни глави и че се държи с палестинците по-зле отколкото някога нацистите с евреите, но това са подробности.
Освен това Иран не дължи пари на нито една световна, международна или друга еврейска банка и дори не иска да взима кредити от тях.
Възмутително!!! Ами нали в края на краищата и банките и банкерите само от това живеят! На това отгоре тази политически безотговорна държава разполага с огромни запаси от природен газ и петрол, което вече е съвсем неприемливо.
Крайно време е да направим бартер: от нас демокрацията, а от тях петрола и всичко останало!
До този момент Иран лицемерно не нарушава абсолютно никакви норми на международното право. Докато Индия и Пакистан например от време на време дрънкат ядреното си оръжие, Иран се осмелява да се кълне, че такова оръжие изобщо не му трябва. То преди време и Ирак се кълнеше, че няма никакви тайни оръжие за масово унищожение, но това не го спаси от миролюбивите и демократични американски бомбардировки. Накрая се оказа, че наистина там няма и помен от подобни оръжия, но въпреки това американският народ преизбра по инерция Джордж Буш за президент и с това убедително показа, че все още е най-наивният и доверчив народ на света.
Както и да е, явно геополитически играчи вече са съставили плановете си и сега, докато постепенно разгъват силите си, продължават да се блъфират един друг. А през това време над човечеството постепенно надвисва една опасност от съвсем друг вид.
По повод на очаквания от доста хора и предсказан още преди хиляди години от древните маи, голям световен катаклизъм в края на 2012 година, на 08 февруари т.г. аз писах в един интернет-форум следното:
Предполагам че съвсем скоро ще гледаме втората серия на ислямската (дали пък само ислямска?!) суперпродукция "11 септември" на световноизвестния носител на всички "Оскари" за тероризъм през 2001, Бин Ладен

А след това Джордж Буш съвсем ще се самозабрави и ще стане една мътна и кървава! Я в Сирия, я в Иран, я и в двете места, най-сетне ще изгрее демокрацията! А съвременната демокрация, както вече знаем, най-често е по-смъртоносна и от Апокалипсиса!
И сред цялата тази суматоха фаталната 2012 ще ни свари неподготвени, по бели гащи... Впрочем, според някои съвременни автори със развинтено въображение, някога и Атлантида е потънала по времето на гражданска война...
Има още една опасност: някои лекомислени членове на сформиращите се напоследък групи за оцеляване могат без да искат да обидят религиозните чувства на последователите на някой древен пророк (Аллах да им прости и с мир да ги дари!), след което наистина ще падне голяма борба за оцеляване!
Щях да забравя! През 2006, според нашумялата книга на Майкъл Дроснин "Библейският код", в Йерусалим ще бъде взривена една малка портативна атомна бомба (само 50 кг!), внесена най-вероятно от Сирия. Това авторитетно предсказание от 1997 г., рекламирано най-сериозно и от ББС, има за нас, българите, две предимства:
1) Съвсем скоро ще разберем дали е вярно, т.е. дали терористите ще се опитат да осъществят на практика това вдъхновяващо за тях, макар и малко стряскащо за останалите, доходоносно предсказание и по този начин да защитят честта на автора му, който както сигурно се досещате е евреин, но само един Бог знае защо, фанатично вярващ в уникалността на Библията евреин-атеист(?!?).
2) Ще можем да наблюдаваме този дългоочакван от мнозина със страх, надежда и скептицизъм "ядрен Холокост" от сравнително безопасно разстояние.
Абе изобщо, както е тръгнало, май ни очаква светло и ярко като атомен взрив бъдеще!

Интересно ми е да узная, какво мислете вие за всичко това?

Джордж Фридмън, АГЕНЦИЯ СТРАТФОР

Взривовете на автобуси-бомби и нападенията на бунтовници срещу умерени шиити и сунити могат да разпалят гражданска война в Ирак, от която нито САЩ, нито Иран имат интерес.

Миналата седмица облаците на политическия небосклон се сгъстиха така, че стана тъмно. Всички говореха за гражданска война в Ирак. Интелигентни, информирани хора обсъждаха възможността за американски въздушни удари срещу ядрените съоръжения на Иран. Техеран от своя страна показваше мускули във всички посоки на компаса. Джордж У. Буш беше проснат на въжетата - като всеки президент, който не може да контролира собствената си партия.

И тогава, привидно изневиделица, иранците предложиха да преговарят с американците. Само за Ирак и за нищо друго. Със скоростта на светкавица, каквато Белият дом отдавна не е демонстрирал, Съединените щати приеха предложението. Двете страни, които държат най-големите залози в Ирак, и питаят най-силна взаимна неприязън, изведнъж се съгласиха да преговарят публично.

За да разберем как стават подобни изненади, трябва да си дадем сметка, че Иран и САЩ водят тихи, задкулисни, непротоколирани разговори от десетилетия. Аферата "Иран-контри", например, нямаше да стане възможна, ако Рейгъновата администрация не си беше поговорила с обкръжението на аятолах Рухола Хомейни. В американско-иранското общуване няма нищо ново, то е от години. Всяка от страните има свои, вътрешни причини да крие същността на тези разговори от обществото, дори и ако те стават публично, както например разговорите в Женева за Афганистан непосредствено преди 11 септември 2001 г. Принципно новото в сегашните разговори са откритият им характер и темата - Ирак.

Двамата реални играчи ще седнат на масата и ще се опитат да вземат решения за бъдещето на тази страна през главата на многобройните си клиенти. Очевидно е, че нуждите на клиентите ще трябва да бъдат задоволени, но, в крайна сметка, войната в Ирак се води и заради американо-иранските отношения. Ясно е, че и двете страни са решили да проверят дали вече са назрели условията за сделка. Не задкулисно, в някой ресторант в Джорджтаун, а открито, пред целия свят. Иначе казано, дошло е време да станем сериозни.

Предложението в действителност не дойде от Иран. Първата оферта направи американският посланик в Ирак Залмай Хализад. Преди няколко месеца той каза, че е получил разрешение от Буш да отвори две линии на обсъждане - с умерените лидери на сунитите в Ирак и с Иран. Хализад подчерта, че има мандат да говори с иранците само за Ирак и по никакви други теми. Иначе казано, иранската ядрена програма няма да се обсъжда. Миналата седмица иранците най-после казаха "да" на Хализад.

Както много пъти сме подчертавали, Техеран е обсебен от една мисъл - Ирак. Това обсебване се корени в дълбока древност. За войните, които Вавилон и Персия водили за регионална хегемония, се разказва в Библията. В по-новата история Иран загуби над 300 000 души, а над 1 милион бяха ранени или пленени по време на войната от 1980-1988 г. Това са огромни жертви, еквивалентни на един милион убити и 4 милиона осакатени американци. Иранците излязоха от тази война изпълнени с омраза към Саддам и решимост да не допуснат никога подобно опустошение на страната си.

След като Вашингтон не свали Саддам в операция "Пустинна буря" и след катастрофалния завършек на шиитското въстание в Ирак, Техеран започна тайни операции, за да засили контрола си върху иракските шиити. Иранците не можеха да свалят Саддам, но нямаха нищо против някой друг да го направи. Този някой бяха американците.

Иранците се смятат за авангард на революционния ислям и нямат намерение да отстъпят това място на уахабитите, които възприемаха като оръдие на другия си регионален съперник - Саудитска Арабия. Затова и подкрепиха САЩ след 11 септември 2001 г. Техеран веднага предложи на американците да оставят повредените при операцията в Афганистан самолети на ирански летища. Нещо повече, иранците използваха влиянието си в Западен и Северен Афганистан, за да осигурят съюзници на САЩ. Те искаха да се отърват от талибаните. Интересът на Техеран диктуваше да се противопостави на Ал Каида и талибаните и тихичко да подкрепи войната на САЩ срещу тях. В това няма нищо чудно. Да си спомним как през 80-те години Америка доставяше на Хомейни противоракетни оръдия.

Но най-големият шанс за Иран беше решението на САЩ да окупират Ирак и да свалят най-големия враг на иранците - Саддам Хюсеин.
Благодарение на отличната си разузнавателна мрежа в Ирак, иранците доставяха на САЩ полезна тактическа информация и ги накараха да повярват в три неща. Първо, че Ирак има програма за създаване на оръжия за масово унищожение. Второ, че иракчаните няма да окажат съпротива на американското нашествие и ще посрещнат американците като освободители.
И трето, че следвоенна съпротива няма да има. Без да имат решаваща роля в решението за нашествие в Ирак, тези три илюзии оформиха аналитичната рамка, през която американците гледаха на Ирак.

Техеран искаше САЩ да победят Саддам Хюсеин и да поемат тежестта за омиротворяване на сунитите. Искаше САЩ да затънат в Ирак и когато един ден се изтеглят, сунитите да бъдат смазани, а Ирак да се управлява от шиитско правителство, силно зависимо от Иран. Иранците направиха всичко възможно, за да насърчат инвазията и после се изтеглиха, за да гледат отстрани как американците се бият със сунитите. Техеран получи всичко, което искаше.

Онова, което там не пресметнаха, е, че американците могат да бъдат и гъвкави. След първата битка за Фалуджа САЩ започнаха преговори със сунитските лидери. Вашингтон преследваше две цели - да включи сунити в новото иракско правителство, за да блокира иранските амбиции и да отдалечи сунитите от джихадистите. Именно успехът на тази стратегия, който стана видим през декември 2005 г., накара шиитите в Ирак да се дистанцират малко от Техеран и, още по-важно, накара джихадистите да се развилнеят срещу шиитите. Джихадистите имат една цел - гражданска война в Ирак, с която да си върнат съдействието на сунитите.

С други думи, войната взе да се развива в посока, неблагоприятна както за САЩ, така и за Иран. Американците затънаха в конфликт, който не може да бъде спечелен с наличната жива сила, ако под победа разбираме смазване на сунитско-джихадистката воля за съпротива. В Техеран виждаха как техните стари врагове, баасистите, получават втори шанс. Привиждаше им се кошмар - след серия маньоври в сътрудничество с кюрдите и американците, сунитите поемат контрола над иракското правителство.

Нито една от страните не можеше да бъде сигурна в изхода. Затова всяка от тях се опита за начало да уплаши другата. Ядреният маньовър на Иран трябваше да направи американците по-сговорчиви с презумпцията, че един ядрен Иран ще бъде по-страшен за САЩ, отколкото един шиитски Ирак. На свой ред САЩ се направиха на уплашени и дадоха да се разбере, че въздушните удари срещу Иран са не само възможни, но и че вече сериозно обмислят крайния срок за тях. В действителност спорът се водеше не за ядрените оръжия, а за Ирак. Което стана пределно ясно при обявяване на преговорите.

Сега и двете страни свалиха картите на масата. Иран блъфира с ядрена програма. Америка нарече това блъф и взе да се надига от стола. Молбата на Хализад за разговори все още лежеше на масата. Иран я взе - не за да предотврати въздушните удари, които ги тревожеха твърде малко. Иран видя интересна възможност, но и един свой проблем.

Проблемът на Техеран е, че изпуска от контрола си положението в Ирак. Америка е вече непредсказуема, сунитите - също, и даже съюзникът на Иран, шиитите, вече играят друга роля, а не онази, която Иран очакваше от тях.

Залогът, за който Техеран играе в Ирак, е огромен. На терена изведнъж се появиха много фактори, всеки от които може да действа в произволна посока. Но иранците видяха и една възможност. Положение на Буш в САЩ се влошава драматично, а с това се стеснява и пространството му за маневриране. Британците дадоха да се разбере, че планират изтегляне от Ирак. Досега Буш не е бил изолиран, въпреки твърденията на неговите критици. Сега обаче той може наистина да се окаже все по-изолиран - както вътре в страната, така и на международната арена. Буш има спешна нужда да скъса обръча около себе си. Администрацията се съпротивлява яростно срещу исканията да представи график за изтегляне от Ирак. Не беше ясно дали Конгресът ще позволи на Буш да продължи отпора. В Техеран обаче помислиха, че Конгресът ще върже ръцете на президента.

От иранска гледна точка онзи, който има спешна нужда от сделка, е Буш. И ако ще има преговори, те трябва да започнат сега. От гледна точка на Буш обаче, той наистина има нужда от сделка, но от нея имат нужда и иранците, защото работите в Ирак излизат извън техния контрол. Там вътрешните играчи разширяват полето си за маневриране за сметка на външните играчи. С други думи, за момента САЩ и Иран имат общ интерес да управляват Ирак. Те не са заинтересовани да допуснат гражданска война, нито да позволят чисто вътрешно, иракско решение за страната.

Иранците искат като минимум да "финландизират" Ирак. По време на "студената война" Съветите не превърнаха Финландия в свой сателит, но можеха да налагат вето върху назначаването на министри, да определят размера и състава на финландската армия и да изискват от Хелзинки неутрална външна политика.

Иранците искат нещо повече, но ще бъдат доволни, ако успеят само да изолират баасистите от управлението и получат възможност да определят поведението на Ирак на международната арена.

Американците искат коалиционно правителство в рамките на финландския вариант. Те не желаят чисто шиитско правителство. Вашингтон иска сунитите да се справят с джихадистите, срещу което ще им гарантира правата в Ирак. И накрая, САЩ искат да разположат свои военни сили в Ирак - въздушна ескадрила и поне 40 000 щика, някъде на запад, далеч от населените места.

Техеран не желае да види американски въоръжени сили толкова близо. Той вероятно ще преговаря за вида и числеността на американския контингент. Иранците не желаят в западната част на страната да се разполагат тежки бронирани единици, заобиколени от по-леки такива.

Очевидно е, че в преговорите всяка от страните ще даде израз на своето недоверие към другата. Истината е обаче, че Техеран ще продължава да работи над ядрените си оръжия когато и както си поиска, а Вашингтон ще може да ги разруши, когато и както намери за необходимо. Ядрените бомби не са проблем в тези преговори.

Има три други важни проблема. Първият е дали Буш ще успее да съхрани своята коалиция, докато преговаря с един от членовете на "оста на злото". Вторият е дали Техеран ще запази своята коалиция, докато разговаря с "големия Шейтан". А третият е дали двете преговарящи страни ще успеят да наложат общата си воля над все по-независимите от тях иракчани. Вероятно коалициите ще се запазят. Вероятно иракчаните ще се подчинят. Това са все вероятности, което не е добре.

Но, както знаем, всички войни един ден свършват с преговори.